№ 117
гр. София, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Величка Борилова
Членове:Зорница Гладилова
Мария Райкинска
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело
№ 20221001000868 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
Въззивното производството по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по жалба
на „Емералд Хоспиталити“ООД, ЕИК *********, чрез управителя на дружеството М. М.
насочена против Решение № 260378/02.06.2022 г., постановено по т.д. № 2507/2020 г. по
описа на Софийски градски съд, ТО, с което въззивното дружество е осъдено да заплати на
„Росси“ООД, ЕИК ********* сумата от 25 214,19 лв., представляваща дължимата цена на
доставени от „Росси“ООД на „Емералд Хоспиталити“ООД стоки по следните фактури:
1/фактура № ********** - 10 000 лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното погасяване на задължението; 2 / фактура № ********** -
12 922,49 лв., ведно със ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното погасяване на задължението; 3/ фактура № ********* - 231,64
лева, ведно със законна лихва от дата на депозиране на исковата молба до окончателно
погасяване на задължението; 4/ фактура № ********** - 882,13 лева, ведно със законна
лихва от дата на депозиране на исковата молба до окончателно погасяване на задължението;
5/ фактура № **********- 1 177.93 лева, ведно със законна лихва от дата на депозиране на
исковата молба до окончателно погасяване на задължението, а на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата 8 086.38 лева, представляваща: лихва за забава по Фактура № ********** - 3 263,89
лева; лихва за забава по Фактура № ********** - 4 113,65 лева; лихва за забава по Фактура
№ ********** - 73.74 лева; лихва за забава по Фактура № ********** - 276.16 лева; лихва за
забава по Фактура № ********** - 358.94 лева.
В жалбата се поддържа неправилност на обжалваното решение, поради
постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила,
1
изразяващи се в едностранчива и превратна преценка на приобщените по делото
доказателства, както и за постановяването му в противоречие с материалния закон – ТЗ и
ЗЗД, вкл. за необоснованост.
Поддържа се, че първоинстанционният съд неправилно приел въз основа анализа на
ангажираните доказателства, че страните били обвързани от валидно облигационно
правоотношение, основано на Рамков договор от 25.05.2017 г. за покупко-продажба на
стоки, предвид че анализът нd доказателствата не установявал наличието на такъв договор.
Не съобразил още, че т.нар. Рамков договор бил подписан от страна на въззивника от лице,
без представителна власт, което не можело да изрази воля за сключване на такъв договор.
Отделно не се установили твърденията на ищец, че е изпълнил задълженията си по
такъв договор - лицето, подписало фактурите и стоковите разписки от името на въззивника
също не разполагало с представителна власт, даваща му правото да приема стоки, доставени
от ищеца. Следователно ответникът не изразил изрично съгласие за приемане на процесните
стоки от ищеца и сделките били сключени без представителна власт, което ги правило
висящо недействителни.
В този смисъл не се установило по делото, че ищецът-въззиваем е изпълнил
задължението си за предаване стоките на ответника-въззивник.
Неправилно първоинстанционният съд съобразил и кой е меродавния момент, от който
следва да бъде начисляван размерът на лихвата за забава, позовавайки се на извършени от
него калкулации на електронен сайт.
Възразено е и че решението било неправилно и в частта му относно присъдените в
полза на въззиваемата страна разноски, които били прекомерни.
По изложените доводи в подкрепа на тези оплаквания е поискано от въззивната
инстанция да отмени обжалваното решение и да постанови ново по съществото на спора, с
което отхвърли предявените искове изцяло.
В отговора по въззивната жалба насрещната страна оспорва наведените в нея доводи и
поддържа правилност на решението на СГС.
Пред настоящата инстанция е допуснато събирането на нови доказателства.
Софийският апелативен съд, търговско отделение, пети състав, като съобрази данните
по първоинстанционното дело, приема следното:
СГС е бил сезиран с предявен осъдителен иск с правно основание съответно чл.79,
ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.327, ал. ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД от „Росси“ООД против „Емералд
Хоспиталити“ООД.
Твърдяло се е в обстоятелствената част на исковата молба, че страните по делото били
обвързани от договорно правоотношение, основано на Рамков договор за продажба на стоки
от 25.05.2017 г., в изпълнение на задълженията си по който ищецът доставял на ответника
стоки, за които са издадени всички необходими документи - стокови разписки,
консигнационни протоколи, фактури.
Ответникът обаче не изпълнил задълженията си по договора да заплати дължимите се
за доставените му и получени от него стоки, като общия размер на задълженията по
издадените и изпратени му фактури бил 25 214.19 лева.
Твърдяло се е, че до момента на подаване на исковата молба плащане от страна на
ответното дружество, при това частично, постъпило по сметките на ищеца по фактура №
********** от 31.08.2017 г., чийто общ размер е за сумата от 34 385.67 лв. с ДДС, като с
исковата претенция е съобразено това плащане и за посочената фактура се претендират само
10 000 лв. като главница и законна лихва в размер на 3 263.89 лв.
По фактура №********** исковата претенция е за сумата от 12 922.49 лв. с ДДС като
главница и дължимата законна лихва по тази фактура е 4 113.65 лв. По фактура
№********** претендираната главница е за сумата от 231 лв. с ДДС, а дължимата законна
лихва е 73.74 лв. По фактура № ********** претендираната главница е за сумата от 882.13
лв. с ДДС, а дължимата законна лихва - 276.16 лв. По фактура №**********
претендираната главница е в размер на 1 177.93 лв. с ДДС, а дължимата законна лихва -
385.94 лв.
2
Поискано е от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
сума в общ размер на 25 214,19 лв., формирана както следва: главница по фактура №
********** - 10 000 лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното погасяване на задължението; главница по фактура № ********** -
12 922,49 лв., ведно със ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното погасяване на задължението; главница по фактура № ********* -
231,64 лева, ведно със законна лихва от дата на депозиране на исковата молба до
окончателно погасяване на задължението; главница по фактура № ********** - 882,13 лева,
ведно със законна лихва от дата на депозиране на исковата молба до окончателно погасяване
на задължението и главница по фактура № **********- 1 177.93 лева, ведно със законна
лихва от дата на депозиране на исковата молба до окончателно погасяване на задължението,
както и лихви за забава върху горните фактури, както следва: лихва за забава по Фактура №
********** - 3 263,89 лева; лихва за забава по Фактура № ********** - 4 113,65 лева; лихва
за забава по Фактура № ********** - 73.74 лева; лихва за забава по Фактура № ********** -
276.16 лева; лихва за забава по Фактура № ********** - 358.94 лева, вкл. - държавна такса в
обезпечителното производство - 40.00 лева; платени такси към ЧСИ по образувано
изпълнително дело - 92,50 лева; платено адвокатско възнаграждение за обезпечителното
производство - 1 000 лева; платено адвокатско възнаграждение за изпълнителното
производство - 1 000 лева.
В отговора по исковата молба ответното дружество, чрез законния си управител, е
оспорило предявения иск, като неоснователен.
Оспорило е всички фактически твърдения и правни доводи в исковата молба.
Оспорило е да притежава пасивна материалноправна легитимация по предявените
искове, с твърдение, че дружество не е страна по Рамковия договор от 25.05.2017 г. Към
посочената дата то имало друг законен представител - С. Т., за който се твърди, че не е
подписал посочения договор. Така оспорва представителната власт на лицето, подписало
договора.
Оспорва и дължимостта на процесните суми с аргумент, че не е получавало стоките,
посочени в приложените към исковата молба документи, вкл. фактурите.
Поддържа, че моментът, от който трябва да се изчислява законната лихва за забава, е
моментът на получаване на обезпечителна заповед, издадена по ч.гр.д. № 488/2020 г. по
описа на ОС Смолян.
В разменените допълнителна искова молба и отговор по нея страните не са навели
различни от изложените твърдения и доводи.
Решаващият въззивен състав, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, след
като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на атакуваното решение и
прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства,
съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, приема
следното:
Действията по обжалване на първоинстанционния акт са процесуално допустими –
предприети са в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване от активно
процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от това – въззивникът, ответник в
първоинстанционното производство, е останал недоволен от атакуваното решение в
неговата цялост.
Същото решение е валидно и допустимо, като постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на правораздавателната му власт, по редовно предявени искове, в
съответната писмена форма и е подписано.
При преценка оплакванията за неговата неправилност, настоящата инстанция, съобрази
от фактическа и правна страна следното:
3
Ангажираният като писмено доказателство по делото договор за покупко-продажба от
25.05.2017 г. установява, че същият е сключен между въззивното дружество, в качеството на
купувач и въззиваемото дружество, в качеството му на продавач, като предмет на договора е
конкретизиран в глава I - хранителни продукти, които продавача продава на купувача
съгласно ценова оферта на продавача. Съответно в глава II от договора страните са
постигнали съглашение всяка доставка да е съпроводена със стокова разписка, вкл.
фактурирането на доставените стоки да става два пъти в месеца на интервал през 15 дни, а
заплащането по издадените фактури се извършва в срок до 5 дни от датата на издаването им,
по сметка на продавача.
Според останалите клаузи, регламентиращи правата и задълженията на страните,
продавачът е следвало да доставя поръчаната стока със собствен транспорт до обекта на
купувача, а заявката на купувача да се извършва по телефон, факс или електронна поща, при
което се уточнява и срока на доставката. Получаването на стоката е прието да се
удостоверява със стокова разписка или фактура, подписани и подпечатани от страните по
договора.
Приобщените молба за потвърждение, изходяща от въззиваемата страна и
потвърдително писмо за задължения от 10.01.2018 г., изходяща от въззивната се установява,
че по признание на „Емералд хоспиталити“ООД задълженията му към „Росси“ООД
съгласно фирмените му счетоводни регистри са в общ размер на 49 599.86 лева по 5 броя
издадени фактури през 2017 г., с номера и дати на издаване, идентични с процесните.
Всяка една от тях е представена отделно като доказателство по делото, ведно със
съответните стокови разписки за доставени стоки.
След тяхната доставка между адвокатите, представляващи страните по делото, е
водена електронна кореспонденция относно задълженията на въззивника към въззиваемия.
В хода на първоинстанционното производство е била допусната и изслушана
счетоводна експертиза, която е изготвила заключението си въз основа на самостоятелна
проверка в счетоводствата, водени при страните по делото, вкл. след изискана справка от
НАП. Експертизата не е била оспорена и решаващият състав приема, че следва да я
кредитира, като компетентна и безпристрастна.
Същата е докладвала, че всяка една от процесните фактури е била надлежно
осчетоводена в счетоводствата както на ищеца-въззиваем /където осчетоводени по дебита
на 411 “Клиенти“ и кредита на 702 “Приходи от продажба на стоки“/съгласно
Хронологичен регистър на сч.сметка 411 “Клиенти“ на „Росси“ООД/, така и на ответника-
въззивник - където са осчетоводени по дебита на 304 „Стоки“ и по дебита на 401
„Доставчици“и 453 1 „ Начислен ДДС за покупките“.
Докладвала е и че всяка една от фактурите е отразена по съответни периоди в
дневниците за покупки на „Емералд Хоспиталити“ООД.
Заключила е въз основа на извършената проверка по счетоводните записвания и на
двете страни, че счетоводствата им са водени редовно.
Гореустановеното от фактическа страна мотивира настоящата инстанция да приеме, че
обжалваното решение е правилно.
Анализът на обсъдените доказателства предпоставя еднозначен извод, че страните по
делото са били обвързани от Рамков договор от 25.05.2017 г., а оплакванията във въззивната
жалба, че идентичният извод на първоинстанционния съд е необоснован, са несъстоятелни.
Независимо от възраженията на въззивника следва да се посочи, че същият не е
оспорил истинността /разб. - автентичността/ на подписите на страните под договора, в т.ч.
и на представляващия „Емералд Хоспиталити“ООД, нито е ангажирал доказателства в
подкрепа на такова оспорване. Затова и твърденията му, че подписът не изхожда от
посоченото като представляващо дружеството лице /и негов управител към момента на
сключване на договора/, респ. - че страната не следва да се счита обвързана от договора, са
останали недоказани в хода на производството.
Отделно от изложеното договорът за търговска покупко-продажба изработка е
двустранен, неформален и консенсуален по своя характер, поради което и писмената му
4
форма не е за установяване действителността му, а за доказване постигането на договорната
обвързаност между страните.
В тази връзка и за предмета на производството установяване съществуването на
конкретни договори за покупко-продажба с предмета, описан в исковата молба, може да
бъде доказано от ищеца /който твърди възникването и съществуването им/ с всички
допустими доказателствени средства. В случая този факт се установява не само то
представения в писмена форма договор, но и от останалите ангажирани писмени
доказателства, сред които е налично и изрично писмено признание на претендираното
парично задължение от страна на въззивното дружество /към 10.01.2018 г./, вкл. от
неоспореното заключение на счетоводната експертиза, основано вкл. на счетоводните
записвания при въззивника.
Ето защо въззивната инстанция приема, че ищецът-въззиваем е установил в хода на
производството при условието на пълно и главно валидното възникване на процесните пет
сделки за покупко-продажба, като поредица от продължителни доставки, както и
изпълнение на задължението на продавача по тях да предаде стоката и документите за нея.
Само за пълнота и в отговор на възраженията във въззивната жалба следва да се
посочи, че дори да беше установен фактът /което не е сторено/, че подписът под договора за
купувач не е изпълнен от управителя на дружеството, то сам по себе си този факт не може
да обоснове извод за висяща недействителност на договора, с оглед разпоредбата на
чл.30 ТЗ.
Според същата при търговските сделки, сключени при липса или при превишаване
пределите на представителна власт, или при недостатъчна представителна власт, е налице
висяща недействителност до узнаване и непротивопоставяне на търговеца, от чието име е
сключена сделката без представителна власт.
В отлика от установеното в ЗЗД правило на чл.42, ал.2 за сделките, сключени без
представителна власт или извън представителната власт на представителя, които се намират
във висяща недействителност и не може да породи действие докато не бъдат потвърдени от
лицето, от името на което са сключени търговецът, от името на когото е сключен договор
без представителна власт или при превишаването й, трябва да се изрично да се
противопостави след узнаването й.
Следователно - действието на лицето без представителна власт поражда правен ефект
за търговеца, но той може да може да отпадне с обратна сила, ако същият се противопостави
веднага след узнаването за сключване на договора.
В процесния казус независимо от твърденията на въззивното дружество в хода на
производството и пред двете инстанции не се ангажираха доказателства, които да установят
изричното противопоставяне от страна на въззивното дружество на действията на „мнимо“
представлявалото го лице при сключване на процесния договор след узнаването за
сключването му от което и следва, че сделката е породила правното си действие и валидно е
обвързала страните по нея.
В отговор на останалите оплаквания във въззивната жалба следва да се посочи още, че
фактът, документите за покупко-продажбите да са достигнали /предадени/ на въззивника
безспорно се установява от собственото му признание в потвърдителното писмо за
задължения /вземания, както и в счетоводните записвания в собственото му счетоводство,
където покупко-продажбите са отразени като стока от доставчик „Росси“ООД, а издадените
по повод покупко-продажбите фактури са включени в дневниците за покупки на
въззивника.
И т.к. въззивникът нито е твърдял, нито е установил по делото, в качеството му на
купувач по процесните договори да е изпълнил задължението си за плащане на цената до
размера на претендираната по делото главница, то предявеният иск е явява основателен и
доказан по размер до тази сума.
Несъстоятелно е възражението на ответника-въззиваем за неправилност на
първоинстанционното решение в частта му, касаеща искът по чл.86, ал. 1 ЗЗД, поради
5
недоказаността на претендираните и присъдени от съда лихви върху претендираните
главници.
Постигнатото между страните съглашение за плащане на получената стоки е в насока,
че фактурирането се извършва два пъти в месеца, а плащането се извършва пет дни от
датата на издаване на фактурата. Следователно и падежът на задължението за плащането на
всяка една от фактурите следва да се приеме че е настъпил не в срок от 30 дни /така, както е
претендирал ищецът и е приел първоинстанционния съд/, а в срок от 5 дни от датата на
издаването на всяка фактура, предмет на претенцията по делото.
И т.к. предявеният иск за заплащане на сумите по главницата и доказан по основание и
размер, то за основателен и доказан следва да се приеме и акцесорният иск за заплащане на
лихва за забава върху търсеното парично вземане.
С оглед приетото от настоящата инстанция, че падежът на всяко от паричните
задължения е бил по-ранен от приетия за установен от СГС, всеки един от исковете за
заплащане на лихва за забава върху тези задължения би бил в по-висок от приетия от
първоинстанционния съд размер. Т.к. обаче ищецът не е претендирал такова, нито е
обжалвал решението на СГС в посочената му част и с оглед императива на чл.271, ал.1,
изр.2 ГПК положението на въззивника жалбоподател не може да бъде влошено с настоящето
решение.
Затова и т.к. според правилото на чл.162 ГПК при установеност на иска по основание и
липсата на данни за размера му съдът определя последния по своя преценка, няма пречка
размерът да се определи и чрез електронен калкулатор, както това е сторил и СГС.
По изложените съображения обжалваното решение следва да се потвърди изцяло.
По разноските.
С оглед изходът на спора пред настояща инстанция в тежест на въззивника следва да се
поставят сторените от въззиваемата страна по делото разноски за възнаграждение на
процесуалния му представител в размер на 1 500 лв., съобразно представеният списък по
чл.80 ГПК и доказателствата към същия за извършването /заплащането/ им.
Решаващият състав намира неоснователно направеното възражение от насрещната
страна за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение, предвид че същото е
ориентирано към минимума, определен в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, отговаря на фактическата и правна
сложност на спора, вкл. на извършените от пълномощника на въззиваемата страна
съдопроизводствени действия пред настоящата инстанция - същият е депозирал отговор по
въззивната жалба и е взел лично участие в проведеното по делото открито с.з.
Мотивиран от изложеното, Софийският апелативен съд, търговско отделение, пети
състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260378/02.06.2022 г., постановено по т.д. № 2507/2020
г. по описа на Софийски градски съд, ТО.
ОСЪЖДА „“Емералд Хоспиталити“ООД, ЕИК ********* да заплати на „Росси“ООД,
ЕИК ********* сумата от 1 500 лв. разноски по делото пред въззивната инстанция за
платено адвокатско възнаграждение на процесуалния му представител.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7