Р E Ш
Е Н И Е
№ ………., 08.08.2016
година, град София,
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, I-20 състав,
на
девети май през две хиляди и шестнадесета година,
в публично заседание, в състав:
СЪДИЯ : Валентина Ангелова
При
секретаря Е.К.,
след като разгледа докладваното от
съдията
гражданско дело № 20583 по описа на
съда за 2014 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл. 365 и следващите от ГПК.
Образувано е
по искова молба на Г.Г.К., срещу „ДЗИ-О.З.“ ЕАД с
която са предявени обективно съединени искове по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) и
по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищцата Г.Г.К., твърди в исковата молба, че пострадала при ПТП,
настъпило на 13.11.2014 г. по път I-6 в посока от гр. Сопот към гр. София,
между селата Розино и Антон. Тя пътувала като пътник в лек автомобил
„Фолксваген Пасат” с рег. № РВ 9817 АХ, управляван от Г.К., седнала зад шофьора
вляво, с поставен обезопасителен колан. При извършване на маневра „ляв завой”,
поради шофиране с несъобразена скорост, лекият автомобил се завъртял, ударил се
в крайпътно дърво и пропаднал в крайпътната канавка. Вследствие на удара ищцата
получила тежки травматични увреждания – разкъсно-контузна
рана на главата челно и окципитално (в окосмената
част на главата), мозъчно сътресение и фрактура на гръден прешлен. На 13.11.2014
г. на ищцата била извършена операция с множество шевове в болницата в гр.
Пирдоп. На 26.11.2014 г. била извършена втора операция за поставяне на титаниева стабилизация на 8-ми гръден прешлен. В резултата
на получените травми, ищцата била напълно обездвижена, което налагало до нея
денонощно да има друг човек. Вследствие силните болки и преживения стрес тя
страдала от безсъние, като ежедневно приемала седативни
и обезболяващи средства. Вследствие преживения шок, тя се оплаквала от понижено
настроение, тревожност, нарушение на вниманието. Големият белег на лицето й
понижавал самочувствието й и тя била потисната, лесно раздразнителна и нервна,
изпитвала панически страх, че никога няма да изглежда както преди инцидента.
Лечебният и възстановителен период на ищцата се очаквало да приключат за около
година и половина.
Ищцата
поддържала, че към момента на ПТП отговорността на Г.К. била застрахована при
ответника по полица № 06114000359721, със срок на валидност от 15.01.2014 г. до
14.01.2015 г. Иска да бъде осъден застрахователя „ДЗИ – О.З.” ЕАД да й заплати
обезщетение за претърпените неимуществени вреди – болки и страдания, в размер
на 100 000 лева, както и обезщетение за имуществени вреди в размер на
5 598 лева – разходи за лечение, ведно със законната лихва за периода от
датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. Претендира
сторените по водене на делото разноски.
В депозираната
по делото допълнителна молба оспорва направените от ответника възражения, като
излага подробни съображения и поддържа предявените искове и направените
доказателствени искания.
С допълнителна
молба уточнява, че с оглед получените при процесното
ПТП наранявания, направила разходи за лечението си, както следва : за гръбначна
стабилизация, по фактура № **********/19.11.2014 г., издадена от „Х.-ПД“ ЕООД,
бил направен разход в размер на 5400 лева, във връзка с операцията на ищцата на
26.11.2014 г., при която тази стабилизация била поставена за фиксиране на осми
гръден прешлен; за колан ломбакс, по фактура №
**********/22.11.2014 г. на стойност 198 лева, издадена от „М.“ ЕООД, предвид
това, че след извършената операция тя не трябвало да движи гръбнака си, за да
се избегнат усложнения, каквато всъщност била ролята на посочения колан. Сочи,
че от тези фактически твърдения извлича правото си да получи обезщетение за
имуществени вреди.
В хода на
съдебното дирене, поддържа исковата си претенция и пледира за нейното
уважаване. Претендира сторените по делото разноски, в това число адвокатско
възнаграждение по чл. 38 от ЗА. Окончателното си становище излага в писмена
защита № 68595/19.05.2016 г.
Ответникът
„ДЗИ – О.З.” АД е депозирал отговор на исковата молба, в който заявява, че
оспорва наличието на виновно, противоправно поведение
на застрахования водач, наличието на причинно-следствена връзка между
поведението му и ПТП и между ПТП и вредите. Прави възражение за съпричиняване
от страна на ищцата.
Претендира
сторените по водене на делото разноски.
В
допълнителния си отговор на исковата молба поддържа направените с отговора
възражения и оспорвания.
С допълнителна
молба уточнява възражението си за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищцата, като поддържа, че същата не е била с предпазен колан към
момента на ПТП, като травмите й били характерни при подобен тип произшествия и
се получавали, когато пътникът не бил с поставен обезопасителен колан.
В хода на
съдебното дирене, поддържа заявеното с отговора становище, като пледира за
предявените искове да бъдат отхвърлени, респективно да не бъдат уважавани в
пълния предявен размер. Поддържа направените с отговора възражения. Претендира
разноски по представен списък.
Доказателствата
по делото са писмени и гласни, изслушани са заключенията на съдебно-медицинска,
съдебно – психиатрична и съдебна авто-техническа експертизи.
Съдът, след анализ на събраните по делото
доказателства и след като обсъди доводите и становищата на страните, приема за
установена следната фактическа обстановка :
Между страните
не е спорно настъпването на процесното ПТП.
Едновременно с това, същите обстоятелства се установяват от представените по
делото протокол за оглед на местопроизшествие по ДП № 291/2014 г. по описа на
РУ Пирдоп, Констативен протокол № 96, както и от Постановление за прекратяване
на наказателно производство от 26.11.2015 т. на Районна прокуратура Пирдоп. В
същите се правят констатации, че на 13.11.2014 г. от гр. Сопот в посока към гр.
София, се движел лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № *******,
собственост на Г. Г.Н. и управляван от Г.П.К., с пълномощно от собственика. В
лекия автомобил, на задната седалкаq зад водача К.,
пътувала Г.К., негова съпруга, а до нея, поставена в специално столче -
внучката им – малолетната В. К.М.. Около 9.30 часа автомобилът тръгнал от гр.
Сопот и след кратък престой в с. Розино, продължил по пътя за София. Малко
преди с. Антон, на ляв завой, К. усетил, че автомобила поднася наляво. В този
момент скоростта му на движение била около 90 км/ч. Той се опитал да овладее
автомобила, като завил волана на дясно, при което колата отново тръгнала
наляво, като задната й част се движела като шейна, напуснала пътното платно по
посока дърветата в дясно от него. В хода на досъдебното производство бил
разпитан свидетеля Х. Г.Г., който пътувал
непосредствено след автомобила, управляван от К. и като очевидец потвърдил
описания механизъм на ПТП. Според Г., към този момент платното било мокро, но
не валял дъжд. Този свидетел заявил също, че редовно пътувал по този маршрут,
като в този участък от пътя често ставали катастрофи, особено при движение със
скорост над 80 км/ч при мокър или заснежен път.
Заключението на назначената в досъдебното производство съдебна авто-техническа експертиза, било, че причина за ПТП били
субективните действия на водача с органите на управление на МПС. В следствие на
ПТП пострадали возещите се на задната седалка пътници – Г.К. и малолетната В. М.,
като те били транспортирани в МБАЛ Пирдоп, а впоследствие К. била преведена в
УМБАЛ „Света Анна“ София. Назначени били съдебно медицинска и химическа
експертизи, от чиито заключения било видно, че водачът не е употребил алкохол,
както и че в следствие ПТП на малолетната В. М. била причинена лека телесна
повреда-разстройство на здравето, временно и неопасно за живота, а на Г.К. били
причинени две средни телесни повреди, първата от които се изразявала в мозъчно
сътресение, придружено със загуба на съзнанието, представляващо разстройство на
здравето, временно опасно за живота, а втората – в счупване тялото на осми
гръден прешлен, с последица трайно затрудняване на движението на снагата за
повече от тридесет дни. В хода на това производство пострадалите заявили
категоричното си желание наказателното производство да бъде прекратено. Предвид
това, макар с поведението си К. да бил осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл. 343, ал. 1, „б“ във връзка с чл. 343, ал.
1 от НК, бил приложен привилегирования състав на чл. 343, ал. 2 от НК, като
наказателното производство било прекратено.
Не се спори и
относно наличието на валидно застрахователно правоотношение с ответника,
покриващо отговорността на водача на процесния лек автомобил към датата на
реализираното ПТП, като същият факт се установява и от констатациите, направени
в Констативен протокол № 96/13.11.2014 г.
От
представените по делото медицински документи – епикриза,
издадена на ищцата от МБАЛ Пирдоп, и епикриза № 867,
издадена на ищцата от УМБАЛ „Света Анна“ София, се установява, че след
претърпяното ПТП ищцата постъпила за лечение в първото болнично заведение в
тежко общо състояние, дезориентирана, трудно контактна. При прегледа се
установило Глава -отделен капилициум с масивно
кървене, охлузване на носа, без анизокория и нистагъм; Гръден кош-болка при дишане и на проекцията на
седми и осми прешлен. Ищцата била приета
в Отделение по анестезиология и активно лечение, където й била поставена
окончателна диагноза : „S08.0 Значително
откъсване на окосмената част на главата. Мозъчно сътресение“. Проведени били консултации
и изследвания, като на 13.11.2014 г. при анестезия, след почистване на
оперативното поле била извършена ревизия на отделен копилициум
и същия бил реинплантиран с множество ситуационни
шевове, като същевременно се извършила щателна хемостаза
и лаваж с антисептични разтвори. Поставени били
няколко дрена за евакуация на евентуални течни
колекции и се наложила стерилна превръзка. Ищцата била изписана с подобрение и
насочена към неврохирургична клиника за преценка на
състоянието на Тн8. Ищцата постъпила в Клиника по неврохирургия към УМБАЛ
„Света Анна“ София на 18.11.2014 г. С диагноза „Травматична амиелична
фрактура на тялото на осми гръден прешлен“ и придружаващи заболявания „Миопия. Разкъсно – контузни рани на главата челно и окципитално. На
26.11.2014 т. била оперирана под обща анестезия, като била извършена следната
интервенция : Ламинектомия с медуларна
декомпресия на ниво на Тh8. Транспедикулна титаниева стабилизация
на нива Тh7- Тh9. Ищцата била
изписана от това болнично заведение на 05.12.2014 г. с препоръки за спазване на
лечебно-охранителен двигателен режим, активна рехабилитация и при необходимост
аналгетици. Освен това по делото са представени фактура № **********/19.11.2014
г. и фискален бон от същата дата, установяващи покупката от ищцата на гръбначна
стабилизация, комплект с 4 винта за сумата от 5400 лева, както и фактура №
3879/22.11.2014 г. и фискален бон, установяващи закупуване от ищцата на колан ломакс за сумата от 198 лева.
По делото е
изслушано заключение по допусната съдебно-медицинска експертиза, което не се
оспорва от страните и което съдът приема като дадено обективно, компетентно и
безпристрастно, поради което го възприема в цялост. От заключението на същото,
както и от разпита на вещото се установява, че ищцата като пасажер на задна
лява седалка претърпяла процесното ПТП, при което
получила съчетана черепно-мозъчна и гръбначна
травма, включваща следните травмени увреждания: 1. Скалпова рана на главата; 2. Мозъчно сътресение; 3.
Травматична нестабилна фрактура на 8-ми гръден прешлен без увреждане на
гръбначния мозък (амиелитична); 4. Охлузване и рана
на носа и 5. Разкъсно-контузна рана в теменно-тилната
област на главата. Непосредствено след инцидента пострадалата е настанена за
лечение в „МБАЛ — Пирдоп”, Реанимация. При постъпването била в тежко общо
състояние, дезориентирана, трудно контактна. По спешност, под венозна и локална
анестезия била извършена хирургична обработка - ревизия и реимплантация на
отделен капилициум (скалп) с множество единични
ситуационни шевове. Проведено било комплексно инфузионно,
антибиотично и симптоматично лечение, хемотрансфузия. Състоянието на пострадалата се подобрило,
тя била контактна и адекватна. Оперативната рана зараствала първично, като
пострадалата била насочена за продължаване на лечението към неврохирургична
клиника. Лечението й продължило в УМБАЛ „Света Анна” — София, Клиника по
неврохирургия, за периода 18.11. - 05.12.2014 г. На 26.11. болната била оперирана:
Ламинектомия с гръбначномозъчна декомпресия на ниво
Тх8. Транспедикулна титаниева
стабилизация Тх7 - Тх9. Интраоперативно били
установени нестабилност и патологична подвижност на дъгите на VIII гръден
прешлен с фрактурна линия на дясната дъга. Следоперативният
период протекъл без усложнения, при медикаментозно и инфузионно
лечение, постелен режим и активно наблюдение, без
поява на неврологичен дефицит или допълнителни оплаквания. След изписване от
болницата било проведено 10-дневно лечение в Рехабилитационен
център Горна баня, а за периода 19.01. - 26.01.2015 г. било проведено
рехабилитационно лечение в „СБР-НК” ЕАД, Филиал Баня,
Карловско. Провеждано била рехабилитационно лечение в домашни условия. Вещото
лице е категорично, че описаните травмени увреждания
се намират в пряка причинна връзка с процесното ПТП.
По отношение на медикобиологична характеристика на
тези травми сочи, че фрактурата на 8-ми гръден прешлен е предизвикала трайно
затруднение на движението на снагата в значителна степен за срок от 6 месеца и
умерена до 12 месеца. Периодът на възстановяване при подобни гръбначни фрактури
е 10 - 12 месеца, при липса на усложнения. Възстановителният период при мозъчно
сътресение продължава 20-30 дни. Зарастването на скалповата рана на главата продължава 15 — 20 дни, а
медикаментозното третиране на белега - няколко месеца. Пълно анатомично и
функционално възстановяване след фрактура на прешлен от нестабилен тип не може
да се очаква. Вследствие на получените травмени увреждания
ищцата претърпяла интензивни болки и страдания за срок от два-три месеца,
значителни до 4-6 месеца и умерени в следващия период, включително до момента.
Прогнозата за в бъдеще е относително благоприятна, но трябва да се има пред вид
и наличната спондилолистеза Л 5-Ec 1, която несъмнено има отношение към оплакванията на пострадалата. Вещото лице
сочи, че десет месеца след инцидента увреденият гръбначен сегмент все още не
стабилизиран. Закономерно са налице ограничени и болезнени движения в
гръбначния стълб. След отстраняване на металната стабилизация и с течение на
времето и укрепване на гръбначната мускулатура се очаква тези оплаквания
значително да намалеят. Възможни са наболявания в травмираната област в бъдеще
при физически натоварвания, неудачни пози и движения, неблагоприятни климатични
въздействия. Скалповата рана е зараснала с грубоват
белег с неправилна V-образна форма,
започваща от основата на носа, преминава през лявата вежда и продължава косо
към окосмената част на челото. Вторият лъч преминава косо вдясно през челото и
навлиза в окосмената част. Общата дължина на тези белези е 19 см. Кожата между
двата основни лъча на раната е изтръпнала. В областта на гърба на носа се вижда
белег от зараснала рана с дължина 2,5 см. Описаните по-горе белези са трайни,
ясно видими и причиняват загрозяване. По отношение на извършените и предстоящи
интервенции, вещото лице сочи, че по спешност, под венозна и локална анестезия
е извършена хирургична обработка - ревизия и реимплантация на отделен капилициум (скалп) с множество единични ситуационни шевове.
На 26.11. е извършена гръбначна операция - Ламинектомия
с гръбначномозъчна декомпресия на ниво Тх8. Транспедикулна
титаниева стабилизация Тх7 - Тх9. По отношение на
посочените в исковата молба разходи за закупуване на транспедикуларна
стабилизация са в причинна връзка с процесиите травми, вещото лице сочи, че те
са били категорично необходими за лечебния и възстановителния процес. По
поставените от ответника въпроси, вещото лице отговаря, че ищцата е пътувала в автомобила на
задната седалка, вляво зад шофьора. В представената медицинска документация не
са описани специфични травмени увреди по гръдния кош
и корема - лентовидни охлузвания, спукване на ребра и др., евентуално
предизвикани от предпазен обезопасителен колан. Трябва да се отбележи, че получаването
на тези специфични увреди е в зависимост от облеклото на пострадалия при
инцидента, скоростта на движение на автомобила, инерционното движение на тялото
и др. Видът и характерът на нараняванията дават основание да се предположи, че
към момента на настъпване на ПТП ищцата е била без поставен предпазен колан.
Вещото лице сочи, че видимите увреди по автомобила са: деформация
на преден десен калник, предна броня, деформация на преден ляв калник, промяна
обща геометрия в задната част на купето, хлътване на горния десен ръб към
купето и свиване на
горния ляв към шасито на автомобила, счупени задни
странични прозорци и на
заден капак, като травмата в челната
област на главата, довела до описаната скалпова рана,
е получена при тангенциален удар в тъпо-режещ предмет със значителна механична
енергия. Кои точно части на автомобила са предизвикали това нараняване е трудно
да се определи със сигурност. Фрактурата на гръдния прешлен е предизвикана от
вертикално натоварване на гръбначния стълб при приведено напред положение на
тялото. Вещото лице сочи, че в случай че Г.К. е била с поставен предпазен колан
към момента на ПТП скалповата рана с характер на
описаната не би се получила. Травма на главата е възможно да се получи, тъй
като коланът ограничава инерционното движение на тялото, но не е на главата - в
предна и странична посока. Предпазният колан, при подобен механизъм на ПТП, не
изключва получаването на гръбначни увреждания, вкл. фрактура на прешлен. Сочи
също, че проведеното лечение на получените травмени
увреждания е било навременно и напълно адекватно, както и че съвременното
лечение на нестабилните фрактурите на гръбначния стълб е оперативно - реклинация и вътрешна метална стабилизация с титаниеви импланти. В този смисъл
закупуването и поставянето на гръбначна стабилизация на пострадалата е било
необходимо. Сочи също, че за За осъществяване на гръбначна стабилизация се
предлагали импланти на различни фирми и различни
модели, които непрекъснато се усъвършенстват, но пазарните цени у нас са напълно
съотносими с цената, заплатена от ищцата. Категорично
е също, че НЗОК не покрива разходите за закупуване на т. нар. скъпоструващи импланти, в което число попадали и титаниевите
импланти за гръбначна стабилизация. В съдебно
заседание вещото лице сочи, че установената при ищцата спондилолистреза
била налична преди инцидента, като имала несъмнено отношение към оплакванията
й, тъй като била значителна. Получената от ищцата фрактура била без увреждане
на гръбначния мозък и неврални структури, като в
ранния следоперативен период били възможни оплаквания във връзка с директната
травма, увреждането на прешлените и наложената стабилизация, но някои от
оплакванията и към момента имат несъмнена връзка с посоченото заболяване и като
пример вещото лице сочи силно ограниченото навеждане на тялото напред.
Уточнява, че сподилолистрезата представлява приплъзване на телата на горния спрямо долния прешлен, като
в периода от три години това заболяване можело да е напреднало още, като това
налагало допълнителни лечебни процедури. За това заболяване (спондилолистреза) били налични данни от 11 години, като не
може да се ангажира с прогноза за развитието му понастоящем. При ищцата
посоченото заболяване било локализирано в края на гръбначния стълб, в кръста,
проявявало се с болки в кръста, повишена уморяемост при движение , а можело да
има и неврологична симптоматика като изтръпване, болки в единия или и в двата
крака, тазови смущения. По принцип, с напредване на възрастта, степента на спондилолистрезата се увеличавала, възможни били четири
степени, като четвъртата била най-тежката. При нея горното тяло напълно се
измествало спрямо долното. Тенденцията била при липсата на лечение да се
увеличава степента на заболяването, а лечението било оперативно. По отношение
на носенето на обезопасителен колан, вещото лице уточнява също, че коланът
предпазвал тялото, но не и главата на пострадалия, която оставала свободно
подвижна. При този механизъм на ПТП имало разнопосочни, хаотични движения, при
които не било изключено пътника на страничната седалка да удари главата си в
твърди части от интериора на колата, дори и да е с правилно поставен предпазен
колан. В конкретната ситуация коланът не можел да предпази от мозъчно
сътресение. В заключение вещото лице заявява, че не може да даде категоричен отговор
дали ищцата е била с предпазен колан или не.
Разпитаният по делото свидетел Г.П.К.,
съпруг на ищцата, чиито показания съдът преценява по реда на чл. 172 от ГПК и
кредитира в цялост, установява, че на процесната дата
пътували с ищцата и внучката им към гр. София, като свидетелят шофирал. На
около 2 км. преди с. Антон колата станала неуправляема и станала катастрофа.
Съпругата му седяла зад него в колата, внучката им също била на задната
седалка, в дясно, в детско столче. Доколкото свидетелят знаел, всички били с
поставени колани, в това число и съпругата му. Той винаги проверявал дали
всички са си поставили коланите преди тръгване. К. на знаел защо загубил
управлението над автомобила, но си спомня, че било мокро, както и че карал с не
повече от 90 км/ч в завоя. Колата излязла извън пътя в дясно, сигурно се
ударили в дърво, получил се камшичен удар, или поне
така му казали впоследствие полицаите. След като колата спряла, свидетелят се
обърнал да види как са близките му. На внучката му й течало кръв, а съпругата
му я нямало. Той излязъл от колата и видял, че предницата й не била пострадала,
но газовата бутилка била изхвръкнала от багажника, но не се била скъсала,
продължавала да е закачена за колата. Когато я скъсал, видял, че съпругата му е
в багажника (колата била комби), но не давала
признаци на живот. Свидетелят й оказал първа помощ. Дошли някакви мъж и жена,
жената заявила, че е медицинско лице и му казала да не пипа пострадалата, а
мъжът се обадил на 112 или на Бърза помощ. След това дошли линейка и полицаите.
Полицаите качили съпругата му в линейката и тя била закарана в болница в Пирдоп.
Когато той отишъл при нея в болницата първите й думи били за това къде е
внучката им. К. разказва, че съпругата му била пет дни в интензивно отделение в
болницата в Пирдоп, а той и други близки ходели да я виждат. Съпругата му имала
голяма рана на главата, скалпът й бил обърнат на обратно. Отначало докторите
казвали, че тя няма други наранявания, но после се усъмнили, че имала счупен
прешлен. Казали му, че по спешност трябвало да я откарат в София за операция.
Закарали я в София със специализирана линейка и тя била приета в Окръжна
болница за операция, там също той и близките им били постоянно с нея. Направили
изследвания на ищцата, при които се установило, че осми гръден прешлен е
счупен. Предложили им два варианта за лечение – да остане от 6 до 8 месеца в
гипсово корито или да й се направи операция с имплант,
като те приели втория вариант. Докато съпругата му била в болница, той се
грижел за нея от хигиенна гледна точка, тъй като била неподвижна, дори не
можела да се храни в първите дни след операцията и не й давали да мърда. След
това ходили на рехабилитация в Горна Баня, като й изписали колан, който
трябвало да носи 3-4 месеца. След операцията първите няколко дни тя изобщо не
можела да ходи, виело й се свят, боляло я. В Горна Баня се раздвижвала с проходилка, ходела в стаята и то с помощ от свидетеля.
Плачела, притеснявала се дали ще проходи, страхувала се да не остане
неподвижна. Притеснявала се и от белега си. Заради първата операция косата й
била подстригана до гола глава и като се прибрали и съпругата му за първи път
се видяла в огледало, не искала повече да се погледне. Свидетелят разказал, че
от 12.09.2015 г. съпругата му вече от няколко дни била на работа, а до тогава
била в отпуск по болест. По празниците
повече лежала с колана, ходела с проходилката,
носели й храна в леглото. Започнала да прави стъпки и след Нова година пак
ходили в Горна Баня за рехабилитация за около 10 дни. Сама проходила едва към
края на месец април 2015 г. В момента имала постоянно болки във врата, трудно
клякала и се изправяла, нуждаела се от почивка – да поседне или полежи, след
като е стояла права или е ходила за около половин час. И преди това съпругата му
ходела на рехабилитация за кръста. Сега съпругата му имала белег под и над
лявата вежда, който продължавал нагоре и свършвал в окосмената част на главата
й, и друг белег, който започвал от началото на лявата вежда надясно и свършвал
почти до косата. Имала и друг белег отзад на главата, но той не се виждал, тъй
като бил скрит от косата. Свидетелят сочел, че съпругата му понесла трудно
всичко това – тя не искала да се среща с никой, не искала никой да я вижда,
допускала до себе си само най-близките им роднини и почти не излизала навън. Сега
пак изпитвала дискомфорт, не искала да се среща с хора, притеснявала се,
включително и за това как ще ходи на работа, от белега също се притеснявала
много. След ПТП, качила килограми, движела се по-бавно, походката й била леко
олюляваща се, като пате. Сега съпругата му се притеснявала да се вози в кола,
искала да има още някой с тях, страхувала се да пътуват само двамата. К.
уточнява, че след инцидента внучката му си била на столчето. Задното стъкло на
багажника било счупено, а страничните – били здрави, не знаел дали коланът на
жена му бил скъсан. Той самият имал подутина на главата, боляла го лявата ръка
за около месец-два.
По делото е
изслушана съдебно-психиатрична експертиза, чието заключение не се оспорва от
страните, а съдът приема за дадено обективно, компетентно и безпристрастно и
кредитира в цялост. Съгласно същото в представената медицинска документация не
било коментирано психичното състояние на ищцата, поради което заключението на
вещото лице се базирало на самоотчета на
освидетелстваната, личния й преглед и свидетелските показания. Ищцата нямала
съхранен спомен за ПТП, като на фона на провежданото лечение на телесните
увреди се появили тревожно-вегетативни и депресивни симптоми, произтичащи от психотравмиращите преживявания, предизвикани от процесното събитие и неговите последици. Вещото лице сочи,
че същите остават в рамките на разстройство на адаптацията (F43.2 по МКБ
10), като същите постепенно са отшумели до настоящият момент и няма данни за
задълбочаването им и за развитие на усложнения. Налице били последици в
психологичен план-страхови опасения в ситуации,
напомнящи събитието, кошмарни сънища, засилени опасения за здравето със свръхценностен характер, подчертан субективен дискомфорт от
видимите лицеви белези, водещи до понижено самочувствие, неудовлетвореност и
преживявания за трайна промяна на външния вид с характер на обезобразяване,
отбягващо поведение.
С оглед
установяване на механизма на ПТП, по делото е допусната и изслушана съдебно
авто-техническа експертиза, чието заключение, страните не оспорват, а съдът
приема като дадено обективно, компетентно и безпристрастно, поради което го
кредитира изцяло. Съгласно същото, при наличните по делото данни, вещото лице
изготвило скица на движението на лекия автомобил, след появата на първата следа
от автомобилна гума на 18,10 м. западно от възприетия ориентир. След този
момент настъпило неконтролируемо странично занасяне, като автомобилът придобил
ротация в посока обратна на часовниковата стрелка, гледан отгоре. Вещото лице е
категорично, че за да напусне автомобилът в дясно пътя при движение в ляв
завой, причината му е високата му скорост, над критичната. Сочи, че в процесната хипотеза критичната скорост за преминаване на
завоя без странично плъзгане била 86,46 км/ч, докато скоростта на лекия
автомобил към момента на настъпване на неконтролируемото занасяне била около 90
км/ч. От описаните деформации по
автомобила в протокол за оглед, както и
от изготвения фотоалбум, вещото лице заключава, че след като автомобилът е
напуснал платното за движение се е движел с дясната се страна напред, а в
определен момент и със задната си част напред, като установените деформации
били в посока отзад напред и наляво. Деформации имало и по дясната страна на
автомобила, вероятно от удари в крайпътни дървета. Деформациите в предната
частна автомобила, видни на снимка З в заключението, според вещото лице са
получени в началото на навлизане в терена в дясно от пътя от удари в дървета. -
около позиция 3 от изготвената схема и
малко след нея. Тези първи удари са предизвикали силна ротация и автомобилът се
е завъртял и се е движил със задната си част напред, като е получил силен или
силни удари отзад в крайпътни дървета. От тези удари ротацията му се е сменила
в посока на часовниковите стрелки и така автомобилът е попаднал с предните си
колела в канавката, широка 1,20 м. вдясно от пътя. Вещото лице сочи следния
механизъм на настъпване на произшествието : На 13.11.2014 год. около 10,30 часа
по главен път 1-9, София -Сливен- Бургас (Подбалкански път) в посока от гр.
Карлово към гр. Пирдоп се е движил процесният лек
автомобила "Фолксваген Пасат" с peг. №
*******, управляван от Г.П.К. със скорост около 90 км/ч. При движение в
процесния ляв завой тази скорост от 90 км/ч се е оказала над критичната за
преодоляване на завоя 86 - 87 км/ч и затова е настъпило странично занасяне, при
което задните колела на автомобила се плъзгат надясно и автомобилът придобил
ротация в посока обратна на часовника, и е напуснал пътя в дясно. Извършвайки
сложно транслационно движение и ротация, която се е променяла при удари в
крайпътни дървета, автомобилът се е придвижил до мястото, където е намерен. Автомобилът
е получил най-силен удар в задната част, при този удар телата на пътуващите са
политнали назад и към дясната страна, като са се притиснали към облегалките.
Вероятно облегалката на задното ляво място не е издържала и се е паднала назад
и тялото на пътничката е навлязло в багажното отделение, където е намерено
петно от кръв и както твърди разпитания като свидетел, водачът на автомобила.
От техническа гледна точка, като непосредствените причини довели до
настъпването на процесното ПТП вещото лице сочи
субективните действия на водача на процесния автомобил при избора на скоростта
си в съответствие с параметрите на пътя и боравене с волана, довели до критично
странично занасяне и неконтролирано движение на автомобила, напуснал пътя в
дясно. Вещото лице сочи, че в зоната на ПТП няма данни за налични пътни знаци.
Пътната маркировка, съгласно скицата към протокола за оглед е била единична
прекъсната средна разделителна линия и лява и дясна непрекъснати ограничителни
линии. Като конкретна причина за настъпване на ПТП вещото лице сочи движение със скорост около 90 км/ч, която е над
критичната 86,46 км/ч за левия завой. Нямало данни за наличие на други движещи
се автомобила, които да са повлияли на движението на процесния. Водачът се
движил сам при дневна светлина, сухо време и е имал възможност да регулира и
контролира скоростта си съобразно кривината на завоя. Странично занасяне не би
настъпило, ако се е движил със скорост около 80 км/ч, която е по-ниска от
критичната 86,46 км/ч. По отношение на
въпроса оборудван ли е фабрично с обезопасителни
колани л.а. Фолксваген Пасат с per. № *******, вещото лице сочи, че процесният л.а. „Фолксваген Пасат“ бил фабрично заводски
оборудван с предпазни колани за всичките 5 места. От снимка 4 в заключението се
виждало, че детското столче е здраво закрепено към седалката на задното дясно
място, затова и детето е останало живо. По отношение на това, дали пострадалата
(предвид мястото, на което е стояла в автомобила, както и предвид видът и
характерът на нараняванията й), вещото лице сочи, че пострадалата е седяла на
задното ляво място. Сочи също, че предназначението на предпазните колани е да
задържат пътуващите
в автомобила
на седалките им по време на произшествието. Те, и по-конкретно триточковите
колани са най-ефективни при челен удар, защото горната диагонална част обхваща
торса на пътника през едно от двете рамена и е закопчан диагонално от другата
страна непосредствено до седалката. При страничен удар и при преобръщане, което
става по надлъжната ос на автомобила ефективността на коланите се намалява,
защото инерционните сили действат настрани и горната част на тялото се измъква
от диагоналната част на колана, след което се движи свободно от кръста нагоре,
при което се удря в близката страна на интериора и арматурното табло. В случая
силният удар е бил в посока отзад напред. Тялото на пострадалата от
инерционната сила е било притиснато силно към облегалката. Най вероятно
облегалката не е издържала на тази ударна инерционна сила и е пропаднала
надолу, като горната част е навлязла в багажното отделение, както било показано
на изготвената скица. Тялото на пътничката се е плъзнало по свалената облегалка
и е навлязло в багажното отделение, където е била и газовата бутилка. Вещото
лице сочи, че при удар отзад поставения предпазен колан не е ефективен,
защото тялото отлита назад и трябва да се задържи само от облегалката, докато коланът
го държи при политане напред. Сочи, че само от техническа гледна точка не може
да се установи дали пострадалата е била с поставен предпазен колан. Коланът я е
предпазвал при челен удар, но при страничен ефективността му е намалена. При
удара отзад коланът не е ефективен, затова тялото й според свидетеля и
намереното в багажника петно от кръв е намерено в багажното отделение. Вещото
лице не се ангажира с отговор на въпроса кои части на автомобила са наранили
пострадалата ищца, като сочи, че видът и анализът на травмите е извън
компетентността на автоинженера. Сочи също, че автомобилът
е претърпял няколко удара в предната, и страничната дясна част и отзад. Това
означава че са действали инерционни ударни сили в посока напред, надясно и
назад . При смяната на ротацията е имало и инерционни сили в посока наляво,
като поддържа вече заявеното, че поставения предпазен колан е ефективен при
удар отпред, при страничен удар ефективността му намалява, защото горната част
на тялото се измъква от диагоналната горна част на колана и може да се удари в
интериора отзад и в предната седалка на водача. При удар отзад, седалката пада
и няма кой да задържи тялото на пострадалата и тя влиза в багажника, където
може да се удари в газовата бутилка, която се монтира обикновено до задната
седалка, или други предмети намиращи се в багажника. Сочи, че бутилката е
намерена изхвърлена на разстояние 21 м след автомобила на запад. Разпитано в
съдебно заседание, вещото лице сочи, че данни за това,
че тялото на пострадалата е било в багажното отделение е намереното петно кръв
там. Единствения начин да се появи това петно кръв е именно поради неиздържане
на задната облегалка, която ляга, тялото частично се измъква от колана и
главата остава в багажното отделение. От приложените снимки не можело да се
установи състоянието на задно ляво място на седалката. На една от снимките се
вижда детско столче с предпазен колан. Ако облегалката на седалката е издържала
натиска от инерционната сила тялото ще остане вътре в купето. За наличието на
петно кръв, вещото лице сочи, че е описано в протокола за оглед. В протоколите
за оглед дознателите и разследващите органи пишат
петно с неправилна форма, червеникаво кафяво на цвят, никога не пишат петно
кръв. Аз съм приел, че е петно от кръв. Ако петното не е кръв, ще липсват данни
тялото да е попадало в багажника. При това сложно движение обаче тъй като има
удари от всички страни, не се знае, ако тялото е било без колан, къде ще се
удари.
Други относими
доказателства не са ангажирани от страните.
При тази фактическа установеност,
съдът достигна до следните изводи от правна страна :
За
основателността на прекия иск, в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна
връзка с виновно противоправно деяние на лице, чиято
гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, е
претърпял вреди, както и какъв е техният размер. Едновременно с това, в тежест
на ответника е да докаже съпричиняване на вредоносния резултат, на което се
позовава, доколкото установяването на последното е основание за намаляването на
отговорността на ответника, на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
По отношение
на наличието на виновно противоправно поведение на
водача К., следва да се отбележи, че същият нарушил разпоредбата на чл. 20, ал.
2 от ЗДвП, съгласно която „Водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението.“,
като не отчел състоянието на пътя (мокра пътна настилка) и релефа на местността
(ляв завой), не съобразил скоростта си с тези условия, а продължил да се движи
със скорост от 90 км/ч, като в следствие на тези и следващите субективни
действия на водача с органите за управление на МПС, загубил контрол върху
управлението му и настъпило процесното ПТП. Съобразно
констатациите, направени в Постановление за прекратяване на наказателно
производство от 26.11.2015 г. на Районна прокуратура, гр. Пирдоп по ДП №
291/2014 г., прокурорска преписка № 1010/2014 г. по описа на същата Районна
прокуратура, действията на Г.К. от обективна и субективна страна осъществяват
състава на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК, като производството срещу него прекратено предвид изричното искане на
пострадалите от престъплението лица, съобразно възможността, предвидена с
разпоредбата на чл. 343, ал. 2 от НК. Приложението на този привилегирован текст
е довело до отпадане на наказуемостта на деянието на водача, но не обуславя отпадане
на противоправността на същото.
Със
задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите
застрахователя поема да носи риска от настъпване в правната сфера на
застрахованите лица на гражданска отговорност за причинени при управлението или
по повод притежаването на МПС на трети лица имуществени или неимуществени
вреди. Съобразно чл. 257, ал. 2 КЗ (отменен, но действащ към процесната дата) застраховани лица по договора за застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите са собственикът на МПС, за което е налице
валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва
моторното превозно средство на законно основание. В този смисъл ответникът по
силата на сключения с собственика на лекия автомобил договор за застраховка
“Гражданска отговорност” (полица № 06114000359721, със срок на валидност от
15.01.2014 г. до 14.01.2015 г.) за процесния период и МПС носи отговорност за
причинените от него при управлението на същия автомобил вреди на трети лица.
Предвид
обстоятелството, че гражданската отговорност на виновния водач е покрита от
ответника, същият дължи заплащането на застрахователното обезщетение на ищеца
за претърпените от него неимуществени и имуществени вреди, явяващи се преки и
непосредствени последици от деликта.
Относно
размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, съдът приема
следното:
Размерът на обезщетението
за неимуществени вреди, дължимо от застрахователя по договор за задължителна
застраховка “Гражданска отговорност” се определя от реално причинените от делинквента вреди, но не повече от договорената
застрахователна сума. Съобразно нормата на чл. 266 КЗ минималните
застрахователни суми, за които се сключва застраховката, са за 2000000 лева,
когато се дължат за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно
увреждане или смърт на едно пострадало лице при всяко застрахователно събитие,
и 10000000 лева - за две или повече пострадали лица. Тези „лимити на
отговорност“, съгласно § 2, т. 4 от
допълнителните разпоредби към КЗ имат действие след 11 юни 2012 год., като
са приложими в процесната хипотеза.
Решаващия
състав на съда при определяне обезщетението за претърпените от ищцата
неимуществени вреди във връзка с нормата на чл. 52 ЗЗД отчетат получените от ищцата
травми при процесното ПТП, квалифицирани в приложеното
по делото Постановление като две отделни средни телесни повреда, първата от
които се изразява в разстройство на здравето, временно опасно за живота
(мозъчно сътресение със загуба на съзнание), а втората – в счупване на тялото
на осми гръден прешлен, имащо за последица трайно ограничаване на движението на
снагата за повече от 30 дни (в случая до 6 месеца затруднението на движението
на снагата било в значителна степен, а след това в умерена степен до 12 месеца);
продължителността на възстановителния период (20-30 дни за мозъчното
сътресение; 15-20 дни за скалповата рана и няколко
месеца за медикаментозното третиране на белега; както и от 10-12 месеца при
подобни гръбначни фрактури), липсата на възможност за пълно и функционално
възстановяване след фрактура на прешлен от нестабилен тип, другите остатъчни
явления, в това число, наличието на траен, ясно видим, груб белег с неправилна
V-образна форма и дължина от около 19 см. на лицето на ищцата, причиняващ
загрозяване, претърпените от нея болки, страдания и неудобства, съпътстващи
посочените травми, тяхното лечение и рехабилитация, както и възможните
усложнения предвид установените предходни заболявания при ищцата. Всички тези
обстоятелства са в пряка причинна връзка с търпяното увреждане и следва да
бъдат взети в предвид при определяне размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД.
При горните доводи съдът намира, че адекватния размер на обезщетението за
претърпените от ищцата в резултат на процесното ПТП
болки и страдания следва да бъде определен на 100 000 лв.
Предвид
нормата на чл. 223, ал. 2 КЗ застрахователят по застраховка “Гражданска
отговорност” заплаща обезщетение и за лихвите за забава, когато застрахования
отговаря за тяхното плащане пред застрахованото лице. С оглед разпоредбата на
чл. 84, ал. 3 ЗЗД, когато задължението е за обезщетение за непозволено
увреждане – какъвто е и процесния случай, длъжникът е в забава и без покана, и
застрахования делинквент дължи лихви за забава от
датата на деликта 13.11.2014 г.
Ответникът
навежда доводи за съпричиняване
от страна на ищеца на вредоносния резултат, като сочи, че ищцата е пътувала без
предпазен колан, което обективно е улеснило или предпоставило
настъпването на вредите от ПТП. В процесната хипотеза
съдът намира така направеното възражение за неоснователно, предвид следното :
Съгласно разпоредбата на чл. 137а.
(Нов - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) (1) от Закона за движение по пътищата „Водачите и пътниците в
моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в
движение, използват обезопасителните колани, с които
моторните превозни средства са оборудвани.
С разпоредбата на чл. 137а, ал. 2 от същия закон е предвидена
възможност, обезопасителни колани да не
се използват от няколко категории лица - бременните жени;
лицата, чието физическо състояние не позволява
използването на обезопасителен колан;
лицата с трайни
увреждания на горни крайници и/или опорно-двигателния апарат, които управляват
моторни превозни средства, адаптирани съобразно техните нужди; водачите на таксиметрови автомобили,
когато превозват пътници
в рамките на населеното място, и инструкторите - при управление на
автомобила с учебна цел“.
Ищцата
не попада в нито една от посочените категории, поради което е имала вмененото
от законодателя задължение да ползва обезопасителен колан. Съобразно
заключението на вещите лица по допуснатите съдебно-медицинска и автотехническа експертизи, както и разясненията, дадени от
тях в съдебно заседание, процесният лек автомобил, в
който е пътувала ищцата бил фабрично оборудван с предпазни колани. Носеното на
предпазен колан би ограничило директната травма на главата и свободното
движение на тялото в купето на автомобила при челен удар, какъвто в процесната хипотеза е настъпил, но най-силните удари били
отзад и отдясно, прие което телата на пътниците политнали назад и надясно. При
удар отзад или страничен такъв, респективно преобръщане, предпазния колан няма
ефективност или същата значително намалява, тъй като инерционните сили действат
назад или настрани. В процесната хипотеза силният
удар бил в посока отзад напред, при което тялото на пострадалата било
отхвърлено назад, а коланът имал действие само при политане на тялото напред.
Вещите лица уточняват, че при странични удари, когато инерционните сили действат
в ляво или в дясно, коланът не ограничава възможността за свободни, хаотични
движения на крайниците, главата и тялото, като не е изключено при това пътника
да понесе удари от различни части от интериора на автомобила, като коланът не
може да предпази пътника от такива удари, както и от мозъчно сътресение. Видно
от кредитираните показания на свидетеля К., след ПТП тялото на пострадалата
било открито от него в багажника на колата, без признаци на живот, като същият
установява, че съпругата му била с предпазен колан към момента на настъпването
на произшествието. Без значение начина по който ищцата се е оказала в багажното
отделение на автомобила (по описания от вещото лице начин, респективно друг
начин – включително удар в задното стъкло и падане в багажното отделение), в
тази хипотеза, при удар отзад, носенето на предпазен колан е неефективно и не
би могло да предпази ищцата от получените наранявания, респективно да ограничи
тяхната интензивност. А след като това е така, направеното възражение се явява
неоснователно и като такова следва да се остави без уважение.
По предявеният
иск за сумата от 5598 лева, претендирана като
обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди, представляващи разходи
за медицински изделия, свързани с процесния пътен инцидент, ведно със законната
лихва върху сумата от датата на ПТП – 13.11.2014 г. до окончателното изплащане,
съдът намира следното:
Претендираните имуществени и
неимуществени вреди произлизат от един и същи правопораждащ
юридически факт - процесното ПТП, поради което
изложеното по-горе по иска за неимуществени вреди относно наличието на
фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД,
застрахователния договор и т.н. е напълно относимо и спрямо този иск.
Претенцията за
обезщетение за причинени имуществени вреди, съдът намира за доказана. Въз
основа на представените и приети по делото писмени доказателства, подробно
описани по-горе, касаещи заплащане на медицински изделия на посочената обща
стойност от 5598 лева се установява, че ищцата действително е направила разходи
за закупуването на описаните в представените по делото фактура №
**********/19.11.2014 г., фактура № 3879/22.11.2014 г. и приложените към тях
фискални бонове, медицински изделия - гръбначна стабилизация, комплект с 4
винта за сумата от 5400 лева, както колан ломакс за
сумата от 198 лева. Видно от кредитираното заключение на вещото лице по
съдебномедицинската експертиза, тези разходи са били необходими за лечението на
ищцата, като не се поемат от НЗОК, като покупните цени напълно съответствали на
цените на аналогични изделия, предлагани от други фирми.
Въз основа на
изложеното, съдът намира, че предявеният иск за имуществени вреди следва да
бъде уважен изцяло до пълния претендиран размер от
5598 лева.
По отношение
на началния момент, от който следва да бъде начислена лихва за забава върху
претендираните обезщетения за причинени имуществени и имуществени вреди, съдът
счита, че такава се дължи от датата на настъпване на ПТП – 13.11.2014 г. с
оглед разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД и чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.).
С оглед на така изложеното, исковете по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отменен) следва да бъдат
уважени за сумата от 100 000 лв., както и за сумата от 5598 лева обезщетение за
имуществени вреди.
По разноските :
Претенции за
присъждане на сторените разноски своевременно са направени и от двете страни,
като с оглед изхода на спора право на разноски има само ищцата във връзка с
нормата на чл. 78, ал. 1 от ГПК.
С разпореждане
13.01.2015 г. ищцата била освободена от внасяне на държавна такса, като е
според представения списък, както и предвид представените платежни нареждания –
листове 59, 60 и 101, същата е сторила разноски в размер на 505 лева, които
следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Съдът е
сезиран и с искане на ищцата за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда
на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Същото е основателно, като видно от
представения по делото договор за правна защита и съдействие, на ищцата била
предоставена правна помощ от адвокат Свилен Стоянов при условията на чл. 38,
ал. 1, т. 2 от ЗА, като на материално затруднено лице. Предвид това и съобразно
чл. 38, ал. 2 от ЗА във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза на
адвокат Стоянов следва да се определи адвокатско възнаграждение в размер на 3697,94
лева, която да се възложи в тежест на ответника.
Ответникът следва да бъде осъден, на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК да заплати в полза на съда сумата 4223,92лв., представляваща държавна
такса, дължима по уважените срещу ответника искове.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Д.з. ” ЕАД, с ЕИК ***********, със
седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 226 КЗ (отменен) да заплати на Г.Г.К.,
ЕГН **********, със съдебен адрес ***, чрез адвокат С.Е.С. от САК, сумата от 100
000
(сто хиляди) лева – застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Гражданска
отговорност” полица № 06114000359721, със срок на валидност от
15.01.2014 г. до 14.01.2015 г. за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания, резултат от ПТП на 13.11.2014 г., ведно със законните лихви върху главницата
считано от 15.08.2014 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 5598 (пет хиляди петстотин
деветдесет и осем) лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в закупуване на
необходими за лечението й медицински изделия, а на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и сумата от 505 (петстотин и
пет) лева деловодни разноски.
ОСЪЖДА „Д.з. ” ЕАД, с ЕИК ***********, да заплати на С.Е.С. от САК адвокатско възнаграждение в размер на 3697,94 (три хиляди шестстотин
деветдесет и седем лева и 94 стотинки) лева.
ОСЪЖДА „Д.з. ” ЕАД, с ЕИК ************, да
заплати в полза на бюджета на Софийски
градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПКТ, сумата от 4223,92 (четири хиляди двеста двадесет и три лева и 92
стотинки) лева, представляваща
дължима държавна такса по делото.
НЕЗАВЕРЕН ПРЕПИС
от решението да се връчи на страните.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :