№ 791
гр. Сливен, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20232230102781 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от Д. Х. Е. от гр. Т.
срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с която е предявен установителен иск за
недължимост на вземания по чл. 439, ал. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК.
Ищцата твърди, че със Заповед за изпълнение № 1731/30.06.2016 г. и
издаден изпълнителен лист от 30.06.2016 г. по ч. гр. д. № 2674/2016 г. по
описа на СлРС била осъдена да заплати на кредитора „Обединена Българска
Банка“ АД сумите от 3370,90 лв. - главница по Договор за банков кредит,
ведно със законната лихва върху нея, считано от 29.06.2016 г. до изплащането
й, 287,33 лв. - договорна лихва и 1089,54 лв. - наказателна лихва за периода
от 17.07.2014 г. до 27.06.2016 г. Въз основа на издадения изпълнителен лист
било образувано ИД № 669/2016 г. по описа на ЧСИ Павел Георгиев, с рег. №
837 и район на действие ОС - Сливен. По силата на договор за цесия от
31.01.2018 г. ответното дружество придобило от „Обединена Българска
Банка“ АД всички вземания спрямо ищцата по договора за кредит.
Последното валидно изпълнително действие по ИД било запорно съобщение
от 25.09.2017 г. Ищцата твърди, че считано от тази дата е изтекъл
петгодишният давностен срок за вземанията на ответника, поради което моли
съда да уважи иска като признае за установено, че вземанията по
изпълнителния лист не се дължат, поради погасяването им по давност.
Ищцата претендира и присъждане на направените по делото разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
ответното дружество, с който изразява становище за допустимост, но
неоснователност на иска. Излага, че по ИД № 669/2016 г. по описа на ЧСИ
Павел Георгиев давността за вземанията на ответника била прекъсвана
многократно с предприемане на различни действия по принудително
изпълнение - наложени запори, извършени описи и др., поради което, ищцата
неправилно изчислява давностния срок и същият не е изтекъл. На изложените
основания ответникът моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен.
Евентуално прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на ищцата, както и изявление за
прихващане на съдебните разноски в случай на частично уважаване на
предявения иск.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, се явява лично.
Поддържа предявения иск, моли съда да го уважи и да й присъди направените
по делото разноски.
Ответното дружество, редовно призовано, не изпраща представител.
Като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и изявленията на страните, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
От приложения препис на ИД № 669/2016 г. по описа на ЧСИ Павел
Георгиев, с рег. № 837 и район на действие ОС - Сливен се установява, че със
Заповед № 1731 за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК от 30.06.2016 г. по ч. гр. д. № 2674/2016 г., съдът е
разпоредил длъжникът Д. Х. Е. да заплати на „Обединена Българска Банка“
АД сумата 3370,90 лв. - главница по Договор за предоставяне на
потребителски банков кредит от 17.08.2011 г., ведно със законната лихва
върху нея, считано от 29.06.2016 г. до изплащането й, сумата 287,33 лв. -
договорна лихва за периода от 17.07.2014 г. до 27.06.2016 г. по чл. 4 от
договора за кредит, сумата 1089,54 лв. - наказателна лихва за периода от
17.07.2014 г. до 27.06.2016 г. по чл. 7 от договора за кредит, сумата 94,96 лв. -
разноски по делото - заплатена държавна такса и сумата 475,40 лв. -
адвокатско възнаграждение. Издаден е и Изпълнителен лист от 30.06.2016 г.
по ч. гр. д. № 2674/2016 г. по описа на СлРС.
Въз основа на издадения изпълнителен лист и по молба на взискателя
2
„Обединена Българска Банка“ АД от 03.08.2016 г. е образувано ИД №
669/2016 г. по описа на ЧСИ Павел Георгиев. Поканата за доброволно
изпълнение е редовно връчена на ищцата лично на 06.12.2016 г.
Изпратени са запорни съобщения, получени от „Банка ДСК“ АД,
„Първа инвестиционна банка“ АД, „УниКредит Булбанк“ АД и „Юробанк
България“ АД на 15.08.2016 г.
На 19.08.2016 г. е наложен запор върху автомобил Форд Ескорт, с рег.
№ *********, собственост на длъжника Д. Е..
На 07.09.2016 г. е вписана възбрана на недвижим имот, собственост на
ищцата.
По молба на взискателя от 15.09.2017 г. е наложен запор на вземания
на длъжника Д. Е. от „Обединена Българска Банка“ АД със Запорно
съобщение от 25.09.2017 г.
По силата на сключен Договор за цесия от 31.01.2018 г. взискателят
„Обединена Българска Банка“ АД е прехвърлил вземанията си спрямо ищцата
по Договора за кредит от 17.08.2011 г. на ответното дружество „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД.
По молба на цесионера от 23.07.2018 г. и с Разпореждане от 26.07.2018
г. ЧСИ е конституирал „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД като взискател по
изпълнителното дело в качеството му на цесионер по договор за цесия,
сключен с „Обединена Българска Банка“ АД.
С Молба от 01.07.2019 г. новоконституираният взискател е поискал
налагане на запор на сметките на длъжника в „Банка ДСК“ АД. Изпратено е
Запорно съобщение от 02.07.2019 г., получено от „Банка ДСК“ АД на
08.07.2019 г.
С Молба от 30.07.2019 г. взискателят е поискал от съдебния
изпълнител да извърши справка за регистрирани трудови договори на
длъжника и да наложи запор на трудово възнаграждение.
С Молба от 30.07.2021 г. взискателят е поискал налагане на запор на
сметките на длъжника в „Те-Дже Зираат Банкасъ“ - клон София. Изпратено е
Запорно съобщение от 07.09.2021 г., получено от банката на 14.09.2021 г.
С Молба от 12.04.2023 г. взискателят отново е поискал налагане на
запор на банкови сметки на длъжника, както и на трудово възнаграждение.
3
Запорните съобщения са получени от работодателя на ищцата
„*********“ ООД и от „Юробанк България“ АД на 30.05.2023 г.
С Постановление от 12.07.2023 г. съдебният изпълнител е отказал
прекратяване на ИД на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни
изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.
439, ал. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по
отношение на ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД , че ищцата Д. Х. Е. не
дължи сумата от 3370,90 лв. - главница по Договор за потребителски банков
кредит от 17.08.2011 г., 2429,67 лв. - законна лихва върху главницата,
натрупана за периода от 29.06.2016 г. до 09.07.2023 г., 287,33 лв. - договорна
лихва за периода от 17.07.2014 г. до 27.06.2016 г. и 1089,54 лв. - наказателна
лихва за периода от 17.07.2014 г. до 27.06.2016 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 30.06.2016 г. по ч. гр. д. №
2674/2016 г. по описа на СлРС, поради изтекла погасителна давност.
Предявеният отрицателен установителен иск е процесуално
допустим.
Разгледан по същество обаче, съдът го намира за неоснователен.
С предявяването на иска по чл. 439 ГПК длъжникът оспорва
изпълнението, като съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК искът може да се основава
само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Искът има за
цел за отрече съществуването на изпълняемо право. В това производство
ищецът може да навежда всички правопогасителни, правоотлагащи,
правопрекратяващи възражения, основани на факти, непреклудирани в
производството по издаване на изпълнителното основание. Претенцията на
длъжника следва да се основава на ново твърдение за настъпил факт, а не на
липса на такъв, доколкото основанието на ответника вече е било доказано и
удостоверено с изпълнителното основание.
Наведеното от ищцата основание за недължимост на сумите е тяхното
погасяване с изтичане на петгодишна давност, считано от датата на
последното изпълнително действие по ИД № 699/2016 г. по описа на ЧСИ
4
Павел Георгиев.
При преценката дали е изтекъл давностният срок, следва да се има
предвид неговата продължителност и дали са налице обстоятелства, които да
спират или прекъсват изтичането на срока.
На първо място, безспорно всички вземания на ответника по
изпълнителния лист се погасяват с общата петгодишна давност, вкл. и
вземането за лихва. Съгласно Решение № 50295 от 23.01.2023 г. по гр. д. №
1030/2022 г. по описа на ВКС на РБ, ГК, IV г. о. след влизане в сила на
заповедта за изпълнение длъжникът трябва да основе отрицателния си
установителен иск на факти, които са настъпили след приключилото съдебно
дирене пред последната инстанция, разгледала спора по същество, (когато
вземането е установено с влязло в сила решение), респ. на факти, които са
настъпили след изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК (когато заповедта е
влязла в сила поради неподаденото в срок или оттеглено възражение). Съдът,
по иска по чл. 439 ГПК, е длъжен да следи за спазването на тези изисквания, а
в решението да отчете, че от момента, в който заповедта е влязла в сила,
започва да тече нова давност, която всякога е пет години (чл. 117, ал. 2 ЗЗД).
Това е така, защото заповедта за изпълнение влиза в сила и се ползва със
стабилитет, за разлика от определението за изпълнителен лист по
извънсъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.).
Установи се, че поканата за доброволно изпълнение по ИД № 669/2016
г. по описа на ЧСИ Павел Георгиев е връчена на длъжника на 06.12.2016 г.,
поради което и предвид липсата на подадено възражение от длъжника,
заповедта за изпълнение е влязла в сила на 21.12.2016 г.
Съгласно Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС от
значение за прекъсването на давността в изпълнителния процес е не моментът
на образуването на изпълнителното дело, а предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането (чл. 116, б. „в“ ЗЗД). Прекъсва
давността предприемането на което и да е изпълнително действие в рамките
на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
било поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ):
насочването на изпълнението чрез налагането на запор или възбрана,
присъединяване на кредитор, възлагане на вземане за събиране или вместо
5
плащане, извършването на опис или оценка на вещ, назначаването на пазач и
др. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи и книжа, назначаването
на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването
на разпределение, плащането въз основа на влязло в сила разпределение.
Преценката дали е прекъсната давността е конкретна във всеки случай с оглед
активността на кредитора по делото и предприетите по отношение на
длъжника изпълнителни действия.
От приетия по делото препис на ИД № 669/2016 г. по описа на ЧСИ
Павел Георгиев се установяват последователно предприетите по отношение
на ищцата - длъжник изпълнителни действия, довели до прекъсване на
давността за вземанията на ответното дружество.
Такива действия са наложените със запорни съобщения от 15.08.2016
г. запори върху вземания на длъжника от „Банка ДСК“ АД, „Първа
инвестиционна банка“ АД, „УниКредит Булбанк“ АД и „Юробанк България“
АД, наложеният на 19.08.2016 г. запор върху лек автомобил, собственост на
длъжника и вписаната на 07.09.2016 г. възбрана на недвижим имот,
собственост на ищцата.
Следващо изпълнително действие, прекъсващо давността е
наложеният запор на вземания на длъжника от „Обединена Българска Банка“
АД със Запорно съобщение от 25.09.2017 г.
Конституирането на новия взискател „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с
Разпореждане на ЧСИ от 26.07.2018 г. води до поредно прекъсване на
давностния срок.
Налице са и предприети последващи изпълнителни действия, довели
до прекъсване на давността, а именно наложен запор на вземания по сметки
на длъжника в „Банка ДСК“ АД като запорното съобщение е получено от
банката на 08.07.2019 г., наложен запор на вземания по сметки на длъжника в
„Те-Дже Зираат Банкасъ“ - клон София като запорното съобщение е получено
от банката на 14.09.2021 г., наложен запор на вземания по сметки на
длъжника в „Юробанк България“ АД като запорното съобщение е получено
от банката на 30.05.2023 г. и запор на трудово възнаграждение на длъжника
6
като запорното съобщение е получено от работодателя на ищцата също на
30.05.2023 г.
Следва да се отбележи, че не е налице основанието на чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК за прекратяване на ИД № 669/2016 г. по описа на ЧСИ Павел Георгиев,
тъй като няма изминал период по-дълъг от две години, в който взискателят да
не е поискал извършването на същински изпълнителни действия. Установи
се, че с Молба от 30.07.2019 г. взискателят е поискал от съдебния изпълнител
да наложи запор на трудово възнаграждение на длъжника, а с Молба от
30.07.2021 г. взискателят е поискал налагане на запор на сметките на
длъжника в „Те-Дже Зираат Банкасъ“ - клон София.
Ето защо погасителната давност по отношение на процесните вземания
на ответното дружество е била прекъсвана многократно с предприети редица
валидни изпълнителни действия, последното от които е наложеният запор на
вземания по сметки на длъжника в „Юробанк България“ АД на 30.05.2023 г.
От тази дата е започнала да тече нова петгодишна давност по отношение на
вземанията на ответника по процесния изпълнителен лист, която към датата
на предявяване на исковата молба - 11.07.2023 г., не е изтекла.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
При този изход на спора правото на разноски на основание чл. 78, ал. 3
ГПК възниква в полза на ответното дружество. Същото обаче не е поискало
присъждането им и не е представило доказателства за извършването им.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Х. Е., ЕГН: **********, с адрес
********* срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД , ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, р-н Витоша, кв. „Малинова долина“, ул.
„Рачо Петков Казанджията“ № 4 - 6, ет. 6 иск с правна квалификация чл. 439,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение
на ответника, че ищцата не му дължи сумите от 3370,90 лв. /три хиляди
триста и седемдесет лева и деветдесет стотинки/ - главница по Договор за
потребителски банков кредит от 17.08.2011 г., 2429,67 лв. /две хиляди
7
четиристотин двадесет и девет лева и шестдесет и седем стотинки/ - законна
лихва върху главницата, натрупана за периода от 29.06.2016 г. до 09.07.2023
г., 287,33 лв. /двеста осемдесет и седем лева и тридесет и три стотинки/ -
договорна лихва за периода от 17.07.2014 г. до 27.06.2016 г. и 1089,54 лв.
/хиляда осемдесет и девет лева и петдесет и четири стотинки/ - наказателна
лихва за периода от 17.07.2014 г. до 27.06.2016 г., за които суми е издаден
Изпълнителен лист от 30.06.2016 г. по ч. гр. д. № 2674/2016 г. по описа на
СлРС, предмет на принудително събиране по ИД № 669/2016 г. по описа на
ЧСИ Павел Георгиев, с рег. № 837 и район на действие ОС - Сливен, поради
погасяване на вземанията по давност, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
8