Р Е Ш Е
Н И Е
Номер
V-127 Година 2016,
08 декември гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд, пети въззивен граждански състав
на двадесет
и четвърти ноември година
две хиляди и шестнадесета,
в откритото
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2.мл.с.МАРТИН
БАЕВ
секретар
Т.С.
като
разгледа докладваното от съдия Даниела Михова
въззивно
гражданско дело № 1699 описа за 2016 година
Производството
е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба на Х.Н.Ц. ***,
против решение № 1305 от 18.08.2016 г. по гр.д.1747/2016 г. по описа на
Бургаски районен съд, с която са отхвърлени предявените от въззивника искове срещу НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ ЕАД гр.София, за установяване
на незаконосъобразността на уволнението на въззивника и отмяна на заповед № 001 от 12.02.2016 г. на управителя на НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ ЕАД Клон Бургас, с която е прекратено
трудовото правоотношение между страните на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ - поради липса на професионална квалификация в определена област на
знанието за изпълняваната работа, възстановяване на работника на заеманата
преди уволнението длъжност - „*** обслужващ ОПВВВ” към „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ” ЕАД
- КЛОН БУРГАС, както и за
осъждане на работодателя да заплати на ищеца обезщетение в размер на 6 606
лв за оставането му без работа за срок от шест месеца съгласно чл.225 от КТ,
и с което решение въззивникът е осъден да заплати на въззиваемото
дружество сумата от 625 лв представляващи направени по делото
разноски.
Твърди
се, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено в
противоречие с материалния закон и при допуснати процесуални нарушения.
По-конкретно се твърди, че изводът на БРС, че ответникът правилно е прекратил
трудовото правоотношение между страните на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ,
вместо на основание чл.328, ал.1, т.11 от КТ, е в противоречие както с
разпоредбите на КТ, така и със задължителната съдебна практика на ВКС по чл.290
от КТ. Дори да се приеме, че промяната на изискването за вида на образованието
представлява основание по чл.328, ал.1, т.6 от КТ, се твърди че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че промяната на вида на изискуемото
образование за заеманата от въззивника длъжност от „висше“ на „висше със
специалност Хидравлична и пневматична техника“, представлява основание по
чл.328, ал.1, т.6, предл.второ от КТ, каквото основание е вписано в заповедта
(а не чл.328, ал.1, т.6, предл.първо от КТ). По отношение на същественото
нарушение на съдопроизводствените правила се твърди, че то се изразява в:
липсата на обсъждане от съда на всички възражения на ищеца относими към
незаконността на уволнението (чл.236, ал.2 от ГПК) – разграничение между
хипотезите на чл.328, ал.1, т.6 от КТ и на чл.328, ал.1, т.11 от КТ;
извършването от работодателя на промяна в изискванията за вид и степен на
образование за длъжността, в нарушение на вътрешните правила, разписани в
договора за възлагане на управлението на „Напоителни системи“ ЕАД Клон Бургас,
по-конкретно – при липсата на съгласуване и одобрение на промяната от
доверителя по договора за възлагане; приемане от съда, че е ирелевантно за
спора дали е имало обективна необходимост от промяна на изискванията за
заеманата длъжност. По отношение на необосноваността на решението, въззивникът
твърди, че то се изразява в несъответствие със събраните доказателства на на
изводите на съда по отношение на: основанието, на което е прекратено ТПО е
чл.328, ал.1, т.6 от КТ, т.е.на основание на двете хипотези (предл.едно и
предл.второ) на тази разпоредба; липсата на противоречие между фактическото и
правното основание, посочено в заповедта, за прекратяване на ТПО; това, че промяната
в изискването за образование за заеманата длъжност не е самоцелно, а е свързано
с поети от дружеството задължения по сключен договор от 03.04.2014 г., по-точно
– по допълнително споразумение към този договор; в исковата молба не са
посочени конкретни факти и обстоятелства, от които да може да се направи извод
за злоупотребата с право от страна на работодателя при прекратяване на ТПО с
ищеца. Твърди се още, че съдът изобщо не е обсъдил в мотивите си твърдението на
ищеца, че изменението на изискването за вид и степен на образование за заемане
на длъжността „*** обслужващ ОПВВВ“, е извършено от работодателя в нарушение на
вътрешните правила, разписани в договора за възлагане на управлението на
„Напоителни системи“ ЕАД Клон Бургас, № РД 14-17/09.03.2015 г., по-конкретно –
с изискването на чл.5, т.6 от договора изменението да се извърши след
„съгласуването и одобрението на доверителя“. Претендира се отмяна на решението
на БРС и постановяване на решение, с което исковете на въззивника се уважават.
Не се сочат нови доказателства.
Въззиваемият „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ“ ЕАД гр.София представя
писмен отговор на въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК, с който
оспорва жалбата като неоснователна. Оспорва се твърдението на въззивника за
допуснати нарушения от съда на материалния закон, процесуалните правила и
задължителната съдебна практика, като се излагат подробни съображения в
подкрепа на възраженията против въззивната жалба. По-конкретно се твърди, че
изводът на първоинстанционния съд, че основанието за прекратяване на ТПО следва
да е посоченото в Акта за прекратяване № 001/12.02.2016 г. - чл.328, ал.1, т.6
от КТ, съответства на константната практика на ВКС по въпроса (изброени са
решения на ВКС). По отношение на твърдението за нарушена процедура при
изменението на изискването на вид образование („Хидравлична и пневматична
техника“), се твърди, че то е в правомощията на управителя на „Напоителни
системи“ ЕАД Клон Бургас, по чл.5, т.7, а не както твърди въззивникът – по
чл.5, т.6 от договора № РД 14-17/09.03.2015 г., поради което не е било
изискуемо одобрение от доверителя на изменението. Оспорва се твърдението на
въззивника, че работодателят е бил недобросъвестен по см.на чл.8, ал.1 от КТ,
при извършване на изменението. Сочи се, че са правилни изводите на
първоинстанционния съд, че решението дали да се извърши изменението, е по
целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Твърди се, че обжалваното
решение е правилно, обосновано, поради което се претендира потвърждаването му.
Също не се сочат нови доказателства.
Въззивната
жалба е подадена против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок,
от легитимирано лице, поради което е допустима.
С оглед твърденията на страните и събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна, следното:
Производството
пред БРС е образувано по исковата молба на въззивника Х.Ц. срещу въззиваемия
„НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ“ ЕАД гр. София, за установяване незаконосъобразността на
уволнението на ищеца и отмяна на заповед № 001 от 12.02.2016 г. издадена от
Управителя на „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ“ ЕАД - Клон Бургас, с която е прекратено
трудовото правоотношение между страните на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ -
поради липса на професионална квалификация в определена област на знанието за
изпълняваната работа; възстановяване на работника на заеманата преди
уволнението длъжност - „*** обслужващ ОПВВВ” към „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ” ЕАД -
Клон Бургас, и за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца обезщетение
по чл.225 от КТ за оставането му без работа за срок от шест месеца след
уволнението. Ищецът е заявил, че между страните е съществувало ТПО, по силата
на което е заемал в „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ“ ЕАД - Клон Бургас длъжността „***
обслужващ ОПВВВ”, което правоотношение е прекратено от Управителя на Клон
Бургас на ответното дружество с посочената заповед (Акт за прекратяване № 001
от 12.02.2016 г.) на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ, след като изискуемото за
заемане на длъжността „*** обслужващ ОПВВВ” като степен и вид образование е
било изменено с изменение на длъжностната характеристика, влязло в сила на
11.02.2016 г. – от „висше“, на „висше; образователно- квалификационна степен
„магистър”, специалност „Хидравлични и пневматична техника”. Твърди се, че
доколкото изискването за заемането на длъжността е било изменено при
съществуващо вече правоотношение, основанието за прекратяване на ТПО е следвало
да бъде чл.328, ал.1, т.11 КТ, а не посоченото в Акта. Твърди се противоречие
между фактическото и правното основание за прекратяване на договора и
неправилна квалификация. Оспорена е работодателската
правоспособност на управителя на Клон Бургас като се твърди, че заповедта за
уволнение е издадена от некомпетентен орган. Твърди се още, че въведената допълнителна квалификация за заемане на длъжността не е
необходима, поради липсата на нови трудови функции
в длъжностната характеристика. С допълнителна молба,
след получаването на отговора от ответника на исковата молба и доказателствата
към него, в срока по чл.146, ал.3 от ГПК, ищецът заявява още, че уволнението е
незаконосъобразно и поради неспазване на процедурата по чл.5, т.6 от договор №
РД 14-17/09.03.2015 г. за възлагане на управлението на „Напоителни системи“ ЕАД
Клон Бургас на Управителя на Клон Бургас.
Предявените искове са с правно основание чл.344, ал.1, 2
и 3 от КТ, последният, вр.чл.225, ал.1 от КТ.
Ответникът
е оспорил исковете. С писмения си отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК
твърди, че исковете са недопустими, тъй като ответникът „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ“ ЕАД не е надлежно легитимиран, поради обстоятелството, че ТПО е с
Клон Бургас, който съгласно §1, т. 1 от ДР на КТ,
следва да се счита за работодател. По същество исковете
се оспорват като неоснователни. Твърди се, че: управителят на клона има право да сключва, изменя и прекратява
трудовите договори на персонала на клона, съгласно чл.5, т.1 и т.7 от договора му за управление; правилно е посочено
правното основание за прекратяване на ТПО - чл. 328, т. 6 КТ, а не т.11, тъй като изменението в изискваната квалификация за
заемане на длъжността е настъпило при съществуващо правоотношение; работникът не
притежава необходимото висше образование, магистърска
степен, специалност „хидравлична и
пневматична техника”. При условията на евентуалност е направено възражение за
прихващане на тази сумата
по иска по чл.344, ал.1, т.3, вр.чл.225, ал.1 от КТ, с вече изплатените на работника общо 8 808
лв при прекратяване на договора – 1 101
лв - на основание чл.220, ал.1 КТ, и седем брутни трудови възнаграждения на основание чл.26, ал.1 от КТД.
С обжалваното решение БРС е отхвърлил исковете и е осъдил
ищеца да заплати на ответното дружество съдебни разноски в размер
на 625 лв.
При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът
констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По отношение на допустимостта на решението (функция от
допустимостта на исковете), следва да се посочи, че настоящият съдебен състав
споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд както досежно това, че
управителят на „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ“ ЕАД Клон Бургас, има качеството на работодател
по отношение на ищеца по смисъла на §1 от ДР на КТ, доколкото трудовият договор
на ищеца е сключен с клона на ответното дружество и е прекратен от него, така и
досежно възможността, исковете да се предявят против принципала на
клона-работодател.
По наведените оплаквания за неправилност на решението,
съдът намира следното:
На първо място съдът приема, че фактическата обстановка е
точно установена от първоинстанционния съд.
Видно
от събраните по делото доказателства, като това не е спорно между старните, между ищеца
и ответното дружество е било налице
трудово правоотношение по
силата на сключен трудов договор от 19.07.1999 г., съгласно който ищецът
е изпълнявал длъжността първоначално „Е“, впоследствие – „е“, от 2007 г. – „***“,
от 28.09.2011 г. – „Ръководител звено Енерг.осигуряване, БЗР, ППАВ“, от
01.04.2013 г. – „*** Бургас“, а от 30.01.2015 г. - „***, обслужващ ОПВВ“. С
допълнително споразумение от 25.01.2016 г. към
трудовия договор, е изменено мястото на работа на ищеца, а именно в НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ ЕАД - КЛОН БУРГАС, Отдел „ОПВВВ и поддръжка ХМФ“. Не е спорно, че
трудовото правоотношение е прекратено от управителя
на „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ“ ЕАД - Клон Бургас с Акт за прекратяване № 001 от 12.02.2016 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ.
Видно
от представените длъжностни характеристики за заеманата от ищеца длъжност,
съгласно утвърдената през 2015 г. длъжностна характеристика, връчена на ищеца на
03.09.2015 г., за длъжността е било изискуемо образование „висше“. С утвърдена със
заповед № 10.02.2016 г. на Управителя на Клон Бургас длъжностна характеристика,
връчена на ищеца на 12.02.2016 г., изискването за притежавано образование е
изменено и е посочено, че се изисква образование „висше; образователно-квалификационна
степен „магистър“; специалност „Хидравлична и пневматична техника“. В заповедта
за утвърждаване на нова дл.характеристика е посочено, че това се извършва в изпълнение на Заповед на Министъра на земеделието и храните и
Протокол от заседание на СД на дружеството от 27.02.2015 г., с което е взето решение за откриване
на нов клон на дружеството, чрез отделяне на част от предприятието от клон
Черно море и преминаване на част от активите и пасивите му към новооткрития
Клон Бургас.
Видно от
представените доказателства, ищецът притежава висше образование и специалност
„Електроснабдяване и ел.обзавеждане на пр.предприятия“ и не притежава
специалност „Хидравлична и пневматична техника“.
Установява
се от представените доказателства, като това също не е спорно между страните,
че изменението на изискуемото като вид на специалността образование за
заеманата от ищеца длъжност, извършено с утвърждаване на новата длъжностна
характеристика, е извършено от управителя на клон Бургас, без изменението да е „съгласувано
и одобрено от доверителя“. Ответникът не твърди, че е дал такова одобрение, а
само – че не е било необходимо да се дава такова одобрение, тъй като това
изменение попада в хипотезата на чл.5, т.7, а не в тази по чл.5, т.6 от
договора за управление, поради което такова съгласуване и одобрение в случая не
е необходимо.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
На
първо място съдът приема, че изменението на изискването за притежавана степен и
вид специалност на образованието за заемане на длъжността на ищеца, попада в
правомощията на управителя на клона на ответното дружество, по чл.5, т.6 от
договора за управление, тъй като в този текст са групирани правомощията на
управителя на клона, касаещи организационната структура на клона. В чл.5, т.7
от договора са групирани правомощията на управителя, касаещи конкретните
трудови правоотношения с конкретните служители. Изменението на изискуемото
образование за определена длъжност касае самата длъжност (независимо кой
служител я заема), поради което следва да попадне, според настоящия състав, в
т.6, за която е изискуемо предварително съгласуване и одобрение от принципала,
каквото в настоящия случай не е налице.
Ето
защо съдът приема, че за прекратяването на трудовия договор с персонала на клона, съгласно чл.5, т. 7 от договора от 09.03.2015 г. за възлагане на управлението на „Напоителни системи“ ЕАД - Клон Бургас,
управителят не се е нуждаел от съгласуване и одобрение от доверителя, но
за изменение на изискването за изискуемото образование за заемане на процесната
(а и за всяка друга) длъжност, управителят е
следвало предварително да има такова съгласуване и одобрение.
По
изложените съображения, съдът приема, че така извършеното изменение в
изискванията за притежавани вид и степен на образование за заеманата длъжност,
е извършено незаконосъобразно поради неспазване на изискуемата по договора за
управление, вр.чл.33, т.2 и 3 от Правилника за устройството и дейността на „Напоителни
системи“ ЕАД, процедура. Съдът намира, че представения по делото Протокол от
заседанието на Съвета на директорите на „Напоителни системи“ ЕАД от 27.02.2015
г. няма характера на „съгласуване и одобрение“ по чл.5, т.6 от договора за
управление, тъй като касае организационната структура на клона, по-конкретно –
създаването на нов Клон Бургас, към който преминават части от активите на ХТР
„Бургас“.
На
второ място, съдът намира, че незаконосъобразно ТПО с ищеца е прекратено на
посоченото в Акта за прекратяване основание - чл.328, т.6
от КТ.
Както
се посочи по-горе, в случая работодателят е поставил
ново изискване за
заеманата длъжност, при вече съществуващо ТПО с ищеца.
Съгласно задължителната съдебна практика по чл.290 от ГПК (Решение № 295 от 9.12.2014 г. на ВКС по гр. д. №
979/2014 г., IV г. о., ГК, постановено точно по въпроса за разграничението на основанията за
уволнение по чл. 328, ал. 1, т.
6 КТ и чл. 328, ал. 1, т.
11 КТ), разликата
между така уредените в закона възможности следва от съдържанието на самите
текстове - в първия случай (по чл. 328, ал. 1, т.
6 КТ), трудовият
договор е сключен при липса на необходимото образование или квалификация на
работника за изпълнение на длъжността, а хипотезата на чл. 328, ал. 1, т.
11 КТ визира
настъпването на промяна в изискванията, т.е. настъпило изменение след сключване
на трудовия договор. Изрично ВКС посочва в това свое решение, че и двете
хипотези включват всички изисквания за заемане на длъжността - образование и
квалификация (в т.ч., квалификация компютърна грамотност, квалификация като
водач на превозно средство, владеене на чужди езици и пр.) и уреждат
възможността за прекратяване на трудовия договор с работник, който не отговаря
на изискванията за заемане на определена длъжност в зависимост от това дали
трудовият договор е сключен при начално несъответствие на изискванията за
заемане на длъжността или тези изисквания са променени впоследствие. Също
изрично е посочено, че основанието по чл. 328, т. 11 от КТ не е частен случай на основанието
по т. 6 на чл. 328 КТ, и не обхваща само случаите, когато
са въведени нови изисквания извън образование и квалификация.
С
оглед на така даденото разрешение от ВКС по реда на чл.290 от ГПК, последващо
изброените от ответника съдебни решения (Решение № 208 от 23.03.2010
г. на ВКС по гр. д. № 650/2009 г., III г. о., ГК; Решение № 436 от 23.08.2010 г. на ВКС по гр. д. №
441/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 561 от
4.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1962/2009 г., III г. о., ГК и др. от 2010 г.), съдът приема, че
извършеното прекратяване на ТПО на ищеца на основание чл.328, т.6 от КТ, е незаконосъобразно, тъй като
прекратяването е следвало да стане на основание чл.328, т.11 от КТ.
По
изложените по-горе съображения, съдът намира, че уволнението на ищеца на
посоченото основание е незаконосъобразно, поради което искът по чл.344, ал.1,
т.1 от КТ следва да бъде уважен.
Поради
обстоятелството, че трудовият договор между страните е бил за неопределен срок,
с оглед уважаването на иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, следва да бъде уважен и
съединеният с него иск по чл.344, ал.1, т.2 от КТ – за възстановяван на ищеца
на заеманата от него работа и длъжност преди уволнението.
Видно
от представените доказателства (копие от регистрационна карта при БТ гр.Бургас
и Сл.бележка от 02.08.2016 г. от АЗ, БТ Бургас), ищецът не е упражнявал труд по
ТПО и няма доказателства да е реализирал доходи от такова. С оглед на горното,
на основание чл.225, ал.1 от КТ, на ищеца се дължи обезщетение в размер на 6
брутни трудови възнаграждения – общо 6 606 лв.
С
оглед отмяната на уволнението, съдът намира, че е основателно възражението на
ответното дружество за прихващане на дължимото от него обезщетение чл.225, ал.1
от КТ, с изплатените от дружеството суми на ищеца по повод уволнението, както
следва: общо 8 808 лв, от които 1 101
лв - на основание чл.220, ал.1
от КТ, и 7 707 лв - седем брутни трудови възнаграждения на основание чл.22, ал.1, т.3 от
КТД, изплащането на които е прието от първоинстанционния съд за безспорно в
съдебното заседание на 07.07.2016 г. Ето защо, независимо
от уважаването на иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ и оставането без работа на
ищеца в периода от 6 месеца след уволнението, поради отпадането на основанието
за получаване на обезщетението по чл.22, ал.1, т.3 от
КТД и основателността на възражението за прихващане до размера на обезщетението
по чл.225, ал.1 от КТ - 6 606 лв, искът по чл.344, ал.1, т.3 от КТ следва
да бъде отхвърлен.
Поради
несъвпадане на изводите на двете инстганции, обжалваното решение следва да бъде
отменено и вместо него да се постанови уважаване на исковете по чл.344, ал.1,
т.1 и 2 от КТ, и отхвърляне на иска по чл.344, ал.1, т.3 от КТ, но поради
уважено възражение за прихващане.
Предвид
постановения резултат, обжалваното решение следва да се отмени и в частта, на
разноските, като на страните се присъдят разноски както следва – на ищеца – в
размер на 200 лв от общо направени разноски от 400 лв, а на ответника –
разноски в размер на 300 лв.
На
въззивника следва да се присъдят разноски от 200 лв (от общо направени разноски
от 400 лв) за възизвното производство.
Мотивиран
от изложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА
решение № 1305 от 18.08.2016 г. по гр.д.1747/2016 г. по описа на Бургаски
районен съд, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ
като незаконосъобразно, уволнението на Х.Н.Ц., ЕГН **********,***, извършено на основание чл. 328,
ал. 1, т. 6 КТ - поради липса на професионална квалификация в определена област
на знанието за изпълняваната работа, с Акт за
прекратяване № 001 от 12.02.2016 г., издаден от управителя на „НАПОИТЕЛНИ
СИСТЕМИ“ ЕАД - Клон Бургас.
ВЪЗСТАНОВЯВА
Х.Н.Ц., ЕГН **********,***, извършено на основание чл. 328,
ал. 1, т. 6 КТ на заеманата преди уволнението длъжност - „*** обслужващ ОПВВВ”
към „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ” ЕАД - КЛОН БУРГАС.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Х.Н.Ц.,
, ЕГН **********,***, иск за осъждане на „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ“ ЕАД, със седалище и адрес на управлението гр. София - 1186, район „Овча
купел", бул. „Цар Борис ПГ No 136, ЕИК *********, да му заплати обезщетение в размер на 6606 лв за оставане на ищеца без работа
за срок от шест месеца съгласно чл. 225, ал.1 от КТ, поради
уважаване на заявено от „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ”
ЕАД
ВЪЗРАЖЕНИЕ ЗА ПРИХВАЩАНЕ със сумата от 8 808 лв, заплатено
на отпаднало основание обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ
в размер на 1 101 лв,
и на основание чл.22, ал.1, т.3 от КТД - 7 707 лв.
ОСЪЖДА Х.Н.Ц., ЕГН **********,***, да заплати на
НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ ЕАД, със седалище и адрес на управлението гр. София - 1186,
район „Овча купел", бул. „Цар Борис ПГ No 136, ЕИК *********, сумата от 300 лв (триста лева) представляващи направени по делото разноски за
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ ЕАД, със седалище и адрес на
управлението гр. София - 1186, район „Овча купел", бул. „Цар Борис ПГ No
136, ЕИК *********, да
заплати на Х.Н.Ц., ЕГН **********,***, да заплати на сумата от общо 400 лв (четиристотин
лева) представляващи направени по делото разноски за
първоинстанционното и за въззивното производство.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.