РЕШЕНИЕ
№ 22688
гр. С., 13.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. А.А
при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. А.А Гражданско дело №
20231110167269 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Д. Р.
М. и М. Б. Ч., чрез адв. Д. П., със съдебен адрес: ************, против ***********“,
представлявано от пълномощника си адв. С. Т., САК, с която са предявени активно
субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 7, пар. 1, б. “б”, вр. чл. 6,
пар. 1, б. “б” от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от
11.02.2004 г. /Регламент (ЕО) 261/2004/ за осъждане на ответника да заплати на всеки от
ищците поотделно сумата от 400,00 EUR /четиристотин евро/, представляваща обезщетение
за закъснението на полет № ****** по направление летище С., Б. - летище С., Л. от
18.01.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.08.2023 г. /датата на
депозиране на молбата за издаване на европейска заповед за плащане/ до изплащане на
вземането.
Ищците твърдят, че имали резервация за пътуване с полет № ****** за дата
18.01.2023 г. от Летище С., Б. до международно летище С., Л.. Поддържат, че полетът е
изпълнен със закъснение, тъй като по разписание е трябвало да се извърши на 18.01.2023 г. в
11:45 часа, а реалното кацане се извършило със закъснение повече от 3 часа. Поддържат, че
са предявили претенции до ответника с искане за изплащане на обезщетение, като от
ответника не е постъпило плащане. Поради това ищците депозирали молба за създаване на
процедура по европейска заповед за плащане по реда на чл. 625 от ГПК, вр. с чл. 12 от
Регламент (EO) № 1896/2006г. на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2006 г. пред
Софийски градски съд за сумата от 400,00 EUR /четиристотин евро/ за всяка от тях,
съставляваща обезщетение по чл. 7, параграф 1, б. “б“ от Регламент № 261/2004 на
Европейския парламент и на Съвета, за вреди от закъснял повече от три часа полет №
****** от 18.01.2023 г. от С., Б. до Л., В., за който полет заявителите са сключили договор за
въздушен превоз. Въз основа на това претендират парично обезщетение в размер на сумата
от 400,00 EUR /четиристотин евро/ за всяка от тях, представляваща обезщетение по чл. чл. 7,
ал. 1, б. „б“ от Регламент (ЕС) 261/2004 за закъснял полет, планиран за 18.01.2023 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на молбата по чл. 625 от ГПК /02.08.2023 г./ до
изплащане на вземането, както и сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника е депозиран отговор на исковата молба. Счита
1
предявените искове за неоснователни и недоказани. Навежда твърдения, че претендираното
обезщетение от ищците е недължимо поради неявяване на същите на гишето за регистрация
и непревозването им с процесния полет. Твърди още, че закъснението на процесния полет се
дължи на причина, която е извън контрола на ответното дружество и за която същото не
носи отговорност. Поддържа, че в деня на полета ответникът е трябвало до осъществи два
полета с едно и също въздухоплавателно средство с направление С. /Обединено кралство/ -
С. /Б./ и обратно, както и че описаните полети били изпълнени със закъснение. Сочи, че
причината за закъснението на процесния полет е наличието на лоши метеорологични
условия, в резултат на което първият полет за деня бил отклонен по съображения за
сигурност и безопасност към летище А.К. /ОТР/ Б., от където впоследствие е излетял.
Поддържа, че наложеното отклонение било свързано със съображения за сигурност и имало
за цел да осигури безопасността на пътниците предвид лошото време и силния вятър, които
били извън контрола на превозвача. Поддържа, че с оглед създалата се ситуация и тежките
метеорологични условия, ответникът не е имал друг избор освен да пренасочи полета,
планиран първоначално за С., към Б. и да изчака до подобряване на метеорологичните
условия, позволяващи самолетът да пристигне в първоначалната си дестинация. Цитира
практика на СЕС. Счита за неоснователни и недоказани както предявените искове за
обезщетение, така и обективно съединените такива за заплащане на законна лихва.
Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 8800/2023 г. по описа на СГС, ГО, I-6 състав, на
02.08.2023 г. ищците Д. Р. М. и М. Б. Ч., чрез адв. Д. П., са подали молба за издаване на
европейска заповед за плащане срещу ***********“, представлявано от пълномощника си
адв. С. Т., САК. С разпореждане № 19349/11.09.2023 г. по ч.гр.д. № 8800/2023 г. по описа на
СГС, ГО, I-6 състав, съдът е разпоредил издаване на ЕЗП. В законоустановения срок
ответникът е подал възражение срещу заповедта, поради което са предявени настоящите
осъдителни искове.
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 626 ГПК искове с правно основание чл. 7,
пар. 1, б. "б", вр. чл. 6, пар. 1, б. “б” от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския
парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаването на общи правила за
обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо
закъснение на полети (Регламента).
Исковото производство по чл. 626 ГПК при подадено в срок възражение по чл. 16 от
Регламент № 1896/2006 г. срещу издадена европейска заповед за плащане се развива по
правилата на заповедното производство по гл. ХХХVІІ ГПК с отчитане спецификите на
ЕЗП, като не е необходимо търсенето на пълен идентитет на реквизитите в двата случая.
Препращането в посочения регламент е към процесуална аналогия с националния закон, а не
към процесуален идентитет. Искът, основан на европейска заповед за плащане, следва да
бъде заявен като осъдителен именно предвид изпълнителната сила на решението по него, а
не на ЕЗП, чиято изпълнителна сила не остава в латентно състояние до приключването на
исковия процес по подаденото възражение. Това не променя характеристиката му на
обусловен и факултативен, съобразно характеристиката посочена по-горе (в този смисъл е
Решение № 129 от 02.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 2697/2019 г., I т. о., ТК).
Настоящият съдебен състав приема, че по отношение на процесните правоотношения
е приложим горепосоченият Регламент (ЕО) № 261/2004, съгласно чл. 1 и чл. 19 от същия. В
разпоредбите на чл. 5 – 8 от Регламента са предвидени правата на пътниците при отмяна и
закъснение на въздушен полет, когато последният има начална или крайна точка летище на
територията на Европейския съюз, какъвто и превозът, осъществен от ответника. Няма спор
между страните, че ***********“ е "опериращ въздушен превозвач" по смисъла на легалната
дефиниция на чл. 2, б. "б" от Регламента – въздушен превозвач, който изпълнява или има
намерение да изпълнява полет съгласно договор с пътник или от името на друго лице
юридическо или физическо, имащо договор с този пътник.
По иска с правно основание чл. 7, пар. 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 в
тежест на ищците е да докажат наличието на възникнали валидно облигационни
правоотношения между страните по силата на сключени договори за въздушен превоз на
пътници, по които ответникът се е задължил да изпълни полет № ****** по направление
летище С., Б. - летище С., Л. от 18.01.2023 г. и неговото закъснение.
2
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да установи
възраженията си по отношение на закъснелия полет, както и обстоятелствата, изключващи
отговорността му.
С протоколно определение № 17782 от 19.06.2024 г. съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи от доказване обстоятелствата, че ищците не са се явили на гишето за
регистрация за процесния полет, както и че не са се качили на процесния полет.
Не се спори, а и се установява от приетите по делото писмени доказателства, че
между страните са били сключени договори за въздушен превоз на пътници с предмет полет
№ ****** по направление летище С., Б. - летище С., Л. от 18.01.2023 г. и полет № FR 2690
по направление летище С., Л. - летище С., Б. от 21.01.2023 г. Няма спор, че ответникът се е
задължил да изпълни процесния полет № ****** по направление летище С., Б. - летище С.,
Л., на 18.01.2023 г., с час на излитане - 11:45 часа и час на пристигане - 13:05 часа, че
полетът е изпълнен от ответника със закъснение повече от три часа, както и че разстоянието
на полета е над 1500 км.
Спорът между страните се свежда до това дали ищците имат право на обезщетение в
случай, че не са се представили на гишето за регистрация, не са се качили на самолета и не
са били пасажери на процесния полет, както и дали в процесния случай е било налице
извънредно обстоятелство, освобождаващо опериращия въздушен превозвач от отговорност
да плати обезщетение съгласно чл. 5, пар. 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004, на която
специална норма се позовава ответникът. Ответникът поддържа, че такова обстоятелство е
било налице, като излага, че в деня на полета е следвало да осъществи два полета с едно и
също въздухоплавателно средство - с направление С., Л. – С., Б. и обратно. Като причина за
закъснението сочи лоши метеорологични условия, в резултат на които първият полет бил
отклонен по съображения за сигурност и безопасност към резервно летище А.К., Б., от
където впоследствие излетял към летище С. /Б./. Поддържа, че наложеното отклонение било
свързано със съображения за сигурност и имало за цел да осигури безопасността на
пътниците предвид лошото време и силния вятър, които били извън контрола на превозвача.
Поддържа, че с оглед създалата се ситуация и тежките метеорологични условия, ответникът
не е имал друг избор освен да пренасочи полета, планиран първоначално за С., към Б. и да
изчака до подобряване на метеорологичните условия, позволяващи самолетът да пристигне
в първоначалната си дестинация. В този смисъл се позовава на настъпили извънредни
обстоятелства, които не могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни
мерки.
Съгласно приложимата разпоредба на чл. 7, пар. 1, б. "б" от Регламент (ЕО) №
261/2004, при прилагането на този член пътниците получават обезщетение, възлизащо на
400 EUR за всички полети на територията на Общността над 1 500 километра и за всички
други полети между 1500 и 3500 километра.
Съгласно нормата на чл. 5, пар. 3 от Регламента, опериращ въздушен превозвач не е
длъжен да изплаща обезщетение по чл. 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена при
извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети
всички необходими мерки - следователно предвидено е изключване на отговорността на
превозвача при възникване на "извънредни обстоятелства". Предвидена е обаче граница на
това изключение (забрана за прилагане на ограничението на отговорността), като е въведено
условието такива "извънредни обстоятелства" да не могат да бъдат избегнати "дори и ако са
взети всички необходими мерки", т.е. от обстоятелства, които се намират извън ефективния
контрол на въздушния превозвач. Доколкото дерогира принципа, че пътниците имат право на
обезщетение, нормата на чл. 5, пар. 3 от Регламента следва да се тълкува стриктно. Следва
да се посочи също така, че макар въздушният превозвач да не е длъжен да изплаща
финансово обезщетение, ако може да докаже, че отмяната или закъснението на полета е
причинено от извънредни обстоятелства, то задължението му да осигури помощ и грижа
остава дори в такава ситуация.
В съображение 14 от Регламента се съдържа неизчерпателно изброяване на
"извънредни обстоятелства", които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на
всички разумни мерки - политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими
с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в
системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на
въздушния превозвач, а в съображение 15 е посочено, че извънредни обстоятелства се смята,
че съществуват, когато въздействието на решение за управление на въздушния трафик във
връзка с определен самолет в определен ден води до голямо закъснение, продължаващо до
3
другия ден, или отмяна на един или повече полети с този самолет, въпреки че са взети
необходими мерки от съответния въздушен превозвач за избягване на закъснения или
отменени полети. В Решение по дело С-549/07 (Friederike Wallentin-Hermann срещу Alitalia -
Linee Aeree Italiane) е прието, че всички обстоятелства, съпътстващи такива събития
(изброените в Регламента), не са непременно причина за освобождаване от задължението за
обезщетяване, предвидено в чл. 5, пар. 1, б. "в" от Регламента, както и че съпътстващите
такова събитие обстоятелства биха могли да се квалифицират като "извънредни" по смисъла
на чл. 5, пар. 3, само ако се отнасят до събитие, което по подобие на изброените в
четиринадесето съображение от този регламент, не е присъщо на нормалното упражняване
на дейността на съответния въздушен превозвач и се намира извън ефективния му контрол
поради своето естество или произход.
В Решение на СЕС по дело С-28/20, е прието, че с понятието "извънредни
обстоятелства" по смисъла на чл. 5, пар. 3 от Регламент № 261/2004 се обозначават
събитията, които поради своето естество или произход не са присъщи на нормалното
упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намират извън
ефективния му контрол, като тези две условия са кумулативни и спазването им трябва да
бъде предмет на преценка във всеки отделен случай.
В Решение на СЕС по дело № С-315/15, е посочено, че тъй като не всички
извънредни обстоятелства освобождават от отговорност, този, който иска да се позове на
тях, трябва да установи, че във всеки случай те не биха могли да бъдат избегнати чрез
съобразени със ситуацията мерки, т.е. чрез мерки, които в момента на настъпването на тези
извънредни обстоятелства отговарят по-специално на технически и икономически условия,
поносими за съответния въздушен превозвач; в този смисъл той трябва да установи, че дори
като използва всички човешки или материални ресурси и финансови средства, с които
разполага, явно не би могъл - освен с цената на непоносими жертви с оглед на капацитета на
предприятието си към дадения момент - да избегне това извънредните обстоятелства, с
които се сблъсква, да доведат до отмяната на полета или до закъснение при пристигането му
от три или повече часа.
От изложеното следва, че в тежест на ответника е да докаже наличието на
обстоятелства, водещи до отпадане отговорността на превозвача по смисъла на Регламент
(ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. - наличие на
събитие, което може да се квалифицира като “извънредно обстоятелство”, освобождаващо го
от отговорност, което не е могло да бъде избегнато, дори и да са били взети всички
необходими мерки и че същото се намира извън ефективния му контрол. С доклада по
делото съдът изрично е указал на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже
наличието на обстоятелствата, изключващи отговорността му.
В тази връзка по делото е изслушано и прието заключение на съдебно-техническа
експертиза. Вещото лице посочва, че на процесната дата – 18.01.2023 г. прогнозата за
състоянието на метеорологичната обстановка като цяло над Европа и конкретно над
югоизточна Европа и района на летище С. за 12 UTC и прогнозата за нейното развитие към
00:00 UTC на 19.01.2023 г. се характеризира с голяма динамика, обусловена от няколко
циклона и свързаните с тях фронтални системи (“студени” и “топли” фронтове). Експертът
описва разположението на два от циклоните, а именно: единият – югозападно, над
Средиземно море в района над Италия, а другият – север, северозападно от Б., като сочи, че
метеорологичното време над страната на 18.01.2023 г. се е обуславяла именно от
динамичната обстановка, създадена от тези два циклона. Изяснява се, че към посоченото по-
горе часово време студеният фронт от единия от двата циклона е доближавал западната ни
граница. Вещото лице посочва, че метеорологичната обстановка за територията на Б. се
потвърждава от Метеорологичния бюлетин на НИМХ за периода 16-19.01.2023 г., където е
отразено, че “Територията на страната попада в югоизточната част на дълбока и обширна
многоцентрова циклонална област, която заема почти цяла Европа. От 17.01. през
северозападната част на Балканите преМ.ват серия малки средиземноморски циклони. Б.
остава в зоната с много голям баричен градиент и времето е ветровито. Духа силен и бурен
поривист юг-югозападен вятър, в подножието на северните склонове на планините – фьон,
който нанася значителни материални щети. С вятъра се пренася топъл въздух и
температурите са доста високи, на места максималните са над 20° C. Съдържанието на прах
в атмосферата е повишено.”. Пояснява, че ежедневната метеорологична оценка на мрежата
на “Евроконтрол”, актуализирана за 18.01.2023 г. в 05:30 UTC, в раздела: предупреждения за
тежки климатични условия през метеорадара, обръщат внимание на отделни специфични
елементи от метеорологичната обстановка във въздуха и по летищата, като за летище С.
4
(LBSF) е видна най-високата скорост – 40КТ (~20 метра в секунда (м/с) на поривите на
вятъра.
Вещото лице посочва, че при извършване на сравнителен анализ на наличните по
делото декодирани данни на метеорологичните летищни доклади /*****/ за реалното
състояние на метеорологичното време и прогнози за промяна на метеорологичната
обстановка на летище С. за периода от 06:00 UTC до 14:30 UTC на 18.01.2023 г., се
установява, че кодовата група за предупреждение за срез на вятъра (wind shear) “WS ALL
RWY” се е появила за първи път за деня в 07:30 UTC и е била налична до 14:30 UTC.
Пояснява, че допълнителната група в кодировката, указваща наличие на значителна промяна
в посоката на вятъра, застрашаваща безопасността на полетите, е видна в две часови
измерения: първият път в 09:00 UTC с променяща се посока на вятъра от 320° до 80°, т.е. ψ =
120° - непосредствено при изпълнение на захода за кацане на самолета ********** с
регистрационни знаци EI-EGC на ********** на летище С. при полет FR 8258. Изяснява се,
че наличната допълнителна (предупредителна) група кодове посочва прогнозирана скорост
на вятъра 16КТ (~8 м/с) с пориви – 26КТ (~13 м/с), като по-късно, след 10:00 UTC, скоростта
на поривите на вятъра се е увеличила на 15 м/с. Експертът посочва, че вторият път на
значителна промяна в посоката на вятъра е излъчена в 11:30 UTC, като същата няма
отношение към процесния полет, защото към посочения момент самолетът, с който полетът
е изпълняван, от 1 час и 30 минути се е намирал на перона на летище “А.К.”, Б.. Установява
се още, че с цел осигуряване безопасност на полетите при констатираната на 18.01.2023 г.
метеорологична обстановка на летище С., характеризираща се със значителна промяна в
посоката на вятъра и пориви на скоростта 13-15 м/с – наличие на “срез на вятъра”,
командирите на общо 7 самолета, които е следвало да изпълнят заход за кацане и кацане на
летище С. в часовия диапазон от 07:00 UTC до 10:05 UTC, са взели решения и са кацнали
напълно безопасно на резервни летища.
Изяснява се, че “срез на вятъра” (Wind Shear) е пространствено метеорологично
явление, при което вятърът рязко си сменя скоростта и посоката, по хоризонтала и/или по
вертикала, в зависимост от това коя компонента му е по-значителна, като вещото лице
потвърждава, че такава е била метеорологичната обстановка на летище С. на 18.01.2023 г.
Експертът посочва, че във височина, по време на полет, това явление се чувства като
“друсане” на самолета – слабо, умерено или силно, докато образувайки и проявявайки се при
земята, същото е много опасно за безопасността на полетите на авиацията, особено в
процеса на захода на въздухоплавателните средства за кацане, когато се намират в снижение
на малка или пределно малка височина и при самото им приземяване, като може да причини
авиационни произшествия или катастрофи.
Вещото лице пояснява, че екипажът на самолета на ************ - ********** с
регистрационни знаци EI-EGC, в процеса на изпълнение на захода за кацане на летище С. на
18.01.2023 г., е получил от два независими източника (един наземен и един борден,
автономен) информация за наличие на опасно метеорологично явление, а именно срез на
вятъра, със следните основни параметри: рязка смяна посоката на вятъра в много широк
диапазон – от 120° и със скорост на поривите до 26КТ (~ 13 м/с), като според експерта
кацане при посочените условия не кореспондира с безопасността на самолета, пътниците и
екипажа. Пояснява, че принципно самолетите кацат срещу вятъра, като идеалният случай е
когато има вятър, неговата посока да съвпада с направлението на оста на полосата, като
експертът сочи, че на 18.01.2023 г. на летище С. условията за изпълнение на заход за кацане
и кацане по отношение посоката на вятъра са били много, много далеч от идеалните, като
опит за приземяване на този конкретен тип самолет в посочените метеорологични условия
оценява като недопустим риск. Осигуряването на безопасни полети е задача от
първостепенна важност за гражданската авиация, като посочва, че в основния документ на
Международната организация за гражданска авиация (International Civil Aviation Organization
- ICAO) – Наръчник по управление на безопасността на полетите, DOC 9859, четвърто
издание, 2018 г. (ICAO, DOC 9859, Safety Management Manuel, Fourth Edition, 2018) в т. 2.1.2.
е записано, че в контекста на авиацията безопасността на полетите е състояние, при което
рисковите фактори, свързани с авиационната дейност, отнасящи се към експлоатацията на
въздухоплавателните средства или непосредствено осигуряващи такава, са снижени до
приемливо ниво и се задържат на това ниво. По дефиниция рискът за безопасността в
авиацията представлява прогнозирана вероятност и тежест на последствията или резултати
от опасност. Вещото лице счита за недопустим риска при евентуален опит за изпълнение на
кацане при подробно описаната по-горе метеорологична обстановка на летище С. на
18.01.2023 г. Отбелязва, че рискът е бил недопустим и при следващия по часово време
5
самолет, който е трябвало да кацне на летището, но също е бил отклонен за кацане на друго
летище.
По отношение правилността на взетото решение за отклоняване на полета към друго
летище, експертът пояснява, че Европейската агенция за безопасност на полетите /EASA/
прави ключови препоръки към пилотите за недопускане негативно въздействие на среза на
вятъра върху безопасността на полетите, като препоръчва при наличие на такова явление при
кацане въздухоплавателното средство да се пренасочва към резервно летище. Като
съществен фактор за минимизиране, евентуално отстраняване на риска, сочи командира на
екипажа, еднолично отговарящ за безопасността на пътниците, членовете на екипажа и
самолета по време на полет. Експертът посочва, че при така получената информация от два
независими източника за метеорологична обстановка с параметри, извън разрешените за
нормалната безопасна експлоатация на самолета на ********** с регистрационни знаци
********** на 18.01.2023 г., командирът е взел правилно решение за отклонение на полета,
като е изпълнил нормално кацане на резервното летище “А.К.”, Б.. Изяснява се, че екипажът
на следващият го по часово време самолет на друга авиокомпания, кацащ по разписание на
летище С., след като се е запознал с метеорологичната обстановка, директно е отклонил
самолета за кацане на резервно летище, без дори да прави опит за заход за кацане на летище
С..
С оглед на изложеното по-горе вещото лице заключава, че поради наличие на
метеорологична обстановка, изразяваща се в наличие на срез на вятъра – рязка значителна
промяна в посоката на вятъра, изменяща се от 320° до 80° и с пориви на вятъра, достигащи
скорост 26КТ (~ 13 м/с) на летище С. на 18.01.2023 г. в процеса на захода за кацане на
самолет ********** на ********** с регистрационни знаци: EI-EGC, изпълняващ полет
**********, съществува риск за безопасното приземяване на този тип самолет в тази
метеорологична обстановка, в този период, като проявявайки висока професионална
отговорност за безопасността при изпълнение на полета, отчитайки наличие на срез на
вятъра при захода за кацане на летище С. с параметри, застрашаващи безопасността за
приземяване на самолета на това летище и спазвайки правилата за безопасност при
експлоатация на повереното му за управление въздухоплавателно средство, командирът на
екипажа на самолета на *********** - ********** на ************, с регистрационни
знаци: EI-EGC, изпълняващ полет ************* на 18.01.2023 г., е взел правилното
решение за конкретния случай, като е отклонил самолета от кацане на летище С. и е
изпълнил нормално приземяване на резервното летище.
При изслушването си в съдебно заседание на 23.10.2024 г. вещото лице поддържа
представеното експертно заключение, като допълва, че срезът на вятъра представлява т.нар.
“невидим враг” на пилота, който е опасен за полета, още повече в процеса на приземяване.
Пояснява, че нещата са драматични, ако някой си позволи приземяване при подобни
условия. Сочи, че правилността на решението, взето от командира на екипажа на процесния
самолет, се потвърждава и от решението на следващия командир, който изхожда със самолет
на друга авиокомпания и който също взема решение за кацане на резервно летище, като
пояснява, че вторият самолет, който е бил часове след процесния, дори не е направил заход,
а направо, от височина на полета, се е отклонил и е заМ.л за кацане на резервно летище.
Излага също, че срез на вятъра е имало през целия период, като значително изменение в
посоката на вятъра е отчетено два пъти, единият от които именно при насочване на
процесния самолет. Пояснява, че в Приложение № 6 към експертното заключение е дадена
информация за кацане на самолети, като уточнява, че този в 11:20 UTC, който е по
разписание, е отклонен и именно това е процесният самолет. Поддържа изложеното по
отношение правилността на взетото от командира на екипажа решение, като допълва, че в
процесния случай пилотът е пренебрегнал всички разходи на фирмата с цел осигуряване
безопасността на полета.
Съдът кредитира изцяло заключението по изготвената съдебно-техническа
експертиза, неоспорено от страните, тъй като от една страна е достатъчно задълбочено,
компетентно и обективно изготвено, а от друга страна липсват обективни факти и
доказателства, които да разколебават направените от вещото лице изводи.
С оглед на изложеното съдът намира, че по делото безспорно се установява
наведеното от ответника твърдение за лоши метеорологични условия при изпълнение на
полет № *********, предхождащ процесния полет № ******, изпълняван със същото
въздухоплавателно средство, като от приетото експертно заключение се изяснява, че на
18.01.2023 г. конкретните атмосферни условия над летище С. не са позволявали кацане на
6
самолет ********** на ***********, с регистрационни знаци: **********, изпълняващ
полет № ********** по направление С., Л. – С., Б., което е наложило отклоняване на полета
към резервно летище, съответно е довело и до невъзможността впоследствие ответникът да
изпълни по разписание и процесния полет № ****** по направление С., Б. – С., Л., със
същото въздухоплавателно средство. Изяснява се, че при заход за кацане на летище С. полет
№ ********** е отклонен към резервно летище А.К., Б., като след като метеорологичната
обстановка на летище С. се е променила и е станала подходяща за кацане, и след изпълнение
на необходимите процедури, самолетът е излетял от летище А.К. към летище С. в 12:00 часа
и е изпълнил кацане на летище С. в 13:10 часа. Причината, поради която не се е осъществило
кацане на летище С., са именно метеорологичните условия на 18.01.2023 г. в посочения
часови диапазон, и по-конкретно наличието на опасно метеорологично явление - “срез на
вятъра” (Wind Shear), при което вятърът рязко си сменя скоростта и посоката, по хоризонтала
и/или по вертикала, в зависимост от това коя компонента му е по-значителна. От
експертното заключение, неоспорено от страните, се установява посоченото явление да е
било налице във времето, в което е следвало да се осъществи кацането на полет №
********** на летище С.. Вещото лице посочва, че екипажът на самолета на *********** -
********** с регистрационни знаци **********, в процеса на изпълнение на захода за
кацане на летище С. на 18.01.2023 г., е получил от два независими източника информация за
наличието на опасното метеорологично явление - срез на вятъра и метеорологична
обстановка с параметри, извън разрешените за нормалната безопасна експлоатация на
самолета, като заключава, че командирът е взел правилно решение за отклонение на полета,
каквото всъщност е сторил и екипажът на следващия го по часово време самолет на друга
авиокомпания, който директно е отклонил самолета за кацане на резервно летище, без дори
да прави опит за заход за кацане на летище С.. В съдебно заседание експертът пояснява, че
срез на вятъра е имало през целия период, като значително изменение в посоката на вятъра е
отчетено два пъти, единият от които именно при насочване на самолета, изпълняващ полет
№ **********. Експертът заключава, че кацане при посочените условия не кореспондира с
безопасността на самолета, пътниците и екипажа.
Съдът намира за доказана и втората предпоставка, а именно вземане на всички
необходими мерки за преодоляването. Дължимата грижа на авиопревозвача се извлича от
цялостната правна рамка на дейността на авиопревозвачите, включително от седмото
съображение от преамбюла на Регламент (ЕО) 261/2004, което установява възможност на
превозвачите да извършват полети не само с притежавани от тях самолети. Особено
показателно е и дванадесетото съображение от същия регламент, което предвижда право на
информация на пътниците и подбиране на подходящи възможности за премаршрутиране.
При определяне на дължимата грижа Регламент (ЕО) 261/2004 препраща и към
Монреалската 4 конвенция за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен
превоз (публикувана ДВ, бр.67/2003 г., в сила за Б. от 9 януари 2004 г.), която в чл. 19
изрично предвижда, че в тежест на превозвача е да докаже, че отмяната на полета е била
неизбежна с оглед на всички разумни мерки, които биха могли да се изискват от един
въздушен превозвач. Съдът намира, че по делото безспорно се установяват посочените
обстоятелства, като липсват доказателства, които да разколебават направените от вещото
лице изводи. Ето защо съдът намира, че в случая следва да се приеме, че ответното
дружество не е имало възможност предварително да предприеме мерки, които да обезпечат
изпълнението на сключените договори за въздушен превоз на пътници за съответния период.
Поради изложеното настоящият съдебен състав счита, че в случая следва да намери
приложение изключението по чл. 5, пар. 3 от Регламент (ЕО) 261/2004.
В аспекта на изложеното съдът намира, че закъснението на полет № ****** се дължи
именно на извънредни обстоятелства по смисъла на Регламент (ЕО) 261/2004.
Метеорологичните условия на летище С. на 18.01.2023 г. не са позволили кацане на
въздухоплавателното средство, с което е изпълняван предходния полет № ***********, а
именно с него е следвало да бъде изпълнен и процесният полет № ******. Възникналият
срез на вятъра е обстоятелство, което не е могло да бъде избегнато дори и да са били взети
всички необходими мерки, т.е. обстоятелство, което се намира извън ефективния контрол на
въздушния превозвач. Ето защо съдът намира, че превозвачът е положил дължимата грижа
при изпълнение на задълженията си по договора за превоз, като закъснението на процесния
полет № ****** се дължи на обективни обстоятелства извън контрола на ответника.
Доколкото наличието на такова обстоятелство изключва задължението за изплащане на
7
обезщетение по чл. 7 от Регламент (ЕО) 261/2004, съдът намира, че исковете следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
За прецизност и пълнота на изложението съдът намира, че следва да обсъди и
възражението на въздушния превозвач за недължимост на обезщетение поради неявяване на
ищците на гишето за регистрация и обстоятелството, че същите не са превозени с процесния
полет.
Съгласно Решение на СЕС от 19.11.2009 г. по съединени дела С-402/07 и С-432/07,
членове 5, 6 и 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004 трябва да се тълкуват в смисъл, че пътниците
на закъснели полети може да се приравняват на пътниците на отменени полети за целите на
прилагане на правото на обезщетение и по този начин могат да се позоват на правото на
обезщетение по чл. 7 от горепосочения Регламент, когато поради закъснение на полет
пътниците претърпяват загуба на време, равна или по-голяма от три часа, с други думи –
когато достигат своя краен пункт на пристигане три часа или повече след предварително
планираното от въздушния превозвач време за пристигане по разписание. В случая не е
налице спор, че закъснението на процесния полет № ****** по направление летище С., Б. -
летище С., Л. от 18.01.2023 г., е над три часа.
Съгласно чл. 3, пар. 2, б. "а" Регламент № 261/2004 г. регламентът се прилага, респ.
налице е основание за обезщетение, ако пътниците: имат потвърдена резервация за
съответния полет и, освен в случая с отмяната, посочен в чл. 5, се представят на гишето за
регистрация, като е предвидено и в час, посочен предварително и в писмен вид
(включително по електронен път) от въздушния превозвач, туроператора или упълномощен
пътнически агент, или ако не е посочен час – не по-късно от 45 минути преди обявения час
на излитане. Смисълът на посочената разпоредба е правото на обезщетение да възниква
единствено в полза на пътниците, които са изпълнили своите задължения по договора с
въздушния превозвач и са се явили навреме за изпълнение на уговорения полет. В случая не
е спорно, че ищците са имали потвърдени резервации за полета.
В Определение на СЕС от 24.10.2019 г. по дело С-756/18 е прието, че чл. 3, пар. 2, б.
“а” от Регламент (ЕО) № 261/2004, трябва да се тълкува в смисъл, че на пътниците на полет,
който има закъснение с три или повече часа, установено при пристигането му, притежаващи
потвърдена резервация за този полет, не може да бъде отказано предвиденото в този
регламент обезщетение единствено поради това, че в рамките на претенцията си за
обезщетение, те не са доказали, по-специално посредством представяне на бордните си
карти, че са се представили на гишето за регистрация за този полет, освен ако не бъде
доказано, че тези пътници не са били превозени с разглеждания полет, което националната
юрисдикция следва да провери. Посочено е, че при положение, че са достигнали крайния
пункт на пристигане със закъснения от три или повече часа, посочените пътници имат право
на обезщетение за това закъснение по силата на Регламент № 261/2004, без да трябва за тази
цел да представят бордовите си карти или други документи, удостоверяващи тяхното
представяне в определения срок на гишето за регистрация на закъснелия полет, който извод
се подкрепя от целта, посочена в съображение 1 от Регламент № 261/2004, за гарантиране на
високо равнище на защита на пътниците. Прието е, че така пътниците, които са претърпели
голямо закъснение на своя полет, имат възможност да се ползват от правото си на
обезщетение, без да бъдат подлагани на несъответстващото на тяхното положение
изискване, изразяващо се в задължението впоследствие да докажат, във връзка с
претенцията си за обезщетение, че са се представили на гишето за регистрация на закъснял
полет, посредством който във всички случаи са били превозени. Съдът завършва, че
положението би било различно, само ако въздушният превозвач разполага с доказателства,
че обратно на твърденията на тези пътници, последните не са били превозени посредством
съответния полет, което националната юрисдикция следва да провери.
От изложеното следва извода, че за основателност на претенциите и уважаване на
предявените искове по Регламент № 261/2004 е достатъчно пътникът да притежава
потвърдена резервация, като при липса на спор, че същият е превозен със съответния
отменен или закъснял полет, пътникът не следва да доказва, че се е явил навреме на гишето
за регистрация и че реално е превозен с полета, тъй като посочените обстоятелства се
презюмират. В този случай в тежест на въздушния превозвач, в условията на обратно
доказване е да докаже, че пътникът не е бил част от полета.
По делото не е налице спор, че ищците са имали потвърдени резервации за процесния
полет, съответно в тежест на ответника би било да установи, че ищците не са превозени с
полета. В случая обаче по делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
8
обстоятелството, че ищците не са се качили на процесния полет, т.е. няма спор, че същите не
са се качили на борда на самолета като пътници и не са превозени до крайната си
дестинация с процесния полет.
Не на последно място следва да се отбележи, че за безспорно и ненуждаещо се от
доказване е отделено и обстоятелството, че ищците не са се явили на гишето за регистрация.
Ето защо съдът намира, че ищците се явяват неизправна страна по договора, тъй като не са
изпълнили задълженията си за представяне навреме на гишето за регистрация в
съответствие с указанията на въздушния превозвач и с цел изпълнение на всички контролни
и регистрационни процедури.
С оглед на изложеното съдът намира, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
По отговорността на страните за разноски:
Предвид изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК право на разноски има
ответникът. Разноски, видно от списък на разноски /л. 381 – л. 383/, се претендират от
ответника в общ размер на 10 563,58 лв., от които: 9 588,00 лева – адвокатско
възнаграждение, 400 лв. – депозит за вещо лице, 10 лв. - такси за издаване на 2 бр. съдебни
удостоверения и 565,58 лв. – за преводи на документи.
Ищците своевременно са релевирали възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, което съдът намира за основателно. Съгласно практиката на СЕС,
обективирана в решения, постановени по дела С-427/16 и С-428/16, съдът, след като
съобрази фактическата и правна сложност на делото, може да присъди възнаграждение под
определения минимален размер по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. С оглед Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/2022
г., настоящият състав приема, че не е обвързан в преценката си от критериите по Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения при определяне размера на
адвокатското възнаграждение. Ето защо доколкото делото не се отличава с фактическа и
правна сложност, отчитайки обема и характера на събраните доказателства, извършените
процесуални действия, факта, че делото е приключило след проведени две открити съдебни
заседания, както и съобразявайки легитимните цели, съдът намира, че размерът на
възнаграждението следва да бъде намален до 800 лв.
В полза на ответника следва да бъдат присъдени и сумата от 10 лв., представляваща
стойността на заплатените от него такси за издаване на два броя съдебни удостоверения,
сумата от 400 лв., представляваща депозит за вещо лице, както и сумата 565,58 лв.,
заплатена за превод на документи, доколкото от основанието, посочено в приложените към
списъка по чл. 80 ГПК фактури, съставени от *************** и ************, се
установява, че същите са изготвени във връзка с превод на документи по настоящото дело,
поради което следва да се приеме, че извършените от адвокатското дружество, а
впоследствие и от ответника, плащания по тези фактури, представляват разходи във връзка с
настоящото производство.
Така в полза на ответника се следват разноски в общ размер на 1 775,58 лв., които
следва да бъдат разпределени поравно между ищците, като всеки от тях бъде осъден да
заплати на ответното дружество сумата 887,79 лв., представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение и преводи на документи, депозит за СТЕ и такси за издаване на съдебни
удостоверения.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. Р. М., ЕГН **********, и М. Б. Ч., ЕГН **********,
9
чрез адв. Д. П., със съдебен адрес: гр. С., *************, против *************, дружество
с ограничена отговорност, учредено и регистрирано съгласно законодателството на И. в
ирландския Регистър на дружествата, с рег. № **********, със седалище и адрес на
управление: *************. Д., И., чрез адв. С. Т., САК, със съдебен адрес:
*****************, активно субективно съединени осъдителни искове с правно основание
чл. 7, пар. 1, б. “б”, вр. чл. 6, пар. 1, б. “б” от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския
парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. /Регламент (ЕО) 261/2004/ за осъждане на ответника
да заплати на всеки от ищците поотделно сумата от 400,00 евро /четиристотин евро/,
представляваща обезщетение за закъснението на полет № ****** по направление летище С.,
Б. - летище С., Л. от 18.01.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
02.08.2023 г. /датата на депозиране на молбата за издаване на европейска заповед за
плащане/ до изплащане на вземанията.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Д. Р. М., ЕГН **********, чрез адв. Д.
П., със съдебен адрес: *************, да заплати на ******************, дружество с
ограничена отговорност, учредено и регистрирано съгласно законодателството на И. в
ирландския Регистър на дружествата, с рег. № ********, със седалище и адрес на
управление: *****************, чрез адв. С. Т., САК, със съдебен адрес: ****************,
сумата 887,79 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение и преводи на
документи, депозит за СТЕ и такси за издаване на съдебни удостоверения.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК М. Б. Ч., ЕГН **********, чрез адв. Д.
П., със съдебен адрес: ***************, да заплати на *****************, дружество с
ограничена отговорност, учредено и регистрирано съгласно законодателството на И. в
ирландския Регистър на дружествата, с рег. № ***********, със седалище и адрес на
управление: **************, чрез адв. С. Т., САК, със съдебен адрес: **************,
сумата 887,79 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение и преводи на
документи, депозит за СТЕ и такси за издаване на съдебни удостоверения.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10