Р
Е Ш Е Н И Е
№ ...........
Гр.
София, 04.02.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, шести първоинстанционен
състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и седми януари през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИНА ДОНЧЕВА
при участието на
секретаря Цветанка Павлова и прокурор Цекова, като разгледа докладваното от
председателя гр. дело № 245 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от
Ц.Е.М. с ЕГН: ********** ***, срещу Н.Г.Т. с ЕГН: ********** ***, с която е
предявен иск с правно основание чл. 5,
ал. 1 от ЗЛС, за поставяне на ответника под пълно запрещение, при условията на
евентуалност под ограничено, поради неспособност да се грижи за себе си, в
следствие на заболяване с водеща диагноза „Лека умствена изостаналост”.
Ищецът твърди, че Н.Г.Т. е негов едноутробен брат, с
който живеят на един и същи адрес в с. В., общ. Ихтиман. Като дете Н. претърпял
много тежка черепно-мозъчна травма при падане. Вследствие на травмата и
продължителното лечение, ответникът изостанал в умственото си развитие,
започнал да получава силни епилептични припадъци, трудно му се разбирало какво
говори. Ищецът твърди, че брат му не може да осъзнава реално действителността,
не може да разбира действията на хората. Говорът му е забавен и неясен, има
детски изказ, изключително е наивен и се доверява на непознати. Изтъква, че
според медицинските специалисти състоянието на Н. е необратимо и подобрение не
може да се очаква. С експертно решение № 0455 от 067/08.04.2016 г. на ТЕЛК му е
определена пожизнено 50 % трайно намалена работоспособност, с водеща диагноза
„Лека умствена изостаналост“ и придружаваща „Епилепсия-редки големи припадъци“.
На 16.12.2015 г. ответникът подал на тел. 112 фалшив
сигнал до РУ-Ихтиман за поставено взривно устройство в дискотека „Монте Карло“
в с. В.. По случая било образувано ДП № 152/2016 г. по пр.пр. №
1792/2015 г. по описа на РП-Ихтиман за извършено престъпление по чл. 326, ал. 1
от НК, което било прекратено с Постановление от 24.11.2016 г., поради това, че Н.Т.
страда от психично заболяване. Ищецът посочва, че наскоро разбрал, че брат му е
теглил няколко кредита от различни финансови институции, без да е получил
реално пари, за което тече разследване. Моли съда да го постави под пълно, при
условията на евентуалност под ограничено запрещение.
На
ответника Н.Г.Т. е
връчен препис от исковата молба и доказателствата, който в срока по чл. 131 ГПК, чрез назначения особен представител адв. Е.Г. е депозирал писмен отговор. Счита иска за допустим,
но неоснователен. Излага съображения, че не са представени достатъчно
доказателства, от които може да се направи извод за основателност на иска.
В съдебно
заседание ищецът,
чрез адв. М. поддържа исковата молба, назначеният
особен представител на ответника адв. Г. изразява
становище за основателност. Представителят на С.о.п. изразява становище за
уважаване на исковата молба и поставяне на ответника под ограничено запрещение.
При преценка на събраните доказателства, съдът счете
за установено следното:
От представено удостоверение за съпруг и родствени
връзки изх. № 93/12.05.2020 г. на Община Ихтиман се установява, че ищецът Ц.Е.М.
е едноутробен брат на ответника Н.Г.Т..
От Експертно решение № 0455 от 067/08.04.2016 г. на
ТЕЛК към Център за психично здраве-София област
се установява, че на Н.Г.Т. е определена 50% трайно намалена
работоспособност, с пожизнен срок, с водеща диагноза „Лека умствена
изостаналост”.
По делото е приложено досъдебно производство № 152/2016
г. по описа на РУ-Ихтиман. В хода на разследването е установено, че на
06.12.2015 г., около 17,30 ч., чрез тел. 112 в ОДЧ на РУ-Ихтиман е било
получено съобщение, от лице представило се като Н., че в дискотека „Монте Негро“
с. Вакарел, има заложено взривно устройство. Установено е, че подалият сигнала
е Н.Г.Т., който е заявил, че иска да се пошегува. Тъй като лицето не може
правилно да възприема фактите и събитията и не може да разбира свойството и
значението им /установено в хода на разследването/, с постановление за
прекратяване на наказателно производство от 24.11.2016 г. е прекратено
наказателното производство по пр.пр. №1792/2015 г. по
описа на РП-Ихтиман, ДП № 152/2016 г. по описа на РУ-Ихтиман, образувано и
водено срещу Н.Г.Т., за престъпление по чл. 326, ал. 1 от НК.
Приети са покана-уведомление до
ответника от Банка ДСК, от Уникредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД, от
„Първа инвестиционна банка“ АД, от „Българо-американска кредитна банка“ АД, от
които се установява, че ответникът е сключвал договори за банков кредит, по
които не е погасявал вноските по тях.
Ответникът работи по трудово
правоотношение в „Талар Фуудс“ ЕООД, видно от
представена справка изх. № 20-00-79/13.11.2020 г. на НАП.
Приета е медицинска документация – епикриза от ОРБ II ДВО –
гр. Бургас за болничен престой от 22.11.1997 г. до 26.11.1997 г., епикриза от ОРБ II ДВО – гр. Бургас за болничен престой от 25.04.2000 г.
до 28.04.2000 г., епикриза от „МБАЛ-Бургас“ АД за
периода от 20.03.2006 г. до 22.03.2006 г., от които се установява, че
ответникът е постъпвал за лечение в съответните здравни заведения, поради
пристъпи на епилепсия.
Събрани са гласни доказателства, чрез разпит на
свидетелите А.Д. В. /баба на ответника/ и Р.К. В. /в съпружеско съжителство с
ищеца/.
Свидетелката А.В.посочва, че Н. от три годишен започнал
да получава припадъци и по-късно се установило, че е епилепсия. Същият
проговорил на шест години, започнал обучение с ресурсен учител. Към момента не може
да чете и пише, забравя, не може да си направи сметка на парите, с които
разполага. Дава показания, че работи и дядо му го кара и прибира от работа.
От показанията на свидетелката Р.В. се установява, че Н.
живее заедно с тях /свидетелката и ищеца/. Н. понякога говорел несвързани неща,
блуждаел и не можело да му се разбира. Пред 2015 година се обадил, че има
поставена бомба в дискотека. Има различни задължения към институции, за които
получавали писма, но Н. не може да обясни какви са тези задължения. Работи като
общ работник в с. Н.х. като дядо му го кара с колата до работното място.
Свидетелката сочи, че Н. не може да смята и не може да работи с пари.
По делото е изслушана и приета съдебно психиатрична
експертиза, от която се установява, че при прегледа ответникът е психомоторно
спокоен, контактен, подканя се за разговор, с беден речников запас. Мисловният
процес е спънат по темп, трудно вербализира мисълта
си. Дадено е заключение, че Н.Г.Т. не е в състояние напълно да разбира
свойството и значението на действията си и да ръководи постъпките си, както и
изцяло да преценява и защитава личните и имуществените си интереси. При него е
налице лека умствена изостаналост. Степента на заболяването при ответника е
такова, че ограничава възможността му пълноценно да се грижи за своите работи.
Съдът се убеди лично в психическото и физическото
състояние на Н.Г.Т.. Същият е неориентиран за време, ориентиран за
собствена личност, но отговаря примитивно на по-сложно зададени въпроси.
Тази фактическа обстановка съдът установи от събраните по делото гласни
и писмени доказателства, които кредитира.
Така установената фактическа обстановка налага
следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим - исковата молба изхожда от
брата на ответника, който е активно легитимиран, с оглед разпоредбата на чл. 336, ал. 1 от ГПК.
Разгледан по същество, искът е основателен, оглед вида
и степента на заболяването на ответника същият следва да бъде поставен под
ограничено запрещение.
Поставянето
под запрещение е акт на съда, с който се ограничава или отнема по установен ред
и въз основа на установени от закона основания дееспособността на едно
физическо лице при трайно душевно заболяване, което препятства лицето само да
се грижи за себе си и своите работи. Съгл. чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от 3ЛС
пълнолетните лица, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат
за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни, а
онези пълнолетни лица с такива страдания, но чието състояние не е така тежко,
се поставят под ограничено запрещение. Препращащата норма на чл. 5 ал. 3 от ЗЛС
сочи, че по отношение на правните действия на лицата по ал. 1 се прилага чл. 3
ал. 2 от ЗЛС, а за правните действия на лицата по ал. 2 се прилага чл. 4 ал. 2
от ЗЛС. Статутът на лицата, поставени под пълно и ограничено запрещение, е
приравнен по закон на този на малолетните и непълнолетните лица. Следва да се
отбележи, че сама по себе си душевната болест не прави болния недееспособен, а
болестното състояние заедно с невъзможността лицето да се грижи за своите
интереси са основание за поставяне на дадено лице под запрещение. Т.е., за да
се постави едно лице под запрещение, следва да са налице кумулативно две
предпоставки-лицето да страда от душевна болест и на второ място невъзможност
само да се грижи за своите интереси.
Считано
от 21.04.2012 г. в сила за Р Б. е Конвенцията на ООН от
Въпреки
гореизложеното, в случая поставянето на
ответника под ограничено запрещение, с
оглед състоянието му би охранило интересите му, тъй като назначеният попечител би могъл да окаже защита на неговите
интереси и да потвърди волята му или да откаже да направи това.
От
събраните в производството по делото доказателства безспорно се установи, че
ответникът страда от психично заболяване – лека умствена изостаналост. Според
заключението на вещото лице степента на заболяването при освидетелствания е
такава, че го ограничава от възможността пълноценно да се грижи за своите
работи. Т. е. налице е първият критерий- медицински за признаването му за
недееспособен по чл.5 от ЗЛС.
Налице
е и втората предпоставка, а именно ответникът не може пълноценно да се грижи за
себе си и да охранява своите лични и имуществени интереси. Наличното заболяване
е пречка в пълен обем той сам до полага
грижи за себе си и да защитава своите интереси. От разпита на свидетелите А.В.
и Р. В. се установи, че Н. се справя с елементарни ежедневни задачи, но когато
трябва да вземе по-сложно решение има нужда от чужда помощ. Същият не може да си прави сметка на финансите,
взема кредити от различни институции, без да осъзнава какво е направил и без да
може да обясни за съществуването на тези задължения.
Съдът
намира, че състоянието му не е така тежко - от непосредствените впечатления на
съдебния състав, както и от заключението на съдебно психиатричната експертиза е
видно, че е всестранно ориентиран, мисловният му процес е спънат по темп, трудно вербализира
мисълта си.
От
всичко това, съдът достига до извод, че към настоящият момент неговите
възможности са частично ограничени в степен, обуславяща поставянето му под ограничено
запрещение.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОСТАВЯ ПОД
ОГРАНИЧЕНО ЗАПРЕЩЕНИЕ Н.Г.Т. с ЕГН: **********
***.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му.
След
влизане на решението в сила, заверен
препис от същото да се изпрати на органа по настойничество и попечителство при
община Ихтиман, обл. Софийска за изпълнение на процедурата по чл.155 и сл.
от СК.
СЪДИЯ: