Номер 85217.09.2020 г.Град С.З.
Окръжен съд – С.З.I Граждански състав
На 17.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай И. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Николай И. Уруков Въззивно частно
гражданско дело № 20205500503025 по описа за 2020 година
Производството е образувано по частна жалба на ,Е.М.“ ЕООД гр.С. против
разпореждане с № 6073 от 06.07.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 2189/2020 г. по
описа на Районен съд – С.З., с което е отхвърлено заявлението на частния
жалбоподател за издаване на Заповед за изпълнение и изпълнителен лист на основание
чл.410 от ГПК срещу М. К. М. , ЕГН **********, за следните суми: сумата от
3069.77лв - главница по Договор за предоставяне на потребителски кредит без
обезпечение от 15.08.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното
изплащане на сумата, сумата от 1186.52лв./ - Мораторна лихва по чл. 86 от ЗЗД за
цялата дължима главница за периода от 01.05.2016г.- начална дата на забава до
13.03.2020г., както и направените по делото разноски в размер на 85.13лв.. С
Разпореждане под № 6073/06.07.2020г. по ч.гр.д. №2189/2020г. по описа на РС-С.З.,
постановено в закрито съдебно заседание, съдът е отхвърлил изцяло заявлението, като
е приел, че е налице неравноправна клауза в договора за кредит, а именно чл.19 от
Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 15.08.2014г.
Частният жалбоподател излага доводите си неправилност, незаконосъобразност
и необоснованост на разпореждането в обжалваната част. Излага подробните си
съображения в жалбата си и моли въззивният съд да отмени изцяло обжалваното
разпореждане и издаде заповед за изпълнение за отхвърлените суми. Претендира и
разноските за държавната такса.
Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и данните по
първоинстанционното дело, намери за установено следното:
Първоинстанционното производство е образувано по заявление по чл.410 ГПК
1
от ,Е.М.“ ЕООД гр.С. срещу длъжника М. К. М. , ЕГН **********, за следните суми:
сумата от 3069.77лв - главница по Договор за предоставяне на потребителски кредит
без обезпечение от 15.08.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното
изплащане на сумата, сумата от 1186.52лв./ - Мораторна лихва по чл. чл. 86 от ЗЗД за
цялата дължима главница за периода от 01.05.2016г.- начална дата на забава до
13.03.2020г., както и направените по делото разноски в размер на 85.13лв..
Посочено е, че кредитополучателят се е задължил да върне заемната сума,
заедно с договорна лихва, както и дължимото възнаграждение на поръчителя по
договора за поръчителство. Задължението станало изискуемо, тъй като на 04.03.2020г.
падежирала последната вноска съгласно погасителния план. На 04.03.2020г.
заемодателят изпратил до поръчителя искане за плащане. Поръчителят изпратил
уведомление на длъжника и на 09.03.2020г. изпълнил задължението му.
Поради което моли съдът да издаде заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу
длъжника за посочените по – горе суми.
С обжалваното Разпореждане под № 6073/06.07.2020г. по ч.гр.д. №2189/2020г.
по описа на РС-С.З., постановено в закрито съдебно заседание, съдът е отхвърлил
изцяло заявлението, като е приел, че е налице неравноправна клауза в договора за
кредит, а именно чл.19 от Договор за предоставяне на потребителски кредит без
обезпечение от 15.08.2014 год.
Съгласно чл. 411 ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, заявлението трябва да е редовно от външна страна
и да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК, да не
противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава на неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност
за това; длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Р
България и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията Р България
– чл.411, ал.2 ГПК.
В процесното правоотношение по предоставянето на потребителския кредит са
налице неравноправни клаузи. Макар отношенията между кредитора и длъжника да са
представени като регламентирани от отделен и самостоятелен договор за
потребителския кредит и макар и без обезпечението, при изложените от заявителя
факти и основания става ясно, че се касае за правоотношения, които могат да
съществуват и самостоятелно. Както е посочено и в самото заявление договорът за
потребителски кредит е да бил сключен без да е обезпечен. В конкретния случай
искането на заявителя за издаване в негова полза на заповед за изпълнение по чл. 410
2
ГПК срещу длъжника се основава именно на такава неравноправна клауза на чл. 19 от
приложения договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от
15.08.2014 г., сключен между длъжника и цедирала вземанията си по него на заявителя
- „О.Б.“ АД, въз основа на която клауза същият твърди в заявлението си, че вземането
по същия договор е станало (а не обявено за - б.р.) предсрочно изискуемо, в целия му
размер и иска за същото издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
длъжника, според която клауза, банката има право да направи предсрочно изискуем
целия дълг по кредита при пълно или частично неплащане на две погасителни вноски
(л. 5 и 12). Според чл. 24 ЗПК обаче, към договора за потребителски кредит се прилагат
и нормите на чл. 143-148 ЗЗП, а според чл. 143 ЗЗП (в приложимата му с оглед датата
на сключването на договора редакция, преди изм. ДВ, бр. 100/2019 г.), неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като изброените
след това в текстовете на чл. 143 ЗЗП възможни проявни форми на неравноправни
клаузи, по аргумент от т. 19 на чл. 143 ЗЗП (ред. преди изм. ДВ, бр. 100/2019 г.), е
примерно, а не изчерпателно (Р 109-2019-11 т.о.).
В случая клаузата на чл. 19 от договора за потребителски кредит урежда по
същество условията за настъпване на предсрочна изискуемост на процесния кредит,
както и произтичащите от това последици за потребителя - длъжник. Според същата, в
случай на пълно или частично неплащане на две погасителни вноски, банката има
право да направи предсрочно изискуем целия дълг по кредита, без да има изискване да
уведомява длъжника за това си решение (л. 12). ВКС обаче приема в задължителната
си практика, че идеята за неизпълнение, което е съществено от гледна точка на
интереса на кредитора, е заложена и в чл. 71 ЗЗД, който урежда правото на кредитора
да иска изпълнение на срочно задължение преди срока (Р 109-2019-11 т.о.). Като се
има предвид това, клаузата на чл. 19 от процесния договор не би била неравноправна
само ако съдържаше достатъчно ясните критерии за тежестта на договорното
неизпълнение, при проявлението на което настъпва предсрочна изискуемост на
кредита, а случая не е такъв. При него е несъстоятелно да се приеме, че във
формулировката й - "при пълно или частично неплащане на две погасителни вноски“,
банката има право да обяви целия кредитен дълг за предсрочно изискуем, е заложен
"ясно и недвусмислено обективен и безспорен критерий" за предсрочна изискуемост на
кредита. Посочената формулировка на тази клауза очевидно не съдържа указание
какво трябва да е естеството на просроченото задължение - главница и/или другото
акцесорно задължение включено във вноските (възнаградителните лихви - чл. 8, ал. 1,
л. 9). Освен това формулировката на тази клауза не държи сметка и за
продължителността на срока на договора от близо шест години, нито за размера на
поетият с него от длъжника кредитен дълг от общо 4137.74 лева към момента на
3
сключването му (чл. 5, ал. 2 от договора, л. 8). А тези обстоятелства несъмнено имат
значение за преценката дали дори частичното неизпълнение/неплащане на две
погасителни вноски от него, по 53.67 лева всяка, без изискване дори да са поредни, е
съществено за интереса на кредитора, за да може добросъвестно да лиши длъжника от
преимуществото на срока и обяви кредита за предсрочно изискуем на основание
същата клауза. Липсата на ясни критерии в съдържанието й препятства възможността
при възникнал съдебен спор между страните и съдът да прецени дали е осъществено
предвиденото в тази клауза основание за по същество автоматична предсрочна
изискуемост на кредита. Поради тази неяснота за тежестта на неизпълнението,
обуславящо тази предсрочна изискуемост, клаузата на чл. 19 от договора поставя
длъжника в значително по-неблагоприятно положение спрямо кредитора, който може
да се позове на нея винаги, когато длъжникът забави плащане на две вноски по
кредита, дори и те да не са поредни, забавата да е частична или да касае само
акцесорното задължение за лихви от същите вноски. Същевременно същата клаузата е
в разрез и с принципа за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение,
от който произтича изискването за кредитора и да уведоми длъжника за предсрочната
изискуемост на кредита (аргумент и от чл. 71 ЗЗД). А предвиденото в чл. 19 от
процесния договор настъпване на тази изискуемост само при решение на
кредитора/банката, без изискване и за уведомяване на длъжника за това, нарушава
изискването за равновесие в отношенията длъжник - кредитор и поставя длъжника в
значително по-неблагоприятно положение, включително като се имат предвид
неблагоприятните за него последици от предсрочната изискуемост на кредита, като
този извод не търпи промяна от обстоятелството, колко в случая вноски са били
просрочени, преди да се обяви кредита за предсрочно изискуем, и дали заявителят в
случая е уведомил длъжника за настъпване на тази предсрочна изискуемост на
кредита, защото в самата клауза не е предвидено такова негово задължение, което
обуславя извода за неравноправността й. По тези съображения ВКС приема, че такива
клаузи в договорите за потребителски кредит са неравноправни (така и Р № 109-2019-ІІ
т.о.).
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал.2, ГПК, в последната му редакция - ДВ
бр.100/ 20.12.2019г., съдът издава заповед за изпълнение, освен когато искането е в
противоречие със закона или с добрите нрави или искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована
вероятност за това. Налице е трайна съдебна практика, освен горецитираното
Решение с № 109/12.08.2019 год. съгласно която съдът следи служебно за наличието на
противоречие на искането със закона и при констатиране на такова отказва издаване на
заповед за изпълнение. (О-974-2011 г., ч.т.д. 797/2010 г., ІІ т.о.). По спорния въпрос по
делото, за правомощията на заповедния съд да се позове на нищожност, без да е
4
сезиран с възражение, ако констатира наличие на неравноправна клауза е налице и
решение на Съда на ЕС от 14.06.2012 г. по дело С-618/10, където е дадено
задължително тълкуване на транспонираната в законодателството ни Директива
93/13/ЕИО. Съгласно това решение, не се допуска правна уредба на държава-членка,
която не дава възможността на съда, в който и да е етап на производството, да
преценява служебно неравноправния характер на клауза на договор. В този смисъл,
съдът в заповедното производство разполага с правомощията си да извърши служебно
проверка дали предявеното вземане не произтича от неравноправна клауза и ако
констатира наличието на такава клауза, заявлението следва да бъде отхвърлено.
Въззивният съд намира, че посочените по-горе клаузи от договора за
потребителския кредит /и най вече разпоредбата на чл.19 от договора/ носят всички
белези на неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, тъй като нарушават
изискването за добросъвестност и създават значително неравновесие между правата и
задълженията на страните по договора. В текстовете на чл. 143, т. 1 - т. 19 ЗЗП са
изброени възможните проявни форми на неравноправни клаузи, като по аргумент от т.
20 на чл. 143 ЗПК изброяването е примерно, а не изчерпателно. Констатираното
противоречие с приложимите разпоредби на ЗЗП и на ЗПК е основание спорните
клаузи да се приемат за нищожни като неравноправни, като и на това основание
заявлението да бъде отхвърлено.
Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че частната
жалба е неоснователна. Разпореждането с което е отхвърлено заявлението за издаване
на заповед за незабавно изпълнение по чл.410 от ГПК като правилно, следва да бъде
потвърдено.
Водим от горните мотиви и на основание чл.278, ал.1 и 2 от ГПК, Окръжният
съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане с № 6073 от 06.07.2020 г., постановено по ч.
гр. дело № 2189/2020 г. по описа на Районен съд – С.З., като правилно и
законосъобразно.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6