Решение по дело №196/2024 на Окръжен съд - Силистра

Номер на акта: 57
Дата: 12 юни 2024 г. (в сила от 18 юни 2024 г.)
Съдия: Людмил Петров Хърватев
Дело: 20243400200196
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 3 юни 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 57
гр. Силистра, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на дванадесети
юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Людмил П. Хърватев
Членове:Анелия Д. Великова

Натали Яс. Жекова
при участието на секретаря Глория Недева
в присъствието на прокурора Г. В. Й.
като разгледа докладваното от Людмил П. Хърватев Частно наказателно дело
№ 20243400200196 по описа за 2024 година
с оглед закона и данните по делото
РЕШИ:
ОТКАЗВА ИЗПЪЛНЕНИЕ на Европейска Заповед за арест, издадена на
02.04.2024г. от съдия от Районен съд Ханау- ФРГермания във връзка със
Заповед за задържане под стража от 26.09.2023г. с номер на делото 59 Gs
2423/23 по отношение на българския гражданин Н. Ш. А., за водене на
наказателно преследване срещу него на територията на издаващата държава
за престъпление съгласно §263 от германския наказателен закон и
представляващо измама, включително такава, която засяга финансовите
интереси на Европейската общност и мошеничество, като предвиденото
наказание е до 10 години лишаване от свобода.

ОТМЕНЯ взетата мярка за неотклонение „Задържане под стража“, взета
с определение от 31.05.2024г. по ЧНД №193/2024г. на Силистренски окръжен
съд.

Решението може да се обжалва или протестира в петдневен срок,
считано от днес пред Варненски апелативен съд.

1
Препис от решението да се изпрати незабавно на Министерство на
правосъдието, на ВКП, на ОП-Силистра след влизането му в сила, като се
уведоми и издаващия орган.
Препис от решението да се изпрати на ОЗ „Арести“ за сведение и
изпълнение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите Свали мотивите

МОТИВИ ЧНД №196/2024г. на СсОС


Производството е по реда на чл.44 ЗЕЕЗА.
В силистренски окръжен съд е постъпила Европейска заповед за арест,
издадена на 02.04.2024г. въз основа на издадена Заповед за задържане под
стража в следствен арест от 26.09.2023г., от компетентен съдебен орган-
Районен съд Ханау, Германия с искане за предаване на българския гражданин
Н. Ш. А. с цел провеждане на наказателно производство. ЕЗА е получена чрез
Окръжна прокуратура гр.Силистра. В тази връзка по отношение на исканото
лице, на основание чл.43, ал.3 ЗЕЕЗА е взета постоянна мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ от 31.05.2024г..
Представителят на ОП-Силистра счита, че ЕЗА е издадена по
съответния ред от компетентен орган срещу българския гражданин, който е
извършил престъпление във ФРГермания. Прокурорът изтъква обаче, че не е
спазено изискването по чл.41, ал.3 ЗЕЕЗА и издаващата държава не е
представила изискуемите по този текст от закона гаранции. Предвид на това
прокурорът приема, че не са налице всички условия за предаване на
българския гражданин Н. Ш. А.. Освен това прокурорът намира, че са налице
основанията за отказ и по силата на чл.40, ал.1, т.5 от ЗЕЕЗА, предвид
данните представени в ЕЗА за престъплението, което е извършил българския
гражданин.
В съдебно заседание, исканото лице изразява несъгласие за предаването
му на компетентните власти на ФРГермания.
Процесуалните му представители се съгласяват със становището на А.,
като заявяват, че не са налице основания за предаване на българския
гражданин на искащата държава. Адв.Димов изтъква, че не е изпълнена
императивната предпоставка по чл.41, ал.3 ЗЕЕЗА искащата държава да
представи необходимите гаранции, че българския гражданин след
приключване на разследването ще бъде върнат на българска територия. Не е
представена и исканата информация, досежно съдържащите се данни в ЕЗА
за участие в престъплението и на други български граждани. Според
адв.Димов са налице и основанията за отказ по чл.40, ал.1, т.5 ЗЕЕЗА, поради
което иска от съда да откаже изпълнение на ЕЗА.
Адв.Липков също изразява идентично становище, като сочи, че има
основание да се смята, че А. е извършил деяние и по чл.255 НК.
С оглед изискванията на чл.44, ал.6 ЗЕЕЗА съдът установи следното:
ЕЗА е издадена от компетентен съдебен орган на издаващата страна и
според преценката на настоящият състав отговаря по форма и съдържание на
всички изисквания, предвидени в чл.37 от ЗЕЕЗА. В заповедта за арест са
посочени обстоятелствата при които са извършени деянията от А., в това
число време, място и степента на участието му.
Според данните в ЕЗА, исканото лице за период от 19.09.2019г. до
27.03.2020г. е извършило деяния квалифициращи се като измама,
1
включително такива, които засягат финансовите интереси на европейските
общности и мошеничество, съгласно §263 от Наказателния закон на
Германия. По българския Наказателен закон тези деяния съставляват
престъпления по чл.209, ал.1, вр.с чл.26, ал.1.
Деянията, за които се провежда наказателно преследване са
квалифицирани като такива от изброените в списъка по чл.36, ал.3 ЗЕЕЗА.
Предвиденото за престъпленията наказание е в границите посочени в
разпоредбата на чл.36, ал.3 ЗЕЕЗА, а именно: максималния срок на
наказанието лишаване от свобода за посочените престъпления е 10г., поради
което съдът намира, че са налице положителните предпоставки за предаване
на исканото лице.
Съдът намира също така, че в случая липсват отрицателните
предпоставки по чл.39 ЗЕЕЗА за отказ от изпълнение на ЕЗА, тъй като
престъплението не е амнистирано в Република България, липсват данни
исканото лице да е осъдено за същото престъпление, а така също А. е
пълнолетен. Не са налице и условията за отказ от изпълнение на ЕЗА
визирани в разпоредбите на чл.40, ал.1, т.1-3 ЗЕЕЗА.
По делото обаче не са представени изискуемите по чл.41, ал.3 ЗЕЕЗА
гаранции, че след приключване на наказателното преследване, А. ще бъде
върнат в Р България за изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от
свобода или взетата мярка, изискваща задържане. В този случай разноските се
поемат от издаващата страна. В съдебно заседание на 05.06.2024г. съдът е
изискал от издаващата държава да представи тези гаранции в срок до
12.06.2024г., 12:00 часа, но до съдебното заседание на 12.06.2024г. тези
гаранции не са представени, въпреки, че искането на съда е получено още на
06.06.2024г. По силата на чл.44, ал.6 от ЗЕЕЗА, въпросът за гаранциите по
чл.41, ал.3 ЗЕЕЗА е включен като част от задължителните при преценката от
съда, за предаване или не, на исканото лице. В случая тази преценка
задължително следва да се направи, тъй като се касае за български
гражданин, който се иска с цел провеждане на наказателно преследване.
Въз основа на това, и основавайки се на принципа на взаимно
признаване и доверие между държавите членки, съдът приема, че не са
налице основания за предаване на лицето, съгласно изискванията на чл.41,
ал.3 ЗЕЕЗА, тъй като не са представени изисканите от съда гаранции, в
определения срок, който е повече от достатъчен, с оглед наличните
възможности за комуникация.
Наред с това, според съда е налице и факултативно основание за отказ
да се изпълни ЕЗА, а именно по чл.40, ал.1, т.5 от ЗЕЕЗА, транспориращ чл.4,
т.7 от Рамково решение 2002/584/ПВР, тъй като исканото лице е български
гражданин, и от изложеното описание на обстоятелствата, при които е
извършено престъплението включено в графа „Престъпление“ от ЕЗА става
ясно, че деянията са осъществени от А. по телефона, т.е. измамите са
извършени чрез отдалечен достъп между дееца и пострадалия за когото са и
настъпилите вреди. А. не е пребивавал на територията на Германия.
Това основание за отказ е факултативно и се взема след преценка от
2
сезирания съд, като условието е исканото лице да е български гражданин и
престъплението да е извършено изцяло или частично на територията на Р
България.
В случая е несъмнено, че А. е български гражданин, а от съдържането
на ЕЗА е видно, че наказателното преследване, което се води в Германия е за
измами осъществени по телефона, в резултат на които е мотивирано
пострадалото лице /С./ да извърши банкови преводи на средства, получавани
в България.
Съгласно чл.3, ал.1 от НК, наказателния закон се прилага за всички
престъпления, извършени на територията на Република България, като няма
условие това правило /т.нар. „териториален принцип“/ да се пренебрегва в
случай на международноправен акт или договор, ратифициран от страната.
Наред с това следва да се има предвид и разпоредбата на чл.4, ал.1 от НПК,
която предвижда /действие по място/, че образуваното в чужбина наказателно
производство не е пречка за образуване на наказателно производство от
компетентните органи в България за същото престъпление и срещу същото
лице. Дори и да няма подаден сигнал от пострадалото лице до българските
компетентни органи, то няма никаква пречка последните да се самосезират,
разбира се съблюдавайки и правилата по чл.80, ал.1 НК на Р България.
В духа на горното, съдът следва да направи преценка с оглед данните
изложени в ЕЗА и характеристиките на конкретното престъпление, къде ще е
по-ефективно да се извърши разследването, отчитайки всички обстоятелства
имащи значение за това.
От изложеното в ЕЗА става ясно, че от деянията е пострадало едно
единствено лице /С./, който е гражданин на Германия, където е образувано и
наказателно производство. Спецификата на осъществяване на този вид
престъпления–телефонни измами посредством отдалечен достъп между
извършителя и пострадалия налага извода, че разследването на това
престъпление в частта относно осъществяването му на територията на Р
България, би разполагало с по-голяма активност, оперативност и
ефективност. Получаването на доказателствена информация от банките за
сметките, по които са постъпвали преведените от пострадалия средства, както
и физическите лица ползватели на тези сметки, неминуемо ще се реализира на
територията на България. Това се отнася в пълна степен и относно
информацията, която следва да се изиска от мобилните оператори досежно
проведената комуникация между извършителя и пострадалия.
Наред с това, в ЕЗА се излага информация, че освен исканото лице А.,
контакти с пострадалия С. са осъществявали и „други трети лица“, като
установяването на самоличността им, и съпричастността им към
противоправното деяние би могло да се извърши най-ефективно именно при
разследване в Р България. В случая се касае за продължавано престъпление,
при което възбуждането и поддържането на заблуждение у пострадалия се е
осъществявало изцяло на територията на Р България.
Липсата на образувано все още наказателно производство в Р България,
не разколебава извода относно основателността за приложимост на
3
разпоредбата по чл.40, ал.1, т.5 от ЗЕЗЗА, тъй като тази норма не предоставя
изрично условие да има непременно образувано такова, или то задължително
да се намира на определен етап от развитие.
Ето защо настоящият съдебен състав счита, че за всестранно и
ефективно разследване на конкретното престъпление, за което се иска
предаването на българския гражданин Н. Ш. А., с оглед трансграничната му
специфика, следва да се отдаде приоритет на наказателната юрисдикция на
изпълняващата държава-Р България. Още повече, че е суверенно право на
всяка държава да осъществи чрез своите компетентни органи наказателното
преследване чрез разкриването, разследването и реализиране на
наказателната отговорност, спрямо извършителите на престъпления на нейна
територия.
Предвид горното съдът намира, че са налице препятстващи предаването
на лицето предпоставки.
Поради изложеното и на основание чл.44, ал.7 ЗЕЕЗА съдът
отказа изпълнение на ЕЗА издадена на 02.04.2024г. от Районен съд Ханау-
Германия за предаване на българския гражданин Н. Ш. А., роден на
14.12.1984г. в гр.Дулово, живущ в Р България в с.Ч., обл.Силистра, на
Германските съдебни власти за провеждане на наказателно преследване, за
извършени престъпления по §263 на Наказателния закон на ФРГ.
Съдът отмени взетата с определение от 31.05.2024г. по ЧНД
№193/2024г., мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение
на Н. Ш. А..
На осн.чл.53, ал.1 и ал.2 ЗЕЕЗА за така постановеното решение следва
да се уведоми издаващата ЕЗА държава ФР Германия, а след влизането му в
сила, препис от същото следва да се изпрати на ВКП, на МП.
Водим от гореизложеното съдът постанови своето решение.

1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
2.
4