Разпореждане по дело №243/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 НПК.

С Определение № 15/18.01.2010 год. по ч.н.дело № 1059/2009 год., в производство по чл.243, ал.3 и сл. от НПК, Кърджалийският районен съд е потвърдил Постановление от 30.11.2009 год. на Районна П. – К. за прекратяване на наказателно производство по досъдебно производство № 324/2008 год. по РУ на МВР - К., водено срещу неизвестни извършители за престъпление по чл.325, ал.1 от НК.

Против така постановеното определение на съда е постъпила частна жалба от И. С. Д. от Г.К., в качеството му на пострадал, в която твърди, че не е доволен от определението, тъй като били събрани и приложени веществени доказателства за извършени престъпления по чл.144, ал.3, предл. І-во, във вр. с ал.1, по чл.170, ал.2, предл.ІІІ-то, във вр. с ал.1, по чл.198, ал.1, по чл.325, ал.1 и по чл.288 от НК. Моли постановеното определение на РС – К. да бъде отменено и да се постанови друго, с което да се образува наказателно производство против извършителите. Т.е., желае делото да се върне за ново разследване във фазата нÓ досъдебното производство.

Окръжният съд, при извършената изцяло проверка на правилността на обжалваното определение, в изпълнение на правомощията си по чл.243 ал.7 от НПК, съобрази следното:

Досъдебно производство № 324/2008г. по описа на РУ на МВР - К. е било образувано и водено срещу неизвестни извършители по чл.325, ал.1 от НК, за това, че на 04.06.2008 г. в Г.К., извършили непристойни действия – заканили се с побой над И. С. Д. с ЕГН * от Г.К., натиснали металната декоративна врата на двора на къщата му и я изкривили, влезли в двора на къщата му, взели телефонния му апарат от ръката му, заканили му се с тухла в ръка, казали му, че той и семейството му няма да могат да преспят в дома си същата вечер, както и че няма да могат да живеят повече в къщата си, един от тях го ударил с дясната си ръка, свита в юмрук, в областта на лицето, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото.

С Постановление от 30.11.2009 г., наказателното производство по делото водено срещу неизвестни извършители за извършено престъпление по чл.325, ал.1 от НК е прекратено, тъй като в хода на разследването не се доказало по несъмнен начин, че са налице елементите от обективната страна на състава на престъплението хулиганство. За да направи този извод прокурорът е извършил подробен анализ на всички събрани по делото доказателства, като е изложил подробни съображения кои следва да се кредитират и съответно на кои не следва да се дава вяра и защо.

След като се запозна и обсъди събраните по делото доказателства, и след преценка правилността на постановените актове, настоящия съдебен състав счита, че жалбата е неоснователна.

За да постанови определението си, районният съд е приел, че разследването е протекло с необходимата обективност, всестранност и пълнота. Посочено е също, че са съобразени всички допустими, необходими и относими доказателства, както и са проведени следващите се процесуално-следствени действия за разкриване на обективната истина. Първоинстанционният съд е приел, че деянието по чл.325, ал.1 от НК, за което е проведено разследване, е недоказано, до какъвто извод достигнал и прокурора, и което е основание по смисъла на чл.243, ал.1, т.1 от НПК, наказателното производство по делото да бъде прекратено.

Направените изводи от решаващия съд са законосъобразни и обосновани. Фактическата обстановка по делото възприета както от прокурора, така и от районния съд, се споделя напълно от настоящия съдебен състав, а именно:

На 04.06.2008г. около 20.00 часа в Г. К., св.И. Д. се прибирал с личния си автомобил, заедно със семейството си - съпругата му св.С. Д. децата им - св. Божидар Д. и Д. Д. към дома им на У.„И. В." №84. Св.Д. спрял автомобила на улицата пред гаража до дома им, св.С. Д. слязла от колата и отключила вратата на гаража, като от автомобила слезли и децата му, които тръгнали да се прибрат в дома си. Св.Д. видял, че на улицата - на около метър от тротоара от отсрещната къща и на около три метра от гаража му била оставена детска количка, която му пречила да прибере автомобила. По същото време в двора на къщата на съседите на семейство Д. се намирали свидетелите А. А. Ю.Ю., Г.А., А. А., Г. Б., К. А. Б. Х. и Н. Ю., както и децата им. Свидетелят И. Д. отворил прозореца на дясната врата на управлявания от него автомобил, посочил към детската количка на пътя и три пъти казал на събраните в двора на отсрещната къща лица да махнат количката, тъй като му пречи да прибере колата си в гаража. От страна на съседите не последвали никакви действия, поради което съпругата на свидетеля И. Д. -св.С. Д.преместила количката на тротоара и св.Д. прибрал автомобила в гаража. Непосредствено след преместване на количката от улицата на тротоара, св. Б. Х. я внесла в двора на къщата, където тя била дошла на гости. В резултат на това, между св.И. Д. и св.С. Д. от една страна и посочените техни съседи, от друга страна, възникнал словесен спор, поради което св.И. Д. се обадил в РУ на МВР-К. за съдействие, като съобщил за скандал със съсед. Няколко минути след обаждането на място със служебен автомобил бил изпратен автопатрул в състав - свидетелите С. М. и Х. Х. - служители в РПУ- К., които заварили всяка от двете спорещи страни в своя си двор, като същите си разменяли помежду си реплики, но същите не били на висок глас и не били обидни. Междувременно на улицата излезли съседи на двете спорещи семейства - св. М. А. и св.З. Х. Св.Х.Х.провел разговор за случилото се със св.А. А. като отправил предупреждение към него и цялото му семейство да не се саморазправят със семейство Д., а от своя страна св.С. М.в също предупредил св.Д. да не се саморазправя със съседите си. На св.И. Д. и св.А. А. били съставени надлежни протоколи за предупреждение. При тази полицейска проверка св.И. Д. не се оплакал за осъществени над него заплахи и/или физическо насилие от страна на съседите му, а напротив казал, че са се разбрали.

По делото е била назначена и извършена съдебно-медицинска експертиза по писмени данни №32/2009г, от която се установява, че на св.И. Д. било причинено оток и кръвонасядане по лицето с размери 1/1 см. /в областта на левия хоризонтален клон на долната челюст/, като описаните увреждания били получени при действието на твърд тъп предмет и било възможно да са възникнали по време и начин така, както е съобщил пострадалият, а именно, на 05.06.2008г. около 20,00 часа - бил бит с юмруци от познато му лице, като е било причинено болка и страдание.

От приложената по делото писмена справка с изх.№2190/28.09.2009г. на МБАЛ "Д-р Ат.Дафовски" - К. се установява, че прегледът на И. Д. бил извършен на 05.06.2008г. след 20,00 часа, когато същият заявил, че бил бит с юмруци от познато му лице на 05.06.2008г. около 20,00 часа, така, както било отразено в обстоятелствената част на съдебномедицинската експертиза №32/2009г.

В изпълнение на дадени задължителни указания на 13.10.2009г. бил извършен оглед на местопроизшествие, за което е съставен надлежен протокол, видно от който при огледа на металната декоративна врата на входа към двора на св.И. Д. било установено, че в областта, където са заварени пантите, винкелът бил леко усукан, като се е отделил от стълба с не повече от 1 мм. Описано е също така в протокола, че вратата се отваряла навън, тъй като нямала заключващо устройство, поради което имала ход около 15 см и навътре, след което в частта на вратата в близост до пантите опирала в другата част на винкела, за който била захваната.

По делото са извършени и указаните от Окръжен съд -К. при предходно разглеждане на делото очни ставки между св.С. М. и свидетелите А. А. А. А. Г. А., Ю.Ю., К. Х., Г. М. И. Д. и Б. Д., от които се установява, че при пристигането на полицейските служители на място имало реплики между двете спорещи страни, но същите не били на висок глас и не били обидни, и че в присъствието на полицейските служители никой не бил удрял св.И. Д..

Извършена е също така и очна ставка между св.Х. Х. и Б. Д., при която се установява, че свидетелят Х. не е видял никой да удря св.И. Д., както и че разстоянието между двете спорещи страни обективно не позволявало това да се случи.

Както е посочил и първоинстанционният съд, по досъдебното производство са изпълнени всички указания, дадени от контролно-отменителните инстанции.

Приетата фактология по делото се установява от събраните доказателства, които както прокурора, така и районният съд са анализирали поотделно и в тяхната съвкупност, като направените във връзка с тях изводи са правилни и обосновани. Настоящия състав счита, че правилно не са били кредитирани показанията на свидетелите И. Д., С. Д. и Б. Д. в частите им, в които твърдят, че преди пристигането на полицаите групата роми нахлули в двора на къщата им, като при влизането изкривили декоративната дворна врата, св.А.А.ударил И. Д. в лицето с юмрук и му взел мобилния телефон, в момент, когато св.Д. се опитал да се обади в полицията, като по-късно телефонът му бил върнат от бащата на св.А. А. – Ю. Ю.; семейство Д. били заплашвани, че няма да могат да живеят повече в дома си; по-късно св.Д. отново бил заплашван и ударен в лицето в присъствието на пристигналите по негов сигнал полицаи. В описаните части свидетелските показания на И., С.и Б. Д.остават изолирани и се опровергават от събраните в тази връзка множество писмени и гласни доказателства, които са подробно обсъдени и анализирани, както от прокурора, така и от районния съд. За да се кредитират показанията на свидетелите А.А., Ю. Ю. Г. А., А. А., Г. Б. К. А., Б. Х.и Н. Ю. които са се намирали в съседство на дома на И. Д., и с които е възникнало пререканието по повод оставената на улицата детска количка, съдът съобрази обстоятелство, че показанията на тези свидетели са еднопосочни както помежду им, така и с показанията на св.М. А. и З. Х., които са напълно незаинтересовани от изхода на делото, и с показанията на полицейските служители – свидетелите Х.Х. и С. М посетили мястото по повод подаден сигнал от св.И. Д. за възникнал скандал със съседи. При анализа и съпоставката на събраните доказателства, съдът съобрази и обстоятелството, че показанията на свидетелите – съпрузите И. и С.Д., както и на сина им – Б. Д., макар в основни линии да се припокриват, то при внимателния им прочит се откриват и редица противоречия, които подробно са обсъдени в постановлението за прекратяване на наказателното производство, споделят се напълно от настоящия състав и не е необходимо преповтарянето им.

Или, по делото липсват безспорни и категорични доказателства, че на инкриминираната дата, неизвестни лица са извършили действия осъществяващи състава по чл.325, ал.1 от НК, а именно непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото. Що се отнася до констатираното в медицинското удостоверение телесно увреждане на св.И. Д., то по делото не се установява, при това по несъмнен начин, че същото е причинено на инкриминираната дата – 04.06.2008 г. по време на възникналото междусъседско пререкание, а напротив в същото е посочена като дата на причиняването му – 05.06.2008 г., като последната дата се потвърждава и от допълнително извършената проверка и издадената в тази връзка справка с изх.№2190/28.09.2009 г. на МБАЛ „Д-р Ат.Дафовски” – К.. От събраните доказателства по делото, не се установява също така, както твърди жалбодателя, че на процесната дата „тълпа роми” нахлули в дома му, като при влизането изкривили дворната му желязна декоративна врата. Отново освен твърденията на И. Д., съпругата и синът му, няма нито едно друго доказателство, което дори да е индиция, че на 04.06.2008 г. „тълпа роми” въобще са влезли в двора на къщата му.

Съгласно разпоредбата на чл.246, ал.1 от НПК, прокурорът съставя обвинителен акт, когато е убеден, че са събрани необходимите доказателства за разкриване на обективната истина и за повдигане на обвинение пред съда. В настоящия случай съществуват единствено твърденията на свидетелите Диневи, които обаче не са подкрепени с каквито и да било други доказателства, т.е. съществува единствено предположение, но не и достатъчно доказателства за повдигане на обвинение пред съда, поради което и наказателното производство водено за извършено престъпление по чл.325, ал.1 от НК, правилно е било прекратено.

Що се отнася до твърденията в разглежданата жалба за събрани достатъчно доказателства за извършени престъпления по чл.144, ал.3, във вр. с ал.1, по чл.170, ал.2, във вр. с ал.1, по чл.1798, ал.1 и по чл.288 от НК, настоящата инстанция не следва да се произнася, тъй като за тях е постановен отказ да се образува досъдебно производство и такова не е провеждано, поради което и същите не са предмет на проверка в настоящото производство.

С оглед изложеното, изводите на първоинстанционния съд, че наказателното производство водено срещу неизвестни извършители, правилно е било прекратено, поради липса на безспорни и категорични доказателства за извършено престъпление по чл.325, ал.1 от НК, са правилни, обосновани и законосъобразни. Законосъобразно и обосновано е и Постановлението от 30.11.2009 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №324/2008 г. по описа на РУ на МВР Г.К., и достигайки до същия извод, районният съд е приложил правилно закона, поради което и постановения от него съдебен акт следва да бъде потвърден.

Водим от горното, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 15 от 18.01.2010 год. по ч.н.дело №1059/2009 г. по описа на Кърджалийския районен съд.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1. 2.