Решение по дело №365/2020 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 814
Дата: 19 октомври 2020 г. (в сила от 6 август 2021 г.)
Съдия: Георги Господинов Петров
Дело: 20207150700365
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 12 март 2020 г.

Съдържание на акта

 РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК

 

 

 

 

РЕШЕНИЕ

 

 

             814/19.10.2020г.

 

 

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК,  II състав в открито съдебно заседание на седемнадесети септември през две хиляди и двадесетата година в състав:

 

СЪДИЯ        :    ГЕОРГИ ПЕТРОВ

СЕКРЕТАР  :    АНТОАНЕТА МЕТАНОВА

 

разгледа докладваното от съдията докладчик Петров адм. дело  №365 по описа на съда за 2020год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

I. За характера на производството, исковете и становищата на страните:

 

1. Производството е по реда на Глава ХІ от Административно процесуалния кодекс, във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.

 

2. Образувано е по искова молба на Д. Радков А., ЕГН:**********,***, в момента в Затвора Пазарджик, с посочен съдебен адрес ***, адв. С., да бъде осъдена Главна дирекция „Изтърпяване на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр. София да му заплати сумата от 30 000,00лв., представляваща обезщетение за претърпени в периода 22.02.2018г. до 12.03.2020г., неимуществени вреди, изразяващи се в обида, възмущение, стрес, притеснения, психологически дискомфорт, причинени от действията на администрацията на Затвора Пазарджик свързани с поставянето на А. в неблагоприятни битови условия и упражняването спрямо него на физическо насилие, както и обезщетение за забавено плащане на исковата сума, считано от 22.01.2018г. до окончателното ѝ изплащане.

 

3. Ищеца твърди да пребивава в Затвора Пазарджик от 01.08.2018 г., като през цялото време е поставен в условия, нарушаващи правата му по чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и чл. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Заявява, че е държан е в пренаселени килии, в които чистата жилищна площ на човек и под 3,00м². Не му е бил осигурен санитарен възел с постоянно течаща топла и студена вода. От петък до понеделник не е имало топла вода. Килиите са бил мръсни, като в тях е имало дървеници, хлебарки и гризачи. Не му е давана възможност да работи, като такава се е давало само на някои затворници по неясни за него критерии. Твърди, че страда от Хепатит С, но не са го лекували. Заявява, че на 07.02.2020 г., като е ходел по коридора, е бил блъснат от един надзирател, който му казал да ходи по-бързо и го нарекъл „циганин“. Ищецът е искал от администрацията да разбере трите му имена, за да го съди, но те не са му дадени. За нарушение на друг затворник е била спряна кабелната телевизия. Твърди, че на 28.02.2020 г. му е нанесен побой от надзиратели, при който са му причинени телесни повреди – разкъсно-контузни рани и кръвонасядания по цялото тяло.

 

4. Ответната Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с посочен съдебен адрес ***, Областна служба „Изпълнение на наказанията“, чрез процесуалния представител юрк. Ч. в депозиран писмен отговор е на становище, че исковите претенции на А. са недоказани фактически и неоснователни по същество. Сочи се, че ищеца търпи своята присъда при условия, не по различни от условията при които са поставени останалите затворници, като всички те в изпълнение на съответно наложена санкция са лишени от свобода, но не и от други права и интереси в местата за лишаване от свобода. Според ответника, не може да се приеме, че престоят в условията на затвора биха провокирали, твърдените от ищеца неимуществени вреди.

Иска се претенцията за парично обезщетение на Ангелов да бъде отхвърлено.

 

5. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че твърденията на ищеца  не са доказани от фактическа страна, респективно исковете не са основателни по отношение на претендирания размер.

 

II. За фактите :

 

6. В хода на съдебното производство, се представи  справка изх. № 3813 от 02.06.2020г., изготвена от Началник Затвора Пазарджик, съобразно която лишеният от свобода А. *** на 12.07.2018 г. за изтърпяване на наказание лишаване от свобода в размер на 6 години, за извършено престъпление по чл. 199 от Наказателния кодекс.

По време на изтърпяване на наложеното му наказание, А. е пребивавал, както следва :

 

период

килия

брой обитаващи помещението

площ на помещението в кв.м.

жилищна площ на едно лице в кв.м.

12.07.2018 - 18.07.2018

403

7

45,93

6,56

18.07.2018 - 31.07.2018

705

16

37,94

2,37

01.08.2018 - 31.08.2018

705

16

 

2,37

01.09.2018 - 30.09.2018

705

15

 

2,53

01.10.2018 - 31.10.2018

705

15

 

2,53

01.11.2018 - 30.11.2018

705

14

 

2,71

01.12.2018 - 31.12.2018

705

16

 

2,37

01.01.2019 - 11.01.2019

705

16

 

2,37

11.01.2019 - 31.01.2019

806

7

30,20

4,31

01.02.2019 - 28.02.2019

806

7

 

4,31

01.03.2019 - 31.03.2019

806

8

 

3,77

01.04.2019 - 30.04.2019

806

9

 

3,35

01.05.2019 - 31.05.2019

806

10

 

3,02

01.06.2019 - 30.06.2019

806

8

 

3,77

01.07.2019 - 31.07.2019

806

10

 

3,02

01.08.2019 - 31.08.2019

806

10

 

3,02

01.09.2019 - 02.09.2019

806

9

 

3,35

01.10.2019 - 31.10.2019

805

4

14,90

3,72

01.11.2019 - 30.11.2019

805

4

 

3,72

01.12.2019 - 31.12.2019

805

3

 

4,96

01.01.2020 - 20.01.2020

805

3

 

4,96

20.01.2020 - 31.01.2020

806

7

30,20

4,31

01.02.2020 - 29.02.2020

806

7

 

4,31

01.03.2020 - 13.03.2020

806

9

 

3,35

 

 7. Условията за обитаване в Затвора Пазарджик, са описани по следния начин :

Цялостната организация на хигиенното и противоепидемично осигуряване в Затвора Пазарджик е съобразено с утвърдените от Главна дирекция правила. Посочено е, че въз основа на договор № 11179 от 13.11.2018 г., сключен между Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“ и „ДДД-1“ ЕООД, през съответния период са извършвани дезинфекция, дезинсекция и дератизация на помещенията по утвърден график. Почистването и хигиенизирането на спалните помещения е отговорност на самите лишени от свобода и се извършва по график. Заявено е, че не са постъпвали оплаквания за наличие на гризачи или други вредители.

Според справката, във всички спални помещения, в които е бил настанен лишения от свобода Д.Р.А. има санитарен възел и постоянно течаща студена вода. Топлата вода се предоставя по график на лишените от свобода като им се дава възможност за къпане не по-малко от два пъти седмично.

През 2018 г. крилото, в което се намира 8-мо отделение, където е бил настанен лишения от свобода Д.Р.А. е изцяло ремонтирано и обновено. Увеличен е броя на спалните помещения като е намален техния капацитет. В момента в едно помещение се настаняват между 3 и 10 лишени от свобода. Във всяко помещение има баня и тоалетна с душ с течаща топла и студена вода. Подовата настилка и дограмата са изцяло подновени.

Посочено е, че със заповед № 103 от 16.07.2019 г., А. е назначен на работа като работник по почистване на пластмасови изделия във фирма „АББ“. На 05.12.2019 г. със заповед № 184 от 05.12.2019 г., А. е спрян от работа, след като е декларирал, че не може да се справя с трудовите си задължения. В тази насока е приложена докладна записка № 2693 от 03.12.2019 г.  и обяснение от лишения от свобода А. (л.55 и сл.).

Според справката, от постъпването му в затвора гр. Пазарджик до настоящия момент, А. е наказван 13 пъти по дисциплинарен ред, както следва:

• Зап. № 354 от 20.09.2018 г. - наказан с „писмено предупреждение“ за упражнено физическо насилие спрямо друг лишен от свобода;

• Зап № 472 от 06.12.2018 г. - наказан с „извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената за срок от 7 дни“ за упражнено физическо насилие спрямо друг лишен от свобода;

• Зап. № 106 от 07.03.2019 г. - наказан с „извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената за срок от 7 дни“ за упражнено физическо насилие спрямо друг лишен от свобода;

• Зап. № 335 от 16.08.2019 г. - наказан с „изолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия“ за притежание на непозволени вещи - мобилен телефон и USB кабел;

• Зап. № 342 от 20.08.2019 г. - наказан с „извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената за срок от 7 дни“ за грубо и агресивно отношение към постови надзирател;

• Зап. № 305 от 08.11.2019 г. - наказан с „извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената за срок от 7 дни“ за притежание на непозволени вещи;

• Зап. № 502 от 17.12.2019 г. - наказан с „изолиране в наказателна килия“ за упражнено физическо насилие спрямо друг лишен от свобода;

• Зап. № 219 от 13.02.2019 г. - наказан с „лишаване от хранителна пратка за срок от 3 месеца“ за нарушаване на реда на престой на открито като е осъществил контакт с друг лишен от свобода от друго отделение;

• Зап. № 238 от 21.02.2020 г. - наказан с „извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената за срок от 7 дни“ за употреба на алкохол;

• Зап. № 292 от 05.03.2020 г. - наказан с „изолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия“ за употреба на алкохол и дръзко и агресивно поведение; 

• Зап. № 365 от 13.03.2020 г. - наказан с „извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената за срок от 7 дни“ за словесна саморазправа с друг лишен от свобода;

• Зап. № 539 от 05.05.2020 г. - наказан с „изолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия“ за упражнено физическо насилие спрямо друг лишен от свобода;

• Зап. № 582 от 13.05.2020 г. - наказан с „извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената за срок от 7 дни“ за упражнено физическо насилие спрямо друг лишен от свобода;

 

8. Относно твърденията в исковата молба за упражнено насилие спрямо А. е посочено, че на 28.02.2020 г. около 16:30 ч., по време на следобедна проверка е установено от служители от надзорно-охранителния състав, че в спално помещение №806, настанените лишени от свобода се държат неадекватно и са във видимо нетрезво състояние. При извършени обиск и претърсване е иззета бутилка с течност около 200 мл. с мирис на алкохол, а лишените от свобода С.Ф.В. и Д.Р.А. са проявили агресия, което е наложило използване на физическа сила с цел овладяване на ситуацията. Същата е преустановена веднага след отпадане на необходимостта. В тази насока по делото е представена дисциплинарна преписка № 1551 от 02.03.2020 г.(л.60 и сл.).

Заявено във справката е, че няма постъпила жалба от 07.02.2020 г. в деловодството на затвора гр. Пазарджик, заявена от лишения от свобода Д.Р.А. с която да е сигнализирал за грубо и обидно отношение спрямо него от страна на служител на затвора.

 

9. По делото е представен Здравния картон на А., в който, на 28.02.2020г. е отбелязано „…По време на проверка 16:30 – неадекватен, проверка с дрегер 1,6‰ Агресивен, не изпълнява заповеди на НОС. За провеждане на прегледа доведен принудително от НОС. Без видими изменения по кожа и лигавици… „.

В представената по делото дисциплинарна преписка № 1551 от 02.03.2020 г.(л.60 и сл.), се съдържат писмени обяснения от Д.А. от 28.02.2020г., в които е заявено, че „..След като старшините минаваха на проверка бяхме пияни и те разбраха и след малко дойде и дежурния офицер. Бяхме тествани за алкохол аз отказах. След това размислих и бях тестван и отчете положителна проба…

 

10. В съдебно заседание на 17.09.2020г., бяха изслушани показанията на свидетеля Й.А. Ангелов, който заявява, че в Затвора Пазарджик изтърпява наказание „лишаване от свобода“ от м. март 2019 г. С Д.А. са били в едно помещение от м. март до м. септември 2019 г. в килия № 806. Твърди, че условията в помещението са били мизерни, имало е малка тоалетна, имало е дървеници и хлебарки. Десет човека са обитавали килията. Нямало е топла вода, само във вторник и събота имало по 1 час топла вода. Относно храната, сутрин давали само по 50 гр. хляб. Свидетеля Ангелов, твърди да знае, че ищецът бил болен. Той ми се бил оплаквал. От администрацията не са оказвали медицинска помощ, когато му е било необходимо. Свидетеля твърди, че на 07.02.2020 г., в 806-та килия, 7-8 старшини от служителите на затвора, нанесли физически побой над тях тримата, заедно с Д.. Били ги, защото употребили алкохол по 50 гр. ракия, тримата. Д. бил болен след побоя, една седмица не можел да яде хляб. Имал рецепта по която му изписвали хапчета да пие. От администрацията спрели кабелната телевизия по същата  причина. Заради един друг затворник в който намерили телефон, наказали цялата килия без кабелна телевизия. Мизерията в затвора била много голяма. Пишели жалби но не им обръщали внимание.

 

III. За правото :

 

11. Според чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Според чл. 12, ал.1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, която е юридическо лице към министъра на правосъдието със седалище София и е на бюджетна издръжка, като съответно затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.

Каза се, главната искова претенция е за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразна дейност на администрацията на затвора Пазарджик, към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Дейността по фактическото изпълнение на наложено наказание лишаване от свобода, обемаща разбира се и осигуряване на условията  за упражняване на правата от задържаните лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и статус е административна по своето естество.

При това положение, възведените в обстоятелствената част на исковата  молба твърдения за допуснати нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при изтърпяване на наказанието на А. *** в периода от 22.02.2018г. до 12.03.2020г. определя като пасивно, материално и процесуално правно легитимирана страна по заявената главна искова претенция, именно Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, София.

 

12. Според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съответно, според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица.

В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването, минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода не може да е по-малка от 4,00м².

Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 21, ал. 1 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че спалните помещения се обзавеждат с отделни легла за настанените лица, снабдени със спални принадлежности, шкафчета за лични вещи, маса, столове, осветителни и отоплителни тела, като се осигуряват условия за пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване.

 

13. Според представените подробни справки относно пребиваването на А. *** се установява, че там той е изтърпява наказание лишаване от свобода в период от 12.07.2018 г.

Относно периода от 22.02.2018г. до 12.07.2018г., по делото не се установиха данни, А. да е изтърпявал наказание в Затвора Пазарджик и да е бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържане под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Това ще рече, че относно период от 22.02.2018г. до 12.07.2018г., твърденията на ищеца, че е изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора Пазарджик и е бил поставен неблагоприятни условия на обитаване, следва да бъдат приети за неистинни. В тази част, исковата претенция остана недоказана.

 

14. Съотнасянето на описаните данни в предходния раздел на решението и цитираните правни норми, налага да се приеме, че помещенията в които е обитавал А. при изтърпяване на наложеното му наказание, са имали санитарен възел и постоянно течаща студена вода. Топлата вода се е предоставяла по график на лишените от свобода, като им се е давало възможност за къпане не по-малко от два пъти седмично.

 

15. С оглед твърденията в представената справка относно перманентно извършвана дезинфекция, дезинсектикация и дератизация на помещенията по утвърден график, по делото не се представиха нито посочения Договор № 11179 от 13.11.2018 г., нито пък протоколи за периодично извършвани обработки на помещенията. При това положение не може да се приеме, че обитаваните от А. помещения са били дезинфекцирани, дезинсектицирани и дератизирани.

По делото не се представиха никакви доказателства, относно качеството и количеството на предоставяната храна на лишените от свобода, включително и на А..

 

16. На следващо място, от данните по делото не е възможно да се направи еднозначен и несъмнен извод, че при „инцидента“ на 28.02.2019г., на А. противоправно са били причинени телесни повреди, в резултат на които той е търпял дискомфорт, болки и страдания. Както се посочи в т. 9 от настоящото решение, според писмените обяснения дадени от ищеца, по време на проверка, той и останалите обитаващи помещението лица, са били употребили алкохол, което е било установено и посредством проверка с техническо средство.

Що се отнася до следващия заявен от ищеца инцидент, който се случил на 07.02.2020 г., по делото не се заявиха и не се представиха каквито и да е доказателства.  

Не се заявиха и не се представиха каквито и да е доказателства и по отношение на твърденията на ищеца, че при необходимост не му е оказвана своевременна и адекватна медицинска помощ. В това отношение, представения по делото здравен картон на А., съдържа данни за провеждани периодични прегледи на А..

 

17. Както се посочи, според чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода не може да е по-малка от 4,00 м². От представените по делото справки обаче, се констатира следното :

Относно периода 18.09.2015г. до 11.01.2019г., в представената по делото подробна справка е посочено, че А. е настанен в  спално помещение № 705,  което е с площ от 37,94кв. м. В този период, спалното помещение е било обитавано от 14 до 16 лица едновременно, което ще рече, че за всеки един от пребиваващите в килията, включително и за А. е било осигурено едва 2,37м² до 2,71м² жилищна площ.

Относно периода 01.03.2019г. до 02.09.2019г., в представената по делото подробна справка е посочено, че А. е настанен в  спално помещение № 806,  което е с площ от 30,20м². В този период, спалното помещение е било обитавано от 8 до 10 лица едновременно, което ще рече, че за всеки един от пребиваващите в килията, включително и за А. е било осигурено от 3,02м² до 3,77м² жилищна площ.

В периода 01.10.2019г. до 30.11.2019г., в представената по делото справка е посочено, че А. е настанен в  спално помещение № 805,  което е с площ от 14,90м². В този период, спалното помещение е било обитавано от 4 лица едновременно, което ще рече, че за всеки един от пребиваващите в килията, включително и за А. е било осигурено от 3,72м² жилищна площ.

В периода от 01.03.2020г. до 13.03.2020г., в представената по делото справка е посочено, че А. е настанен в  спално помещение № 806,  което е с площ от 30,200м². В този период, спалното помещение е било обитавано от 9 лица едновременно, което ще рече, че за всеки един от пребиваващите в килията, включително и за А. е било осигурено от 3,35м² жилищна площ.

Съобразно тези данни, следва да се приеме за установено от фактическа страна, че в периода от 18.09.2015г. до 13.03.2020г. включително, общо за 15 месеца и 5 дни, тоест за повече от едногодишен период,  А. е бил поставен от администрацията на Затвора Пазарджик, да обитава помещение в което е разполагал с жилищна площ, по-малка от 4.00м².

Този факт е достатъчен за да се приеме, че в този период от време, администрацията е поставила изтърпяващия наказание Ангелов в неблагоприятно положение по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. При това положение, правилото на чл. 284, ал. 5 във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС, налага да се приеме, че ищеца е претърпял твърдените от него неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния.

Съобразно правилото на чл. 52 от ЗЗД, конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди, следва да бъде определено по справедливост. Ето защо и с оглед характера на деянието извършено от служителите на ответника, естеството и степента на претърпените негативни психически състояние от ищеца, както и времето на престой на същия в тези условия, Съдът счита, че справедливото обезщетение по тази искова претенция е в размер на 1100,00 лева, за целия период. В този размер искът следва да бъде уважен.

Спрямо тези размер на главния иск, ще следва да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане на парично задължение, в размер на законната лихва върху главницата, считано от 12.03.2020г.(тоест момента на предявяване на исковата претенция), до окончателното изплащане на сумите.

Акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане на главната искова сума, за периода преди подаване на исковата молба, тоест от 22.01.2018г. до 12.03.2020г. не бе доказана по основание и размер и следва да бъде отхвърлена.

 

18. Относно исковите претенции за периодите : 22.02.2018г.  до 11.07.2018г.;   от 11.01.2019г. до 28.02.2019г. и от 01.12.2019г. до 29.02.2020г. по делото не се посочиха и представиха каквито и да е доказателства, А. да е изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора Пазарджик в първият от периодите или пък в рамките на останалите два периода да е бил поставен в  условия на обитаване, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Ето защо, Съдът

 

 

Р    Е    Ш    И    :

 

 

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изтърпяване на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр. София да заплати на Д. Радков А., ЕГН:**********,***, в момента в Затвора Пазарджик, сумата от 1100,00лв. (хиляда и сто лева), представляваща обезщетение за претърпени в периодите от 18.09.2015г. до 11.01.2019г. ;  от 01.03.2019г. до 02.09.2019г. ; от 01.10.2019г. до 30.11.2019г. и от 01.03.2020г. до 13.03.2020г., неимуществени вреди, както и обезщетение за забавено плащане на исковата сума, считано от 12.03.2020г. до окончателното ѝ изплащане.

 

ОТХВЪРЛЯ исковите претенции на Д. Радков А., ЕГН:**********,***, да бъде осъдена Главна дирекция „Изтърпяване на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр. София да му заплати сумата – за разликата от 1100,00лв. до пълния заявен размер от 30000,00лв., представляваща обезщетение за претърпени в периода 22.02.2018г. до 12.03.2020г. неимуществени вреди, да бъде присъдено обезщетение за забавено плащане на тази искова сума, считано от 22.01.2018г. до окончателното ѝ изплащане, както и да бъде присъдено обезщетение върху сумата от 1100,00лв., за периода от22.01.2018г. до  12.03.2020г.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред троен състав на Административен съд Пазарджик в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

 

Административен съдия :/П/

РЕШЕНИЕ №663/06.08.2021 Г. ПО КАД №542/2021 Г. НА АС-ПЗ-К ,ТРИЧЛЕНЕН СЪСТАВ

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 814/19.10.2020 г., постановено по АД № 365/2020 г. на Административен съд Пазарджик, поправено с Решение за поправка № 306/14.04.2021г. по адм. д. № 365/2021г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.