Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 779
29.04.2013г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - VII граждански
състав
На
първи април през две хиляди и тринадесета година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ ГЕШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ПЕТРОВА
ДОНИКА
ТАРЕВА
Секретар:
Е.К.
Като
разгледа докладваното от съдия М.П. в.гр.дело №490 по описа за 2013г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 и
сл. от ГПК.
Постъпила е жалба от третото лице
„Фешън Консулт София”ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.****,
подадена чрез пълномощника адв.С.И.-***, против действията на ЧСИ В. А. с
рег.№827 по изп.дело №20118270400197, изразяващи се във възлагане с
Постановление от 27.12.2012г. на недвижим имот, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 56784.506.744.5.1 с предназначение за търговска
дейност в гр.****, надлежно индивидуализиран. Жалбоподателят твърди да е
собственик и да владее процесния недвижим имот по силата на договор за
покупко-продажба, обективиран в НА №57, том I, рег.№2614, дело №47 от 19.05.2012г. по описа на
нотариус И. И. с рег.№509, вписан в Служба по вписванията-гр.Пловдив като акт
№60, том 30, дело №5242/2012г., вх.рег.№10960 от 19.05.2012г. Същият имот бил
собственост на длъжника по изпълнителното дело „Денил Дискрет”ООД по силата на
НА №187, том VI, рег.№II-5021, дело №692 от 2002г. на нотариус Т. Д. с
рег.№072, вписан в Служба по вписванията-гр.Пловдив като акт №46, том 45, дело
№10538/2002г., който го притежавал до 29.02.2012г., на която дата с вписване
№20120229153011 в търговския регистър при АВ този имот бил вписан като
непарична вноска в капитала на новоучреденото „ДНЛ Пловдив”ЕООД, ЕИК ****, като
учредителния акт на това дружество, съдържащ подробно описание на непаричната
вноска, бил депозиран за вписване в Служба по вписванията-гр.Пловдив на
20.03.2012г. в 10,28ч. с вх.№5669/20.03.2012г. С договор за покупко-продажба по
НА №55, том I, рег.№2537, дело №45 от 2012г.
по описа на нотариус И. И. с рег.№509, вписан в СВ-гр.Пловдив като акт №50, том
29, дело №5040/2012г., вх.рег.№10574 от 16.05.2012г., „ДНЛ Пловдив”ЕООД продало
имота на „Фюнекс”ЕООД, ЕИК ****, което дружество го продало на жалбоподателя
посредством цитирания договор. По молба на ЧСИ А., входирана на 21.03.2012г. в
12,32ч. с вх.№5823/21.03.2012г. за обезпечаване вземането на взискателя била
вписана възбрана върху имота. На 18.05.2012г. на лице, упражняващо от името на
жалбоподателя държането на магазина, било връчено адресирано до длъжника
съобщение за изнасяне на публична продан на имота за периода от 05.06.2012г. до
05.07.2012г. с обявяване на купувача на 06.07.2012г. в 13,00ч., с оглед на
което и считайки, че с насочване на принудителното изпълнение е налице реална
опасност собствения му имот да бъде незаконосъобразно продаден, жалбоподателят
се снабдил с обезпечителна заповед, издадена по негова молба въз основа на
Определение №1835/12.06.2012г. по гр.дело №1808/2012г., с което било допуснато
обезпечение на бъдещите му искове с правно основание чл.440,ал.1 от ГПК чрез
спиране на изпълнението по изпълнителното дело, което определение впоследствие
с Определение №1469/21.09.2012г. по в.ч.гр.дело №1152/2012г. на ПАС било
обезсилено в частта, с която е спряно изпълнението по изпълнителното дело,
извън действията, касаещи публичната продан на процесния недвижим имот и
всякакви изпълнителни действия, предприети от ЧСИ срещу същия имот. Въпреки, че
жалбоподателят своевременно на 06.07.2012г. в 11,40ч. депозирал издадената му
обезпечителна заповед в деловодството на ЧСИ А., същият на 06.07.2012г. от
13,00ч. обявил за купувач на процесния имот взискателя, като в края на работния
ден на същата дата дори опитал да влезе принудително в имота и да го предаде на
представител на взискателя. Жалбоподателят обжалвал действието по обявяване на
купувач и по жалбата му било образувано в.гр.дело №3374/2012г. по описа на ПОС-IX гр.състав, насрочено за 22.01.2013г. Освен това, той
предявил и обезпечените искове с правно основание чл.440,ал.1 от ГПК, по които
било образувано гр.дело №2209/2012г. по описа на ПОС-III състав, насрочено за 13.02.2013г. С оглед на така
изложените фактически обстоятелства, счита, че обжалваното постановление за
възлагане е изготвено при спряно изпълнително производство, без да е налице
произнасяне от компетентния съд по жалбата против предхождащото действие на
съдебния изпълнител и без да е налице влязъл в сила акт по предявения иск с
правно основание чл.440,ал.1 от ГПК, поради което същото да се явява
незаконосъобразно действие и претендира за отмяната му.
Ответникът по жалбата взискателят „Лъч
Трейд”ЕООД-гр.****, чрез пълномощника си адв.Б., е депозирал възражение със
становище за нейната недопустимост, поради липса на активна легитимация за
жалбоподателя по чл.435,ал.3 от ГПК като трето лице да обжалва постановлението
за възлагане, както и поради липса на правен интерес от установяване на
обстоятелството, че длъжника не е собственик на имота, с оглед
непротивопоставимостта на извършения апорт на взискателя, съгласно чл.453,т.1
от ГПК, с твърдения учредителния акт на „ДНЛ Пловдив”ЕООД да е вписан в
СВ-гр.Пловдив на 03.04.2012г. след като по изпълнителното дело е вписана на
21.03.2012г. възбрана върху имота. По същество счита жалбата за неоснователна с
твърдения с поредица от фиктивни правни действия Е. П. А. да се е опитал да
спаси процесния имот от изпълнение, прехвърляйки го няколкократно с цел да бъде
придобит от дружеството-жалбоподател като негово поставено лице, тъй като като
управител и съдружник на длъжника „Денил Дискрет”ООД апортирал имота на дата
29.02.2012г., който апорт бил вписан на 03.04.2012г., а междувременно на дата
31.03.2012г. учредил дружеството на жалбоподателя „Фешън Консулт София”ЕООД,
чийто управител бил до 31.05.2012г., като на дата 16.05.2012г. в качеството му
на управител на „ДНЛ Пловдив”ЕООД прехвърлил имота на „Фюнекс”ЕООД, цената по
който договор не била заплатена, а било уговорено да се заплати до
31.05.2012г., и три дни след това прехвърляне в качеството му на управител вече
на дружеството-жалбоподател закупил имота от „Фюнекс”ЕООД, цената по който
договор отново не била заплатена, а било договорено да се заплати до
31.05.2012г. Твърди и в жалбата да се съдържат множество неверни факти относно
датата на узнаване за изпълнението спрямо имота и датата на вписване на
учредителния акт. Акцентира на обстоятелството, че апорта е вписан след
възбраната, поради което и на основание чл.453,ал.1 от ГПК е непротивопоставим
на взискателя. Претендира жалбата да бъде оставена без разглеждане, евентуално
без уважение, както и да му се присъдят направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата взискателят С.П.А.
не е депозирала писмени възражения, но чрез пълномощника си адв.Д. в съдебно
заседание поддържа становище за неоснователност на жалбата и претендира за
отхвърлянето й, присъединявайки се към съображенията на „Лъч Трейд”ЕООД, както
и за присъждане на направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 800лв.
Ответникът по жалбата длъжникът „Денил
Дискрет”ООД не е взел становище по нея.
Постъпили са в изпълнение на
разпоредбата на чл.436,ал.3 от ГПК мотиви на ЧСИ В. А. по обжалваното действие,
според които жалбата е недопустима и неоснователна, тъй като жалбоподателят не
е от кръга лица по чл.435,ал.3 от ГПК, които са легитимирани да обжалват
постановлението за възлагане, и няма правен интерес да обжалва, а при
хипотезата на чл.435,ал.4 от ГПК да се има предвид, че към датата на налагане
на възбраната на 21.03.2012г. жалбоподателят не е бил собственик на имота,
чиято собственост е придобил на 19.05.2012г. и по отношение на собствеността
съдът вече да се е произнесъл в мотивите с Решение №1420/14.09.2012г. по
ч.гр.дело №2667/2012г. по жалба на длъжника срещу обявяването на купувач,
приемайки към датата на възбраната имота да е бил собственост на длъжника.
Счита, че възбраната е вписана преди вписването на апорта, поради което и на
основание чл.453,ал.1 от ГПК е непротивопоставим на кредитора, както и, че
обезпечителната заповед в полза на жалбоподателя няма как да спре публичната
продан на имота, тъй като е издадена един ден след приключването й, а
обявяването на купувач е само констативно, а не изпълнително, действие на ЧСИ,
с което само се констатира кой е спечелилия купувач, и с постановлението за
възлагане се завършва проведената и потвърдена вече от съда с решението по
ч.гр.дело №2667/2012г. на ПОС продан. Във връзка с последното счита жалбата за
недопустима и поради това, че съдът вече се е произнесъл по отношение на
проданта, поради което е недопустимо с решение против постановлението за
възлагане по същата продан да се преразглежда вече решен с влязло в сила
решение на контролно-отменителна инстанция спор. Изтъква, че с определение на
ПАС определението, въз основа на което е издадена обезпечителната заповед, е
обезсилено частично.
Съдът, след преценка на доводите на
страните, мотивите на ЧСИ, материалите по изпълнителното дело и събраните
доказателства, намира следното по отношение допустимостта и основателността на
жалбата:
Изпълнителното производство по
изп.дело №20118270400197 по описа на ЧСИ В. А. е образувано по молба на
взискателя С.П.А. и изпълнителен лист от 18.02.2011г., издаден въз основа на
решение по гр.дело №413/2000г. по описа на ПРС-XV гр.състав, с което длъжника „Денил Дискрет”ООД е
осъден да й заплати сумата от 12894,11лв.-обезщетение за незаконното й
недопускане на работа за периода 01.10.1999г.-16.04.2008г., ведно със законната
лихва, считано от 01.02.2000г., както и да й заплаща обезщетение за незаконното
й недопускане на работа в размер на 200лв. месечно, считано от 17.04.2008г. до
допускането й до работа или до прекратяване на трудовото правоотношение, а също
да й заплати сумата от 1500лв.-сторени от нея разноски по делото. С молбата
взискателя е възложила на основание чл.18,ал.1 от ЗЧСИ на ЧСИ А. да проучва
имущественото състояние на длъжника и да определя начина/те/ и способа/те/ на
изпълнение в случай, че длъжникът не изпълни доброволно задължението си. По
молба на ЧСИ от Служба по вписванията-гр.Пловдив е вписана на 21.03.2012г. възбрана
върху процесния недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56784.506.744.5.1 с площ от 232,50кв.м. и предназначение за търговска дейност,
находящ се в гр.****. Имота е описан с протокол от 10.04.2012г. без
присъствието на страните и техни представители, оценен с помощта на вещо лице и
изнесен на публична продан за периода от 05.06.2012г. до 05.07.2012г. С молба
вх.№8378 от 04.07.2012г. /лист 141 от изп.дело/ „Лъч Трейд”ЕООД-гр.**** е
поискало да бъде конституирано като взискател въз основа на представен с нея
Договор за продажба на вземане от 02.07.2012г., с който взискателя А. е
прехвърлила на това дружество вземанията си по изпълнителното дело до общия
размер от 45064,37лв., изключая вземанията й за обезщетение за незаконно
недопускане до работа в размер на 200лв. месечно за периода след 05.07.2012г.
до допускането й до работа или до прекратяване на трудовото правоотношение. С
Постановление от 04.07.2012г. /лист 155/ ЧСИ е конституирал на основание
чл.429,ал.1 от ГПК като взискател „Лъч Трейд”ЕООД в качеството му на частен
правоприемник на С.А., като на същата дата на длъжника е изпратено съобщение
относно конституирането, ведно с уведомление по чл.99,ал.4 от ЗЗД, връчени му
на 05.07.2012г. С Протокол от 06.07.2012г. /листове 205-209/ ЧСИ е обявил
постъпилите писмени наддавателни предложения в присъствието на посочените
наддавачи и техни представители, които след обявяване на купувача, предложил
най-високата цена, „Лъч Трейд”ЕООД не е отразено да са заявили по-високи с
размера на един задатък наддавателни предложения, като за купувач на имота е
обявен взискателя „Лъч Трейд”ЕООД. На същата дата е постъпило заявление вх.№8486/06.07.2012г.
/лист 210/ от настоящия жалбоподател „Фешън Консулт София”ЕООД, с което е
представена обезпечителна заповед от 12.06.2012г., издадена въз основа на
Определение №1835/12.06.2012г. по ч.гр.дело №1808/2012г. по описа на ПОС, с
което е допуснато обезпечение на бъдещи искове на жалбоподателя за признаване
за установено по отношение на С. П.А. и „Денил Дискрет”ООД, че процесния имот,
срещу който е насочено изпълнението по настоящото изпълнително дело, не
принадлежи на длъжника „Денил Дискрет”ООД, чрез спиране на изпълнението по
настоящото изпълнително дело. По молба вх.№8539/06.07.2012г. на взискателя „Лъч
Трейд”ЕООД ЧСИ е насрочил смяна на пазача на имота за същата дата от 15ч.,
като, според съставения протокол, така насроченото действие не е извършено, а е
пренасрочено за дата, следваща 15.07.2012г. С Постановление от 09.07.2012г. въз
основа на представената обезпечителна заповед и на основание чл.432,т.1 от ГПК ЧСИ
е спрял изпълнението по изпълнителното дело до приключване с окончателен
съдебен акт на гр.дело №1808/2012г. по описа на ПОС или до отмяна на
допуснатото обезпечение. С молба вх.№8717/10.07.2012г. взискателят „Лъч
Трейд”ЕООД е оттеглил подадените от него наддавателни предложения с
вх.№2244/05.07.2012г. и вх.№2246/05.07.2012г. С Протокол от 10.07.2012г. ЧСИ на
основание чл.493,ал.2 от ГПК е обявил за купувач лицето, предложило следваща
най-висока цена, което е отново „Лъч Трейд”ЕООД. С Определение №1469 от
21.09.2012г. по в.ч.гр.дело №1152/2012г. по описа на ПАС жалбите на А. и „Лъч
Трейд”ЕООД против определението, с което е допуснато обезпечение на бъдещия иск
на „Фешън Консулт София”ЕООД чрез спиране на изпълнението в частта му, касаеща
публичната продан на имота и всякакви изпълнителни действия, предприети от ЧСИ
В. А., срещу същия имот, са оставени без уважение, като определението е
обезсилено в частта му, с която е спряно изпълнението извън действията, касаещи
публичната продан на имота и всякакви изпълнителни действия, предприети от ЧСИ
В. А., срещу същия имот, като производството по делото в тази му част е
прекратено. С Постановление от 05.10.2012г., позовавайки се на цитираното
определение на ПАС и частичното обезсилване по него, ЧСИ е постановил
преустановяване на спирането на изпълнителните действия и възобновяване на
изпълнението по изпълнителното дело, като е разпоредил да се изготви и предяви
разпределение на постъпилата от публичната продан сума, каквото разпределение е
изготвено с Постановление от 08.10.2012г. и предявено на страните, като с
разпореждане от 19.12.2012г. ЧСИ е приел то да е влязло в сила на 19.12.2012г.
– датата, на която е върната жалбата против него от страна на „Лъч Трейд”ЕООД,
от която да започва да тече и срока по чл.495 от ГПК. С обжалваното
Постановление от 27.12.2012г. ЧСИ е възложил имота на „Лъч Трейд”ЕООД. В
изпълнителното дело се съдържат цитираните в настоящата жалба актове във връзка
с прехвърлянето на собствеността, според които: с нотариален акт №187 от
06.11.2002г. въз основа на представени документи „Денил Инверс”АД е признато за
собственик на процесния магазин, който, според учредителния акт на „ДНЛ Пловдив”ЕООД
от 21.02.2012г., обявен в търговския регистър на 29.02.2012г. и вписан в Служба
по вписванията-гр.Пловдив на 03.04.2012г., формира като апортна вноска капитала
на това дружество, внесен от учредителя „Денил Дискрет”ООД като собственик въз
основа на цитирания нотариален акт и след вливане на „Денил Инверс”АД в него,
като на 16.05.2012г. имота е продаден от „ДНЛ Пловдив”ЕООД на „Фюнекс”ЕООД, а
на 19.05.2012г. от „Фюнекс”ЕООД на жалбоподателя „Фешън Консулт София”ЕООД.
Представено е Решение №1420 от 14.09.2012г. по ч.гр.дело №2667/2012г. на ПОС, с
което е оставена без уважение жалбата на „Денил Дискрет”ООД против извършените
на 06.07.2012г. действия по обявяване на купувач на процесния имот, като съдът
е приел за неоснователни доводите му за нарушаване на процедурата по неговото
уведомяване, както и възражението му действието да е извършено при наличието на
спряно изпълнение, поради това, че обезпечителната заповед е издадена след
приключване на публичната продан, а също и възражението, че имота е собственост
на трето за изпълнението лице, приемайки към датата на вписване на възбраната
той да е бил собственост на длъжника. При извършена от съда служебна проверка
се установява, че по цитираното в жалбата в.гр.дело №3374/2012г. на ПОС-IX гр.състав, образувано по жалба на настоящия жалбоподател
против действието по обявяване на купувач, е постановено Решение №173 от
30.01.2013г., с което жалбата е оставена без уважение, а цитираното в жалбата
гр.дело №2209/2012г. по описа на ПОС е образувано по предявен от настоящия
жалбоподател иск с правно основание чл.440,ал.1 от ГПК спрямо процесния имот,
което се признава и от взискателите, като същото е обявено за решаване и до момента
не е постановен и влязъл в сила съдебен акт по него.
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира следното:
Жалбоподателят не е сред
легитимираните по чл.435,ал.3 от ГПК лица, които могат да обжалват
постановлението за възлагане. Същият, обаче, се явява трето лице, като каквото,
съгласно чл.435,ал.4 от ГПК, може да обжалва всички действия на съдебния изпълнител
по принудително изпълнение спрямо вещи, които в деня на запора, възбраната или
предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на това
лице, които действия по принудителното изпълнение включват и възлагането на
вещта. Легитимацията на третото лице и правният му интерес да обжалва тези
действия произтичат от осъществявано от него владение върху имота към датата на
възбраната, в който случай то е засегнато от изпълнението. От тази гледна точка
жалбоподателят разполага с легитимация и правен интерес, макар и да е придобил
владението върху процесния имот след налагане на възбраната на 21.03.2012г. при
закупуването му на 19.05.2012г., като се има предвид, че е получил същото като
правомощие не от длъжника, който е разполагал с него до 29.02.2012г., когато е
вписано в търговския регистър и обявен учредителния акт на новоучреденото
дружество „ДНЛ Пловдив”ЕООД, в чийто капитал чрез непарична вноска е включен
имота, а от последващите приобретатели и негови праводатели. Обстоятелството
дали извършения от длъжника апорт е противопоставим на взискателя е такова по
същество, а не по допустимостта на жалбата, тъй като е свързано със
законосъобразността на действията на съдебния изпълнител за осъществяване на
принудително изпълнение спрямо имота. Решенията по чл.435 от ГПК не формират
сила на пресъдено нещо по материалноправен въпрос, а касаят законосъобразността
на действията на съдебния изпълнител. Всяко негово действие подлежи на
самостоятелно обжалване. Възлагането е действие, приключващо проданта, като
конкретното такова не е било предмет на обжалване до настоящия момент и по
законосъобразността на същото не е налице влязло в сила съдебно решение. При
това положение влязлото в сила решение по ч.гр.дело №2667/2012г. на ПОС, с
което съдът се е произнесъл досежно законосъобразността на действието по
обявяване на купувач във връзка със същата продан, по която е извършено
възлагането, съставляващо отделно и различно действие, не преклудира
възможността за обжалване на възлагането и жалбата няма да доведе до
преразглеждане на вече решен спор. Същата е подадена на 02.01.2013г. в
едноседмичния срок по чл.436,ал.1 от ГПК, доколкото възлагането е извършено с
Постановление от 27.12.2012г., и е редовна откъм съдържание и приложения. По
изложените съображения тя се явява допустима.
По същество съдът намира, че апортът като
вид разпоредително действие поражда вещнотранслативен ефект от момента на
вписването му в търговския регистър, като в случая се касае за учредителен
апорт, при който собствеността върху вноската се придобива от момента на
възникване на дружеството, съгласно чл.73,ал.4 от ТЗ. Ето защо, следва да се
приеме, че правото на собственост върху процесния имот е прехвърлено от
длъжника „Денил Дискрет”ООД на „ДНЛ Пловдив”ЕООД на 29.02.2012г., когато е учредено
дружеството и вписан в търговския регистър учредителния акт с апорта, при което
и към 21.03.2012г., когато е вписана възбраната върху имота, същия вече не е
бил собственост на длъжника. Учредителният акт, обаче, е вписан в имотния
регистър на 03.04.2012г. след вписването на възбраната, поради което и на
основание чл.453,т.1 от ГПК учредяването на апорта е непротивопоставимо на
взискателя, поради което принудителното изпълнение спрямо него, в случая
осъществено чрез действие по възлагане, е законосъобразно. Жалбоподателят
всъщност акцентира на това, че обжалваното действие е извършено при спряно
изпълнително производство и при висящност на образуваните по жалбата му против
действието по обявяване на купувач и по иска му по чл.440,ал.1 от ГПК дела. В
тази връзка следва да се има предвид, че жалбата по принцип е средство за
защита срещу процесуално незаконосъобразните действия на съдебния изпълнител,
доколкото материалноправните условия за законност на изпълнителния процес,
свързани със спор за материално право, могат да бъдат преценявани само в
рамките на исково производство. Хипотезата на чл.435,ал.4 от ГПК, при която е
подадена настоящата жалба, допуска в производството по обжалването да се
преценяват материалноправните условия във връзка с принадлежността на
имуществото, спрямо което е насочено принудителното изпълнение за
удовлетворяване на парично вземане, към патримониума на длъжника, предвиждайки,
че жалбата на третото лице не се уважава, ако се установи, че вещта е била
собствена на длъжника при налагане на запора или възбраната. С това, обаче, не
се променя характера на защитата, която се свежда до процесуалната незаконосъобразност
на действията на съдебния изпълнител, основанията за каквато при тази хипотеза
не са изрично посочени и ограничени, поради което възраженията на жалбоподателя
в тази насока следва да бъдат разгледани по същество. Подаването на жалба не
спира действията по изпълнението, съгласно чл.438 от ГПК, като няма данни
изпълнението да е спряно по искане на жалбоподателя до приключване на
производството по жалбата му против действието по обявяване на купувач, поради
което от тази гледна точка не е била налице процесуална пречка за извършване на
обжалваното възлагане. Изпълнителното производство, обаче, е било спряно въз
основа на обезпечителна заповед, издадена съгласно определение на окръжния съд
за допускане на обезпечение на бъдещ иск на настоящия жалбоподател по
чл.440,ал.1 от ГПК за процесния имот. Определението по допускане на
обезпечението чрез спиране на изпълнението е било обезсилено, но само в частта
му извън публичната продан и всякакви други, касаещи процесния имот, действия, а
жалбите против останалата му част досежно спиране на изпълнението спрямо този
имот са оставени без уважение. Неправилно при това положение, позовавайки се на
частичното обезсилване, което не касае допуснатото обезпечение чрез спиране
извършването на всякакви действия спрямо процесния имот, ЧСИ е възобновил
изпълнението и е извършил обжалваното възлагане посредством Постановлението от
27.12.2012г. Това е така, тъй като възобновяване на изпълнението може да се
постанови и изпълнението може да продължи само при отпадане на пречката за
провеждането му, каквото отпадане в случая, с оглед основанието за спиране, би
било отмяната на определението за допускане на обезпечението, обезсилването му
с прекратяване на производството по исканото обезпечение, отмяната на самото
обезпечение, прекратяването на производството по обезпечения иск или
отхвърлянето му с влезли в сила съдебни актове, нито една от които хипотези в
случая не е била налице, като се има предвид и, че обезпечения бъдещ иск по
чл.440,ал.1 от ГПК е предявен и производството по него и понастоящем е висящо.
Спирането на изпълнителното производство съставлява временна забрана за
извършване на изпълнителни действия до отпадането й, като извършените въпреки
нея са незаконосъобразни. Обявеният за купувач не придобива права от момента на
обявяването му, а от момента, в който внесе в срок дължимата сума, има право
имота да му бъде възложен с постановление, съгласно чл.496,ал.1 от ГПК, като
правата върху имота придобива от деня на влизане в сила на постановлението за
възлагане, според чл.496,ал.2 от ГПК, от който момент приключва и проданта, поради
което тезата на ЧСИ, че обезпечителната заповед за спиране на изпълнението е
издадена в деня на обявяването на купувача, поради което не касае действията по
вече проведената към този момент публична продан, е несъстоятелна. При това
положение, извършвайки възлагане на имота, което е същинското действие, с което
приключва проданта, при спряно по отношение на този имот изпълнение,
предпоставките за възобновяване на което не са били налице, ЧСИ е извършил
незаконосъобразно действие, което като такова следва да се отмени.
С оглед основателността на жалбата,
разноски на ответниците по нея не се дължат, поради което исканията на „Лйч
Трейд”ЕООД и С.П.А. за присъждане на на такива следва да се оставят без
уважение.
Предвид изложените мотиви, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Постановление от 27.12.2012г.
на ЧСИ В. А. с рег.№827 на КЧСИ, с район на действие – Окръжен съд-Пловдив по
изп.дело №20118270400197, за възлагане на индивидуализирания в него недвижим
имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.506.744.5.1, с
предназначение за търговска дейност, с площ от 232,50кв.м., находящ се в гр.****.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на „Лъч
Трейд”ЕООД и С.П.А. за присъждане на разноски за настоящото производство.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: