Определение по дело №614/2023 на Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ
към Определение № 460/31.10.2023 г. по ВЧНД № 614/2023 г. по описа на Окръжен
съд-С.
Производството е по чл. 64, ал. 7 от НПК. Образувано е по частна жалба от Д. Т. С. –
обвиняем по досъдебно производство № 1504/2023 г. по описа на РУ -С., чрез защитника
адв. С. П. от Адвокатска колегия – С. против Определение № 1561/24.10.2023 г. по ЧНД №
1417/2023 г. по описа на Районен съд – С., с което на основание чл. 64, ал. 5 от НПК спрямо
обвиняемия С. е взета мярка за неотклонение "Задържане под стража".
В жалбата са изложени оплаквания срещу определената от първоинстанционния съд
мярка за процесуална принуда свързани с доводи за отсъствие предпоставките на
процесуалния закон за вземане на най-тежката мярка за неотклонение. Оспорва се да е
налице обосновано предположение за авторството на деянието в лицето на обвиняемия,
както и се настоява липса на реална опасност от укриване или извършване на престъпление,
ако спрямо обв. С. се определи по-лека мярка за неотклонение. Твърди се, че обвиняемият
има постоянно местоживеене и постоянен адрес, на който може да бъде призован за
извършване на съответни процесуално-следствени действия, самоличността му е установена,
няма данни същият да е пречил на органите по разследването в работата им за изясняване на
факти и обстоятелства, релевантни за наказателното производство.
Представителят на Окръжна прокуратура – С. предлага обжалваното определение да
се потвърди като правилно и законосъобразно.
В съдебно заседание пред въззивния съд обвиняемият С. и упълномощеният
защитник се явяват лично и поддържат жалбата. Молят обжалваното определение да бъде
отменено, като на обвиняемия бъде определена по-лека мярка за неотклонение от задържане
под стража, а именно парична гаранция или домашен арест по настоящ адрес.
Окръжен съд – С., като взе предвид изложените от страните доводи в съдебно
заседание пред настоящата инстанция, оплакванията в жалбата и след като извърши
цялостна служебна проверка на атакуваното определение, намери следното:
Досъдебно производство № 1504/2023 г. по описа на РУ – С. е започнато в
хипотезата на чл. 212, ал. 2 от НПК на 20.10.2023 г. за това, че на на 19.10.2023 г., около
21.00 часа, в гр.С., в дом, находящ се на ул.“Б.Т.“, алея .., е причинил лека телесна повреда
на С.Ц.Б., в условията на домашно насилие- престъпление по чл.131, ал.1, т.5а, вр.чл.130,
ал.1 от НК.
С постановление от 20.10.2023 г. на разследващия орган, предявено на обвиняемия на
21.10.2023 г., в качеството на обвиняем е привлечен Д. Т. С. за това, че на 19.10.2023 г. ,
около 21.00 часа, в г.С., в дом, находящ се на улица „Б.Т.“ алея ... е причинил лека телесна
повреда на С.Ц.Б., в условията на домашно насилие– престъпление по чл.131, ал.1, т.5а,
вр.чл.130, ал.1 от НК. С определение от 24.10.2023 г. по ЧНД № 1417/2023 г. по описа на
Районен съд – С., по отношение на обв. С. е взета мярка за неотклонение „Задържане под
стража".
В хода на разследването до настоящия момент са приобщени писмени и гласни
доказателствени материали, съдържащи данни относими към повдигнатото обвинение,
както и към личността на обвиняемия. Приложени са протоколи за разпит на свидетели,
справка за съдимост, характеристична справка, копие от лист за преглед на пациент от
20.10.2023 г., съдебно-медицинско удостоверение № 392/2023 г. от д-р Ч. от 06.10.2023 г.,
съдебно-медицинска експертиза от 20.10.2023 г относно относно характера и вида на
травматичните увреждания на пострадалото лице Б. Приобщено е и писмо от 12.12.2016 г.
на прокурор при ВКП до Национално бюро на Б. в Евроджъст. Съгласно справката за
съдимост, обвиняемият е осъждан като с Присъда №225/16.12.2015 г., в сила от 31.03.2016 г.
1

На основание чл.316, вр.чл.308, ал.2, вр.ал.1, р.чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК му е наложено
наказание „Пробация“ за срок от шест месеца. Видно от цитираното по-горе писмо на
прокурор от ВКП до Национално бюро на Б. в Евроджъст с влязла в сила на Апелативен
съд-гр.Б. обвиняемият С. е бил осъден на 40 месеца лишаване от свобода и глоба в размер
на 8 250 евро, като е постановена и конфискация на имуществото му в размер на 667 573.50
евро. Приложено е още и писмо от прокурор от ВКП до Националното бюро на Б. в
Евроджъст от 22.06.2016 г., от което е видно, че лицето с влязлата в сила присъда на
Апелативен съд-Б. е осъден за трафик на хора, осъществяван в продължение на десет
години-от 1997 г. до 2009 г. Характеристичната справка съдържа данни за криминални
прояви по чл.191 и чл.251 от НК, за участие в трафик на хора с цел сексуална експлоатация,
за злоупотреба с алкохол, вследствие на която проявява агресия към близките си и
околните.
В качеството на обвиняем по досъдебното производство обв. С. се е дал обяснения по
обвинението, признавайки, че е ударил шамар на пострадалата Б, вследствие на което тя е
паднала във ваната, а обвиняемият я е хванал за косата, за да я изведе от банята.
От декларацията за семейно и материално положение и имотно състояние се
установява семейното и имотно състояние на обвиняемия – същият е разведен, не притежава
имоти и реализира месечен доход в размер на хиляда лева.В с.з. защитникът е представил
договор №21 от 15.06.2023 г. между Община С. и „Св.“ ЕООД с управител – обвиняемото
лице за наем на нежилищен имот, частна общинска собственост-тоалетна с площ от 20 кв.м.
със срок на договора-пет години. Представено е и решение №144 от 26.09.2023 г. по ЧНД №
326/2023 г. по описа на Окръжен съд-С., с което съдът е отказал за признае и допусне до
изпълнение на Решение 20-16/3015 г/ Заповед за конфискация:, с което е наложена
конфискация на сума в размер на 667 573.50 евро, представляваща облага от извършено
престъпление по реда на чл.379, чл.380 и чл.382 от НК на Кралство Б..
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът направи следните
правни изводи:
Частната жалба срещу определението на РС – С. е неоснователна и като такава
следва да се остави без уважение. Определението на първоинстанционния съд, с което по
отношение на обв. С. е взета мярка за неотклонение "Задържане под стража", е правилно и
законосъобразно.
Правилно и съобразно тежестта на обвинението и събрания до момента
доказателствен материал, първоинстанционният съд е установил наличието на
предпоставките по чл. 63, ал. 1 от НПК за вземане спрямо обвиняемия мярка за
неотклонение задържане под стража. Правилно първоинстанционният съд се е ограничил да
прецени, че събраните до момента доказателствени материали обосновават разумно
подозрение по смисъла на чл. 63, ал. 1 от НПК, без да изследва и да извежда категорични
изводи за вината на обвиняемия. За разлика от осъдителната присъда, която съгласно чл.
303, ал. 1 от НПК не може да почива на предположения, за ареста по чл. 64 от НПК е
достатъчно наличието само на обосновано предположение, че обвиняемият е извършил
престъплението, предмет на обвинението. В тази връзка следва да се допълни, че в
настоящото съдебно производство съдът решава въпроси, които са съществено различни от
тези, които следва да обсъжда при постановяване на присъдата. Ето защо, данните от
свидетелските показания преценени в съвкупност с информацията, налична в писмените
доказателства и доказателствени средства, конкретно протоколите за разпит на свидетели,
съдебно-медицинско удостоверение и съдебно-медицинска експертиза, на този ранен етап
от разследването са достатъчни за обосноваване на предположение по смисъла на чл. 63, ал.
1 от НПК.
Правилно първоинстанционният съд е приел за адекватна оспорената мярка за
2

процесуална принуда, тъй като е налице реална опасност обвиняемият да се укрие или да
извърши престъпление с оглед конкретно установените факти за времето и начина на
извършване на деянието, за което е повдигнато обвинение. Налични към настоящия момент
са данни за предходно нанесени на пострадалата травматични увреждания: според съдебно-
медицинската експертиза установените увреждания добре отговарят да са причинени
вследствие нанасяне на множество удари с различни части на ръцете и краката, причинени
са вследствие на нанасяне на побой в продължение на около една седмица като последните в
областта на лицето добре отговарят да са причинени вечерта преди прегледа, а останалите са
с различна давност и във времеви диапазон от около една седмица. Установено е също чрез
разпитите на свидетелите, че обвиняемият е склонявал пострадалата да проституира и я е
заплашвал, че ще я убие, ако сподели с майка си. Горното ведно със съдържанието на
описаните писма от прокурор при ВКП и характеристичната справка сочи на завишена
обществена опасност на деянието и на дееца.
В този смисъл съдът приема, че е налице реална опасност от извършване на
престъпление или укриване, ако по отношение на обвиняемия бъде определена по-лека
мярка за неотклонение. Предвид горното и като се съгласява с изводите на Районен съд – С.
за наличие на кумулативните предпоставки по чл. 63, ал. 1 от НПК за вземане спрямо
обвиняемия С. на първоначална мярка за неотклонение "Задържане под стража", на
основание чл. 64, ал. 8 от НПК, настоящият състав намери, че Определение №
1561/24.10.2023 г. по ЧНД № 1417/2023 г. по описа на Районен съд – С., с което на
основание чл. 64, ал. 5 от НПК спрямо обвиняемия С. е взета мярка за неотклонение
"Задържане под стража", следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът постанови съдебния си акт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

3

Номер на акта:	460
Дата:	31 октомври 2023 г. (в сила от 31 октомври 2023 г.)
Съдия:	Радка Димитрова Дражева Първанова

Дело:	20232200600614
Тип на делото:	Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване:	26 октомври 2023 г.

Определение по дело №614/2023 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите