Решение по дело №3407/2016 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 2175
Дата: 4 декември 2017 г.
Съдия: Таня Райкова Димитрова Стоянова
Дело: 20167050703407
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 29 декември 2016 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ …………/……………..., гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Варна, ХХV състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ТАНЯ Д.

При участието на секретаря ВИРЖИНИЯ МИЛАНОВА и прокурора при Окръжна прокуратура–Варна АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ, разгледа докладваното от съдия Таня Д. административно дело № 3407/2016г. по описа на АдмС-Варна и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 203, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба на И.И.И., подадена чрез адв. М.Л., уточнена с молби, постъпили на 07.02.2017 г. и на 02.03.2017 г., както и в съдебно заседание проведено на 10.10.2017 г. С исковата молба е предявен иск срещу Община Варна за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер общо на 90 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – пропуснати ползи за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2015 г., в резултат на незаконосъобразен акт – прогласеното за нищожно Разрешение за строеж № 133/ГИ от 04.10.2005 г. на Гл. архитект на Община Варна за шахта № 2, попадаща изцяло в имота на ищцата, което прави невъзможно ползването на имота по предназначение.

С исковата молба се сочи, че в имота на ищеца – ПИ 979 по КК на СО Св.Никола (стар ПИ 1594 а, кв. 36 по плана на Варна) е реализирано строителство на шахта № 2, въз основа на Разрешение за строеж № 133/ГИ от 04.10.2005 г. на гл.архитект на Община Варна, което разрешение е обявено за нищожно с влязло в сила решение на АдмС - Варна по АД № 3560/2013 г. Изтъква се, че поради реализираното строителство предвижданията на ПУП-ПРЗ за имота не могат да бъдат осъществени от собственика на имота, като въпреки отправените многократни искания и покани да бъдат предприети действия от страна на общинската администрация за служебно допускане и изработване на изменение на действащия ПУП-ПРЗ с цел реализиране на отчуждително производство по отношение на имота на ищеца, от страна на Община Варна такива не са предприети. С Уточнителната молба от 07.02.2017 г. (л. 23 от делото) и от 02.03.2017 г. (л. 34 от делото) ищцата заявява, че предявеният иск е за имуществени вреди в резултата на незаконосъобразен акт – разрешението за строеж, като с оглед реализирането на шахта № 2 (попадаща изцяло в имота на ищец) по това разрешение за строеж използването на имота по предназначение е невъзможно предвид мястото и обема на строителството. В подкрепа на твърденията за настъпилите вреди се сочи и че от страна на общината не са предприети действия по изменение на ПУП с цел отчуждаване на имота. В съдебно заседание, проведено на 10.10.2017 г. адв. Л. - процесуален представител на ищеца уточнява, че проявлението на вредите се изразява в пропуснати ползи от невъзможността да бъде ползван имота, включително по предназначение и размерът им се основава на евентуален договор за наем.

В хода на делото ищецът е поискал изменение на иска – да се намали първоначалния му размер от 90 000 лв. на 37 056 лв., което изменение на размера на иска съдът е допуснал.

В хода по същество адв. Л. иска да се уважи иска, като настоява, че от комплексната строително техническа и оценъчна експертиза се установява, че предвиденото застрояване било по Специфичните правила и нормативи, било по сега действащия ПУП-ПРЗ, е невъзможно да бъде осъществено с оглед разрешеното в имота съоръжение, което съоръжение е и необходимо на тази територия с оглед неговата дейност, функции и размери. Претендира се присъждане на направените по делото разноски, за които се представя и списък.

            Ответникът – Община Варна, чрез процесуалния си представител гл. юриск. С., с молба (л. 46 от делото) излага становище за нередовност на исковата молба, т.к. хипотетичното позоваване на претендираните вреди от отменен административен акт не е достатъчно да обоснове обезвреда по предвидения в ЗОДОВ способ. Изтъква се, че твърдението за претърпени имуществени вреди, без тяхното прецизиране затруднява защитата на ответника. Ответникът не ангажира становище по същество на спора. Във връзка с дадената му от съда възможност да изрази становище по доказателствените искания на ищеца, ответникът в молба от 23.10.2017 г. (л. 53 от делото) сочи следното: Към настоящия момент не е открита и/или приключила процедура по принудително отчуждаване по Закона за общинската собственост за ПИ 10135.2326.979 по КК на Варна; Оспорва се основателността на исковата молба, като възраженията са свързани с настъпването на правните последици от обявения за нищожен административен акт и доказването на пряка причинно-следствена връзка между отменения акт и твърдените претърпени имуществени вреди – пропуснати ползи от невъзможността да бъде ползван имота, които се претендират като невъзможност за отдаване на имота под наем; За имота на ищцата е действащ ПУП-ПРЗ на кв. „Св. Никола“ гр. Варна, одобрен на основание чл. 16, ал. 1 от ЗУТ от ОбС Варна с Решение № 2405-10 по протокол № 24/23, 24, 30.06.2010 г.; Възложител на обявеното за нищожно разрешение за строеж е освен Община Варна и МРРБ, поради което по делото следва да бъде конституирано и посоченото министерство.

            Участващият по делото прокурор дава заключение за основателност на исковата молба и пледира за уважаването й. Изтъква се, че са налице доказателства за бездействие на общинската администрация, която е можела да предприеме различни действия по повод на този имот, включително отчуждаването му, а следва да се има предвид наличието на обявено за нищожно разрешение за строеж, както и че размерът на иска е доказан с приетото по делото заключение на експертизата.

Административният съд като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявеният иск черпи правното си основание от разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи или длъжностни лица, при или по повод на изпълнение на административна дейност. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата и общините за дейността на администрацията, визирана в чл. 1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи, посочени в чл. 4 от ЗОДОВ, който се прилага субсидиарно, предвид чл. 203, ал. 2 от АПК: а/ незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; б/ настъпила вреда в правната сфера на ищеца, която включва реално претърпени щети и пропуснати ползи; б/ вредата трябва да е настъпила в резултат на тези действия или бездействия и да е налице пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и вредата.

Под „вреда” следва да се разбира отрицателната последица от увреждането, която засяга неблагоприятно защитените от правото имуществени и неимуществени интереси на увредения, а под "пряка и непосредствена" - тази вреда, която следва закономерно от акта и действието на компетентния административен орган по силата на безусловно необходимата връзка между тях, което важи и за процесния казус.

В случаите, когато се твърди, че вредите са причинени от незаконосъобразен административен акт, предпоставка за допустимостта на иска е отмяната на административния акт по съответния ред – чл. 204, ал. 1 от АПК. Съгласно чл. 204, ал. 3 и ал. 4 от АПК, в случаите, когато вредите се твърди, че са причинени от нищожен или оттеглен административен акт, както и от незаконосъобразно действие или бездействие, незаконосъобразността на акта, съответно незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение.

При липсата на който и да е от елементите на фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 203 АПК, във вр. с чл. 1 ЗОДОВ.

Съдът намира за основателна исковата молба.

Ищецът твърди, че вредите са причинени от обявеното за нищожно Разрешение за строеж № 133/ГИ от 04.10.2005 г. на гл. архитект на Община Варна.

Видно от посоченото разрешение за строеж, приложено на л. 11 от АД № 2087/2010 г. на АдмС-Варна, което дело е приложено като доказателство по настоящото дело, с процесния акт е разрешено на МРРБ като възложител и на Община Варна като собственик съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОС, § 7, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ПЗР към ЗИД на ЗМСМА, да извършат строеж „Укрепване на свлачище в местност „Св. Никола“ в рамките на който ще се реализират следните съоръжения : пилотна конструкция № 1 и 2; шахта № 1, 2, 3 и 4; хоризонтални сондажни дренажи към шахтите и зауствания на изтичалата на шахтите; технологични пътища; контролно-измервателна система и рехабилитация на главна водопроводна мрежа Варна – Златни пясъци в участъка от км 0+000 до км …..“. Разрешение за строеж № 133/ГИ от 04.10.2005 г. е издадено от гл. архитект на Община Варна, в качеството му на административен орган, на когото законодателят със Закона за устройството на територията е регламентирал компетентост в чл. 148, ал. 2 от ЗУТ да издава разрешения за строеж.

С Решение № 296 от 14.02.2014 г. на АдмС-Варна по АД № 3560/2013 г. (л. 26-29 от делото) по жалба на И.И. срещу Заповед № ДК-СИР-38/09.09.2013 г. на Началника на РДНСК СИР Варна Разрешение за строеж № 133/ГИ от 04.10.2005 г. на гл. архитект на Община Варна е обявено за нищожно, поради това, че И. не е учредявала право на строеж на посочените в разрешението за строеж възложители за изграждането на шахта № 2 в нейния имот, а и няма данни общината или държавата да са собственици на имота, в който е разрешена шахтата. Това решение на съда е влязло в сила.

Видно от заключението по допуснатата експертиза (което заключение съдът намира за компетентно изготвено, обосновано и обективно, кореспондиращо с фактите, установяващи се от доказателствата по делото, а и като неоспорено от страните, съдът го кредитира изцяло), ищецът, легитимиращ се с Нотариален акт № 31, том ІV, рег. № 9395, дело № 500/2006 г., вписан в СВ Варна с вх. № 32435/27.11.2006 г., акт № 42, том 60, дело 24850, с Нотариален акт № 134, том VІ, рег. 6255, дело № 1171/1935 г. и удостоверение за наследници (л.14-18 от делото) е собственик на поземлен имот № 1594 „а“ в кв. 36 по плана на местност „Свети Никола“ с площ 700 кв.м, който имот след изработване на ПУП-ПРЗ на кв. „Свети Никола“, одобрен с Решение № 2405-10 по протокол № 24/23, 24, 30.06.2010 г. на ОбС Варна, е урегулиран като УПИ ХVІІІ-979 в кв. 43. Според КК на гр. Варна УПИ ХVІІІ-979 в кв. 43 е с идентификатор ПИ 10135.2526.979 и е с площ 590 кв.м, поради което вещите лица сочат, че имотът по документите за собственост, представени от ищцата е идентичен с ПИ 10135.2526.979 по КК на гр. Варна.

Вещите лица заявяват, че за имота за периода от 01.01.2010 г. до влизане в сила на ПУП-ПРЗ от 2010 г. за територията на имота са действали Специфичните правила за застрояване от 1999 г., одобрени със Заповед № 02-141734/21.09.1999 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, съгласно които е предвидена максимална плътност на застрояването 25%, Кинт 0,8.

Според одобрения ПУП-ПРЗ с Решение № 2405-10 по протокол № 24/23, 24, 30.06.2010 г. на ОбС Варна, вещите лица сочат, че за процесния имот, урегулиран като УПИ ХVІІІ-979 в кв. 43 няма строителни забрани, площта на УПИ е 590 кв.м, застрояването в имота е като за зона ЖВ, кота корниз е ≤ 2/≤ 7, максималната плътност на застрояването е 25%, а Кинт 0,60. Според Общия устройствен план на гр. Варна, одобрен със Заповед № РД-02-14-2200/03.09.2012 г. застрояването на СО „Свети Никола“ е Жм2 – жилищна зона с преобладаващо ниско застрояване и допълнителни изисквания - максимална плътност на застрояване – 25%, Кинт - 0,60, кота корниз – 7м.

Вещите лица сочат, че в процесния имот на ищеца съществува съоръжение – шахта № 2 като част от строежа, разрешен с Разрешение за строеж № 133/ГИ от 04.10.2005 г., издадено от гл. архитект на Община Варна – шахта с дълбочина от 15 м, диаметър 6,10 м, укрепена със стоманени пръстени и бетон с дебелина 30 см, хоризонталните дренажи с единична дължина 140 м и дренажни поцинковани тръби Ф89. Според вещите лица, нормативно възможното застрояване не може да бъде реализирано.

С оглед изложеното съдът намира, че безспорно по делото е установено, че е налице прогласен от съда за нищожен административен акт - Разрешение за строеж № 133/ГИ от 04.10.2005 г., издаден от гл. архитект на Община Варна в качеството му на длъжностно лице в общинската администрация и в рамките на изпълняваната от него административна дейност, въз основа на който акт е разрешено изпълнението на шахта № 2 изцяло в имот, собствен на ищеца. Към периода на претендираното обезщетение за обезвреда – от 01.01.2010 г. до 31.12.2015 г. имотът на ищеца попада в зона, за която е предвидено застрояване – ЖВ с показатели за застрояване, установено с действалите Специфични правила за застрояване от 1999 г. и в последствие с ПУП-ПРЗ, одобрен с Решение № 2405-10 по протокол № 24/23, 24, 30.06.2010 г. на ОбС Варна и съответен на ОУП, одобрен със Заповед № РД-02-14-2200/03.09.2012 г. Безспорно е установено по делото, посредством извършването на експертиза, че процесната шахта № 2, разрешена с обявеното за нищожно разрешение за строеж, прави невъзможно ползването на имота по предназначение – за жилищно и вилно застрояване, което застрояване е предвидено с посочените по-горе устройствени планове, с оглед мястото и обема на разрешеното строителство в имота на ищеца по обявеното за нищожно разрешение за строеж.

С издаването на обявеното за нищожно разрешение за строеж за процесното в имота на ищеца геозащитно съоръжение общината е лишила ищеца от възможността да ползва имота си по предназначение в периода, посочен в исковата молба. Т.е. налице е вреда като отрицателната последица от увреждането, която засяга неблагоприятно защитените от правото имуществени и неимуществени интереси на увредения. Тази вреда е пряка и непосредствена, доколкото следва закономерно от процесното разрешение за строеж въз основа, с което е разрешено изграждането на шахтата, по силата на безусловно необходимата връзка между тях. С издаването на процесното разрешение за строеж неправомерно е накърненото право на ищеца да ползва имота си по предназначение (да го застрои, да го отдава под наем - застроен или незастроен, да учредява вещни права, да го продаде - застроен или незастроен и др.). От незаконосъобразното разрешеното строителство на съоръжението шахта № 2 в случая пряко произтича невъзможност за ползване на имота, доколкото процесната шахта е изградена именно въз основа на посоченото разрешение за строеж.

При преценката за степента на препятстване на упражняването на правата на ищеца и правните последици от нищожното разрешение за строеж, съдът съобрази, че въпросната шахта представлява част от общата укрепителна схема по укрепване на свлачище „Свети Никола“ според приложения от „Геозащита“ ЕООД Варна проект за строежа (л. 213-221 от АД № 2087/2010 г. на АдмС-Варна) по обявеното за нищожно разрешение за строеж. Това влече извод, че премахването на съоръжението би довело до огромен и необоснован риск. Следва да се посочи, че както и в пледоарията си по същество на спора, процесуалният представител на ищеца заявява, въпросната шахта като геозащитно съоръжение ищецът съзнава, че е необходимо да съществува. Съдът не намира, че не е налице някакво логично и обосновано обяснение за непредприемане в един продължителен период от време (считано най-малко от влизане в сила на решението на съда, с което е обявена нищожността на разрешението за строеж – 14.02.2014 г. – л. 29 от делото) на съответните процедурни действия по разрешаване на процесния казус от страна на компетентните органи във връзка с безспорния факт, че това съоръжение попада в частен имот и препятства ползването на имота от собствениците му по предназначение. Следва да се отбележи, че видно от посочения по-горе проект за строежа още преди издаване на разрешението за строеж от 04.10.2005 г. е била налице яснота, че процесната шахта се ситуира в имота на ищцата. (Ищецът прилага писмо на Община Варна от 08.10.2008 г., в което се сочи, че след осигуряване на средства за изплащане на отчуждения имот, ще се пристъпи към процедура по отчуждаване – л. 8 от делото, каквато процедура по изрично заявеното от ответника по настоящото дело и към момента не е открита – л. 53 от делото. От друга страна, с Решение № 2967 от 30.12.2014 г. на АдмС-Варна по АД № 2087/2010 г. – л. 235-241 от АД № 2087/2010 г. на АдмС-Варна, прието като доказателство по настоящото дело, вече Община Варна е осъждана да заплати на И.И.И. обезщетение за претърпени имуществени вреди за периода от 2007 г. до 2009 г., включително, причинени от обявеното за нищожно разрешение за строеж от 04.10.2005 г., издадено от гл. архитект на Община Варна, което решение е оставено в сила в тази част от ВАС с Решение № 5725 от 14.05.2016 г. по АД № 5865/2015 г., също прието като доказателство по настоящото дело )

По отношение на размера на претендираните вреди, чието проявление се изразява в пропуснати ползи от невъзможността да се ползва имота, включително по предназначение, размерът на които ищецът основава на наемните цени при евентуален договор за наем за периода 2010-2015 г., съдът съобрази следното:

Видно от приетото по делото заключение по допусната експертиза, за определяне на наемните цени вещите лица са използвали метода на сравнителните продажби за определяне стойността на земята и методът на приходната стойност (инвестиционен метод) за определяне на наема. От стойността на обекта по формулата на метода на приходната стойност е определен средногодишният наем при определена норма на капитализация за търговски цели. Получената стойност за годишния приход е коригирана с прогнозните разходи и риска от несъбираемост на наема, като същият е определен съгласно коефициента на инфлация за процесния период. Вещите лица дават заключение, че месечната наемна цена за ПИ … 979 с площ 590 кв.м е както следва: За 2010 г. – 646 лв.; За 2011 г. – 608 лв; За 2012 г., за 2013 г., за 2014 г. и за 2015 г. е 496 лв. Съдът напълно кредитира заключението на вещите лица, като компетентно изготвено и обективно, както и като неоспорено от страните. Вещите лица са приложили съответните оценителски методи и обосновано са стигнали до заключение за размера на месечните наемни цени за всяка от годините по иска.

С оглед посочените от вещите лица месечни наемни цени съдът установява, че годишната наемна цена за периода на претендираните вреди с иска, е както следва:

За 2010 г.  - 646 лв. х 12 месеца = 7 752 лв.;

За 2011 г.  - 608 лв. х 12 месеца = 7 296 лв.;

За 2012 г.  - 496 лв. х 12 месеца = 5 852 лв.;

За 2013 г.  - 496 лв. х 12 месеца = 5 852 лв.;

За 2014 г.  - 496 лв. х 12 месеца = 5 852 лв.;

За 2015 г.  - 496 лв. х 12 месеца = 5 852 лв.

Или общо за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2015 г., за които се претендира обезщетението сумата на пропуснатите ползи - наемната цена за имота се установява по делото, че е 38 856 лв.

С оглед изложеното предявеният иск от И.И. за обезщетение с претендиран размер 37 056 лв. се явява доказан, доколкото претендираната сума се явява по-малка от установения по делото от съда размер на вредите.

Искът за обезщетяване от Община Варна за причинените на ищеца И.И.И. вреди – невъзможност за ползване на имота й, основаващ се на обявеното за нищожно разрешение за строеж, издадено от главния архитект на Община Варна, с което е разрешено изграждането на шахта в имота на ищеца, се явява основателен и доказан, предвид наличието на всички кумулативно изискуеми елементите от фактическия състав, необходими за ангажиране на отговорността на ответника.

Предвид изхода по спора и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, следва да се осъди ответникът да заплати сумата в размер на 2 060 лв., представляваща разноските по производството, внесената държавна такса и платеното адвокатско възнаграждение. Съдът съобрази представения списък по чл. 80 от ГПК и доказателствата за заплащане на адвокатско възнаграждение на адв. Л. – 1 650 лв., доказателствата за плащане на държавна такса – 10 лв., както и доказателствата за внасяне на депозит за възнаграждение на вещите лица – 400 лв.

Водим от изложеното и на основание чл. 203 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ, съдът

Р   Е   Ш   И  :

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на И.И.И. с ЕГН ********** сумата в размер на 37 056 лв. (тридесет и седем хиляди и петдесет и шест лева), представляваща обезщетение за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2015 г. за претърпени имуществени вреди – пропуснати ползи от наемна цена на имота на ищцата поради невъзможност за ползване на имота по предназначение, в резултат на незаконосъобразен акт – прогласеното за нищожно Разрешение за строеж № 133/ГИ от 04.10.2005 г. на гл. архитект на Община Варна за шахта № 2.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на И.И.И. с ЕГН ********** сумата в размер на 2 060 лв. (две хиляди и шестдесет лева), представляваща направени от ищеца разноски по делото, от които: за държавна такса – 10 лв., за адвокатско възнаграждение – 1 650 лв., за възнаграждение на вещи лица – 400 лв.

Решението може да се оспори с касационна жалба пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.

 

СЪДИЯ: