Решение по дело №841/2021 на Административен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№

 

гр. Варна, .............................2022 г.

 

  

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ състав в открито съдебно заседание,  проведено на шестнадесети март две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                                                                    СЪДИЯ: СТАНИСЛАВА СТОЕВА

 

при участието на секретаря Деница Кръстева, като разгледа докладваното от съдия Ст. Стоева административно дело № 841/2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

 

Образувано е по жалба с вх.№ 6026/21.04.2021 г. от „Световна търговска организация“ АД, ЕИК ******, гр. София, ***, сграда Флорина, представлявано от М.Р.Д., против Ревизионен акт № Р-03000320002060-091-001/29.12.2020 г. на органите по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 17/26.03.2020 г. на Директор на Дирекция „ОДОП” гр. Варна при ЦУ на НАП, с който са установени задължения на дружеството за корпоративен данък за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г. в общ размер от 47 528.07 лв. /четиридесет и седем хиляди петстотин двадесет и осем лева и седем стотинки/, от които 41 426.49 лв. /четиридесет и една хиляди четиристотин двадесет и шест лева и четиридесет и девет стотинки/ главница, както и 6 101.58 лв. /шест хиляди сто и един лева и петдесет и осем стотинки/ - лихви върху  главницата.

Жалбоподателят оспорва РА с доводите, че е постановен в нарушение на материалния и процесуалния закон, неправилен е и е необоснован. Установените с процесния РА данъчни задължения по Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ се оспорват както по основание, така и по размер. Основно се оспорва извършеното от органите на приходната администрация  увеличение на финансовия резултат за ревизираните периоди – 2017 г., 2018 г. и 2019 г., със суми, представляващи начислени лихви върху предоставени от ревизираното лице парични средства на пет негови дъщерни предприятия, тъй като, по твърдение на оспорващия, тези суми представляват допълнителни парични вноски и имат характер на временна финансова помощ по смисъла на чл. 134 от ТЗ, а не както се твърди от органа - че представляват безлихвен заем и в този смисъл е налице отклонение от данъчното облагане по смисъла на чл. 16 ал.1, ал.2 т.3 вр. чл. 15 от ЗКПО. В жалбата подробно са изложени доводи. Иска се съдът да отмени обжалвания Ревизионен акт. Претендират се разноски в полза на оспорващото дружество. В с.з. жалбата се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателя. Поддържа се и искането за присъждане на разноски – общо в размер на 3 505 лв. /три хиляди петстотин и пет лева/.

Ответникът – Директорът на Дирекция ОДОП при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Моли за потвърждаване на РА като правилен и законосъобразен. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1955.84 лв. /хиляда деветстотин петдесет и пет лева и осемдесет и четири стотинки/.       

 

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:       

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 156 от ДОПК, след изчерпване на възможността за обжалване по административен ред пред  Директора на Дирекция ОДОП - гр. Варна при ЦУ на НАП, с оглед на което същата се явява допустима за разглеждане.

Предмет на настоящото съдебно производство е Ревизионен акт №Р-03000320002060-091-001/29.12.2020 г. на органите по приходите при ТД на НАП – Варна, издаден от С.Й.Г.на длъжност началник сектор, възложил ревизията, и А.В.Д.на длъжност главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията. Ревизионното производство е започнало с издаване на Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-03000320002060-020-001/10.04.2020 г., изменена със Заповед № Р03000320002060-020-002/20.07.2020г. и Заповед № Р-03000320002060-020-003/10.09.2020 г., /л. 3 - 8 от преписката/ с предметен и времеви обхват за установяване на задължения за корпоративен данък за периода от 01.01.2017 година до 31.12.2019 година. За резултатите от ревизията е издаден Ревизионен доклад (РД) № Р-03000320002060-092-001/10.12.2020 г. /л. 1337 – 1363 от преписката/. В срока по чл. 117 ал. 5 от ДОПК е подадено писмено възражение, с приложени доказателства, по което органите по приходите са изразили становище и на основание чл. 119 ал. 2 от ДОПК са издали обжалвания Ревизионен акт № Р- 03000320002060-091-001/29.12.2020г. /л. 1366 – 1372 от преписката/. С него за ревизирания период са установени задължения на дружеството за корпоративен данък в размер на 41 426.49 лв. /четиридесет и една хиляди четиристотин двадесет и шест лв. и 49 стотинки/ главница, както и 6 101.58 лв. /шест хиляди сто и един лева и 58 стотинки/ - лихви върху главницата.

В резултат на административно обжалване на РА по реда на чл. 117 и сл. от ДОПК, Директорът на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП се е произнесъл с Решение № 17/ 26.03.2021 г., с което Ревизионният акт е потвърден в цялост.

По валидността на акта:

С оглед изложеното и съгласно разпоредбата на чл. 160 ал.2 от ДОПК съдът намира, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган и в предписаната от закона форма, при спазване на процесуалните разпоредби по издаването му. В хода на съдебното производство от страна на ответника са представени доказателства, от които е видно, че ЗВР № Р-03000320002060-020-001/10.04.2020 г., с която е положено началото на ревизионното производство, както и издадените по-късно  изменящи я Заповед № Р03000320002060-020-002/20.07.2020г. и Заповед № Р-03000320002060-020-003/10.09.2020 г., са подписани с електронен подпис. Това се установява при преглед на представения от ответника електронен носител /диск/, съдържащ съответните доказателства. Нормата на чл. 16, ал.1 от Закона за електронния документ и електронния подпис /ЗЕДЕП/ гласи, че квалифициран електронен подпис /КЕП/ е този усъвършенстван електронен подпис, който е придружен от издадено от доставчика на удостоверителни услуги удостоверение за КЕП, отговарящ на изискванията, залегнали в нормата на чл. 24 от ЗЕДЕП. Представените на електронен носител удостоверения изцяло отговарят на изискванията на чл. 24 от ЗЕДЕП, поради което и съдът приема за доказано, че ЗВР, заповедите за изменение на същата, РД и РА са подписани с валиден квалифициран електронен подпис от лицата, които са посочени за техни издатели. От това следва извод, че същите са валидни документи и не са налице основания да се считат за нищожни, като неподписани от компетентните лица.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че между страните липсва спор досежно компетентността на органите, издали оспорения ревизионен акт, както и останалите актове, издадени в хода на ревизионното производство. В жалбата се твърди само, че липсват данни за валидността на квалифицирания електронен подпис, което предвид гореизложеното не се потвърждава.

 

По процесуалната и материалната законосъобразност на акта:

Процесуалните действия, извършени от ревизиращия екип, са подробно описани в т. ІІ на Ревизионния доклад. Въз основа на тези процесуални действия са събрани доказателства, от които е установено, че през ревизирания период дейността на РЛ „Световна търговска организация“ АД е финансирана със заемни средства и средства за увеличаване на капитала, предоставени от едноличния собственик на дружеството „Палатин Експорт“ ЕООД.

След анализ на данните, съдържащи се в представените от РЛ документи и приобщените такива, органите по приходи са приели за установено следното от фактическа и правна страна:

През ревизирания период – 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г. „Световна търговска организация“ АД е предоставило парични суми под формата на допълнителни парични вноски по чл. 134 ал. 1 от Търговския закон /ТЗ/ на търговски дружества, на които ревизираното дружество е едноличен собственик на капитала. В този смисъл приемащите дружества са „свързани лица“ с него, по смисъла на § 1 т. 3 буква „г“ и „д“ от ДОПК, както правилно е приел ответника. От дружеството са представени протоколи от заседания на Съвета на директорите на „Световна търговска организация“ АД, с които са документирани взети решения за предоставяне на допълнителни парични вноски по чл.134 ал.1 от ТЗ на свързаните с него дружества с ограничена отговорност, както следва:

1/ на „Хипер Врати“ ЕООД, за обезпечаване на временна необходимост от парични средства, в общ размер на 3 896 000.00 лв. /три милиона осемстотин деветдесет и шест хиляди лева/ със срок за връщане - 2 години /л.131, 128 и 112 от преписката/;

2/ на „Изток Инвест 3000“ ЕООД, за обезпечаване на временна необходимост от парични средства, в общ размер на 4 474 000.00 лв. /четири милиона четиристотин седемдесет и четири хиляди лева/, със срок за връщане - 2 години /л. 130, 262, 261 и 111 от преписката/;

3/ на „АБЦ България“ ЕООД, за обезпечаване на временна необходимост от парични средства, в общ размер на 1 400 000.00 лв. /един милион и четиристотин хиляди лева/, със срок за връщане - 2 години /л. 126 и 109 от преписката/;

4/ на „Еко Уикенд енд Спа“ ЕООД, за обезпечаване на временна необходимост от парични средства, в общ размер на 343 500.00 лв. /триста четиридесет и три хиляди и петстотин лева/ със срок за връщане – 2 години /л. 121 и 118 от преписката/;

5/ на „Болгар Инвест“ ЕООД, за обезпечаване на временна необходимост от парични средства в общ размер на 899 000.00 лв. /осемстотин деветдесет и девет хиляди лева/, със срок за връщане - 2 години /л. 105 и 103 от преписката/.

Въз основа на анализа на събраните в хода на ревизионното производство доказателства органите по приходи са установили, че една част от предоставените на дъщерните предприятия средства са използвани от тях за придобиване на имущества /движими и недвижими/, но в по-голямата си част са разходвани за погасяване на текущи задължения към доставчици, за разплащания с персонал, за предоставяне на заеми и за връщане на главници и лихви по заемни средства. За предоставените от РЛ суми не са уговорени, начислени или платени лихви. Не са получени потвърждения и приложени документи за заявено външно финансиране, в резултат на което органите на приходната администрация са приели, че предоставените парични средства под формата на допълнителни парични вноски по чл. 134, ал.1 от ТЗ на „Хипер Врати“ ЕООД, „Изток Инвест 3000“ ЕООД, „АБЦ България“ ЕООД, „Еко Уикенд енд Спа“ ЕООД и „Болгар Инвест“ ЕООД имат характер на предоставени парични заеми /кредити/, за които не е начислена лихва. Според ревизиращите последното е довело до отклонение на данъчното облагане с корпоративен данък.

За целите на ревизионното производство е назначена експертиза за определяне на пазарната лихва, съгласно § 1 т. 32 от ДР на ЗКПО, на предоставените на дъщерните дружества парични средства към датата на вземане на съответните решения за отпускането им. Резултатите от извършената експертиза са приети с Протокол за приемане на резултатите от извършена експертиза № Р-03000320002060-145-001/ 19.10.2020 г. /л. 1330-1334 от преписката/.

Позовавайки се на събраните доказателства, в това число и на изготвената експертиза, органите по приходите са установили общата сума на пазарните лихви по предоставените на свързаните лица заемни средства под формата на допълнителни парични вноски по чл. 134 ал.1 от ТЗ, както следва: за 2017 г. в размер на 59 992.33 лв.  /петдесет и девет хиляди деветстотин деветдесет и два лева и тридесет и три стотинки/; за 2018 г. в размер на 238 592.54 лв. /двеста тридесет и осем хиляди петстотин деветдесет и два лева и петдесет и четири стотинки/ и за 2019 г. в размер на 139 896.05 лв. /сто тридесет и девет хиляди осемстотин деветдесет и шест лева и пет стотинки/ - /л. 1342 от преписката – стр. 44 от РД/. Предвид горните установявания и на основание чл. 15 и чл. 16 от ЗКПО, за ревизирания период ревизиращият екип е преобразувал финансовия резултат на „Световна търговска организация“ АД, в посока увеличение, с посочените по-горе суми на пазарни лихви за предоставени парични заеми под формата на допълнителни парични вноски към 5-те дъщерни дружества.

При така приетото преобразуване на финансовия резултат в посока на увеличение е установено основание за корекция на декларираните данни по отношение на дължимия корпоративен данък. Така е установен допълнително за доначисляване и внасяне корпоративен данък в размер на: за 2017г. - 4 048.42 лв. /четири хиляди и четиридесет и осем лева и четиридесет и две стотинки/ и лихва в размер на 1 105.53 лв.; за 2018г – 24 352.15 лв. /двадесет и четири хиляди триста петдесет и два лева и петнадесет стотинки/ и лихва в размер на 4 187.55 лв.; за 2019г. – 13 025.92 лв. /тринадесет хиляди двадесет и пет лева и деветдесет и две стотинки/ и лихва в размер на 589.83 лв.

 

В разглеждания случай спорът не е по фактите, а досежно съответствието на процесния РА с материалноправните норми и по-конкретно с отговора на въпроса налице ли е отклонение от данъчно облагане за ревизираните периоди /2017 г., 2018 г. и 2019 г./, изразяващо се в предоставяне на безлихвени кредити /заеми/ към петте дъщерни дружества на ревизираното лице, които безспорно са и свързани лица по смисъла на §1 т.3 букви „г“ и „д“ от Допълнителните разпоредби на ДОПК. Казано с други думи - дали следва за предоставените парични средства да се приложи нормата на чл. 134 от ТЗ или тези средства представляват безлихвен заем.

Както вече се спомена по-горе, от доказателствата по делото се установява безспорно, че РЛ „Световна търговска организация“ АД с протоколи от заседания на Съвета на директорите, в качеството на едноличен собственик, са взети решения за предоставяне на допълнителни парични вноски по чл. 134, ал.1 от ТЗ на дъщерните дружества – 1/ „Хипер врати“ ЕООД – парични средства в общ размер 3 896 000.00 лв. /л. 131, л. 128 и л. 112 от преписката/; 2/ „Изток Инвест 3000“ ЕООД -  парични средства в общ размер 4 474 000.00 лв. /л. 130, 262, 261 и 111  от преписката/; 3/ „АБЦ България“ ЕООД – парични средства в общ размер 1 400 000.00 лв. /л. 126 и 109 от преписката/; 4/ „Еко Уикенд енд Спа“ ЕООД – парични средства в общ размер на 343 500.00 лв. /л. 121 и 118 от преписката/ и 5/ „Болгар Инвест“ ЕООД – парични средства в общ размер 899 000.00 лв. /л. 105 и 103 от преписката/. Всички парични средства са отпуснати на дъщерните дружества за срок от 2 години. Между страните липсва спор, че тези средства са били реално предоставени на свързаните лица и че същите са възстановени в определения срок с изключение на тези, за които този срок не е изтекъл.

Според разпоредбата на чл. 134 от ТЗ по решение на общото събрание за покриване на загуби и при временна необходимост от парични средства съдружниците могат да бъдат задължени да направят допълнителни парични вноски за определен срок. В нормата на чл. 134 ал.3 от ТЗ се казва, че допълнителните вноски не се отразяват в капитала на дружеството. За тях може да се уговори дружеството да плаща лихви. Предпоставките за приемането на решението за предоставяне на допълните парични вноски са изрично установени в закона – 1/ необходимост от покриване на загуби или 2/ временна необходимост от парични средства. Първата от предпоставките за предоставяне на допълнителните парични вноски - необходимостта от покриване на загуби, цели по същество чрез допълнителните парични вноски да се избегне откриването на производство по несъстоятелност на дружеството /в хипотезата на свръхзадълженост по смисъла на чл. 607а ал. 2 от ТЗ/. Докато при втората предпоставка активите на дружеството надхвърлят неговите задължения, но то е изпаднало във временна ликвидна криза, т. е. не е в състояние за определен период от време да покрие своите изискуеми задължения по търговски сделки, което отново означава, че целта на допълнителните парични вноски и в този случай е да се избегне откриването на производство по несъстоятелност /в хипотезата на неплатежоспособност по смисъла на чл. 608 от ТЗ/.

Действително, в тежест на органите по приходите е да докажат, че е налице отклонение от данъчно облагане. Извършването на допълнителни парични вноски по чл. 134 ТЗ само по себе си не означава, че е налице отклонение от данъчно облагане, както и липсата на уговорени лихви. Съдът обаче намира за правилен извода на приходните органи, че в разглеждания казус не са налични доказателства относно необходимостта от финансиране на петте дъщерни дружества на ревизираното лице „Световна търговска организация“ АД.

В конкретният случай, едва при обжалването пред съда са представени Протоколи-решения  на едноличния собственик на дъщерните дружества, които са получили парични вноски от РЛ „Световна търговска организация“ АД /от л. 23 до л. 35 от делото/, в които изрично е посочено, че поради временна необходимост от парични средства следва те да се съберат по реда на чл. 134 ал.1 от ТЗ, чрез допълнителни парични вноски от едноличния собственик на капитала. Съдът с оглед направеното оспорване от страна на ответника на съдържанието и датата на съставяне на протоколите от контролираните дружества, счита че тези писмени доказателства не следва да се кредитират и не следва да бъдат взети предвид при постановяване на съдебното решение. На първо място посочената в оспорените протоколи дата е непротивопоставима на трети лица, предвид нормата на чл. 181 ал.1 от ГПК, приложим по силата на §2 от ДР на ДОПК, поради факта че документите не са заверени по съответния ред. Съдържанието им е в противоречие с това на представените пред органите по време на ревизията протоколи от общите събрания на РЛ, където последното изобщо не споменава че сумите се предоставят във връзка с взети решения от общите събрания  на „Хипер врати“ ЕООД, „Изток Инвест 3000“ ЕООД, „АБЦ България“ ЕООД,  „Еко Уикенд енд Спа“ ЕООД и „Болгар Инвест“ ЕООД, т.е. съдът приема че протоколите от тези общи събрания са изготвени за целите на съдебното обжалване.

Съгласно чл. 15 от ЗКПО, когато свързани лица осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху размера на данъчната основа, отличаващи се от условията между несвързани лица, данъчната основа се определя и се облага с данък при условията, които биха възникнали за несвързани лица.       

В конкретния случай, предоставяйки парични средства на контролираните дружества, които са и свързани по смисъла на §1 т.3 от ДР на ДОПК, без да уговори лихва по тях, РЛ се е лишил от доход, в което се изразява и отклонението от данъчно облагане и правилно органите по приходите са приели, че е налице основание за увеличение на финансовия резултат. В настоящият случай не е налице предоставяне на допълнителни парични средства на контролираните дружества от страна на РЛ, а  предоставяне на безлихвени заеми и тъй като се касае за предоставяне на такива между свързани лица, за данъчни цели лихва е задължително да се уговори така, както би се направило при предоставяне на тези средства на трети лица.       

Съгласно разпоредбата на чл. 16 ал.1 от ЗКПО, когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане.       

Съгласно чл. 16 ал. 2 т. 3 от ЗКПО, за отклонение от облагане се смята и получаването или предоставянето на кредити с лихвен процент, отличаващ се от пазарната лихва към момента на сключване на сделката, включително в случаите на безлихвени заеми или друга временна безвъзмездна финансова помощ, както и опрощаването на кредити или изплащането за своя сметка на кредити, несвързани с дейността.       

Съгласно § 1 т. 32 от ДР на ДОПК, "пазарна лихва" е лихвата, която би била платена при същите условия за предоставен или получен кредит под каквато и да е форма по сделка между лица, които не са свързани. Пазарната лихва се определя според условията на пазара, като се отчитат всички количествени и качествени характеристики на сделката - форма, размер и валута на предоставените средства, срок на предоставянето им, вид, размер и ликвидност на обезпечението, кредитният риск и други рискове, свързани със сделката, профил на кредитополучателя или лизингополучателя, както и всички други условия и обстоятелства, влияещи върху размера на лихвата.     

Доколкото настоящият състав на съда приема за безусловно доказано, че  жалбоподателят е бил длъжен да отчита приходи от лихви във връзка с предоставените парични средства на дъщерните дружества и с оглед разпоредбата на чл. 160 ал.1 от ДОПК задължение на съда е да реши спора по същество.

Поради това в хода на съдебното производство е назначена съдебно-счетоводна експертиза, допълвана впоследствие. При дадената по-горе дефиниция на понятието "пазарна лихва" и с оглед заключението на приетата по делото експертиза, съдът приема, че неправилно органът е посочил данъчните основи за ревизираните периоди - 2017 г., 2018 г. и 2019 г., позовавайки се на резултатите от назначената в хода на ревизионното производство съдебно-счетоводна експертиза. Този извод на съда е мотивиран от обстоятелството, че при изготвяне на тази експертиза е използвана лихвената статистика на БНБ, която обобщава данни за предоставените банкови кредити, т.е. от финансовия сектор. Ето защо настоящият състав на съда намира за по-достоверни данните от експертизата, изготвена за нуждите на настоящото съдебно производство, при изготвяне на която са използвани данни за предоставени търговски заеми между търговци, т.е. от нефинансовия сектор, което е по-близо като условие до процесните сделки - предмет на съдебния спор /виж т. 3 от ССчЕ – л. 87 от делото/. Настоящият съдебен състав изцяло кредитира така изготвеното заключение. Същото е обективно и компетентно дадено. По нея е извършена допълнителна корекция от вещото лице по т.2 букви „б“ и „в“. Заключение на вещото лице се приема от съда като дадено обективно и компетентно. В отговора на поставения въпрос 1 вещото лице е посочило, че, като се отчитат всички количествени и качествени характеристики на сделката /предоставяне на паричен заем/, както и всички други условия и обстоятелства, влияещи върху размера на лихвата, след прилагане на метода на сравнимите неконтролирани цени – чл. 19 т.2 от Наредба № Н- 9/14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени към данните от Регистър „Заеми“ на НАП за 2017, 2018 и 2019 г., се установяват следните пазарни лихви - в процент:

 

№ по ред	Дата на Решение за  извършване на допълнителни парични вноски	Получател	Размер в лева	Определен лихвен процент
1	17.02.2017 г.	"Хипер Врати" ЕООД	800 000,00	4
2	20.04.2017 г.	"Хипер Врати" ЕООД	2 000 000,00	3,35
3	25.04.2017 г.	"Изток Инвест 3000" ЕООД	700 000,00	4
4	04.05.2017 г.	„АЕЦ България" ЕООД	900 000,00	3,9
5	12.12.2017 г.	„Еко Уикенд енд Спа" ЕООД	200 500,00	3,16
6	14.03.2018 г.	"Изток Инвест 3000" ЕООД	3 500 000,00	3,35
7	13.07.2018 г.	„Еко Уикенд енд Спа" ЕООД	143 000,00	3,16
8	01.08.2018 г.	„АЕЦ България" ЕООД	500 000,00	3
9	03.09.2018 г.	"Хипер Врати" ЕООД	1 096 000,00	3
10	12.09.2018 г.	„Болгар Инвест" ЕООД	809 000,00	3
11	18.10.2018 г.	„Болгар Инвест" ЕООД	90 000,00	3,16

 

Съгласно б. Б по ССчЕ вещото лице /Справка 14/ е установило, че ревизираното лице не е отчело, но е следвало да отчете приход от лихви по отпуснатите към свързани лица заеми, както следва:

•   2017 г. - 58 269,80 лв.

•   2018 г. - 211 046,29 лв.

•   2019 г. – 121 648,25 лв.

В о.с.з. на 16.03.2022г. вещото лице изрично заяви, че в посочената Справка 14 е допусната техническа грешка, както следва: по договора с „Болгар Инвест“ ЕООД /под № 10 в справката/ и т. 10 от Допълнението по т.2 на ССчЕ, вместо записаната като установена лихва върху сумата от 809 000лв., която е определена от вещото лице на 3%, резултатът е 19691.92 лв., а не  14 837.92 лв., което се отразява съответно на резултатите за 2018г. – вместо 4 567.50 лв. става 6 104.83 лв. и за 2019г. – вместо 10 270.42 лв. става 13 587.09 лв. това се отразява и на първоначалното заключение в посочената Справка 14, като в т. 10 следва да се вземат предвид коректните изчисления, в резултат на което приходите за годините стават:

•   2017 г. - 58 269,80 лв.

•   2018 г. - 212 583,62 лв.

•   2019 г. – 124 964,92 лв.

Дължимите лихви за всеки конкретен заем и свързано лице са подробно описани в представеното от вещото лице допълнително заключение по т. 2 от ССчЕ /от л. 99 до л. 103 от делото/.

След приключване на делото, по него е постъпила писмено от вещото лице корекция във връзка с установената техническа грешка при пресмятането.  Процесната корекция рефлектира върху изчисленията на вещото лице, но е представлява непълнота, неяснота или неправилност на първоначалното заключение, които да не могат да бъдат отстранени с изчисления от съда, тъй като за това не са необходими специални знания.

С оглед изявленията на вещото лице в о.с.з. и извършените от съда изчисления, данъчният финансов резултат за съответната година следва да се преобразува по следния начин:

 

Съответно от датата, на която задълженията са станали изискуеми, до 29.12.2020 г., т.е. до датата на издаване на оспорения РА, дължимите лихви са:

•   за периода от 03.04.2018 г. до 29.12.2020 г.  - 1078,95 лв.

•   за периода от 02.04.2019 г. до 29.12.2020 г.  – 3855,12 лв.

•   за периода от 01.07.2020 г. до 29.12.2020 г.   – 583,09 лв.

Съдът не  споделя възражението на процесуалния представител на жалбоподателя относно начина на изчисляване на дневната лихва като 1/360 вместо 1/365 от годишния размер. Съгласно Постановление № 426 на Министерския съвет от 18.12.2014 г., в сила от 01.01.2015 г., за определяне на размера на законната лихва по просрочени парични задължения, дневната лихва е равна на 1/360 от годишния размер, поради което изчисленията, извършена на тази база съдът приема за правилни.

Над така установените размери за КД и лихви за 2017г., 2018 г. 2019г., обжалваният РА се явява незаконосъобразен и следва да се отмени.

При този изход на спора, страните взаимно си дължат разноски, съобразно уважения/отхвърления материален интерес, както следва: на жалбоподателя следва да се присъдят разноски, съгласно представен списък на разноските /л. 36 и л. 104 от делото/, като следва да се осъди ответникът да му заплати сума в размер на 357.72 лв., съразмерно уважената част на жалбата.       

Съобразно отхвърлената част от жалбата, на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер, определен по реда на чл. 8 ал. 1 т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно в размер на 1756.23 лв.

       

На основание чл. 160 ал. 1 от ДОПК, съдът

 

Р Е Ш И:

       

ОТМЕНЯ Ревизионен акт №Р-03000320002060-091-001/29.12.2020 г. на органите по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение №17/26.03.2020 г. на Директор на Дирекция „ОДОП” гр. Варна при ЦУ на НАП, в частта с която са установени задължения на „Световна търговска организация“ АД, ЕИК ****** за корпоративен данък  както следва:

-       За 2017 г. – в частта над  3876.17 лв. /три хиляди осемдесет седемдесет и шест лв. и седемнадесет ст./ до установения с РА размер от 4048.42 лв. /четири хиляди четиридесет и осем лв. и четиридесет и две стотинки/, както и в частта на начислените лихви над 1078.95лв. /хиляда седемдесет и осем лв. и деветдесет и пет стотинки/ до посочения в РА размер от 1126.90 лв. /хиляда сто двадесет и шест лева и деветдесет стотинки/;

-       За 2018 г. - в частта над  21 751.26 лв. /двадесет и една хиляди седемстотин петдесет и един лев и двадесет и шест стотинки/ до установения с РА размер от 24 352.15 лв. /двадесет и четири хиляди триста петдесет и два лв. и петнадесет стотинки/, както и в частта на начислените лихви над 3855.12 лв. /три хиляди осемстотин петдесет и пет лева и дванадесет  стотинки/ до посочения в РА размер от 431.09 лв. /четири хиляди триста и шестнадесет лева и девет стотинки/;

-       За 2019 г. - в частта над  11 532.81 лв. /единадесет хиляди петстотин тридесет и два лев и осемдесет и една стотинки/ до установения с РА размер от 13 025.92 лв. /тринадесет хиляди двадесет и пет лева и деветдесет и две стотинки/, както и в частта на начислените лихви над 583.09 лв. /петстотин осемдесет и три лева и девет стотинки / до посочения в РА размер от 658.59 лв. /шестстотин петдесет и осем лева и петдесет и девет стотинки/.

       

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Световна търговска организация“ АД, ЕИК ******, с адрес за кореспонденция гр. София, ***, сграда Флорина, срещу Ревизионен акт №Р-03000320002060-091-001/29.12.2020 г. в останалата част.

    

ОСЪЖДА НАП - София да заплати на „Световна търговска организация“ АД, ЕИК ******, с адрес за кореспонденция гр. София, ***, сграда Флорина, сума в размер на 357.72 лв. /триста петдесет и седем лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща разноски по делото – държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокат, съразмерно уважената част на жалбата.

       

ОСЪЖДА „Световна търговска организация“ АД, ЕИК ******, с адрес за кореспонденция гр. София, ул. „Самоковско шосе“ №7, сграда Флорина, да заплати на Дирекция ОДОП при ЦУ на НАП Варна сума в размер на 1756.23 лв. /хиляда седемстотин петдесет и шест лева и двадесет и три стотинки/, разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно отхвърлената част на жалбата.

       

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от   съобщаването му на страните.

 

       

 

 

                                    СЪДИЯ: