О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………………../……………..2018 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТИНА
КАВЪРДЖИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНКА ДРИНГОВА
мл.с. ТАНЯ КУНЕВА
като разгледа докладваното
от съдия мл.съдия Кунева
въззивно
гражданско дело № 1801 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 248 от ГПК и е образувано по молба вх. № 70198/26.10.2018 г.,
подадена от „Енерго-Про Продажби“ АД, чрез адв. Н.Б.,
с искане за изменение в частта за разноските на Решение № 1750/25.10.2018 г. по
настоящото дело.
Молителят
оспорва присъдените за производството по чл. 303, ал. 1 от ГПК разноски пред
ВКС, като сочи че не е станал причина за извършването на последните. Оспорва и
присъдените с първоинстанционното решение разноски, като настоява, че
присъденото юрисконсултско възнаграждение следва да
бъде определено съобразно действащата към момента на постановяване на решението
на ВОС редакция на чл. 78, ал.8 от ГПК.
В
срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от „КНМ Груп“ ЕООД, с който се изразява становище за
неоснователност на молбата. Подчертава, че по отношение на молителя не е налице
основанието за освобождаване от задължението му за заплащане на разноски,
предвидено в чл. 78, ал. 2 от ГПК, доколкото не само не е признал искането, а
същият чрез активно участие в производството по чл. 303 от ГПК го е оспорвал,
като сам е претендирал присъждане на разноски. Депозираната молба за изменение
на решението по чл. 248 от ГПК се оспорва и в частта и́, съдържаща искане
за ревизиране на присъдените в първоинстанционното решение разноски, като се
излага становище, че изменението на разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК от
24.01.2017 г. е с действие занапред, поради което въпросът за размера на юрисконсултското възнаграждение не следва да бъде
преразглеждан.
За да се произнесе по молбата,
настоящият съдебен състав на ВОС съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на
чл. 248, ал. 1 от ГПК, в срока за обжалване на решението, а ако съдебният акт е
необжалваем - в едномесечен срок от постановяването
му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното
решение /определение по същество на спора/ в частта за разноските.
В настоящия случай
постановеното по делото решение, което изменение се иска в частта за разноските,
е окончателно и не подлежи на обжалване, молбата е подадена на 26.10.2018 г.,
т.е. в едномесечния срок, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество
същата е неоснователна по следните
съображения:
Производството
е по реда на чл. 307, ал. 3 вр. чл. 308 ГПК е
образувано след постановяване на решение № 108/26.07.2018 г. постановено по
т.дело № 244/2018 г. по описа на ВКС, е отменено на основание чл. 303, ал.1,
т.1 от ГПК определение № 2060/10.06.2015 г., постановено по в.гр.дело №
1682/2015 г. на Варненски окръжен съд, с което след обезсилване на постановеното първоинстанционно решение № 1627/03.04.2015 г. по гр.д. №
11246/2014 г. на ВРС, е прекратено производството по предявения от „КНМ Груп” ЕООД срещу „Енерго-Про Продажби” АД иск и е върнато
делото на Варненския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените
действия по разглеждане на въззивната жалба.
Въззивната жалба на „Енерго-Про Продажби” АД, е против
Решение № 1627/03.04.2015 г. по гр.д. № 11246/2014 г. на ВРС, с което
въззивникът е осъден да заплати на „КНМ Груп” ЕООД, сума от 960,78 лева,
като платена от праводателя на ищеца ****при
първоначална липса на основание, представляваща стойност на начислена
електроенергия в резултат на корекция на сметка на потребител с абонатен №
********** и клиентски № **********, с адрес на потребление: ****, за периода
от 14.02.2013 г. до 12.08.2013 г., за която е издадено дебитно известие №
********** от 22.08.2013 г., като вземането е прехвърлено на ищеца с Договор за
цесия от 12.05.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на иска - 03.09.2014 г. до окончателното й плащане, и сумата от 630
лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.
С
Решение № 1750/25.10.2018 г. е потвърден изцяло обжалвания първоинстанционен
съдебен акт, като въззивникът е осъден да заплати на насрещната страна сума в
общ размер на 625 лв., от които сумата от 300 лева за платен
адвокатски хонорар във въззивното производство и
сумата 325 лв. – разноски в производството пред ВКС, от които 25 лв. платена
държавна такса и 300 лв. адвокатски хонорар.
Съобразно
разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът дължи произнасяне и по искането за разноски, като
съгласно чл. 80 от ГПК, страната може да поиска присъждане на разноски
най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция.
Когато извършването на разноските е доказано в производството, същите могат да
бъдат възстановени по правилата на чл. 78 от ГПК.
В
настоящия случай „КНМ Груп“ ЕООД своевременно е релевирало
искането си за присъждане на разноски, като е представило списък по чл. 80 от ГПК, ведно с доказателство за действителното им извършване, поради което, с
оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, въззивникът дължи
репариране на извършените съдебно-деловодни разходи.
Неоснователни
са възраженията на молителя срещу присъдените за производството по чл. 303, ал.
1 от ГПК разноски пред ВКС, тъй като съгласно задължителните постановки относно
приложимостта на чл. 78 от ГПК в
извънредното производството, обективирани в
Тълкувателно решение № 6/6.11.2013 г. на ОСГТК
отмяната е се дефинира като извънредно средство за контрол на влезли в сила
съдебни актове, ползващи се със сила на пресъдено
нещо, на изчерпателно посочени основания,
обективиращи конкретен порок на акта. По
молбата за отмяна се произнася Върховният касационен съд, на който е възложена
изключителна компетентност, независимо от това инстанционно
кой съд е постановил решението, чиято отмяна се иска. Следователно Върховният
касационен съд в случая не действа като редовна инстанция, а извънинстанционно, независимо от функционалната подсъдност.
Решението, с което е уважена молба за отмяна и е възстановена висящността на спора с оглед връщане на делото за ново
разглеждане, не формира като правна последица сила на пресъдено
нещо. С него не се разрешава съдебния спор по същество, а само се възстановява висящността на процеса, чрез отмяна на неправилното
решение, имащо някой от пороците, визирани в изчерпателно изброените хипотези
на чл. 303 от ГПК. Основателността на молбата за отмяна води до ново
разглеждане на спора, който съдът при условията на общия исков процес ще
разреши с окончателно решение. При новото разглеждане на делото се прилагат
правилата на общия исков процес, неприложими в извънинстанционното
производство, по което е постановено отменителното
решение по чл. 303 от ГПК. Следователно и разноските при новото разглеждане на
делото ще бъдат разпределени съобразно правилото на чл. 78 от ГПК, включително
и тези извършени в извънредното производство по отмяна. В тази връзка,
ирелевантно е обстоятелството дали молителят е станал причина за образуване на
производството по чл. 303 от ГПК, доколкото ВКС е приел, че е налице един от
лимитативно изброените пороци в закона, обуславящ необходимост от извънреден
контрол върху влезлия в сила акт. Освен това, не е налице и основанието по чл.
78, ал. 2 от ГПК за изключване на отговорността за разноски по отношение на
въззивника, доколкото той не само, че не е признал искането на насрещната
страна за отмяна на влязлото в сила определение, но чрез активното си
процесуално поведение е оспорвал основателността на претенцията, поради което
на общо основание дължи репариране на извършените съдебно-деловодни разноски.
Искането
за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските е
неоснователно. Съдът съобразява размера на претендираното
юрисконсултско възнаграждение към датата на
произнасянето на атакуваното решение, а именно в редакцията на чл. 78, ал. 8 от ГПК към 06.04.2015 г. Това е така, защото приложими в темпорално отношение са
тези норми, които са в сила към момента на осъществяването на разхода за юрисконсултско представителство, тъй като на последващите изменения на нормите (законови и подзаконови),
регулиращи материята за юрисконсултско
възнаграждение, изрично не е придадено обратно действие.
По
изложените съображения не са налице основания за изменение на постановеното по
делото решение в частта му относно разноските, поради което молбата с правно
основание чл. 248, ал. 1 от ГПК се явява неоснователна, и като такава следва да
бъде оставена без уважение.
Мотивиран
от горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба
вх. № 70198/26.10.2018 г., подадена от „Енерго-Про Продажби“ АД, чрез адв. Н.Б., с искане за изменение в частта за разноските на
Решение № 1750/25.10.2018 г. по в.гр.дело № 1801/2018 г. по описа на ВОС.
Определението е окончателно и неподлежи на
обжалване, по аргумент на чл. 248, ал. 3 от ГПК вр.
чл. 280, ал. 3, т. 2, пр. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :
1.
2.