и за да се произнесе, взе предвид следното: С решение № 143/15.12.2008 год., постановено по Н.а.х.дело № 1198/2008 год., Кърджалийският районен съд е признал Мария Николова Самушева от гр.Кърджали, за невиновна в това, че на неустановена дата в периода от 25.06..2007 год. до 02.07.2007 год. в гр.Кърджали, като длъжностно лице - „Главен инспектор” в Комисия за защита на потребителите - Регионална дирекция гр.Пловдив, в кръга на службата си, преправила съдържанието на официален документ - първи екземпляр от АУАН № К-0408/14.06.2007 год. по описа на РД на Комисия за защита на потребителите - Пловдив, като преправянето се изразило в подмяната на посочената в констативно-съобразителната част на акта, първа цифра от датата на извършване на нарушението - от „02.06.2007 г.” на „12.06.2007 г.", с цел да бъде използван преправения официален документ, и деянието преставлява маловажен случай, поради което и на основание чл.378 ал.4 т.2 от НПК я е оправдал по обвинението, за което е предадена на съд - по чл.310 ал.2, във вр. с ал.1, предл.1-во, във вр. с чл.308 ал.1, предл.2-ро от НК. Против така постановеното решение е постъпил въззивен протест от Районна прокуратура – Кърджали, в който се твърди, че решението е неправилно, тъй като обвинението било доказано във всички негови елементи – субект, обективна страна, изпълнително деяние, вина, при наличие на поставена цел за преправката. Твърди се в протеста, че съставомерността на деянието на обвиняемата Самушева не можела да бъде изключена по аргумент на чл.9 ал.2 от НК, тъй като обществената му опасност не била такава, че да изключи престъпния му характер. Този извод прокурора обосновава с обстоятелствата, че преправката на документа била извършена след връчване на препис от АУАН на посочения като нарушител в акта Веселин Василев, без съгласие‗о му и при ясното съзнание, че в същият този препис е посочена друга дата. Можело да се направи извод, че при съставянето на акта обвиняемата Самушева е допуснала явна фактическа грешка, изписвайки грешно действителната дата на нарушението – вместо 12.06.2007 год. изписала 02.06.2007 год., но извършеното поправяне било противоправно, тъй като в ЗАНН нямало правила, уреждащи последващо въздействие във вече съставен АУАН, дори и това да е станало със съгласието на нарушителя. От друга страна, преправянето по този начин на фактическа грешка от обвиняемата, при условията, изброени по-горе, а именно: при връчен препис от АУАН на нарушителя, в който датата на извършване на нарушението е била съвсем различна от посочената в инкриминирания първи екземпляр, нарушавало до такава степен правната сигурност на документирането, която е непосредствен обект на защита по глава IX-та от особената част на НК, че всяко друго тълкуване на неговата обществена опасност, освен като престъпление по чл. 310 ал.2, вр. ал.1 от НК, било незаконосъобразно. За обществената опасност на деянието, извършено от обвиняемата, можело да се съди и от другите последици, които то влече след себе си - въз основа на преправения АУАН, както административно-наказващия орган/директор на РД-Пловдив, при КЗП-София/, така и състав на РС-Кърджали, разгледал НАХД 1009/2007г., са били въведени в заблуждение, относно липсата на нередовност в акта, при което, съответно са издали наказателно постановление и са потвърдили издаденото наказателно постановление. Без извършената преправка от обвиняемата, от една страна наказателното постановление не би било издадено, тъй като допуснатата колизия между отразеното в констативния протокол № 2007К-21737/12.06.2007 год. и в констативно-съобразителната част на АУАН № К-0408/14.06.2007 год., досежно датата на извършване на нарушението, не би могла да позволи на административно-наказващия орган да стигне до извода за безспорност и несъмненост на факта за извършено административно нарушение. Сочи се в протеста, че действително ЗАНН в чл. 53 ал.2 позволявал на административно-наказващия орган да издаде наказателно постановление, дори и при наличие на нередности в акта, стига да се установят по несъмнен и безспорен начин обстоятелствата - извършване на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, като прокурорът счита, че такива несъмненост и безспорност на извършено административно нарушение, вменено във вина на ЕТ "Униматикс - В. Василев"-гр. Кърджали, с АУАН № К-0408/14.06.2007г., по описа на РД-Пловдив, при КЗП-гр. София, разгледани в светлината на всички кумулативно свързани и задължителни негови елементи - време/поне с посочване на точна дата/, място и деяние, не би могло да бъдат приети, при такова драстично разминаване в датите, посочени като време на извършване на нарушението, във взаимно обвързаните два документа - констативен протокол и АУАН, въз основа на които било издадено наказателното постановление. Твърди се още в протеста, че за обществената опасност на деянието следвало да се съди и от обстоятелството, че ако обвиняемата не била извършила преправката и въпреки това административнонаказващият орган бил издал наказателно постановление, то разликите в датите в АУАН и констативния протокол са щели да бъдат установени от състава на съда, разгледал Н.а.х.дело № 1009/2007 год. по описа на РС – Кърджали, и биха го довели до друг извод – за отмяна на наказателното постановление, поради недоказаност на извършеното нарушение. Предлага се с протеста решението на първоинстанционния съд да бъде отменено, вместо което да бъде постановено друго, с което обвиняемата Самушева да бъде призната за виновна, като същата бъде освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК. В съдебно заседание прокурорът от Окръжна прокуратура – Кърджали поддържа протеста така, както е предявен. Не сочи нови доказателства. Ответникът по протеста – подсъдимата Мария Самушева, редовно призована, не се явява в съдебно заседание. Защитникът й изразява становище, че протеста е неоснователен, а решението на първоинстанционния съд намира за правилно и законосъобразно. Твърди, че в случая се касае за несъставомерно деяние, поради което моли протестираното решение да бъде оставено в сила. Не сочи нови доказателства. Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на обжалваното решение, с оглед доводите и оплакванията, изложени в протеста, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Протеста е неоснователен. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение. Събрани са необходимите и възможни, посочени от страните доказателства, поради което не се налага извършването на процесуално-следствени действия от настоящата инстанция в тази връзка. От събраните от първоинстанционният съд доказателства, по несъмнен и категоричен начин се установява следната фактическа обстановка: Подсъдимата Мария Николова Самушева е родена на 19.09.1951 год. в с.Левочево, обл.Смолян, постоянно живее в гр.Кърджали, има завършено висше образование, омъжена е, не е осъждана. Към 12.06.2007 год. заемала длъжността „Главен инспектор” в Регионална дирекция – Пловдив при Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисията за защита на потребителите. В това си длъжностно качество подсъдимата имала задължения по осъществяване на контролна дейност по спазване на нормативните актове, контролът по които бил възложен на КЗП, както и по установяване на административни нарушения по Закона за защита на потребителите. На 12.06.2007 год. подс. Самушева и св. Ваня Иванова, в качеството си на служители на „КЗП" РД-Пловдив, посетили търговски обект, стопанисван от ЕТ „Униматикс-Веселин Василев" - гр.Кърджали, находящ се на ул."Тутракан" № 2 в гр.Кърджали. При проверката били констатирани нарушения на текстове от Закона за защита на потребителите, за което бил съставен Констативен протокол № К-21737/12.06.2007 год. На 14.06.2007 год. подс. Самушева, в качеството си на длъжностно лице - Главен инспектор към Комисия за защита на потребителите, РД-Пловдив, съставила Акт 2007№К-0408 срещу Веселин св.Василев, осъществяващ търговска дейност като едноличен търговец с фирма ЕТ"Униматикс - Веселин Василев" - гр.Кърджали, в който отразила, че при извършена проверка на 02.06.2007 год. в сервиз за компютърна техника, собственост на търговеца, били констатирани нарушения на чл.120 от ЗЗП. Актът бил съставен в присъствието на пълномощник на търговеца, но поради отказ на същия да го подпише и поради липса на надлежно пълномощно, се наложило да бъде призован св.Василев в офиса на подсъдимата за връчване на акта за установяване на административно нарушение. Акт 2007№К-0408 бил връчен на св.Василев на 25.06.2007 год., като непосредствено след връчването му, при комплектоване на административнонаказателната преписка, Самушева констатирала, че е допуснала техническа грешка в акта, като вместо датата 12.06.2007 год., на която била извършена проверката и съответно били открити нарушения на ЗЗП /за което бил съставен и констативен протокол № К-21737 с дата 12.06.2007г./, на две места в акта била изписала като дата на проверката и извършване на нарушението датата 02.06.2007 год. Подс.Самушева извършила поправка в първия екземпляр на акта, който бил у нея, като поправила цифрата „0" с „1", като по този начин вписала действителната дата на проверката - 12.06.2007 год., след което поискала от св.Василев връченият му екземпляр от акта, за да нанесе извършената поправка и в него, но последният излязъл навън, без да й отговори и без да й предостави неговият екземпляр от акта за поправяне на вписаната дата на извършване на проверката. Административнонаказателната преписка била изпратена на Директора на РД при КЗП - Пловдив, който въз основа на същата /вкл. и съставеният АУАН/ издал Наказателно постановление № 2007К0408/02.07.2007 год., с което на ЕТ „Униматикс-Веселин Василев" - гр.Кърджали била наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. Наказателното постановление било обжалвано от св.Василев, като с влязло в сила Решение № 111/09.11.2007 год. по Н.а.х.дело № 1009/2007 год. по описа на РС-Кърджали, постановлението било потвърдено от съда. Видно от писменото заключение на вещото лице Яков по извършената на досъдебното производство техническа експертиза, и от показанията му в съдебно заседание, има извършена поправка на цифрата „12” на стр.1, срещу текста „…за това, че при направената проверка…” в Акт 2007 № К-0408 от 14.06.2007 год. на Комисията за защита на потребителите, като първоначално изписаната цифра е била „02”. Горната фактическа обстановка се установява от обясненията на подс.Мария Самушева, дадени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, които съдът кредитира изцяло; от показанията на св.Иванова, дадени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, на които съдът дава вяра изцяло; от показанията на св.Василев пред първоинстанционния съд, които следва да бъдат кредитирани отчасти; от писменото заключение на вещото лице Янков по извършената на досъдебното производство техническа експертиза, и от показанията му в съдебно заседание пред първоинстанционния съд, на които съдът дава вяра; както и от останалите писмени доказателства, приети от първоинстанционния съд. Съдът не дава вяра на показанията на св.Василев, дадени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, в частите им, в които твърди, че подс.Самушева не му обяснила, че трябва да извърши поправка в акта при връчването му, както и че пред него не била извършвана такава поправка. Показанията на свидетеля в посочените им части не се подкрепят от останалите доказателства по делото, а напротив – опровергават се по категоричен начин както от обясненията на подс. Самушева, така и от показанията на св.Иванова, съгласно които допуснатата от подсъдимата техническа грешка при изписване на датата на извършената проверка и извършеното нарушение в АУАН е била установена от Самушева в присъствието на св.Василев, непосредствено след връчването на екземпляр от акта на същия и при комплектоване на административнонаказателната преписка, при което подс.Самушева поправила цифрата „0” с цифрата „1” /респ. датата „02” на дата „12”/ и поискала от св.Василев неговия екземпляр от акта, за да извърши поправката и в същия, но свидетелят се обърнал и напуснал служебния офис на Самушева, без да отговори нищо. В тази връзка следва да се посочи, че обясненията на подс.Самушева и показанията на св.Иванова, която е непосредствен очевидец на случилото се при връчване на акта за установяване на административно нарушение на св.Василев, са логични, последователни и кореспондиращи помежду си, като за съда не съществуват каквито и да било основания за съмнение в достоверността им. При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, настоящата инстанция намира, че осъщественото от подс.Самушева деяние не е съставомерно по предявеното й обвинение по чл. 310 ал.2, във вр. с ал.1, предл.1-во, във вр. с чл. 308 ал.1, предл.2-ро от НК, до какъвто обоснован и законосъобразен краен извод е стигнал и първоинстанционния съд. За да постанови оправдателната си присъда, решаващият съд е извършил подробен анализ и оценка на събраните по делото доказателства, като е приел, че в случая не са налице елементите на фактическият състав на престъплението „преправяне на истински документ” по смисъла на чл.310 ал.2, във вр. с ал.1, предл.1-во, във вр. с чл. 308 ал.1, предл.2-ро от НК. Изложил е съображения, че поправката на цифрата „0” с цифрата „1” при изписването в акта на датата на извършване на проверката и констатиране на нарушението на ЕТ „Униматикс – Веселин Василев” – гр.Кърджали е била извършена от действителния автор на документа, поради което е приел, че същият е истински, с оглед обстоятелството, че изразеното в акта волеизявление е на действителният автор на документа. Изложил е и съображения, че са безспорни обстоятелствата, че подс.Самушева е „длъжностно лице” по смисъла на чл.93 ал.1 б.”а” от НК, с оглед заеманата от нея длъжност; както и че издаденият от нея документ – Акт 2007№К-0408/14.06.2007 год., е официален такъв. Направил е извода, че с извършената преправка на вписаната в акта дата от 02.06.2007 год. на 12.06.2007 год. подс.Самушева е удостоверила действителната дата, на която е била извършена проверката и е било констатирано административното нарушение. Изложил е съображения относно твърденията на прокурора по отношение на целта на Самушева при извършване на подправката – да осуети евентуалното прекратяване на административнонаказателното производство от административнонаказващият орган или отмяна на наказателното постановление от съда, с оглед различните дати на проверката, отразени в констативния протокол и първоначално в АУАН, които твърдения първоинстанционният съд е приел за несъстоятелни, мотивирайки се с безспорно установената не само от АУАН дата на извършване на проверката и констатиране на административното нарушение от св.Василев при осъществяване на дейността му като едноличен търговец. Съдът е посочил в мотивите си още, че деянието на подс.Самушева не е общественоопасно по смисъла на чл.9 от НК. Въз основа на изложените съображения и направените изводи съдът е приел, че подсъдимата Самушева не е извършила престъплението, предмет на повдигнатото й обвинение, поради което я признал за невиновна и я оправдал за извършване на същото. С оглед така установената по безспорен начин и от настоящата инстанция фактическа обстановка, която не се оспорва и от страните, се налагат изводи относно липсата на извършено от подс.Самушева деяние, осъществяващо признаците на престъплението по чл. 310 ал.2, във вр. с ал.1, предл.1-во, във вр. с чл.308 ал.1, предл.2-ро от НК, от обективна и субективна страна. В тази връзка, обосновани и законосъобразни са изложените от първоинстанционния съд съображения относно характера на извършената от подс.Самушева подправка – че преправката на истински документ, когато е засегнато изявлението не води до създаването на документ с невярно съдържание, а до превръщането му във вид неистински документ, при което наказателната отговорност ще е налице, само ако е засегнато правното значение на документираното изявление; както и че преправянето се изразява във въздействие върху съществуващ истински документ чрез подменяне или допълване на буквени или цифрови знаци или чрез заличаване на такива знаци, с което съдържанието се променя съществено, като съдържанието на документа включва както самото волеизявление, така и всички останали необходими елементи - подпис, дата, снимки и др. Такива са и изводите на първоинстанционния съд относно наличието на длъжностно качество на подс.Самушева, както и относно характера на инкриминирания документ – официален такъв, съставен от длъжностна лице в кръга на службата му, като не необходимо същите да бъдат преповтаряни. Няма спор и относно обстоятелството, че подс.Самушева е съставила официалния документ - АУАН, в който първоначално вписала като дата на извършване на проверката и констатиране на нарушението - 02.06.2007 год., като непосредствено след като забелязала грешката в изписване на датата, извършила поправка на цифрата „0” с цифрата „1” в датата, вписвайки в АУАН действителната дата /която впрочем е безспорно установена и от други доказателства по делото – свидетелски показания, констативния протокол и др./ - 12.06.2007 год. Или, очевидно е, че в случая се касае до допусната явна фактическа грешка при изписване от подс.Самушева в АУАН на датата на извършване на проверката и констатиране на административното нарушение на ЕТ „Униматикс – Веселин Василев” - гр.Кърджали /което впрочем се приема и от прокурора, подал въззивния протест срещу решението/. При това положение, основният въпрос, върху който се спори в настоящото производство, е дали така извършената от подсъдимата преправка на издадения от нея официален документ, е противоправна, респ. дали има присъщата на престъпление обществена опасност. Настоящият състав намира, че на поставеният въпрос следва да се даде отрицателен отговор. Това е така, по следните съображения: Документните престъпления увреждат реда и правната сигурност на документирането, накърняват обществената функция, която се възлага на документа, затрудняват дейността на държавните и обществените органи и организации, създават усложнения в отношенията между организациите и гражданите. Престъпленията по Глава IX-та от НК са умишлени такива, вкл. и престъплението по чл.310 ал.2, във вр. с ал.1, предл.1-во, във вр. с чл. 308 ал.1, предл.2-ро от НК, за извършването на каквото е предявено обвинение на подс.Самушева. Чрез преправянето на истински официален документ деецът умишлено създава несъответствие между действителното и промененото чрез преправянето съдържание на документа, и то със специална цел – да бъде използван документа като доказателство за отразените в него обстоятелства. В случая, чрез извършената от подсъдимата преправка в АУАН на цифрата „0” с цифрата „1” в датата на извършване на проверката и констатиране на административно нарушение, такова несъответствие не е налице, тъй като поправената дата – 12.06.2007 год., е действителната такава на извършване на проверката, което се установява по несъмнен начин от множество други доказателства по делото – констативния протокол, обясненията на подсъдимата и показанията на св.Иванова, вкл. не се отрича и от извършилият административното нарушение – св.Василев. Или, както бе посочено по-горе в мотивите, и с оглед обстоятелствата, при които подс.Самушева е извършила посочената подправка, следва да се направи несъмнения извод, че в случая същата е извършила поправка на явна фактическа грешка в АУАН. В тази връзка следва да се отбележи още, че настоящият състав не споделя доводите на прокурора, изложени във въззивния протест – че така извършената от подсъдимата поправка на явна фактическа грешка била противоправна, тъй като в ЗАНН нямало разпоредби, уреждащи последващото въздействие върху съставен вече АУАН, за разлика от НПК /чл.130/. Това е така, тъй като при изключително интензивния в съвременната действителност документооборот, човешката дейност по създаване на множество документи, вкл. и официални такива, не е застрахована от допускането на очевидни фактически грешки, като за огромната част от областите, в които се създават документи, липсват специално уредени правила за поправянето им /такива има например по отношение на съдебните актове, постановявани по реда на ГПК/. Това обстоятелство, обаче, не може да бъде абсолютизирано, до какъвто резултат би се достигнало при възприемане на тезата на прокурора – че при липса на изрични правила, никога и при никакви обстоятелства не би могла да бъде поправена явна фактическа грешка в какъвто и да било документ. Впрочем, не е издържан и даденият от прокурора пример за наличие на нарочни правила за поправка на явна фактическа грешка – чл.130 от НПК, тъй като посочената разпоредба действително урежда реда за поправки, изменения и допълнения, но единствено на протокол от действия по разследването, а не и на други документи – напр. на допуснати явни фактически грешки в обвинителен акт, определение или присъда. Доводите на прокурора относно евентуалните действия на административнонаказващият орган или съда в хода на административнонаказателното производство, при наличие на различни дати на извършване на проверката, отразени в АУАН и констативния протокол, с които всъщност е обосновал изводите си за наличие на пряк умисъл и специална цел у подсъдимата при извършване на подправката, както и за степента на обществена опасност на деянието, нарушаващо правната сигурност на документирането до степен, характерна за престъпление по чл.310 ал.2 от НК – че без преправянето на документа от подсъдимата административнонаказателната преписка щяла да бъде прекратена и нямало да бъде издадено наказателно постановление, респ. че съдът щял да отмени наказателното постановление в хода на съдебното административнонаказателно производство, образувано по жалба на нарушителя против НП, не следва да бъдат обсъждани, тъй като същите са хипотетични и по съществото си изцяло почиват на предположения. Още повече, че разпоредбата на чл.53 ал.2 от ЗАНН дава възможност наказателно постановление да бъде издадено дори и при наличие на нередовност в АУАН, стига да се установят по несъмнен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина /както правилно е отбелязал и прокурора във въззивния протест/, при което и при задължението на наказващият орган и съда да изследват всички обстоятелства по извършване на нарушението, вкл. и време, място, начин, самоличността на нарушителя и вината му, респ. с оглед обстоятелството, че АУАН не се ползва с доказателствена сила и всички посочени обстоятелства подлежат на доказване, със същият успех би могло да се направи предположението, че дори и при наличие на различие в датата на извършване на проверката, отразени в АУАН и констативния протокол, наказателното постановление пак би било издадено, респ. би било потвърдено от съда. Всъщност, нито в постановлението за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, нито в хода на съдебното производство и пред двете съдебни инстанции, прокуратурата не сочи какво би следвало да бъде законосъобразното поведение на подс.Самушева при откриване на явната фактическа грешка, респ. дали е следвало да не предприема отстраняване на грешката и отразяване на действителната дата на извършване на проверката в АУАН. Такова бездействие на подсъдимата, при положение, че тя самата е издател на официалния документ и същият е в нейно разпореждане към момента на откриване на грешката, без значение дали на нарушителя е бил връчен екземпляр от акта с посочена в него грешна дата на извършване на нарушението, би било също толкова укоримо. Освен това, при такова поведение на подсъдимата Самушева съвсем основателно би възникнал въпроса дали при това поведение същата не би била привлечена към отговорност за деяние по чл.311 от НК, ако й се вмени, че умишлено е удостоверила в официалния документ дата на извършване на проверката, различна от действителната такава. От друга страна, дори и да се приеме, че подсъдимата Самушева формално е осъществила деянието, предмет на предявеното й обвинение, от обективна и субективна страна, то същото не представлява престъпление, предвид разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК. Посочената законова разпоредба установява, че не е престъпно деянието, което, макар формално и да осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Малозначителността на деянието е в зависимост от обществената опасност на същото, която може въобще да не е налице, или да е явно незначителна, т.е. определя се от обществената опасност на деянието и обществената опасност на дееца във всеки конкретен случай. За да се преценят последните, следва да се обсъдят всички обстоятелства, свързани с обективното отрицателно въздействие, което деянието е оказало, или може да окаже върху обекта на посегателство – характера на подправката; причините и мотивите за осъществяване на деянието, както и обстоятелствата при извършването му; целта за извършването й; начина и степента на реализиране на тази цел; тежестта и значимостта на настъпилите вредни последици; степента на застрашаване или увреждане на личността, имуществените и други права на гражданите или други интереси, защитени от установения правов ред. В конкретния случай, по отношение на осъщественото от подсъдимата Самушева деяние следва да се съобразят следните обстоятелства: обществената опасност на дееца е ниска - същата е с чисто съдебно минало, има много добри характеристични данни и няма други противообществени прояви. Подправянето касае само един официален документ и представлява изолиран случай, дължащ се на допусната явна фактическа грешка; няма данни за наличието на специалната цел при осъществяване на деянието от подсъдимата, изискуема от закона, нито пък такива, сочещи на каквато и да било степен на реализация на същата; касае се за преправяне на датата на извършване на проверка и констатиране на административно нарушение в АУАН, действителността на която не е необходимо условие за реализиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя и подлежи на доказване в хода на административнонаказателното производство със всички допустими доказателствени средства. От друга страна, от преправянето на датата на извършване на проверката в АУАН не са настъпили каквито и да било вредни последици /въпреки, че престъплението по чл. 310 ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.308 ал.1 от НК е формално и признаците на състава му не включват настъпването на определен престъпен резултат, то наличието или липсата на такива вредни последици има значение за определяне на обществената опасност на деянието и дееца/, като нарушителят по АУАН е подал жалба до първоинстанционния съд против НП, издадено въз основа на преправеният от подсъдимата АУАН, и в съдебното производство е имал възможност да реализира защитата си по най-ефективен начин, вкл. и да направи възражения и доводи относно различието между датата на извършване на проверката, отразена в екземпляра от АУАН, приложен към административнонаказателната преписка, и тази, отразена в неговия екземпляр. С други думи, не е налице обективно отрицателно въздействие, което деянието на подсъдимата да е оказало или да е могло да окаже върху обекта на посегателство. Ето защо, съдът намира, че дори и да се приеме, че деянието на подсъдимата осъществява формално признаците на престъплението по чл. 310 ал.2, във вр. с ал.1, предл.1-во, във вр. с чл. 308 ал.1, предл.2-ро от НК, то същото не е общественоопасно поради своята малозначителност, или пък обществената му опасност е явно незначителна, т.е. не представлява престъпление, поради което не би могла да се ангажира наказателната отговорност на подсъдимата Самушева. С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваното решение е правилно, обосновано и законосъобразно, и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за неговото отменяване или изменяване, поради което същото следва да бъде потвърдено. Водим от изложеното, и на основание на основание чл.378 ал.5, във вр. с чл.334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК , Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 143/15.12.2008 год., постановено по Н.а.х.дело № 1198/2008 год. по описа на Кърджалийския районен съд. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |