РЕШЕНИЕ
№ 2485
гр. В, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Добрина П.
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина П. Гражданско дело №
20213110113962 по описа за 2021 година
Производството е за делба във фазата по допускане.
Предявен е иск от К. К. К. срещу Н. ВЛ. К.-М. с правно основание чл.34 от ЗС и е за
делба на съсобствени недвижими имоти.
Претендира се извършване на делба на недвижим имот - апартамент №5 с
идентификатор 10135.1508.171.1.4 с адм. адрес в гр.В.. Твърди се, че имотът е придобит
приживе от родителите на К.К., баща й К.С.К. /поч. 1993 г. /и майка й П. П. К., и дв. б. ж. на
гр. В. при равни квоти между съделителите.
Твърди се, че имотът е придобит преживе от родителите на ищцата баща й К.С.К.
/поч. 1993 г. /и майка й П. П. К., и дв. б. ж. на гр. В..
Ищцата, твърди, че за нея собствеността възникнала съответно - 1/6 ид. ч. по
наследство от баща й К. и 2/6 по дарение от майка й П. през 2004 г.
Сочи се, че собствеността за Н.К.-М. е придобита през същата година по дарение от
баща й В. /придобил по наследство през 1993 г. 1/6 ид. ч. от баща си К. и нейна баба П. К./.
В едномесечния срок за отговор ответницата оспорва иска, прави възражение за
придобиване ½ ид.ч. от имота по давност в периода 29.03.2008г. до момента. Сочи, че като
собственик на целия имот е направила множество ремонти и подобрения. Твърди, че от 2008
г. по въпросите свързани с етажната собственост, в която се намира апартамента са се
обръщали към Н.К.. Сочи, че К.К., наела партерно помещение за салон за маникюр и
педикюр, в близост до апартамента, където е имала ежедневни наблюдения относно
действията на ответницата, с които тя е манифестирала, че владее имота за себе си изцяло.
Ответницата заплащала всички разходи за комунални услуги за апартамента. Едва след
смъртта на бащата на Н.-В. К. през м.май 2021г. отношенията между ищцата и ответницата
се влошили.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна.
Видно от удостоверение за наследници изх.№АУ084921ОД/17.08.2021г. на Община
1
В, К.С.К. е починал на 08.01.1993г. и е оставил за наследници П. П. К.-съпруга, починала на
27.04.2017г., К. К. К.-дъщеря и В. К. К.-син, починал на 23.05.2021г. и оставил, като
наследници Н. ВЛ. К.-М.-дъщеря, В. В.ов К. –син и П. В.ов К..
С нот.акт за собственост на жилище в сграда в ЖСК №157,томVІ, дело №2329/1966г.
на Варненски народен съд е признато правото на собственист на К.С.К. и П. П. К., като с
протокол №44/20 от 12.10.1960г. на ИК на ГНС-В е отстъпено на ЖСК Родно
корабостроене-В. и ул. М. 9 право на строеж върху дворно място с пространство от 79 кв.м.,
представляващо парцел І-ви, от кв.724 по плана на гр.В, върху което е застроила една
жилищна сграда, като при разпределяне на жилищата молителите са получили в свой дял и
са придобили правото на собственост на един апартамент №5, на втори етаж, с квадратура
на обитаемата площ 88.43кв.м., както и едно избено помещение от 10.53кв.м. и 7.4024 %
ид.ч. от общите части на сградата и мястото находящо се на ул.П.К. и ул.М. 9.
Видно от Нотариален акт за дарение на недвижим имот №112,том ІІ,вх.рег.2416,дело
№312 от 2004г. на нотариус с район на действие ВРС П. П. К. е дарила на дъщеря си К. К. К.
своите 2/6 ид.ч. от апартамент №5 на втори жилищен етаж на жилищна сграда построена в
гр.В, попадаща в трети микрорайон по плана на града, със застроена площ от 95.99 кв.м. и
застроен обем от 287.97 куб.м. при съседи: ул.П.К., двор, ап. Т.А.Т.и Е.Ж.Т., както и едно
избено помещениесъс своята площ от 10.53 кв.м. , както и 7,4024% ид.ч. от общите части на
сградата, като дарителката си запазва правото на безвъзмездно и пожизнено ползване върху
прехвърлената част от имота.
Видно от Нотариаленакт за дарение на недвижим имот №115,том ІІ, вх.рег.2423, дело
№315 от 2004г. на нотариус с район на действие ВРС П. П. К. и В. К. К. даряват на Н. ВЛ.
К. , първата своите 2/6 ид.ч. и втория своята 1/6 ид.ч. от апартамент №5 на втори жилищен
етаж на жилищна сграда построена в гр.В,, попадаща в трети микрорайон по плана на града,
със застроена площ от 95.99 кв.м. и застроен обем от 287.97 куб.м. при съседи:ул.П.К., двор,
ап. Т.А.Т. и Е.Ж.Т., както и едно избено помещениесъс своята площ от 10.53 кв.м., както и
7,4024% ид.ч. от общите части на сградата, като дарителите си запазват правото на
безвъзмездно и пожизнено ползване върху прехвърлената част от имота.
За установяване намерение своене на имота ответницата е представила по делото
квитанции за заплащане на комунални услуги и местни данаци и такси.
По делото са разпитани като свидетели Б.М. и Д.Д.по искане на ответницата и за
ищцата – Р.И. и С.Г.за установяване факта на владението на процесния имот.
В съответствие с разпоредбата на чл.344, ал.1 от ГПК, съдът следва да се произнесе
при допускане на делбата, между кои лица и за кои имоти се допуска делба и какви са
квотите на съделителите.
Съобразно представен по делото нот.акт за собственост на жилище в сграда в ЖСК
№157,томVІ, дело №2329/1966г. на Варненски народен съд собственици на процесния имот
са били К.С.К. и Съпругата му П. П. К.. Със смъртта на баща си К. К. дъщеря му К.К. става
собственик на 1/6 ид.ч. и синът му В. К. на 1/6 ид. ч. Съпругата П. К. дарява на дъщеря си
К.К. своите 2/6 ид.ч. с Нотариаленакт за дарение на недвижим имот №112,том
ІІ,вх.рег.2416,дело №312 от 2004г. на нотариус с район на действие ВРС. Така К.К. се
легитимира като собственик на 3/6 ид.ч. от апартамент №5 с идентификатор
10135.1508.171.1.4 с адм. адрес в гр.В..
Съответно с Нотариален акт за дарение на недвижим имот №115,том ІІ, вх.рег.2423,
дело №315 от 2004г. на нотариус с район на действие ВРС П. П. К. и В. К. К. даряват,
първата своите 2/6 ид.ч. и втория своята 1/6 ид.ч. на ответницата Н.К.. Съответно същата се
легитимира като собственик на 3/6 ид.ч. от имота апартамент №5 с идентификатор
10135.1508.171.1.4 с адм. адрес в гр.В..
По отношение на направеното от ответницата възражение за собственост върху
2
апартамент №5 с идентификатор 10135.1508.171.1.4 с адм. адрес в гр.В. по придобивна
давност, с твърдение, че владее в периода 29.03.2008г. и към момента, то съдът намира
същото за неоснователно.
Съобразно установената практика на ВКС самата придобивна давност, като институт
е един от регламентираните в чл. 77 ЗС способи за придобиване право на собственост върху
вещи. Предвид разпоредбата на чл. 79 от ЗС правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а ако
владението е добросъвестно - с непрекъснато владение в продължение на 5 години. От своя
страна нормата на чл. 68 от ЗС дава и легално определение на термина "владение" – това е
упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез
другиго, като своя. Следователно е редно да се акцентира върху две обстоятелства – това са
т. нар. "фактическа власт" и факта, че веща се държи " като своя". Презумпцията относно
субективния елемент на владението, т. е. намерението за своене на вещта (animus), е
въведена в полза на владелеца и в случай на отричане на владелческото му качество
тежестта за оборването й пада върху лицето, което оспорва осъщественото владение.
Елементите на фактическия състав на чл. 79 ЗС следва да се установят по делото при
условията на пълно и главно доказване. Няма спор, че основното доказателство за
установяване на придобивна давност са гласните и писмени доказателства, каквито са били
ангажирани в този процес. Единствено съдът е този, които може по същество да прецени
/след анализ/дали е основателно позоваване на придобивна давност. При позоваване на
придобивна давност следва да се посочи от кого и от кога е установена фактическа власт
върху имота, до кога е продължило владението и на кого е противопоставено.
Разпитаният по искане на Н.К.-М. свидетел Б.М.сам излага, че в процесното жилище
е живяла ответницата с баба си, баща си и майка си. Същият изрично казва, че след като
Н.К. навършила пълнолетие общо взето повечето време е била сама, от което следва
логичния извод, че и други лица са живели в жилището. Същият излага, че В.К. е имал и
други жилища и ответницата си живеела по-скоро сама. Същият сочи, че баща й е гледал да
я оставя по-скоро сама, което по никакъв начин не установява намерение на ответницата за
своене на апартамента. От показанията на този свидетел се установява, че покойната П. К. е
живяла до смъртта си -2017г. в процесния апартамент, като и В.К. е починал в апартамента.
От което следва извода, предвид датата на смъртта и на бащата на ответницата-23.05.2021г.,
същата не е владяла процесното жилище лично или чрез тези лица за себе си. Това следва и
от факта, че П. К. и В. К. дарявайки своите идеални части от процесното жилище са си
запазили пожизненото право на ползване, поради което същите не биха могли да упражняват
фактическа власт върху същото за ответницата Н.К.. Свидетеля М.разпитан по искане на
ответницата, отговаря на поставен въпрос „В. К. до кога живя там?“, отговаря „Той
постоянно си живееше там“. Фактът, че и други лица са живели в процесния имот и
упражнявали фактическа власт се установява от показанията на останалите разпитани по
делото свидетели Г., Д.Д. и Р.И.
Само когато съсобственика афишира самостоятелно владение по отношение на
невладеещ съсобственик може да започне да тече давност и когато изтече 10 години да
придобие правото на собственост върху целия имот.
Представените по делото писмени доказателства от ответницата договор за
СМР, договор за охрана и заплащане на комунални услуги и местни данъци и такси са
действията по стопанисване и ремонтиране на имота на обикновено управление, които
всеки съсобственик на имота може да извършва в рамките на правомощията си на
съсобственик, а ответницата Н.К. от 2004 г. е собственик на 1/2 ид.части от
апартамента. Намерението за своене на целия имот не следва от самото ползване на
имота. Действително се събраха доказателства, че Н.К. е живял в апартамента до
окончателното си преместване в гр.София, но това също не може да се приеме
3
еднозначно за действие, с което същата е обективирала спрямо К.К. намерение да
владее процесната 1/2 идеална част за себе си. Не се установи да е предприемала
действия, които да препятстват достъпа на ответницата. Свидетелят Г.излага, че до
2021г. имота е бил достъпен за К.К., след което ответницата е подменила ключалките
на апартамента. От показанията и на двете групи свидетели се установява, че по
никакъв начин достъпът до имота на ответницата не е бил ограничаван преди смъртта
на В.К. Фактът, че П. К., както и В.К. са живели в този апартамент до смъртта си, също
така не обосновава извод, че владението на ищцата е било отблъснато.
Константна е съдебната практика, че за да доведе до придобиване по давност на
чуждите идеални части, промяната на намерението на съсобственика да свои целия
имот трябва да намери външна проява чрез действия, които отричат правата на
досегашния собственик, което следва от изискването владението да не е установено по
срит начин, защото не могат да се черпят права от поведение, срещу което
собственикът поради неведение не може да се защити (решение № 102/29.11.2018 г. по
гр. д. № 2820/2017 г. на ВКС, 1-во ГО, решение № 145/14.06.2011 г., постановено по гр.
д. № 627/2010 г. на I ГО на ВКС), което в настоящия случай не се установява.
Поради което, съдът намира възражението на ответницата за придобиване
собствеността върху процесния имот относно ½ ид.ч. по давност за недоказано.
Следва да се допусне делба на недвижим имот - апартамент №5 с идентификатор
10135.1508.171.1.4 с адм. адрес в гр.В. следва да се допусне при равни квоти , ½ ид.ч. за К.К.
и ½ ид.ч. за Н.К.-М..
В първата фаза на делбеното производство страните не си дължат разноски, а
присъждането на такива се прави с решението по извършване на делбата. Правото да се
претендират разноски в делбения процес е регламентирано с разпоредбата на чл. 355 ГПК и
то се извършва с решението по втората фаза на делбата. Искането за разноски представлява
субективно имуществено право, което се гарантира и от общите разпоредби на чл. 81 ГПК
вр. с чл. 78 ГПК, които следва да се отнесат към съдебният акт, постановен по втората фаза
на делбата, с който се приключва съдебното производство в конкретната инстанция.
Разноските са претендирани, но при действието на чл. 355 от ГПК присъждането ще се
извърши с окончателното решение във втора фаза на делбата.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА до делба следният недвижим имот: апартамент 5 /пет/, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор 10135.1508.171.1.4 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-98/10.11.2008 г. на ИД на АГКК,
находящ се в гр.В, район „О.", ,п.к. 9000, П.К., в сграда с идентификатор 10135.1508.171, с
площ от 95,99 кв.м., при граници на същия етаж: 10135.1508.171.1.3, под обекта:
10135.1508.171.1.2 и над обекта: 10135.1508.171.1.6, както и прилежащи части 7.4024% ид.ч.
от общите части на сградата и изба с площ от 10.53 кв.м. при следните квоти: за К. К. К.,
ЕГН **********- 1/2 ид.ч. и за Н. ВЛ. К.-М., ЕГН ********** - 1/2 ид.ч. , на осн. чл.34 от
ЗС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му, пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – В: _______________________
4