Решение по дело №3182/2020 на Районен съд - Казанлък

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е     №

 

                                                К., 03.06.2021 год.

 

                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Казанлъшкият районен съд гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесет и пети май две хиляди двадесет и първа година в състав                                       

        Председател : КЕТИ КОСЕВА

 

при участието на секретаря Г.Гилева като разгледа докладваното от съдия Косева гр. дело № 3182/2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск за прекратяване на граждански брак с развод с правно основание чл.49 от СК.

Ищцата Ф.Б.М. с ЕГН ********** твърди, че с ответника се запознали и през месец юли 2017 г. заживели на съпружески начала, а на 07.12.2017 г. сключили граждански брак в гр. К., който брак е първи за двамата.

Родителите на съпруга й заявили, че са финансово затруднени и не могат да дойдат за сватбата им от Федерална Република Г. в гр. К., поискали да им изпратят  пари, което тя сторила. На тържеството присъстващите близки им дарили като на младоженци общо около 1200 лв. В края на тържеството родителите на съпруга й поискали за себе си тази сума за обратното им пътуване до Г., където те и съпругът й от години живеели.

По късно научила, че още същата вечер те са похарчили цялата сума пари в игрален дом в гр. К., а съпругът й заявил, че не може да им каже нищо и е научен от малък да не им възразява и да им се подчинява.

На 12.12.2017 г. с ответника заминали за Г.. Установили се да живеят в квартирата на родителите му, тъй като към момента наетата от тях самите квартира не била обзаведена. Още в началото на съвместния им живот, в жилището на родителите му ответникът започнал да й показва, че не му е приятно, че е сключил брак с нея. Системно я обиждал, правел й постоянно забележки, вечно от нещо бил недоволен. Третирал я като слугиня и домашна прислужница на него и родителите му. Родителите му всяка вечер посещавали игрални домове и играели хазартни игри, и той често ходел с тях. Тя никога не била канена да ходя с тях, и той и родителите му, не се отнасяли с нея като с негова съпруга и тяхна снаха, а като към човек, чиито задължения са единствено да чисти, готви и пере. Търпяла безропотно крайно неуважителното отношение към нея с надеждата, че като се преместят в новата квартира и заживеят самостоятелно, без обкръжението на родителите му, ответникът ще промени пренебрежителното си и неуважително отношение към нея.

След около месец се преместили в самостоятелна квартира. За голямо нейно разочарование отношенията им не се развили така, както се надявала. След преместването нямали нито, телевизор, нито интернет. Половин година живяла затворена между четири стени. Съпругът й всеки ден ходил на работа, а тя била длъжна всяка сутрин да става в 4-ри часа, за да му приготвя закуска, да му направи кафе и да му приготви храна, която да си вземе на работа. Всеки ден след като се върнел от работа, той си взимал душ и веднага излизал от домът им,  без дори да й каже и една дума. Казвал, че  отива на фитнес. Прибирал се след около 5 часа в 02-03 часа сутринта.

Той избягвал да разговаря с нея, спрял да се храни с нея, постоянно я обиждал, като открито й показвал, че не му е приятно и не иска да е с нея. Родителите му постоянно ги тормозили за пари, а той им давал до последния евро цент, като тя нямала право на глас. Кредитът, който родителите на съпруга й ги били накарали да им изтеглят го изплащали те. По този начин живели около 8-месеца, като през цялото това време.

Намерила си работа, но й било изключително трудно, тъй като не знаела езика и се наложило паралелно с работата да ходи на училище, за да научи езика. Когато се прибирала в къщи, след като 12-часа през деня е била на работа и училище, вместо съчувствие от страна на съпруга си, тя била подложена на постоянни упреци и обиди от негова страна. Станал изключително ревнив, постоянно я обвинявал, че има любовник. Започнал да я ревнува от всеки срещнат случаен мъж, дори и от роднините си от мъжки пол. Ежедневно я обиждал и натяквал, че е грозна и за нищо не става.

Неиздържала на този постоянен тормоз и словесен терор от негова страна и на 17.11.2018 г. се прибрала при родителите си в България. След прибирането й съпругът й ежедневно й се обаждал и извинявал по телефона, като я уверявал, че съжалява за поведението си, че още я обича, че ще се промени. Умолявал я да се върни при него. Дала му по-дълъг срок да преосмисли поведението си. Изминали осем месеца, в които живеели разделени, но все още изпитвала чувства към него и решила отново да се съберат и да заживеят заедно.

На 02.08.2019 г. отново заживели съвместно в Г.. В началото отношенията им се развивали сравнително нормално. Започнала работа на осем часов работен ден в турски ресторант. Постарала се да му даде всичко, което е по силите й, за да се чувства уютно и комфортно с нея, но той отново проявил агресия. Ежедневно я нагрубявал и обиждал с всевъзможни нецензурни думи. За около година сменили две квартири. В последната квартира започнал да я ревнува и от хазяина им. Набедил я пред всичките си роднини, че има връзка с него. Отказвал да се храни и говори с нея. Съжителствали не като съпрузи, а като напълно непознати хора живеещи в едно жилище. Чувствала се самотна, отхвърлена, наранена и безкрайно нещастна. В последните дни на съвместното им съжителство, ответникът започнал всеки ден да я гони от общият им дом и да я заплашва, че ще я убие, ако не си тръгне.

Подложена на този нетърпим всекидневен тормоз си събрала част от личния багаж и се прибрала в България при родителите си в с. Б..

След прибирането си в България категорично се убедила, че няма никакъв шанс със съпруга й да оправят отношенията си и да заживеят отново заедно като нормално семейство.

Счита, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, същия е формален, лишен е от смисъл и съдържание и запазването му не е в интерес, както за самите тях, така и за обществото.

Моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака им като дълбоко и непоправимо разстроен изцяло по вина на ответника; семейното жилище - квартира, в която живеят под наем Р. Г., е собственост на трети лица немски граждани и няма претенции за ползването му.

Моли да осъди ответника да й заплати направените от нея разноски по делото.

 

Ответникът А.А.А. чрез назначения му особен представител адв. В.С. заявява, че действително отношенията между съпрузите са влошени. Фактическата раздала помежду съпрузите води до  пълна отчужденост и до разстройство на брака. По време на съвместното съжителство на съпрузите е имало конфликти, които са мотивирали ищцата да напусне съпруга си. Счита, че вина за разстройството на брака имат и двамата съпрузи.

Предявен е иск за прекратяване на граждански брак с развод с правно основание чл. 49, ал.4 от СК.

  Ищцата Кремена Василева Демирева твърди, че с ответника Асен Митков Демирев сключили граждански брак на 28.07.2018 год. Съпрузите заживели на квартира в с.Ветрен, обл. Стара Загора.  Съвместното им съжителство продължило около месец след което се разделили. Тя заминала за Холандия където заживяла с мъж, от който има дете. Ответникът заминал за Италия където заживял с жената, с която живеел преди да сключат граждански брак. По време на брака нямат родени деца.   Постигнали са съгласие по въпросите визирани в чл. 51 от СК, представят споразумение поради което моли съда да прекрати брака й с ответника с развод при условията на постигнатото споразумение.

  Ответника Асен Митков Демирев признава твърдените от ищцата факти и обстоятелства, моли съда да прекрати бракът му с ищцата с развод без да се произнася по въпроса за вината при условията на представеното и подписано от него споразумение.

 

    От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в съвкупност съдът намира за установено следното:

   Ф.Б.М. и А.А.А. сключили граждански брак на 07.12.2017 год. в гр. К., обл.*****.

Видно от показанията на разпитаните като свидетели В.Р.С.и А.М.М.Райме Орхан ДжавидФилиз Яшарова Аджова ищцата и ответникът след сключването на гражданския брак заминали за Г. където се установили да живея. Още в началото на съвместния им живот ищцата не харесала отношението на ответника към нея и го възприемала като психически тормозил и неуважение. Ответникът не се прибирал в дома си освен да се нахрани и наспи, тя не е знаела къде се намира той и какво прави. Постоянно я ревнувал, обвинявал я, че има връзки с други мъже, скачал да я бие, посягал да я души, обиждал я. Говорел й, че е грозна, черна, че не е човека за него. В присъствието на техни познати я обиждал и унижавал. Разделили се преди да направят една година съвместно, но след осем месеца раздяла пак се събрали да живеят заедно – той се извинявал за поведението си и я умолявал да се върне, тя искала да даде втори шанс на отношенията им. Издържала домакинството с нейната заплата, която едва й стигала. Не знаела къде отиват спечелените от него пари. Не сдържал обещанията си, напротив явно й показвал, че всички останали са по-важни за него и че не я желае. Прибрала се  в България през 2020 година. След като разбрал, че е подала молба за развод я заплашил, че ще й откъсне главата, ако се разведе с него.

Ищцата работила по трудов договор в периода 01.09-2019 г. -15.08.2020 год. във ФР Г. с месечно възнаграждение от 950 евро.

След завръщането си в България няколко месеца била без работа, а през 2021 год. започнала работа като деловодител в частна фирма. 

          Горната фактическа обстановка съдът прие за доказана след преценка на представените писмени и гласни доказателства. Писмените доказателства са официални документи не оспорени в производството. Гласните доказателства са показания на св. В.Р.С.и св. А.М.М.Райме Орхан ДжавидФилиз Яшарова Аджова.

 

От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните изводи :

Искът за развод е основателен и доказан и следва да бъде уважен.

Налице е дълбоко и непоправимо разстройство на брака, тъй като семейната общност е разкъсана, преустановени са всякакви духовни, икономически и физически контакти между страните. Двамата съпрузи не живеят заедно от м. септември 2020 година. От сключването на брака през декември 2017 год. до раздялата имали един продължителен ( 8 месеца) период на фактическа раздела. Не успели да създадат хармонични отношения. Помежду им липсват доверие, уважение, обич, желание за взаимопомощ. Това е обективно състояние  на тяхната връзка и трайно установили се отношения. Бракът се е превърнал в една формална връзка, която вече не е в интерес на съпрузите и на обществото.

Съдът счита, че причините за дълбокото и непоправимо разстройство на брака са от субективен характер, дължат се на поведението на съпруга.

Събраните по делото доказателства мотивират съда да приеме, че разстройството на брачните отношения е настъпило в резултат на виновното поведение на А.А.А.. Поведението на ответникът съставлява неизпълнение на задълженията му като съпруг визирани чл.14, чл.15 и чл.17 от СК.

Ответникът трайно не изпълнявал задължението си чрез взаимно разбирателство с ищцата и общи усилия с нея, съобразно своите възможности, имущество и доходи да изгражда основани на зачитане и уважение отношения с ищцата и да осигурява благополучието на семейството.  

Семейното жилище е собственост на трети лица, ищцата, няма претенции за ползването му.

Фамилното име на съпругата преди брака е М. и остава непроменено при сключването му. 

По допускането на развода съдът определя окончателна държавна такса от 65 лв., от която 25лв. са внесени от Ф.Б.М. при подаване на исковата молба.

В съответствие с нормата на чл.329, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на РС - К.  40 лв. държавната такса по допускането на развода.  

Разноските на ищцата по делото възлизат на 1225 лв., от които 25 лв. държавна такса, 600 лв. за правна защита и 600 лв. възнаграждение за особен представител.

          Водим от горното съдът

 

Р     Е    Ш    И   :

 

          ПРЕКРАТЯВА с развод сключеният на 07.12.2017 год. в гр. К., граждански брак между Ф.Б.М. с ЕГН ********** *** и А.А.А. с ЕГН ********** *** поради настъпило в него дълбоко и непоправимо разстройство.

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че дълбокото и непоправимо разстройство на брака е настъпило по ВИНА на А.А.А..

 

          ОСЪЖДА А.А.А. с ЕГН ********** с п.а. да заплати на Ф.Б.М. с ЕГН ********** сумата 1225 лв., представляващи разноски по делото.

 

ОСЪЖДА А.А.А. с ЕГН ********** с п.а. да заплати на РС -  К. сумата 40 лв. /четиридесет лева/ представляваща държавна такса по допускането на развода.

 

          РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в  двуседмичен срок от връчването му пред ОКРЪЖЕН СЪД - *****.

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ :