Определение по дело №77/2020 на Окръжен съд - Варна

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№

 

гр. Варна, 23 януари 2020 година.

 

 

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение – първи състав, в закрито съдебно заседание проведено на двадесет и трети януари две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ

НЕВИН ШАКИРОВА

като разгледа докладваното от съдия Красимир Василев,

в.гр.дело № 77 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба на „КИНИ„ ООД, ЕИК ********* чрез адв.И. /ВАК/ против Определение № 13789 от 22.10.2019 година, постановено по гр.дело № 4861/2019 година на ВРС, с което е било прекратено производството по делото.

В жалбата се сочи, че съдът не е отчел наличните по делото доказателства и на тази база е постановил неправилно определение.Излага, че частния жалбоподател има правен интерес от търсената защита и в тази връзка се настоява съдът да отмени атакувания съдебен акт, като задължи ВРС да продължи съдо – производствените действия.

В подадения от страна на „Енерго Про Продажби“ АД отговор се сочи, че съдът е постановил правилен съдебен акт и същия следва да бъде потвърден.

За да се произнесе по спора, като се запозна с материалите по делото и застъпените от страните становища, ВОС намери за установено следното:

Пред първата съдебна инстанция по молба на ищеца „КИНИ„ ООД, ЕИК ********* е започнало съдебно производство против „Енерго Про Продажби“ АД, с което на основание чл.439 от ГПК ищеца е настоял да се приеме за установено в отношенията между страните, че той не дължи сумата от 1 736.88 лева, по изп. дело № 2696/2018 година,  по описа на ЧСИ Георгиев.Съобразно твърденията в молбата става ясно, че се претендира като недължима горната сума, на база на изтекла погасителна давност.

От материалите по делото също така става ясно, че  изпълнителното производство е било прекратено по молба на Взискателя, поради изплащане на всички претендирани суми.Не е обжалвано и влязло в сила.

При тези данни виждането на ВОС е следното:

Защитата на длъжника срещу материалната незаконосъобразност на изпълнителния процес се осъществява по исков път, чрез предявяване на иска по чл. 439 от ГПК.Този иск по съществото си е отрицателен установителен иск за оспорване на вземането, който може да бъде основан само на обстоятелства, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е постановено решението, което се изпълнява. Когато в това производство не е проведено съдебно дирене, поради това че е постановено неприсъствено решение, този иск е недопустим, а защитата на длъжника се осъществява по друг, посочен в закона ред /чрез молба за отмяна на неприсъственото решение на основанията, посочени в чл. 240, ал. 1 от ГПК или чрез предявяване на иска по чл. 240, ал. 2 от ГПК/. Когато изпълнителното основание е заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК или заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, защитата на длъжника се осъществява в исковия процес, който молителят следва да инициира за установяване на вземането си, когато длъжникът е подал възражение срещу заявлението за издаване на заповед за изпълнение или чрез предявяване от длъжника на иска по чл. 424 от ГПК. Защитата на длъжника срещу изпълнителната сила на невлезлите в сила неправилни въззивни решения се осъществява чрез искане за спиране на изпълнението им по чл. 282 от ГПК, а когато тези решения вече са отменени от ВКС- чрез издаването на обратен изпълнителен лист /чл. 245, ал. 3, чл. 282, ал. 3 от ГПК/. ГПК обаче не предвижда самостоятелен иск за прогласяване нищожността на изпълнителни действия. Отрицателният установителен иск по чл. 439 от ГПК не е такъв иск, а както бе посочено по-горе, е иск за оспорване на съществуването на изпълняемото право.Също според съдебната практика защитата на длъжника срещу процесуалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение се осъществява чрез обжалване само на точно посочени в ГПК изпълнителни действия и само на основанията, посочени в закона - съгласно чл. 435 от ГПК.

ВОС намира атакуваното определение за неправилно, т.к.  независимо от обстоятелството, че е налице влязло в сила Постановление за прекратяване на изпълнителното дело, то правната сфера на ищеца се явява накърнена.Това е така, основно, защото ищеца се е позовал на протекла в негова полза погасителна давност, или факт, които обуславя бездействие на Кредитора за определен период от време.ВРС неправилно е посочил, че към момента на предявяване на иска не е съществувало изпълнително производство и че липсва правен интерес от тази искова претенция.Атакуваното определение е постановено в разрез с установената от ВКС съдебна практика – конкретно Определение № 40 от 20.09.2018 година, постановено по к.дело № 3172/2018 година, Четвърто ГО и най – вече с Определение № 513 от 24.11.2016 година, по т.д.№ 1660/2016 година на Първо ТО.И в двете определения се приема, че предявяването на установителен иск за погасяването на вземане е допустим, за което е бил издаден ИЛ е допустимо , независимо  дали за събирането на това вземане има висящо изп.дело.ВКС обръща внимание, че правната сфера на ищеца би била накърнена и само въз основа на наличния изпълнителен титул, които материализира вземане, отричането на което почива на факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание.Нещо повече – С Определение № 513 от 24.11.2016 година, по т.д.№ 1660/2016 година на Първо ТО се сочи възможността да се сезира съдът с такъв иск и при пълната липса на висящ изпълнителен процес.Основната цел е да бъдат охранени правата на Длъжника, които има правото да поиска да се установи дали задължението му не е погасено по давност, независимо дали за събирането му има или не изпълнителен процес.

С оглед на горното, ВОС, намира, че атакувания съдебен акт следва да бъде отменен и делото да бъде върнато за продължаване на съдо – производствените действия, макар и с мотиви, различни от изложените във въззивната жалба.

С тези мотиви, ВОС,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ Определение № 13789 от 22.10.2019 година, постановено по гр.дело № 4861/2019 година на ВРС, с което е било прекратено производството по делото и  ВРЪЩА делото за продължаване на съдо – производствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок пред състав на ВКС на Р България, на основанията, посочени в разпоредбата на чл.280 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ: