№ 69
гр. гр. Червен бряг, 17.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на шести август през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Илия Ол. Милев
при участието на секретаря Силвия Г. Лилова
като разгледа докладваното от Илия Ол. Милев Административно
наказателно дело № 20254440200174 по описа за 2025 година
на Районен съд - Червен бряг на основание данните по делото и закона, за да се произнесе
взе предвид следното: Производството е по чл.59 от ЗАНН
Съдебното производство е образувано въз основа жалба на С. В. Л., с ЕГН: **********, от
гр. С., кв. „Илиянци", ул. **********, чрез адв. М. Б. Б. - САК, гр. С., бул. **********,
подадена по реда на чл. 59 от ЗАНН, против НП № 25-0938-000762/07.04.2025г. на
Началника на сектор „Пътна полиция" в ОДМВР Плевен, с което за нарушение на чл. 21, ал.
1 от ЗДвП е наложено на основание чл. 182 ал.5, вр. ал.1, т.4 от ЗДвП административно
наказание ГЛОБА в размер на 800 (осемстотин) лв. и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 6 (шест) месеца, за това, че: на 08.07.2024 г. в 13:14 часа, в с. Радомирци на ул.
„Васил Левски“, като водач на лек автомобил БМВ Х5 X Драйв 30Д, с рег. номер
**********, при обстоятелства: В населено място път 1-3 /Бяла - Ботевград/ км. 133+56, обл.
Плевен, общ. Червен бряг, с. Радомирци, ул. „Васил Левски“ до № 3, като собственик на лек
автомобил БМВ Х5 X Драйв 30Д, с рег. номер **********, водачът на който е заснет да
управлява със скорост 85 км/ч при максимално разрешена скорост 50 км/ч за населено място.
Наказуемата скорост след приспаднат толеранс от минус 3 /три/ процента е 82 км/ч, което е с
32 км/ч превишение. Нарушението е установено, заснето и фиксирано с АТСС СПУКС ARH
CAM S1 фаб. № 120 ccfc, снимащ в двете посоки и насочен към гр. Плевен. Нарушението е
извършено в условията на системност, след влизане в сила на Електронен фиш серия К №
5347655, влязъл в сила на 14.11.2023г. и Електронен фиш серия К № 7371056, влязъл в сила
на 14.11.2023г. С което водача системно е превишавал разрешената максимална скорост за
населено място от 31 до 40 км/ч и виновно е нарушил чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
1
Недоволен от така издаденото наказателно постановление жалбоподателят Л. обжалва
същото, като излага подробни доводи. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени
изцяло атакуваното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ С. В. Л. - редовно призован, не се явява в съдебно заседание,
представлява се от адв. М. Б. Б. от САК, който поддържа жалбата. Моли настоящият съдебен
състав да отмени НП и наложеното с него административно наказание „Глоба" в размер на
800 (осемстотин) лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца.
ОТВЕТНИКЪТ по жалбата Началника на сектор „Пътна полиция" в ОДМВР Плевен -
редовно призован в съдебно заседание не се представлява.
Съдът като прецени представените по делото доказателства и взе предвид възраженията на
страните и след цялостна служебна проверка на атакуваното НП, приема за установено
следното от фактическа страна:
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА: Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл.59,
ал.2 от ЗАНН от санкционираното лице, поради което е допустима и следва да бъде
разгледана.
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБАТА: Предмет на преценка в настоящето
производство е както материалната законосъобразност на наказателното постановление,
така и съответствието му с процесуалния закон. Жалбата е процесуално допустима, като
отговаряща на изискуемите реквизити по чл. 59-60 от ЗАНН за форма, съдържание и
надлежна страна. Разгледана по същество същата е неоснователна.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, след чиято преценка в тяхната
съвкупност и поотделно, а така също и във връзка с оплакванията в жалбата, съдът приема
за установено следното: Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен,
място и материя орган. С НП № 25-0938-000762/07.04.2025г. на Началника на сектор „Пътна
полиция" в ОДМВР Плевен, на С. В. Л., с ЕГН: **********, от гр. С., кв. „Илиянци", ул.
********** е наложено административно наказание - „Глоба" в размер на 800 (осемстотин)
лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца.
Жалбоподателят изцяло оспорва констатациите, изложени в наказателното постановление.
Твърди, че на 08.07.2024г. същата не е управлявала автомобила й БМВ Х5 X Драйв 30Д, с
peг. № **********, като описаното в Наказателното постановление не отговаряло на
действителната фактическа обстановка, която била следната:
Жалбоподателя С. Л. предоставила автомобила си БВМ на М. Н. Б., за да прави ремонт в
апартамента й в гр. Плевен. Същата дала колата си на свидетеля Б., за да кара материалите
за ремонта. Апартаментът на Л. се намирал в гр. Плевен, в ж.к. **********. През 2024г.
година Б. ползвал и карал колата на Л. от месец юни до месец септември. Сутрин Б. ходил да
прави ремонт, пращал й снимки. Не бил спиран за този период от полицията. До края на
месец август извършил ремонта и след това върнал колата на Л.. Самата Л. нищо не
изпратила, или казала на Б., че има извършено нарушение, през периода докато управлявал
нейния автомобил. Б. познавал Л. от строителството, тъй като същия работил като
2
строителен работник.
Горната фактическа обстановка съда възприе от показанията на разпитания по делото
свидетел М. Н. Б..
Според жалбоподателя гореописаната обстановка изключвала констатацията на органа в акт
за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия АД № 760769 и в
Наказателно постановление № 25-0938-000762/07.04.2025г. от нейна страна.
По делото са представени и вложени, следните писмени доказателства - копие от АУАН
серия АД № 760769; копие от Наказателно постановление № 25-0938-000762/07.04.2025г.;
съпроводително писмо; писмо с рег. №226р-25703/13.06.2025г.; писмо рег. №226р-13044/
24.03.2025; рег. №316р-9110/ 06.03.2025г.; рег. №226р-3487/ 22.01.2025г.; протокол рег.
№316р-24444/12.07.2024г.; удостоверение № 10.12.488; протокол за проверка №109-СГ-
ИСИС/27.07.2023г.; справка за нарушител/водач; з-д №8121 з-1632/ 02.12.2021 г.
За установяване на релевантните за делото факти и обстоятелства са събрани гласни
доказателства, чрез разпита на свидетелите: актосъставителят Л. К. Н. и свидетелите П. И.
К. и М. Н. Б..
От показанията на актосъставителят Л. К. Н. се установява, че същата работи в сектор пътна
полиция и обработва актовете към видеоконтрола. За конкретния акт в автоматизирана
система АИС ЕЦОН за въпросното МПС било отбелязано, че трябва да се вземе не
електронен акт, тъй като имало връчени предходни електронни фишове. Твърди, че след
като служебно проверят нарушенията на собственика на автомобила и в зависимост къде
живее лицето, се изпраща към териториално звено да му бъде съставена декларация, като в
същата лицето следвало да посочи на конкретната дата и час кой е управлявал автомобила. В
горния случай се предавала и снимка за нарушението на скоростта. В случай, че
собственикът попълнил, че той е управлявал МПС, му се връчвала покана да се яви в сектор
пътна полиция. В случай, че лицето откажело да се яви, му се съставял акт за нарушение. В
процесния случай, в акта актосъставителя отбелязал, че лицето не е се явило.
Актосъставителят Н. не си спомняла дали въпросния нарушител се е явил за връчване на
акт. След като било вписано, че лицето не се е явило за връчване на акт същият бил
изпращан за връчване, по местоживеенето на нарушителя. Акта не бил предявен от
актосъставителя лично, тъй като нарушителя не се е явил. Свидетелят Н. твърди, че в
материалите по делото трябвало да има отрязък от покана. След предявяване на материалите
по преписката, актосъставителя твърди, че отрязък от покана липсвал, тъй като имало
изготвени докладни записки, че лицето е отказало съдействие да уточни кой е управлявал
автомобила. В такъв случай са вземали в предвид изискванията на чл. 188, ал.2 от ЗдвП, а
именно, че когато собственика откажел да предостави информация, същият носил
отговорността за нарушението. Във връзка с горното и след като не било установено лицето
управлявало автомобила, актът за административно нарушение бил съставен на г-жа Л., като
собственик на автомобила.
Съдът дава вяра на показанията на свидетеля Н., тъй като същите са непротиворечиви и
3
последователни.
От показанията на свидетеля П. И. К. се установява следното: Касаело се за системност за
извършено нарушение при с. Радомирци. Актът бил съставен от автоматизирана система
АИС ЕЦОН, която била информационна система, при която, когато превишението на
скоростта е над 50 км/час, в системата излизало не като нарушение, а като акт. По данни на
собственика служители изготвяли преписка и я изпращали с декларации, които нарушителя
следвало да попълни дали е управлявал лекия автомобил или друго лице, както се
изпращала и покана да се яви в сектора за съставяне на акта. Хода на служебните им
действия били следните: изпращали цялата преписка по адрес на собственика до
съответното РУ на МВР, след което съответния инспектор издирвал лицето, като пред
инспектора следвало нарушителя да попълни декларации и след което се издавал акт за
нарушението. Имало случай, в които нарушителите се поканвали за връчване на актове и по
телефона. За въпросния казус, свидетеля П. К., не може да си спомни, дали се виждало на
снимките от нарушението, зад волана на въпросното МПС дали управлявало лице от женски
или мъжки пол.
Съдът кредитира до голяма степен показанията на двамата свидетели Л. К. Н. и П. И. К. като
достоверни, дотолкова – доколкото правилно са възприели, че водача на моторното превозно
средство е извършило нарушение по ЗдвП.
Съдът изслуша и показанията на свидетеля М. Н. Б., който изцяло твърди, че той в
процесния период бил водача на автомобила на жалбоподателя. Познавали се със
собственика на автомобила, която му дала същия, за да извършва ремонтни дейности в
апартамента й в гр. Плевен. Твърди, че Л. не го е уведомявала за извършвани нарушения от
негова страна в процесния период от време, както и че не бил спиран за проверка от
органите на полицията докато управлявал лек автомобил БМВ Х5 X Драйв 30Д, с рег. номер
**********, собственост на С. В. Л.. Съдът не кредитира с пълно доверие показанията на
свидетеля М. Н. Б., но същите не се опровергават по никакъв начин с писмените и гласни
доказателства, събрани по делото. Въпреки, че съда е изискал от ОД на МВР Плевен, данни
за лицето, М. Н. Б. ЕГН:**********, с адрес гр. Червен бряг, ул. **********, относно
наличие или липса на свидетелство за управление на МПС, както и справка относно
установените от същия нарушения по Закона за защита за движение по пътищата за периода
от за една година назад, от датата на проведеното открито съдебно заседание, а именно от
24.07.2024г. до дата 24.07.2025г., от ответника не се представиха годни доказателства,
оборващи твърдяното от свидетеля М. Н. Б., поради което настоящият съдебен състав следва
да приеме казаното от същия.
Процесуалният представител на жалбоподателя в открито съдебно заседание взима
отношение по казуса като изразява защитна теза по същия, изразяваща се в това, че оспорва
изцяло фактическата обстановка, както и посочва редица материално правни и процесуално
правни нарушения от страна на наказващия орган при съставянето на АУАН-а и НП.
Пледира, че в хода на делото се изяснило, че доверителката му не е управлявала на
въпросната дата лекия автомобил. На М. Н. Б. е бил предоставен автомобила за извършена
4
на строително ремонтни дейности на апартамент в гр. Плевен. От представената справка от
ОД МВР се виждало, че същия е системен нарушител като при натрупани наказания му е
отнето свидетелството на правоуправление. С докладни записки е била установена
собственичката на автомобила, но е трябвало да бъдат попълнени съответните декларации.
Трябвало да бъде извикан М. Н. да даде показания. Не изразява съгласие с констатациите на
районния инспектор, че С. В. Л., не се е явила за попълване на декларации без уважителна
причина. Същата е била в чужбина по това време. Моля съда, поради факта, че има
извършено нарушение от М. Б., а не от доверителката му, Наказателното постановление да
бъде отменено.
При така приетото за установено от фактическа страна и въз основа на горните
доказателства СЪДЪТ намери така депозираната жалба за неоснователна по следните
съображения:
Жалбоподателката оспорва, че на посочените в наказателното постановление дата, място и
час, е управлявала собствения си лек автомобил БМВ Х5 X Драйв 30Д, с peг. № **********,
както и че същата е извършила нарушение по чл. 182 ал.5, вр. ал.1, т.4 от ЗДвП. Оспорва
ангажирането на административнонаказателната отговорност, поради това, че на същата
дата и място, управлението на автомобила й било осъществено от друго лице.
Основният спор по делото се съсредоточава върху авторството на деянието.
На първо място следва да се отбележи, че по делото липсват данни жалбоподателят да е
представил писмена декларация по чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП за друго лице, което да е
управлявало автомобила в деня на нарушението. Едва за първи път в проведено открито
съдебно заседание се въвежда такова твърдение, като съдът го намира за неоснователно.
Личната отговорност за извършено административно нарушение е дерогирана от чл.188
ЗДвП, който въвежда презумпция за отговорност на собственика на МПС, който може да
обори законовата презумпция по регламентирания в чл.189, ал.5 ЗДвП ред, което не е било
сторено. За наказващия орган не съществува законово разписано задължение да установява
кой е действителният водач на МПС, с което е извършено нарушението по чл.21, ал.1 ЗДвП,
защото законът е създал презумпция относно извършителя на нарушението и в тежест на
този презюмиран извършител е да обори законовата презумпция с разписаните в нормата на
чл.189, ал.5 ЗДвП декларация и свидетелство за управление на моторно превозно средство
на действителния водач. Тази законова презумпция не може да се оборва по друг начин, с
други писмени доказателства, снимки или със свидетелски показания (Решение № 1988 от
27.10.2021г. по к.адм.н.д. №1969/2021г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив).
Нещо повече, в конкретния случай вместо да посочи пред АНО, че именно друго лице е
управлявало автомобила, жалбоподателят е направил такова твърдение в откритото съдебно
заседание пред съда. Законът съвсем целенасочено предоставя две възможности на лицето,
срещу което е издаден акта, след връчването му - да заяви, че друго лице е управлявало МПС
или да го обжалва. Ако АНО счете, че действително друго лице е управлявало МПС, актът
се анулира. В случай, че възражението, че друго лице е управлявало автомобила нe бъде
уважено, то отново започва да тече срок за обжалване след отказа за анулиране на акта.
5
Когато обаче след получаването на акта лицето обжалва, то възможността да се посочва
друго лице по реда на чл.189, ал.5 от ЗДвП вече е преклудирана, тъй като сериозно се засяга
възможността АНО да издаде акт срещу другото лице, доколкото това не може да стане
преди приключване на съдебното производство, а очевидно това противоречи на идеята на
закона.
Съгласно чл. 182, ал. 5 от ЗДвП (Изм. и доп. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., изм., бр. 85 от 2004 г., бр.
51 от 2007 г.), към момента на извършване на деянието - когато нарушението по ал. 1, т. 4 - 6,
ал. 2, т. 4 - 6 и ал. 3, т. 4 - 6 е системно, водачът се наказва с предвидената за съответното
нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок 6 месеца.
Съгласно разпоредбата на § 6, т. 62 ЗДвП "Системно" е нарушението, извършено три или
повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно постановление
или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид
нарушение. За наличие на системност са изискуеми три или повече допуснати нарушения от
същия вид в рамките на една година от влизане в сила на първото. В случая доказателства за
системност са посочени от АНО в обжалваното наказателно постановление са налице и се
съдържат в приложената и приета от съда Справка за нарушител/водач. В тази връзка
правилно АНО е приел, че са налице предвидените в закона предпоставки настоящото
нарушение да бъде квалифицирано като "системно", доколкото се установяват три
нарушения от един и същ вид, извършени в посочения в § 6, т. 62 от ДР на ЗДвП
едногодишен срок, като процесното нарушение, което обуславя системността, попада в
обхвата на чл. 182, ал. 5 от ЗДвП.
На следващо място, за да квалифицира нарушението като системно по смисъла на § 6 т. 62
от ДР на ЗДвП, АНО е посочил, че касаторът е санкциониран с електронни фишове за
управление на МПС с превишена скорост, както следва: фиш № К/7734803/11.07.2023 г.,
влязъл в сила; фиш № GT /2406563/29.10.2023 г., влязъл в сила; фиш №
К/8442445/07.12.2023 г., влязъл в сила; фиш № К/8524382 /08.01.2024 г., влязъл в сила;
фиш № К/8756843/12.03.2024г., влязъл в сила; фиш № К/ 8870659/25.03.2024 г. и фиш №
К/9155853/21.05.2024 г., влязъл в сила, съобразно приложена справка за нарушител/водач.
Правилно е приложена санкционна разпоредба по чл. 182, ал. 5 от ЗДвП относно определяне
на санкцията в хипотеза на системност.
"Същото по вид нарушение" в контекста дефиницията по § 6 т. 62 от ДР на ЗДвП, означава
да е извършено деяние, което противоречи на едни и същи материалноправни забрани и
задължения на правилата за движение по пътищата, чието извършване може да бъде обявено
за наказуемо и с повече от един санкционен състав - основен, квалифициран или
привилегирован. В разпоредбата на чл. 182 ал.5, вр. ал.1, т.4 от ЗДвП, са съобразени
правилата за спазване на ограниченията на скоростта за движение в населеното място и
извън него, въведени с чл. 21, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП. Изпълнителното деяние, осъществяващо
състав на административно нарушение по чл. 21, ал. 1 или ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП, се изразява в
превишаване на разрешената скорост, независимо дали нарушението е извършено в
6
населено място или извън него, респ. дали ограниченото на скоростта е въведено с пътен
знак, или следва да се спазват общите ограничения по чл. 21, ал. 1. Разпоредбите на чл. 182,
ал. 1 и ал. 2 ЗДвП само диференцират размера на наказанието според стойността на
превишението – т. е. според обществената опасност на деянието. Главното фактическо
обстоятелство, което определя извършеното в условията на системност нарушение, не е
дали предходното нарушение представлява превишение на скоростта в населено или извън
населено място, а дали представлява неспазване на правилата на чл. 21 ЗДвП. Именно от
нарушената материална разпоредба се определя дали нарушението е същия вид или не.
Настоящата инстанция не споделя възраженията за неправилно ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Съгласно чл. 188, ал. 1 ЗДвП,
собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство отговаря за
извършеното с него нарушение. Разпоредбата на чл. 188, ал. 1, изр. 1 ЗДвП създава
презумпция относно субекта на нарушение по ЗДвП. Ако собственикът на моторното
превозно средство не представи в срока по чл. 189, ал. 5 ЗДвП декларация и СУМПС на
действителния водач, законовата презумпция за авторство на деянието се явява необорена и
се ангажира административнонаказателната отговорност на собственика.
Горното налага извода, че след като С. В. Л. не е сторила необходимото, за да представи
посочените в чл. 189, ал. 5 ЗДвП доказателства в ОДМВР - Плевен, за да бъдат анулирани
издадените срещу нея електронни фишове, същата сама и поради бездействието си се е
поставила в положение да не може да изпълни изисканите от закона предпоставки за
анулиране на електронния фиш. При неподаване на декларация с данни за лицето,
извършило нарушението, и копие на СУМПС на действителния водач в срока по чл. 189, ал.
5 ЗДвП, е преклудирана възможността да бъде оспорено авторството на деянието.
Извършеното от жалбоподателя нарушение е безспорно установено и съдържа и признаците
на административно такова, изразяващо се в нарушаване на установената в чл.21, ал.1 от
ЗДвП забрана за водача на пътно превозно средство при избиране скоростта на движение да
превишава определените стойности на скоростта в км/час, които за пътно превозно средство
от категория “В” за населеното място е 50 км/час. Съгласно разпоредбата на чл.182, ал.5, вр.
ал. 1, т. 4 от ЗДвП, когато нарушението по ал. 1, т. 4 - 6, ал. 2, т. 4 - 6 и ал. 3, т. 4 - 6 е
системно, водачът се наказва с предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер
и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 6 месеца. В случая от
доказателствата приложени по делото се установява, че превишението е от от 31 до 40 km/h,
за което е предвидена глоба от 400лв., както и видно от приложената справка за водач,
същото е системно извършвано, поради което същата правилно е определена в двоен размер.
Правната квалификация е правилна и е наложено съответното за извършеното нарушение
наказание, в предвидения от закона абсолютен размер.
По разноските: При този изход на спора и съобразно с чл.63д, ал.3 вр. ал.1 от ЗАНН, на
въззиваемата страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това,
че ответника по делото не е поискал присъждане на такова, настоящия съдебен състав не
следва да се произнася по същото.
7
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 25-0938-000762/07.04.2025г. на
Началника на сектор „Пътна полиция" в ОДМВР Плевен, с който на С. В. Л., с ЕГН:
**********, от гр. С., кв. „Илиянци", ул. ********** е наложено административно
наказание „ГЛОБА“ в размер на 800 (осемстотин) лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 (шест) месеца на основание чл. 182 ал.5, вр. ал.1, т.4 от Закон за движение
по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
На основание чл. 63в от ЗАНН, решението може да се обжалва с касационна жалба, пред
Административен съд – Плевен, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, по
реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания,
предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
8