№ 3835
гр. София, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Стойчо Попов
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20221100502943 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №2943/2022 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на П. А. С. ЕГН
********** от гр.София срещу решение №20006455 от 21.01.2022 г постановено по гр.д.
№50255/20 г на СРС , 65 състав , в частта , с която е признато за установено по иск с правно
основание чл.422 ГПК във вр.чл.240 ал.1 ЗЗД и чл.99 ЗЗД на “ОТП Ф.Б. ” ЕАД ЕИК
******* от гр.София срещу С. , че същият дължи сумата от 9437,11 лева главница по
договор за кредит за текущо потребление от 04.06.2008 г с „Банка ДСК„ ЕАД АД ,
прехвърлена на ищеца с договор за покупко-продажба на вземания от 22.11.2012 г ; ведно
със законната лихва от 30.02.2019 г до окончателното заплащане на главницата ; за което
вземане е издадена /частично/ и в полза на цедента „Банка ДСК“ ЕАД заповед за изпълнение
по чл.417 ГПК от 26.11.2010 г по гр.д.№55237/2010 г по описа на СРС , 65 състав .
Въззивникът излага доводи за недопустимост и неправилност на решението на СРС .
Ищецът не е активно легитимиран , защото като цесионер не е измежду лицата /банки,
държавно учреждение , общини/ , които могат да искат издаване на заповед по чл.417 ГПК
въз основа на извлечение от сметка . Ищецът е приобретател на спорно право и може да
бъде само трето лице-помагач на банката . Молбата на въззивника от 06.04.2016 г не
съдържа признаване на вземането по смисъла на чл.116 б.а ЗЗД , защото в нея не е вписан
конкретен договор за кредит и задълженията по него . Споразумение за поредно
разсрочване не е постигнато . Съдът не е изследвал дали е настъпила предсрочна
1
изискуемост , което има значение за възнаградителната лихва и за мораторната лихва .
Ищецът е твърдял предсрочна изискуемост на 10.02.2009 г , след което е начислена и
договорна , и наказателна лихва , което е недопустимо . СРС не е разгледал доводите за
нищожност на договора за кредит , поради което се е дължала само главница . Банката
едностранно е увеличавала вноските по кредита , което е незаконно .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . Налице е
активна процесуална легитимация на банката-заявител в заповедното производство и на
ищеца-цесионер . С молбата от 06.04.2016 г вземанията са признати от ответника , като тази
молба е отправена към ищеца . Не се твърди предсрочна изискуемост като са настъпили
падежите на всички вноски . Не е налице нищожност на договора за кредит .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на
05.02.2022 г и е обжалвано в срок на 17.02.2022 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на
СРС .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното
решение , като такива пороци в случая не се констатират . Както е посочено в определение
№665 от 04.11.2019 г по ч.т.д.№2390/19 г на ВКС , II ТО и определение №102 от 24.02.2020
г по ч.т.д.№2643/19 г на ВКС , II ТО /в сходни хипотези на същия ищец/ цесионерът има
активна процесуална легитимация да предяви иск по чл.422 ГПК в срока по чл.415 ал.4 ГПК
, който в случая е спазен .
Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба
изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС . Във
всички случаи въззивният съд дава служебно правната квалификация на иска . Въззивният
съд следи служебно за наличие на неравноправни клаузи в договор с потребител / решение
№23 от 07.07.2016 г по т.д.№3686/14 г на ВКС , I ТО , рeшение №237 от 20.01.2017 г по т.д.
№2927/15 г на ВКС , I ТО , решение №188 от 15.12.2017 г по т.д.№2613/16 г на ВКС , II ТО
и др/.
За да уважи иска за главница СРС е приел , че е сключен договор за кредит за текущо
потребление от 04.06.2008 г между ответника и „Банка ДСК„ ЕАД АД . Предоставени са
10 000 лева при начален лихвен процент от 13,45 % . Банката има право да увеличава
базовия лихвен процент , а при забава на месечната вноска се плаща допълнителна
наказателна лихва от 10 % .
„Банка ДСК“ ЕАД и ответникът са подписали споразумение от 21.04.2012 г за разсрочване
на задълженията .
След прехвърляне на вземанията по кредита ищецът и ответникът са подписали
2
споразумение от 18.11.2013 г за разсрочване на задълженията .
Ответникът е подал молба от 06.04.2016 г за поредно разсрочване на негови задължения като
е предложил да плати 55 месечни вноски по 250 лева / общо 13 750 лева / .
С молба от 10.03.2020 г ищецът е образувал срещу ответника изпълнително дело на ЧСИ
Орлин Мендов . Спазен е срокът по чл.415 ал.4 ГПК от ищеца-цесионер .
Според СРС ищецът не е релевирал предсрочна изискуемост , защото падежите на
вноските по споразумението от 2013 г вече са настъпили . Ищецът е доказал материално-
правна легитимация като цесионер , както и цесията е съобщена на ответника . Молбата на
ответника от 06.04.2016 г има характер на признаване на вземанията по чл.116 б.а ЗЗД
предвид предложението за плащане на 55 вноски по 250 лева . Молбата е била представена
до ищеца заедно с декларация по чл.4 ал.1 т.2 от Закона за личните данни от същата дата ,
като в тази декларация изрично е посочен ищеца . Давността е прекъсната съгласно чл.116
б.в ЗЗД и с молбата за образуване на изпълнителното дело , с която са поискани и
изпълнителни действия . Въз основа на заключението на изслушаната пред СРС ССЕ СРС е
счел за основателен иска за главница .
Според СРС вземането за сумата от 34,64 лева редовна лихва за периода 10.02.2009 г –
11.11.2010 г е погасено по давност , както и законната лихва върху главница от 9437,11 лева
за периода 12.11.2010 г – 29.02.2019 г . В тази част решението на СРС не е обжалвано и е
влязло в сила .
Решението на СРС е неправилно в обжалваната част . Както се посочи съдът следи
служебно за законосъобразна правна квалификация на иска . В случая дадената от СРС
правна квалификация по чл.422 ГПК във вр.чл.240 ал.1 ЗЗД и чл.99 ЗЗД е
незаконосъобразна , доколкото вземането за кредит произтича не от договор за заем и цесия
, а от договор за банков кредит и цесия. Следователно законосъобразната правна
квалификация е по чл.422 ГПК във вр.чл.430 ал.1 ТЗ и чл.99 ЗЗД .
Иначе следва да се споделят мотивите на първоинстанционния съд , че молбата на ответника
от 06.04.2016 г има характер на признаване на вземанията по чл.116 б.а ЗЗД предвид
предложението за плащане на 55 вноски по 250 лева . Молбата е била представена до ищеца
заедно с декларация по чл.4 ал.1 т.2 от Закона за личните данни от същата дата , като в тази
декларация изрично е посочен ищеца . Въззивникът е извършил и значителни плащания в
полза на ищеца , а давността за главницата е 5 годишна . Според приетата пред настоящия
съд допълнителна ССЕ на вещото лице Д. Г. ; между страните няма други отношения
свързани с договори за кредит . Ответникът е предложил на 06.04.2016 г да му се
разсрочат задълженията и да заплати 55 вноски по 250 лева или общо 13 750 лева ,
докато реално задълженията към тази дата са били 11 072,85 лева . При липса на изявление
в противния смисъл , трябва да се приеме , че ответникът е признал всички вземания спрямо
ищеца към 06.04.2016 г .
Предсрочна изискуемост не е релевирана от ищеца и не следва да се разглежда , сроковете
за плащане на вноските вече са изтекли .
3
При наличните данни за плащания по кредита първоинстанционният съд незаконосъобразно
не е допуснал служебно съдебно-счетоводна експертиза , както и служебно не е извършил
проверка за наличие на неравноправни клаузи по потребителския кредит , при данни за
клауза за т.нар.“базов лихвен процент“ /БЛП/ и за прекомерни по размер наказателни
лихви . При евентуално констатиране на неравноправни клаузи без специални знания на
вещо лице съдът не може да изчисли законосъобразно дължимите суми от ответника .
За отстраняване на всички тези процесуални нарушения настоящият съд постанови
определение от 31.03.2022 г , включително указа на ищеца да представи доказателства за
методика за образуване на базовия лихвен процент , както и допусна съдебно-счетоводна
експертиза . Доказателства за формула за образуване на БЛП не са представени от ищеца , а
и такива за този вид потребителски кредити на „Банка ДСК “ АД не съществуват според
обилната практика на ВКС . Както е посочено в решение № 114/27.06.2012 по т.д.№
1194/2011 год.; решение №51/04.04.2016 по т.д.№ 504/2015 ; решение № 188/09.05.2016 по
т.д. № 1787/2014 год.; решение № 26/03.04.2013 по т.д.№ 957/2012 год.; решение №
91/08.07.2015 по т.д.№ 1097/2015 год , решение № 6/20.05.2015 по т.д.№ 2332/2014 год.;
решение № 211/06.01.2015 год. по т.д.№ 1987/2014 год.; решение № 95/13.09.2016 год. по
т.д.№ 240/2015 год.; решение № 205/07.11.2016 год. по т.д.№ 154/2016 год.; решение №
165/02.12.2016 год. по т.д. № 1777/2015 год , решение № 235/15.12.2016 год. по т.д. №
1510/2016 год., и др. на ВКС неравноправни са клаузите в договори за банкови кредити с
потребители ако банката има възможности за едностранна промяна на компонентите,
формиращи договорната лихва, вкл. базовия лихвен процент. В самия договор следва да
бъде определена методиката за изменение на лихвения процент през периода на действие
и да бъде конкретизиран видът, количествените изражения и относителна тежест на
отделните компоненти и промяната да е обвързана с обективни критерии. Ако промяната на
лихвения процент е извършена при необявени предварително и невключени, като част от
съдържанието на договора ясни правила, тя не отговаря на изискването за добросъвестност .
Основният критерий за приложимост на изключението по чл. 144, ал.3, т.1 ЗЗП е
изменението на цената да се дължи на външни причини, които не зависят от търговеца
или доставчика на финансови услуги, а са породени от въздействието на свободния пазар
и/ или от държавния регулатор. Само тогава търговецът не може да се счита за
недобросъвестен по см. на общата дефиниция за неравноправна клауза, съдържаща се в чл.
143, ал.1 ЗЗП, тъй като увеличението на престацията, макар и едностранно, не зависи пряко
от неговата воля. За да се прецени, обаче, дали конкретните договорни клаузи отговарят на
този критерии за изключване общия принцип, въведен с чл.143, ал.1 ЗЗП, те трябва да бъдат
формулирани по ясен и недвусмислен начин, както и потребителят предварително да е
получил достатъчно конкретна информация как търговецът на финансови услуги може
едностранно да промени цента, за да може на свой ред да реагира по най - уместния начин.
В случая клаузата на чл.7 от договора за потребителски кредит е частично нищожна
като неравноправна в частта , в която се дава право на банката едностранно да определя
БЛП , респ.лихвите по кредита. Ищецът не е доказал БЛП да се формира по формула и въз
4
основа на фактори извън контрола на банката . Затова и трябва да се приложи
първоначалния лихвен процент от 13,35 % , по който има съгласие между ответника и
банката и е бил известен на ответника .
Относно наказателната лихва /надбавка / от 10 % върху вноската за главница , клаузата
на чл.19 ал.1 ОУ не е нищожна неравноправна клауза. Както е посочено в решение №109
от 09.06.2022 г по гр.д.№3307/22 г на ВКС , III ГО не е неравноправна и нищожна клауза от
договор за кредит, която предвижда наказателна лихва върху просрочена главница, в размер
на 10 % . Наказателната лихва, уговорена в договор за потребителски кредит е
неравноправна клауза на основание чл. 143, ал.2, т.5, 10 и 12 от ЗЗП само ако уговореният
процент е необосновано висок (т.5), размерът на лихвата /неустойката/ е неопределен или
неопределяем при сключване на договора(т.10), или размерът на неустойката може
едностранно да се променя от кредитодателя, без основателни причини (т.12). Неустойката е
необосновано висока, когато размерът и е многократно завишен спрямо обезщетението,
дължимо за евентуално предвидимите от забавата вреди, преценени към момента на
сключване на договора . ВКС е счел , че аналогичен процент от 10 % не е необосновано
висок и не противоречи на закона и добрите нрави . Настоящият съд споделя посоченото
решение на ВКС , още повече , че според чл.19 ал.4 ЗПК е допустим ГПР по потребителски
кредит до 5 /пъти/ размера на законната лихва и този размер безспорно не е надхвърлен и
при начисляване на наказателната лихва .
Искът е доказан по основание и трябва да се изследва какъв е доказания му размер .
Според изслушаната пред СРС ССЕ на вещото лице Д. Г. процесният кредит е с размер от
10 000 лева и е усвоен на 04.06.2008 г . За периода от усвояване на кредита до 12.11.2010 г
/датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение / ответникът е
заплатил сумата от 1561,57 лева с които са погасени 622,89 лева главница , 937,20 лева
договорна лихва и 1,48 лева санкционираща лихва . За периода от 12.11.2010 г до 11.12.2012
г ответникът е заплатил още 2950,09 лева , с които са погасени 2469,20 лева договорна лихва
и 1339,32 лева наказателна лихва . За периода 11.12.2012 г до 04.10.2021 г ответникът е
заплатил 4850 лева 823,79 лева договорна лихва , 2027,87 лева законна лихва , 414,91 лева
разноски и 1583,43 лева законна лихва след датата на цесията . Към 12.11.2010 г /датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение / ответникът дължи 9437,11
лева главница ; 2469,20 лева договорна лихва ;1339,32 лева наказателна лихва. Към
04.10.2021 г ответникът е заплатил общо 9361,66 лева и ако се вземат предвид , то
ответникът дължи 1253,27 лева главница по падежирали 21 месечни вноски , 2738,30 лева
присъдена главница , 2469,20 лева договорна лихва , и 1339,32 лева наказателна лихва. Към
12.11.2010 г не са били погасени 21 броя вноски общо в размер на 3714,63 лева .
Според приетата пред настоящия съд допълнителна ССЕ на вещото лице Д. Г. ; между
страните няма други отношения свързани с договори за кредит . Към 06.04.2016 г /датата на
молбата на ответника за споразумение за разсрочване на вземанията / задълженията на на
ответника са били 9437,11 лева главница , 34,64 лева договорна лихва и 1604,10 лева
законна лихва за периода 04.08.2014 г – 06.04.2016 г / общо 11 072,85 лева , ответникът е
5
предложил да заплати 55 вноски по 250 лева или общо 13 750 лева / . При начисляване на
договорна лихва до 12.11.2010 г /датата на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение/ и първоначален лихвен процент от 13,45 % , ако постъпилата сума от 9413,57
лева до 29.02.2016 г се отнесе само за главница и договорна лихва , то към 10.03.2020 г
/датата на образуване на изпълнителното дело/ ще се дължат само 3683,89 лева главница .
Към 12.11.2010 г задълженията ще са 9353,03 лева главница и 2182,86 лева възнаградителна
лихва за периода 10.03.2009 г – 11.11.2010 г .
Според депозирано на 02.12.2022 г уточнение на допълнителната ССЕ при начисляване на
договорна лихва до 12.11.2010 г /датата на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение/ , първоначален лихвен процент от 13,45 % и наказателна лихва от 10 % , ако
постъпилата сума от 9413,57 лева до 29.02.2016 г се отнесе за главница , договорна и
наказателна лихва , то към 10.03.2020 г /датата на образуване на изпълнителното дело/ ще се
дължат само 5013,94 лева главница .
С оглед вече изложеното настоящият съд счита , че следва да се варианта в уточнението на
допълнителната ССЕ , която е изчислила задълженията на ответника при първоначален
лихвен процент от 13,45 % и се съобразят плащанията от ответника , включително тези
извършени след образуване на заповедното производство , но преди образуване на
изпълнителното производство на 10.03.2020 г . Трябва да се съобрази и дължимостта на
наказателна лихва за периода до до 11.12.2012 г . Следователно дължима от ответника е
само сумата от 5013,94 лева главница.
Налага се изводът , че след отмяна на решението на СРС в обжалваната част , включително в
частта за разноските - поради неправилна правна квалификация - искът за главница трябва да
се уважи за сумата от 5013,94 лева и да се отхвърли за разликата до 9437,11 лева . С оглед
частичното уважаване на иска ищецът има право на 327,61 лева разноски пред СРС и на
239,58 лева разноски пред СГС
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №20006455 от 21.01.2022 г постановено по гр.д.№50255/20 г на СРС ,
65 състав , в частта , с която е признато за установено по иск с правно основание чл.422
ГПК във вр.чл.240 ал.1 ЗЗД и чл.99 ЗЗД на “ОТП Ф.Б. ” ЕАД ЕИК ******* от гр.София
срещу П. А. С. ЕГН ********** от гр.София , че същият дължи сумата от 9437,11 лева
главница по договор за кредит за текущо потребление от 04.06.2008 г с „Банка ДСК„ ЕАД
АД , прехвърлена на ищеца с договор за покупко-продажба на вземания от 22.11.2012 г ;
ведно със законната лихва от 30.02.2019 г до окончателното заплащане на главницата ; за
което вземане е издадена /частично/ и в полза на цедента „Банка ДСК“ ЕАД заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК от 26.11.2010 г по гр.д.№55237/2010 г по описа на СРС , 65
състав ; както и в частта , в която П. А. С. ЕГН ********** от гр.София е осъден да заплати
на “ОТП Ф.Б. ” ЕАД ЕИК ******* от гр.София сумата от 615,31 лева разноски пред СРС ; и
6
вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.430 ал.1
ТЗ и чл.99 ЗЗД на “ОТП Ф.Б. ” ЕАД ЕИК ******* от гр.София срещу П. А. С. ЕГН
********** от гр.София , че С. дължи сумата от 5013,94 лева главница по договор за
кредит за текущо потребление от 04.06.2008 г с „Банка ДСК„ ЕАД АД , прехвърлена на
ищеца с договор за покупко-продажба на вземания от 22.11.2012 г ; ведно със законната
лихва от 30.02.2019 г до окончателното заплащане на главницата ; за което вземане е
издадена /частично/ и в полза на цедента „Банка ДСК“ ЕАД заповед за изпълнение по чл.417
ГПК от 26.11.2010 г по гр.д.№55237/2010 г по описа на СРС , 65 състав.
ОТХВЪРЛЯ посочения иск за разликата над 5013,94 лева до предявения размер от 9437,11
лева главница по договор за кредит за текущо потребление от 04.06.2008 г с „Банка ДСК„
ЕАД АД , прехвърлена на ищеца с договор за покупко-продажба на вземания от 22.11.2012
г ; ведно със законната лихва от 30.02.2019 г до окончателното заплащане на главницата ; за
което вземане е издадена /частично/ и в полза на цедента „Банка ДСК“ ЕАД заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК от 26.11.2010 г по гр.д.№55237/2010 г по описа на СРС , 65
състав .
ОСЪЖДА П. А. С. ЕГН ********** от гр.София да заплати на “ОТП Ф.Б. ” ЕАД ЕИК
******* от гр.София сумата от 327,61 лева разноски пред СРС и 239,58 лева разноски пред
СГС .
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7