Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 78
гр. Р., 22.06.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Р.НСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД гражданска колегия в
публичното заседание на 15 юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА
ЧОКОЕВА
при секретаря СВЕТЛА ПЕЕВА и в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от съдията ЧОКОЕВА търговско дело N 93
по описа за 2018 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Предявени са обективно и субективно съединени
искове по чл.430 от ТЗ и чл.60 от ЗКИ във вр. с
чл.240 ал.1 и ал.2 от ЗЗД чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.92 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът
„Ю, ЕИК ****гр. С.иска да бъдат осъдени ответниците А.Х.А.
и Г.С.А. *** да заплатят солидарно сумите общо от 23746.95 евро – главница, ведно със законна лихва върху сумата от датата
на завеждане на иска; 172.67 евро - дължими
такси; 133.19 евро – обезщетение за платени застрахователни премии; нотариални такси – 109.36 лв., дължими по Договор за покупка и ремонт на недвижим
имот НL 14736 от 21.09.2006 г., сключен между страните. Твърди, че на
посочената дата са сключили договор, с който банката се задължава да предостави
заем 32 000 евро. Сумата е предоставена и усвоена на 28.09.2006 г. по
заемна сметка, нарочно открита за тази цел. Връщането се дължи на 240 равни
месечни вноски. Кредитополучателите са учредили за обезпечаване на заема
договорна ипотека върху недвижим имот, за който са поели задължението да правят
застраховка за срока на договора за заем. Дали са съгласие и са упълномощили
банката да застрахова имота за тяхна сметка, като заплаща премиите от средства
по сметката им, а ако такива не са осигурени към падежа на вноската – банката
заплаща застраховката и с платените суми за премии увеличава задълженията на
ответниците по договора за кредит. Ответниците не платили на падеж 50 месечни
вноски от 10.01.2014 г. По тази причина банката упражнила правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем, за което отправила нотариални покани, връчени
на длъжниците на основание чл.47 от ГПК. От тази дата вземанията по договора били
предсрочно изискуеми. За нотариалните покани бил направен разход от 609.36 лв.,
който се дължи от ответниците – това е претърпяна за банката загуба от
неизпълнение на договора. С договора ответниците са дали съгласие за
прехвърляне на вземанията към тях от банката на трети лица. На 19.10.2006 г.
банката цедира вземанията по договора на Б.” АД. На 16.07.2009
г. това дружество прехвърля обратно на банката вземанията срещу ответниците. За
двете цесии са изпрати нотариални уведомления, връчени по реда на чл.47 от ГПК.
Претендира разноски по списък по чл.80 от ГПК.
Ответниците, чрез процесуалния си
представител адв. К. оспорват исковете, нъвеждат възражение за неравноправност на клаузите по допълнителните споразумения и молят исковете
да се отхвърлят.
Съдът,
след преценка на ангажираните по делото доказателства и като взе предвид
наведените от страните доводи и възражения, приема за установено следното:
Страните са сключили Договор за покупка и
ремонт на недвижим имот НL 14736 от 21.09.2006 г., с който праводателят
на ищеца в лицето на „БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА“ АД се задължава да предостави в
заем сумата от 32 000 евро срещу поето от ответниците солидарно задължение
да я върнат, ведно с лихва. Уговорено е усвояване на кредита по изписана в
договора банкова сметка, *** на сумата в размер на 11.00 % лихва на година, а
при забавено плащане на погасителни вноски – обезщетение в размер на
договорната лихва с надбавка от 10 пункта. Кредитополучателите дължат плащане и
на такси – еднократна при усвояване на кредита и годишна в размер на 0.1 % от
непогасената главница.
Според чл.3 ал.5 от договора, действащият БЛП
на банката за жилищни кредити не подлежи на договаряне и промените в него
стават незабавно задължителни за страните. Банката уведомява
кредитополучателите за новия размер на БЛП за жилищни кредити в евро и датата,
от която той е в сила, чрез обявяването му на видно място в банковите салони. Договорените
в настоящия договор надбавки не се променят.
Краен срок за връщане на кредита, ведно
с лихвите, е 240 месеца от датата на откриване на заемната сметка. Кредитът е
уговорено да се погасява на месечни равни /анюитетни/
вноски, включващи лихва и главница, в размер на 330.30 евро всяка. Страните са
уговорили правото на банката да обяви кредита частично или изцяло за предсрочно
изискуем, когато не се погаси която и да е вноска, а при неиздължаване на три
последователни месечни вноски, изцяло или частично, целият остатък по кредита
се превръща в предсрочно изискуем.
За обезпечаване на кредита е предвидено
учредяване в полза на банката на договорна ипотека върху недвижим имот, което е
изпълнено съгласно представения НА на л.19 от делото.
Съгласно Приложението към договора (на л.18),
подписано от страните, заемната сметка е открита на 28.09.2006 г. като на тази
дата сумата от 32 000 евро е преведена по сметката.
Към договора са сключени няколко анекса,
озаглавени допълнителни споразумения – на 13.06.2008 г., на 20.10.2009 г., на 11.11.2010 г., на 30.11.2011 г. и на 19.04.2013 г.
В чл.24 от договора ответниците са дали
съгласие банката да цедира вземанията си по договора
на дружества от групата на е.включително на Б.“ АД гр. С. което е сторено на 19.10.2006
г. с договор между банката и посоченото дружество. Уведомление до длъжниците за
тази цесия е чрез нотариална покана, връчена на 26.01.2017 г., с което те се
известяват и за последващата цесия от 16.07.2009 г.,
с която дружеството прехвърля обратно на банката вземанията по договора. На
същата дата ответниците са уведомени и за предсрочната изискуемост на вземането
им от банката.
Съгласно чл.99 ал.4 от ЗЗД прехвърлянето има
действие спрямо трети лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено
на последния от предишния кредитор. Няма норма, която да придава на
уведомлението по чл.99 ал.3 от ЗЗД обратно действие. То винаги действа за вбъдеще, т.е. от датата на получаването му от длъжника
цесията става задължителна за него, до този момент тя има правно действие само
между цедента и цесионера.
Но тъй като длъжниците са подписали както първото, така и второто допълнително
споразумение, без да отразят писмени възражения, се налага изводът, че те са
знаели за цесиите, след като са договаряли с цесионерите.
Според споразуменията, общият сбор на суми за
просрочени вноски за главница, лихви и такси, неплатени и с настъпил падеж към
датата на сключването им, се преоформят чрез
натрупване към редовната главница. С подписване на споразуменията банката ще
извършва служебно необходимите действия по преоформяне
на задълженията, като общият им размер се наименова
„общ дълг“. Уговаряна е промяна в размера на възнаградителната
лихва, който не винаги е посочван ясно в споразумението, а е предоставяно
едностранно право на банката при неизпълнение на облекчените условия от
длъжниците тя да определя новия погасителен план и вноски; променя се падежът
на месечните вноски; дават се периоди от няколко месеца, наричани „облекчен
период“, през които да се заплаща лихва в намален размер, като след изтичане на
тези срокове лихвата отново е договорената, но при неплащане на вноските в тези
„облекчени периоди“, банката определя нов погасителен план. Към споразуменията
са подписвани и погасителни планове.
На 26.01.2017
г. банката отправя до ответниците уведомление за обявяване на предсрочна
изискуемост, в което посочва, че към 24.11.2016 г. натрупаните задължения по
договора и споразуменията са общо в размер на 11713.05 евро, като не са
погасени 35 месечни вноски. Посочва, че общо задълженията са 32911.19 евро, от
които 23746.95 евро главница, 8901 евро лихви, 263.24 евро такси и 369.36 лв. –
нотариални такси. Уведомлението е връчено чрез нотариални покани на ответниците,
редовно на основание чл.47 от ГПК, на 26.01.2017 г. съгласно удостоверителното
изявление на нотариуса върху поканите и приложените към всяка от тях разписки.
От
изслушаната съдебно счетоводна експертиза, изготвена компетентно след
запознаване с материалите по делото и оглед на документите при ищеца,
неоспорена, която съдът кредитира, се доказва, че кредитът е обслужван по една
сметка. Платените от длъжниците суми са в общ размер на 29408.55 евро. Вещото
лице е дало заключение в два варианта – остатък от дълга съобразно договора и
споразуменията към него и втори вариант – задълженията на ответниците без
промяна на БЛП и при съобразяване на направените плащания съгласно
първоначалния договор.
В съдебното заседание на вещото лице
обяснява, че когато банката е обявила кредита за предсрочно изискуем,
начислените суми за главница са 34422.67 евро, погасените – 10675.72 евро, а
неплатените 23746.95 евро. Въз основа на изчисленията, ако ответниците са
заплащали първоначално договорената вноска от 330.30 евро, щеше да остане
главница от 16005.12 евро.
От приетата и неоспорена от страните
графологична експертиза се установява, че подписите върху договора,
погасителните планове и допълнителните споразумения са положени от ответниците.
При тези данни съдът приема, че исковете са
доказани по основание и частично по размер. Страните са сключили договор за
банков кредит по смисъла на чл.430 от ТЗ във вр. с
чл.240 от ЗЗД, който е търговска сделка, извършвана от ищеца по занятие, но не
се явява такава за ответниците, които са физически лица /потребители по смисъла
на пар.13 т.1 от ДР на ЗЗП/, поискали в заем парична
сума за покупка и ремонт на недвижим имот, поради което в отношенията с тях не
се прилагат правилата за търговски сделки. Кредитът е вид реален договор за
заем. Уговорената сума от 32 000 евро реално е предадена на заемополучателите по посочената в договора банкова сметка, ***но
уговореното – с лихва, явяваща се възнаграждението на банката за ползване на
средствата, ведно с такси по обслужване на кредита от банката.
Условията за ползване на сумата са изменени
от страните с допълнителните споразумения чрез промяна на месечния падеж, на
срока за ползване и връщане на сумата. От тези уговорки, на първо място като
нищожни на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД във вр. с
чл.10 ал.3 от ЗЗД, съдът приема тези, с които е предвидено по споразуменията
капитализиране на лихви с настъпил падеж, както и на наказателни лихви и такси,
чрез прибавянето им към размера на редовната главница и оттук увеличаването му,
която обща сума е заложена в новите погасителни планове като главница, върху
която се начислява договорна и наказателна лихва. В резултат на това обективно се
прибавя изтекла лихва към главницата и повторното се олихвява с уговорената
договорна и наказателна лихва. Клаузите са нищожни, защото според чл.10 ал.3 от ЗЗД олихвяването на изтекли лихви става съобразно наредбите на БНБ – когато
законът изрично го допуска и по реда и условията на нормативен акт. Уговарянето на лихва върху лихва е
допустимо в отношенията между търговци /чл. 294, ал. 2 ТЗ/, в хипотезата на чл.
143, ал. 1, изр. 2 ЗЗД и чл. 507 от ТЗ. Действащата
нормативна база не е предвидила възможността в гражданските правоотношения
да бъде уговаряно начисляването на лихва върху лихва. В този смисъл - Решение № 275 от 15.09.2014 г. на ВКС по
гр. д. № 3783/2013 г., I г. о., ГК; Решение № 706 от 19.07.2004 г. на ВКС по
гр. д. № 1922/2003 г., II т. о. Поради
това уговорките в споразуменията, в резултат на които има капитализация, са
нищожни и не могат да намерят приложение в отношенията между страните,
съответно не следва да се взимат предвид при определяне размера на дължимия
остатък.
Нищожна според съда се явява и клаузата на
чл.3 ал.5 от договора, в резултат на която банката едностранно, без съгласието
на ответниците, без постигане на конкретни споразумения и анекси, е изменяла възнаградителната лихва, която прилага, и в резултат на
това е променяна и наказателната лихва. Нищожността е на основание
чл.143 т.10 и т.12 във вр. с чл.146 ал.1 от ЗЗП,
според които нищожна, като неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като позволява на
търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз
основа на непредвидено в него основание и като дава право на търговеца или
доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се
откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в
сравнение с цената, уговорена при сключването на договора. Според съда
предпоставките на цитираните хипотези са налице, защото с клаузата на чл.3 ал.5
банката си е запазила правото едностранно да променя БЛП по жилищните кредити
без да посочи в договора при какви условия може да стори това и без да е
предвидено реципрочно право за ответниците, в качеството им на потребители по
смисъла на пар.13 т.1 от ДР на ЗЗП, да се откажат от договора.
Тази уговорка е във вреда на ответниците, защото в резултат на нея банката е
променяла едностранно договорния и оттук и наказателния лихвен процент, без да
е ясно защо го е направила, по какъв механизъм, при какви условия, а това не
отговаря на изискванията за добросъвестност и е довело до значително
неравновесие между правата и задълженията на страните по сделката, изразило се
в просрочване и неплащане на задълженията от ответниците, което е довело до
сключване на допълнителните споразумения и до прилагане на правилата за анатоцизъм от банката, което е увеличило многократно
крайния размер на цената на предоставената от банката услуга, превърнала се
явно в непосилна за плащане от ответниците. Поради това съдът приема, че
клаузата е нищожна като неравноправна, в резултат на което банката не е имала
договорно основание едностранно да изменя възнаградителния
лихвен процент и в резултат на него – наказателната лихва. Измененията не могат
да се противопоставят и да обвържат насрещната страна, поради което следва
дългът да се изчислява съобразно първоначално уговорените условия за лихва от
11 % на година.
От материалите по делото не се установява
редовно и в срок погасяване на месечните анюитетни
вноски. Заплатените общо суми от 29408.55 евро евро
не са достатъчни за покриване на всички изискуеми задължения, изчислени от
вещото лице. Просрочените задължения са за главница 16005.12 евро,
такси за управление 45.57 евро, застраховка 242 евро. Банката доказва, че
в нейна полза се е породило правото както по договора, така и съгласно чл.60 от
ЗКИ, да обяви вземанията за предсрочно изискуеми, което е упражнила надлежно.
Отправените нотариални покани, съдържащи материализирано изявление за обявяване
на кредита за предсрочно изискуем, са връчени редовно на длъжниците и от този
момент те дължат пълния остатъчен размер на главницата, разноски за уговорени
такси и застраховки, включително и платените от банката нотариални такси по
поканите.
За размер на задълженията съдът приема сумите
по втория вариант на заключението на вещото лице, които да се заплатят до
размера на претендираното от банката.
С оглед изхода на делото и по съразмерност на
ищеца се дължат разноски от 2945.45 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА А.Х.А., ЕГН ********** и Г.С.А., ЕГН ********** и двамата
от гр. Р., кв. Ч, ул. Г.К.6, бл.***, да заплатят солидарно на „Ю, ЕИК ****със седалище и
адрес на управление гр. С. район В. ул. „О. № ***, сумите, дължими по Договор за потребителски кредит НL 14736
от 21.09.2006 г., сключен между страните, както следва: 16005.12 евро главница, ведно със законна лихва върху сумата от
датата на завеждане на иска 29.03.2018 г. до изплащането й; такси за управление
от 45.57 евро, застраховки от 133.19 евро, както и нотариални
такси от 609.36 лв. и
направените по делото разноски от 2945.45
лв. – съразмерно с уважената част от исковете, като ОТХВЪРЛЯ исковете
над тези размери.
Решението
може да се
обжалва пред Апелативен съд гр. Велико
Търново в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Окръжен съдия: