ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2659
Варна, 29.09.2023 г.
Административният съд –
Варна XVIII състав, в закрито
заседание в състав:
|
СЪДИЯ: |
МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА |
Като разгледа докладваното от съдия
МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА административно дело № 20237050701017 / 2023 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.248 от ГПК, приложим на осн. чл. 144 от АПК, вр. чл.143 ал.1 от АПК.
Образувано е по молба
с.д. № 11644/08.08.2023г. от адв.Д.П., в качеството й на пълномощник на И.А.Д.
и Г.С.С., е поискано допълване на Определение № 2136/28.07.2023г. по адм.д. №
1017/2023г. в частта му за разноските, като по подробно изложени съображения се
твърди, че са налице основания за присъждане на разноските в пълен размер, при
условията на чл.38 ал.1 т.3, пр.2 и 3 от ЗАдв, доколкото двете жалбоподателки
са сестри, а първата от тях е колег – юрист, като работят в една кантора.
За да се произнесе по
молбата съдът съобрази следното:
С Определение № 2136/28.07.2023г. е оставена без
разглеждане жалбата на И.А.Д., ЕГН **********,***
и Г.С.С., ЕГН **********,***, против Мълчалив отказ на Началник СГКК-Варна по Заявление вх.№
01-170065-23.03.2023г. и е прекратено производството
по адм. дело № 1017/2023г. на ХVІІІ състав при Административен съд-Варна. Със
същото определение съдът е приел, че ответникът с поведението си /доколкото не
се е произнесъл по заявлението в законоустановения срок/, е дал повод за
завеждане на делото, поради което и жалбоподателките имат право на разноски и
при тази хипотеза, по аргумент на чл.143 ал.3 пр.2 от АПК, като на същите са
присъдени такива за държавна такса от по 10 лв. и е прието за неоснователно
искането за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на по -1 250 лв.
за всяка от тях, при условията чл.38 ал.1 т.3 пр.2 от ЗАдв за Г.С. и при
условията на чл.38 ал.1 т.3 пр.3 от ЗАдв за И.Д..
За така постановеното
определение жалбоподателките са уведомени чрез пълномощника адв.П. на
07.08.2023г.
С разпореждане на съда
препис от молбата е изпратена на ответника за представяне на отговор в
едноседмичен срок. В указания срок е постъпило становище за неоснователност на
молбата. Твърди се прекомерност на претендираното възнаграждение и липса на
правна и фактическа сложност на казуса, предвид проведените само две съдебни
заседания.
При преценка на
становищата на страните и на представените по делото доказателства, съдът
достигна до следните правни изводи:
Молба е депозирана в
срока по чл.248 ал.1 от ГПК, приложим на осн. чл.144 от АПК и от надлежна
страна, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е и
основателна:
Както беше посочено и
по-горе, налице са основания за присъждане на разноски на всяка една от
жалбоподателките, макар и производството по делото да е прекратено, доколкото
ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото. В случая
адвокатското възнаграждение се претендира в условията на чл.38 ал.1 т.3 от ЗАдв.
Цитираната разпоредба предоставя възможност адвокат да оказва безплатно
адвокатска помощ и съдействие на роднини, близки или на друг юрист, като в
случай, че другата страна е осъдена за разноски, му се определя от съда
възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36 ал.2 от
ЗАдв. Т.е. при тази хипотеза другата страна се осъжда да заплати адвокатското
възнаграждение на самия пълномощник, а не на страната, която в случая не е
направила разноски за такова.
Предвид горното и с
оглед наведените с молбата от 14.08.2023г., съдът намира, че молбата следва да
се уважи и то в претендирания размер, който именно е минималният такъв по чл.8
ал.2 т.1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което и възражението на ответника за прекомерност се
явява неоснователно. Определението следва да се допълни като ответникът се
осъди да заплати на адв. Д.П. адвокатско възнаграждение в размер на по 1 250
лв. за всяка от жалбоподателките.
Воден от горното и на
осн. чл.248 от ГПК вр. чл.144 от АПК, съдът
О П
Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА Определение № 2136/28.07.2023г. по адм.
дело № 1017/2023г. по описа на Адм.съд-Варна, в частта за разноските, КАТО:
ОСЪЖДА Служба по геодезия, картография и кадастър гр.
Варна да заплати на адвокат Д.П.П.,***, с адрес на адв-кантора гр.Варна,
ул.“Г.С.Р.“№ .ет.. оф.., адвокатско
възнаграждение в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева за осъществено
при условията на чл.38 ал.1 т.3 от ЗАдв процесуално представителство на И.А.Д.
и Г.С.С..
Определението може да се обжалва пред
Върховният административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните,
съгласно чл.248 ал.3 от ГПК.