Решение по дело №12775/2017 на Софийски градски съд

                                         Р Е Ш Е Н И Е

                                      

                                 В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

                                                     №…………. Гр.София, 20.02.2019 г.

 

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, IV” в” състав, в открито  съдебно заседание, проведено на четиринадесети юни, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова

                                                            ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева

                                                               Мл.съдия  Велизар Костадинов

при участието на секретаря Валентина Илиева, като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева гр.дело № 12775 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 –  чл.273  от ГПК

 

Обжалва се решение № 26386 от 05.02.2017г., постановено  по гр.дело № 10259/2016 г.  на СРС, 57 състав,  с което са отхвърлени предявените по реда на чл.422 от ГПК от „Ч.Е.Б.“ АД срещу Е.Г.П. обективно съединени положителни установителни искове, както следва: 1/ иск с правно основание  чл.79,ал.1 от ЗЗД -  за сумата от 1 545,41лв.- главница, претендирана като нездължена цена на ел.енергия, доставена за периода 12.01.2015г.- 10.08.2015г. за електроснабден имот с ИТН № 300069283532, , ведно със законната лихва от 01.10.2015г.- до окончателното изплащане и 2/ иск с правно основание  чл.86,ал.1 от ЗЗД – за сумата от 57,06лв.- мораторна лихва върху главницата за периода 22.03.2015г.- 28.09.2015г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 58883/2015г. по описа на СРС, 57 състав.

 

Въззивникът „Ч.Е.Б.“ АД заявява искане за отмяна на  обжалваното решение, като постановено в нарушение на процесуалните правила и като неправилно. Твърди, че от ответницата не е  оспорено наличието на договорно правоотношение с него /ищеца/, като в тази връзка моли настоящата инстанция да съобрази липсата на подаден отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК.  Поддържа, че в нарушение на процесуалните правила от първата инстанция е приет за недоказан факт, по който страните не спорят. Счита, че от доказателствата по делото – процесните фактури и заключението на ССЕ се установява реалната доставка на ел.енергия за процесния имот, както и размерът на дължимата от ответницата цена за доставката.  С изложените доводи въззивникът-ищец мотивира искането си за отмяна на обжалваното решение и вместо него- постановяването на друго, с което предявените искове да бъдат уважени като основателни, с присъждане на направените по делото разноски.

 

Въззиваемата страна  Е.Г.П. – не депозира писмен отговор на жалбата в срока по чл.263,ал.1 от ГПК и не заявява становище по нея в хода на въззивното производство.

 

Софийски градски съд, като взе предвид становището и доводите на въззивиника-ищец, прецени процесуалното поведение на въззиваемия-ответник и обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.235,ал.3 от ГПК, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок и от легитимирано лице, като такава тя се явява допустима и следва да бъде  разгледана по същество.

При извършената проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо.  Ето защо съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с жалбата, от които е ограничен, съгласно нормата на чл.269, предл.2 от ГПК.

Настоящият съдебен състав не споделя изводите на първоинстанционния съд, с които е мотивирана неоснователността на предявените по реда на чл.422,ал.1 от ГПК установителни искове за сумите, претендирани като цена на доставена на ответника ел.енергия за процесния период и за претендираното обезщетение за забава за плащане на тази цена. Незаконосъобразно – в нарушение на процесуалните правила от първата инстанция е приет за недоказан фактът на съществуване на договорни правоотношения между страните с предмет- доставката на ел.енергия за процесния имот през исковия период от време. От ответницата не е оспорен фактът на съществуване на  облигационно правоотношение между нея и  ищеца, възникнало от договора за продажба на ел.енергия по чл.98”а” от ЗЕ.  В тази връзка настоящият съдебен състав зачита както липсата на подаден от ответницата отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК и съответно- липса на заявено с него правоизключващо възражение за липса на договорна връзка, така и обстоятелството, че в рамките на заповедното производство единственото заявено от ответницата оспорване с подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК касае размера на претендираното от нея вземане, за който се твърди, че е прекомерено завишен. С оглед изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че в нарушение на процесуалното правило на чл.146,ал.1 от ГПК от първата инстанция  е приет за спорен факт, по който между страните по настоящото дело в конкретния случай няма спор.  Съществуването на договорно правоотношение се потвърждава и от представените по делото фактури, чийто адресат е ответницата, които доказват и доставката на ел.енергия. Действително, фактурите представляват частен документ, изходящ от ищеца и удостоверяващ изгодни за него факти, но доколкото те не са оспорени от ответницата и удостоверените в тях факти не се опровергават от останалите събрани по делото доказателства, съдът приема,  че те се ползват с доказателствена сила за тези факти. 

На следващо място, правно-релевантният факт, че от ищеца е извършена доставка на ел.енергия за процесния имот на ответницата  през исковия период от време и на стойност- исковата сума, настоящият съдебен състав приема, че се установява от представените по делото фактури, издадени за този период, предвид неоспорването им от ответницата и с оглед гореизложените съображения. Необоснован е изводът на първата инстанция, с който е прието, че фактурите не следва да бъдат ценени като доказателство по делото, предвид приетия от съда за доказан факт със ССЕ, че счетоводството на ищеца не е водено редовно. Действително, в съдебното заседание на 06.12.2016г.    от  вещото лице е уточнен отговорът на въпрос първи към него, като е заявено, че не може да направи твърдение, че счетоводството на ищеца е водено редовно по отношение на ответника, като от друга страна със заключението е направена констатацията, че от счетоводството на ищеца не представено осчетоводяване на процесните фактури. Експертният извод относно отрицателния факт - за липсата на осчетоводяване на процесните фактури по писменото експертно заключение, както и този, относно липсата на доказателства за редовно водено счетоводство от ищеца по отношение на ответника, настоящият съдебен състав намира за напълно необосновани и като такива – не ги кредитира. Видно от заключението на ССЕ , от вещото лице не е извършена проверка в счетоводството на ищеца, на база на която да е направена констатацията за нередовност на воденето му. От заключението се установява, че констатацията на вещото лице за нередовно водено счетоводство от ищеца по отношение на ответника почива единствено  на липсата на отговор на ищеца по направеното от експерта искане да му бъде предоставено по електронна поща на извлечение от счетоводството му – до датата на изготвяне на заключението– абзац втори на стр.2 от заключението.  При дължима от експерта проверка в счетоводството на ищеца, необходима за отговор на поставената му задача и липса на постановено по отношение на ищеца задължение по чл.190 от ГПК,  спрямо последния не би могла да се приложи неблагоприятна правна последица  да бъде приет за недоказан фактът на редовно воденото счетоводство, както  неправилно е прието с обжалваното решение. 

На последно място, от ответницата, в съответствие с носената от нея доказателствена тежест по чл.154,ал.1 от ГПК, правилно  разпределена с доклада по делото, не са представени доказателства за плащане на дължимата цена за доставената ел.енергия за исковия период от време. Ето защо, съдът приема, че исковата претенция за главницата се явява основателна и като такава – следва да бъде уважена.

При доказаната основателност на иска за главницата, основателна се явява и обусловената от нея претенция за акцесорното вземане за мораторна лихва, дължима за времето на забавата.  Ответницата е изпаднала в забава за плащане считано от 22.03.2015г., с оглед срока за плащане на цената за ел.енергия за първия месец от исковия период- м.01.2015г., посочен във фактурата за този месец и съгласно правилата на чл.19,ал.2 и ал.3 от Общите условия. От неоспореното заключение на ССЕ се установява, че натрупаната мораторна лихва върху главницата от 1 545,41лв. за периода на забавата- 22.03.2015г.- 28.09.2015г.  възлиза на 56,31лв. До размера на тази сума искът по чл.422 от ГПК , вр. с чл.86,ал.1 от ЗЗД се явява основателен, като за разликата над тази сума от 56,31лв.- до пълния предявен размер от 57,06лв., следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Поради частично съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първата, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен изцяло искът за главницата, както и претенцията за лихва за сумата от 56,31лв. и вместо него- постановено друго, с което искът за главницата а бъде уважен в пълния му предявен размер, а този за лихвата – за сумата от 56,31лв. В частта, с която искът за лихва е отхвърлен за разликата над сумата от 56,31лв.-  до пълния предявен размер от 57,06лв., обжалваното решение следва да бъде потвърдено по други  мотиви.

При този изход на делото и на основание чл.78,ал.1 от ГПК в тежест на ответника са направените от ищеца разноски по делото пред първата инстанция от 319,61лв. /за държ.такса, адв.възнаграждение и депозит за вещо лице/ и в заповедното производство от92,00лв. /държ.такса и адв.възнаграждение/, определени съразмерно на уважената част от исковете. На ищеца се дължат разноски и за въззивното производство, съразмерно на уважената част от жалбата му от  60,87 лв. / за държ.такса и адв.възнаграждение/.

От ответната страна не е заявено искане за присъждане на разноски по делото, поради което и такива не й се следват.

 

              Воден от горните мотиви, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

 

                                РЕШИ :

 

ОТМЕНЯ решение № 26386 от 05.02.2017г., постановено  по гр.дело № 10259/2016 г.  на СРС, 57 състав,  в частта, с която са отхвърлени предявените по реда на чл.422 от ГПК от „Ч.Е.Б.“ АД срещу Е.Г.П. обективно съединени положителни установителни искове, както следва: 1/ иск с правно основание  чл.79,ал.1 от ЗЗД -  за сумата от 1 545,41лв.- главница, претендирана като нездължена цена на ел.енергия, доставена за периода 12.01.2015г.- 10.08.2015г. за електроснабден имот с ИТН № 300069283532, , ведно със законната лихва от 01.10.2015г.- до окончателното изплащане и 2/ иск с правно основание  чл.86,ал.1 от ЗЗД – за сумата от 56,31 лв.- мораторна лихва върху главницата за периода 22.03.2015г.- 28.09.2015г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 58883/2015г. по описа на СРС, 57 състав, ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение Е.Г.П., с ЕГН **********, че тя дължи на „Ч.Е.Б.“ АД, с ЕИК *******, както следва: 1/ на основание чл.422 от ГПК, вр. с  чл.79,ал.1 от ЗЗД -  сумата от 1 545,41лв.- главница, представляваща нездължена цена на ел.енергия, доставена за периода 12.01.2015г.- 10.08.2015г. за електроснабден имот с ИТН № 300069283532,, ведно със законната лихва от 01.10.2015г.- до окончателното изплащане и 2/ на основание чл.422 от ГПК, вр. с  чл.86,ал.1 от ЗЗД –  сумата от 56,31 лв.- мораторна лихва върху главницата, натрупана за периода 22.03.2015г.- 28.09.2015г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 58883/2015г. по описа на СРС, 57 състав.

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 26386 от 05.02.2017г., постановено  по гр.дело № 10259/2016 г.  на СРС, 57 състав,  в останалата обжалвана част, с която е отхвърлен предявеният по реда на чл.422 от ГПК от „Ч.Е.Б.“ АД срещу Е.Г.П. положителен установителен иск с правно основание  чл.86,ал.1 от ЗЗД – за разликата над сумата от 56,31 лв.- до пълния предявен размер от 57,06лв., претендирана като мораторна лихва върху главницата за периода 22.03.2015г.- 28.09.2015г., за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 58883/2015г. по описа на СРС, 57 състав.

 

ОСЪЖДА Е.Г.П., с ЕГН ********** да заплати на  „Ч.Е.Б.“ АД, с ЕИК *******– сумата от 319,61лв.- разноски по делото за първоинстанционното производство, сумата от 92,00лв.- разноски за заповедното производство и сумата от 1 601,72лв.- разноски за въззивното производство, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,  на основание чл.280,ал.3 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.                            2.