СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-Г въззивен състав, в публичното заседание на четвърти декември
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл. съдия
КРИСТИНА ГЮРОВА
при секретаря Алина Тодорова, като разгледа
докладваното от съдия Гюрова в. гр. д. №
13409 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 86444 от 08.04.2019 г. по гр. д. № 16987/2018 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 150 състав, е признато за установено по предявения от А.П.В., ЕГН ********** срещу „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******отрицателен установителен иск, с правно основание чл. 124, ал. 1, пр. З ГПК, че А.П.В., ЕГН ********** не дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******претендираната
сума от ответното дружество по партида с абонатен № 065115, на името на ищцата,
за недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „******, в размер на 637,52
лева, представляваща част от начислена главница в размер на 2550,08 лева, за
периода м.05.2008 г. - м.01.2018 г., за погасена по давност, недоставена,
неизмерена и непотребена доставка или услуга.
С решението „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, е осъдено да заплати на А.П.В., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 52,40 лв. - разноски по делото.
С решението „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, е осъдено да заплати на адв. В.В.Т.-
САК, ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. чл. 38, ал. 1,
т. 2 ЗА, сумата от
200 лева, представляваща адвокатски хонорар
за предоставена безплатна правна помощ.
С решението „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, е осъдено да
заплати на адв. К.И.Б.– САК, ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, сумата от 200 лева, представляваща
адвокатски хонорар за предоставена безплатна правна помощ.
Срещу така постановеното решение в частта, с която
предявеният от А.П.В. срещу “Т.С.” ЕАД иск по чл. 124, ал. 1 ГПК,
за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., е уважен, е подадена
въззивна жалба от „Т.С.“ ЕАД, в която са развити съображения за недопустимост на атакувания акт в обжалваната част. Отправено е искане
първоинстанционното решение да бъде обезсилено в обжалваната част, а исковите
претенции да бъдат отхвърлени. Въззивникът твърди, че на
04.08.2017 г. топлопреносното дружество е депозирало заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с вх. № 3062107 срещу С.Г.М.и С.М.М., за
сумата от 4536,65 лв., от които 3858,71 лв. - главница, представляваща стойност
на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2016 г.,
и за сумата от 677,94 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 15.09.2014 г. до 13.07.2017 г. Поддържа, че доколкото длъжниците са починали, съдът е прекратил производството
по ч.гр.д. № 53963/2017 г., по описа на СРС, ГО, 78 състав и е върнал
подаденото заявление. С искова молба, с вх. № 2022486/15.09.2017 г. „Т.С.“ ЕАД е депозирала осъдителен иск срещу
наследниците на С.М.М., ЕГН **********, като било образувано гр.д. №
65339/2017г. по описа на СРС, ГО, 160 състав за периода от 01.05.2014 г. -
30.04.2016 г.
Предвид това в жалбата се поддържа, че за периода от 01.05.2014
г. - 30.04.2016 г., производството по делото е недопустимо, доколкото
исковата молба по настоящото производство е депозирана на 13.03.2018 г., като
се излагат съображения, че първоинстанционният съд е следвало да извърши
служебна справка относно допустимостта на предявената искова претенция и при констатиране
на гореописаните факти да прекрати производството, в частта за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. Претендира
разноски.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна А.П.В., в който се моли жалбата да
бъде оставена без уважение и
потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно. Претендира се и присъждането на
сторените по делото разноски.
Софийски
градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и становищата
на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално - легитимирана страна, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. При постановяване на първоинстанционното решение
не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед релевираните
в жалбата оплаквания,
същото е и правилно, като въззивният съд споделя изцяло изложените в мотивите
му съображения, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
Независимо от това, във връзка с доводите, изложени в жалбата, въззивният съд намира следното:
СРС, III Гражданско отделение, 150
състав е бил сезиран с отрицателен установителен иск, с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК.
Единственият наведен от жалбоподателя-ответник довод в депозираната
въззивна жалба касае недопустимостта на обжалваното първоинстанционно решение, в частта, с която предявеният срещу него отрицателен установителен иск по чл. 124, ал.
1 ГПК е уважен за периода 01.05.2014 г. до
30.04.2016 г.
Въззивният съдебен състав намира доводите на жалбоподателя за недопустимост
на решението в атакуваната част, а именно за периода от 01.05.2014 г. - 30.04.2016
г., за неоснователни. Видно от съдържанието на исковата молба депозирана от
ищцата А.П.В., с вх. № 2006525/13.03.2018 г., както и от
съдържащата се в нея таблица на стр. 3 от делото, в която са индивидуализирани
по размер и период вземанията, чието установяване недължимостта им спрямо
дружеството-въззивник се претендира, липсва припокриване между периода, на
който се основава претенцията на ищцата в настоящото производство и този, за
който ответникът „Т.С.“ ЕАД твърди да е налице предявен
осъдителен иск срещу А.П.В., съобр. уточнителната искова молба, с вх. №
5014141/30.01.2018 г.
В търсената от ищцата защита чрез предявения, по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, отрицателен установителен иск, не фигурират вземания за периода от 01.05.2014 г. - 30.04.2016
г., на които именно въззивникът се позовава при обосноваване доводите си за
недопустимост на решението в обжалваната част, тоест няма съвпадане между периодите
по разгледания и предмет на настоящото производство иск, с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК, и този по предявения от „Т.С.“ ЕАД срещу А.П.В. осъдителен
иск, с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С оглед на изложеното,
въззивният съд намира, че не се касае за хипотезата на чл. 126, ал. 1 ГПК, и
обжалваното решение е допустимо.
Други доводи за порочност на атакуваното решение на
първостепенния съд в жалбата не са изложени.
Въззивният съдебен състав намира, че при липсата на
други оплаквания в подадената въззивна жалба, и доколкото при извършената служебна
проверка относно
правилността на обжалваното решение, се установи, че решението
на СРС в обсъжданата обжалвана част е постановено при правилно
приложение на материалния закон, то следва да бъде
потвърдено чрез препращане към мотивите му, на основание чл. 272
ГПК., а въззивната жалба оставена без уважение, като
неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна, която е представила списък
по чл. 80 ГПК и претендира заплащането на сумата от 300 лв. –
адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ, на основание
чл. 78, ал. 1 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. С
оглед представения договор за правна защита и съдействие, съдът намира, че в
полза на адв. М.Л.Л. следва да бъде присъдена сумата от 300 лева, представляваща адвокатски хонорар за предоставена
безплатна правна помощ на ищцата във въззивното производство. С оглед изхода на делото въззивникът няма
право на разноски.
Предвид изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 86444 от 08.04.2019 г. по гр. д. № 16987/2018 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 150 състав, в обжалваната
част.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, да заплати
на адв. М.Л.Л. - САК, ЕГН **********,
на основание чл. 78, ал. 1 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, сумата от 300 лева, представляваща адвокатски хонорар за предоставена безплатна правна помощ
във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.