Р Е Ш Е Н И Е
№
260606
гр.
Пловдив, 29.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГО, VII въззивен състав, в публичното заседание на осемнадесети март
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА
ЧИПОВА
при
секретаря Ангелина Костадинова, като разгледа докладваното от млaдши съдия Чипова в. гр. д. № 476 по
описа на съда за 2021 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и следващите ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на К.А.И., подадена чрез особения му представител адвокат К.-Б.,
против Решение № 261709 от 16.12.2020 г., постановено по гр. дело № 11122 по
описа на РС – Пловдив за 2019 г., с което е признато за установено, че жалбоподателят
дължи на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД сумите, за които е била издадена
заповед № 675/23.01.2019 г. по ч.гр.д. № 1157/2019 г. по описа на РС – Пловдив,
както следва: главница в размер на 214,14 лева, представляваща стойност на
електрическа енергия, доставена за периода от 23.12.2017 г. до 22.03.2018 г. по
партидата на длъжника за обект на потребление с ИТН 1382514, находящ се в гр.
Пловдив, ул. „***, мораторна лихва за периода от 13.02.2018 г. до 21.01.2019 г. в размер на 19,74 лева,
ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на постъпването
на заявлението в съда – 22.01.2019 г., до окончателното изплащане на вземането.
Със същото решение жалбоподателят е
осъден да заплати на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“
ЕАД сторените по заповедното и по първоинстанционното
производство разноски.
В
жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение. Оспорва се
изводът на първоинстанционния съд, че жалбоподателят има качеството на
потребител на доставяна от дружеството-ищец електрическа енергия през процесния
период. Отправя искане към въззивния съд за отмяна на обжалваното решение с
всички произтичащи от това правни последици.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от
„ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, чрез пълномощника юрисконсулт С.-Ч.. В
отговора се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и се
отправя молба за оставянето ѝ без уважение и за потвърждаване на
обжалвания съдебен акт.
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Първоинстанционният
съд е сезиран с предявени по реда на чл. 422 ГПК искове за установяване
съществуването на вземанията на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД към ответника
К.А.И. за главница в размер на 214,14 лева, представляваща стойност на електрическа
енергия, доставена за периода от 23.12.2017 г. до 22.03.2018 г. по партидата на
длъжника за обект на потребление с ИТН 1382514, находящ се в гр. Пловдив, ул. „***,
мораторна лихва за периода от 13.02.2018
г. до 21.01.2019 г. в размер на 19,74 лева, ведно със законната лихва за
забава върху главницата от датата на постъпването на заявлението в съда –
22.01.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми била издадена заповед №
675/23.01.2019г. по ч.гр.д. №
1157/2019г. по описа на РС – Пловдив.
С
отговора на исковата молба претенциите на ищцовото дружество са оспорени като
неоснователни.
С
обжалваното решение е прието, че ответникът
има качеството на потребител на електрическа енергия. Прието е, на следващо
място, че по делото не се установяват факти и обстоятелства, които да
разколебават доказателствената стойност на представените от ищеца фактури както
по отношение на реално потребеното количество електрическа енергия, така и по
отношение на механизма на формиране на задължението за заплащането ѝ. Прието е още, че ищецът е дружество, което
оперира на регулиран от ДКЕВР пазар за доставка на електрическа енергия, че
общите условия, при които същият продава електрическа енергия са влезли в сила
и са публично оповестени, а претендираните суми са начислени в съответствие с
ОУ и ЗЕ. По така изложените съображения съдът е уважил изцяло предявените
установителни искове.
При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл. 269, изр. 1
ГПК съдът намери, че същото е валидно и
допустимо, поради което на основание чл. 269, изр. 2 ГПК следва да
бъде проверена неговата правилност
съобразно посоченото в жалбата, като се следи служебно и за спазването на
императивните материалноправни норми – т. 1 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ОСГТК,
ВКС.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки доводите на страните, както и посочените предели на въззивната
проверка, съдът приема за установено следното:
Пред
районния съд ответникът не е оспорил факта, че в исковия период ищцовото
дружество е доставяло в процесния имот електрическа енергия на стойност, равна
на претендираната с исковата молба. Във въззивната жалба не са изложени
съответни доводи относно неправилно определяне размера на дължимата цена за електрическа
енергия за посочения по-горе период и размера на лихвата за забава. Спорът
между страните, включително и в производството пред въззивната инстанция, се
концентрира единствено върху обстоятелството дали жалбоподателят е бил клиент
на електрическа енергия за процесния имот и период.
По
делото е представен препис-извлечение от сметка за клиентски номер **********
за ответника като потребител с обект на потребление ИТН 1382514, находящ се в
гр. Пловдив, ул. „***. Приложено е и писмо от директора на ОП „Жилфонд“ –
Пловдив, в което се посочва, че процесното жилище с адрес: гр. Пловдив, ул. „****,
е общинска собственост, като в него с настанителна заповед № ЖН-115/06.11.2007 г.
е настанен К.А.И., който е сключил договор за наем № И-2918/04.12.2007 г. с ОП „Жилфонд“
– Пловдив. В писмото се посочва още, че след изтичането на договора партидата е
била служебно закрита, считано от 05.12.2017 г., както и че въпреки отправените
му предупреждения К.А.И. не е предал апартамента и фактически продължава да го
владее. Към писмото от директора на ОП „Жилфонд“ е приложен Акт № 243 за
общинска собственост за недвижим имот, находящ се в гр. Пловдив, ул. „****.
Приложени са и заповед № ЖН-115 от 06.11.2007 г. на кмета на Община Пловдив,
Район „Източен“, с която ответникът е настанен в горепосоченото жилище, както и
договор за наем на общинско жилище № И-2918/04.12.2007 г., сключен между Община
Пловдив чрез ОП „Жилфонд“, в качеството ѝ на наемодател, и ответника, в
качеството му на наемател, по силата на който жилището е предоставено на
ответника за ползване срещу заплащане на наемна цена, считано от 04.12.2007 г.
за срок не по-дълъг от десет години. Приложени са и нареждане за закриване на
партида на основание изтекъл срок на договор, както и констативен протокол от 2018
г., подписан от ответника, от който е видно, че на 17.10.2018 г. същият се е явил
в кантора на общинското предприятие и е бил предупреден за изтичането на
договора за наем и че следва да актуализира настанителната си заповед.
Преценявайки
посочените доказателства, настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният
съд обосновано е приел, че ответникът има качеството на потребител на електрическа
енергия за процесния имот. ЗЕ регламентира и правоотношението за продажба на
електрическа енергия за битови нужди като произтичащо от договор, при държавно
регулирани цени от Комисията за енергийно и водно регулиране и публично
известни общи условия. Продавач на доставената електрическа енергия е крайният
снабдител, а купувач – крайният клиент. В § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ се съдържа
легална дефиниция на понятието „битов клиент“. Чрез нея законът свързва
качеството на длъжник на цената с качеството на собственик или на носител на
ограниченото вещно право на ползване върху електроснабдения имот, доколкото
доставяната енергия е „за собствени битови нужди“, а друго не е уговорено с
крайния снабдител. Договорната свобода по чл. 9 ЗЗД допуска и при това
правоотношение клиент на доставената електроенергия за битови нужди да е друг
правен субект – онзи, който ползва електроснабдения имот със съгласието на
собственика, респ. с титуляря на вещното право на ползване, и същевременно е
сключил договор за продажба на електрическа енергия за същия имот /така Решение № 205 от 28.02.2019 г.
на ВКС по гр. д. № 439/2018 г., III г. о.,
ГК/. В настоящия случай по делото не се доказа, а и не се
твърди, ответникът да е собственик или титуляр на вещно право на ползване върху
имота. Установи се, че имотът е частна общинска собственост, ползван от
ответника по силата на издадена настанителна заповед, въз основа на която между
ОП „Жилфонд“ и ответника е сключен договор за наем на общинско жилище.
Действително към процесния период уговореният срок на наемния договор е изтекъл.
По делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява имотът да е
предоставен за ползване на друго лице в рамките на процесния период. От съвкупната
преценка на събраните доказателства се установява, че след изтичане срока на
наемния договор ответникът не е предал имота, а е продължил да го държи. Следва
да се отбележи още, че именно той е титуляр на водената от ищцовото дружество
партида за обекта, като липсват данни същият да е предприел действия по промяна
на титуляря или закриване на партидата за имота. Предвид гореизложеното,
настоящият съдебен състав намира, че ответникът има качеството на длъжник на
цената на доставената за периода от 23.12.2017 г. до 22.03.2018 г. за процесния
имот електрическа енергия.
По
така изложените съображения съдът намира подадената въззивна жалба се явява
неоснователна, поради което първоинстанционното решение следва да се потвърди.
При
този изход на спора на жалбоподателя не се следват разноски. Същият следва да
бъде осъден да заплати на въззиваемото дружество разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер, който с оглед фактическата и правна сложност на делото
съдът определя на 100 лв., както и сумата от 300 лв. – възнаграждение за особен
представител за производството пред въззивната инстанция. Тъй като жалбоподателят,
представляван от особен представител, не е заплатил държавна такса за
образуване на въззивното производство, на основание чл. 77 ГПК същият следва да
бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ОС –
Пловдив сумата от 50 лв.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261709 от 16.12.2020 г., постановено по гр. дело №
11122 по описа на РС – Пловдив за 2019 г.
ОСЪЖДА К.А.И., ЕГН: **********, да заплати на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“
ЕАД, ЕИК: *********,
сумата от 400 лв. – разноски в производството пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА К.А.И., ЕГН: **********, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на ОС – Пловдив сумата от 50 лв. – държавна такса за
въззивно обжалване.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: