МОТИВИ към Решение № 123 от 10.09.14г по АНД № 553/14г на РС - Свиленград:
Производството по делото е по реда
на чл.378 и сл. на глава 28 от НПК.
Образувано
е на основание чл.78а НК, въз основа на
постановление от 22.07.2014г на РП-Свиленград, с което е направено предложение
обвиняемият Д.Р.О. ***, привлечен по предявено обвинение за извършено
престъпление по чл.343в, ал.2,вр.ал.1 от НК, да бъде освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание.
РП-Свиленград,
редовно призована за о.с.з. не изпраща свой представител.
Обвиняемият
Д.О., участва в производството - лично, редовно призован и със свой защитник
–служебен, назначен от ДТ, като признава деянието и вината си, не оспорва
фактическите обстоятелства, изложени в постановлението на прокурора, в който
смисъл е личното му изявление направено в о.с.з. Същият дава обяснения по
делото, излагайки в тях фактологическа версия, съвпадаща с твърденията на
обвинението, както и изяснява конкретните причини, мотивирали го да предприеме управлението
на МПС, въпреки неправоспособността си. Неговият защитник, поддържа идентично
процесуално становище – за липса на спор по фактите от позиция на защитата,
като пледира доверителят й -обвиняемият
да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, на основание чл. 78а НК, чийто ФС счита за
осъществен, в кумулативната даденост на изискуемите материалноправни
предпоставки, аргументирано с изложение на доводи за липса на пречки за приложението
на тази законова разпоредба, в конкретния случай инкриминиран по делото, с
оглед съотношението на реална съвкупност на настоящото деянието с др. такова,
за което вече е бил освободен от наказателна отговорност по този ред, но
извършено преди влизането в сила на съдебно решение. От тук и материалноправно
обосновано прилагането на чл.78аНК, както и правилно с Постановлението е предложила
прокуратурата. Относно индивидуализацията на наказание, защитникът пледира
глобата да се наложи в размер на минимума,
предвиден в закона, обосновано с имотното състояние на подзащитния й и
социалния му статус. Това си искане аргументира с наличието на многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, молейки съдът да приеме наличието на
такива, включително и мотивите му за извършване на деянието.
След
съвкупна преценка на събраните и проверени в хода на съдебното следствие
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 28.01.14г
, обвиняемият Д.О. е управлявал лек автомобил марка и модел “Фолксваген Пасат” с рег. № Х 28 19
АР, собственост на трето лице, като се движил в посока от с.Мезек към
гр.Свиленград, по общински път ІV 80083. По време на движението си, около
17,00часа, в района на кръстовището за посоченото село, при км.13+000 по същия
път, той бил спрян за проверка от полицейски служители на ГПУ Ново село – св.
Костадин Костадинов. При последната, се установило, че водачът О. не носил и не
представил свидетелство за правоуправление на МПС, т.к. не притежавал такова,
което обстоятелство той сам признал пред свидетеля. Впоследствие, след като потърсил съдействие
от компетентните органи – РУП Свиленград, на мястото бил изпратен св. Благоев
-полицейски служител /мл. амтоконтрольор/ от звено „Пътен контрол” в посоченото
РУП, който също констатирал липсата на свидетелство за управление на МПС
/СУМПС/, извършвайки и последваща, нарочна справка в АИС на МВР-КАТ, потвърдила
че на нарушителя не е било издавано съответното свидетелство. При тези
фактически данни и установената липса на свидетелство за управление, св.Благовест
Благоев, в присъствието и на св.К.Костадинов, съставил АУАН № 33/28.01.14г на
името на Д. Р.О., който бил връчен лично и възражения нарушителят не е вписал. Видно от съдържанието на приложените по
делото-официална справка на ОД-МВР-РУП-Свиленград, рег. № ДП-268/23.05.14г,
изготвена от полицейски инспектор от
зв.”ПП”/л.14от ДП/ и
справка/компютърна/ - разпечатка от АИС на сектор КАТ при същото ОДП, наименова
„справка за нарушител/водач”, обв. Д.О. е неправоспособен водач и не притежава
свидетелство за управление на У на МПС, т.е. не му е издавано такова. Според
данните от приложената компютърна справка/л.15 от ДП/ за нарушител , от региона
– на отчет ОДМВР-Хасково, се установява, че спрямо същото лице са издадени
множество,общо 5 бр. НП за нарушения по ЗДвП, в периода м.03.06г до
28.01.14г, включително процесните две НП
№ 634/03.08.2012г и № 695/07.08.12г, и
двете влезли в сила на 09.04.13г – все за нарушения по чл.15 ЗДвП, за които е
санкциониран и са му наложени
административни наказания „глоба”, на основание чл. 177,ал.1,т. ЗДвП, така и за
административнонаказателни състави по този закон. Вписаните др. НП за същото
нарушение и/или др.такива са съотв.НП №№ 421/23.03.06г, в сила от 14.06.12;
367/06.06.2012г, влязло в сила на 06.11.2012г – за административни нарушения по
ЗДвП –чл. 150 ЗДвП, както и по чл.100,чл. 140 и чл.147 с.закон, наказан със
съответните административни санкции, като за първото от тях - на основание
чл.177 ЗДвП, докато поредното НП №
14-0351-000115/23.04.2014г- издадено против него, но без данни за връчване и
влизане в сила, касае административно нарушение по чл. 315,ал.1,т.1 КЗ, за
което също му наложено наказание глоба.
Процесните
НП № 634/03.08.2012г и НП № 695/07.08.12г,
явяващи се фактическо основание за инкриминиране на настоящото деяние от
28.01.14г, са издадени от Началника на група ОП в РУП – Свиленград към ОД на
МВР-Хасково. Официално заверени преписи от същите, ведно с надлежинте разписки
за връчването им са приложени в ДП /л.5 и л.6/ и са приети - приобщени в
съдебната фаза на производството, по реда на чл. 378,вр.чл.28 НПК. Видно от
съдържанието на първия документ, в него са инкорпорирани няколко акта, един от
които е именно за административно нарушение по чл.150 ЗДвП, наказано с наложена
глоба, на основание чл.177,ал.1,т.2,прдл.1-во ЗДвП, а второто НП визира единствено административнонаказателния
състав на чл. 177,ал.1,т.2,прл.1-во ЗДвП, на което правно основание е санкциониран за извършено нарушение по чл. 150 ЗДвП, с налагане на глоба. И двете цитирани НП са надлежно връчени –
лично на нарушителя, на една и съща дата - 01.04.2013г, видно от разписките за
връчване, инкорпорирани в самите НП, като в тях и е материализирано официално удостоверяване от АНО за влизането
им сила на 09.04.2013г ,т.е. отново на една и съща дата. Съдът цени така
направеното удостоверяване във връзка с релевантните обстоятелства относно
връчването на НП, доколкото посоченият документ
и не се оспори в хода на процеса, досежно истинността и съдържанието си,
от която и да е от страните.
При
тези фактически данни, към момента на
съставяне на АУАН от 28.01.14г, О. вече
е бил наказван по административен ред за същото деяние, с цитираните, влезли в
сила НП № 634/03.08.12г и НП № 695/.07.08.12г и двете на Началните на група ОП
в РУП-Свиленград към ОД на МВР-Хасково, като едногодишния срок от това
наказание не е изтекъл. За доказването на тези факти, вече се посочи по делото
са приети- приложени в ДП, заверени преписи от същите санкционни актове /НП/
Обвиняемият
Д.О. не е осъждан за престъпление от общ характер, както се установява се от
съдържанието на служебно изисканата справка за съдимост. Видно от същия
документ и приложеният към него бюлетин за съдимост, той е бил освобождаван от
наказателна отговорност по реда на чл. 78аНК, с Решение № 75/30.04.14г по АНД №
249/14г на РС Свиленград, влязло в сила на 15.05.14г за същото престъпление – чл.343в,ал.2 НК,
който съдебен акт, обаче е последващ датата на извършване на инкриминираното
деяние, предмет на настоящото делото. О. не е придобивал правоспособност за
водач на МПС и не притежава съответното свидетелство за управление на
автомобил, от която и да е категория, според доказателствата от производството.
Същият е безработен, не е зает трайно по трудово правоотношение, по данни при
снемане на самоличността му, а единствените доходи които реализира са от личен
труд при временна заетост, възлизащи в размер на 300лв, не притежава собствено
движимо и недвижимо имущество, като източник на доходи, нито упражнява свободна
професия, което е видно от саморъчната декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние, приложена в ДП л. 22.
За
извършеното деяние срещу Д.Р.О. е било образувано досъдебно производство №
268/14г по описа на РПУ-Свиленград, с обвинение за престъпление по
чл.343в,ал.2вр.ал.1 НК.След приключване на разследването, Районната прокуратура
е внесла постановление за освобождаването му от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание
Изложената
фактическа обстановка, се установява по несъмнен начин от обясненията на обвиняемия
и неговите признания, депозирани в с.з., както и от останалите доказателства –писмени и гласни,
събрани в хода на предварителното производство и в съдебната фаза - АУАН № 33/28.01.14г; НП № 634/03.08.12г и НП №
695/07.08.12г и двете на Началник група ОП в РУП-Свиленград към ОД на
МВР-Хасково; справка от АИС на сектор
ПП-КАТ-ОД на МВР –Хасково, ведно със справка рег. № ДП-268/23.05.14г на полицейски
инспектор;характеристична справка на Д.О.; Декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние; справка за съдимост, така и свидетелските
показания от ДП обективирани в протоколи за разпит на свидетели – Благовест
Благоев,Костадин Костадинов; Шинка Иванова,
последните ценени в съответствие с чл.378,ал.2 НПК и приобщени по
делото, ведно с др. писмени доказателствени средства, на посоченото основание и
по реда на чл.283 НПК. Така очертаната съвкупност от доказателствени средства
събрани по делото е напълно
безпротиворечива, като съдържимите се данни в тези източници да взаимно
кореспондиращи и допълващи се, по своето съдържание те не се дискредитират едни
други, което и не налага др. допълнително обсъждане. Не се констатираха и
недостатъци от външна, формална страна на писмените документи, които и не се
оспориха относно тяхното съдържание и/или истинността им, от страните, поради
което съдът изцяло ги кредитира за достоверни. Същата правна преценка се налага
и за гласните доказателства-свидетелски показания, както и обясненията на
обвиняемия дадени в съдебната фаза на производството, които са еднопосочни,
логично систематизирани и в корелация с писмените доказателства. Направените
признания от обвиняемия се подкрепят от доказателствения материал, поради което
и съдът възприема обясненията му за достоверни и ги кредитира при формиране на
фактическите и правните си изводи, наред с останалите доказателства.
При
така приетата за достоверна фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Направеното
предложение на РП-Свиленград е ОСНОВАТЕЛНО.
Предявеното
обвинение е доказано в съвкупните си признаци - обвиняемият Д.р.О. е осъществил,
както от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението по
чл.343в,ал.2,вр.ал.1 НК, тъй като на 28.01.2014г, в землището на гр.Свиленград
по общински път ІV 80083, при км 13+000 /в района на кръстовището за с. Мезек с
път ІІ-80/, е управлявал МПС-лек автомобил, марка и модел ”Фолксваген Пасат”, с рег. № Х 28 19 АР, без да притежава съответно
свидетелство за управление на МПС, в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за същото деяние, с НП № 634/03.08.12г , влязло в сила на
09.04.13г и НП № 695/07.08.12г, влязло в
сила на 09.04.13г и двете на Началник група ОП в РУП-Свиленград.
Налице
е съставомерно деяние по този текст и авторството на същото се установява
категорично, от еднопосочните показания на свидетелите Благоев, Костадинов и
Шинка Иванова, както и от самопризнанието на обвиняемия О., кореспондиращи и с
писмените доказателствени средства, които в съвкупността си безпротиворечиво
установяват релевантните по делото факти, изложени в постановлението на РП.
Обективно е вярно, че Д.О. е неправоспособен
водач и на негово име не е издавано
свидетелство за правоуправление на МПС от надлежния орган – КАТ- МВР,
осъществяващ разрешителен режим за тази дейност, според официалното
удостоверяване в приложената справка на ОД –МВР-Хасково, възпроизвеждаща
данните от регистрите,водени в АИС . Доказано е от обективна страна, по
несъмнен начин, и че същият, е управлявал моторно превозно средство, без
съответно свидетелство за правоуправление, с което е осъществил изпълнителното деяние на престъплението
по чл.343в,ал.2 НК.
Налице
е и другият елемент от фактическия състав -”в едногодишен срок от наказването
му по административен ред за същото деяние”. Този обективен факт, категорично
се доказва от приетите и неоспорени по делото
НП № 634/03.08.12г и НП №
695/07.08.12г – двете издадени от Началник група ОП в РУП-Свиленград, с които е
ангажирана административнонаказателната отговорност на обв.О. за същото деяние,
съставляващо нарушение по чл. 150 ЗДвП и предвидено като
административнонаказателен състав на чл. 177,ал.1,т.2 ЗДвП. Всеки един от
цитираните санкционни актове е надлежният такъв, издаден е от компетентен
орган, на името на обвиняемия по делото
– Д.Р.О., касае административно нарушение, идентично с това, предмет на
процесния АУАН 33/28.01.14г, съотв. наказуемо съгласно чл.177,ал.1,т.2 ЗДвП, за
което и му е наложено административно наказание- ГЛОБА. Същите са редовно
връчени – лично на наказаното лице на 01.04.13г, видно от удостовереното в
разписката за връчване, инкорпорирана в тях. Поради това и тъй като не са били
обжалвани в предвидения 7-мо дневен срок /броен от датата на връчването/, според правилата на ЗАНН и субсидиарно
приложимите по НПК, всяко едно от НП е влязло в сила на 09.04.13г – денят
следващ последния ден от срока, изтичащ
в присъствен ден – 08.04.13г,понеделник. Идентично на правния извод на съда
относно влизането в сила, след извършеното служебно пресмятане на срока, е и
материализираното от АНО във всяко от процесните две НП удостоверяване за
влизането им сила на същата дата/09.04.13г/. Ето защо, в конкретния случай,
броен от тази дата-на влизане в сила на НП, до процесната дата на извършване на
деянието – 28.01.14г, обективно не е бил изтекъл едногодишния срок от което и
да е от двете по-горе цитирани, предвиден
в състава на материалната наказателна норма, според който следващо еднакво
такова деяние е инкриминирано като престъпление.Т.е. безспорно изпълнителното
деяние е осъществено със своите обективни признаци.
От
субективна страна, обвиняемият О. е действал виновно, при форма на вината пряк
умисъл. Същият е съзнавал, че не притежава свидетелство за управление, както и
установеният разрешителен режим за тази дейност. В съзнанието му е била формирана
и представа, че вече за същото такова деяние, при това не еднократно, вече са му
били наложени административни наказания – две самостоятелни, обективирано във
връчването на две отделни НП, въпреки това е решил да управлява превозно
средство. От тук и еднозначният извод за наличието на пряк умисъл, при който О.
е съзнавал общественоопасния характер на деянието, знаейки естеството на
забраната да не се управлява автомобил от неправоспособни водачи, предвиждал е
неизбежността от настъпването на общественоопасните му последици, като от
волева страна се е съгласявал и
искал тяхното настъпване.
В
случая са налице материалноправните предпоставки на чл.78а НК за
освобождаването на обвиняемия от наказателна отговорност, с налагане на
административно наказание. За извършеното от О., деяние инкриминирано като
престъпление по чл.343в,ал.2,вр.ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от
свобода до 2 година. Същият не е осъждан
за престъпление от общ характер и към
релевантния момент – датата на извършване на процесното престъпно деяние, той не
е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава VIII, раздел IV от НК, като именно
към този период, според правната теория и съдебната практика, се преценява
дадеността на условията от ФС на чл.78аНК, обвързващи императивно неговото
приложение. Действително понастоящем, видно от приложената справка за съдимост,
спрямо обв.О. е налице постановено съдебно решение по АНД № 249/14г на
РС-Свиленград, с което той е бил освободен от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание по реда на чл.78а НК, но с оглед датата
на влизането му в сила -15.05.14г, респ. и проявлението на неговите законните
последици, то се явява последващо инкриминираното деяние по делото, което
осъществено на 28.01.14г и очевидно много по-рано във времето и преди сочения
съдебен акт . Ето защо последният е ирелевантен и не влияе на правното
обсъждане за наличието на предпоставките по чл.78а НК, поради това и не
съставлява пречка за неговото приложение в настоящия случай, доколкото не
субсумира повторност.,т.е. повторно прилагане, по смисъла на НК. Отделно от
това, в резултат на извършеното престъпление не са причинените на трети лица
имуществени вреди. Поради това и при
кумулативното наличие на посочените предпоставки Д.О. следва да бъде признат за
виновен в извършване на престъпление по
чл.343в, ал.2,вр.ал.1 НК, за което да
бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание-ГЛОБА.
При
определяне размера на наказанието, съдът съобрази обществената опасност на
личността на обвиняемия и на деянието му, които не са завишени. Отчетоха се, като смекчаващи вината обстоятелства,
критичното му отношение към случилото се, добросъвестното му процесуално
поведение и направените самопризнания още във фазата на досъдебното
производство, така и предпроцесуалните му прояви пред контролните органи - признал
неправоспособността си и не правил опит да се укрива или осуетява проверката,
както и от др. страна конкретните фактически обстоятелства и причини,
пердпоставили противоправното му поведение, свързани с осигуряване на дърва за
отопление на домакинството му, необходимо през зимния сезон, когато и е извършено престъплението. Също така,
съдебният състав, съобрази и имотното състояние
на обв. О.. От друга страна, взе се предвид
и обществената опасност на нарушението, която съобразно конкретните данни по
делото също не е висока. Изводими от материалите по делото, единствено
отегчаващи обстоятелства са тези за извършени административни нарушения по ЗДвП
за които е санкциониран, извън релевантните за настоящата правна квалификация
на престъплението, както и извършването на др. такова престъпление, за което му
наложено административно наказание по чл.78а НК и извършено във време много
близко до инкриминираното деяние. При съвкупно обсъждане на изброените
релевантни за отговорността обстоятелства и съобразно тяхната относителна,
съдът прие превес на смекчаващите такива, поради което прецени, че наказание
глоба, следва да се индивидуализира, около минимума -1000 лв, предвиден в
чл.78а НК. Ето защо и в контекста на изложените правни съображения относно
индивидуализацията на наказанието, съдът наложи на обвиняемия О. ГЛОБА в размер
1000лв, съответна на установения в закона минимален праг на същата. Това
наказание, макар в размера на минимума на санкцията, се прецени за достатъчно
за постигането на възпитателната и поправително-възпираща функция на наказателната
репресия/санкция/. Нарушителят е безработен, не реализира доходи от трудово
правоотношение, или др. от свое лично имущество, каквото не притежава,
паричните средства които получава от временна заетост и в размер 300лв – под
минималната работна заплата за страната, поради което и такова по размер наказание се
явява справедливо и съобразено с имотното му състояние, съответно е и на
тежестта на извършеното нарушение. Следователно проведената индивидуализация на
същото е в съответствие с разпоредбите на закона и конкретно приложимата
материалноправна норма и тази на чл.36 НК, уреждаща целите на наказанието. Така
определеното наказание, ще въздейства в
достатъчна степен върху личността и съзнанието на обвиняемия, мотивирайки
положителни промени за правомерно поведение в бъдеще, при спазване принципа за
ефективността на наказателната репресия, съответна на целите на наказанието.
Д.Р.О.
е неправоспособен водач,т.к.не притежава свидетелство за управление на МПС,
който факт е категорично установен по делото. Поради това, съдът не наложи на
обвиняемия, кумулативно предвиденото наказание –„лишаване от право да
управлява, съгласно чл.343г,във вр. вр.чл.73,ал.1,т.7 НК, установено за престъплението в извършването на което дееца
беше признат за виновен.В този смисъл са и обвързващите настоящия съдебен
състав, разяснения на ВС дадени в ППВС № 1/83г-т.6,б.”а”.
Водим от изложеното,
съдът постанови решението си.
Районен
съдия: