Р Е Ш Е Н И Е
№... 18.04.2017г. Гр. Г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГЪЛЪБОВСКИ РАЙОНЕН СЪД Граждански състав
На 03.04.2017г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА
Секретар Б.К.,
като разгледа докладваното от съдия Минчева Гр.дело №572 по описа за 2016г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Искът е за делба на наследствено имущество във фаза на допускането.
Искът е предявен от Д.С.Т. *** срещу И.С. ***. Страните били наследници на С.Х.Г., починал на 04.03.1994г. Същият притежавал недвижим имот – Дворно място с площ от 866 кв.м. съгласно скица №307/24.06.2016г. на Община Г. и с площ от 810 кв.м. съгласно нотариален акт, съставляващо УПИ ХІІІ-28, в кв.5 по ПУП на с.П., общ.Г., ведно с построената в него Двуетажна масивна жилищна сграда с кадастрален №1 със застроена площ от 73 кв.м. – търпима на основание §16, ал.1 от ПЗР на ЗУТ и извършените подобрения в имота – да броя паянтови стопански постройки, при граници на УПИ: улица, УПИ ІІ-26, УПИ ІІІ-25 и УПИ ХІІ-29. С нотариален акт от 1983г. наследодателят на страните дарил на ищцата собствената си ½ идеална част от двуетажната масивна сграда, построена в гореописания имот. Останалата ½ идеална част от сградата станала съсобствена между страните при равни квоти след смъртта на наследодателя им. Дворното място било съсобствено между страните също при равни квоти. Страните не можели доброволно да поделят съсобствения си имот, поради което за ищцата се породил правен интерес да предяви иск за делба. Ищцата сама ползвала имота и извършвала подобрения в него. Пожелала да придобие от ответницата нейната идеална част, но цената, която предложила ответницата не отговаряла на действителната.
Моли съда да постанови делба на следния недвижим имот: Дворно място с площ от 866 кв.м. съгласно скица №307/24.06.2016г. на Община Г. и с площ от 810 кв.м. съгласно нотариален акт, съставляващо УПИ ХІІІ-28, в кв.5 по ПУП на с.П., общ.Г., ведно с построената в него Двуетажна масивна жилищна сграда с кадастрален №1 със застроена площ от 73 кв.м. – търпима на основание §16, ал.1 от ПЗР на ЗУТ и извършените подобрения в имота – да броя паянтови стопански постройки, при граници на УПИ: улица, УПИ ІІ-26, УПИ ІІІ-25 и УПИ ХІІ-29,
при квоти: ¾ идеални части за ищцата и ¼ идеална част за ответницата по отношение на двуетажната жилищна сграда и по ½ идеална част за ищцата и ½ идеална част за ответницата по отношение на дворното място. Претендира разноски по производството.
Ответницата е подала писмен отговор в законоустановения срок, с който не оспорва съсобствеността на процесния недвижим имот. Твърди обаче, че съсобствеността е възникнала при наследяване на двамата родители на страните - С.Х.Г., починал на 04.03.1994г. и К.И.Г., починала на 05.09.2006г. Процесният имот е бил тяхна обща собственост в режим на СИО. Със смъртта на С.Х.Г., той е оставил за свои наследници съпругата си К.И.Г. и страните. След смъртта на К.И.Г., тя е оставила за свои наследници страните при равни квоти на съсобствеността. Процесният имот е бил придобит от родителите на страните по време на брака им в режим на СИО, независимо, че само С.Х.Г. е бил вписан в нотариалния акт като собственик. Ответницата оспорва договора за дарение, сключен между ищцата и С.Х.Г., като твърди, че същият е нищожен, като противоречащ на чл.13, ал.2 и ал.3 СК от 1968г. /отм./, тъй като съпругата на дарителя К.И.Г. не е участвала в сделката, нито е дала съгласие за извършването й. Поради тази причина ответницата счита, че договорът не е породил правни последици и съответно квотите на съсобствеността са останали същите, както преди сключването му. В случай че съдът приеме договорът за дарение за действителен, ответницата прави възражение с правно основание чл.30 от ЗН като счита за накърнена запазената си част от наследството. Моли съдът да намали дарственото разпореждане на ½ идеална част от двуетажната жилищна сграда до размера, необходим за допълване на запазената й част. В съдебно заседание оттегля възражението си по чл.30 от ЗН.
Моли съдът да постанови делба на процесния недвижим имот при равни квоти на съделителите. Претендира разноски по производството.
От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Безспорно е установено по делото от приетите като писмени доказателства копия на Удостоверение за наследници с изх.№84/22.11.2016г. на с.П., общ.Г., и Удостоверение за наследници с изх.№14/20.02.2017г. на с.П., общ.Г., че страните са наследници на С.Х.Г., б.ж.на с.П., общ.Г., починал на 04.03.1994г., както и на съпругата му К.И.Г., починала на 05.09.2006г.
За собствеността на недвижимия имот, включен в молбата за делба, бе представен документ за собственост – копие на Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка №23, том І, дело №40/1976г. на Радневски районен съдия, от който е видно, че същият е придобит чрез давностно владение от наследодателя на страните С.Х.Г.. Съдът прие като писмени доказателства по делото копия на Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки с изх.№128/20.02.2017г. на Община Г., Акт за женитба №*/11.12.1946г. на с.Г., общ.Г. и Декларация от 03.04.2017г. за идентичност на имената на наследодателите С.Х.Г. и К.И.Г.. От същите се установява, че родителите на страните са сключили граждански брак на 11.12.1946г. Процесният недвижим имот е придобит от наследодателите на страните по време на брака им и при действието на Семейния кодекс от 1968г. Съгласно чл.13, ал.1 от СК /1968г./ „Недвижимите и движимите вещи и права върху вещи, придобити от съпрузите през време на брака, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, и служат за задоволяване нуждите на семейството.”, а съгласно чл.103 от същия кодекс „Правилата на този кодекс относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити преди влизането му в сила от съпрузи при заварени бракове.” Предвид съдържанието на тези разпоредби процесният недвижим имот, който е признат за собствен на наследодателя С.Х.Г. по давностно владение с нотариален акт от 1976г., е придобит от съпрузите С.Х.Г. и К.И.Г. в съпружеска имуществена общност. Поради тази причина имотът е останал в наследство на страните по делото и от двамата им родители, а не само от баща им С.Х.Г..
Видно от копия на Удостоверение с изх.№АБ-135/29.06.2016г. на Община Г. и скица №307/24.06.2016г. на Община Г., имотът към настоящия момент представлява Дворно място с площ от 866 кв.м. съгласно скица №307/24.06.2016г. на Община Г. и с площ от 810 кв.м. съгласно нотариален акт, съставляващо УПИ ХІІІ-28, в кв.5 по ПУП на с.П., общ.Г., ведно с построената в него Двуетажна масивна жилищна сграда с кадастрален №1 със застроена площ от 73 кв.м. – търпима на основание §16, ал.1 от ПЗР на ЗУТ и два броя паянтови стопански постройки, при граници на УПИ: улица, УПИ І-27, УПИ ІІ-26, УПИ ІІІ-25 и УПИ ХІІ-29.
По отношение на извършеното разпореждане от страна на наследодателя С.Х.Г. с ½ идеална част от сградата в имота в полза на ищцата Д.С.Т., съдът намира следното: Видно от представеното и прието като писмено доказателство копие на Нотариален акт за дарение на недвижим имот №215, том І, дело №420/1983г. по описа на Радневски районен съдия, наследодателят на страните С.Х.Г. е дарил на едната си дъщеря Д.С.Т. собствената си ½ идеална част от двуетажната масивна сграда, построена в процесния имот. Съпружеската имуществена общност от момента на въвеждането й със Семейния кодекс от 1968г. представлява бездялова съсобственост, което изключва разпореждането на единия от съпрузите по време на брака с дела, който би получил при прекратяване на общността. Независимо, че при прекратяване на брака единият от съпрузите би получил ½ идеална част от недвижимия имот, той не може да се разпореди с тази половина по време на брака. Съгласно чл.13, ал.3 от СК /1968г./ „Съпрузите се разпореждат съвместно с общите вещи и права върху вещи или единият от тях - със съгласието на другия.”, а съгласно чл.13, ал.7 от СК /1968г./ „Съгласие за извършване на действия, за които законът изисква особена форма, се дава в същата форма, но ако действията се извършват в нотариална форма, достатъчна е писмена форма с нотариално заверен подпис.” Този режим на разпореждане се различава съществено от режимът, въведен със СК от 1985г. и от сега действащия СК от 2009г. При настоящата и предходната /от 1985г./ уредба бе предвидена възможност за разпореждане от страна на единия съпруг с вещи в режим на СИО при неоспорване от страна на другия съпруг в определен срок, т.е. разпореждането от страна на единия съпруг бе относително недействително по отношение на другия съпруг, като тази недействителност може да бъде санирана при неоспорване на разпореждането в определен от закона срок. Друга е уредбата в СК от 1968г. Чл.13, ал.3 изисква съгласие на другия съпруг и то в определена форма. Това изискване е установено с императивна правна норма, поради което липсата на съгласие в предвидената от закона форма за извършено само от единия съпруг разпореждане с придобит по време на брака в режим на съпружеска имуществена общност недвижим имот води до недействителност на сключения договор, независимо от обстоятелството дали другият съпруг е знаел за това. Устно изразеното съгласие, респ. знанието и непротивопоставянето не са достатъчни, за да се приеме, че договорът е произвел предвиденото в закона вещноправно действие. /Решение №413 от 3.06.2005г. на ВКС по гр. д. №125/2005г., I г. о./ В случай на разпореждане на единия съпруг с вещ в СИО без изричното съгласие на другия съпруг, то това разпореждане е нищожно поради липса на съгласие по смисъла на чл.26, ал.2 от ЗЗД. Нищожността на договора означава, че той не е произвел действие между страните, всеки може да се позове на нея безсрочно, и тя не може да се санира. Поради тази причина извършеното с Нотариален акт за дарение на недвижим имот №215, том І, дело №420/1983г. по описа на Радневски районен съдия разпореждане от страна на наследодателя С.Х.Г. в полза на Д.С.Т. с ½ идеална част от двуетажната масивна сграда, построена в процесния имот е нищожно. Целият имот е останал собственост на С.Х.Г. и К.И.Г. до смъртта им.
По отношение на реда на наследяването и квотите на наследниците съдът следва да приложи разпоредбите на чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 от Закона за наследството. Наследодателят С.Х.Г. е починал на 04.03.1994г. и е оставил за свои наследници съпругата си К.И.Г. и двете си дъщери - Д.С.Т. и И.С.М.. С оглед факта, че процесният имот е бил съпружеска имуществена общност, същата се е прекратила със смъртта на единия от съпрузите и другия съпруг К.И.Г. остава собственик на половината от имота. Другата половина се разделя по равно между съпругата и двете дъщери, като по този начин страните по делото Д.С.Т. и И.С.М. са получили по 1/6 идеална част от процесният имот, а К.И.Г. е била собственик на общо 2/3 идеални части. Със смъртта на К.И.Г. на 05.09.2006г., тя е оставила за свои наследници двете си дъщери – страните по делото Д.С.Т. и И.С.М., които наследяват при равни квоти имуществото на майка си. По този начин страните по делото са придобили собствеността на цялото имущество на своите наследодатели при равни квоти или по ½ идеална част за всяка от тях.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да допусне делбата на горепосоченото имущество, останало след смъртта на С.Х.Г. и К.И.Г., между съделителите Д.С.Т. и И.С.М. при квоти по 1/2 идеална част за всяка от тях, поради което и на основание чл.344, ал.1 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ДОПУСКА съдебна
делба между Д.С.Т., ЕГН **********,***, и И.С.М., ЕГН **********,***, върху следния недвижим имот:
ДВОРНО МЯСТО с площ от 866 кв.м. /осемстотин шестдесет и шест квадратни метра/, съгласно скица №307/24.06.2016г. на Община Г. и с площ от 810 кв.м. /осемстотин и десет квадратни метра/, съгласно нотариален акт, съставляващо УПИ ХІІІ-28, /урегулиран поземлен имот тринадесети за планоснимачен номер двадесет и осем/, в квартал 5 /пет/ по ПУП на с.П., общ.Г., ведно с построената в него Двуетажна масивна жилищна сграда с кадастрален №1 /едно/ със застроена площ от 73 кв.м./седемдесет и три квадратни метра/ – търпима на основание §16, ал.1 от ПЗР на ЗУТ и два броя паянтови стопански постройки, при граници на УПИ: улица, УПИ І-27, УПИ ІІ-26, УПИ ІІІ-25 и УПИ ХІІ-29,
при квоти, както следва: 1/2 /една втора/ идеална част за ищцата Д.С.Т. и 1/2 /една втора/ идеална част за ответницата И.С.М..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от получаването му от страните.
След влизане в сила на решението, делото да се докладва на съдията-докладчик за насрочване във втора фаза на делбата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: