Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 11.02.2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори състав, в
открито съдебно заседание на тридесети януари две хиляди и деветнадесета година,
в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРИНА
СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
2.ВАНЯ ИВАНОВА
при участието на секретаря Теодора Вутева, като
разгледа докладваното от съдия Славчева гр. дело № 673/2018 год. по описа на
същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 122 от 11.06.2018
год. по гр. дело № 1836/2017 год. Ботевградският районен съд е признал за
установено по отношение на „Г.М. К.“ ЕООД – в несъстоятелност, че П.И.Ц. е
собственик на поземлен имот с площ 0,663 дка, описан в раздел II, т. 3 от Решение №
6601/18.03.2015 год. на Общинска служба по земеделие – гр. П., влязло в законна
сила на 02.11.2016 год., заключен между букви АБЖИЕА и ДКЗВГД, съгласно
изготвена скица № 54/20.02.2015 год., издадена от техническа служба при Община П.,
съставляващ част от имот с пл. № 114 по помощен кадастрален план на местността
„К. п.“, попадащ изцяло в урбанизираната територия на гр. П., в УПИ V – обектова
охрана в кв. 23 по ПУП – ПР на гр. П., с площ на цялото място 1,003 дка. С
решението съдът е осъдил ответника да предаде на ищеца владението върху
описания по-горе поземлен имот, на основание чл. 108 от ЗС, както и да му
заплати направените по делото разноски.
Срещу така
постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника
с твърдения, че същото е незаконосъобразно, тъй като противоречи на закона и на
събраните по делото доказателства. Моли съда да го отмени и вместо него да
постанови друго, с което да отхвърли предявения иск.
Ищецът оспорва
жалбата и моли съда да потвърди решението на районния съд.
Ищецът твърди в
исковата молба, че е собственик на процесния имот на
основание наследство от неговия прадядо Х.К., починал през 1965 год. и
възстановяване на собствеността по чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ с решение №
6601/18.03.2015 год. на ОбСЗ – гр. П., влязло в сила
на 02.11.2016 год. Сочи, че процесният имот
първоначално е бил гора с площ 1,003 дка, като след обобществяването
на земята е преобразуван в земеделска земя по смисъла на чл. 10, ал. 9 от ЗСПЗЗ
и впоследствие включен в урбанизираната територия на гр. П.. Правото на
собственост е възстановено върху
незастроената част от имота. През 1980 год. наследственият имот е бил включен в строителните граници на гр. П.
и е бил заграден в парцела на „М.с.“ ЕАД, без да са извършвани отчуждителни процедури. Имотът е бил включен в границите на
УПИ УПИ V – обектова охрана в кв. 23 по
ПУП – ПР на гр. П. и същият е продаден от „М.с.“ ЕАД – в несъстоятелност на
ответника по делото „Г М К.“ ООД, впоследствие преобразувано в ЕООД, гр. С./н.а.
№ 94/2004 год. на нотариус Т. Ревова/.
Тъй като ответникът е
придобил процесния имот от несобственик, сделката е непротивопоставима на ищеца и не поражда вещни права за приобретателя, което обуславя и правния интерес на ищеца от
предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС.
В писмения отговор на
исковата молба ответникът прави възражения за нищожност и незаконосъобразност
на решението на ОбСЗ – гр. П.; позовава се на прехвърлителната сделка, по силата на която чрез
покупко-продажба е станал собственик на
имота; прави и евентуално възражение за придобиване на имота в резултат на
изтекла придобивна дваност.
След преценка на
събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
С н.а. № 94, рег. №
2332, дело № 261/2004 год. на нотариус с район на действие БРС „М.с.“ ЕАД – в
несъстоятелност е продало на „Г М К.“
ООД, гр. С.УПИ V в кв. 23 по
плана на гр. П., целият с урегулирана площ от 86 796 кв.м., заедно с
построената в него триетажна масивна сграда – обектова
охрана.
По делото е
представено решение № 6601/18.03.2015 год. на ОбСЗ-гр.
П., с което е възстановено правото на собственост на наследниците на Х. В.К. в
съществуващи стари реални граници върху редица земеделски земи, вкл. върху имот
с площ 0,663 дка, находящ се в строителните граници
на гр. П., местността „Д. д.“ – имот № 114 по помощния план на м. „К. п.“ в
регулацията на гр. П. с обща площ на имота 1003 кв.м. Посочено е, че имотът не
е нанесен със старите си имотни граници в КРП на гр. П. от 1957 год., както и в
плановете от 1980 год., 2002 год. и 2008 год. Същият понастоящем попада в УПИ V – обектова
охрана в кв. 23 по ПУП – ПР на гр. П.. От целия бивш имот с площ 1003 кв.м. е
възстановена само незастроената площ от 663 кв.м., като подлежащата на
възстановяване площ е определена с решения № 12 594/21.11.2008 год. и №
2116/12.02.2012 год. на ВАС. Посочено е, че решението е влязло в сила на
02.11.2016 год. Възстановените площи са показани на скица № 54/20.02.2015 год.,
издадена от техническа служба при Община П. и са заключени между букви АБЖИЕА и
ДКЗВГД, оцветени с жълт цвят.
Ищецът е наследник по
закон на Х.К., починал през 1965 год, видно от
удостоверения за наследници № 1851/16.05.2006 год. на СО-район „О.“ и №
230/08.06.2016 год. на община П..
Според показанията на
св. Пеева ответното дружество владее имота от закупуването му през 2004 год. до
настоящия момент. Според св. Георгиев никой не е оспорвал собствеността на
ответника върху имота от момента на сключване на договора за покупко-продажба.
При така установената
фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:
Предпоставка за
уважаване на предявения ревандикационен иск с правно
основание чл. 108 от ЗС е ищецът да докаже твърдяното право на собственост
върху процесния имот, както и владението му от страна
на ответника. В тежест на последния е да докаже, че владее имота на правно
основание в случай, че твърди такова.
Съдът намира за
установено от събраните по делото доказателства, че ищецът е реализирал успешно
правото на възстановяване собствеността върху процесния
имот. Правото на собственост на ищеца като наследник на Х.К. е възстановено с решение
№ 6601/18.03.2015 год. на ОбСЗ-гр. П. върху имот с
площ 0,663 дка, находящ се в строителните граници на
гр. П., местността „Д. д.“ – имот № 114 по помощния план на м. „К. п.“, показан
на скица № 54/20.02.2015 год., издадена от техническа служба при Община П.,
заключен между букви АБЖИЕА и ДКЗВГД и оцветен с жълт цвят. Издадено е и
удостоверение изх. № 94.00-418/1/26.02.2015 год. на община П. по чл. 13, ал. 5
от ППЗСПЗЗ с изискуемите данни за имота, попадащ в урбанизираната територия на
гр. П..
По
правната си природа решението на ПК /ОбСЗ/,
постановено в производството по чл.
14, ал. 3 ЗСПЗЗ, за възстановяване собствеността на правоимащите
лица по чл.
10, ал. 1 и ал. 7 от ЗСПЗЗ, е стабилен индивидуален административен акт с конститутивно действие, изразяващо се във възникване на
собственически права за лицата, ползващи се от акта. Влязлото в сила решение,
придружено със скица и удостоверение по чл. 13, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, при
възстановяване на бивши земеделски земи, намиращи се в границите на урбанизираната
територия, какъвто е настоящият случай, удостоверява правото на собственост и с
него приключва реституционната процедура, като за тези имоти издадената от
Общината скица по чл.
13, ал. 5 и 6 от
ППЗСПЗЗ замества скицата, която законът изисква да бъде издадена от
административния орган /ПК или ОСЗ/ за земеделските имоти, намиращи се извън
урбанизираните територии. В този смисъл е и постановената вече задължителна
практика на ВКС по този въпрос по реда на чл. 290 ГПК- Решение № 68/ 20.02.2012 г. пост. по гр. д. № 719/ 2011 г., І гр. отд. на на ВКС, Решение № 254/
26.05.2010 г. пост. по гр. д. № 1134/ 2009 г. на ІІ гр. отд.
на ВКС, Решение № 360/ 08.02.2012 г. пост. по гр. д. № 79/ 2011 г. на ІІ гр. отд. на ВКС, Решение № 245/ 25.05.2011 г. пост. по гр. д. №
806/ 2010 г. на І гр. отд. на ВКС и др./. По делото
са приложени удостоверение и скица по чл. 13, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, издадени от
Община Златица, с които процесният имот е
индивидуализиран в претендираните граници, като
изрично е посочено местоположението на възстановения с решение № 6601/18.03.2015 год. на ОбСЗ-гр. П. имот. В настоящото
производство съдът не следва да извършва косвен съдебен контрол върху
реституционното решение, като изследва принадлежността на правото на
собственост върху процесния имот /първоначално гора/
в патримониума на наследодателя на ищеца, тъй като
ответникът черпи права от транслативна сделка през
периода след колективизацията /актуване на имота като държавен, предоставянето
му на „М.с.“ ЕАД и последващо закупуване на имота от ответника/.
Ответното дружество не претендира свои
права върху имота отпреди колективизацията, за да може да противопостави
възражения за липса на идентичност между притежавания от наследодателя имот и
възстановения имот, за незаконосъобразност на реституционното решение и т.н. В
този смисъл и спрямо него е приложимо разрешението, дадено в ТР № 9/2012 год.
на ОСГК на ВКС на РБ за ограничаване на косвения съдебен контрол по чл. 17, ал.
2, пр. 2 от ГПК
В настоящото
производство следва да бъде даден
отговор на въпроса налице ли са пречки
за възстановяване на собствеността върху имота, с оглед актуването му като държавен и извършената впоследствие сделка
с имота чрез сключения договор
за продажба в полза на ответното дружество. Съдът намира, че в случая е приложима
разпоредбата на чл.
10, ал. 13 от ЗСПЗЗ, според която се възстановява собствеността върху тези
земи, притежавани от собствениците им преди образуването на трудовокооперативни
земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства или други, образувани въз
основа на тях селскостопански организации, които са били продадени или предоставени на трети лица от тези организации или от
други държавни или общински органи, с
изключение на изрично посочените случаи по този закон. Земеделската земя, която
е продадена на трети лица, подлежи на реституция по реда на ЗСПЗЗ въпреки
действителността на договорите за продажба, сключени с трети лица, освен когато
са налице изключенията, предвидени в закона, а това са хипотезите по
приложението на чл.
10, ал. 7 ЗСПЗЗ и чл.
10б, ал. 1 ЗСПЗЗ. В хипотезата на чл.
10, ал. 7 ЗСПЗЗ е наложително да се установи, че терена, който е в
регулация не подлежи на реституция по ЗСПЗЗ, ако върху него при спазване на
всички нормативни изисквания е построена сграда от трети лица или ако е
отстъпено право на строеж и законно разрешеният строеж към 1 март 1991 г. е
започнал. В случая са налице влезли в сила съдебни решения /в
производството е участвал настоящият ответник като заинтересовано лице/, с
които е определена подлежащата на възстановяване площ, която не е застроена и
няма обслужващ характер по отношение на построената в парцела триетажна масивна
сграда – обектова охрана, като процедурата по
възстановяване на имота е приключила.
Следователно, налице е валидна и действителна реституционна процедура, по силата на която ищецът е придобил в съсобственост с останалите наследници на Х.К. правото на собственост върху процесния имот. Съдът намира, че ответникът не може да се легитимира като собственик на имота и на основание придобивна давност, тъй като съгласно чл. 10, ал. 13 от ЗСПЗЗ, когато се възстановява собствеността върху земи, които са били продадени или предоставени на трети лица от организациите или от други държавни или общински органи, „приобретателите не могат да се позовават на придобивна давност“. В случая такава давност в полза на ответника е започнала да тече едва от датата на възстановяване собствеността върху имота /влизане в сила на реституционното решение/ - 02.11.2016 год., като оттогава до датата на предявяване на иска не е изтекъл изискуемият от закона 5-годишен срок за придобиване на имота по давност.
По изложените по-горе съображения съдът намира за доказано, че ищецът е съсобственик на процесния недвижим имот на основание успешно проведена реституционна процедура по ЗСПЗЗ, което обуславя извод за основателност на предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС. Ищецът е собственик на идеална част от имота, но тъй като ответник е трето за съсобствеността лице невладеещият собственик може да ревандикира цялата вещ /предявяването на ревандикационен иск е действие на обикновено управление/. С оглед това предявеният иск се явява основателен и ответникът следва да бъде осъден да предаде владението върху имота на ищеца, на основание чл. 108 от ЗС
Тъй като изводите на
настоящата инстанция съвпадат изцяло с тези на районния съд, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
Воден от горното,
Софийският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 122 от 11.06.2018 год. по гр. дело № 1836/2017
год. по описа на Ботевградския районен съд.
Решението може да се
обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.