Р Е Ш Е Н И Е
№
град Разград, 27.02.2020 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично съдебно заседание
на 27.01.2020 г., в състав:
Председател: Рая Йончева
Членове: Валентина Димитрова
Атанас Христов
при секретаря Светлана Лазарова разгледа докладваното от
съдия Атанас Христов въззивно гражданско дело № 369 по описа за 2019
година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 442 от 18.10.2019 г. по гр.д № 705/2019 г. по
описа на РС - Разград, съдът е постановил следното:
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО исковете на „ОТП Факторинг
България“ ЕАД, ЕИК, *********,
със седалище и адрес на
управление в София, район Оборище, бул.Княз Александър
Дондуков №19 ет.2, да се признае за установено спрямо В.М.Д. *** Вазов
4, ЕГН ********** съществуването на вземане на ищеца за следните
суми по договор от дата 11.02.2013г. за издаване и обслужване на кредитна карта
с револвиращ ефект, за които е издадена и заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение по частното гражданско дело
№1140/15г. по описа на РРС:928.50лв.– главница, ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед
- 24.04.2015г, до окончателното изплащане на вземането;190.28 лева –
„редовна“ лихва за периода от 20.06.2014г до 23.04.2015г.; 2.08лв.– лихва върху
цялата главница за периода от 08.04.2015г до 23.04.2015г, и 25 лева
такси и 300лв. разноски.
ОБЕЗСИЛВА заповед за незабавно изпълнение №1140/27.04.2015г, издадена по
частното гражданско дело №760/2015г. на РРС, и изпълнителния лист от
дата 27.04.2015г., издаден по същото дело.
ОТХВЪРЛЯ ОСЪДИТЕЛНИТЕ ИСКОВЕ на „ОТП Факторинг България”
ЕАД, гр.София, ЕИК *********, адрес на управление в София, р-н Оборище, бул. Княз Александър Дондуков №19 ет.2, да бъде
осъден В.М.Д. *** Вазов 4, ЕГН **********, да заплати на ищеца
следните суми по договор за издаване и обслужване на кредитна карта
с револвиращ ефект от 11.02.13г.: 928.50лв.– главница, ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на подаването на заявлението за издаване на заповед - 24.04.2015г,
до окончателното изплащане на вземането;190.28
лева – „редовна „ лихва за периода от 20.06.2014г до 23.04.2015г.; 2.08 лв. – лихва върху цялата главница
за периода от 08.04.2015г до 23.04.2015г.
Това решение се обжалва само
в отхвърлителната му част от ищеца „ОТП Факторинг България”
ЕАД, чрез пълномощника му юрисконсулт
Дима Христова Вълева. Жалбоподателят намира, че решението относно сумите 190.28 лева и 2.08 лв. е недопустимо, като постановено при непредявен иск. Ето
защо, относно тези суми моли решението да бъде обезсилено. Относно сумата от 928.50лв. представляваща главница, счита, че решението е неправилно,
поради което моли да бъде отменено и бъде постановено решение, с което
ответникът да бъде осъден да му заплати тази сума, ведно със законната лихва
считано от подаването на исковата молба. Излагат се подробни доводи за
незаконосъобразност на обжалваното решение. Претендират се разноските по делото
в двете инстанции, включително юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.
78, ал. 1, във връзка с ал.
8 ГПК и чл. 37 от Закона за правна помощ.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, другата страна - В.М.Д., чрез особения си представител по чл. 47 , ал.6 ГПК адв. И.К.И. ***,
депозира отговор на жалбата. Намира
жалбата за неоснователна и моли решението да бъде потвърдено в обжалваната му
част. Излага подробни съображения.
В открито съдебно заседание при редовност
в призоваването за ищеца се явява пълномощникът му юрисконсулт Дима Христова
Вълева, която поддържа жалбата и излага подробни съображения.
За ответника се явява особения му
представител адв. И.К.И. ***, при редовност в призоваването. Поддържа отговора
на жалбата и излага подробни съображения.
Страните не сочат доказателства и във
въззивното производство не са събрани нови доказателства.
Решението на районния съд, имащо характер
на определение, в частта, с която е прекратено производството във връзка с
предявените главни, обективно съединени искове по чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК да се признае за установено спрямо
ответника съществуването на вземане на ищеца и е обезсилена заповедта за
незабавно и издадения изпълнителен лист не е обжалвано и е влязло в сила.
Разградският окръжен съд, след като
провери обжалваното решение съгласно чл. 269 ГПК, прецени събраните по делото
доказателства и обсъди възраженията и доводите на страните, намери за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от
страна, която има право да обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което се явява процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г.,
ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно, но недопустимо в
частта, с която първоинстанционният съд е отхвърлил осъдителните искове, с
правно основание чл. 430 ТЗ, вр. с чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 86, ал.1 ,
относно сумите:
- 190.28
лева – „редовна„ лихва за периода от 20.06.2014г до 23.04.2015г.,
- 2.08
лв. – лихва върху цялата главница за периода от 08.04.2015г до 23.04.2015г.,
- законна
лихва върху главницата от 928.50 лв. за периода от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед –
24.04.2015г., до подаването на исковата молба – 21.02.2019г.
С такива осъдителни искове съдът не е бил
сезиран. Ищецът е предявил осъдителен иск по чл. 430 ТЗ, вр. с чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД само
относно главницата в размер на 928.50лв., ведно със законна лихва считано от подаването на исковата молба
– 21.02.2019г. /а не от подаването на
заявлението за издаване на заповед – 24.04.2015г./. Поради това в недопустимите му части първоинстанционното
решение следва да бъде обезсилено, а производството в тази му част следва да
бъде прекратено, на осн. чл. 270, ал.3 ГПК.
В частта относно отхвърлянето на осъдителния иск с правно
основание чл. 430 ТЗ, вр. с чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД
за главницата от 928.50 лв. ведно със законна лихва считано от подаването на
исковата молба – 21.02.2019г. до окончателното изплащане, атакуваното
решение е допустимо, но неправилно по следните съображения:
Безспорно се установява, че на 11.02.2013г. Банка ДСК
ЕАД е сключила с ответника Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с
револвиращ кредит за физически лица /DSK MaxiCard/ в размер на 1 000 лв., с
падеж-всяко 20 число на месеца. Уговорен е ГПР от 26.46 %. Общата дължима сума
е 1 131.84 лв., като изчисленията са направени при условие че кредита бъде
усвоен незабавно и изцяло за срок от 1 година и ще се погасява на 12 равни
месечни вноски от по 93.57 лв., първа вноска с падеж 11.03.2013г. и последна с
падеж 11.02.2014г., а на 11.02.2013г. се дължи такса в размер на 9 лв. В
погасителния план е посочен фиксиран лихвен процент 21.95%.
Пред първоинстанционния съд е изготвена ССЕ, чието
заключение настоящия състав кредитира като пълно, ясно, обосновано и правилно.
Видно от същото, ответникът е усвоил
пълния размер на кредита, чрез тегления от АТМ и чрез POS устройство при търговец. Това е
станало в периода 20.02.13г.-22.02.13г. Ответникът е направил 5 вноски, на дати
различни от тези по погасителния план. Последното плащане от ответника е от 06.04.2014г., като общо внесените по
договора суми от него са в размер на 503.95лв. Размерът на дължимата
главница е 928.20 лв.,
договорната лихва е в размер на 190.28лв. от 20.06.14г. до 23.04.15г.,
наказателната лихва за забава върху цялата главница е 418.38лв.
/416.30лв.+2.08лв./ и 90лв. дължими такси
По делото е приета нотариална покана - връчено
Уведомление до ответника от Банка ДСК ЕАД. В същото е посочено, че поради
забава на задълженията по Договор за банков кредит 13/22263273 и на основание
предвидените в него условия, Банката обявява кредита за предсрочно изискуем,
като от датата на получаване на това писмо цялата непогасена главница става
дължима и върху нея се начислява предвидената в договора лихва за забава.
Уведомлението изпратено до адреса посочен в Договора, който адрес съвпада с
постоянния и настоящия на ответника, както към момента на връчването, така и
към настоящия момент. Видно от справка от НАП ответникът не е имал трудов
действащ трудов договор, за да може книжата да му бъдат връчени по месторабота.
В нотариалната покана – Уведомление е налице отбелязване, че е връчена на
06.04.2015г. от Росица Кирилова – нотариус с район на действие РС – Разград,
рег. № 380 на НК, чрез залепено уведомление на 12.03.2015г.
На
09.05.2016г. между Банка ДСК ЕАД и ищеца е сключен договор за цесия на пакет от
вземания, в който е включено и вземането на банката към ответника. Цедента е
упълномощил цесионера от негово име да уведоми длъжника за извършената цесия. Последния
изпратил по пощата препоръчано писмо с обратна разписка до ответника, с което
го уведомявал за извършената цесия, но пратката се върнала с отбелязване от
пощенски служител от дата 24.06.2016г., че получателят отсъства и е зад
граница.
Така безспорно се установява, че дължимата от ответника главница възлиза на
928.20лв. и това е стойността, която следва да бъде върната на
кредитодателя, ведно със законната лихва считано от подаването на исковата
молба – 21.02.2019г., до окончателното изплащане на сумата. По делото няма
данни, че сумата е заплатена, поради което и съдът намира, че задължението на
ответника е останало непогасено и предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 430 ТЗ, вр. с чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД е основателен и доказан.
По възражението на ответника, че тъй като уведомлението за цесия
не е връчено на длъжника-ответник, то договора за цесия няма действие спрямо
ответника.
В съдебната практика по чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД безпротиворечиво е установено правилото, че
уведомяването на длъжника не е елемент от фактическия състав на договора за
цесия. Със сключването на такъв договор вземането преминава от цедента към
цесионера. До съобщаването на длъжника тази последица от договора се отнася
само до отношенията между страните по него – цедент и цесионер. Целта на задължението
на цедента да уведоми длъжника за прехвърленото вземане е длъжникът да бъде
защитен при изпълнение на неговото задължение – да изпълни задължението си
точно, като плати на надлежно легитимирано лице, което е актуалният носител на
вземането към момента на плащането. Следователно длъжникът може да възразява
успешно за липса на уведомяване, само ако едновременно с това твърди, че вече е
изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента
на уведомлението (така определение № 987/18.07.2011 г. на ВКС по гр. д.
867/2011 г., ІV г. о.). Подобно възражение липсва в отговора на исковата молба,
а от друга страна по делото е установено с представеното заключение на
съдебно-счетоводната експертиза, че след прехвърляне на вземането ответникът не
е извършвал плащания. Ето защо възражението за неуведомяването на ответника по
реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД е без правно значение за спора. Горният
извод прави безпредметно обсъждането на въпроса дали връчването на уведомление
за извършената цесия на особения представител на длъжника в хода на
образуваното съдебно производство поражда валидно действие спрямо последния.
Такава е и съдебната практика - Решение
№ 60 от 7.03.2019 г. на ОС - Разград по в. гр. д. № 25/2019 г., Решение № 168 от 3.10.2019 г. на ОС - Разград
по в. гр. д. № 213/2019 г., Решение
№ 4121 от 1.08.2017 г. на ОС - Благоевград по в. гр. д. № 205/2017 г., Решение
№ 692 от 12.02.2019 г. на ОС - Благоевград по в. гр. д. № 998/2018 г.
Относно действителността на процесния договор.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12
и 20
и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски
кредит е недействителен. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит
е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Съдът намира, че в настоящото производство
е ирелевантно дали процесния договор е недействителен по см. на чл. 22 ЗПК.
Предмет на настоящото производство е дължимостта единствено на главницата по
договора /чистата стойност на кредита/,
а тя с оглед разпоредбата на чл. 23 ЗПК се дължи дори и при недействителен
договор по см. на чл. 22 ЗПК. Такава е и съдебната практика по сходни
казуси намерила израз в: Решение
№ 133 от 3.07.2019 г. на ОС - Разград по в. гр. д. № 174/2019 г., Решение №
8507 от 12.12.2019 г. на СГС по в. гр. д. № 8811/2019 г., Решение № 984 от
11.11.2019 г. на ОС - Варна по в. т. д. № 1099/2019 г., Решение
№ 163 от 9.07.2019 г. на ОС - Русе по в. т. д. № 151/2019 г., Решение № 236 от
29.10.2019 г. на ОС - Русе по в. т. д. № 291/2019 г., Решение № 258 от 12.11.2019 г. на ОС - Русе
по в. т. д. № 309/2019 г., Решение № 736
от 7.08.2019 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. № 713/2019 г., Решение № 173 от 11.02.2020 г. на ОС -
Бургас по в. гр. д. № 1874/2019 г., Решение
№ 404 от 19.12.2019 г. на ОС - Враца по в. гр. д. № 547/2019 г., Решение № 47 от 21.03.2018 г. на ОС -
Габрово по в. гр. д. № 48/2018 г.,
Решение № 318 от 6.12.2019 г. на ОС - Кюстендил по в. гр. д. № 325/2019 г., Решение № 172 от 25.06.2019 г. на ОС -
Кюстендил по в. гр. д. № 240/2019 г., Решение
№ 169 от 24.07.2019 г. на ОС - Ловеч по в. гр. д. № 195/2019 г., Решение № 157 от 24.04.2019 г. на ОС -
Смолян по в. гр. д. № 77/2019 г., Решение
№ 533 от 20.11.2019 г. на ОС - Стара Загора по в. т. д. № 1330/2019 г., Решение № 157 от 24.04.2019 г. на ОС -
Хасково по в. гр. д. № 94/2019 г.,
Решение от 22.04.2019 г. на ОС - Ямбол по в. гр. д. № 67/2019 г.
По възражението на ответника, че уведомлението-нотариална
покана за обявяване на предсрочната изискуемост е нередовно, както поради липса
на конкретика в съдържанието, така и поради нередовното му връчване при
допуснати нарушения на чл. 50 ЗННД, поради което предсрочната изискуемост не е
настъпила.
При липса
на изрично делегирано право от цедента на цесионера да обяви предсрочна
изискуемост на длъжника по банков кредит, със сключването на договора за цесия
върху цедента преминава правото да обяви кредита за предсрочно
изискуем. представител представлява надлежно уведомяване на длъжника -
ответник. Така и постановеното в производството по реда на чл. 290 ГПК Решение № 204 от 25.01.2018 г. на
ВКС по т. д. № 2230/2016 г., I т. о., ТК.
В хипотезата на осъдителен иск за
заплащане на суми по договор за кредит, в исковата молба по който е
обективирано изявление на банката-ищец, че упражнява правото си да направи
целия дълг по кредита предсрочно изискуем, поради осъществяване на предвидените
в договора или закона предпоставки, връчването на особения представител
представлява надлежно уведомяване на длъжника - ответник. Така и постановеното
в производството по реда на чл. 290 ГПК Решение № 198
от 18.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 193/2018 г., I т. о., ТК.
В процесната
исковата молба е обективирано изявление на ищеца, че упражнява правото си да
направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем. Исковата молба е връчена на
ответника, чрез назначения му особен представител. Ето защо, дори и да се
приеме, че предсрочната изискуемост не е била надлежно обявена с връчването на
нотариалната покана – уведомление, то е налице надлежно уведомяване на
длъжника – ответник, чрез връчването на особения му представител на препис от
процесната искова молба.
Така и
постановените в производството по реда на чл. 290 ГПК Решение № 161 от 08.02.2016 г. на ВКС по т. д. №
1153/2014 г., II т. о., ТК
и Решение № 114 от 7.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 362/2015 г., II т. о., ТК.
Предвид спирането
на обслужването на кредита и уведомяването на длъжника, то е безспорно
установено, че са налице условията за настъпване на предсрочна изискуемост на
кредита които са уговорени в чл. 31 и чл. 32 от Общите условия на договора.
По
възражението на ответника за погасяване на вземането, поради изтекла погасителна
давност.
За договора за заем намира приложение общата 5 -
годишна давност по чл. 110 ЗЗД. Не е налице периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД при договор за заем, какъвто е
процесния, с който е уговорено връщането на сумата да стане на погасителни
вноски в според месечно извлечение. За разлика от периодичните плащания, при
договора за заем задължението е неделимо. Фактът, че е уговорено връщане на
сумата да стане на погасителни вноски не превръща тези вноски в периодични
плащания, а съставлява само съгласие на кредитора да приеме изпълнение на
части. Отделните погасителни вноски по предоставения заем не превръщат договора
в такъв за периодични платежи, а представляват частични плащания по договора,
по отношение на които приложим е общият петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД. Така и постановените по реда на чл. 290 ГПК решение
№ 261 от 12.07.2011 г. по гр. д. № 795/2010 г., ІV Г. О., ГК, както и решение №
28 от 05.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011 г., ІІІ г. о., ГК и решение №
103 от 16.09.2013 г. по т. д. № 1200/2011 г., Т. К.,
І Т. О. на ВКС.
За начало на давностния
срок, съгласно чл. 114 ЗЗД, се счита денят, в който вземането е
станало изискуемо. Дори в полза на
ответника да се приеме, че вземането е станало изискуемо при възможно най-ранната
дата /начална дата на забава/ –
последната дата от погасителния план към договора – 11.02.2014г., следва да се
изтъкне, че ответникът е погасявал частично задълженията си - на 10.06.2013г.,
30.09.2013г., 27.11.2013г., 04.03.2014г. и на 06.04.2014г., видно от констатациите на вещото лице. Това означава,
че е признал вземанията на банката, а признанието на длъжника прекъсва давността на основание чл. 116, б. „а“ ЗЗД. От прекъсването
на давността - 06.04.2014 г. започва
да тече нова петгодишна давност, на осн. чл. 117, ал.1 ЗЗД. Към датата на
депозирането на настоящата искова молба – 21.02.2019
г. не е изтекъл новия 5 - годишния срок, необходим за погасяване на
вземането. Ето защо, възражението за погасяване на вземането, поради изтекла
давност се явява неоснователно. Така и Решение № 7 от 7.01.2019 г. на ПАС по в. т.
д. № 485/2018 г.
Крайните изводи на двете инстанции не
съвпадат, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с
която осъдителния иск за главница е отхвърлен до горепосочения размер и вместо
това съдът осъди ответника да заплати на ищеца същата сума, ведно със законната лихва считано от
подаването на исковата молба – 21.02.2019г. до окончателното изплащане на
сумата.
По
разноските.
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 81 ГПК във връзка
с чл. 78, ал.1 и ал.8 ГПК въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати
на въззивника направените разноски за двете инстанции в общ размер на 1 355
лв., включващи и юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. 270,
ал.3 и чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът,
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА, на осн. чл. 270, ал.3 ГПК, Решение
№ 442 от 18.10.2019 г. по гр.д № 705/2019 г. по описа на Районен съд - Разград в
ЧАСТТА, в която съдът е отхвърлил непредявени
осъдителни искове на „ОТП Факторинг България”
ЕАД, гр.София, ЕИК ********* срещу В.М.Д. *** Вазов
4, ЕГН **********, да заплати на „ОТП Факторинг България” ЕАД, гр.София, ЕИК *********:
- сумата от 190.28 лева – „редовна„ лихва
за периода от 20.06.2014г до 23.04.2015г.;
- сумата от 2.08 лв. – лихва върху цялата главница за периода от 08.04.2015г до
23.04.2015г.;
- законна
лихва върху главницата от 928.50 лв. за периода от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед –
24.04.2015г., до подаването на исковата молба – 21.02.2019г.,
като ПРЕКРАТЯВА производството в тази
част.
ОТМЕНЯ, на осн. чл. 271, ал.1 ГПК, Решение
№ 442 от 18.10.2019 г. по гр.д № 705/2019 г. по описа на Районен съд - Разград
в ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявения осъдителен иск от „ОТП Факторинг България” ЕАД, гр.София, ЕИК *********
срещу В.М.Д. *** Вазов 4, ЕГН **********, основание чл. 430 ТЗ, вр. с чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД, за заплащане на сумата 928.50 лв. ведно със законна лихва считано от подаването
на исковата молба – 21.02.2019г. до окончателното изплащане на сумата – представляваща
непогасена главница по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с
револвиращ кредит за физически лица /DSK MaxiCard/ от 11.02.2013г., сключен между "Банка
ДСК" ЕАД, ЕИК ********* и В.М.Д., ЕГН **********,
КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА В.М.Д., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес *** ДА
ЗАПЛАТИ на "ОТП ФАКТОРИНГ
БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София 1000, район Оборище, бул.”Княз Александър Дондуков” No 19, ет. 2,
представлявано от Илка Георгиева Димова-Мазгалева, на основание чл. 430 ТЗ, вр. с чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД, сумата 928.50 лв./деветстотин двадесет и осем лева
и петдесет стотинки/ ведно със законна лихва считано от подаването на
исковата молба – 21.02.2019г. до
окончателното изплащане на сумата - представляваща непогасена главница по
Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за
физически лица /DSK MaxiCard/ от 11.02.2013г.,
сключен между "Банка ДСК"
ЕАД, ЕИК ********* и В.М.Д., ЕГН
**********.
ОСЪЖДА В.М.Д., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес *** Вазов 4 ДА ЗАПЛАТИ на "ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София 1000, район Оборище,
бул.”Княз Александър Дондуков” No 19, ет. 2, представлявано от Илка Георгиева
Димова-Мазгалева сумата от 1 355.00
лв. /хиляда триста петдесет и пет лева/ - представляващи разноски, вкл. и
юрисконсултско възнаграждение, по делото пред районен съд-Разград и Окръжен съд-Разград, на осн. чл. 81 ГПК във връзка с чл. 78, ал.1 и ал.8 ГПК и чл. 37 ЗПП.
Решение № 442 от 18.10.2019 г. по гр.д № 705/2019 г.
по описа на Районен съд - Разград, имащо характер на определение, В ЧАСТТА, с
която е прекратено производството във връзка с предявените главни, обективно
съединени искове по чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК да се признае за установено спрямо ответника
съществуването на вземане на ищеца и е обезсилена
заповедта за незабавно и издадения изпълнителен лист като необжалвано и е
влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване, на осн. чл. 280, ал. 3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.