Решение по дело №791/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК.

Образувано е по жалба на Заместник-кмета на Община Варна , подадена чрез упълномощения юрисконсулт Д. , против решение № 193/ 6.02.2023 г. по НАХД № 4823/2022 г. по описа на ВРС, с което е отменено издаденото НП № 457/11.10.2022 г. и на основание чл. 38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата Община Варна е осъдена да заплати на пълномощника- адвокат Х.Я. адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. С развити в жалбата доводи, които по съществото си са такива за постановяване на обжалваното решение в нарушение на материалния закон, се иска отмяната му и постановяване на друго такова за потвърждаване на обжалваното НП и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа с подадената от упълномощения юрисконсулт Д. молба с.д. 6397/27.04.2023 год., с която е отправено възражение за прекомерност на адвокатските разноски на противната страна.

Ответникът С.Б.З., чрез упълномощения адвокат Я. изразява становище за оставяне в сила на обжалваното решение и претендира присъждане на разноски съобразно представен договор за правна защита и съдействие.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение.

След преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка , съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна , против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е основателна.

С обжалваното НП е наложена на основание чл. 178е от ЗДвП на ответника З. глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 15, ал.7 от ЗДвП, а именно : затова, че на 12.09.2022 г. около 16.00 ч. в гр. ** , като водач на лек автомобил „Рено“ с рег. № ** е паркирал същият в градина, извън обозначените за това места.

За да отмени обжалваното НП , районният съд е приел от фактическа страна, че мястото посочено като местоизвършване на нарушението попада в имот предназначен за комплексно жилищно строителство без наличието на каквито и да било данни за озеленяване в същият, поради което недоказани оставали описаните в НП факти за паркиране в градина, т.е. приета е от правна страна липсата на елемент от обективна страна от състава на адм. нарушение водеща до материална незаконосъобразност на обжалваното НП.

Касационният съд намира, че е налице изложеното в жалбата основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК за отмяна на въззивното решение - нарушение на материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл.220 от АПК , преценката за правилното прилагане на материалния закон се извършва въз основа на фактите установени от първоинстанционния съд , като в случая установените такива от ВРС въз основа на събраните от кадастъра данни са за паркиране на процесния автомобил в имот с идентификатор ** с начин на трайно ползване за комплексно застрояване. Към правилно установените факти, въззивния съд е приложил неправилно материалния закон по причина, че не е издирил приложимата материално-правна норма. Нормата на чл.22, ал.2 от З-на за устройство на територията / ЗУТ/ регламентира, че площите между сградите при комплексното застрояване се устройват като паркове и градини, места за паркиране или подземни паркинги и площадки за игра, т.е. при комплексното застрояване самият подробен устройствен план съдържа предвиждане за паркове или градини по отношение на площите между сградите, а по силата на разпоредбата на чл.15, ал.7 от ЗДвП местата за паркиране в тях са изрично обозначени. Като не е съобразил разпоредбата на чл.22, ал.2 от ЗУТ, районния съд съд е игнорирал установените чрез показанията на разпитаният свидетел В.Х. факти за паркиране в тревна площ в междублоковото пространство, съответно направил е погрешни изводи за липсата на данни за озеленяване – такива са налице по силата на самата законова разпоредба, доколкото в случая не е имало данни мястото да е обозначено като такова за паркиране. Правилното прилагане на разпоредбата на чл.22, ал.2 от ЗУТ определя мястото на паркиране като градина по смисъла на цитираната в НП санкционна разпоредба на чл.178е от ЗДвП, а обратно приетото от ВРС сочи на материална незаконосъобразност на постановеното от него решение, което като такова следва да бъде изцяло отменено, включително в частта му за разноските.

След отмяната и при решаване на делото по същество от касационния съд съгласно изискванията на чл.222, ал.1 от АПК , обжалваното НП следва да бъде потвърдено. Нарушена е в случая умишлено забраната по чл.15, ал.7 от ЗДвП за паркиране в градини, с което е осъществен от обективна и субективна страна състава на адм. нарушение по чл.178е от ЗДвП – вина е налице и в случаите на възприятие от водача за унищожена тревна растителност върху почвения терен в междублоковите пространства на комплексното застрояване, а адм. наказание глоба е наложено в абсолютния минимален предвиден в нормата размер от 50 лв.

При този изход на делото, сторените от ответника разноски следва да останат за негова сметка, а претенцията на касатора за разноски е основателна съгласно чл. 63д, ал.3 от ЗАНН предвид осъщественото от упълномощения юрисконсулт Д. процесуално представителство по касационното дело , поради което следва да се присъдят на ЮЛ Община Варна такива в размер на 80 лв. съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Предвид изложеното , съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло решение № 193/ 6.02.2023 г. по НАХД № 20223110204823/2022 г. по описа на ВРС и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ :

ПОТВЪРЖДАВА издаденото от Заместник-кмета на Община Варна НП № 457/11.10.2022 г., с което на основание чл. 178е от ЗДвП е наложена на С.Б.З. глоба в размер на 50 лв.

ОСЪЖДА С.Б.З., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Община Варна за разноски по делото сумата от 80 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

	Председател:	КРАСИМИР КИПРОВ
	Членове:	РАЛИЦА АНДОНОВА   ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА