Р Е Ш Е Н И Е
№ 651
07.10.2019 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на пети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Мария Койнова
Прокурор: Николай Трендафилов
като разгледа докладваното от съдия В.Желева и.административно дело №386 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.1, ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба от И.Ж.Т., ЕГН **********,***, с посочен по делото съдебен адрес:***-3, чрез адв.Д.К., против Областна дирекция на МВР – Хасково с адрес: гр.Х., бул.„Б.“ ***, представлявана от Директор.
В исковата молба се твърди, че с влязло в законна сила Решение №150/15.03.2019 г., постановено по адм.дело №23/2019 г. по описа на АС – Хасково, е прогласена нищожността на ЗППАМ №19-1253-000001 от 02.01.2019 г. на Началник група към ОДМВР – Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково. Преди издаването на заповедта, при подаване на заявление за издаване на ново СУМПС, поради изтичане на срок на валидност, на ищеца обяснили, че нямал точки и трябвало да предаде доброволно СУМПС, което той сторил на 27.12.2018 г. Това наложило да бъде прекратено трудовото правоотношение на ищеца с „ИВ ТРАНС“ ООД, където работел като шофьор, тов.автомобил международни превози. Считано от 02.01.2019 г. му била издадена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.12 от КТ, като в заповедта било посочено обективна невъзможност за изпълняване на трудовия договор – отнемане на СУМПС. Ищецът се регистрирал на борсата и с разпореждане от 11.01.2019 г. му било отпуснато парично обезщетение за безработица в размер на 14.49 лв. дневно, определено на база на основната му работна заплата от 510 лв. месечно преди прекратяване на правоотношението. За тази дейност, извън трудовото му правоотношение, ищецът получавал и командировъчни пари, съгласно Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, в размер на 27 евро на ден за единична езда, понеже изпълнявал курсовете сам. Правел по три курса месечно, най-често България – Германия и обратно, Гърция – Германия и обратно, и Турция – Германия и обратно, средно по 9000 км. месечно, и получавал командировъчни пари средно по 2000 лв. Така за м.01.2019 г. ищецът получил обезщетение за безработица в размер на 318.78 лв., за м.02.2019 г. – 289.80 лв. и за м.03.2019 г. – 318.78 лв., като това обезщетение напълно компенсирало заплатата, която щял да получи, ако не бил останал без работа. Предвид оставането му без работа, заради незаконосъобразния акт, издаден от ответника и отменен от АС – Хасково обаче ищецът не можел да изпълнява трудовите си задължения и да изпълнява курсове като международен шофьор, и съответно да получава командировка за това съгласно НСКСЧ. Ето защо в резултат на незаконосъобразните действия на ответника, ищецът претърпял имуществени вреди в размер на 6000 лв., пропуснати ползи от неполучени, поради отменената от съда ЗППАМ, командировъчни пари като международен шофьор за периода от 02.01.2019 г. до 31.03.2019 г., или по 2000 лв. месечно за посочения период, които щял да получава, ако не бил останал без работа поради тази ЗППАМ.
Отделно от това ищецът се депресирал, че остава без работа. Затворил се в къщи, не общувал с приятели. Всичките му приятели били международни шофьори и при всяка среща споделяли къде отиват на курс и колко ще получат. Това още повече натоварвало ищеца, защото без командировките икономическият стандарт на неговото семейство спрямо това на приятелите му спаднал много. Наложило се ищецът да обяснява постоянно на дъщеря им защо не може да закупи определена играчка или рокличка и не могат да пътуват вече. Това, освен него, тормозело и цялото семейство. Започнали да се карат с жена си, ищецът се изнервил страшно много. Същият цял живот бил работил като шофьор, нямал друг трудов стаж и отнемането на СУМПС му се отразило много тежко. Не можел да работи, не можел да шофира и се наложило съпругата му да го кара навсякъде, което променило нейния и най-вече графика на малката им дъщеря, която ищецът, ако имал книжка, можел да взема и води на детско заведение или болница, ако се наложело. За това ищецът претърпял и неимуществени вреди в размер на общо 5000 лв. – болки и страдания. Претърпените от него вреди били пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт на държавата. Съгласно чл.4 от ЗОДОВ държавата дължала обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, което включвало както претърпените загуби, така и пропуснатите ползи. Отговорността на държавата била безвиновна.
Претендира се ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 11 000 лв., представляващи: 6 000 лв. имуществени вреди, произтекли от неполучени поради отменената от съда ЗППАМ командировъчни пари като международен шофьор за периода от 02.01.2019 г. до 31.03.2019 г., или по 2000 лв. месечно за посочения период, които ищецът щял да получил, ако не бил останал без работа поради тази ЗППАМ и 5 000 (пет хиляди) лв. неимуществени вреди – болки и страдания, които вреди били пряка и непосредствена последица от незаконосъобразната ЗППАМ, ведно със законната лихва от увреждането 02.01.2019 г. – датата на ЗППАМ, до окончателното изплащане на сумата, и разноските по делото.
В съдебно заседание, проведено на 05.09.2019 г., е направено изменение на размера на исковата претенция за имуществени вреди и същата следва да се счита предявена в размер на 3 228,65 (три хиляди двеста двадесет и осем лв. и шестдесет и пет ст.) лева.
От ответника по исковете, Областна дирекция на МВР – Хасково, чрез пълномощника му Т.Г., е постъпил писмен отговор на исковата молба, в който се излага становище, че исковете са допустими, предявеният иск за имуществени вреди се счита за основателен, но недоказан по отношение на претендирания размер на настъпилите вреди, а искът за неимуществени вреди се счита за недоказан както по основание, така и по размер. Чрез процесуалния си представител в съдебно заседание – гл.юрк.Ст.С., ответникът моли за отхвърляне на исковете като недоказани, а алтернативно, ако същите бъдат уважени, размерът на обезщетението за имуществени вреди да бъде съобразено с приетото заключение на съдебната експертиза, а размерът на обезщетението за неимуществени вреди се счита за значително завишен съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково изразява становище за основателност на исковите претенции, като счита, че предявената претенция за имуществените вреди следва да бъде удовлетворена изцяло, съобразно изменения ѝ размер, а размерът на претендираното обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде редуциран.
Административен съд – Хасково, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
От Началник група към ОДМВР Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково, е издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №19-1253-000001 от 02.01.2019 г., съдържаща се (на лист 12) в кориците на приложеното към настоящото производство адм.дело №23/2019 г. по описа на Административен съд – Хасково. Със същата ЗППАМ на И.Ж.Т. *** се налага принудителна административна мярка по чл.171, т.4 от ЗДвП – „Изземване на свидетелство за управление на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП“, като е отнето СУ МПС №********
По жалба на И.Ж.Т. срещу ЗППАМ №19-1253-000001 от 02.01.2019 г. е било образувано административно дело №23/2019 г. на Административен съд – Хасково. С постановеното в производство по реда на чл.145 и сл. от АПК по това дело окончателно Решение №150/15.03.2019 г., се прогласява нищожността на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №19-1253-000001, издадена на 02.01.2019 г. от Началник група сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Хасково.
Съгласно Трудов договор №4/28.05.2018 г., сключен между И.Ж.Т. като работник и „ИВ ТРАНС“ ООД, гр.Хасково, като работодател, ищецът работел на длъжност „шофьор, тов.авт/межд.транспорт“ с шифър по НКПД: 8332 2006 Шофьор, товарен автомобил (международни превози), за неопределено време, с продължителност на работния ден 8 часа (пълно работно време), с основно месечно възнаграждение 510.00 лева, без допълнителни възнаграждения.
Видно от вписването на стр.16-17 от Трудова книжка Серия 3 №872206, трудовото правоотношение на ищеца с „ИВ ТРАНС“ ООД, гр.Хасково, е било прекратено на 02.01.2019 г. на правно основание чл.328, ал.1, т.12 от КТ (Работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в следните случаи: при обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор).
Същото обстоятелство е удостоверено и в представеното Разпореждане №262-00-32-1 от 11.01.2019 г. на ТП на НОИ – Хасково, с което на ищеца се отпуска парично обезщетение за безработица, считано от 02.01.2019 г. до 01.11.2019 г.
В представеното по делото Удостоверение изх.№4/21.03.2019 г., изготвено от гл.счетоводител и подписано от ръководителя на „ИВ ТРАНС“ ООД, гр.Х., се удостоверяват размерите на изплатените трудови възнаграждения и обезщетения на И.Ж.Т. по месеци за периода март 2018 г. – февруари 2019 г., в общ размер 3465.38 лв.
В Служебна бележка изх.№3/21.03.2019 г., подписана от управителя на „ИВ ТРАНС“ ООД, гр.Х., се удостоверява, че на И.Ж.Т. за периода м.05.2018 г. – м.12.2018 г. са изплатени командировъчни по Наредбата за служебни командировки и специализации в чужбина, както следва: м.06.2018 г. – 792.11; м.07.2018 г. – 1531.42; м.08.2018 г. – 950.53; м.09.2018 г. – 1584.22; м.10.2018 г. – 739.30; м.11.2018 г. – 1637.03; м.12.2018 г. – 1267.37, или общо за периода – 8 501.98 лева.
В писмо с дата 21.03.2019 г. С. С.– управител на „ИВ ТРАНС“ ООД, гр.Х., заявява, че съгласно Наредбата за служебни командировки и специализации в чужбина, на И.Ж.Т., шофьор на товарен автомобил, са изплащани командировъчни в размер на 27 (двадесет и седем) евро на ден при единична езда по релации България – Германия, Гърция – Германия, Турция – Германия, със среден месечен пробег от 9000 км., равняващи се на 2 (два) курса по 15 (петнадесет) дни.
Представено е и писмо от Началник на отдел „Статистически изследвания – Хасково“ Териториално статистическо бюро – Юг на НСИ, уведомяващо, че въз основа на наличната информация за отчетната 2017 г., към 04.02.2019 г. Националният статистически институт е определил на „ИВ ТРАНС“ ООД, гр.Х., основна икономическа дейност „Товарен автомобилен транспорт“ с код 49.41 по КИД-2008.
По искане на ищеца по делото беше назначена съдебно-счетоводна експертиза със задача след извършване на проверка при работодателя „ИВ ТРАНС“ ООД да даде заключение какъв би бил размерът на командировъчните пари за исковия период, които ищецът би получил, ако не беше останал без работа, като вземе за база курсовете, които са правили колегите на ищеца в това дружество за този период от време.
Прието е Заключението на експертизата, изготвено от вещо лице К.Н., което е констатирало, че основната дейност, с която се занимава „ИВ ТРАНС“ ООД, гр.Х., е „товарен автомобилен транспорт“, а броят на шофьорите за посочения в исковата молба период – от 02.01.2019 г. до 31.03.2019 г. е 7 без ищеца И.Ж.Т.. В табличен вид вещото лице е посочило общия за всички шофьори брой на курсовете в чужбина и дните им в командировка – съответно за м.01.2019 г. – 10 бр. курсове за 142 дни; за м.02.2019 г. – 13 бр. курсове за 168 дни и за м.03.2019 г. – 13 бр. курсове за 118 дни. Изчислило е, че средният брой на курсовете в чужбина, сходни с тези, които е изпълнявал ищецът, през посочения период, изпълнявани от един шофьор е 5,14 (36 курса разделени на 7 шофьора) за средно 61,14 дни в командировка (428 дни разделено на 7 шофьора). Според заключението, изплащаните командировъчни на международните шофьори в „ИВ ТРАНС“ ООД са в размер на 27 евро на ден. Даден е отговор, че ако не беше останал без работа, като се изхожда от курсовете, които са правили колегите му в дружеството - работодател в този период, за времето от 02.01.2019 г. до 31.03.2019 г. ищецът би получил командировъчни пари в размер на 1650,78 евро (61,14 дни умножено по 27 евро), с левова равностойност 3 228,65 лева.
В производството по делото бяха събрани и гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля А. Л. Т. – съпруга на ищеца. Същата разказва пред съда, че мъжът ѝ И.Т. работел като шофьор откакто тя го познавала, това му била единствената професия, друго не бил работил. Последно работел като шофьор към фирма „ИВ ТРАНС“, международен транспорт, като правел по два-три курса на месец в чужбина – в Турция-Германия, България-Германия, Гърция-Германия, Австрия. На месец получавал около 2 000 лева. Той бил човекът, който изкарвал в къщи парите. Единствено той работел, защото дъщеря им често боледувала и ходела на предучилищна подготовка до обяд. Тъй като съпругът ѝ пътувал, свидетелката се грижела за нея, а финансите на семейството били изцяло на гърба на ищеца. Свидетелката разказва, че след като му отнели книжката, съпругът ѝ останал без право на шофиране и загубил и правото си да работи. Той се депресирал, затворил се в къщи и не искал да общува с приятели, тъй като техните приятели били основно шофьори, негови колеги, и когато се чували с ищеца, те му разказвали колко курса на месеца са направили, къде мислели да отидат на почивка, какво били купили на детето си, и всеки се хвалел колко курса бил направил и какви пари бил изкарал, а нейният мъж стоял в къщи и не искал да излиза. Също така много го притеснявало това, че дъщеря им имала своите нужди, искала играчки, трябвало да отпразнуват рождения ѝ ден през месец януари, а семейството нямало тази възможност, при което свидетелката за пръв път видяла как мъжът ѝ се разстроил и се разплакал. Според показанията на свидетелката, дъщеря им страдала от астма и поради тази причина не можела да посещава близките до дома им детски градини, а посещавала само до обяд единствената в града предучилищна група в училище и се налагало да я карат до там. Свидетелката заявява, че детето всеки месец било с тежки пристъпи, с които тя се справяла в къщи, но след като отнели книжката на съпруга ѝ, той вече не можел да кара и взема дъщеря си от училище, или да я заведе в болницата, това трябвало да прави само свидетелката. Всеки път, когато се наложело и трябвало мъжът ѝ да отиде някъде, трябвало тя да го кара, и това променило ежедневието на семейството и на дъщеря им.
Свидетелката заявява също, че в периода от 02.01.2019 г. до 31.03.2019 г. съпругът ѝ не е работил, бил на борсата, а след изтичане на този период той веднага се върнал на работа в същата фирма, от момента, в който си изкарал шофьорска книжка и дигитална карта, веднага се върнал на работа.
Въз основа на така установените обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:
Предявените в производството два обективно съединени осъдителни иска са с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, съгласно която разпоредба Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
Материалноправните основания за възникване правото на обезщетение за ищеца, регламентирани в чл.4, във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ са следните: на същия да е причинена имуществена или неимуществена вреда, вредата да е пряка и непосредствена последица от увреждането, а увреждането да е настъпило като резултат от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административен орган или длъжностно лице, осъществени при или по повод изпълнение на административна дейност.
Първият елемент на фактическия състав и условие за ангажиране на отговорността по ЗОДОВ е да е налице незаконосъобразен акт, действие или бездействие на държавен или общински орган и длъжностни лица. Наличието на този елемент в случая е безспорно доказано по отношение и на двата иска. Събрани са категорични доказателства, че преди предявяването на исковете, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №19-1253-000001 от 02.01.2019 г., издадена от Началник група към ОДМВР Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково, която с характер на индивидуален административен акт, е била обявена за нищожна по съдебен ред, с влязло в законна сила на 15.03.2019 г. съдебно решение.
В чл.204, ал.1 от АПК, регламентиращ допустимостта на иска в производство за обезщетение по реда на Глава единадесета от АПК, е посочено, че иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред, а в ал.3 на същата разпоредба – че когато вредите са причинени от нищожен или оттеглен административен акт, незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение.
Предвид тези разпоредби, с оглед предмета на съдебната проверка на индивидуалните административни актове, очертан в чл.168, ал.1 от АПК и регламентираната в чл.168, ал.2 от АПК възможност съдът да обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това, следва да се приеме, че нормативната уредба допуска претендираните вреди да произтичат не само от отменен като незаконосъобразен административен акт, но и от такъв, обявен от съда за нищожен.
Доколкото предявените осъдителни искове съдържат претенция за обезщетение за вреди именно от такъв индивидуален административен акт, същите са допустими за разглеждане.
Съгласно чл.205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите, респективно за да е допустим искът, следва също ответникът да е юридическо лице, в чиято система бюджетно и организационно е включен органът или длъжностното лице, пряк причинител на увреждането.
В случая исковете са предявени срещу надлежен ответник, тъй като нищожният индивидуален административен акт, от който се претендира да произтичат вредите, е издаден от Началник група към ОДМВР Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково – орган в структурата на ответната Областна дирекция на МВР – Хасково, която е юридическо лице съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР, и следователно е пасивно легитимирана да отговаря по така предявените искове.
От формална гледна точка претенцията на ищеца за обезщетяване на претърпени от него имуществени вреди в размер на 3 228,65 лева е процесуално допустима за разглеждане, но не следва да бъде уважена, тъй като не са налице всички кумулативно предвидени в закона предпоставки за ангажиране отговорността на ответника.
Разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ предвижда, че държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.
За дължимостта на обезщетение по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ е от значение претърпяно ли е твърдяното увреждане, вследствие на какво то е причинено и дали вредите са пряка и непосредствена последица от отменения административен акт. Освен да са действително настъпили, вредите следва и да се докажат, тъй като претърпяването им не се презюмира, а доколкото за неуредените в специалния закон въпроси §1 от ДР на ЗОДОВ препраща към прилагане разпоредбите на гражданските закони, то в исковото производство тежестта да докаже съответните правнорелевантни към претенцията му за обезщетяване обстоятелства е изцяло на ищеца.
В процесния случай с писмени доказателства по несъмнен начин се установяват релевантните обстоятелства, че от 28.05.2018 г. ищецът И.Ж.Т. е работил по трудов договор в „ИВ ТРАНС“ ООД, гр.Х., на длъжност шофьор на товарен автомобил (международни превози), за неопределено време, за което от работодателя му е било изплащано договорено месечно трудово възнаграждение в размер на 510 лева и командировъчни съгласно Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина в размер на 27 евро на ден при единична езда, при извършваните от него курсове в чужбина, като общо за периода от м.06.2018 г. до м.12.2018 г. ищецът е получил 8 501,98 лева командировъчни. Безспорно е установено също, че Свидетелството за правоуправление на моторно превозно средство на водача И.Ж.Т. е било отнето на 02.01.2019 г., с издаването на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №19-1253-000001 от същата дата, с която му е наложена мярката по чл.171, т.4 от ЗДвП – изземване на СУМПС. По силата на чл.172, ал.6 от ЗДвП приложената на ищеца ПАМ се ползва с предварително изпълнение, а след обжалването ѝ по съдебен ред с влязло в сила на 15.03.2019 г. съдебно решение е била прогласена нейната нищожност.
Не е спорно, че трудовото правоотношение на ищеца е било прекратено едностранно от работодателя на 02.01.2019 г. на основание обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор. Предвид основната дейност на фирмата работодател, а именно „товарен автомобилен транспорт“, както и заеманата от ищеца длъжност шофьор, доколкото с отнемането на Свидетелство за управление на МПС последният фактически е бил лишен от възможност да изпълнява основните си трудови задължения, следва да се приеме, че прекратяването на трудовото му правоотношение е предпоставено от изземването на неговото СУМПС с цитираната ЗППАМ.
По делото не са представени писмени доказателства, но няма спор в тази насока, а и от показанията на разпитания свидетел се установява, че ищецът не е работил до края на заявения в исковата молба период 02.01.2019 г. – 31.03.2019 г., като бил обезщетяван за безработица, а веднага след изтичането на този период, след като си изкарал шофьорска книжка и дигитална карта, се върнал на работа в същата фирма.
Според твърденията в исковата молба, претендираните от ищеца имуществени вреди представляват пропуснати ползи, изразяващи се в неизплатени му за исковия период командировъчни.
От писмените доказателства по делото е видно, че получаваните от ищеца до м.12.2018 г. включително, парични суми, наречени командировъчни, са му били изплащани от работодателя по реда на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (приета с ПМС №115 от 03.06.2004 г., обн.ДВ бр.50/2004 г., в сила от 01.07.2004 г.). С тази Наредба се уреждат условията и редът за командироване, осъществяване и отчитане на служебните командировки и специализации в чужбина, правата и задълженията на командироващите органи и на командированите лица. Съгласно чл.2, ал.1 от същата, командировка в чужбина е изпращането на лица за извършване на конкретна служебна работа в чужбина по нареждане на съответния командироващ орган, а в чл.5, ал.1 е предвидено, че командироването или изпращането на специализация в чужбина се извършва въз основа на писмена заповед. В Раздел III от Наредбата е регламентирано правото на командированите лица на пари за пътни, дневни, квартирни и други разходи, за покриването на разходите им в чужбина, а в Раздел IV – командировъчните пари на персонала на сухоземни, въздухоплавателни и водни транспортни и специални средства. Според чл.31, ал.1 от Наредбата, персоналът на сухоземните транспортни средства получава командировъчни пари на ден за времето на изпълнение на международни рейсове съгласно индивидуалните ставки, определени в приложение №3, в което за шофьори при автомобилни превози са предвидени командировъчни пари на ден в размери до 27 евро при единична езда и 21 евро при двойна езда, включително квартирни пари. Съгласно чл.32, ал.1 от Наредбата, единната ставка се прилага за шофьорите при автомобилните превози и се обвързва с пропътуваните километри и други специфични показатели въз основа на заповед на ръководителя на ведомството или предприятието.
При така цитираната нормативна регламентация на командировъчните пари на шофьорите при автомобилни превози в чужбина, не може да се приеме, че претендираните от ищеца суми представляват имуществени вреди за същия. От една страна в патримониума на лицето не е настъпила реална имуществена вреда, защото същият не е осъществявал изпълнение на международни рейсове, за които да му се дължи този вид целево парично овъзмездяване. За исковия период същият не е бил командирован в чужбина по реда на Наредбата, респективно не е имал правно основание да получи претендираната парична сума под формата на командировъчни пари. (В този смисъл трайно формирана съдебна практика на ВАС, изразена в Решение №188/09.01.2017 г. по адм.дело №12496/2015 г.; Решение №5276/04.05.2016 г. по адм.дело №6798/2015 г.; Решение №1702/17.02.2016 г. по адм.дело №15433/2014 г.; Решение №9985/27.07.2017 г. по адм.дело №491/2017 г.; Решение №2818/14.03.2016 г. по адм.дело №3609/2015 г., Решение №1983/12.02.2014 г. по адм.дело №5583/2013 г. и др).
От друга страна, претендираните суми не представляват доказани пропуснати ползи за ищеца. При липсата на изрична уредба в АПК и ЗОДОВ, на основание направеното в § 1 от ЗР на ЗОДОВ препращане към гражданските и трудовите закони за неуредените в този закон въпроси, преценката относно обезщетяването за имуществените вреди следва да бъде извършена при съобразяване разпоредбите на гражданските закони – чл.82, във вр. с чл.79, ал.1 от на ЗЗД, съответно тяхното тълкуване и прилагане.
В Решение №156/29.11.2010 г. на ВКС по т.д. №142/2010 г., I т.о., ТК, е разгледан въпросът относно пропуснатите ползи, като е прието, че „Пропуснатите ползи, за които се претендира обезщетение, …, трябва да имат качеството на реалност и сигурност, те не са хипотетични вреди. Реалността им се разкрива само в доказаната възможност да бъде увеличено имуществото, поради договорно неизпълнение, а не чрез логически предположения за закономерното настъпване на това евентуално увеличение“.
В процесния случай, при липсата на конкретно издадени командировъчни заповеди например, не е доказано по категоричен начин, че ако не му беше прекратено трудовото правоотношение, ищецът е щял да осъществи/изпълни определен брой международни рейсове с товарен автомобил в чужбина, в резултат на което имуществото му несъмнено да се увеличи със сумата от 3 228,65 лева. Изчисленията на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза в случая се базират на средния брой курсове в чужбина и дни в командировка на останалите шофьори на работа в „ИВ ТРАНС“ ООД, гр.Х., но приемането, че и ищецът би осъществил този брой курсове в периода от 02.01.2019 г. до 31.03.2019 г., почива само на логическо предположение. Получаването от същия на сумите за командировъчни в този размер няма характер на реално и сигурно събитие, за да се приеме, че ищецът е пропуснал тези ползи само на основание отнемането на неговото СУМПС.
Отделно от това, претендираните вреди не представляват пряка и непосредствена последица от обявения за нищожен административен акт за отнемане на СУМПС. Съгласно доктрината и съдебната практика, пряка последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения, като под преки вреди се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, а непосредствени са вредите, настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. Невъзможността на ищеца да изпълнява курсове в чужбина и получава командировъчни пари за тях не произтича пряко и непосредствено от наложената му принудителна административна мярка за изземване на СУМПС. Тази невъзможност е опосредена от прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца като шофьор и липсата на основание същият да бъде командирован от работодателя.
Ето защо исковата
претенция за обезщетяване на имуществени вреди, произтекли
от неполучени от ищеца поради отменената от съда ЗППАМ командировъчни пари като
международен шофьор за периода от 02.01.2019 г. до 31.03.2019 г., в размер на 3
228,65 лева, следва да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна.
По отношение претенцията на ищеца да
бъде обезщетен със сума в размер на 5000 лева за претърпени от него
неимуществени вреди, съдът намира следното:
Под неимуществени вреди се разбира засягането на нематериални блага, като например преживени болки, страдания, увреждане на здравето, накърнен обществен престиж, пропусната възможност за професионална реализация, незачитане на човешко достойнство и др. подобни, като е необходимо вредите да са обективно причинени.
От събраните по делото доказателства съдът приема за доказани изложените в исковата молба твърдения на ищеца, че в исковия период същият е преживял негативни субективни усещания, свързани с обстоятелството, че е останал без работа, като се депресирал, не общувал с приятели, тормозел се, че не успява да поддържа икономическия стандарт на своето семейство, да задоволява всички потребности на дъщеря си, да работи и да получава трудови доходи, както и да шофира автомобил при обичайните дейности на семейството.
В тази насока съдът кредитира изцяло свидетелските показания на свид.А. Т.. Макар свидетелката да е съпруга на ищеца, показанията ѝ не следва да бъдат игнорирани, тъй като се характеризират с логичност, последователност и достоверност, включително изцяло се подкрепят от данните, съдържащи се в писмените доказателства по делото. В синхрон със записите в Трудовата книжка на ищеца са показанията, че същият винаги е работил само като шофьор, а данни за получаваните от него доходи в периода, предхождащ прекратяването на трудовото му правоотношение са обективирани в писмените справки, издадени от работодателя му. От същите е видно, че доходите на ищеца, респ. на семейството му, за което финансово обезпечаване същият се грижи сам, значително са надвишавали доходите, получавани като безработен.
Свид.А. Т., която има
непосредствени впечатления от състоянието на съпруга си, дава показания, че
след като му отнели книжката, ищецът останал без право на шофиране и така загубил
и правото си да работи. Той се депресирал, затворил се в къщи и не искал да
общува с приятели, тъй като техните приятели били основно шофьори, негови
колеги, които били запазили доходите и стандарта на живот, който съпругът
ѝ вече не можел да осигури на семейството си. Разказва, че същият много
се притеснявал, че не може да посреща както дотогава нуждите на дъщеря си, като
не можел да я води и взема с автомобил от предучилищната подготовка, която
посещавала и да я кара на медицински прегледи и до болницата, което често се
налагало на семейството. Свидетелката конкретно сочи, че през месец януари не
успели да отпразнуват рождения ден на дъщеря си поради финансови затруднения и
тогава тя за пръв път видяла как мъжът ѝ се разстроил и се разплакал.
В своята съвкупност писмените и гласните доказателства установяват по безспорен начин наличието на посочените от ищеца негативни преживявания, изразяващи се в страдания, обективно увреждащи неговата неимуществена сфера, както и пряката им и непосредствена връзка с обявения за нищожен административен акт – ЗППАМ, тъй като ако не му беше отнето Свидетелството за управление на МПС, ищецът нямаше да бъде лишен от възможност да шофира, да упражнява професията си и да поддържа икономическия стандарт и начин на живот на семейството си такива, каквито са били до незаконосъобразното отнемане на СУМПС.
Ноторно известно е, че неимуществените вреди нямат материален еквивалент за пострадалия, поради което законът постановява следващото се за тях обезщетение да се определи на принципа на справедливостта. По изложените по-горе съображения и като взе предвид конкретните обективно съществуващи обстоятелства, релевантни за определяне размера на обезщетението, съдът намира, че не е оправдано претенцията на ищеца да бъде уважена в пълен размер. С оглед вида и характера на увреждането, ниския му интензитет, както и непродължителния период от три месеца, в който са изтърпявани негативните преживявания, неимуществената вреда на ищеца би била справедливо възмездена с обезщетение, възлизащо на 300 лева.
Този размер на обезщетение за неимуществени вреди следва да се присъди в полза на ищеца, като в останалата част, до пълно предявения размер от 5 000 лева искът следва да бъде отхвърлен.
Доколкото искането за присъждане за лихва е акцесорно, то след като съдът намира основното искане за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за основателно в определения по-горе размер, то следва да се уважи и искането за присъждане на законната лихва върху тази сума. Съобразно т.4 на Тълкувателно решение №3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т.гр.д. №3/2004 г., ОСГК, при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, а при нищожните – това е моментът на тяхното издаване. Ето защо лихвата върху сумата следва да бъде присъдена така, както е поискана от ищеца, считано от 02.01.2019 г. – датата на издаване на обявената за нищожна по съдебен ред ЗППАМ.
Предвид изхода на спора и на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в производството разноски – 140 лева за възнаграждение на вещо лице и 10 лева за държавна такса, а от заплатеното по Договор за правна защита и съдействие от 21.03.2019 г. възнаграждение за един адвокат в размер на 800 лева, съобразно уважената част от иска, следва да бъдат присъдени 48 лева.
Сумата от 30 лева, представляваща разликата между действително внесената от ищеца като държавна такса сума от 50 лева и дължимата такава за образуване на делото в размер на по 10 лева за всеки иск, се явява недължимо платена и не следва да бъде присъждана в тежест на ответника, а подлежи на връщане по реда на чл.4б от Закона за държавните такси по искане на ищеца.
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТВЪРЛЯ като неоснователен иска по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ на И.Ж.Т., ЕГН **********,***, срещу Областна дирекция на МВР – Хасково за сумата от 3 228,65 лева (три хиляди двеста двадесет и осем лв. и шестдесет и пет ст.) лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, произтичащи от обявената за нищожна по съдебен ред Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №19-1253-000001 от 02.01.2019 г. на Началник група към ОДМВР Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково, за периода от 02.01.2019 г. до 31.03.2019 г.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Хасково, с адрес: гр.Х., бул.„Б.“ ***, да заплати на И.Ж.Т., ЕГН **********,***, сумата от 300 (триста) лева, представляваща обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за претърпени в периода от 02.01.2019 г. до 31.03.2019 г. неимуществени вреди, произтичащи от обявената за нищожна по съдебен ред Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №19-1253-000001 от 02.01.2019 г. на Началник група към ОДМВР Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 02.01.2019 г. до окончателното ѝ заплащане, като
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна исковата претенция до пълния предявен размер от 5 000 (пет хиляди) лева.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Хасково, с адрес: гр.Х., бул.„Б.“ ***, да заплати на И.Ж.Т., ЕГН **********,***, разноски по делото в размер на 198 (сто деветдесет и осем) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: