Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 12 .02. 2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски
съд, Гражданско
отделение, ІІ-В въззивен състав
в публичното заседание на трети февруари през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при секретаря Анелия
Груева
и прокурора
сложи за разглеждане
докладваното от съдия Маркова в.гр.д.№ 1865
по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 266347 от 06.11.2019 г. по гр.д.№
26794 по описа за 2019 г. СРС, Второ ГО, 76-ти състав : ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
на основание чл. 124, ал. 1
(съществуване на право), във вр. с чл. 415 от ГПК,
във вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, по исковете
предявени от „Т.С.“ ЕАД срещу Е.Л.Г. и Т.И.Г.,
че ответниците дължат при условията на СОЛИДАРНОСТ:
- сумата 307,23 (триста и седем лева и двадесет и три
стотинка) лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2015г. до м.03.2016г., ведно със законната
лихва, считано от 11.12.2018г. до окончателното ù изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ претенцията за горницата до пълния предявен размер от 309,60 (триста и
девет лева и шестдесет стотинки) лева, както НЕОСНОВАТЕЛНА; и
- сумата от 66,15 (шестдесет и шест лева и петнадесет стотинки) лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2016г. до 15.10.2018г.,
като ОТХВЪРЛЯ претенцията за горницата до пълния предявен размер от 66,64
(шестдесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки) лева, както НЕОСНОВАТЕЛНА
Постъпили са въззивни жалби от ответниците пред СРС- Е.Л.Г. и Т.И.Г..
Излагат се доводи за неправилност
и немотивираност на обжалваното решение. Сочи се, че съдът не бил отговорил на
нито едно от възраженията на ответниците.
Във въззивната си жалба Е.Л.Г. сочи, че бил оспорил наличието
на договорни отношения с ищцовото дружество за
процесния период. В случая ответникът Г. се бил разпоредил с процесния имот на
15.03.2016 г. и затова отговорност за задълженията носел новия собственик. Към
момента на съставяне на Общата фактура № ********** от 31.07.2016 г. ответникът
Г. не бил собственик на имота. А фактурата от 01.07.2016 г. не била
представена. Списъкът на етажните собственици не бил реален, защото бил
изготвен преди придобиването на собствеността върху имота от Г., което било
станало на 17.10.2003 г. Ответникът не бил подписал протокола на собствениците
и затова не бил страна по сделката с ответното дружество /според отразеното в
обстоятелствената част на въззивната жалба/ и третата страна помагач. А ОС на
ЕС за вземане на решение за разпределение не били вземани. Затова оспорва тези
протоколи. Освен това била изтекла погасителната давност за задълженията за
периода м.05.2015 г. до м.10.2015 г., тъй като заявлението било подадено на
18.10.2018 г. Впоследствие на с.11 от въззивната жалба се сочи, че периода за
който вземанията на ищеца били погасени бил 01.05.2013 г. до 04.2016 г. Възможността
за начисляване на суми без да е обвързана с реална доставка на стоки и услуги
била нищожна по смисъла на чл.26, ал.1,предл.1, вр. с
чл.44 ЗЗД. Относно необходимостта на реално отчитане на реалното потребление се
позовава на европейското законодателство. Изчисленията на ФДР също били
нереални. Нарушен бил БДС. Оспорва начисляването на такса мощност. Счита, че
била необходима писмена форма за валидност на договорните отношения. В случая
била нарушена свободата на договаряне, защото гражданите, които живеели в
сгради-етажна собственост били третирани като закрепостени към фактическия
монопол на топлофикационните дружества. Позовава се на чл.35, ал.1 и ал.2 от
ЗЗП, обн. бр.30 от 02.04.1999 г. и отменен със ЗЗП, в
сила от 10.06.2006 г. Съобщението към фактурата не отговаряло на изискванията
на ЗСч. Липсвали данни фактурите да са декларирани в справките-декларации по
ДДС. Представените от ищеца документи не съдържали индивидуализиране на
длъжника. Наред с това от ищеца не била представена покана, за да е уведомен
длъжника. Абонатната станция /АС/ не била сертифицирана. Измерването било
осъществено от неизвестно СТИ. Отказът да се предостави информация на
потребителя противоречало на чл.41, ал.2 КРБ. Лихвата била начислявана върху
главница, включваща ДДС, което било в противоречие с чл.119, ал.1 и ал.2 ЗДДС. Същата
възлизала на 12 %, което нарушавало правилото за определяне на законната лихва.
Счетоводните записвания били в разрез с правилото на чл.24 ЗБНБ. Затова и в
случая счетоводството на ищеца било водено нередовно. Неправилно СРС бил
начислил и мораторна лихва за периода от 15.09.2016 г. до 15.10.2018 г.
Липсвали данни за датата на публикуване на Общата фактура, затова лихва не се
дължала. А за стойността на таксата за дялово разпределение не била отправена
покана.
Решението се обжалва и в частта
за разноските като се твърди, че включването на таксите към юриск.възнаграждение
представлява двойно плащане.
Иска се от съда да отмени решението изцяло и да отхвърли
така предявеният иск, изцяло.
Във въззивната си жалба- Т.И.Г. счита, че производството по
отношение на нея следва да бъде прекратено, защото искът не бил предявен срещу
нея, а срещу Д.Р.В.. Останалите доводи са идентични с тези по въззивната жалба на Е.Г..
Иска се от настоящата инстанция
да отмени обжалваното решение, тъй като въззивницата
не била страна в производството.
Въззиваемата страна – „Т.-С.“ ЕАД, ищец пред СРС, не
депозира отговор по въззивните жалби. В течение на производството излага
становище за тяхната неоснователност. Претендиа разноски.
Третото лице-помагач-„Б.” ООД не
взема становище по въззивната жалба.
По допустимостта на въззивните жалби:
За обжалваното решение въззивниците
са били уведомени на 09. 12.2019 г., а въззивната жалба на всеки един от
въззивниците е подадена на 23. 12. 2019 г., следователно същите са в срока по чл. 259, ал.1 ГПК.
С решението, което се обжалва СРС
частично е уважил исковете по чл.422 ГПК.
Следователно в тази част е налице
правен интерес от обжалване; въззивните жалби
са допустими.
В частта, в която претенциите на ищеца не са уважени, въззивните жалби са
недопустими и като такива ще бъдат оставени без разглеждане.
По основателността на въззивните жалби:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната
инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
– в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в
жалбата.
След служебно извършена проверка
съдът приема, че обжалваното решение е
постановено в допустим процес и е валидно:
За издадената на 25.10.2018 г. по
ч.гр.д.№ 67350 по описа за 2018 г. заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК, длъжниците са били уведомени по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
На заявителя е било указано, че
може да предяви иск за сумите по заявлението в 1-месечен срок. Тези указания са
му съобщени на 06.06.2019 г.
Исковата молба е подадена в СРС
на 08.07. 2019 г./понеделник/ , т.е. в
срока по чл.415 ГПК.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в
обжалвания смисъл, СРС е приел, че представеният споразумителен протокол между
продавачите /ответници/ и купувача не обвързва ищцовото
дружество. Срокът за заплащане на цената на потребената
ТЕ бил определен в ОУ и затова покана не била нужна. Потребителите можели да
проверяват сметките си или в интернет или в най-близкия пункт за заплащане на
подобни задължения. Ищецът имал задължение да издава фактури, но евентуалната
им липса, не означавало невъзникване на забава. Актовете на КЕВР били
административни и общодостъпни. Дължимите суми били установено от заключението
на СЧЕ. Продажбата на ТЕ се осъществявала въз основа на писмени договори при
ОУ. Публикуването на ОУ било в интерес на потребителите. В случая с решение на
ОС на ЕС бил избран доставчик. Относно характеристиката та този договор СРС се
е позовал на решение № 5 от 22.04.2010 г. на КС и ТР 4 от 29.01.2013 г. по тълк.д.№ 4/2012 г. на ОСГТК на ВКС и ТР № 2/2016 г. от
25.05.2017 г. на ОСГК на ВКС. На тези ТР СРС се е позовал и във връзка с
доводите за нарушение на ЗЗП и европейското право, както и на приетото в
съединени дела С-708/17 и С-725/17, в които било прието, че българския правопорядък не е нарушен. В случая отговорен за заплащане
на задълженията бил собственикът към момента на ползване на ТЕ за претендирания
период – м.05.2015 г. до м.03.2016 г. Доводите относно документацията на ЕС
били ирелевантни. Относно доводите за лошо изпълнение, е прието, че същите са
недоказани. Относно сертифицирането на АС е прието, че това е задължение на ЕС,
а не на ищеца. Относно възможността да се удължава давността чрез клаузата за
половингодишна изравнителна сметка, е приета за неравноправна като
противоречаща на чл.111 ЗЗД. Относно оспорването на частните документи, е
прието, че чл.193 ГПК е неприложим като това се отнасяло и до случаите, в които
страната се представлява от особен представител. Съобразно предмета на
експертизата, доводите относно счетоводството на ищеца, били ирелевантни.
Относно клаузата на чл.24 ЗБНБ е прието, че приложението на разпоредбата е
спорно, но „полезният ефект“ за потребителите бил минимален. Ирелевантни били доводите по отношение на мерните единици.
Давността била 3-годишна, назад, считано от 01.09.2015 г. Заявлението било
депозирано на 18.10.2018 г., т.е. доводът бил неоснователен. Съдебните
разноски, вкл. юриск.възнаграждение, били последица
от изхода на спора и не се включвали в цената на ТЕ.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема следното:
Относно редовността на исковата молба:
Видно от отразеното в съдебния
протокол за публичното съдебно заседание, на което е присъствала и адв.Т., особен представител на ответниците, допуснатата в
исковата молба техническа грешка по отношение изписването на имената на единия
ответник- вместо Т.И.Г., е било вписано погрешно Д.Р., е отстранена като СРС е
чел и доклад по чл.140 ГПК.
Следователно, този довод на
особения представител на въззивницата Г. е
неоснователен като само за пълнота на изложението ще посочим, че постановяване
на съдебно решение срещу лице, което не е страна по делото, не води до неговата
неправилност, в който смисъл е довода на адв.Т., а до
недопустимост.
Относно дължимостта на предявените за
установяване вземания по реда на чл.422 ГПК:
Видно от исковата молба от ищеца се
претендират вземания за потребена ТЕ за периода м.05.2015 г.- м.03.2016 г.,
както и дължима сума за ТЕ по Обща фактура от 31.07.2016 г.; стойност дялово
разпределение в размер на 14 лв. за същия период; лихва за забава за периода
15.09.2016 г. до 15.10.2018 г. върху главницата за ТЕ, както и лихва за забава
за същия период в размер на 4,16 лв. върху стойността на дяловото
разпределение.
Настоящата инстанция приема за правилен
извода на СРС, че между страните по делото е сключен
договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, по
силата на който топлопреносното предприятие в качеството си на продавач
продава на физическо лице в домакинство в качеството му на купувач
топлинна енергия за битови нужди.
От своя страна
купувачът се задължава да заплаща
на продавача използваната топлинна енергия по определени
цени образувани по съответната за това наредба
и по начини и в срокове, определени от общите условия.
Ответникът Е.Л.Г. е придобил
собствеността върху процесния топлоснабден имот, аб.№ 159757 по силата на покупко-продажба, изповядана с нот.акт № 53, дело № 205 от 17.10.2003 г.
Ответниците Е.Л.Г. и Т.И.Г. /в условията на
СИО/ са се разпоредили на 15.03.2016 г. с имота като са го продали на едно
трето за спора лице – М.С.К./л.24 от исковото производство/.
На същата дата – 15.03.2016 г.
страните по сделката са сключили споразумение по силата на което, сумите по
изравнителната сметка, изготвена от „Топлофикация София“ АД за отоплителен
сезон 2015-2016 г. ,в случай на доплащане се
заплащат от продавача, т.е. от ответниците, а в случай на надплатени суми,
същите им се възстановяват.
Видно от съобщението към фактурата от 31.07.2016 г. резултатът за периода е
65,32 лв. за доплащане.
Действително, новия собственик е
подал заявление-декларация за встъпване в облигационно отношение с ищцовото дружество, но това е станало на 06.04.2016 г.,
видно от л.19 от исковото производство.
При това положение неоснователен
е довода на въззивниците, че отговорност за задълженията за процесния период носел
новия собственик на имота.
Оспорванията на документите,
изходящи от ОС на ЕС, където се намира процесния топлоснабден
имот, противоречат на логиката- напълно ясно е, че при положение, че същите са
съставени преди ответникът Г. да придобие имота, той е нямало как да участва
при приемането им. Това, обаче, не означава, че същият не е обвързан от тях.
Правилно СРС се е позовал на решение
№ 5 от 22.04.2010 г. на КС и ТР 4 от 29.01.2013 г. по тълк.д.№
4/2012 г. на ОСГТК на ВКС и ТР № 2/2016 г. от 25.05.2017 г. на ОСГК на ВКС,
както и на приетото в съединени дела С-708/17 и С-725/17 на СЕС.
Налице е договор между ЕС и ФДР
–трето лице помагач по делото, виж л.14 от исковото производство.
Представен е и договор от
03.07.2011 г. , сключен между ищеца и третото лице помагач по делото за
извършване на услугата дялово разпределение, виж л.33 по исковото производство,
вкл. и ценоразпис към договора.
Месечната дължима сума на купувача
се формира въз основа на
определената за него прогнозна месечна консумация и действащата за съответния период цена на топлинна
енергия, а след отчитане на средствата
за дялово разпределение съответно в началото и края на отоплителния сезон и изготвяне на изравнителна сметка от фирмата
за дялово разпределение, продавачът издава данъчни дебитни и кредитни известия за разликите
между прогнозното и действително потребеното количество топлинна енергия в съответния имот.
Разпоредбата на чл.35, ал.1 и
ал.2 ЗЗП е неприложима за процесния период като престанала да съществува в
правния мир; факт, който се признава от особения представител на ответниците.
По делото не се доказа нито
пълно, нито частично неизпълнение от страна на ищцовото
дружество, поради което и тези доводи на въззивниците се явяват недоказани.
Според нормативната уредба сградните инсталации за отопление
и горещо водоснабдяване са обща етажна
собственост и представляват
съвкупността от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна
енергия от абонатната станция до имотите на
потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии.
Предвид горното следва да се
приеме, че етажните собственици са длъжни сами
да поддържат тези инсталации в подходящо за експлоатация
състояния. Монтираните отоплителните тела са собственост на собствениците на имотите, които
се топлоснабдяват и именно те имат
задължението да ги поддържат в годно за експлоатация
състояние.
Следователно ищцовото дружество няма задължение да извършва
ремонт или подмяна на отоплителни
тела в топлоснабдяваните имоти или ремонт
на сградни инсталации. Поддържането им в изправно състояние
е задължение на съответния собственик. Предвид горното тези доводи са неоснователни.
Само за пълнота на изложението ще
добавим, че довода за липсата на законно монтирано СТИ, едва ли е в полза на
ответниците, тъй като в подобни случаи количеството и стойността на потребената ТЕ се определят служебно и едва ли биха били
по-малки от претендирания от ищеца, размер.
Нещо повече, от заключението на
допуснатата, изслушана и приета по делото комплексна съдебна експертиза, в
частта-техническа, се установява, че средството за измерване на АС се отчита по
електронен път в началото на всеки месец. От ФДР се извършва отчет на
топлинните разпределители и на водомера за топла вода, монтиран в имота. В
процесния имот има 3 радиатора с монтирани на тях топлоразпределители
и щранг-лира без уред. В жилището има един узаконен водомер за топла вода. ТЕ
за сградна инсталация е начислявана на абоната за обем 144 куб.м. Всички ап. в
сградата са с еднаква кубатура. Вещото лице не е констатирало допуснато
нарушение на нормативните актове при определяне на реално потребената
ТЕ в процесния имот.
Размерът на задълженията в случая
е установен от заключението на допуснатата, изслушана и приета по делото комплексна
съдебна експертиза, в частта- счетоводна експертиза поради което довода дали
съобщението към фактурата поражда или не задължение, е без значение за изхода
на спора.
Следва да отбележим, че вещото
лице е констатирало плащане от страна на потребителите за периода от м.05.2015
г.- м.08.2015 г. на сумата в размер на 61,30 лв. Това от една страна означава
признание на факта за обвързаност с договорно правоотношение между ответниците и ищцовото дружество,
а от друга, както и СРС е посочил в мотивите си- обстоятелство, прекъсващо
погасителната давност.
Законът за гражданската
регистрация във връзка с наличието на задължения за плащане от страна на ответниците на стойността на потребената
ТЕ, е неотносимо право.
Доводите за допуснати нарушения
на ЗДДС биха били относими в производство по ДОПК във
връзка с определяне на данъчни задължения, респ. признаване или непризнаване на
данъчен кредит, каквото настоящето производство безспорно не е. Още повече, че
не се твърди ответниците да са регистрирани по реда на ЗДДС /нещо, което и на
практика няма как да бъде осъществено/, тъй като се касае до „битово
потребление“.
Цитираните правила на отношения
между търговци са неприложими доколкото не се касае до потребление на ТЕ за
стопански нужди, а за т.нар. „битови клиенти“.
Доводите за нередовност на фактурите поради начисление на суми
след десетичната запетая, съдът също намира за
неоснователни, тъй като топлинната енергия е с нормативно установени цени, одобрени от КЕВР.
С оглед обстоятелството, че потребяваната от потребителите топлинна енергия за битови
нужди е в малки количества, е неприложимо отчитането на енергия
в мегават/часа, поради което потребеното
количество се изчислява в киловат/час. 1 мегават/час е равен на
1000 киловат/часа, следователно и сумата за топлинна енергия
за 1 киловат/час е равна на
0,0732 лв. По този начин от
ищеца се запазва утвърдената от ДКЕВР цена на
топлина енергия за 1 мегават/час
и в същото време се отговаря на
по-малките потребности, които имат потребителите
на топлинна енергия за битови
нужди, като посоченото трансформиране не води до
неправомерно завишаване на цената на
топлинната енергия и съответно до нарушение
на чл. 24 от ЗБНБ. Освен това при съставянето
на първични счетоводни документи е допустимо единичната цена да бъде
изписана с повече от два знака
след десетичната запетая, с цел по-голяма точност, като е задължително при докладването на съответната стопанска операция, стойностното й изражение да бъде обявено
в български лева и с два знака след
десетичната запетая, с което изискване „Т.С.” ЕАД се е съобразило, видно от представените фактури.
Следователно и този довод е
неоснователен.
Относно доводите за начисляване на такса мощност:
Видно от заключението на
комплексната съдебна експертиза такса мощност не е начислявана.
Следователно и този довод е
неоснователен.
Относно довода за нарушение на чл.41, ал.2 КРБ за достъп до информация:
Редът за предоставяне на
обществена информация е уреден в ЗДОИ. В случая не се касае до „обществена
информация“ по смисъла на ЗДОИ, а до задължения за потребена
топлинна енергия, т.е. такива от частен характер.
Относно изпадането на длъжниците /ответници/ в забава:
Доколкото срокът за плащане е
определен в ОУ на ищцовото дружество, съдебната
практика е категорична- покана не е необходима.
Ответниците са крайни потребители
поради което заплащат стойността на стоката ведно с ДДС. Доставката на топлинна
енергия не е освободена доставки поради което и доводът на особения
представител-адв. Т., че лихвата била начислена върху главница, вкл. и ДДС е
неоснователен и показва непознаване на системата на ДДС.
От заключението на СЧЕ не се
установи размерът на лихвата да е определен в нарушение на закона поради което
и този довод е неоснователен. Видно от отразеното на л.106 от исковото
производство, сумата в размер на 61,99 лв.- лихва за забава е изчислена на
основание ПМС № 100/29.05.2012 г. на база основния лихвен процент на БНБ за
периода плюс 10 пункта.
Заключението на комплексната
съдебна експертиза не е било оспорено от нито една от страните.
Доводът, че ищеца не е ангажирал
доказателства за публикуване на фактурите на интернет страницата на
дружеството, се прави за първи път с въззивната жалба поради което настоящата
инстанция не го разглежда.
По възражението за давност:
Действително, това възражение е
направено в срок, но противно на твърдяното от въззивниците, СРС се е
произнесъл по него като го е приел за неоснователно.
Изводът на СРС е правилен – при
положение, че заявлението е подадено на 19.10.2018 г. и резултатът от Общата
фактура за процесния период е сума за доплащане, то липсва погасяване по
давност на вземанията, предявени за установяване по реда на чл.422 ГПК по
конкретното дело. Вземания за периода 2013 г. и 2014 г. не са предявени за
установяване поради което няма как да са погасени по давност. А такива за 04.2016
г. освен, че не са претендирани, защото края на исковия период е м.03.2016 г. ,
няма как да са погасени по давност, защото вземанията като периодични се
погасяват с изтичането на 3-годишен давностен срок, арг. от чл.111, б.“в“ ЗЗД. Тази давност е наречена
„кратка“, т.е. по-кратка няма предвидена от законодателя.
Само за пълнота на изложението ще
посочим, че голяма част от доводите на въззивниците са несъответни на спорните
по делото обстоятелство, респ. на възприетото от СРС и изложено като мотиви в
обжалваното решение. А част от цитираните нормативни актове –вече отменени и
недействащо право за процесния период.
Поради съвпадане на крайните
изводи на двете съдебни инстанции обжалваното решение следва да се потвърди в част, в която беше прието,
че въззивните жалби са допустими.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора решението е правилно и в частта за
разноските.
Следва да посочим, че юриск.възнаграждение, както и от самото му наименование е
такова за положен труд по процесуално представителство, а не такса. За разлика
от юриск.възнаграждение таксите са публични
задължения и в случая са определени в Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, виж и чл.162 ДОПК.
Пред въззивната инстанция:
Въззиваемата страна претендира разноски и такива са
сторени в размер на 300 лв. за адв.възнаграждение. С
оглед изхода на спора разноски се следват и такива ще бъдат присъдени.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 266347 от 06.11.2019 г. по гр.д.№ 26794 по
описа за 2019 г., постановено от СРС,
Второ ГО, 76-ти състав в частта , в
която се :ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1, във вр. с
чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, по исковете предявени от „Т.С.“ ЕАД
срещу Е.Л.Г. и Т.И.Г., че ответниците дължат
при условията на СОЛИДАРНОСТ:
- сумата
307,23 (триста и седем лева и двадесет и три стотинка) лева - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от
м.05.2015г. до м.03.2016г., ведно със законната лихва, считано от 11.12.2018г.
до окончателното й изплащане
- сумата
от 66,15 (шестдесет и шест лева и
петнадесет стотинки) лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2016г. до 15.10.2018г. и в частта за разноските.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивните жалби в частта, в която са отхвърлени исковете по
чл.422 ГПК, предявени от „Т.С.“ ЕАД
срещу Е.Л.Г. и Т.И.Г., като
недопустими.
ОСЪЖДА Е.Л.Г., ЕГН ********** и Т.И.Г., ЕГН ********** и
двамата с адрес: ***, съдебен адрес:***-адв.Т., да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, , сумата в
размер на 300 лв., представляваща юрк.
възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция.
Решението
е постановено при участието на „Б.” ООД като трето лице-помагач на страната на
ищеца.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, арг. от чл.280, ал.3 ГПК, с изключение на частта, в която въззивните жалби се оставят без
разглеждане. В последната част решението има характер на определение и може да
бъде обжалвано в 1-седмичен срок от получаването пред САС с частна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: