№ 282
гр. Плевен, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Красимир М. Димитров
при участието на секретаря ПЕТЯ СП. КАРАКОПИЛЕВА
като разгледа докладваното от Красимир М. Димитров Административно
наказателно дело № 20224430200231 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба от ИВ. Г. СТ., ЕГН: **********
от *** чрез пълномощника си адв. Д.П. от АК – гр. Плевен против
Наказателно постановление № 19-0938-004524 от 11.11.2019 г., издадено от
*** Сектор „Пътна полиция“ – Плевен към ОДМВР – гр. Плевен, с което на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на жалбоподателя ИВ. Г. СТ. е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и
административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от
6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност на атакуваното
наказателно постановление и се моли за неговата отмяна.
В постъпилите по делото писмени бележки от страна на процесуалния
представител на жалбоподателя адв. Д.П. от АК – гр. Плевен, в условията на
1
евентуалност се претендира да е налице хипотеза на маловажен случай на
административно нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, явява се лично
и с адв. Д.П. от АК – гр. Плевен, който поддържа жалбата и моли
наказателното постановление да бъде отменено.
Административно наказващият орган в съпроводителното писмо с вх.
№ 3026 от 07.02.2022 г., с което препраща жалбата и административната
преписка, изразява становище, с което моли обжалваното НП да бъде
потвърдено. В съдебно заседание, редовно призован, не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено следното:
Жалбата е подадена от ИВ. Г. СТ., спрямо когото е наложено
административното наказание, т.е. от лице с надлежна процесуална
легитимация.
Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя
на 21.01.2022 г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а
жалбата е подадена чрез административно-наказващия орган на дата
26.01.2022 г., поради което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е
спазен, а жалбата е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което
атакуваното наказателно постановление трябва да бъде потвърдено по
следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 23.10.2019 г. в 09:20 часа, в гр. Плевен, ул. „***“ до номер ***
движейки се в посока към ул. „Стоян Заимов“,жалбоподателя управлява лек
автомобил „***“, с рама номер ***, който не е регистриран по надлежния ред
и няма поставени регистрационни табели на определените за това места –
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП
На място актосъставителят *** съставил акт за установяване на
административно нарушение GA103536 против жалбоподателя ИВ. Г. СТ., на
когото бил връчен препис от акта срещу разписка.
2
Актът бил съставен в присъствието на свидетелите СП. Г. К. и *** –
очевидци на констатираното нарушение.
Било образувано и наказателно производство № 291 от 2019 по описа на
РП - Плевен.
Така образуваното производство било прекратено с постановление от
04.11.2019 г. на прокурор при Районна прокуратура – Плевен за прекратяване
на наказателното производство.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по
административната преписка било издадено и обжалваното в настоящото
производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът КАТЕГОРИЧНО прие за
установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и
на писмените доказателства по делото.
Дава се вяра на показанията на разпитаните по делото свидетели КР. Ч.
П., СП. Г. К., ***, както и от свидетелите допуснати до разпит по искане на
жалбоподателя и процесуалния му представител – адв. П. – М. Ст. П. и Ал. В.
В..
От показанията на разпитаните по делото всички свидетели се
установява мястото на извършване на нарушението, както и че към момента,
когато жалбоподателят е бил спрян за проверка от актосъставителя по делото,
той безспорно е управлявал процесния автомобил.
От показанията на свидетелите КР. Ч. П. и СП. Г. К. категорично се
установява че процесното МПС е нямало поставени регистрационни табели.
Посочва се, че на място е установено самоличността на водача на
автомобила и срещу него е съставил акта за установяване на административно
нарушение.
От показанията на всички разпитани по делото свидетели категорично
се изяснява обстоятелството, че при проверката жалбоподателят е знаел, че
управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния за това ред.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите КР. Ч. П. и СП. Г. К.,
тъй като същите са подробни, последователни и вътрешно непротиворечиви,
3
в тях свидетелите изясняват обстоятелства, които непосредствено са
възприели като очевидеци в хода на извършената проверка. Не се установяват
и основания, по които свидетелите да се счита за предубедени или
заинтересовани от изхода на делото.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и
представляващи основания за отмяна на НП.
При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от
ЗАНН относно задължителното му съдържание.
Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със
съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка.
В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното
НП. Същото отговаря на задължителните изисквания към съдържанието на
този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН, издадено е и от материално и
териториално компетентен орган.
Съдът намира и че е налице припокриване на установените факти и
правни изводи между АУАН-а и НП-то.
По отношение на правилността на наказателното постановление съдът
счита, че административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
От обективна страна по делото по категоричен начин се доказа, че на
посочените в наказателното постановление време и място – 23.10.2019 г. в
09:20 часа, в гр. Плевен, ул. „***“ до номер *** жалбоподателя движейки се в
посока към ул. „Стоян Заимов“, управлява лек автомобил „***“, с рама номер
***, който не е регистриран по надлежния ред и няма поставени
регистрационни табели на определените за това места.
Следователно той е бил водач на МПС по смисъла на § 6, т. 25 от
допълнителните разпоредби на ЗДвП и е годен субект на вмененото му
във вина административно нарушение, тъй като съгласно чл. 175, ал. 3,
предл. 1 ЗДвП отговорността за извършеното нарушение се носи от водача на
превозното средство.
4
Доказа се по делото на следващо място, че управляваният от
жалбоподателя МПС не е бил надлежно регистриран , което
обстоятелство не беше и оспорено .
С разпоредбата на § 2, т. 4 от допълнителните разпоредби на Наредба №
I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства е
дадена легална дефиниция на понятието регистрация, което представлява
административно разрешение за превозното средство да участва в пътното
движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването
на табели с регистрационен номер.
Към датата на извършване на нарушението – 23.10.2019 г.,
процесното МПС „***“, с рама номер ***
не е разполагал с такова административно разрешение, поради което
правилен е изводът на АНО, че МПС-то не е било надлежно
регистрирано.
Този извод се прави от събраните по делото доказателства, като от
показанията на разпитаните по делото свидетели, изцяло кредитирани от съда,
от които се установява, че управляваният от жалбоподателя автомобил не е
имал изискуемото административно разрешение да участва в пътното
движение.
Нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП е формално и с факта на
привеждането в движение по пътищата, отворени за обществено ползване, на
моторното превозно средство, което не разполага с административно
разрешение да участва в движението, нарушението е било довършено от
обективна страна.
Релевантният по делото момент, към който се проверява дали МПС-то е
било регистрирано, е 23.10.2019 г., като от показанията на разпитаните по
делото свидетели се доказа по безспорен и несъмнен начин, че към тази дата
процесното МПС не е било регистрирано.
От страна на жалбоподателя и процесуалния му представител адв. Д.П.
не се правят никакви възражения срещу фактическия извод на АНО, че
5
жалбоподателят е управлявал „***“, с рама номер *** на посоченото в НП-то
време и място, както и няма спор, че това е било конкретното моторно
превозно средство.
От субективна страна деянието е извършено виновно от страна на
жалбоподателя и при форма на вината пряк умисъл.
Към момента на извършването му той е формирал в съзнанието си
представа относно проявлението в обективната действителност на всички
елементи от състава на нарушението, но въпреки това е пристъпил към
неговото извършване. Съзнавал е, че е привел в движение моторно превозно
средство, като е боравил с уредите му за управление и се е придвижвал по
пътното платно с него. Формирал е съзнание и че то не е било регистрирано.
Последното обстоятелство беше изяснено по делото по категоричен
начин от показанията на разпитаните по делото свидетели.
При тези факти се прави извод, че жалбоподателят е извършил деянието
при формирана представа, че с привеждането на „***“, с рама номер *** в
движение неизбежно ще наруши обществените отношения, уреждащи
условията и реда за регистриране на моторни превозни средства, а деянието
му е виновно извършено.
При доказано извършване на административно нарушение, за което е
ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя,
съдът намира, че АНО правилно е приел, че извършеното деяние по чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП не представлява маловажен случай на административно
нарушение.
За да бъде деянието маловажен случай, то трябва да представлява по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от същия вид.
Тази преценка се прави с оглед липсата или незначителността на вредни
последици или на други смекчаващи обстоятелства, които обаче винаги
представляват конкретни факти от обективната действителност и поради това
тяхното съществуване следва да бъде установено по делото, както и по какъв
начин тяхното проявление се отразява върху степента на обществена
опасност.
Следва да се посочи, че нарушението, за извършването на което е
6
санкциониран жалбоподателят, е формално.
Законодателят е предвидил административно-наказателната
отговорност в тези случаи да се реализира след самия факт на извършване на
деянието, без необходимост от настъпване на някакъв допълнителен
вредоносен резултат.
По тези съображения съдът намира, че обстоятелството, че не са
настъпили вредни поледици, не води до маловажност на процесния случай,
тъй като и обикновените случаи на нарушения от този вид разкриват същата
степен на обществена опасност.
Обстоятелството, че в постановлението за прекратяване на
наказателното производство прокурорът е приел, че извършеното деяние е
малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК, не означава, че то
задължително следва да бъде квалифицирано и като маловажен случай на
административно нарушение по чл. 28 ЗАНН.
За така извършеното от жалбоподателя административно нарушение
съгласно разпоредбата на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е предвидено
административно наказание „лишаване от право да управлява моторно
превозно средство“ за срок от 6 до 12 месеца и административно наказание
„глоба“ от 200 до 500 лева.
При определяне на размера на наказанието съдът следва да вземе
предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и
другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното
състояние на нарушителя по аргумент от чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.
В конкретния случай административно-наказващият орган е наложил
наказания „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“
за срок от 6 месеца и „глоба“ в размер на 200 лева.
И двете наказания са индивидуализирани в минималния предвиден за
всяко от тях размер, който според съда напълно съответстват на степента на
обществена опасност на деянието и на дееца, съобразявайки и младата му
възраст, което обстоятелство съдът отчита като смекчаващо. Правилно е
определена и приложимата в случая санкционна разпоредба.
Настоящото производство е образувано по жалба на наказаното лице,
поради което и съдът не би могъл да влошава положението му. Следователно
7
не е допуснато нарушение нито при определянето, нито при
индивидуализацията на наложените наказания.
По тези съображения съдът намери жалбата за неоснователна, а
наказателното постановление за законосъобразно и правилно, поради което
то трябва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото съдът счита, че следва да остави без уважение
направеното искане от страна на процесуалния представител на
жалбоподателя – адв. Д.П. за присъждане на направените по делото разноски.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0938-004524 от
11.11.2019 г., издадено от *** Сектор „Пътна полиция“ – Плевен към ОДМВР
– гр. Плевен, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на
жалбоподателя ИВ. Г. СТ., ЕГН: ********** от *** е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лева и административно
наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за
нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО И
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОТХВЪРЛЯ искането на процесуалния представител на ИВ. Г. СТ.
адв.Д.П. от АК – гр. Плевен за присъждане на направените по делото
разноски, с оглед изхода на делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8