РЕШЕНИЕ
№ 437
гр. Пловдив, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Вера Ив. И. Въззивно търговско дело №
20215001000858 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 260363/12.08.2021 г. по т.д. № 675/2019 г. на
ОС-П. в частта му, с която е отхвърлен предявеният от И. А. А., малолетен,
действащ чрез неговата майка и законна представителка А. М. А., против
ЗД“Д.-О.з.“ЕАД-гр.С. иск за осъждането на ответното дружество да му
заплати сумата над 90 000 лв. до 450 000 лв. като обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки и
страдания, вследствие на следните травматични увреди и настъпили
усложнения: тежка черепно- мозъчна травма в комбинация с гръдна травма и
травма на таза; остра уринална инфекция; левострана хемипареза 1 степен за
ръката и 2 степен за крака; травматична епилепсия; хронично
посттравматично главоболие; деменция, изразяваща се в забавяне процеса на
интелектуалното развитие и когнитивните функции, претърпени вследствие
на ПТП, осъществило се на 06.03.2019г. в с. Т., област П., причинено от
А.Д.И., при управление на лек автомобил „Сеат“, модел „Кордоба“, с peг.
№*********, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от
1
08.04.2019г. до окончателното изплащане, както и в частта му за разноските, с
която И. А. А., действащ като малолетен чрез своята майка и законна
представителка А. М. А., е осъден да заплати на „Д.-О.з.“ЕАД-гр. С. разноски
по съразмерност 7 528 лв.
Жалбоподателят И. А. А., малолетен, действащ чрез неговата майка и
законна представителка А. М. А., ищец в производството пред окръжния съд,
моли да бъде отменено по изложените в подадената от него на 7.09.2021 г.
въззивна жалба съображения решението в посочените негови части, като
предявеният от него иск за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди бъде уважен в пълния предявен размер 450 000 лв. ведно с лихви и
разноски. Като ищец в производството пред окръжния съд предявява с искова
молба от 5.08.2019 г. обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 432,ал.1 от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника
“Д.-О.з.“ЕАД-гр.С. да му заплати сумата 300 000 лв. (впоследствие, в хода на
производството размерът е увеличен на 450 000 лв.) като обезщетение за
претърпени от него неимуществени вреди за понесени болки и страдания и
свързаните с това неудобства вследствие на уврежданията, настъпили при и в
резултат на ПТП на 6.03.2019 г. по вина на водача А.Д.И. при управлението от
него на лек автомобил „Сеат Кордоба“ с рег. №*********, застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно
дружество, което обезщетение се претендира пряко от застрахователя от
ищеца като увредено лице, спрямо което застрахованият е отговорен, ведно
със законната лихва върху сумата от 6.03.2019 г. до окончателното й
изплащане. По негово искане са събрани нови доказателства във въззивното
производство – приети са две заключения на съдебнопсихиатрични и
психологични експертизи, прието е заключение на комплексна САТЕ и СМЕ
и е приложено НОХД. Претендира се за присъждане на разноски при
условията на чл. 38,ал.2 от ЗА. Заявено е възражение за прекомерност на
платеното от ответната страна адвокатско възнаграждение с искане то да бъде
намалено при условията на чл. 78,ал.5 от ГПК.
Ответникът по въззивната жалба “Д.-О.з.“ЕАД-гр.С., ответник в
производството пред окръжния съд, моли жалбата да бъде отхвърлена като
неоснователна по съображения, изложени в отговор от 28.09.2021 г. Като
ответник в производството пред окръжния съд оспорва исковете като
2
неоснователни. Не заявява искане за събиране на нови доказателства във
въззивното производство. Претендира за присъждане на разноски.
Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на
обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка
с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено
следното:
Безспорно е между страните, че на 6.03.2019 г. е настъпило ПТП с
участието на автомобил „Сеат Кордоба“, управляван от А.Д.И., при което е
пострадал като пешеходец ищецът И. А. А.. Не се спори между страните,
видно е и от представения в копие от ищеца в хода на производството пред
окръжния съд протокол от съдебно заседание на 18.06.2021 г. по НОХД №
336/2021 г. на РС-А., което НОХД бе и приложено в цялост в хода на
производството пред апелативния съд, че по наказателното дело е одобрено
споразумение, съгласно което виновен за това ПТП водач е А.Д.И., който е
нарушил правилата за движение по пътищата и е причинил по
непредпазливост телесни повреди на ищеца. Не се спори между страните, че
за водача на посочения по-горе автомобил А. И.ов е имало сключена
застраховка за гражданска отговорност на автомобилистите при ответното
застрахователно дружество. Безспорно е, че от ищеца на 27.05.2019 г. е
отправено до ответното застрахователно дружество искане за изплащане на
обезщетение за понесени от него неимуществени вреди, представено в копие
от ответното дружество с отговора на исковата молба. Безспорно е, че преди
датата на подаването на исковата молба в съда 5.08.2019 г. ответното
застрахователно дружество не е изплатило на ищеца сума като обезщетение
за претърпените от него неимуществени вреди.
Твърдението на ищеца, заявено с подадената на 5.08.2019 г. искова
молба, е, че в резултат на настъпилото на 6.03.2019 г. по вина на водача А. И.
ПТП са му причинени като пешеходец телесни увреждания, посочени в
исковата молба. Ищецът твърди, че състоянието му продължава да тежко
увредено и че се нужда е постоянни грижи, както и че провежда
рехабилитация. Твърди, че пътният инцидент му е причинил внезапно
увреждане на здравето и множество болки и страдания. Твърди, че е изпаднал
в състояние на кома за продължителен период от време, бил е напълно
3
обездвижен, като все още не е възстановено нормалното движение на
крайниците му, извършва само ограничени движения, ограничена е
възможността му за свободни движения поради травматичните увреди в
областта на таза. Твърди, че изпитва болезненост и дискомфорт в областта на
травмите, което налага освен другата терапия и такава с болкоуспокояващи и
сънотворни. Твърди, че множеството травматични увреди в главата му
причиняват постоянен дискомфорт и силни болки. Твърди, че уврежданията
на централната нервна система и фрактурите на черепа сериозно са
ограничили нормалното му развитие. Твърди, че развива епилепсия след
травмата на главата и че прави гърчове понякога. Твърди, че се налага
близките му и специализиран медицински персонал да се грижат за него и да
му помагат в ежедневните дейности, че е некомуникатилен и неориентиран.
Твърди, че множеството хематоми по тялото му създават допълнителен
дискомфорт и болки, че изпитва трудности при дишане и дълго време е
поставен на изкуствено дишане, че е невъзможно да застане в седнало
положение и да ходи самостоятелно. Твърди, че в живота му са настъпили
огромни промени, че на възраст от едва 6 години той е безвръзвратно и
сериозно увреден, че не се знае в каква степен ще се възстанови и дали
въобще ще се възстанови, че има опасност да остане инвалид за цял живот, че
все още няма яснота в каква степен са засегнати функциите на мозъка и дали
състоянието му е лечимо, че към момента той все още страда от болки и се
нуждае от постоянна медицинска грижа, а лечението му не е приключило.
Затова претендира за присъждане на обезщетение за неимуществените вреди
в размер на 300 000 лв. ведно със законната лихва върху сумата от 6.03.2019 г.
Размерът на претенцията е увеличен от ищеца на 450 000 лв. с негово искане,
заявено в съдебното заседание на окръжния съд на 17.05.2021 г., като
изменението на иска е допуснато от съда с определение, постановено в
същото съдебно заседание.
С подадения на 25.10.2019 г. отговор на исковата молба ответното
застрахователно дружество оспорва изцяло исковете. Твърди, че размерът на
претендираното обезщетение не кореспондира с действително претърпените
вреди и че е завишен. Заявява възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия ищец, тъй като като пешеходец е извършил
пресичане на пътното платно при едновременно нарушение на разпоредбите
на чл. 113 и на чл. 114, т.1 и т.2 от ЗДвП, предприел е внезапно пресичане на
4
пътното платно, той като малолетно лице е оставен без задължително
изискуемия надзор от страна на неговите родители.
С подадената на 27.11.2019 г. допълнително искова молба се твърди, че
размерът на претенцията не е завишен. Твърди се и че възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат е неоснователно.
С отговора на допълнителната искова молба ответното дружество
поддържа заявеното вече становище.
С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че са налице
основанията за ангажиране на отговорността на застрахователя. При
определянето на размера на обезщетението съдът съобразява, че ищецът е
претърпял травматични увреждания, вследствие на което са настъпили
усложнения, а именно тежка черепно-мозъчна травма в комбинация с гръдна
травма и травма на таза, имал е остра уринална инфекция, към момента
вследствие на мозъчната контузия е налице остатъчна лека пареза на долен
ляв и горен ляв крайник, диагностицирана е травматична епилепсия,
хронично посттравматично главоболие, има данни за забавяне в процеса на
интелектуалното развитие и когнитивните функции, за деменция, изразяваща
се в паметови нарушения и нарушена когниция, бил е в коматозно състояние
в продължение приблизително на около две седмици, която продължителност
сама по себе си не оказва влияние върху последващи неблагоприятни
последици за здравето на ищеца. Съдът отчита, че към момента движенията в
засегнатите крайници е възстановено, ищецът може без ограничения да се
движи и обслужва сам в ежедневието си, парезата е остатъчна и в лека степен,
налице е намалена сила в крайниците (ляв крак и лява ръка), ръката може да
бъде изпълзвана за нормални ежедневни нужди, с намалена сила и в непълен
обем, доколкото е нарушена фината моторика. Съдът отчита и че към
момента епилепсията е в клинична ремисия, ищецът е имал само два
епилептични припадъци при първоначалния му престой в болницата
непосредствено след ПТП, които са овладени медикаментозно. Съдът отчита
още, че наличните епилетиформени промени в ЕЕГ на ищеца вероятно се
дължат на спряно от майката на ищеца предписано медикаментозно лечение
(прием на депакин). Съдът преценява, че възрастта на ищеца е положителен
фактор в бъдещите прогнози с оглед становището на вещите лица от СМЕ, че
е много вероятно епилепсията и посттравматичното главоболие да отзвучат
5
по време на пубертета. Относно данните за забавяне в интелектуалното
развитие на ищеца съдът отчита, че такива са налице, но според вещото лице
д-р С. няма как да се отговори категорично, че нарушените когнитивни
функции са резултат от травмата, тъй като не разполага с данни по отношение
на обективното състояние на ищеца преди процесното ПТП. Съдът приема, че
не е установено ищецът да страда от хроничен синузит, който да е вследствие
на черепно-мозъчната травма. Съдът отчита, че травматичните увреждания на
таза са довели до трайно затруднение на движенията на долните крайници и
снагата за период от 20 дни, като към момента ищецът е напълно възстановен
и не са налице усложнения от тези травми. Съдът отчита и че е излекувана
уриналната инфекция без да са налице негативни последици за ищеца, както и
че гръдната травма също е преминала без усложнения в рамките на 10 дни,
както и че не се установява ищецът да е имал хемоторакс. Съдът приема, че
болките и страданията от претърпените травматични увреждания са били със
силен интензитет в началния момент след инцидента, като в пода на
провежданото лечение са намалявали по интензитет, както и че докато
ищецът е бил кома той е бил седиран и затова тези усещания са били
притъпени. Съдът преценява, че не се установява ищецът да е търпял болки и
страдания като интензитет и продължителност над обичайните за този вид
травматични увреждания. Затова съдът преценява, че справедливото
обезщетение за ищеца е в размер на 180 000 лв. Съдът намира за основателно
заявеното от ответното дружество възражение за съпричиняване от ищеца на
вредоносния резултат. Съдът преценява, че е налице принос на ищеца, тъй
като от приетата по делото АТЕ се установява, че ищецът е предприел с бързо
бягане внезапно навлизане на пътното платно, непосредствено близо пред
движения се по пътното платно лек автомобил, като в тази хипотеза и с
установената скорост на автомобила водачът не е имал техническата
възможност да спре. Съдът отчита, че ищецът към момента на удара се е
намирал на пътното платно за движение на място, по начин и в момент,
когато това не е било безопасно, без да се съобрази с приближаващия
автомобил, което съгласно заключението на САТЕ е основната причина от
техническа гледна точка за ПТП, като с поведението си ищецът е нарушил
едновременно разпоредбите на чл. 113 и чл.114,т.1 от ЗДвП. Съдът преценява,
че е налице съпричиняване в размер на 50%, поради което определеното
обезщетение следва да бъде намалено до размер от 90 000 лв., която сума
6
присъжда на ищеца и отхвърля иска до пълния предявен размер от 450 000 лв.
С въззивната жалба жалбоподателят И. А. твърди, че решението е
неправилно в частта му, с която предявеният от него иск е отхвърлен за
разликата над присъдената сума 90 000 лв. до претендираната такава 450 000
лв., защото окръжният съд неправилно е определил несправедлив, занижен
размер на обезщетението и неправилно е приел наличие на съпричиняване от
страна на пострадалия на вредоносния резултат. Твърди, че съдът не е отчел
надлежно тежестта на претърпените от ищеца болки и страдания и
съпътстващите изключително негативни емоционални преживявания и
състояния, които той е претърпял и продължава да търпи. Счита, че
възражението на ответника за съпричиняване от ищеца на вредоносния
резултат е недоказано.
С отговора на въззивната жалба, подаден от ответното застрахователно
дружество, се заявява, че решението на окръжния съд е постановено при
надлежно съобразяване със събраните доказателства относно получените от
ищеца травматични увреждания и търпените от него болки и страдания.
Счита, че правилно окръжният съд е преценил и наличието на съпричиняване
от страна на пострадалия на вредоносния резултат, като то е дори в по-висока
степен от приетата от съда.
Съгласно разпоредбата на чл. 51,ал.1 от ЗЗД, при непозволено
увреждане обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, като съгласно чл. 51,ал.2 от ЗЗД
ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението
може да се намали. Съгласно нормата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно
разпоредбата на чл. 432,ал.1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл. 380 от КЗ. Ищецът И. А. е лице, пострадало при ПТП на
6.03.2019 г., което е причинено от водача А. И. при управление на лек
автомобил „Сеат Кордоба“ с рег. №*********. Безспорно е, че съгласно
застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за отговорността на водача И. за причинени вреди при
управлението на това МПС е бил надлежно сключен застрахователен договор
7
именно с ответното дружество. Видно от представеното от ищеца в копие в
производството пред окръжния съд споразумение, одобрено от наказателния
съд на 18.06.2021 г. по НОХД № 336/2021 г. на РС-А., което НОХД бе
приложено в производството пред апелативния съд в цялост, подсъдимият
А.Д.И. е признат за виновен в това, че на 6.03.2019 г. при управлението на
горепосочения лек автомобил е нарушил правилата за движение, установени
в чл. 5,ал.2,т.1, чл.8,ал.1, чл.20,ал.1, чл.20,ал.2, чл. 21,ал.1, чл.116 от ЗДвП, и
пътен знак №В24 („Забранено е изпреварването на МПС с изключение на
мотоциклетите без кош и мотопеди“) от приложения 1-8 на Наредба
№18/23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, издадена от
министъра на регионалното развитие и благоустройството, при което по
непредпазливост е причинил тежка телесна повреда на И. А. А., изразяваща се
в тежка черепно-мозъчна травма с оток на мозъка и контузия на мозъка, с
кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка в хроничен стадий, с развитие на
коматозно състояние за определен период от време и с данни за развитие на
епилептиформени гърчове с проявена впоследствие посттравматична
епилепсия, довели до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за
живота, и на И.ов е наложено наказание. Несъмнено е, че съгласно
разпоредбата на чл. 300 от ГПК така одобреното с влязлото в сила
определение на наказателния съд споразумение е задължително за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Следователно ищецът е установил наличието на
виновно противоправно деяние, в причинно-следствена връзка с което му е
причинена неимуществена вреда от лице с валиден договор по застраховка
„ГО“ с ответното застрахователно дружество, поради което му се дължи от
него обезщетение. Според жалбоподателя обезщетението следва да му се
присъди в пълния претендиран от него размер 450 000 лв., без да се приема
наличие на съпричиняване от негова страна на вредоносния резултат.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди следва да се определя по справедливост и да
възмездява претърпените от пострадалия И. А. болки, страдания и
неудобства. За установяване конкретно в случая на несъмнено търпените от
ищеца болки и страдания от негова страна са ангажирани в производството
пред окръжния съд гласни доказателства. Следва веднага да се посочи обаче,
8
че показанията на майката на ищеца А. М. А., разпитана като свидетел в
съдебното заседание на окръжния съд на 10.02.2020 г., не могат да бъдат
ценени по делото, тъй като тя е единственият законен представител на детето
и то действа по делото като малолетно именно чрез нея. Видно от
представеното от ищеца с исковата молба в копие удостоверение за раждане,
посочена е като негова майка А. М. А., а относно бащата няма посочено лице.
Видно от показанията на свидетелката Р.А. А., прабаба на ищеца (баба на
майката на ищеца), разпитана в съдебното заседание на окръжния съд на
10.02.2020 г., след катастрофата И. бил в интензивното отделение в болница в
П., бил в кома, после го преместили в друга стая и тя му била придружител,
И. само лежал, спял, ръката му била крива, главата му била превързана, окото
му било затворено и половината от лицето му било синя, включвали му
системи, не говорел, хранел се със сонда, тя му помагала, бил с памперси,
имал катетър, тя се грижила за него 10 дни, след това се грижела за него
майка му, редували се с нея, след болницата в П. И. бил в болница в П., след
това в П., И. сега говори по-малко и не може хубаво да ходи, но стъпва на
краката, майка му му помага, той сега плаче много, той ходи на училище за
1-2 часа, майка му го води 2-3 пъти в седмицата. Видно от показанията на
свидетелката Н. И. И., разпитана в съдебното заседание на окръжния съд на
15.06.2020 г., тя е ходила да види детето в болницата в П. след катастрофата,
И. бил в кома, състоянието му било много тежко, с изкуствено хранене, с
памперси, след изписването отишла да го види в П. през зимата в началото на
годината, детето не е развито така както било, бавно е, избягва разговорите, не
ходи както трябва, не е добре с краката, пада, не помни какво е станало с него,
не помни хората, не е предишното дете, бавно се развива, не помни братята
си, не иска да играе с децата, преди инцидента ходел на училище, играел,
общувал като нормално здраво дете, оплаква се от главоболие, И. ходи на
училище, майка му го води, И. говори на турски, заеква.
Видно от представената от ищеца в копие с исковата молба епикриза от
УМБАЛ „С.Г.“ЕАД-гр.П., И. е постъпил в болницата на 6.03.2019 г. и е
изписан на 17.05.2019 г., като е лекуван в САРИЛ на Детска хирургия, ОРИЛ
на Детска клиника и Отделение по неврология. Видно от представеното от
ищеца експертно решение на ТЕЛК от 27.08.2019 г., на И. е определена
недееспособност 50% без чужда помощ за 1 година, до 1.08.2020 г. поради
диагноза Посттравматичен синдром–лека левостранна хемипареза, МРТ
9
данни за посттравматични промени в главния мозък, субдурални хеморагии в
хроничен стадий на развитие, и общо забовяване Смесени специф.растр. в
психолг. развитие, симпт. епилепсия.
Видно от заключението на комплексната медицинска експертиза,
изготвена на 28.02.2020 г. от вещите лица д-р Д.С. – неврохирург и д-р Д.М. –
травматолог, прието в съдебното заседание на окръжния съд на 18.01.2021 г.,
вследствие на процесното ПТП И. е получил тежка черепно-мозъчна травма
(ЧМТ) в комбинация с гръдна травма и травма на таза, тежката ЧМТ се
състои в контузия на главата, фрактура на черепа е черепната основа в
областта на предна черепна ямка, травматична субарахноидна хеморагия и
дифузна контузия на главния мозък, коматозно състоение, а травмата на таза
се състои в счупване на горното рамо на лява срамна кост, счупване на долно
рамо на дясна срамна кост и счупване в дясно на кръстцовата кост без
разместване. Видно от същото заключение, касае се за дифузно травматично
увреждане на мозъчната тъкан, довело до коматозно състояние с временна
опасност за живота на пострадалия, тежка ЧМТ, фрактурите на таза довеждат
до трайно затруднение на движенията на долните крайници и снагата за
период от 20 дни. Видно от същото заключение, на пострадалия е било
проведено интензивно-реанимационно лечение, след изписването му от
интензивното отделение е било провеждана рехабилитация и лечение на
симптоматичната епилепсия, възстановителният период е продължил няколко
месеца, лечението на фрактурите на таза са покой и постелен режим, след
излизането от коматозното състояние пострадалият е търпял болки и
страдания, свързани с възстановителния период, като главоболие, болки в
гръден кош, таза и крайниците, болките са били по-интензивни в началото на
възстановителния му период, към момента на прегледа болки няма, оплаква
се от моментно главоболие и световъртеж, настъпващи внезапно. Видно от
същото заключение, налице е връзка между процесното ПТП и уврежданията
на ищеца. Видно от същото заключение, при проведения преглед на И. на
13.02.2020 г. се установява обективно добро общо състояние, левостранна
хемипареза 1 степен за ръката и 2 степен за крака, контролира тазови
резервоари, диагнозата е Състояние след счупване на черепа, травматична
субарахноидна хеморагия и дифузна контузия на главен мозък, травматична
енцефалопатия, прогноза за бъдещите последици за здравето не може да бъде
дадена, възможно е през пубертета епилепсията да отзвучи, продължителната
10
рехабилитация може да доведе до допълнително подобрение в наличната
хемипареза, лечението на таза е напълно приключило без последици и
оплаквания, т.е. пострадалият е напълно възстановен в тази област. Видно от
дадените от вещите лица д-р М. и д-р С. обяснения в съдебното заседание на
окръжния съд на 18.01.2021 г. при изслушването на експертите, И. може да
извършва всякакви движения, има леко затруднение в движението на левия
крак, няма нарушаване в мускулната сила на горния крайник, към момента на
прегледа е имало пареза – съвсем лека за ръката и малко по-тежка за крака, но
това не му пречи на движенията.
Видно от заключението на СМЕ, изготвено от вещото лице д-р Н.Д.-
нефролог на 13.05.2021 г., приета в съдебното заседание на окръжния съд на
17.05.2021 г., при ищеца се наблюдава остра уринарна инфекция, а именно
остър усложнен пиелонефрит, инфекцията почти сигурно е проникнала по
асцендентен път поради наличие на постоянен уретрален катетър, който е
поставен поради тежкото състояние на пациента и поради наличните
тазоворезервоарни нарушения, които са в резултат на ПТП, следователно и
уринарната инфекция е в причинно-следствена връзка с ПТП, като при
изслушването на вещото лице в съдебното заседание д-р Д. обяснява, че при
острия пиелонефрит има тежест и болки с различна интензивност, с времето
болката намалява, нещата са овладяни за 5 до 7 дни, излекуването е от
порядъка на 20-30 дни, уроинфекцията е била овладяна и излекувана.
Видно от заключението на СМЕ, изготвено от вещото лице д-р И. С.-И.
на 2.04.2021 г., прието в съдебното заседание на окръжния съд на 12.07.2021
г., травматичната епилепсия при ищеца е в резултат на преживяната черепно-
мозъчна травма с мозъчната контузия, изявява се с два генерализирано
клонично-тонични търча в ОРИЛ на Детска клиника, овладяни с Диазепам, и
наличие на епилетиформените промени от ЕЕГ в дясно темпорално, където е
травматичното огнище, на този етап може да се твърди, че епилепсията е в
клинична ремисия, но са налице епилатиформани промени на
електроенцефалографията, поради което се налага продължаване на
антиепилетичната терапия. Видно от същото заключение, в случая може да
говорим за деменция или за регрес и забавяне в интелектуалното развитие
след черепно-мозъчна травма, в момента детето функционира в
долногранични стойностни на интелектуално развитие, има неучтивост в
11
концентрацията на вниманието и паметови нарушения в умерена степен,
обучителните затруднения в училище са свързани с общо по-ниския интелект
и нарушените когнитивни функции. Видно от същото заключение, въпреки
значителното подобрение в моторното развитие, във висши корови функции,
навици и умения са налице данни за забавяне в процеса на интелектуалното
развитие и когнитивните функции след преживяната ЧМТ и това е част от
т.нар посттравматична енцефалопатия, включваща епилепсията,
главоболието, нарушена когниция, забавяне във физическото развитие няма.
Видно от същото заключение, моторните нарушения, изразяващи се на този
етап в лека лявостранна хемипареза, имат траен ефект, епилетиформените
промени на ЕЕГ и гърчовата готовност също не могат да бъдат прогнозирани,
реално съществува такава възможност до живот, тъй като травматичното
огнище там няма да изчезне, ако 2 години пациентът е с нормални ЕЕГ и без
пристъпи (но трябва да са изпълнени и двете условия) е възможен опит за
постепенно отнемане на лечението. Видно от обясненията на вещото лице д-р
И. при изслушването й в съдебното заседание, И. леко извърта и провлачва
лявото краче, той го движи, има самостоятелна походка, от може би 2 месеца
след травмата, той има намалена сила в левите крайници, силата и за крака, и
за ръката е намалена, има остатъчна пареза, тя е съвсем лека при прегледа на
1.04.2021 г., провлачва крака и леко държи ръката към тялото, фината
моторика на ръката е нарушена, може да бъде използвана, но с намалена сила
и не в пълен обем, главоболието е напълно нормално и обяснимо дори години
след това, защото той има доста тежки травми на мозъка, И. страда от
разстройство на речта, речта е по-бедна, говори тихо и в резултат на тази
деменция и малко по-бавно, при втората хоспитализация майката е казала, че
е спряла терапията с депакин и от лекарите е препоръчано да започне отново,
защото има данни за епилепсия и въпреки липсата на пристъпи е добре И. да
пие депакин, който му се дава за посттравматична епилепсия, трябва да се пие
две години и при липса на пристъпи и нормално ЕЕГ може да се спира
постепенно, И. не е направил пристъпи от спирането на лекарството и не е
имал гърчове, крайно може би травматичната епилепсия не е лечима, защото
има огнище и това огнище в мозъка е травматично, т.е. тези клетки няма да се
възстановят, теоретично той може винаги да има проблеми и епилепсия.
Видно от заключението на СМЕ, изготвено на 10.05.2021 г. от вещото
лице д-р И.Д.-специалист по гръдна хирургия, от извършената компютърна
12
томография не се установяват данни за хемоторакс, установяват се данни за
хиповентилация и консолидация на бял дроб двустранно – промени, които са
характерния рентгенографски образ на белодробна контузия, при ищеца са
налице данни за двустранна белодробна конкузия, която е резултат от
понесената гръдна травма при ПТП, както и се установяват данни за хематом
на гръдната стена в дясно върхово паравертебрално, резултат на понесената
гръдна травма при ПТП. Видно от дадените от вещото лице д-р Д. обяснения
в съдебното заседание при изслушването на заключението, ищецът е търпял
болки и страдания от травмата, възстановяването от нея е в период от
минимум 10-15 дни, белодробната контузия е сериозна органна увреда и по
принцип е опасна, ако той е бил в кома и седиран тези усещания биха били
притъпени, не би трябвало да има трайни последствия за здравето на детето.
Видно от заключението на комплексната съдебно-психиатрична и
психологична екпертиза, изготвено на 25.01.2022 г. от вещите лица д-р Д. К.-
психиатър и А. Д.-клиничен психолог, прието в съдебното заседание на
апелативния съд на 2.02.2022 г., след ПТП И. е бил в коматозно състояние с
прояви на травматична енцефалопатия, в това състояние са били засегнати
когнитивните му способности, настъпило е разстройство в адаптацията за
период от близо 3-4 месеца, започнало е постепенно възстановяване на
психичното и психологичното състояние, постепенно настъпва подобрение в
общото му състояние, най-видимо по време на процеса на рехабилитация и
физотерапия, И. е в добро психично и психологично състояние, настъпило е
възстановяване на двигателността до степен да се обслужва сам и да
извършва фини движения с лява ръка, когнитивните му възможности са на
етапа на преморбида. Видно от същото заключение, детето към момента на
експертизата по данни на майката живее със семейството си във Ф., посещава
турско училище и изучава турски и френски, сам стои в училище, при
освидетелстването е видно, че е възстановена и фината моторика на левия
горен крайник, коментира се липса на качествени нарушения в паметовите
възможности, възможно е затруднено или ограничено справяне с конкретни
дейности или вербална комуникация, но те не се дължат на умствена
недоразвитост или на застойни нервни процеси, значение за това има и
възрастта на детето, и стимулите на средата, в която функционира, в
клиничната картина не се регистрират болестни смущения със застоен
характер, констатираната травматична епилепсия също търпи положителна
13
динамика на фона на прием на лекарства – пристъпите в близкия след
травмата период са отзвучали и не са налице данни за такива през последната
1 година, антиепилептичните медикаменти, които приема понастоящем, не са
различни от изходните, като дозите са намалени, констатираната деменция в
хода на делото на базата на травматична енцифалопатия не се установява при
тази експертиза по посочени в заключението причини, майката съобщава за
наличие все още на главоболие на И., давала му е аналгетици, възможно е
наличието на посттравматично главоболие. Видно от същото заключение,
само 5 месеца след ПТП при И. има подобрение в общото състояние и
поведенческите реакции, които сами по себе си изключват развитие на
дементен процес, в която посока е и поставената диагноза -разстройство в
психологичното развитие, описаното заболяване от невролог, касаещо
особеностите на речта и нейната бедност, са преходни свойство, а причината
се крие в наличния билингвизъм, който понастоящем е още по-изразен
предвид новата ситуация, майката не описва особени състояния в
поведението, които да изискват психологична или психиатрична помощ.
Видно от дадените от вещите лица обяснения при изслушването им в
съдебното заседание на апелативния съд на 2.02.2022 г., изводът, който те са
наблюдавали, е че детето е спокойно, добре адаптирано и няма никакви
психологични и психиатрични отклонения по време на прегледа, установили
са с категорични данни, че няма данни за деменция или умствена
изостаналост, при детето няма наличие на паметови смущения, при детето е
налице леко забавяне в психичното темпо, което не може да се свърже с
конкретно заболяване.
Видно от заключението на повторната съдебно-психиатрична и
психологична експертиза от 21.03.2022 г., изготвено от вещите лиза д-р М.
П.-психиатър и Д. В.-клиничен психолог, прието в съдебното заседание на
апелативния съд на 30.03.2022 г., злополуката от 6.03.2019 г. се е отразила
неблагоприятно върху психическото и психологическото състояние на И.,
значимо повлияване от това е имало в периода на активно лечение и програми
на ранна и късна рехабилитация, понастоящем не се установяват
неблагоприятни особености – заболяване или дезадаптация в психиатрично
психологичен план, които еднозначно да се свържат с претърпяното ПТП.
Видно от същото заключение, извършените в хода на експертизата
психиатричен преглед и психологична оценка отразяват съотносимо с
14
възрастта познавателно функциониране, интелектуалното функциониране на
И. е в рамките на ниската възрастова норма, без психопатологични маркери,
социалното развитие е под очакваното, но е съпоставимо към микросредата,
която е обитавал, и спецификата на етноса, към който принадлежи. Видно от
същото заключение, към момента не би могло да се твърди с категоричност
дали описаните дефицити – предимно в емоционален и социален аспект, са
вследствие само и единствено на преживените физически травми или са
вследствие на редица социални фактори – смяна на социалната среда,
житейска история и модел на отглеждане, ниски стимули на средата, негъвкав
родителски модел. Видно от същото заключение, претърпяното ПТП от 2019
г. е нарушило обичайния житейски ритъм на И., случилото се по своята
същност е непредвидено, внезапно и независещо от него и близките му,
напълно неочаквано е изпаднал в безпомощно състояние, преживеният
инцидент е предизвикал негативни изживявания, бил е настанен в болница и е
понесъл поредица от медицински процедури, за продължителен период от
време е имал нужда от чужда грижа и е бил напълно несамостоятелен,
изпаднал е в състояние на стрес както от случилото се ПТП, така и от
понесените физически травми, придружени с болков синдром, последвал е
период на лечение, като вниманието е било ангажирано предимно с телесните
оплаквания, болничната обстановка е предизвикала у него неудоволствени
емоции, процесната злополука се случва в етап от развитието на И., в който
детето е в изключително уязвима възрастова група – фаза на
предоперационалното мислене, характеризираща се са липса на изграден
емоционален, личностов, социален опит, в който възрастов период децата не
могат да мислят дедуктивно (новото умозаключение се извежда по логически
път от общите положения към частните случаи) и концепциите им са
примитивни, което води до невъзможност за преработване на стресогенни
събития и негативни емоционални преживявания, в този възрастов преход
децата са емоционално зависими от значимите възрастни и емоционалните им
преживявания всъщност отразяват емоционалните реакции на възрастните.
Видно от същото заключение, катамнезното проследяване на психичното
състояние на И. сочи, че от момента на процесната злополука през 2019 г. до
настоящия момент се наблюдава значителна динамика – детето вече е
напълно самостоятелно, посещава училище самостоятелно, контролира
тазови резервоари, храни се самостоятелно и пълноценно. Видно от същото
15
заключение, в психиатрично-психологичен план значение имат евентуални
психиатрични усложнения на заболяването, които понастоящем не се
наблюдават. Видно от същото заключение, при детето И. не се установяват
особености, покриващи критериите на изначално умствена недоразвитост или
вторично настъпило оглупяване, функционирането на психичните сфери при
детето И. не носи белезите на наличен дементен процес. Видно от същото
заключение, И. според нивото си на зрелост и съответни на това
преживявания е преминал през острата стресова реакция и постравматичното
разстройство, преминал е през етапа на възприятие на принудително
положение и необичайна за него среда, в периода на злополуката и
непосредствено след това И. е поставен в ситуация на редица фрустриращи и
депримиращи фактори, които повлияват психоемоционалното състояние на
детето и възпрепятстват за определен период от време развитието му, следва
и късна реакция на случилото се, с продължаваща ограниченост и повтарящо
се преживяване на нежеланите последици от инцидента, периодите не са били
с налична симптоматика, която да препятства очакваното съдействие на
процедурите по активно лечение и възстановителен процес, в тази връзка
няма основание да се приеме състояние, съотносимо към възрастта му и
съответно на тежка дезадаптация. Видно от същото заключение, по време на
извършените изследвания за експертизата не е установено наличие на
психично разстройство като следствие на преживяното, както и тежка
дезадаптация, препятстваща детското функциониране. Видно от обясненията
на вещите лица при изслужването на експертизата в съдебното заседание на
апелативния съд, острата стресова реакция е кратковременна, при
възприемане от детето И. на обстановката в болницата, след нея детето е
преминало през посттравматично разстройство в рамките на физическото
възстановяване или рехабилитационния период, при детето И. няма
основания да се говори за дементен синдром, има дефицит в слуховата
преработка, констатираните дефицити относно когнитивните умения – тези
по отношение на познавателните му способности и знания - понастоящем не
може с категоричност да се свържат с ПТП.
Видно от заключението на комплексната автотехническа и
съдебномедицинска експертиза, изготвено на 12.07.2022 г. от вещите лица
инж. П. П. и д-р С. С., прието в съдебното заседание на апелативния съд на
28.09.2022 г., в резултат на ПТП ищецът е получил следните увреждания:
16
тежка черепно-мозъчна травма с оток на мозъка и контузия на мозъка.
Кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка в хроничен стадий, с развитие на
кома, на моторна сензорна афазия и тежка спастична пареза на четирите
крайника и епилептифомерни гърчове с развитие на посттравматична
епилепсия; фрактура на челната кост в областта на обритата с наличие на
въздух в черетната кухина; контузия на белите дробове с наличие на изразен
пневмонит (възпаление на белодробната тъкан вдясно); счупване на тазовия
пръстен двустранно; периферна лекостепенна пареза на лицевия нерв вляво и
на 6-ти ЧМ нерв вляво; контузия на главата; кафелхематом фронтално
вдясно; охлузване на лицето и десен хълбок; хематоми по гърдите и ръцете.
Установява се следователно от заключенията на експертите, от
показанията на свидетелите и от решението на ТЕЛК, че вследствие на
причиненото по вина на водача И. ПТП малолетният пострадал И. А., роден
на 11.05.2012 г., към момента на ПТП на 6.03.2019 г. на 6 години и 10 месеца,
е претърпял тежки увреждания (тежка черепно-мозъчна травма с оток на
мозъка и контузия на мозъка, кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка в
хроничен стадий, с развитие на кома, на моторна сензорна афазия и тежка
спастична пареза на четирите крайника и епилептифомерни гърчове с
развитие на посттравматична епилепсия, фрактура на челната кост в областта
на обритата с наличие на въздух в черепната кухина, контузия на белите
дробове с наличие на изразен пневмонит – възпаление на белодробната тъкан
вдясно, счупване на тазовия пръстен двустранно) и по-леки увреди
(периферна лекостепенна пареза на лицевия нерв вляво и на 6-ти ЧМ нерв
вляво, контузия на главата, кафелхематом фронтално вдясно, охлузване на
лицето и десен хълбок, хематоми по гърдите и ръцете), като впоследствие е
развил и остър усложнен пиелонефрит като резултат от тежкото общо
състояние и поставения ПУК, поради което е преживял болки и страдания.
Ищецът не е претърпял оперативно лечение. На ищеца е проведено
интензивно-реанимационно лечение, след изписването му от интензивното
отделение е била провеждана рехабилитация и лечение на симптоматичната
епилепсия, възстановителният период е продължил няколко месеца, като
лечението на тежката ЧМТ, довела до коматозно състояние с временна
опасност за живота на пострадалия, и на фрактурите на таза е протекло в
болница под лекарско наблюдение от 6.03.2019 г. до 17.05.2019 г. Фрактурите
на таза са довели до трайно затруднение на движението долните крайници и
17
снагата за период от 20 дни, лечението е напълно приключило без последици
и оплаквания, ищецът е напълно възстановен в тази област. Ищецът е
претърпял двустранна белодробна контузия, която е резултат от понесената
гръдна травма при ПТП, както е имал хематом на гръдната стена в дясно
върхово паравертебрално, резултат на понесената гръдна травма при ПТП,
като е търпял болки и страдания от травмата, възстановяването от нея е в
период от минимум 10-15 дни, белодробната контузия е сериозна органна
увреда и по принцип е опасна, в състоянието на кома той е седиран и тези
усещания биха били притъпени, не би трябвало да има трайни последствия за
здравето на детето. При острия пиелонефрит е изпитал тежест и болки с
различна интензивност, с времето болката е намалявала, излекуван е в
рамките на 20-30 дни. Понастоящем ищецът е в обективно добро общо
състояние, контролира тазови резервоари. И. може да извършва всякакви
движения, но има леко затруднение в движението на левия крак, няма
нарушаване в мускулната сила на горния крайник, парезата е съвсем лека за
ръката и малко по-тежка за крака, но това не му пречи на движенията, той има
намалена сила в левите крайници - и за крака, и за ръката, моторните
нарушения, изразяващи се на този етап в лека лявостранна хемипареза, имат
траен ефект. При ищеца е настъпила травматична епилепсия в резултат на
преживяната черепно-мозъчна травма с мозъчната контузия, която се е
изявила с два генерализирано клонично-тонични гърча в ОРИЛ на Детска
клиника, овладяни там с лекарство, и наличие на епилетиформени промени от
ЕЕГ в дясно темпорално, където е травматичното огнище. Понастоящем
епилепсията е в клинична ремисия, но са налице епилатиформани промени на
електроенцефалографията, поради което се налага продължаване на
антиепилетичната терапия. Епилетиформените промени на ЕЕГ и гърчовата
готовност не могат да бъдат прогнозирани, реално съществува възможност за
настъпване до живот, защото травматичното огнище няма да изчезне, но ако 2
години пациентът е с нормални ЕЕГ и без пристъпи (но трябва да са
изпълнени и двете условия) е възможен опит за постепенно отнемане на
лечението. И. не е направил пристъпи и не е имал гърчове след изписването
си от болница, но според експертите травматичната епилепсия не е лечима,
защото има травматично огнище в мозъка, и той теоретично може винаги да
има проблеми и епилепсия. Тъй като след ПТП И. е бил в коматозно
състояние с прояви на травматична енцефалопатия, в това състояние са били
18
засегнати когнитивните му способности, настъпило е разстройство в
адаптацията за период от близо 3-4 месеца, започнало е постепенно
възстановяване на психичното и психологичното състояние, постепенно
настъпва подобрение в общото му състояние, най-видимо по време на процеса
на рехабилитация и физотерапия. И. понастоящем е в добро психично и
психологично състояние, детето е спокойно, добре адаптирано и няма
никакви психологични и психиатрични отклонения, няма данни за деменция
или умствена изостаналост, при детето няма наличие на паметови смущения,
при детето е налице леко забавяне в психичното темпо, което не може да се
свърже с конкретно заболяване. При детето И. не се установяват особености,
покриващи критериите на изначално умствена недоразвитост или вторично
настъпило оглупяване, функционирането на психичните сфери при детето И.
не носи белезите на наличен дементен процес, не е установено наличие на
психично разстройство като следствие на преживяното, както и тежка
дезадаптация, препятстваща детското функциониране. Няма основание
следователно в рамките на вредите да се приеме наличие на деменция,
изразяваща се в забавяне процеса на интелектуалното развитие и
когнитивните функции, като последица от ПТП, респективно, търпени от това
от ищеца неимуществени вреди.
Установява се следователно, че претърпяното ПТП на 6.03.2019 г. е
нарушило обичайния житейски ритъм на И., тъй като случилото се по своята
същност е непредвидено, внезапно и независещо от него и близките му, той
напълно неочаквано е изпаднал в безпомощно състояние, преживеният
инцидент е предизвикал негативни изживявания, бил е настанен в болница и е
понесъл поредица от медицински процедури, за продължителен период от
време е имал нужда от чужда грижа и е бил напълно несамостоятелен,
изпаднал е в състояние на стрес както от случилото се ПТП, така и от
понесените физически травми, придружени с болков синдром, последвал е
период на лечение, като вниманието е било ангажирано предимно с телесните
оплаквания, болничната обстановка е предизвикала у него неудоволствени
емоции, като процесната злополука се случва в етап от развитието на И., в
който детето е в изключително уязвима възрастова група. Установява се, че
физическите болки и травми са отшумели, но физическата травма е
променила за времето на лечението му начина му на живот, като е налице
пареза, която е съвсем лека за ръката и малко по-тежка за крака - леко
19
затруднение в движението на левия крак, без нарушаване в мускулната сила
на горния крайник– без това да му пречи на движенията, и е необходимо
наблюдение и приемане на медикаменти с оглед настъпила травматична
епилепсия и наличието на травматично огнище. Не се установява наличие на
деменция, изразяваща се в забавяне процеса на интелектуалното развитие и
когнитивните функции, като последица от увреждане при ПТП, твърдението
на ищеца за търпени неимуществени вреди в тази му част е неоснователно.
Общественото разбиране за справедливост изисква тези тежки и
продължителни страдания да бъдат обезщетени надлежно, с определяне на
обезщетението в по-висок размер. Взимайки предвид характера на деянието и
степента на вината (нарушение по непредпазливост на изисквания на ЗДвП)
на водача И. и при отчитане на вида и степента на увреждането (посочените
по-горе физически и психически болки и страдания, както и негативни
емоции и стрес), на ниската възраст на пострадалия И. А. (към момента на
ПТП на 6 години и 10 месеца, малолетен), обосноваваща по-висока
чувствителност към отрицателните преживявания, на претърпените силни
болки, сериозни и продължителни неудобства и стресови преживявания,
съдът сега приема, че размерът на обезвреда при условията на чл. 52 от ЗЗД
следва да се определи на сумата 180 000 лв., която е съобразена и със
социално-икономическата обстановка към 6.03.2019 г., когато минималната
работна заплата в страната е била 560 лв., а лимитът на отговорността на
застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“ е в размер на
10 420 000 лв. за неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане, като
и с оглед на икономическата конюнктура в страната няма основания да се
приеме, че обезщетението следва да бъде в нисък размер. Този размер на
обезщетението е определил и окръжният съд. Неоснователно е следователно
заявеното оплакване във въззивната жалба на ищеца за определяне от
окръжния съд на занижен размер на обезщетението за претърпените от него
неимуществени вреди от 180 000 лв., съответно, няма основание този размер
да бъде изменян, завишаван като определен в нарушение на нормата на чл. 52
от ЗЗД. Следва при тези обстоятелства да се прецени сега дали обезщетението
е правилно присъдено в намален размер от окръжния съд поради приетото
наличие на съпричиняване от ищеца на вредоносния резултат, каквото
съпричиняване според жалбоподателя не е доказано.
Приложението на правилото на чл. 51,ал.2 от ЗЗД е обусловено от
20
наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и поведение на
пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или възможност
за настъпване на увреждането, поради което приносът трябва да е конкретен –
да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от
такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетичен
и предполагаем. Наличието на вина на пострадалия не се изследва при
условията на чл. 51, ал.2 от ЗЗД, поради което и когато дете, включително
малолетно, допринесе за настъпване на резултата, съобразно с
обстоятелствата на случая следва да разпоредбата да бъде прилагана (в тази
насока – ППВС № 17/18.11.1963 г., т.7; ТР № 88/12.09.1962 г. на ОСГК на ВС;
решение № 6/16.01.1985 г. по н.д. 588/84 г. на ВС, 3 НО; решение №
3678/14.12.1981 г. по гр.д. 2995/81 г. на ВС, 1 ГО; решение № 165/26.10.2010
г. на ВКС по т.д. № 93/2010 г., ІІ ТО, ТК; решение № 44/26.03.2013 г. на ВКС
по т.д. 1139/2011 г., ІІ ТО, ТК). От страна на застрахователното дружество
като ответник в производството пред окръжния съд е заявено с отговора на
исковата молба възражение по чл. 51, ал.2 от ЗЗД за допринасяне от ищеца
като пострадало лице за настъпването на вредите, което да е основание за
намаляване на дължимо обезщетение, тъй като той като пешеходец е
извършил пресичане на пътното платно при едновременно нарушение на
разпоредбите на чл. 113 и чл. 114,т.1 и т.2 от ЗДвП, предприел е внезапно
пресичане, като като малолетно лице е оставен без задължително изискуемия
надзор от страна на неговите родители. Ищецът И. А. е роден на 11.05.2012 г.
и следователно към момента на ПТП на 6.03.2019 г. е бил на 6 години и 10
месеца, малолетен. Видно от заключението на съдебната автотехническа
експертиза от 18.01.2021 г., изготвена от в.л. инж.В.С., прието в съдебното
заседание на окръжния съд на 8.02.2021 г., в момента на удара скоростта на
лекия автомобил, управляван от застрахования при ответното дружество
водач А. И., е била около 30 км./ч., произшествието е настъпило в населено
място при движение през деня на хоризонтален прав участък от пътя. Видно
от същото заключение, най-вероятен от техническа гледна точка е следният
механизъм на ПТП: водачът И. предприел маневра изпреварване на
неизвестен бял на цвят автомобил, в посоката на движение на лекия
автомобил по банкета се движел в група пешеходци ищецът И. А., И. с бързо
бягане предприел навлизане на платното за движение пред лекия автомобил,
който в този момент отстоял на около 7,24 м. от мястото на сблъсъка, водачът
21
реагирал на опасността, но в резултат на скорости и траектории последвал
удар, който бил неизбежен, той настъпил в предната част на автомобила и
пешеходеца. Видно от същото заключение, от техническа гледна точка
основна причина за произшествието е, че към момента на удара пешеходецът
е бил на платното за движение на лекия автомобил на място, по начин и в
момент, когато не е било безопасно, без да се съобрази с приближаващия се
автомобил. Видно от същото заключение, ако се приеме, че дете, движещо се
в група от пешеходци в населено място, е предвидимо препятствие, то
причина за произшествието е и че водачът на лекия автомобил не е съобразил
скоростта на автомобила с ограничената видимост на платното за движение
от неизвестен бял автомобил към групата пешеходци с деца, т.е. причина за
произшествието ще е и технически несъобразената скорост на автомобила в
конкретната пътна обстановка. Видно от същото заключение, водачът на
лекия автомобил би имал техническа възможност да предотврати
произшествието, ако бе запазил траекторията си на движение, без да пресича
непрекъснатата разделителна линия М1 или е съобразил траекторията и
скоростта на автомобила в населеното място с техническата възможност за
навлизане на дете-пешеходец на платното за движение. Видно от същото
заключение, с установената скорост на движение на автомобила от около 30
км./ч. от момента на навлизане на пешеходеца на платното за движение
водачът е нямал техническа възможност да предотврати произшествието,
изследваното ПТП е настъпило през деня при ограничена видимост за водача
от неизвестен автомобил. Видно от същото заключение, най-вероятната
скорост на пешеходеца в момента на удара е около 13 км./ч., която отговоря
на висока стойност при бързо бягане, като в момент на навлизане на
пешеходеца на платното за движение с най-къса дистанция на пешеходеца до
мястото на удара автомобилът е отстоял на около 7,24 м. от създаващата се
конфликтна точка, ПТП е настъпило на хоризонтален прав участък на пътното
платно при движение през деня, при добра видимост и наличие на реакция на
водача на лекия автомобил преди удара, поради което следва, че пешеходец в
нормално психично състояние би имал техническа възможност да избере
такава траектория и скорост на движение по платното за движение, че да
може да забележи и възприеме идващите автомобили, преди да попадне в
коридора им, т.е. И. е имал техническа възможност да възприеме движещите
се автомобили. Видно от протокола от съдебното заседание на 18.06.2021 г.
22
по НОХД № 336/2021 г. на РС-А., приет от страна на ищеца и приет в
съдебното заседание на окръжния съд на 12.07.2021 г., което НОХД бе
приложено в производството пред апелативния съд в цялост, съгласно
одобрената от съда спогодба водачът А. И. е признат за виновен в това, че на
6.03.2019 г. при управлението на процесния лек автомобил е нарушил
следните правила за движение: чл.5,ал.2,т.1 от ЗДвП – водачът на ППС е
длъжен да бъде внимателен и предпазлив с уязвимите участници в
движението, каквито се явяват пешеходците и водачите на двуколесни ППС;
чл.8,ал.1 от ЗДвП – водачите на ППС използват дясната половина на пътя по
посока на движението си, освен в случаите, когато с пътен знак или със
светлинен знак е указано друго; чл. 20,ал.1 от ЗДвП – водачите са длъжни да
контролират непрекъснато ППС, които управляват; чл. 20,ал.2 от ЗДвП –
водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието
на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението; чл.21,ал.1 от ЗДвП – при избиране
скоростта на движение на водача на ППС е забранено да превишава следните
стойности на скоростта в километри в част – за ППС от категория „В“ в
населено място 50 км./ч.; чл. 116 от ЗДвП – водачът на ППС е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хора с
трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун,
към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун, и към престарелите
хора; пътен знак № В24 („Забранено е изпреварването на МПС, с изключение
на мотоциклетите без кош и мотопеди“) от приложения 1-8 на Наредба №
18/23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, издадена от
министъра на регионалното развитие и благоустройството, при което по
непредпазливост е причинил тежка телесна повреда на И. А.. Видно от
заключението на комплексната автотехническа и съдебномедицинска
експертиза от 12.07.2022 г., изготвено от вещите лица инж. П. С. П. и д-р С.
С. С., прието в съдебното заседание на апелативния съд на 28.09.2022 г.,
лекият автомобил се е движел в населеното място в посока от запад на изток,
посоката на движение на групата от пешеходци, в която е било и детето И., е
23
била същата, непосредствено преди да настъпи ПТП пострадалото дете се
отделя от групата и променя посоката си на движение, предприемайки
навлизане на платното за движение, в момента на сблъсъка с детето скоростта
на лекия автомобил е била около 30-32 км./ч., скоростта на детето при
движението му към мястото на удара и в момента на сблъсъка следва да се
приеме като съответстваща на бягане (спокойно или бързо), видимостта на
водача на лекия автомобил на терена към групата пешеходци е била не по-
малко от 100 м., сблъсъкът между лекия автомобил и пострадалото дете е
настъпил в лентата за движение на лекия автомобил в близост до
разделителната линия между двете ленти на платното, в момента на сблъсъка
лекият автомобил е бил разположен с левите си колела в лентата за
насрещното движение, а с десните – в собствената си лента. Видно от същото
заключение, основната техническа причина за настъпването на ПТП, е
предприетото от пострадалото дете пресичане (навлизане) на платното за
движение в момент, когато е приближавал автомобил и разстоянието между
пострадалия и автомобила е било по-малко от опасната зона за спиране на
автомобила, като допълнителна и условно приложима причина, ако се
приеме, че детето представлява особен вид потенциална опасност, с която
водачът на лекия автомобил е следвало да се съобрази във всички случаи, е че
тогава би следвало той да избере такава скорост на движение, която да му
позволи да спре, независимо от скоростта на движение на детето и от
мястото/момента, в който то се насочи към платното за движение. Видно от
показанията на свидетелката М.В.Б., разпитана в съдебното заседание на
окръжния съд на 10.02.2020 г., преди катастрофата тя с трите си деца и
майката на И. с И. и другото нейно дете се прибирали от детската градина в с.
Т..
Установява се въз основа на двете заключения на САТЕ по категоричен
начин, че действително е налице причинна връзка между поведението на
малолетното дете И., което като участник в движението, пешеходец, е
предприело внезапно навлизане на платното за движение пред
приближаващия се и отстоящ на около 7 м. лек автомобил в нарушение на
забраната на чл. 114,т.1 от ЗДвП, при което, съответно, не е било надлежно
контролирано от свой родител, и настъпилото ПТП, съответно, настъпилия за
ищеца вредоносен резултат, защото при ненавлизане от него на пътната лента
пред лекия автомобил удар е нямало да настъпи. Налице е затова допринасяне
24
от страна на пострадалия за настъпването на ПТП, съответно на вредите от
него, поради което в случая следва обезщетението да бъде намалено съгласно
разпоредбата на чл. 51, ал.2 от ЗЗД. В случая водачът И. към момента на ПТП
се е движел с позволена за населеното място скорост, като извършеното от
него деяние са допуснатите от него нарушения на правилата за движение по
пътищата, посочени в одобрената от съда спогодба по наказателното дело,
съответно, посочени сега по-горе в настоящите мотиви. Причината за
настъпването на ПТП следователно е именно посоченото поведение на водача
на лекия автомобил А.ов, като е налице съпричиняване от страна на
пострадалия пешеходец И. А., което следва да се определи в размер на 30%.
Неоснователно е следователно оплакването на жалбоподателя-ищец, че той не
е допринесъл за настъпването на ПТП и за претърпените в резултат на него
вреди, поради което обезщетението не следва да бъде намалявано, а се
установява, че приносът е определен от окръжният съд в завишен размер,
което обстоятелство по принцип се включва в оплакването за неправилно
определен размер на съпричиняването. Установява се следователно, че
дължимото на пострадалия И. обезщетение по реда на чл. 51,ал.1,изр.1 и чл.
52 от ЗЗД в размер на 180 000 лв. следва да бъде намалено при условията на
чл. 51, ал.2 от ЗЗД с 30% поради негов принос в такава степен спрямо
приноса на виновния водач, т.е. с 54 000 лв., при което обезщетението следва
да се присъди в размер на 126 000 лв. Следва решението на окръжния съд да
бъде отменено в обжалваната негова част, с която искът за присъждане на
обезщетението е отхвърлен за разликата над 90 000 лв. до 126 000 лв., като се
присъди и тази сума от 36 000 лв., и то да бъде потвърдено в останалата
негова обжалвана част, с която искът е отхвърлен за сумата над 126 000 лв. до
450 000 лв. Съответно, сумата от 36 000 лв. следва да се присъди със
законната лихва от 8.04.2019 г.
С оглед изменението на решението на окръжния съд в частта относно
присъденото на ищеца обезщетение следва то да бъде изменено и в неговата
акцесорна част относно разноските, с която ответното дружество е осъдено да
заплати ДТ и разходи за производството по сметката на окръжния съд, както и
да заплати адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца по реда на
чл. 38,ал.2 от ЗА, и с която ищецът е осъден да заплати на ответника разноски
по съразмерност. С решението на окръжния съд ответното застрахователно
дружество е осъдено да заплати по сметка на съда ДТ в размер на 3 600 лв. и
25
разноски от бюджетната сметка на съда в размер на 412,44 лв. Следва
ответното дружество да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметката на ОС-П. още сумата (4% от 36 000 лв.) 1 440 лв.
за ДТ, както и още сумата 164,98 лв. за разноски в производството, платени
от бюджетните средства на съда (възнаграждения, както следва: 150 лв. за
САТЕ, 452,60 лв. за в.л.ортопед, 452,60 лв. за в.л. неврохирург, 150 лв. за
гръден хирург, 350 лв. за детски невролог и 507 лв. за нефролог, общо
2 062,20 лв., по съразмерност за уважената претенция за 128 000 лв. се дължи
сума 586,58 лв., окръжният съд вече е присъдил 412,44 лв., следва да се
присъдят още 164,98 лв.). Съгласно разпоредбата на чл. 38,ал.2 от ЗА във вр.
с чл. 7,ал.2,т.5 от Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения при присъждане на обезщетение на ищеца в
размер на 126 000 лв. дължимото адвокатско възнаграждение е в размер на
4050 лв., а с ДДС - 4860 лв. Окръжният съд вече е присъдил сумата 2 527,20
лв. като възнаграждение на пълномощника на ищеца адвокат Р. М., поради
което следва сега да й се присъди още сумата 2 332,80 лв. Видно от
представения от ответника списък на разноските (л.669 от делото на ОС), те
са в размер на 9 411 лв. При разноски за ответника общо в размер на 9 411 лв.
с оглед претендираното отхвърляне на иска за размер 450 000 лв. и
отхвърлянето му за 324 000 лв. дължимата от ищеца на ответника сума за
разноски по съразмерност е 6 7775,92 лв., окръжният съд е присъдил 7 528,80
лв., поради което решението следва да бъде отменено в частта му, с която
ищецът е осъден да заплати на ответника разноски над сумата 6 775,92 лв. до
7 528,80 лв.
Страните претендират за присъждане на разноски за въззивното
производство, които са дължими с оглед резултата от него. От страна на
жалбоподателя се претендира за присъждане по реда на чл. 38,ал.2 от ЗА на
разноски в полза на адвокат М., осъществила защитата му във въззивното
производство. Съгласно нормата на чл. 7,ал.2, т.4 от Наредба №1/9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения възнаграждението е
в размер на 1 610 лв. Съгласно разпоредбата на §2а от Допълнителните
разпоредби на същата Наредба във възнаграждението следва да бъде включен
и дължим ДДС, поради което възнаграждението се определя и присъжда в
размер на 1932 лв. Направените от ответното по жалбата застрахователно
дружество разноски са в размер на 9 600 лв. (8 000 лв. за адвокатско
26
възнаграждение плюс 1 600 лв. ДДС), която сума е платена съгласно
представената фактура от 14.09.2021 г. Заявеното от страна на
жалбоподателя-ищеца възражение за прекомерност на платеното адвокатско
възнаграждение, съответно, искането за присъждане затова на разноски в
намален размер съгласно чл. 78,ал.5 от ГПК, е неоснователно и следва да
бъде оставено без уважение. Защитата на ответното дружество във
въззивното производство се осъществява по подадената жалба, с която се
претендира за присъждане на още 360 000 лв. като обезщетение (над 90 000
лв. до 450 000 лв.), поради което съгласно чл. 7,ал.2,т.5 от Наредба
№1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
възнаграждението е в размер на 8 730 лв., с ДДС - 10 476 лв., а платената сума
9 600 лв. е под този размер. Дружеството претендира за отхвърляне на
жалбата, с която жалбоподателят претендира за присъждане на още 360 000
лв. (над вече присъдените от окръжния съд 90 000 лв. до пълния предявен
размер 450 000 лв.), жалбата е отхвърлена за размер 324 000 лв., поради което
по съразмерност жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на
дружеството сумата 8 640 лв. за направените разноски за въззивното
производство.
Съгласно чл. 78,ал.6 от ГПК ответното застрахователно дружество
следва да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на АС-П. за държавна такса във връзка с жалбата на жалбоподателя-
ищец съобразно уважената част от нея сумата (2% от 36 000 лв.) 720 лв.
С оглед на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260363/12.08.2021 г., постановено по т.д. №
675/2019 г. на ОС-П., В ОБЖАЛВАНАТА НЕГОВА ЧАСТ, с която е
отхвърлен предявеният от И. А. А., малолетен, действащ чрез неговата майка
и законна представителка А. М. А., против ЗД“Д.-О.з.“ЕАД-гр.С. иск да му
заплати сумата над 90 000 лв. до 126 000 лв. (т.е. за сумата 36 000 лв.),
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се във
физически и психически болки и страдания, вследствие на следните
травматични увреди и настъпили усложнения: тежка черепно- мозъчна
травма в комбинация с гръдна травма и травма на таза; остра уринална
27
инфекция; левострана хемипареза 1 степен за ръката и 2 степен за крака;
травматична епилепсия; хронично посттравматично главоболие; деменция,
изразяваща се в забавяне процеса на интелектуалното развитие и
когнитивните функции, претърпени вследствие на ПТП, осъществило се на
06.03.2019г. в с. Т., област П., причинено от А.Д.И., при управление на лек
автомобил „Сеат“, модел „Кордоба“, с peг. №*********, ведно със законната
лихва върху посочената сума, считано от 08.04.2019г. до окончателното
изплащане, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА “Д.-О.з.“ЕАД-гр.С., бул.“В."***, ЕИК ********* да заплати
на И. А. А., ЕГН **********, действащ като малолетен чрез неговата майка и
законна представителка А. М. А., ЕГН **********, и двамата от гр.П., обл.П.,
ул.“И.р.“№**, и сумата над 90 000 лв. до 126 000 лв. (т.е. още 36 000 лв. над
присъдения от окръжния съд размер), представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки и
страдания, вследствие на следните травматични увреди и настъпили
усложнения: тежка черепно- мозъчна травма в комбинация с гръдна травма и
травма на таза; остра уринална инфекция; левострана хемипареза 1 степен за
ръката и 2 степен за крака; травматична епилепсия; хронично
посттравматично главоболие, претърпени вследствие на ПТП, осъществило се
на 06.03.2019г. в с. Т., област П., причинено от водача А.Д.И., при
управление на лек автомобил „Сеат“, модел „Кордоба“, с peг. №*********,
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
застрахователно дружество, което обезщетение се претендира пряко от
застрахователя от ищеца като увредено лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, ведно със законната лихва и върху обезщетението в размер над
90 000 лв. до 126 000 лв. (т.е. и върху сумата 36 000 лв.), считано от 8.04.2019
г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТМЕНЯ решение № 260363/12.08.2021 г., постановено по т.д. №
675/2019 г. на ОС-П., И В ОБЖАЛВАНАТА НЕГОВА ЧАСТ, с която И. А. А.,
действащ като малолетен чрез своята майка и законен представител А. М. А.,
е осъден да заплати на „Д.-О.з.“ЕАД-гр.С. сумата над 6 775,92 лв. до 7 528,80
лв. за разноски по съразмерност.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260363/12.08.2021 г., постановено по т.д.
№ 675/2019 г. на ОС-П., В ОБЖАЛВАНИТЕ НЕГОВИ ЧАСТИ, с които е
28
отхвърлен предявеният от И. А. А., ЕГН **********, действащ като
малолетен чрез неговата майка и законна представителка А. М. А., ЕГН
**********, и двамата от гр.П., обл.П., ул.“И.р.“№**, против “Д.-О.з.“ЕАД-
гр.С., бул.“В."***, ЕИК ********* иск за присъждане на сумата над 126 000
лв. до пълния предявен размер от 450 000 лв. като обезщетение за претърпени
от него неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически
болки и страдания, вследствие на следните травматични увреди и настъпили
усложнения: тежка черепно- мозъчна травма в комбинация с гръдна травма и
травма на таза; остра уринална инфекция; левострана хемипареза 1 степен за
ръката и 2 степен за крака; травматична епилепсия; хронично
посттравматично главоболие; деменция, изразяваща се в забавяне процеса на
интелектуалното развитие и когнитивните функции, претърпени вследствие
на ПТП, осъществило се на 06.03.2019г. в с. Т., област П., причинено от
водача А.Д.И., при управление на лек автомобил „Сеат“, модел „Кордоба“, с
peг. №*********, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответното застрахователно дружество, което обезщетение се претендира
пряко от застрахователя от ищеца като увредено лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, ведно със законната лихва и върху
обезщетението в размер над 126 000 лв. до 450 000 лв., считано от 8.04.2019 г.
до окончателното изплащане на сумата, както и е осъден И. А. А., действащ
като малолетен чрез своята майка и законен представител А. М. А., да заплати
на „Д.-О.з.“ЕАД-гр.С. сумата 6 775,92 лв. за разноски по съразмерност за
производството по спора пред окръжния съд.
ОСЪЖДА “Д.-О.з.“ЕАД-гр.С., бул.“В."***, ЕИК ********* да заплати
на основание чл. 78,ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Окръжен съд-П. още сумата 1 440 лв. – дължима ДТ за
производството пред окръжния съд съобразно уважената част от иска, както и
още сумата 164,98 лв. – дължима съобразно уважената част от иска за платени
от бюджетните средства на съда възнаграждения на вещи лица по
допуснатите в производството пред окръжния съд експертизи, както и сумата
5 лв. за ДТ за издаване на изпълнителен лист за събиране на горните суми при
невнасянето им от дружеството до влизане на настоящото решение в сила.
ОСЪЖДА “Д.-О.з.“ЕАД-гр.С., бул.“В."***, ЕИК ********* да заплати
на адвокат Р. И. М. от САК със служебен адрес гр. С., ул.“Ц.А.", ет.* още
29
сумата 2 332,80 лв. – дължимо адвокатско възнаграждение съгласно чл.
38,ал.2 от ЗА за осъществената от нея защита на ищеца И. А. А. в
първоинстанционното производство по спора пред ОС-П..
ОСЪЖДА “Д.-О.з.“ЕАД-гр.С., бул.“В."***, ЕИК ********* да заплати
на адвокат Р. И. М. от САК със служебен адрес гр. С., ул.“Ц.А.", ет.* сумата
1 932 лв. – дължимо адвокатско възнаграждение съгласно чл. 38,ал.2 от ЗА за
осъществената от нея защита на жалбоподателя И. А. А. във въззивното
производство по спора пред АС-П. по подадената от него въззивна жалба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявеното от стара на жалбоподателя И. А.
А., действащ като малолетен чрез неговата майка и законна представителка
А. М. А., в съдебното заседание на апелативния съд на 28.09.2022 г.
възражение по чл. 78,ал.5 от ГПК за присъждане на адвокатско
възнаграждение за защитата от пълномощника на ответника по жалбата “Д.-
О.з.“ЕАД-гр.С. в по-нисък размер от платения такъв от 9 600 лв. поради
прекомерност, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
ОСЪЖДА И. А. А., ЕГН **********, действащ като малолетен чрез
неговата майка и законна представителка А. М. А., ЕГН **********, и
двамата от гр.П., обл.П., ул.“И.р.“№**, да заплати на “Д.-О.з.“ЕАД-гр.С.,
бул.“В."***, ЕИК ********* сумата 8 640 лв. – разноски по съразмерност за
платено адвокатско възнаграждение за защита на дружеството в
производството пред АС-П. против подадената от него въззивна жалба.
ОСЪЖДА “Д.-О.з.“ЕАД-гр.С., бул.“В."***, ЕИК ********* да заплати
на основание чл. 78,ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Апелативен съд-П. сумата 720 лв. – дължима ДТ за производството
пред апелативния съд по подадената от жалбоподателя-ищец по спора И. А.
А. въззивна жалба, както и сумата 5 лв. за ДТ за издаване на изпълнителен
лист за събиране на горната сума при невнасянето й от дружеството до
влизане на настоящото решение в сила.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК пред
Върховния касационен съд – гр. С. с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
30
1._______________________
2._______________________
31