Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Варна, 17 ноември 2017 година.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение – първи състав,
в открито съдебно заседание проведено на шести ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
НЕВИН ШАКИРОВА
като
разгледа докладваното от съдия Красимир Василев, в.гр.дело № 1890 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе
пред вид следното:
Производството е образувано по въззивна
жалба на П.Х.П. И С. П.П., чрез
адв.А. против Решение № 2564 от 23.06.2017 година, постановено по гр.дело № 6198/2016 година, по описа на
ВРС, с което е била отхвърлена исковата претенция на ищите
против ответницата М.П.Я.,
ЕГН **********, че са собственици по давност на недвижим имот, представляващ нежилищна сграда - постройка с идентификатор 54145.508.552.3, изградена в ПИ с идентификатор 54145.508.552 по КК
и КР на гр. Аксаково, със ЗП 50 кв.м., след като са осъществявали
фактическа власт от 1993 година и за осъждане на ответницата М.П.Я., ЕГН ********** да предаде владението върху същия
имот, по иска с правно основание чл.108
от ЗС.
В жалбата се
сочи, че съдът не е отчел наличните по делото доказателства и на тази база е
постановил неправилно решение.Излага, че превратно са били тълкувани
показанията на разпитаните свидетели, така както неправилно е била
интерпретирана от решаващия съд допусната Съдебно техническа експертиза.В
заключение моли решението да бъде отменено, а претенцията – уважена.
В срока по
чл.264 от ГПК по делото е постъпил отговор от страна на адв.С.,
като процесуален представител на въззиваемата М.П.Я.,
с които се излагат аргументи по посока на правилност на атакувания съдебен акт.
В съдебно
заседание пред ВОС, въззивниците не се явяват, но чрез адв.А.
поддържа въззивната си жалба и молят съда, като отмени решението да уважи
исковете.
Въззиваемата
страна, в лицето на М. П.Я., редовно призована,
не се явява, но се представлява от адв.С.,
които изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.
За да се
произнесе по спора, като се запозна с материалите по делото и застъпените от
страните становища, ВОС намери за установено следното:
Пред първата съдебна
инстанция ищците са предявили искове с правно основание чл.108 от ЗС, против
ответницата М. Я. за
предаване владението на собствения им недвижим имот, представляващ
нежилищна сграда - постройка с идентификатор
54145.508.552.3, изградена в ПИ с идентификатор 54145.508.552 по КК и КР
на гр. Аксаково, със ЗП 50 кв.м.Видно е от твърденията в исковата молба, че
тяхната претенция почива на непрекъснато и несмущавано владение, респективно
придобиването по давност на от 1993 година.Заявяват, че са съпрузи и че са дали
възможност на бащата на ищцата да ползва въпросната постройка, като той е заживял на съпружески
начала с ответницата. След смъртта на Пеев, ищците настояли ответницата да
напусне постройката, но тя отказала.
От материалите по
делото е видно, че е представена скица, издадена от СГКК Варна, Удостоверение
за данъчна оценка, издадено от Община Аксаково, МДТ, както и че процесната
постройка е декларирана по реда на чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху
недвижимите имоти като е посочен от ищците „вилна сграда”, година на
построяване 1993 г., РЗП – 50 кв.м., изграден в ПИ с идентификатор
54145.508.552.
С оглед твърденията
на двете страни, че са станали собственици по давност са били разпитани
свидетели.Пред ВРС за ищцовата страна показания са дали свидетелите И.В. и Х.С..
Първата свидетелка, сочи, че й е известен факта, че ищците са собственици на
две постройки в района на фара на с.Кранево, които са в един общ двор. Тя го
описва пред съда, като бараки, изградени върху бетонови плочи от панелни
плоскости с интернит, еднотипни.Заявява също така, че
са били изградени пред 1993 година от ищцовата страна и че едната от тях е била
дадена за ползване на бащата на ищцата.Ползването от негова страна е ставала
основно през летния сезон, докато през зимата ищеца е бил този, които ги е
посещавал – основно, за да провери дали не са разбивани от недобросъвестни
лица.По отношение на бащата на ищцата тази свидетелка сочи, че той е имал
барака по нагоре по ската, но че я е продал преди много време на рибар, посочен
с малко име „Ф.“. От ищците узнала, че ответницата има претенции към имота,
защото не ги допуска в него и е подменила заключващото устройство.
Втория, разпитан за ищцовата страна свидетел
С., сочи че е стар приятел с ищеца П.П.; че е присъствал е на изливането на основите на
двете постройки в поземления им имот. Описва начина им на изграждане и тяхната
големина, както и факта, че са били заплатени изцяло и само от П..Известно му
е, че бащата на ищцата е бил допуснат да живее там през летния сезон, но след
смъртта му ответницата е отказала да върне ключовете, с което възпрепятствала
достъпа на ищците до постройката. Свидетелят знае, че постройка е на П.. Знае, че П. имал една
постройка в този район, но тя била от
горната страна, към свлачището.
След
като се построили постройките през 1993 година свидетелят ходи често там. Влизал е вътре и в двете
постройки. В дясната постройка е
влизал по време на самия строеж. В същата
има едно голямо помещение, отзад
има килер, една или две спални, отпред има тераса. Целия
имот се е стопанисвал от ищеца П., който го посещава и зимно време, за да го предпази
от проблеми.
Свидетелят М. излага
пред съда, че е стар познат със семейството на ищеца и че е взел участие в
строежа на постройката/постройките във вилна зона „Кранево“.Сочи, че те са
изградени от неговата фирма по искане на ищцовата страна и след като П.П. се е разплащал с него.Описва постройките, като две
бунгала, които са модули и се сглобяват на място – постамент, „сандвич“ панели, прозорци, врати и покрив. За тези постройки контрола и
уговорките са правени с П.П., защото той се представил като собственик на мястото.
Разплащанията ставали в неговия офис на
ул. „Козлодуй“. Свидетелят е контактувал единствено с П., тъй като той разбира от строителство, също и баща му,
който е починал.
За въззивницата Я. пред ВРС показания е дал свидетеля С.А.,
които разказва, че познава П.К.П.и М. от 1989 година, а П. е виждал само веднъж през 1996 година.Този
свидетел е заявил, че е съсед на ищците и ответницата и сам има такава
постройка на около 50 метра от тяхната.Той твърди, че покойния П. построил две бараки;
че е наел бригада за тази цел и че тези му показания са плод на лични
възприятия.Знае, че едната барака е на П.,
а северната барака е на П. и че М. и П. са членове на дружината на лодкостоянката.Свидетеля сочи, че бараката на П. била около 15-16 кв.м, че е влизал вътре и дори е
помагал при изграждането на ел инсталацията.Знае от П. и от съседите, че М. и
той са собственици на сградата, т.к. те двамата са пребивавали там
целогодишно.Показания също в този смисъл е дал за ответницата и свидетеля Н.Н..
От
изслушаната и неоспорена Съдебно техническа експертиза пред ВРС, става ясно, че
двете постройки са изградени в един поземлен имот и между двете има изпълнена
бетонова площадка. Постройката с идентификатор 54145.508.552.3 е на един етаж, изпълнена върху бетонови ивични основи. Под част от постройката е изпълнена армирана
бетонова настилка, а останалата част е върху метална носеща конструкция като
поради денивелация на терена в тази част е оформено складово помещение.
Носещата конструкция е изпълнена с вертикални носещи елементи – метални колони
и хоризонтални носещи елементи – стоманени греди. Изпълнена е двускатна метална покривна конструкция със стоманени ферми
и покритие с LT
ламарина. Ограждащите стени са монтажни, изпълнени между носещите стоманени
колони върху стоманени водачи. Постройката е с размери в план 6.00 м./8.45 м. и
с височина от 2.75 м. до 3.50 м. при билото. ЗП е 50.70 кв.м. От Община Аксаково, ОбСЗ
Аксаково и СГКК Варна не е представен
кадастрален план на водна база Кранево, общ.Аксаково, предхождащ кадастралната карта. По предеходен план от 1964 г. на м-ст „Канайол”,
в.з. Кранево, землище с.Осеново, ПИ с идентификатор 54145.508.552 не
съществува. Процесната постройка с
идентификатор 54145.508.552.3 по кад.карта и кад.регистри, одобрена със заповед № 300-5-74/15.09.2003 г.
на изпълнителния директор АК е записана на името на П.Х.П. след проведена
анкета на място и без документ за собственост. След справка в Община Варна
вещото лице е установило, че ПИ с
идентификатор 54145.508.552 и съседните
имоти са попадали в границите на
Черно море – приложение № 2 и тази територия е „отвоювана” от морето след
изграждане на дамбата, пътя и буните, което е станало
през 1989 – 1990 година. По тази причина процесната постройка няма как
да съществувала и да е записана в предходен план за м-ст „Канайол”,
в.з. Кранево, землище с.Осеново, общ.Аксаково.
Постройката, записана на П. К.П., разположена в имот с пл.№ 281 по кад.план на водна база „Кранево”, общ.Балчик отговаря на
сградата с идентификатор 54145.508.552.3 по кад.карта и кад.регистри,
одобрени със Заповед № 300-5-74/15.09.2003 г., последно изменение със заповед №
14-03-864/30.03.2012 г. на Началника на СГКК Варна. Съгласно изменението на кад.карта в поземлен имот
с идентификатор 54145.508.552 са заснети две постройки. Постройката,
записана на П.Х.П. в представения графичен материал на л.59 от делото, разположена в имот с пл.№ 281 по кад.план на водна база „Кранево”, общ.Балчик отговаря на
сградата с идентификатор 54145.508.552.6 по КК и КР, одобрени със Заповед №
300-5-74/15.09.2003 г., последно изменение със заповед № 14-03-864/30.03.2012
г. на Началника на СГКК Варна. Двете постройки в КК и КР са записани на П.П. след проведени анкети и справка за сграда и без
представяне на документ за собственост. Процесната постройка с идентификатор
54145.508.552.3 е трайно прикрепена
към терена, не е подвижна барака. Същата е електрифицирана, по данни на ответницата
електромерът е сменен през 2016 г., за същият има открита партида с абонатен и
клиентски номер на името на ответницата.
Има монтиран водомер през 2012 г. по данни на ответницата за същия има
открита партида с абонатен номер на
нейно име. Постройката се състои от две стаи, склад и предверие,
което първоначално е било без ограждащи стени. По-късно са изпълнени ограждащи
стени и остъкляване, като това преддверие е превърнато в кухня-трапезария. Пред
постройката в посока морето допълнително е изграден навес с частични ограждащи
стени по двете къси стени и без ограждаща стена към морето с размери 6.00
м./2.50 м. Покривът е еднокатен, покритието е с ламарина. Вещото лице дава
заключение, че постройката с
идентификатор 54145.508.552.6
е идентична на процесната постройка с идентификатор 54145.508.552.3 по вид,
конструкция и начин на изграждане. Тя е с размери 6.20 м./9.80 м. и има ЗП
60.76 кв.м. Двете постройки са съседни и попадат в един и същ ограден поземлен
имот с идентификатор 54145.508.552 в който са разположени множество постройки.Също от експертното заключение става ясно, че в регистъра на
собствениците за възстановяване на земеделски земи и гори по смисъла на ЗПСПЗЗ
и ЗВСГЗГФ, няма отразени собственици на процесните постройки и земя.
При тези данни становището на съда е
следното:
Решението е
правилно по същество, но следва да се нанесат основни корекции в мотивната му част, по следните съображения:
Азбучна истина, е че
определящи за характеристиката на един имот, като обект на частна или публична
собственост са следните критерии: субектът на правото на собственост;
предназначението на обекта на правото на собственост и вида на обекта на
правото на собственост.Съобразно закона всеки правен субект може да бъде
титуляр на частна собственост, но само субекти, които упражняват властнически
правомощия (държавата и общините), могат да притежават публична собственост.Това
е така, защото освен с властническите правомощия на своя носител, публичната
собственост се отличава от частната по предназначението на своя предмет. В разпоредбата на чл.18 ал.6 от Конституцията на
Р България е предвидено, че държавните имоти се стопанисват и управляват в
интерес на гражданите и на обществото, а според нормата на чл.140 от Конституцията, общината има право на своя собственост, която използва в интерес
на териториалната общност, т.е. собствеността на държавата и общините служи на
обществени интереси.Само част от вещите, които са собственост на държавата и
общините, имат статут на публична собственост, като разделителния критерии се
явява видът на самите вещи.Изключителната държавна собственост, чиито обекти са
изброени в чл.18 ал.1 от Конституцията (в т. ч. крайбрежната плажна ивица и
водите) представлява особен вид публична собственост на държавата, като с оглед
важността, която имат, тези вещи могат
да принадлежат само на държавата, върху която тежи конституционното задължение
да не ги отчуждава.Респективно, извън обектите по чл.18 ал.1 от Конституцията,
държавата може да има и други вещи като своя публична собственост, която следва
да се дефинира само със законов нормативен акт - арг.
от чл.17 ал.4 от Конституцията.
От събраните по
делото доказателства, анализирани в тяхната съвкупност и единство, се
установява, че процесният имот представлява изключителна държавна собственост,
с оглед на неговия вид и предназначението.Доказателства по делото сочат, че
имотът е бил отвоюван от морето през
1989-1990 година, а преди това със Заповед № 7687 от 25.10.1972 година /вж.л.206/
е бил определен за „укрепително
мероприятие на морския бряг и озеленяване“; горното обстоятелство се
потвърждава и от приложеното по делото писмо Изх.№ УТ2-1211 от 24.01.2012
година до Агенцията по кадастър – вж.л.205 от делото.На база на експертното
заключение – вж.л.142 и следващите,става ясно, че територията, в която попада целия процесен имот е отвоювана от
морето, след изграждане на дамба, път и буни,
следователно не е възможно тези постройки да са съществували до 1990 година,
когато е завършило благоустройственото мероприятие.По отношение на имота липсват
реституционни претенции, както по ЗСПЗЗ, така и по ЗВСГДЗГФ, както е посочило
вещото лице, и съдът дава вяра в заключението по причина, че до 1990 година
целия имот е представлявал част от море, т.е. няма как той да има земеделски
характер, още повече, че е отреден за „укрепително мероприятие на морския бряг
и озеленяване“.
Самата разпоредба на
чл.18 ал.1 от Конституцията определя крайбрежната плажна ивица и водите за
изключителна държавна собственост.Съгласно разпоредбата на чл.12 ал.2 от Закона
за водите, континенталния шелф е публична държавна собственост, а съгласно чл.6
ал.4 т.2 от Закона за устройство на черноморското крайбрежие публична държавна
собственост, която не може да бъде обявена за частна, са морските плажове, брегоукрепителните и брегозащитните
системи съоръжения за предпазване от вредното въздействие на водите, изградени
в имоти - държавна собственост, извън границите на населените места.Процесният имот е публична държавна собственост, независимо
от обстоятелството, че обозначен в Агенцията по кадастър, като частен такъв.
Статутът на имота се извлича не от вида на съставения акт за собственост, а от
неговото предназначение и начин на ползване.В процесният случай, съставения за
имота н.а. за частна собственост не би имал предвидените правни последици, тъй
като е в противоречие с императивната забрана на чл.6 ал.4 от ЗДС.Специалният
правен режим на имотите - публична и изключителна държавна собственост, се
проявява по отношение на тяхната непрехвърлимост –
чл.7 ал.1 от ЗДС. Процесният имот, като изключителна
държавна собственост се явява вещ извън
гражданския оборот, поради което липса и предпоставката, изтъкната от
ищцовата страна – придобиването по давност върху процесната постройка.
С оглед спецификата
на иска - чл.108 от ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице,
което я владее или държи, без да има основание за това. При иск с това правно
основание е необходимо да се докаже: че ищецът е собственик на вещта, предмет
на иска, че вещта се намира във владение или държане на ответника и че
ответникът владее или държи вещта без основание.Според ЗДС, имотите и вещите публична държавна собственост не могат да бъдат
обект на разпореждане, не могат да бъдат обект на придобиване по давност, а
чл.7 ал.4 ЗДС /редакция ДВ, бр. 17 от 06.03.2009 г./ изрично прогласява, че те
не подлежат на възстановяване. Разпоредбата е императивна и е израз на
засилената защита на публичната държавна собственост.Възражението на ищеца за придобивна
давност, съдът приема за неоснователно, поради липсата на доказателества
за фактическото упражняване на право на собственост, в т. ч. с намерение да се
свои вещта, през период от време, по - дълъг от 10 години до датата на подаване
на исковата молба – чл.79 и чл.82 ЗС, и чл.116 б.“Б“ от ЗС, и чл.84 от ЗС. Следва
да се съобрази, че в периода 1951 година до 1990 година не могат да се
придобиват по давност вещи - социалистическа собственост, от 1990 година до
1996 година тази забрана важи за вещ, която е държавна или общинска собственост
– аргумент от чл.86 от ЗС, а след влизане в сила на 01.06.96 година на ЗДС и
ЗОС забраната се отнася за вещи публична държавна и общинска собственост –
аргумент от чл.7 ЗДС и чл.7 ЗОС.Установяването по делото на обстоятелството, че
владението по смисъла на чл.79 от ЗС е упражнявано върху обект, годен като
самостоятелен такъв да е и отделен обект на правото на собственост, та да
породи придобивната си давност придаденото й от
закона действие, е в тежест на ищеца и остава недоказано по делото. На следващо
място, за да се приеме за установено придобиването и по силата на чл.79 от ЗС,
не е достатъчно само упражняването на фактическата власт върху имота.За да се
осъществи фактическият състав на чл.79 ЗС, е нужно владението да е безсъмнено
(осъществявано по начин, който да разкрива ясно желанието на владелеца да държи
вещта като своя) и явно, т. е., намерението на владелците да своят вещта за
себе си да е противопоставено на собствениците; това намерение да се упражнява
така, че всеки заинтересуван да може да научи за него, като такова да е достигнало
до собствениците. Т. е. освен така установената фактическа власт и то - върху
част от имота (corpus), изискващото се от законоустановения в чл.79 ЗС владение, а не държане,
включва и несъмненото, ясно манифестирано, включително по отношение на действителния собственик на сградата, субективно
намерение (animus) тази част от сградата да се държи
от ответника за него си, освен от него, но и като своя - за негова собствена
сметка. Това намерение на ответника да държи сградата като своя, за себе си,
следва да е доказано по делото, като противопоставено на действителния
собственик, следва да е демонстрирано, манифестирано по несъмнен и явен за
всички начин. Това намерение следва да се упражнява така, че всеки
заинтересуван да може да научи за него и като такова трябва да е достигнало на
първо място до собственика. Касае се за имот, които по своето естество и
предназначение се явява публична държавна собственост, по отношение на които
давност не може да протича, нито да се придобие по този начин.При тези данни,
ВОС намира, че атакувания съдебен акт следва да бъде потвърден, но с мотиви,
различни от тези на решаващия съд.
С оглед на
горното, ВОС,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2564 от 23.06.2017 година, постановено по гр.дело № 6198/2016 година, по описа на
ВРС, четеринадесети състав.
ОСЪЖДА П.Х.П.,ЕГН ********** и С.П.П., ЕГН ********** да заплатят в полза на М.П.Я., ЕГН ********** съдебно – деловодни разноски - в размер на 300
лева – адвокатски хонорар пред ВОС.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред ВКС на Р България, в едномесечен срок
от връчване на съобщенията до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: