Р Е Ш Е Н И Е
№……………………….. /18.09.2018 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV наказателен
състав, в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети
юли две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН
ПУШЕВСКИ
с участието на секретаря Мария
Миланова, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 2453 по описа за
2018 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М.А.Т., с ЕГН: **********, с адрес: *** срещу Наказателно постановление №
********** от 28.02.2018 г., издадено от Зам. Кмета на община Варна, с което на
жалбоподателя Т., на основание разпоредбата на чл. 123, ал. 1 от Закона за
местните данъци и такси, му е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 40 лева (четиридесет лева) за това, че М.А.Т. при подаване на
декларация по чл. 14, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси не е спазил законоустановения двумесечен срок за деклариране на
поземлен имот с идент. № 3757 в кадастрален район 545
по ПНИ на местност „Зеленика“, гр. Варна с площ от 706 кв. м., като имотът е
придобит по силата на съдебно решение на ВОС № 1086 от 10.08.2016 г. по гр.
дело № 605/ 2016 г., влязло в сила на 17.07.2017 г., като крайния срок е
изтекъл на 17.09.2017 г., като в рамките на този период лицето не е предприело
действия за деклариране на имота пред дирекция „Местни данъци“, като декларация
по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси за облагане с данък върху недвижимите
имоти е подадена в дирекция „Местни данъци“ към община Варна с вх. №
**********/08.01.2018 г. – нарушение на разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Закона
за местните данъци и такси.
Жалбоподателят М.А.Т.
намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно и неправилно,
като представя подробни аргументи в защита на своето становище. На първо място
посочва, че в съставения АУАН има неяснота по отношение каква длъжност заема актосъставителя П.К.К., както и
не е посочен неин ЕГН, както и не са вписани ЕГН на свидетелите в съставения
АУАН. Също така фокусира вниманието на съда, че датата 17.09.2017 г. е почивен
ден (неделя), поради което и е недопустимо да се приеме, че това е крайната
дата, в която жалбоподателя е следвало да изпълни задължението си, предвидено в
разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси. Навежда
твърдение, че Решение № 1086 от 10.08.2016 г. постановено по гр. дело № 605/
2016 г. по описа на ВОС, влязло в сила на 17.07.2017 г., няма конститутивно действие, поради което и като начална дата, в
която е следвало да изпълни задължението си следва да се приеме датата 1.12.2017
г. Представя своите аргументи в защита
на позицията, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 28, буква „А“ от ЗАНН. Поради гореизложените съображения моли за отмяна на наказателното постановление.
В проведеното на
16.07.2018 г. открито съдебно заседание по НАХД № 2453 по описа за 2018 г. на
Варненския районен съд, жалбоподателят М.А.Т. се явява лично, като поддържа
жалбата на посочените в нея основания и моли за отмяна наказателното
постановление.
В проведеното на
16.07.2018 г. открито съдебно заседание по НАХД № 2453 по описа за 2018 г. на
Варненския районен съд, въззиваемата страна Община
Варна се представлява от своя процесуален представител гл. юрисконсулт Миглена
Щерева, която моли за потвърждаване на наказателното постановление,
акцентирайки в своята пледоария, че дори за краен срок за изпълнение на
задължението да се приеме датата 18.09.2017 г. жалбоподателят отново е в забава,
поради което и правилно е била ангажирана неговата административно –
наказателна отговорност.
От фактическа страна,
съдът намира за установено следното:
С Решение № 1425 от
20.03.2015 г., постановено по гр. дело № 15 854 по описа на Варненския
районен съд за 2012 г., М.А.Т. е признат за съсобственик на поземлен имот с идент. № 3757 в кадастрален район 545 по ПНИ на местност
„Зеленика“, гр. Варна с площ от 706 кв. м.
С Решение № 1086 от
10.08.2016 г. постановено по гр. дело № 605/ 2016 г. по описа на Варненския
окръжен съд, първоинстанционното решение е потвърдено
в тази му част.
С определение № 343 от
17.07.2017 г. Върховният касационен съд, ⅠⅠ гражданско отделение, не е допуснал касационно обжалване
на Решение № 1086 от 10.08.2016 г. постановено по гр. дело № 605/ 2016 г. по
описа на Варненския окръжен съд.
На 01.12.2017 г.
жалбоподателят Т. заедно с останалите съсобственици на поземлен имот с идент. № 3757 в кадастрален район 545 по ПНИ на местност
„Зеленика“, гр. Варна с площ от 706 кв. м. сключили споразумение с В.Д.А. и Т.В.
А.а, с което уредили своите имуществени претенции, свързани със собствеността и
ползването на поземлен имот с идент. № 3757 в
кадастрален район 545 по ПНИ на местност „Зеленика“, гр. Варна с площ от 706
кв. м.
На 08.01.2018 г.
жалбоподателят Т. депозирал декларация по чл. 14 от Закона за местните данъци и
такси в дирекция „Местни данъци“ към община Варна, която била заведена с входящ
номер № **********/08.01.2018 г., с която декларирал поземлен имот с идент. № 3757 в кадастрален район
545 по ПНИ на местност „Зеленика“, гр. Варна с площ от 706 кв. м.
На 28.02.2018 г. св. П.К.К. съставила акт за установяване на административно
нарушение срещу жалбоподателя М.А.Т., приемайки, че същият със своето поведение
е нарушил разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси,
тъй като не е спазил законоустановения двумесечен
срок за деклариране на поземления имот, чиято собственост е придобил.
На същия ден – 28.02.2018
г. Зам. Кметът на община Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като
тази изложена в обстоятелствената част на АУАН издал наказателно постановление,
с което на основание разпоредбата на чл. 123, ал. 1 от Закона за местните
данъци и такси, наложил на М.А.Т. административно наказание „глоба“ в размер на
40 лева за извършеното нарушение на чл. 14, ал. 1 от Закона за местните данъци
и такси.
По отношение на
доказателствата и от правна страна, съдът намира следното:
Гореизложената фактическа
обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните гласни и писмени
доказателства: показанията на св. П.К.К.;
декларация с входящ номер № **********/08.01.2018 г.; Решение № 1425
от 20.03.2015 г., постановено по гр. дело № 15 854 по описа на Варненския
районен съд за 2012 г.; Решение № 1086 от 10.08.2016 г. постановено по гр. дело
№ 605/ 2016 г. по описа на Варненския окръжен съд; Определение № 343 от 17.07.2017 г. на Върховният касационен съд,
постановено по гр. дело № 889 по описа за 2017 г.;
На съдът му се струва за уместно
на първо място да отбележи, че на практика страните не спорят почти по нито
един факт, изложен в обстоятелствената част на съставения АУАН и издаденото
наказателно постановление.
Единствения спорен въпрос
е на коя дата е възникнало задължение за жалбоподателя Т. да декларира
придобития поземлен имот в местността „Зеленика“ в гр. Варна.
В тази връзка съдът намира
за правилна позицията на актосъставителката св. К. и
административно – наказващия орган, че началната дата от която следва да се
приеме, че е възникнало задължение за жалбоподателя да декларира недвижимия
имот е датата 17.07.2017 г., когато със съдебен акт Върховният касационен съд
не е допуснал касационно обжалване на Решение № 1086 от 10.08.2016 г.
постановено по гр. дело № 605/ 2016 г. по описа на Варненския окръжен съд.
Действително на 01.12.2017
г. жалбоподателят е сключил нотариално заверено споразумение с В.Д.А. и Т.В. А.а,
с което са уредили своите имуществени претенции, свързани със собствеността и
ползването на поземлен имот с идент. № 3757 в
кадастрален район 545 по ПНИ на местност „Зеленика“, гр. Варна с площ от 706
кв. м., но следва дебело да се подчертае, че не това споразумение го е
„направило“ собственик на имота, а собствеността е придобита със сила на пресъдено нещо вследствие гражданското съдопроизводство,
приключило с определение № 343 от 17.07.2017 г. на Върховният касационен съд.
Поради тази причина, съдът
застъпва категорична позиция, че началната дата, в която е възникнало
задължение за жалбоподателя Т. да декларира поземления имот в местността
„Зеленика“ в гр. Варна пред дирекция „Местни данъци“ към община Варна е датата
17.07.2017 г., респ. крайната дата в която е следвало да бъде изпълнено
задължението е 18.09.2017 г. (понеделник).
При условие, че
декларацията е депозирана в дирекция „Местни данъци“ към община Варна едва на
08.01.2018 г. очевидно е, че със своето бездействие в срока от 18.09.2017 г. до
08.01.2018 г. жалбоподателят Т. е нарушил разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от
Закона за местните данъци.
Същевременно обаче съдът
намира, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което
представлява самостоятелно основание за отмяна на процесното
наказателно постановление.
Акта за установяване на
административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно
постановление са издадени на една и съща дата (28.02.2018 г. ) , което е
напълно недопустимо.
Разпоредбата на чл. 44,
ал. 1 от ЗАНН предвижда, че освен възраженията при съставяне на акта в тридневен срок
от подписването му нарушителят може да направи и писмени възражения по него.
Непредоставянето на възможност от страна на административно – наказващия орган
санкционираното лице да депозира възражения пред него във връзка със съставения
АУАН представлява винаги абсолютно нарушение на процесуалните правила, което
без съмнение представлява основание за отмяна на наказателното постановление,
доколкото е нарушило пряко правото на защита на санкционираното лице.
Предвид позицията на съда
за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила е безпредметно съдът
да вземе отношение по останалите възражения на жалбоподателя.
Поради гореизложените
съображения, съдът намира, че Наказателно постановление № ********** от
28.02.2018 г., издадено от Зам. Кмета на община Варна, следва да бъде отменено.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № ********** от 28.02.2018 г., издадено от Зам. Кмета на община
Варна, с което на М.А.Т., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание разпоредбата
на чл. 123, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси, му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 40 лева (четиридесет лева) за
това, че М.А.Т. при подаване на декларация по чл. 14, ал. 1 от Закона за
местните данъци и такси не е спазил законоустановения
двумесечен срок за деклариране на поземлен имот с идент.
№ 3757 в кадастрален район 545 по ПНИ на местност „Зеленика“, гр. Варна с площ
от 706 кв. м., като имотът е придобит по силата на съдебно решение на ВКС № 1086
от 10.08.2016 г. по гр. дело № 605/ 2016 г., влязло в сила на 17.07.2017 г.,
като крайния срок е изтекъл на 17.09.2017 г., като в рамките на този период
лицето не е предприело действия за деклариране на имота пред дирекция „Местни
данъци“, като декларация по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси за
облагане с данък върху недвижимите имоти е подадена в дирекция „Местни данъци“
към община Варна с вх. № **********/08.01.2018 г. – нарушение на разпоредбата
на чл. 14, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14 – дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му пред
Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: