ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 412
гр. Пазарджик, 21.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на двадесет и
първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Венцислав Г. Петров
като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Търговско дело №
20245200900109 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 374 от ГПК.
Образувано е по подадена искова молба вх. № 6772/15.07.2024 г. от „А.
С.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „В.,
ул. „Д. Й. № **, чрез адв. Н. Г. от П., със съдебен адрес: гр. П., ул. „Ш. С.“ №
**, ет. **, срещу Община П., Булстат ****, с административен адрес: гр. П.,
бул. „Б.“ № **, за заплащане на сумата от 167 503.58 лева с ДДС,
представляваща цена по Договор № ******** г. за обществена поръчка за
изграждане на: метална конструкция със седалки върху съществуваща
стоманобетонна трибуна на стадион "Г. Б. – гр. П.", съгласно фактура № *** г.,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 15.07.2024 г. до
окончателното плащане, на основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, както и за сумата
от 29 346.41 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.03.2023
г. до 11.07.2024 г., на основание чл. 86 от ЗЗД, по банкова сметка: IBAN
******, открита при „Ю. Б.“ АД, посочена съгласно чл. 127, ал. 4 от ГПК.
Ищецът е направил доказателствени искания за приемане на
представени писмени доказателства, както и за допускане на ССчЕ с
поставени въпроси относно осчетоводяването от ответника на процесната
фактура. С допълнителната искова молба се иска и допускане на СТЕ, която
да отговори на въпроса дали изпълненото представлява седалки на метална
конструкция, монтирани върху стоманобетонова трибуна, и технически
отделими ли са седалките от металната конструкция, чрез която същите се
монтират към трибуната.
Ответникът представя за приемане писмени доказателства – заверени
копия от техническа спецификация, ценово предложение на ищцовото
дружество по обществената поръчка и протокол от 13.11.2024 г. Прави се
1
възражение за прихващане с допълнителния отговор по ДИМ за сумата от
20 097.70 лева, нужни за възстановяване на корозиралата метална
конструкция. Същото се твърди, че е допустимо съгласно разпоредбата на чл.
371 от ГПК, тъй като се прави до приключване на съдебното дирене пред
първа инстанция, а и не се налага събиране на допълнителни доказателства,
предвид поисканата от ищеца СТЕ. Допълва се СТЕ с допълнителни въпроси,
касаещи именно корозиралата конструкция. Представят се снимки от обекта.
По допустимостта на производството:
Процесуалната легитимация на страните съответства на твърденията на
ищеца за неизпълнение на договорно задължение.
Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 от ГПК.
Във връзка с обстоятелството, че исковата молба е била приета за
редовна от друг съдия – докладчик, а не от титуляра-докладчик по делото,
настоящият състав на съда, след производство по чл. 129, ал. 2 от ГПК
(досежно мораторната лихва), отново е връчил препис от исковата молба
ведно с уточнителната такава на ответника, съобразно практиката на ВКС,
обективирана в Решение № 305 от 2.12.2013 г. по гр. д. № 1449/2012 г., IV г. о.,
видно от разпореждане на съда № 612 от 09.10.2024 г. Не е постъпил отговор
от ответника в тази връзка.
Съдът отчита, че ответникът с отговора на исковата молба е инвокирал
възражение за неизградена метална конструкция, като част от възложената
поръчка, състояща се от два отделни вида работи: 1/ изграждане на метална
конструкция и 2/ доставка и монтаж на седалки.
Възражание за прихващане със сумата от 20 097.70 лева, като нужни за
възстановяване на корозирала метална конструкция, е направено едва в
отговора на допълнителната искова молба. Същото се основава на едно от
правомощията на възложителя по чл. 265, ал. 1 от ЗЗД да иска „заплащане на
разходите, необходими за отстраняване“ на недостатъците.
Принципно възраженията относно съществуващи и известни на страната
факти, настъпили до изтичане на срока за отговор на исковата молба, се
считат за преклудирани – така т. 4 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид съдебната практика обаче, че евентуалното установяване на
некачествено изпълнение по необходимост би предпоставило и намаляване на
дължимото възнаграждение, съответно на изпълнението, на основание чл. 265,
ал. 1 от ЗЗД и без изрично упражнено от ответника право по този ред – така
Решение № 9/05.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 2690/2015 г., II т. о., Решение №
84/30.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 1428/2014 г., І т. о., води до извод, че при
недоказване от ищеца на надлежно изпълнение на работата съобразно
поръчката на възложителя в качествено отношение, като бъде установено
2
некачествено или частично изпълнение, съдът, и без искане на ответника,
следва да намали възнаграждението, което обуславя извод, че преклузия за
това възражение няма. Същото съдът възприема като възражение за неточно
изпълнение, а не за прихващане, като при евентуалната му основателност,
претендираното възнаграждение на ищеца следва да се намали със стойността
на неизработената част, респ. с необходимите за отстраняването на
недостатъка разходи или с обезценката на изработеното при неподлежащ на
отстраняване недостатък.
По доказателствата:
Съдът намира, че доказателствените искания за приемане на
представени от страните писмени доказателства са основателни, поради което
същите следва да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото.
Следва да бъде допусната поисканата ССчЕ, тъй като отговорите по нея
биха имали значение за изхода на спора.
Относно искането за допускане на СТЕ съдът отлага произнасянето си за
откритото съдебно заседание, след изслушване на страните относно това дали
поставеният от ищеца въпрос е въпрос по съществото на спора, след
тълкуване на договора по реда на чл. 20 от ЗЗД (най-общо казано дали
конструкцията е единна или се дължи делима престация) или се касае до
фактически въпрос по надлежното изпълнение на част от предмета на
договора.
Представените за приемане снимки не следва да се приемат по делото
(като веществени доказателства), тъй като изобщо не може да се установи
дали се касае за процесния обект, кога са направени, какви факти ще се
доказва с тях, още повече че предвид липсата на специални знания, съдът ще
допусне и съответната СТЕ.
На основание чл. 374, ал. 2 от ГПК производството по делото следва да
бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на
страните, на които да се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца
и препис от допълнителния отговор на ответника.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ искова молба вх. № 6772/15.07.2024 г.
от „А. С.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
район „В., ул. „Д. Й. № **, чрез адв. Н. Г. от П., със съдебен адрес: гр. П., ул.
„Ш. С.“ № **, ет. **, срещу Община П., Булстат ****, с административен
адрес: гр. П., бул. „Б.“ № **.
3
ОБЯВЯВА на страните следния ПРОЕКТ за УСТЕН ДОКЛАД:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове от „А. С.“
ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „В., ул.
„Д. Й. № **, чрез адв. Н. Г. от П., със съдебен адрес: гр. П., ул. „Ш. С.“ № **,
ет. **, срещу Община П., Булстат ****, с административен адрес: гр. П., бул.
„Б.“ № **, за заплащане на сумата от 167 503.58 лева с ДДС, представляваща
цена по Договор № ******** г. за обществена поръчка за изграждане на:
метална конструкция със седалки върху съществуваща стоманобетонна
трибуна на стадион "Г. Б. – гр. П.", съгласно фактура № *** г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 15.07.2024 г. до
окончателното плащане, на основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, както и за сумата
от 29 346.41 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.03.2023
г. до 11.07.2024 г., на основание чл. 86 от ЗЗД, по банкова сметка: IBAN ******
при „Ю. Б.“ АД.
Исковете се основават на следните фактически твърдения:
Страните са обвързани от сключен между тях Договор № ******** г. за
обществена поръчка, по силата на който ищецът, като изпълнител, е поел
поръчката на ответника, като възложител, в 7-дневен срок от получаване на
възлагателно писмо да изгради метална конструкция със седалки върху
съществуваща стоманобетонна трибуна на стадион "Г. Б. – град П.". Твърди се,
че възложената работа е изпълнена надлежно в договорения срок, като
възложителят е приел работата без забележки или възражения с протокол обр.
19 № 1 от 13.02.2023 г., в който общата стойност на дейностите съответствала
изцяло на цената по договора, а именно 167 503.58 лева с ДДС. Изпълнителят
издал и фактура № *** г. за заплащане на дължимата сума. Сочи се, че
съгласно чл. 4, ал. 1 от договора, възложителят е бил длъжен да заплати
цената в срок до 30 дни от приемането на обекта, т. е. до 15.03.2023 г. Въпреки
изпратените три покани за плащане, такова не е извършено от възложителя.
Иска се и присъждане на законната лихва върху главницата от датата на
исковата молба до окончателното плащане. На основание чл. 86 от ЗЗД се
претендира осъждане и за мораторната лихва върху посочената главница в
размер на 29 346.41 лева за периода от 15.03.2023 г. до 11.07.2024 г. /така
уточнителна молба вх. № 8953 от 30.09.2024 г./. Претендират се и деловодните
разноски.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответната община, чрез кмета П. К. е
подал отговор на исковата молба. Оспорва исковете, като ги счита за
неоснователни поради това, че изложените в исковата молба обстоятелства не
отговарят на действителността. Подробно аргументира, че възложената
поръчка се състои от два отделни вида работи: изграждане на метална
4
конструкция и доставка и монтаж на седалки. От представения от ищеца
протокол обр. 19 № 1/13.02.2023 г. е видно, че приетата работа се отнася само
до монтажа на седалките, с оглед начина на остойностяване на общата цена от
139 586.32 лева без ДДС, по единична цена (88.57 лева) на брой седалки (1 576
бр.). В тази връзка се твърди, че няма извършена работа по изграждане на
метална конструкция. Излага се, че дейностите спадат към категорията „текущ
ремонт“ съгласно чл. 151, ал. 1 от ЗУТ и не предвиждат издаване на
разрешение за строеж, но изискват проектно - разрешение на инженер –
конструктор, съгласно чл. 147, ал. 2 от ЗУТ, каквото няма издадено. Обобщава
се, че след като металната конструкция не е изпълнена, претендираната от
ищеца цена следва да се намали със стойността й, като въпреки това се иска
отхвърляне на исковете изцяло (тези противоречия следва да се отстранят от
ответника в откритото съдебно заседание в процедурата по чл. 145, ал. 2 от
ГПК). Съдът не може да установи дали се оспорва автентичността на
протокола от 13.02.2023 г. с довода, че подписалият го (кмета на общината)
няма нужните технически познания, за да установи действително изпълнените
СМР по договора (това също следва да се уточни в о. с. з.).
В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК е постъпила допълнителна искова
молба. Оспорват се доводите на ответника. Излага се, че металната
конструкция е проектирана, изготвена и монтирана заедно с всяка една от
доставените и монтирани 1 576 седалки върху съществуващата конструкция.
Твърди се, че „металната конструкция“ и „седалките“ не са самостоятелно
обособими, изпълними и оценими съгласно договора. Затова отделните
работи по изпълнението (материали, труд) и отделните елементи на вещите
(конструкция за монтаж, седалка) не са разграничени в ценовото предложение.
Възложената работа е редовно приета от представляващия възложителя – кмет
на Община П., без значение дали същият е имал или не технически познания
или е ползвал трети компетентни лица.
В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК е постъпил допълнителен отговор на
ДИМ. Поддържа се становището, изложено в отговора на ИМ. Излага се, че
ако не се приеме възражението за неизградена металната конструкция, се
прави възражение за некачествено изпълнение на работата, тъй като към
настоящия момент има множество корозирали участъци по металната
конструкция, въпреки че е било предвидено да има антикорозионно покритие
– грунд и боядисване. За възстановяване на корозиралата конструкция се
твърди, че са необходими 20 097.70 лева, видно от съставен от ответника
протокол от 13.11.2024 г., с която сума се заявява възражение за прихващане.
Същото се твърди, че е допустимо съгласно разпоредбата на чл. 371 от ГПК,
тъй като се прави до приключване на съдебното дирене пред първа инстанция,
а и не се налага събиране на допълнителни доказателства, предвид поисканата
5
от ищеца СТЕ. Моли се да се отхвърли иска за главницата със сумата, с която
се намалява стойността на металната конструкция поради сочените
недостатъци, респ. със стойността на действията, които трябва да се
предприемат за отстраняване на корозията.
Съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК приема за безспорно
и ненуждаещо се от доказване, че между страните е сключен Договор №
******** г. за изграждане на метална конструкция със седалки върху
съществуваща стоманобетонна трибуна на стадион "Г. Б. – град П." по реда на
ЗОП.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ в процеса се разпределя
съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК, като всяка страна в процеса
носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които черпи
изгодни за себе си правни последици и на които основава исканията и
възраженията си.
Повдигнатият правен спор възлага в тежест на ищеца доказването на
предпоставките от нормата на чл. 266, ал. 1 от ЗЗД: 1/ валидно възникнало
облигационно правоотношение; 2/ надлежно изпълнение на работата
съобразно поръчката на възложителя, в качествено, количествено и времево
отношение; 3/ приемане на изработеното от възложителя, респ. необоснования
отказ на възложителя от приемане.
Ответникът следва да докаже инвокираните от него възражения, като
при направено възражение за намаляване стойността на дължимото
възнаграждение: стойността на неизработената част, респ. необходимите за
отстраняването на недостатъка разходи или обезценката на изработеното при
неподлежащ на отстраняване недостатък.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените от страните надлежно заверени
по реда на чл. 183 от ГПК копия на документи като писмени доказателства по
делото, като
НЕ ПРИЕМА представените с допълнителния отговор снимки.
ОТЛАГА допускането на съдебнотехническа експертиза за след
изслушване на становището на страните относно това дали поставеният от
ищеца въпрос: „Дали изпълненото представлява седалки на метална
конструкция, монтирани върху стоманобетонова трибуна, и технически
отделими ли са седалките от металната конструкция, чрез която същите се
монтират към трибуната?“ е въпрос по съществото на спора или се касае до
фактически въпрос по надлежното изпълнение на част от предмета на
договора.
НАСРОЧВА разглеждане на делото в открито съдебно заседание на
20.12.2024 г. от 9.30 ч., за която дата и час да се призоват страните, като им се
6
връчи и препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от
допълнителния отговор на ответника.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
7