РЕШЕНИЕ
№ 1444
гр. Бургас, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20202120105590 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба от „ФОСИЛА“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Липа“ № 1, партер,
представляван от С.И.К. срещу Ю. С. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., ***, с
която е предявен иск съдът да приеме за установено по отношение на ответника, че в полза
на ищеца съществува вземане по ч.гр.д. № 2680/2020г. по описа на Районен съд - Бургас, по
което е издадена заповед по чл. 417 от ГПК № 1084/05.06.2020г. на Районен съд - Бургас за
сумата от 10000 лева /десет хиляди лева/ - главница, представляваща частично вземане от
парично задължение за сумата от 150000 лева, по запис на заповед, издаден на 16.12.2016г.
от Ю. С. Д. в полза на кредитора с предишно наименование „АЙ ЕФ ДЖИ ЛИЗИНГ“ АД,
платим на предявяване в срок до 23.12.2026г. и предявен на 28.05.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 04.06.2020г. до окончателното й изплащане.
Претендира разноски.
Излагат се твърдения, че ценната книга е била издадена от ответника в полза на
ищеца като до настоящия момент не е погасил задължението си да заплати на ищеца
претендираната сума. Записът на заповед отговаря на изискванията на чл. 535 от ТЗ,
издаден е от ответницата в полза на кредитора на 16.12.2016г. за сумата 150 000 лева и е
платим на предявяване в срок до 23.12.2026г. Видно от направеното отбелязване ценната
книга е предявена на длъжника за плащане на 28.05.2019г. Сочи се, че се касае за
самостоятелен вид абстрактна търговска сделка. Ангажират се доказателства.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответницата, в който се
оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че е била принудена със сила и
заплашване да подпише записа на заповед за 150 000 лева. Чрез възражение се позовава на
този порок на сделката и иска унищожаването й. Подала е и сигнал за извършено
престъпление по чл. 213а НК до Софийска градска прокуратура вх. № 11103/19 от
03.06.2019г., поради което моли за спиране на производството поради разкриването на
престъпни обстоятелства, от които зависи решаването на настоящия граждански спор, на
основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК. Оспорва записа на заповед, че не е издаден на
16.12.2016г., нито е предявен на 28.05.2019г. в гр. Бургас, като твърди, че е бил съставен на
по-късна дата и подписан с принуда. Сочи, че записът на заповед не е бил предявен в
едногодишен срок от издаването му и паричното задължение е погасено. Сочи, че между
страните съществува договор за заем за евровата равностойност на сумата 100 000 лева по
писмен договор за заем - КРЕДИТ РАЗВИТИЕ № 101, сключен на 16.12.2016г., който е бил
1
обезпечен с договорна ипотека, учредена в полза на дружеството с нотариален акт № ***,
том *, рег. ****, дело № ****/2016г. на нотариус М.Б., рег. № *** в регистъра на НК. Счита,
че ищецът в иска по чл. 422 ГПК следва да установи неизпълнение на каузалното
правоотношение. Оспорва иска и по размер. По договора за кредит Развитие № 101 от
16.12.2016г., сключен между страните, кредитополучателят Ю.Д. изплатила общо сума в
размер на 38775 лева по банков път и затова при установяване на общия размер на
паричното задължение по договора за кредит следва да се приспадне сумата на платените
вноски по кредита. С тези мотиви моли за отхвърляне на иска.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, и като съобрази
становищата на страните и приложимия закон, съдът прие следното от фактическа и правна
страна:
БРС приема, че е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 от
ГПК вр. чл. 538, ал. 1 от ТЗ, чийто предмет е установяване вземането на ищеца, за което е
издадена Заповед № 1084/05.06.2020г. за незабавно изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК, постановена по ч. гр. д. № 2680/2020г. на Бургаски
районен съд.
Наличието на правен интерес от предявяване иск по реда на чл.422 от ГПК се
обосновава от издадената заповед за незабавно изпълнение на парично задължение. По
делото е приложено ч.гр.д. № 2680/2020г. по описа на БРС, по което в полза на ищеца
срещу ответника е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК за сумата от
10 000 лева, представляваща частично вземане от парично задължение за сумата от 150 000
лева, представляваща вземане по абстрактна менителнична сделка – запис на заповед, по
който на 16.12.2012г. издателят Ю. С. Д. безусловно се е задължила да заплати на поемателя
„АЙ ЕФ ДЖИ ЛИЗИНГ“АД (сегашно наименование „ФОСИЛА“ АД) на предявяване,
сумата от 150 000 лева, като записът следва да се предяви в срок до 23.12.2026г. и е
предявен на 28.05.2019г. В законоустановения срок длъжникът е оспорил вземането -
предмет на заповедта, като е депозирал възражение по чл. 414 от ГПК. В указания от съда
едномесечен срок заявителят е предявил иск за установяване на вземането си в заповедното
производство, по повод на който е образувано настоящото производство.
По делото не се спори, а и се установява от приложените доказателства, че
ответницата Ю. С. Д. е издател на запис на заповед в полза на ищеца „АЙ ЕФ ДЖИ
ЛИЗИНГ“АД (сегашно наименование „ФОСИЛА“ АД) за сума в размер на 150 000 лева.
Настоящият съдебен състав намира, че записът на заповед е редовен от външна страна,
спазена е законоустановената форма и съдържа визираните в разпоредбата на чл. 535 от ТЗ
реквизити, чиято кумулативна наличност обуславя валидността на менителничния ефект. В
настоящия случай в заглавието на акта се съдържа наименованието „запис на заповед“, като
наименованието „запис на заповед” се съдържа и в текста на документа, налице е
безусловна клауза за заплащане на определена парична сума – 150 000 лева, с падеж на
предявяване в срок до 23.12.2026г. Посочен е поемателят „АЙ ЕФ ДЖИ ЛИЗИНГ“АД.
Записът на заповед е издаден на 16.12.2016г., положен е подпис на издателя и е предявен за
плащане на 28.05.2019 г., за което също е положен подпис на издателя.
По делото не се събраха никакви доказателства в подкрепа на твърденията на
ответницата за това, че е била принудена със сила и заплашване да подпише записа на
заповед, че същият е издаден на по-късна дата и че не е предявен на посочената в него дата,
предвид което възраженията са неоснователни. Неоснователни са и възраженията за това, че
записът на заповед е следвало да бъде предявен в срок до една година от издаването му
съгласно разпоредбата на чл. 487, ал. 1 от ТЗ. В настоящия случай записът на заповед от
16.12.2016 г. е издаден с падеж „на предявяване“ /чл. 486, ал. 1, т. 1 ТЗ вр. чл. 537 ТЗ/, като
издателят е определил на основание чл. 487, ал. 1 изр. 2 ТЗ вр. чл. 537 ТЗ по-дълъг срок за
предявяването му за плащане - до 23.12.2026 г. Предвид това, и с оглед отразеното в него,
процесният запис на заповед е бил предявен за плащане в срок, а именно - на 28.05.2019 г.,
за което издателят се е подписал.
От изложеното следва, че представеният от ищеца документ по чл. 417, т.10 от ГПК
по приложеното ч.гр.д. № 2680/2020г. по описа на БРС, е редовен от външна страна и
съдържа всички задължителни реквизити по чл. 535 от ТЗ, което аргументира за решаващия
състав извода, че обективираната в него правна сделка е действителна.
Установи се в настоящия процес, че записът на заповед отговаря на изискванията на
чл. 535 от Търговския закон. Следователно се касае до едностранна търговска сделка с
абстрактен характер, при която наличието на основание не е елемент от фактическия й
2
състав. Макар и абстрактна сделка, обаче записът на заповед се издава заради конкретни
отношения между издателя и лицето, в чиято полза се поема задължението за плащане на
определена сума пари. Доколкото ответникът е въвел възражение за наличието на каузално
правоотношение – договор за заем, за обезпечаване изпълнението на което е издаден
записът на заповед, то следва да бъде изследван въпросът дали вземането по каузалната
сделка съществува и да бъдат установени фактите и обстоятелствата, свързани с
изпълнението или неизпълнението на задълженията по каузалната сделка, както и
обезпечителна функция на записа на заповед спрямо заема.
Обстоятелството, че между страните е налице сключен договор за заем/кредит –
„Развитие“ № 101 от 16.12.2016г., съгласно който ищецът е предоставил на ответницата Д.
кредит в размер на 100 000 лева, усвоен на три транша от по 25 000 лева, 35 000 лева и 40
000 лева, в посочените в договора срокове, със срок на издължаване до 23.12.2026г. както и
че същият е обезпечен с договорна ипотека, не е спорно между страните, а и се установява
от представените по делото писмени доказателства. Настоящият състав приема за
установено по делото, че процесният запис на заповед е издаден именно за обезпечение на
посоченото каузално правоотношение между страните – предвид съвпадението на датите на
сключване на договора с датата на издаване на ценната книга, както и на крайните им
падежи, както и предвид липсата на данни за наличието на други правоотношения между
страните. Фактът, че договора за заем е бил обезпечен и с договорна ипотека не разколебава
този извод. Видно от приетото и неоспорено заключение на вещото лице, общо издължената
сума по кредита е в размер на 38 866,30 лева, като с нея са погасени: главница - 3 043,53 лв.,
договорна лихва – 35 232,85 лева, наказателна лихва – 589,92 лева. Задълженията по
договора към 17.06.2021 година са, както следва: просрочена главница - 3 170,23 лева,
просрочена възнаградителна лихва - 50 190,62 лева, наказателна лихва – 12015,16 лева,
законна лихва – 873,58 лева, а остатъчните задължения до края на срока на договора са,
както следва: главница – 93 786,26 лева и лихва – 171 402,04 лева. Предвид това, налице е
установена каузална сделка, а именно Договор за заем/кредит – „Развитие“ № 101 от
16.12.2016г., по който ответницата е изпаднала в забава, като крайният срок на договора не е
настъпил, което е безспорно установено. Налага се изводът, че ответницата Д. е подписала
ценната книга като издател и се е задължила към ищеца по процесния запис на заповед, за
да гарантира изпълнението на задълженията си по договора, които при това надхвърлят
значително сумата по записа на заповед. Безспорно се установи в настоящото производство,
че падежиралите до приключване на съдебното дирене задължения по каузалното
правоотношение в общ размер на 66 249,59 лева многократно надвишават претендираното
частично вземане в размер на 10 000 лева. Ето защо съдът приема, че съществува вземането
на ищеца за претендираната сума, поради което предявеният частичен иск е изцяло
основателен и следва да бъде уважен.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца съдебно-деловодни разноски в настоящото производство в
размер на 1 500 лева, от които 400 лева – държавна такса, 200 лева депозит за вещо лице и
900 лева адвокатско възнаграждение за заповедното производство.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК по отношение на Ю. С.
Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., ***, че дължи на „ФОСИЛА“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Липа“ № 1, партер,
представлявано от И.С.К., сумата от 10 000 лева /десет хиляди лева/ - главница, предявена
като частично вземане от парично задължение за сумата от 150 000 лева, по запис на
заповед, издаден на 16.12.2016г. от Ю. С. Д. в полза на кредитора с предишно наименование
„АЙ ЕФ ДЖИ ЛИЗИНГ“АД, платим на предявяване в срок до 23.12.2026г. и предявен на
28.05.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 04.06.2020г. до окончателното й
изплащане, за което е издадена Заповед № 1084/05.06.2020г. за незабавно изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, постановена по ч.гр.д. №
2680/2020г. по описа на Бургаски районен съд.
ОСЪЖДА Ю. С. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., *** да заплати на
3
„ФОСИЛА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Липа“
№ 1, партер, представлявано от И.С.К., сумата от 1500 лева (хиляда и петстотин лева),
представляваща направени в настоящото и в заповедното производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Вярно с оригинала: НД
Съдия при Районен съд – Бургас: ________/п/_______________
4