Решение по дело №553/2014 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта: 123
Дата: 10 септември 2014 г. (в сила от 25 септември 2014 г.)
Съдия: Елена Златанова Тодорова
Дело: 20145620200553
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 юли 2014 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер                                        Година          2014                        Град Свиленград

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Свиленградският   Районен   съд                                                 Наказателен състав

На           ДЕСЕТИ   СЕПТЕМВРИ                                                2014     Година

В публично заседание в следния състав:

Председател Елена Тодорова

Членове

Съдебни заседатели

Секретар    А. Д.

Прокурор ………………………………………..

като разгледа докладваното от……. СЪДИЯ   ТОДОРОВА………….

Административно-наказателно    дело          553        по описа     за    2014  година,

За да се произнесе взе предвид следното:

 

След преценка на събраните доказателства,съдът:           

 

 

 

                                                           Р  Е  Ш  И  :

 

 

 

     ПРИЗНАВА   Д.Р.О., с ЕГН **********, роден на ***.***, живущ ***0, ром, български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, неосъждан, ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че 28.01.2014г в землището на гр.Свиленград, по общински път ІV 80083, при км13+000, е УПРАВЛЯВАЛ МПС- лек автомобил,   марка “Фолксваген,,,  модел ”Пасат”, с рег. № Х 28 19 АР, без съответно свидетелство за управление и в едногодишния срок от наказването му за същото деяние по административен ред, с Наказателно постановление № 634/03.08.12г, влязло в сила на 09.04.13г и  Наказателно постановление № 695/07.08.12г, влязло в сила на 09.04.13г и двете на Началник група ОП в РУП-Свиленград,   поради  което и на основание  чл.343в, ал.2, във вр. с ал.1  от НК и чл.78а НК,  го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му НАЛАГА административно наказание  ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лева.

             ОСЪЖДА,  Д.Р.О., с посочени данни, на основание чл.189,ал.3 НПК, ДА ЗАПЛАТИ  държавна такса в размер на 5 лв при служебно издаване на изпълнителен лист, вносими по бюджета на съдебната власт, по сметката на РС-Свиленград.

 

Решението подлежи на обжалване и протестиране  в 15-дневен срок от днес,  пред ХОС.

                                                                      

 

Районен съдия:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Съдържание на мотивите

 

МОТИВИ към Решение № 123 от 10.09.14г по АНД № 553/14г на РС - Свиленград:

            Производството по делото е по реда на чл.378 и сл. на глава  28 от НПК.

Образувано е  на основание чл.78а НК, въз основа на постановление от 22.07.2014г на РП-Свиленград, с което е направено предложение обвиняемият Д.Р.О. ***, привлечен по предявено обвинение за извършено престъпление по чл.343в, ал.2,вр.ал.1 от НК, да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

РП-Свиленград, редовно призована за о.с.з. не изпраща свой представител.

Обвиняемият Д.О., участва в производството - лично, редовно призован и със свой защитник –служебен, назначен от ДТ, като признава деянието и вината си, не оспорва фактическите обстоятелства, изложени в постановлението на прокурора, в който смисъл е личното му изявление направено в о.с.з. Същият дава обяснения по делото, излагайки в тях фактологическа версия, съвпадаща с твърденията на обвинението, както и изяснява конкретните причини, мотивирали го да предприеме управлението на МПС, въпреки неправоспособността си. Неговият защитник, поддържа идентично процесуално становище – за липса на спор по фактите от позиция на защитата, като пледира доверителят й -обвиняемият  да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, на основание чл. 78а НК, чийто ФС счита за осъществен, в кумулативната даденост на изискуемите материалноправни предпоставки, аргументирано с изложение на доводи за липса на пречки за приложението на тази законова разпоредба, в конкретния случай инкриминиран по делото, с оглед съотношението на реална съвкупност на настоящото деянието с др. такова, за което вече е бил освободен от наказателна отговорност по този ред, но извършено преди влизането в сила на съдебно решение. От тук и материалноправно обосновано прилагането на чл.78аНК, както и правилно с Постановлението е предложила прокуратурата. Относно индивидуализацията на наказание, защитникът пледира глобата да се наложи в размер на  минимума, предвиден в закона, обосновано с имотното състояние на подзащитния й и социалния му статус. Това си искане аргументира с наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, молейки съдът да приеме наличието на такива, включително и мотивите му за извършване на деянието.

След съвкупна преценка на събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 28.01.14г , обвиняемият Д.О. е управлявал лек автомобил марка  и модел “Фолксваген Пасат” с рег. № Х 28 19 АР, собственост на трето лице, като се движил в посока от с.Мезек към гр.Свиленград, по общински път ІV 80083. По време на движението си, около 17,00часа, в района на кръстовището за посоченото село, при км.13+000 по същия път, той бил спрян за проверка от полицейски служители на ГПУ Ново село – св. Костадин Костадинов. При последната, се установило, че водачът О. не носил и не представил свидетелство за правоуправление на МПС, т.к. не притежавал такова, което обстоятелство той сам признал пред свидетеля.  Впоследствие, след като потърсил съдействие от компетентните органи – РУП Свиленград, на мястото бил изпратен св. Благоев -полицейски служител /мл. амтоконтрольор/ от звено „Пътен контрол” в посоченото РУП, който също констатирал липсата на свидетелство за управление на МПС /СУМПС/, извършвайки и последваща, нарочна справка в АИС на МВР-КАТ, потвърдила че на нарушителя не е било издавано съответното свидетелство. При тези фактически данни и установената липса на свидетелство за управление, св.Благовест Благоев, в присъствието и на св.К.Костадинов, съставил АУАН № 33/28.01.14г на името на Д. Р.О., който бил връчен лично и  възражения нарушителят не е  вписал. Видно от съдържанието на приложените по делото-официална справка на ОД-МВР-РУП-Свиленград, рег. № ДП-268/23.05.14г, изготвена от полицейски инспектор от  зв.”ПП”/л.14от ДП/  и справка/компютърна/ - разпечатка от АИС на сектор КАТ при същото ОДП, наименова „справка за нарушител/водач”, обв. Д.О. е неправоспособен водач и не притежава свидетелство за управление на У на МПС, т.е. не му е издавано такова. Според данните от приложената компютърна справка/л.15 от ДП/ за нарушител , от региона – на отчет ОДМВР-Хасково, се установява, че спрямо същото лице са издадени множество,общо 5 бр. НП за нарушения по ЗДвП, в периода м.03.06г до 28.01.14г,  включително процесните две НП № 634/03.08.2012г и  № 695/07.08.12г, и двете влезли в сила на 09.04.13г – все за нарушения по чл.15 ЗДвП, за които е санкциониран  и са му наложени административни наказания „глоба”, на основание чл. 177,ал.1,т. ЗДвП, така и за административнонаказателни състави по този закон. Вписаните др. НП за същото нарушение и/или др.такива са съотв.НП №№ 421/23.03.06г, в сила от 14.06.12; 367/06.06.2012г, влязло в сила на 06.11.2012г – за административни нарушения по ЗДвП –чл. 150 ЗДвП, както и по чл.100,чл. 140 и чл.147 с.закон, наказан със съответните административни санкции, като за първото от тях - на основание чл.177 ЗДвП, докато   поредното НП № 14-0351-000115/23.04.2014г- издадено против него, но без данни за връчване и влизане в сила, касае административно нарушение по чл. 315,ал.1,т.1 КЗ, за което също му наложено наказание глоба. 

Процесните НП № 634/03.08.2012г и  НП № 695/07.08.12г, явяващи се фактическо основание за инкриминиране на настоящото деяние от 28.01.14г, са издадени от Началника на група ОП в РУП – Свиленград към ОД на МВР-Хасково. Официално заверени преписи от същите, ведно с надлежинте разписки за връчването им са приложени в ДП /л.5 и л.6/ и са приети - приобщени в съдебната фаза на производството, по реда на чл. 378,вр.чл.28 НПК. Видно от съдържанието на първия документ, в него са инкорпорирани няколко акта, един от които е именно за административно нарушение по чл.150 ЗДвП, наказано с наложена глоба, на основание чл.177,ал.1,т.2,прдл.1-во ЗДвП, а второто НП  визира единствено административнонаказателния състав  на чл. 177,ал.1,т.2,прл.1-во ЗДвП, на което правно основание е санкциониран за извършено нарушение  по чл. 150 ЗДвП, с налагане на глоба.  И двете цитирани НП са надлежно връчени – лично на нарушителя, на една и съща дата - 01.04.2013г, видно от разписките за връчване, инкорпорирани в самите НП, като в тях и е материализирано  официално удостоверяване от АНО за влизането им сила на 09.04.2013г ,т.е. отново на една и съща дата. Съдът цени така направеното удостоверяване във връзка с релевантните обстоятелства относно връчването на НП, доколкото посоченият документ  и не се оспори в хода на процеса, досежно истинността и съдържанието си, от която и да е от страните.

При тези фактически данни, към момента  на съставяне на АУАН от 28.01.14г, О.  вече е бил наказван по административен ред за същото деяние, с цитираните, влезли в сила НП № 634/03.08.12г и НП № 695/.07.08.12г и двете на Началните на група ОП в РУП-Свиленград към ОД на МВР-Хасково, като едногодишния срок от това наказание не е изтекъл. За доказването на тези факти, вече се посочи по делото са приети- приложени в ДП, заверени преписи от същите санкционни актове /НП/

Обвиняемият Д.О. не е осъждан за престъпление от общ характер, както се установява се от съдържанието на служебно изисканата справка за съдимост. Видно от същия документ и приложеният към него бюлетин за съдимост, той е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78аНК, с Решение № 75/30.04.14г по АНД № 249/14г на РС Свиленград, влязло в сила на 15.05.14г  за същото престъпление – чл.343в,ал.2 НК, който съдебен акт, обаче е последващ датата на извършване на инкриминираното деяние, предмет на настоящото делото. О. не е придобивал правоспособност за водач на МПС и не притежава съответното свидетелство за управление на автомобил, от която и да е категория, според доказателствата от производството. Същият е безработен, не е зает трайно по трудово правоотношение, по данни при снемане на самоличността му, а единствените доходи които реализира са от личен труд при временна заетост, възлизащи в размер на 300лв, не притежава собствено движимо и недвижимо имущество, като източник на доходи, нито упражнява свободна професия, което е видно от саморъчната декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, приложена в ДП л. 22.

За извършеното деяние срещу Д.Р.О. е било образувано досъдебно производство № 268/14г по описа на РПУ-Свиленград, с обвинение за престъпление по чл.343в,ал.2вр.ал.1 НК.След приключване на разследването, Районната прокуратура е внесла постановление за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание  

Изложената фактическа обстановка, се установява по несъмнен начин от обясненията на обвиняемия и неговите признания, депозирани в с.з., както и от  останалите доказателства –писмени и гласни, събрани в хода на предварителното производство и в съдебната фаза -  АУАН № 33/28.01.14г; НП № 634/03.08.12г и НП № 695/07.08.12г и двете на Началник група ОП в РУП-Свиленград към ОД на МВР-Хасково; справка  от АИС на сектор ПП-КАТ-ОД на МВР –Хасково, ведно със справка рег. № ДП-268/23.05.14г на полицейски инспектор;характеристична справка на Д.О.; Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние; справка за съдимост, така и свидетелските показания от ДП обективирани в протоколи за разпит на свидетели – Благовест Благоев,Костадин Костадинов; Шинка Иванова,  последните ценени в съответствие с чл.378,ал.2 НПК и приобщени по делото, ведно с др. писмени доказателствени средства, на посоченото основание и по реда на чл.283 НПК. Така очертаната съвкупност от доказателствени средства събрани по делото е  напълно безпротиворечива, като съдържимите се данни в тези източници да взаимно кореспондиращи и допълващи се, по своето съдържание те не се дискредитират едни други, което и не налага др. допълнително обсъждане. Не се констатираха и недостатъци от външна, формална страна на писмените документи, които и не се оспориха относно тяхното съдържание и/или истинността им, от страните, поради което съдът изцяло ги кредитира за достоверни. Същата правна преценка се налага и за гласните доказателства-свидетелски показания, както и обясненията на обвиняемия дадени в съдебната фаза на производството, които са еднопосочни, логично систематизирани и в корелация с писмените доказателства. Направените признания от обвиняемия се подкрепят от доказателствения материал, поради което и съдът възприема обясненията му за достоверни и ги кредитира при формиране на фактическите и правните си изводи, наред с останалите доказателства.

При така приетата за достоверна фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Направеното предложение на РП-Свиленград е ОСНОВАТЕЛНО.

Предявеното обвинение е доказано в съвкупните си признаци - обвиняемият Д.р.О. е осъществил, както от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението по чл.343в,ал.2,вр.ал.1 НК, тъй като на 28.01.2014г, в землището на гр.Свиленград по общински път ІV 80083, при км 13+000 /в района на кръстовището за с. Мезек с път ІІ-80/, е управлявал МПС-лек автомобил, марка  и модел ”Фолксваген Пасат”, с  рег. № Х 28 19 АР, без да притежава съответно свидетелство за управление на МПС, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото деяние, с НП № 634/03.08.12г , влязло в сила на 09.04.13г и  НП № 695/07.08.12г, влязло в сила на 09.04.13г и двете на Началник група ОП в РУП-Свиленград.   

Налице е съставомерно деяние по този текст и авторството на същото се установява категорично, от еднопосочните показания на свидетелите Благоев, Костадинов и Шинка Иванова, както и от самопризнанието на обвиняемия О., кореспондиращи и с писмените доказателствени средства, които в съвкупността си безпротиворечиво установяват релевантните по делото факти, изложени в постановлението на РП.

 Обективно е вярно, че Д.О. е неправоспособен водач  и на негово име не е издавано свидетелство за правоуправление на МПС от надлежния орган – КАТ- МВР, осъществяващ разрешителен режим за тази дейност, според официалното удостоверяване в приложената справка на ОД –МВР-Хасково, възпроизвеждаща данните от регистрите,водени в АИС . Доказано е от обективна страна, по несъмнен начин, и че същият, е управлявал моторно превозно средство, без съответно свидетелство за правоуправление, с което  е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл.343в,ал.2 НК.

Налице е и другият елемент от фактическия състав -”в едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото деяние”. Този обективен факт, категорично се доказва от приетите и неоспорени по делото  НП № 634/03.08.12г и  НП № 695/07.08.12г – двете издадени от Началник група ОП в РУП-Свиленград, с които е ангажирана административнонаказателната отговорност на обв.О. за същото деяние, съставляващо нарушение по чл. 150 ЗДвП и предвидено като административнонаказателен състав на чл. 177,ал.1,т.2 ЗДвП. Всеки един от цитираните санкционни актове е надлежният такъв, издаден е от компетентен орган, на името на  обвиняемия по делото – Д.Р.О., касае административно нарушение, идентично с това, предмет на процесния АУАН 33/28.01.14г, съотв. наказуемо съгласно чл.177,ал.1,т.2 ЗДвП, за което и му е наложено административно наказание- ГЛОБА. Същите са редовно връчени – лично на наказаното лице на 01.04.13г, видно от удостовереното в разписката за връчване, инкорпорирана в тях. Поради това и тъй като не са били обжалвани в предвидения 7-мо дневен срок /броен от датата на връчването/,  според правилата на ЗАНН и субсидиарно приложимите по НПК, всяко едно от НП е влязло в сила на 09.04.13г – денят следващ последния ден от срока,  изтичащ в присъствен ден – 08.04.13г,понеделник. Идентично на правния извод на съда относно влизането в сила, след извършеното служебно пресмятане на срока, е и материализираното от АНО във всяко от процесните две НП удостоверяване за влизането им сила на същата дата/09.04.13г/. Ето защо, в конкретния случай, броен от тази дата-на влизане в сила на НП, до процесната дата на извършване на деянието – 28.01.14г, обективно не е бил изтекъл едногодишния срок от което и да е от двете по-горе цитирани,  предвиден в състава на материалната наказателна норма, според който следващо еднакво такова деяние е инкриминирано като престъпление.Т.е. безспорно изпълнителното деяние е осъществено със своите обективни признаци.

От субективна страна, обвиняемият О. е действал виновно, при форма на вината пряк умисъл. Същият е съзнавал, че не притежава свидетелство за управление, както и установеният разрешителен режим за тази дейност. В съзнанието му е била формирана и представа, че вече за същото такова деяние, при това не еднократно, вече са му били наложени административни наказания – две самостоятелни, обективирано във връчването на две отделни НП, въпреки това е решил да управлява превозно средство. От тук и еднозначният извод за наличието на пряк умисъл, при който О. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, знаейки естеството на забраната да не се управлява автомобил от неправоспособни водачи, предвиждал е неизбежността от настъпването на общественоопасните му последици, като от волева страна  се е съгласявал и искал  тяхното настъпване.

В случая са налице материалноправните предпоставки на чл.78а НК за освобождаването на обвиняемия от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание. За извършеното от О., деяние инкриминирано като престъпление по чл.343в,ал.2,вр.ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до  2 година. Същият не е осъждан за престъпление от общ характер и  към релевантния момент – датата на извършване на процесното престъпно деяние, той не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава  VIII, раздел IV от НК, като именно към този период, според правната теория и съдебната практика, се преценява дадеността на условията от ФС на чл.78аНК, обвързващи императивно неговото приложение. Действително понастоящем, видно от приложената справка за съдимост, спрямо обв.О. е налице постановено съдебно решение по АНД № 249/14г на РС-Свиленград, с което той е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а НК, но с оглед датата на влизането му в сила -15.05.14г, респ. и проявлението на неговите законните последици, то се явява последващо инкриминираното деяние по делото, което осъществено на 28.01.14г и очевидно много по-рано във времето и преди сочения съдебен акт . Ето защо последният е ирелевантен и не влияе на правното обсъждане за наличието на предпоставките по чл.78а НК, поради това и не съставлява пречка за неговото приложение в настоящия случай, доколкото не субсумира повторност.,т.е. повторно прилагане, по смисъла на НК. Отделно от това, в резултат на извършеното престъпление не са причинените на трети лица имуществени вреди. Поради това и  при кумулативното наличие на посочените предпоставки Д.О. следва да бъде признат за виновен в извършване на  престъпление по чл.343в, ал.2,вр.ал.1  НК, за което да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание-ГЛОБА.

При определяне размера на наказанието, съдът съобрази обществената опасност на личността на обвиняемия и на деянието му, които не са завишени. Отчетоха се,  като смекчаващи вината обстоятелства, критичното му отношение към случилото се, добросъвестното му процесуално поведение и направените самопризнания още във фазата на досъдебното производство, така и предпроцесуалните му прояви  пред контролните органи - признал неправоспособността си и не правил опит да се укрива или осуетява проверката, както и от др. страна конкретните фактически обстоятелства и причини, пердпоставили противоправното му поведение, свързани с осигуряване на дърва за отопление на домакинството му, необходимо през зимния сезон, когато и  е извършено престъплението. Също така, съдебният състав, съобрази и  имотното състояние на обв. О.. От друга страна,  взе се предвид и обществената опасност на нарушението, която съобразно конкретните данни по делото също не е висока. Изводими от материалите по делото, единствено отегчаващи обстоятелства са тези за извършени административни нарушения по ЗДвП за които е санкциониран, извън релевантните за настоящата правна квалификация на престъплението, както и извършването на др. такова престъпление, за което му наложено административно наказание по чл.78а НК и извършено във време много близко до инкриминираното деяние. При съвкупно обсъждане на изброените релевантни за отговорността обстоятелства и съобразно тяхната относителна, съдът прие превес на смекчаващите такива, поради което прецени, че наказание глоба, следва да се индивидуализира, около минимума -1000 лв, предвиден в чл.78а НК. Ето защо и в контекста на изложените правни съображения относно индивидуализацията на наказанието, съдът наложи на обвиняемия О. ГЛОБА в размер 1000лв, съответна на установения в закона минимален праг на същата. Това наказание, макар в размера на минимума на санкцията, се прецени за достатъчно за постигането на възпитателната и поправително-възпираща функция на наказателната репресия/санкция/. Нарушителят е безработен, не реализира доходи от трудово правоотношение, или др. от свое лично имущество, каквото не притежава, паричните средства които получава от временна заетост и в размер 300лв – под минималната работна заплата за страната,  поради което и такова по размер наказание се явява справедливо и съобразено с имотното му състояние, съответно е и на тежестта на извършеното нарушение. Следователно проведената индивидуализация на същото е в съответствие с разпоредбите на закона и конкретно приложимата материалноправна норма и тази на чл.36 НК, уреждаща целите на наказанието. Така определеното наказание, ще  въздейства в достатъчна степен върху личността и съзнанието на обвиняемия, мотивирайки положителни промени за правомерно поведение в бъдеще, при спазване принципа за ефективността на наказателната репресия, съответна на целите на наказанието.

Д.Р.О. е неправоспособен водач,т.к.не притежава свидетелство за управление на МПС, който факт е категорично установен по делото. Поради това, съдът не наложи на обвиняемия, кумулативно предвиденото наказание –„лишаване от право да управлява, съгласно чл.343г,във вр. вр.чл.73,ал.1,т.7 НК, установено за  престъплението в извършването на което дееца беше признат за виновен.В този смисъл са и обвързващите настоящия съдебен състав, разяснения на ВС дадени в ППВС № 1/83г-т.6,б.”а”.

Водим от изложеното, съдът постанови решението си.

                                                          

Районен съдия: