МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 13 от 25.04.2019 г. ПО НОХД № 75/2019 г. НА
НПРС
Подсъдимият Г.Н.С.,
роден на *** ***, ***** с ЕГН ********** е предаден на съд
за това, че за времето от 16.10.2018 г. до 18.10.2018 г. в гр. Н., обл. Ш., при
условията на продължавано престъпление отнел от владението на лицата Т.Е.Т. и Р.И.Г.,***
движими вещи, явяващи се тяхна собственост, както следва: 1/ от Т.Т. – 1 бр.
златен синджир с кръстче, на което е инкрустиран образа на И.Х., 2 бр. златни
пръстена с инкрустирани бели камъни, 1 бр. неголям златен пръстен с две бели
камъчета, 1 бр. златна гривна-плетка, 2 бр. брачни халки, без надписи, 1 бр.
плоска масивна гривна, бяла на цвят, с напречно разположение жълти нишки, 1 бр.
сребърен синджир, както и парична сума в размер на 15 евро с левова
равностойност 29,34 лв. и 150 турски лири с левова равностойност 45,70 лева, и
2/ от Р.Г. – 1 бр. мобилен телефон „***“, модел „***“ на стойност 142,80 лв.,
както и парична сума в размер на 40 лева, всичко на обща стойност 939,73 лв.,
без тяхното съгласие с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по
чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
Производството
по делото в съдебната фаза на процеса се проведе по реда на глава двадесет и
седма от НПК, т.е. по реда на съкратеното съдебно следствие, тъй като подсъдимият
призна фактите по обвинителния акт и заяви, че признава се съгласи да не се
събират доказателства за тези факти, съгласно разпоредбата на чл. 371, т. 2 от НПК.
Представителят
на Новопазарската районна прокуратура поддържа обвинението. Счита, че то е
доказано в необходимата степен на категоричност, както и че наказанието следва
да се определи около минималния размер, предвиден в закона. Счита, че в случая
следва да се наложи наказание лишаване от свобода,ч което да се отложи за
изпитателен срок от три години.
По
делото пострадалата Т.Е.Т. е конституирана като граждански ищец и частен
обвинител. Същата е предявила иск за сумата от 756,93 лв. имуществени вреди. В
хода на пренията е направено искане за наказание над минималното и да се уважи
гражданския иск изцяло.
Защитникът
на подсъдимия заявява безспорната доказаност на деянията и пледира за налагане
на наказание в размер на минималния или малко над него като се приложи чл. 58а
от НК и чл. 66, ал. 1 от НК.
Подсъдимият
се признава за виновен по предявеното обвинение и моли за условна присъда.
Като съобрази всички доказателства по делото, събрани
на досъдебното производство, както и направените от подсъдимите признания,
съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:
Подсъдимият
Г.Н.С. е
роден на *** ***, с ЕГН **********.***. Той е ****. Работи като общ
работник. Осъждан е с една присъда от 30.10.2018 г. на глоба в размер на 100
лв. за деяние по чл. 194, ал. 3 от НК.
На
16.10.2018 г. подс. С. и св. В.Т.се придвижили с лек автомобил до гр. Н. с
намерение да изкупуват метални отпадъци. Докато обикаляли населеното място
подс. С. успял незабелязано да проникне в дом, намиращ се на ул. „***“ № **, от
където взел 1 бр. мобилен телефон „***“, модел „***“ на стойност 142,80 лв.,
както и парична сума в размер на 40 лева, собственост на св. Р.И.Г.. Стойността
на движимата вещ се установява от назначената и кредитирана от съда изцяло СОЕ.
По-късно продал телефона на непознато за него лице. Парите използвал за лични
нужди.
На
18.10.2018 г. подс. С. отново посетил гр. Н. с цел да изкупува метални отпадъци.
Отново успял да проникне незабелязано е дом, намиращ се на ул. ***“ № ** и от
там изнесъл 1 бр. златен синджир с кръстче, на което е инкрустиран образа на И.Х.,
2 бр. златни пръстена с инкрустирани бели камъни, 1 бр. неголям златен пръстен
с две бели камъчета, 1 бр. златна гривна-плетка, 2 бр. брачни халки, без
надписи, 1 бр. плоска масивна гривна, бяла на цвят, с напречно разположение
жълти нишки, 1 бр. сребърен синджир, както и парична сума в размер на 15 евро с
левова равностойност 29,34 лв. и 150 турски лири с левова равностойност 45,70
лева, собственост на Т.Е.Т.. Стойността на движимите вещи и на чуждестранната
валута се установява от СОЕ. Част от движимите вещи продал.
На
23.10.2018 г. св. Н.И.предала на компетентните органи на МВР 1 бр. плоска
масивна гривна, бяла на цвят, с напречно разположение жълти нишки.
Гореописаните
факти съдът прие за установени безспорно от всички събрани в хода на
досъдебното производство доказателства и доказателствени средства. Между
страните няма спор по фактите.
Анализът
на така събрания доказателствен материал сочи, че с деянията си подсъдимият от
обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.
194, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. Той за времето от 16.10.2018
г. до 18.10.2018 г. в гр. Н., обл. Ш., при условията на продължавано
престъпление отнел от владението на лицата Т.Е.Т. и Р.И.Г.,*** движими вещи,
явяващи се тяхна собственост, както следва: 1/ от Т.Т. – 1 бр. златен синджир с
кръстче, на което е инкрустиран образа на И.Х., 2 бр. златни пръстена с
инкрустирани бели камъни, 1 бр. неголям златен пръстен с две бели камъчета, 1
бр. златна гривна-плетка, 2 бр. брачни халки, без надписи, 1 бр. плоска масивна
гривна, бяла на цвят, с напречно разположение жълти нишки, 1 бр. сребърен
синджир, както и парична сума в размер на 15 евро с левова равностойност 29,34
лв. и 150 турски лири с левова равностойност 45,70 лева, и 2/ от Р.Г. – 1 бр.
мобилен телефон „***“, модел „***“ на стойност 142,80 лв., както и парична сума
в размер на 40 лева, всичко на обща стойност 939,73 лв., без тяхното съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои.
От
субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл, тъй като е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е целял настъпването на
общественоопасните му последици.
Същевременно
една от движимите вещи е била предадена на органите на МВР, но стойността й е
пренебрежимо по-ниска от стойността на всички откраднати вещи, поради което и
не може да се приложи привилегирования състав на чл. 197 от НК.
За да
определи наказанието, което се следва на
подсъдимия Г.Н.С. за осъщественото от него престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК съдът отчете от една страна обществената
опасност на самото деяние, което се отличава със средна степен на обществена
опасност – все пак подсъдимият е успял незабелязано да проникне в домовете на
хората и да вземе това, което е видял и е имало лесно ликвидна стойност.
Обществената опасност на дееца съдът преценява като ниска. Подсъдимият не е
осъждан към датата на извършване на престъплението, а именно към 16 и 18.10.2018
г. Налице са и смекчаващи отговорността му обстоятелства, като на първо място
следва да се посочи пълното съдействие на подсъдимия за разкриване на
обективната истина по делото, изразено по време на разследването по досъдебно
производство и в съдебната фаза на процеса. Не без значение е и младата възраст
на подсъдимия. Съдът не намери отегчаващи отговорността му обстоятелства.
За
това деяние законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до 8
години.
Предвид
горното съдът прецени, че наказанието на подсъдимият следва да бъде определено
при условията на чл. 54 от НК в размер около най-ниския предел, но не в
абсолютния минимум. Затова съдебният състав реши, че справедливото наказание би
било такова в размер на 4 месеца лишаване от свобода.
Предвид
обстоятелството, че производството премина по реда на чл. 371, т. 2 от НК то на
основание чл. 58а от НК след определяне на наказанието лишаване от свобода по
реда на чл. 54 от НК, съдът следва да намали същото с 1/3. В настоящия случай обаче
трябва да се съобрази и разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от НК, която постановява,
че наказанията лишаване от свобода не могат да паднат под 3 месеца. Предвид
това, съдът намира, че подсъдимият следва да изтърпи наказание лишаване от
свобода за срок от три месеца.
Тъй
като подсъдимият не е бил осъждан към датата на деянието, а към датата на
присъдата не е бил осъждан на наказание лишаване от свобода, съдът намери, че
за постигане целите на наказанието и най-вече за поправяне на дееца не е
наложително той да го изтърпи ефективно. Затова и на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи изпълнението на така наложеното наказание, с изпитателен срок от три
години.
С
оглед предявения иск съдът уважи същият частично до размера от 656,93 лв.,
представляващи стойността на 1 бр. златен синджир с кръстче, на което е
инкрустиран образа на И.Х., 2 бр. златни пръстена с инкрустирани бели камъни, 1
бр. неголям златен пръстен с две бели камъчета, 1 бр. златна гривна-плетка, 2
бр. брачни халки, без надписи, 1 бр. сребърен синджир, както и парична сума в
размер на 15 евро с левова равностойност 29,34 лв. и 150 турски лири с левова
равностойност 45,70 лева. Тази сума подсъдимият следва да плати на Т.Е.Т.. В
останалата част гражданският иск беше отхвърлен, тъй като 1 бр. плоска масивна
гривна, бяла на цвят, с напречно разположение жълти нишки бе приложена по
делото като веществено доказателство и с присъдата беше върната на пострадалата
Т..
Подсъдимият
беше осъден да заплати по сметка на ОД на МВР – гр. Ш. направените в хода
на досъдебното производство разноски от 229,74
лв., както и държавна такса по уважения граждански иск в размер на 50 лв.
В
този смисъл съдът постанови присъдата си.
Мотивите
изготвени на 10.06.2019 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Петина Николова