№ 34
гр. Враца, 03.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на тринадесети март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
при участието на секретаря Галя Цв. И.
като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Търговско дело №
20241400900094 по описа за 2024 година
Съдебното производство е образувано по искова молба вх.№
6676/04.09.2024 г. на Х. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, с която против
ЗАД "ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, е предявен иск за сумата 150 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от 09.05.2024 г. до окончателното изплащане на сумата
В исковата молба се посочва, че на 22.09.2023 г., около 22:40 ч., в ***, до
зърнобаза на „Глобъл Арго Север“ ЕООД, мотоциклет марка „Сузуки“, модел
„ГСФ1250СА“, с per. № ВР *** В, управляван от водача Р. И. Х., движейки се в
посока от изхода на с. Крива бара към центъра на ***, с превишена скорост
спрямо пътните ограничения, губи контрол над управлението на мотоциклета,
излиза в дясно по посоката си на движение от пътното платно, преобръща се
няколко пъти в затревената площ и виновно допуска настъпването на ПТП -
самокатастрофа.
Твърди се, че причина за настъпването на пътния инцидент са
действията на водача на мотоциклета, който е нарушил правилата за движение
по пътищата, залегнали в чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП.
Посочва се, че в пряка причинно-следствена връзка с реализираното
ПТП са били причинени тежки телесни повреди и е последвала смъртта на М.
Х. Д., в качеството й на пътник в МПС, която е дъщеря на ищеца Х. Д..
Сочи се също, че за пътния инцидент е съставен Констативен протокол
за ПТП с пострадали лица с peг. № 288р-13383/23.09.2023 г., според който
отговорността за настъпване на произшествието е на водача на МПС.
Образувано е ДП № 371/2023 г. по описа на РУ Козлодуй и пр.пр. с вх. №
2244/2023 г. по описа на ОП Враца, разследването по което не е приключило.
В исковата молба се сочи, че от данните на Информационен център към
Гаранционен фонд, публично оповестени на интернет страницата на фонда,
1
към датата на събитието е било налице валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ с ответника „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД,
предоставящо покритие с начална дата 25.04.2023 г. и крайна дата 25.04.2024 г.
Според ищеца, настъпилото събитие, неговата противоправност и
виновността на дееца са безспорно доказани, а оттук е доказано и наличие на
гражданска отговорност, попадаща в покритието по чл. 493, ал.1 във връзка с
чл. 477, ал. 1 от Кодекса за застраховането.
Посочва се, че ищецът, в качеството си на увредено лице по смисъла на
чл. 478, ал. 2 от КЗ, има право съгласно чл. 380, ал.1 от КЗ да претендира от
ответника, в качеството му на застраховател по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите на виновния водач, изплащане
на обезщетение за неимуществените вреди, изразяващи се в болки и страдания
по повод смъртта на дъщеря му М. Х. Д., настъпила на *** в резултат на ПТП
от 22.09.2023 г.
Твърди се, че е депозирана извънсъдебна писмена претенция чрез писмо
с обратна разписка, изпратено чрез „Български пощи“ АД, което било
получено от ответното дружество на 09.05.2024 г. и била образувана щета №
0801-000007/2024-03, по която е получено предложение за сключване на
споразумение от ответника за сума в размер на 70 000, 00 лв., но впоследствие
същото е било оттеглено и по този начин извънсъдебното уреждане на спора
не се е осъществило. Посочва се също, че не е изплащано застрахователно
обезщетение от страна на ответното застрахователно дружество.
Ищецът счита, че ответното дружество дължи и законна лихва на
основание чл. 429, ал.3 от КЗ върху дължимото обезщетение за
неимуществени вреди от датата на депозиране на извънсъдебната претенция –
09.05.202г. до окончателното й изплащане.
Ищецът посочва, че в резултат на настъпилото ПТП, от което са били
причинени тежки телесни увреждания и е последвала смъртта на дъщеря му, е
претърпял неимуществени вреди, с което обосновава и правния си интерес от
претендиране на обезщетение за тези вреди. Според изложеното в исковата
молба, непосредствено след произшествието пострадалата М. Х. е откарана от
екип на спешна медицинска помощ в МБАЛ „Х. Ботев“ АД, гр. Враца, където
е постъпила в увредено общо състояние, с болки в областта на шията и лява
гривнена става, с множество охлузни рани, с липса на усет в областта на
корема и невъзможно движение на крайниците си, където вследствие на
извършени изследвания на пострадалата, на същата е поставена диагноза:
Счупване на други уточнени шийни прешлени и е била пренасочена за
продължаване на своето лечение. М. Д. е постъпила в УМБАЛ „Д-р Г.
Странски“, гр. Плевен на 23.09.2023г. в тежко общо състояние за оперативно
лечение и поставена окончателна диагноза Fractura vertebrae С6. Quadriplegia.
Пострадалата е била приведена за оперативно лечение на 25.09.2023 г. под
обща анестезия, при което била извършена оперативна интервенция и била
поставена на изкуствена белодробна вентилация, но въпреки предприетите
мерки същата е починала на *** в болницата.
По отношение на претърпените неимуществени вреди, ищецът
посочва, че е налице особен, изключителен интензитет на търпените болки и
страдания, както и силно негативен отпечатък върху неговата психика.
Обстоятелството, че е баща на починалото лице, което се явява
2
негова по-малка дъщеря, а смъртта е настъпила по такъв нелеп начин, още
повече засилва неговите болки и страдания които той изпитва, а наличието на
силна емоционална връзка помежду им прави вредата непреодолима във
времето. Преди инцидента ищецът бил активен, борбен и силен човек, който
се радвал на спокоен живот като човек над средната възраст, заобиколен от
семейството и близките си, и бил щастлив, като изключително много се
гордеел с постиженията на дъщеря си. След настъпИ. инцидент, същият се
затворил в себе си и съприживява постоянно трагичния инцидент и отказва да
говори и общува с близки. Обстоятелството, че губи своята по-малка дъщеря
никога няма да намалее с времето. Твърди, че М. е израснала с него и той е
бил основна и водеща фигура във възпитанието й, винаги били заедно и много
добре са се разбирали.
Твърди се, че първите няколко дни след смъртта на дъщеря си,
ищецът не е могъл да се храни, да мисли и да спи. Посочено е още, че мъката
и болката от смъртта на дъщеря му продължават и към настоящия момент.
Ищецът изпитва ярост и гняв спрямо водача и го обвинява за случилото се,
вече не може да мечтае за нищо, няма какво да го зарадва, непрекъснато му се
въртят сцени от смъртта на дъщеря му и такива от погребението й, както и
въпроси дали е страдала, за какво е мислила и дали е осъзнавала какво се
случва с нея. Чувства се опустошен, съсипан, приема себе си като една
развалина с гниеща душа и мисълта, че са отнели дъщеря му, не му дава мира.
Няма желание да мисли за бъдещето.
Посочено е, че М. Д. е била изключително жизнена, активна,
отзивчива и инициативна личност, която е била с изявени лидерски
способности, изпълнена с желание да живее, както и с желание да помага на
близките и семейството си. Обстоятелството, че през периода от настъпването
на инцидента до смъртта на М. Д. / от 22.09.2023 г. до ***/, всеки ден се е
надявал и вярвал, че дъщеря му ще успее да се пребори за живота си,
допълнително засилва особеният интезитет на търпените болки и страдания.
По отношение размера на дължимото застрахователно обезщетение,
обръща внимание на съда, че следва да бъдат преценени всички посочени в
исковата молба обстоятелства, които съществуват обективно при определяне
на пазарния еквивалент на моралните вреди. Твърди се, случилото се с дъщеря
му и нейната смърт са оставили траен отпечатък върху живота му, като се
наблюдава промяна в поведението му. Това, наред с обстоятелството, че
смъртта е настъпила по такъв нелеп начин, както и възрастта на дъщеря му –
едва на 25 години, засилва още повече болките и страданията, които ищецът
изпитва.
Вземайки предвид гореизложеното и отчитайки че справедливостта
по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
намира че сумата от 150 000, 00 лева би компенсирала вредите, които е
търпял, търпи и ще продължава да търпи във връзка със загубата на М. Д., в
качеството му на увредено лице – семейство и баща.
Обръща внимание на съда, че при определяне размера на дължимото
застрахователно обезщетение, следва да бъде взета предвид нарастващата
инфлация в страната, като съответно приложи същата и актуализира размера
на определеното обезщетение. Намира, че по този начин ще бъде
осъвременена и приведена в съответствие съдебната практика на съдилищата
3
в Република България с актуалната икономическа обстановка в страната от
2021 г. насам.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК чрез ССЕВ е постъпил отговор вх.№
7167/27.09.2024 г. от ответника ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, чрез
пълномощника му адв. Д. С., с който се оспорват изцяло исковите претенции,
както по основание, така и по размер.
Ответникът моли исковата молба да бъде отхвърлена изцяло, а в
условията на евентуалност, ако исковата молба бъде приета за основателна, да
бъде намален размера на обезщетението за неимуществени вреди с 80%,
поради безспорни данни за съпричиняване на вредите от страна на М. Д.,
поради знание от нейна страна на обстоятелствата, че водачът на мотоциклета
Р. И. Х., който е нейн фактически партньор, с който тя е съжителствала на
съпружески начала, при управлението на мотоциклета и при
самокатастрофирането е бил под алкохолно въздействие и е нямал
необходимата категория за управление на мотоциклета, практически опит и
умения за управление.
Изразява становище, че искът е допустим, но неоснователен.
На първо място, ответникът прави възражение за липса на близки
отношения и емоционална връзка между ищеца и неговата дъщеря. Твърди, че
ищецът е само формално баща на М., тъй като скоро след раждането й е
напуснал съпругата си и детето си и е заживял с друго семейство. Посочва, че
М. е отгледана изцяло от майка си и не е израснала в едно семейство и общо
домакинство с баща си, не е имала с него емоционална и духовна връзка,
каквато е обичайната между родител и дете, както и че изобщо не е поддържал
отношения с дъщеря си, никога не се е интересувал за нея, никога не я е
подкрепял емоционално и материално, никога не е бил опора в живота й и
част от нейния живот, и никога не е прекарвал с нея празници или делници.
Посочва още, че ищецът не е участвал в отглеждането, възпитанието и
издръжката на дъщеря си. Ответникът оспорва между тях да е съществувала
нормална връзка между баща и дъщеря, като намира че родствената връзка
сама по себе си не е основание за присъждане на обезщетение, а тези
обстоятелства са станали известни по повод предявена искова претенция от
майката на М. по повод на което било образувано т.д. № 29/2024 по описа на
съда. Посочва, че родствената връзка сама по себе си не е основание за
присъждане на обезщетение. Изтъква, че в основата на отношенията родител-
дете и отглеждането и възпитанието е трайността на взаимната връзка, а в
настоящия случай ищецът не е имал пълноценни ежедневни и нормални
отношения с дъщеря си. Твърди, че житейските отношения между тях не са
обичайните, типичните между баща и дъщеря, за да се приеме, че ищецът за
продължителен период от време е търпял и продължава да търпи значителни
по степен и интензивност морални болки и страдания от загубата на дъщеря
си, което единствено може да оправдае претенция за обезщетение в толкова
завишен размер. Намира, че оценката за житейските отношения между
родител – дете би следвало да се основава на външно проверими обективни
факти за степента на близост и загриженост на родителя към детето, но в
случая такива данни липсват. Посочва, че липсата на доказателство за ролята
на ищеца в живота на дъщеря му, категорично говорят за недоказаност на
дълбока и здрава емоционална връзка по между им. Намира, че когато бащата
никога не е живял с дъщеря си, той не е имал никаква роля за възпитанието на
4
детето, за отглеждане, за издръжка, не е бил в емоционален план значим
авторитет, ментор и приятел в такава степен, която единствено може да
оправдае претендираната с исковата молба парична компенсация. В тази
връзка следвало да се имат предвид задължителните разяснения за
съдилищата, дадени с ТР от 21.06.2018 г., постановено по тълк.д. № 1 от 2016
г.
На второ място, прави възражение за съпричиняване на вредата. Твърди
се, че водачът на мотоциклета Р. Х. е бил под алкохолно въздействие, поради
което се е движел в нарушение на ЗДвП с изключително превишена скорост и
неадекватна за пътния участък скорост в тъмната част на деня – около 22,40 ч.
Според ответника, загиналата М. Д. е била наясно с алкохолното повлияване
на водача в момента на ПТП, тъй като е била цяла вечер с него, поради което е
поела съвсем предвидим риск да пострада, придвижвайки се с него. В тази
връзка и на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и т.7 от ТР № 1 от 23.12.2015 г. на
ВКС по тълк.д. № 1/2014 г., ОСТК ответникът прави възражение, че
пострадалата е допринесла за настъпването на вредоносния резултат. Изтъква,
че поемането на риск, при който увреденото лице евентуално е било в
състояние да предположи или да допусне да бъде увредено от деликвента,
употребил алкохол, е особен случай на съпричиняване на вредата по смисъла
на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Навежда доводи, че пострадалият, макар и да не е
допринесъл за настъпване на събитието ПТП, с поведението си е допринесъл
за собственото си увреждане. Навежда доводи, че съпричиняването на вредата
изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на
пострадалия и настъпИ. вредоносен резултат, но не и вина. Според ответника
приносът на увредената, се изразява в противоправно бездействие, довело да
настъпване на вредоносния резултат и обуславящ същия в преимуществена
степен.
Освен това, се посочва, обстоятелството, че М. Д. е знаела, че Р. Х. няма
необходимата категория за управление на мотоциклета, още повече
мотоциклета не е бил собственост на Х., което я излагало на допълнителен
риск, че то има отношение към способностите/техническите умения и опита
на моториста да го управлява адекватно, особено в тъмната част на
денонощието, да реагира правилно и адекватно на опасността.
Твърди се, че Р. Х. не е имал необходимите умения да управлява
мотоциклета адекватно и безопасно поради това, че не е разполагал с нужната
категория за същия, не е преминал практически курс за управление на
мотоциклета, което е допринесло директно за ПТП.
Посочва се още, че М. е подтикнала Р. Х. да управлява мотоциклета, с
което сама и по нейна инициатива се е изложила на риск, които обстоятелства
могли да бъдат установени от дадените свидетелски показания от собственика
на мотоциклета - Б. В. Х., обективирани в протокол за разпит, както и описани
в приложени автотехническа експертиза, всички намиращи се в образуваното
ДП № 371/2023 по описа на РУ Козлодуй.
Твърди се, в условията на евентуалност, че мотоциклетът е бил
технически неизправен и не е преминал годишен технически преглед.
Посочва се още, че пострадалата с това си поведение, което представлява
проява на съзнателен и свободно формиран избор, изразяващо се в поемането
на предвидим и реално очакван риск, или в неговото неоправдано игнориране,
съставлява обективен принос, който е противоправен и е в пряка причинна
5
връзка с вредоносния резултат.
Посочва се и, че вследствие на употребата на алкохол водачът на
мотоциклета не е могъл да го управлява адекватно, особено в тъмната част на
деня, да се концентрира при управлението, да координира действията си
спрямо машината, особено с още един пътник на мотора, да мисли и
преценява адекватно пътната обстановка и скоростта си, да реагира адекватно.
Алкохолът е забавил бързината на реакциите му, вкл. е засегнал способността
му да осъзнава пътната обстановка и преценката му за реалните пътни
фактори, включително е довел до чувство за завишени способности, до
приповдигнатост на настроението му, до надценяване на възможностите му,
до подценяване на опасността, и в крайна сметка до неглижиране на
законовите му задължения по ЗДвП. Всички тези признаци и физиологични
последици от алкохолното въздействие са били външно и обективно
забележими и за пострадалата в което се изразява нейният принос в
увреждането.
На трето място, с отговора на исковата молба искът се оспорва и по
размер, като се прави възражение за прекомерност на претендираното
обезщетение, поради несъответствие на критериите по чл. 52 от ЗЗД, както и с
посочените обстоятелства във връзка с въведеното възражение за
съпричиняване от страна на пострадалата във вредите. Също така, ответникът
счита за неоснователна тезата на ищеца, с която се обръща внимание на съда
във връзка с нарастващата инфлация в страната, като се развиват подробни
съждения в тази насока.
Най-сетне в отговора се посочва, че ответникът признава
съществуването на валидно застрахователно правоотношение по силата на
процесната застрахователна полица, сключена със ЗАД "ДаллБогг: Живот и
Здраве" АД относно процесния мотоциклет и не възразява това обстоятелство
да бъде отделено като безспорно.
В срока по чл.372, ал.1 ГПК е подадена допълнителна искова молба вх.
№ 7816/22.10.2024 г. от адв. Н. Д., като пълномощник на ищеца Х. Д. Д., с
която се прави допълнение и пояснение към първоначалната искова молба.
Поддържат се всички направени доказателствени искания като се заявява, че
ще се ползва и от всички приложени с исковата молба писмени документи.
По отношение на направеното в отговора на исковата молба от
ответника оспорване на иска относно неговото основание ищеца допълва, че
твърденията за липса на близки отношения и емоционална връзка между
ищеца и неговата дъщеря, произлизат само и единствено от свидетелски
показания, които са събрани в друго производство и то от бившата съпруга на
ищеца, който действително се намира в лоши отношения с нея и същата води
дело срещу ответника, поради което е заинтересована и пристрастна.
По отношение на направеното в отговора на исковата молба от
ответника оспорване на иска относно неговия размер ищеца допълва, че
претендираното обезщетение компенсира вредите и е напълно съобразено с
характера и степента на вредите, които по силата на физическите закони е
невъзможно да бъдат компенсирани.
По отношение на въведеното в отговора на исковата молба от ответника
твърдение за съпричиняване на вредата от страна на пострадалата ищецът
пояснява, че за да е налице съпричиняване като основание за намаляване на
дължимото от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на
6
автомобилистите обезщетение, е необходимо пострадалият обективно да е
допринесъл с поведението си за вредоносния резултат, а не с условното и
предполагаемото си поведение. Така според съдебната практика /Решение №
169/28.02.12г. по т.д. № 762/10 г. на ВКС, ІІ т.о./ релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл.51, ал.2 от ЗЗД следва да е само
конкретно установения принос на пострадалия, без който не би се стигнало
/наред с неправомерното поведение на деликветна/ до увреждането. Сочи се,
че по делото липсват каквито и да е било данни, че пострадалата е била
наясно, че водачът е употребил алкохол или че не е притежавал
правоспособност, но наред с това освен знание у пострадалата за тези
обстоятелства, следва да бъде установено, че същите се намират в пряка
причинна връзка с настъпИ. инцидент. Най-сетне се сочи, че изводът за
наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения, а
намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилата на
чл. 51, ал.2 от ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия
или бездействия на увреденото лице, с което то е способствало за
настъпването на вредите
В срока по чл.373, ал.1 ГПК е постъпил допълнителен отговор вх.№
8383/14.11.2024 г. от ответника ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, чрез
пълномощника му адв.Д. С., с който се оспорва допълнителната искова молба
и се поддържат всички заявени твърдения и възражения.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Допуснати и
изслушани са заключенията на комплексна съдебна автотехническа и
медицинска експертиза /КСАТМЕ/ и на комплексна съдебно медицинска и
химикотоксикологична експертиза /ССМХТЕ/.
След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната
пълнота, във връзка с изложените от страните доводи, настоящият
съдебен състав приема за установена следната фактическа обстановка:
С постановеното определение по реда на чл.374 ГПК съдът е приел, за
безспорно обстоятелството, че на 22.09.2023 г., около 22:40 часа, в с.Хайредин
на ул.”Г. Д.” е настъпило ПТП с участието на мотоциклет марка „Сузуки”,
модел „ГСФ 1250 СА”, с рег.№ ВР *** В, управляван от Р. И. Х..
Между страните не се спори, че към датата на събитието – 22.09.2023 г.
за мотоциклет марка „Сузуки”, модел „ГСФ 1250 СА”, с рег.№ ВР *** В, е
било налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" с ответника ЗАД
"ДаллБогг:Живот и Здраве" АД. Безспорно е и обстоятелството, че ищецът Х.
Д. Д. е отправил до ответното застрахователно дружество писмена
застрахователна претенция на основание чл.380, ал. 1 КЗ, получена на
09.05.2024 г., във връзка с която е образувана щета по № 0801-000007/2024-03
и която не е уважена.
За установяване механизма на ПТП и във връзка с направеното
възражение за съпричиняване по делото са събрани гласни доказателства и е
изслушано заключението на две експертизи.
Разпитан е като свидетел Б. Х. - собственик на мотоциклета, с който е
реализирано процесното ПТП. Свидетелят твърди, че е отишъл в дома на Р. Х.
и М. Д. на датата на произшествието около 18:00-19:00 часа, като поводът е
бил, че е искал Р. да му помогне за ремонта на неизправен датчик на
мотоциклета. Посочва, че са извършили ремонта, след което са седнали на
7
масата. Твърди, че докато са били на масата, Р. не е употребявал алкохол, нито
е имал видими признаци да е употребил алкохол, нито е мирисал на алкохол.
Според свидетеля, ключът на мотоциклета е бил в джоба на якето му, което е
било на стол отвън пред къщата. Свидетелят сочи, че е отишъл до тоалетна и е
чул шум от потегляне на мотора, но не е видял кой управлява мотоциклета.
Разказва, че след като Р. и М. са се забавили и не са се върнали, се е обадил на
баща си, който е дошъл с автомобил и двамата са тръгнали да ги търсят. След
известно време са видели светлина отстрани на пътя на изхода от с.Хайредин,
като са установили, че същата идва от фара на мотора. Свидетелят разказва,
че Р. е бил в безсъзнание, а М. е била контактна и е говорела, но не си спомня
да му е казала нещо.
Свидетелят В. заявява, че има правоспособност за управление на
мотоциклет, като този факт се потвърждава от направената от съда служебна
констатация в представеното от същия свидетелство за управление на МПС.
От представените с исковата молба материали от ДП № 371/2023 г. по
описа на РУ-Козлодуй, пр.пр.№ 2244/2023 г. по описа на ОП-Враца, както и от
заключението на изслушаната КСАТМЕ се установява, че ПТП е настъпило на
22.09.2023 г. около 22:40 часа в с.Хайредин на ***, припокриваща се с път 3-
101, на 90 метра от крайния ръб на оградата на Зърнобаза "Глобал Агро
Север" ЕООД, в тъмната част на денонощието, при сухо време и суха пътна
настилка, в условията на прав хоризонтален участък на пътя, без надлъжен и
напречен наклон, с директна видимост към мястото на ПТП от двете посоки
минимум от 250 м. на дневна светлина. Констатирано е, че движението в този
участък от пътя е двупосочно, а платното за движение се състои от две ленти,
по една за всяка посока, разделени една от друга с непрекъсната осева линия.
От двете страни платното за движение на ППС е ограничено от затревени
банкети на нивото на пътното платно и след тях от дясната страна се намират
земни тревни площи. Пътното покритие е от дребнозърнеста асфалтова смес,
без неравности. Максимално разрешената скорост на движение в този участък
е 50 км/ч.
В заключението е отразено, че мотоциклет "Сузуки ГСФ1250СА", с рег.
№ ВР *** В, управляван от Р. Х., се е движил по платното за движение на ***
в посока от изхода за с.Крива бара към центъра на с.Хайредин със скорост на
движение около 105 км/ч. В един момент от това движение мотоциклетистът е
загубил контрол върху управлението на мотоциклета, като се е изнесъл
надясно, излязъл е на десния банкет и е продължил движението си по него с
насоченост в посока надясно, след което е напуснал пътното платно,
продължил е движението си вдясно по затревен земен участък и в режим на
задействана спирачна система, след изминаване на разстояние от около 58,5
м. по банкета и затревения земен участък, мотоциклетът е загубил напречната
си устойчивост, паднал е на лявата си страна, продължил е движението си
плъзгащо по земния участък и се е установил в покой, паднал на лявата си
страна в затревения участък. По тази траектория на движение от мотоциклета
са се отделили пътничката, возеща се на мотоциклета, а впоследствие и водача
му, но липсват данни за тяхното разположение след изпадането им от
мотоциклета.
Заключението на експерта е, че от техническа гледна точка вероятната
причина за настъпилото ПТП са субективните действия на водача на
мотоциклета с органите за управление, което е довело до движение на ППС с
8
превишена скорост от 105 км/ч, при което е загубил напречната устойчивост,
напуснал е платното за движение и се е преобърнал извън пътя в затревената
площ.
В заключението на КСАТМЕ е посочено, че при нормално физическо
състояние на водача на мотоциклета, без данни на алкохолно опиянение,
времето за реакция на възникналата опасност е 1,2 секунди, а при наличието
на алкохолно опиянение в констатираната по ДП числена стойност от 1.08
промила времето за закъснение на реагиране на възникналата опасност се
увеличава с около 0,6 сек, за което време мотоциклетът изминава път на
пътното платно от около 17,5 метра. Вещите лица считат, че ако водачът не е
бил под въздействие на алкохол и е карал със съобразена скорост най-вероятно
би могъл да предотврати произшествието.
В заключението е отразено и това, че към момента на ПТП водачът е
неправоспособен.
От заключението на КСМХТЕ се установява, че при изследването на
кръвна проба, иззета от водача Р. И. Х. в специализирана лаборатория към
ОДМВР-Враца, е установено съдържание на алкохол в кръвта в концентрация
1,08 ‰. В заключението е отразено, че кръвната проба е взета на 23.09.2023 г.
в 02:25 часа в МБАЛ "Х. Ботев", гр.Враца при спазване на всички процедурни
изисквания на Наредба № 1/2017 г. за реда за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техни
аналози. Вещите лица поясняват, че така определената концентрация на
алкохол в кръвта на Р. Х. се отнася към момента на медицинското изследване и
вземането на пробата кръв. Посочват, че изминалото време от 3 часа и 45
минути между реализираното произшествие (в 22:40 часа на 22.09.2023 г.) и
вземането на пробата кръв (02:25 часа на 23.09.2023 г.) дава основание да се
приеме, че е налице фаза на елиминиране на алкохола към момента на вземане
на пробата, което налага ретроспективна корекция на концентрацията на
алкохола към момента на деянието. След прилагане на съответната формула,
дават заключение, че към 22:40 часа на инкриминираната дата концентрацията
на алкохол в кръвта на Х. е била около 1,6 ‰. Сочат също, че при хипотеза на
приключила употреба на алкохол от водача кратко време преди инцидента, въз
основа на контролирани експериментални проучвания, при които е
установено, че по време на фазата на абсорбация (резорбация) и в рамките на
до 10 минути след края на приема на алкохол, концентрацията му в кръвта
достига около 80% от максималната (1.6 ‰), при което концентрацията на
алкохол в кръвта към 22:40 часа на 22.09.2023 г. се приема за около 1.3 ‰. В
обобщение вещите лица заключават, че към времето на инцидента
концентрацията на алкохол в кръвта на Р. Х. с най-голяма вероятност е била в
интервал 1.3 – 1.6 ‰, отчитайки възможните етапи на токсикокинетичното
поведение на алкохола. Така установената концентрация отговаря на трета
фаза на алкохолно повлияване (Възбуда) по скалата на Dubowski (2006),
изразяваща се в емоционална нестабилност, загуба на критична преценка,
повлияване на възприятието, паметта и разбирането, понижен сензорен
отговор, повишено реакционно време, намалена зрителна острота и
периферно зрение, промени в акомодацията, сензорно-моторна
некоординираност, нарушено равновесие, завалена реч, сънливост. Касае се за
горна граница на лека степен към средна степен на алкохолно повлияване
(леката степен на алкохолно опиване е от 0.50 ‰ до 1.50 ‰, а средната степен
9
на алкохолно опиване е от 1.5 ‰ до 2.50 ‰). Това отговаря на клинични
прояви, изразяващи се в лека еуфория, разговорливост, повишена
самоувереност, намалени задръжки, отслабено внимание, преценка и контрол,
промяна в настроението, известно сензорно-моторно повлияване, забавено
обработване на информацията, загуба на ефективност при тестове за реакция,
без наличие на значимо нарушение на координацията. В заключението се
посочва, че обичайните обективни симптоми при тази степен на алкохолно
опиване се изразяват в зачервяване на лицето, учестяване на пулса, засилен
апетит, повишено сексуално влечение и пр.
В съдебно заседание, проведено на 13.03.2025 г. вещите лица
поясняват, че проявленията на алкохолно опиване са строго индивидуални и
се влияят от различни фактори – напр. дали лицето употребява алкохол
системно или инцидентно. Посочват, че доколкото такива данни липсват по
делото, изчисленията са направени на база статистически данни.
От приложената по делото медицинска документация, както и от
заключението на КСАТМЕ се установява, че след ПТП – в 23:40 часа на
22.09.2023 г. М. Д. е приета във ФСМП-Бяла Слатина, като към момента на
приема е била контактна и адекватна. Впоследствие е транспортирана до
ЦСМП-Враца, където е приета с работна диагноза: Счупване на гръбначния
стълб в поясната област. Счупване на долния край на лъчевата кост. При
приема е отразено, че е в увредено общо състояние, няма чувствителност в
долните крайници и не може да извършва активни и пасивни движения, като
долните крайници не реагират на болкодразнител, оплаква се от болка в
областта на шията. При ЛПП в КДБ/СО при МБАЛ "Х. Ботев", гр.Враца №
012405/23.09.2023 г. е отразена диагноза: Счупване на други уточнени шийни
прешлени. Впоследствие е изготвен фиш от ЦСМП-Враца от 23.09.2023 г.,
04:45 ч. със същата работна диагноза, в който е отразено, че М. Д. е била в
увредено общо състояние с данни за счупване на 6-ти шиен прешлен с
дислокация на фрагмент и стеноза на медуларен канал.
Транспортирана е до УМБАЛ "Д-р Г. Странски", гр.Плевен, където е
приета на 23.09.2023 г. с диагноза: Счупване на тялото на 6-ти шиен прешлен.
Квадриплегия. Отразено е, че е пострадала при ПТП, като е съобщила, че не
си чувства ръцете и краката. При приемането е била в тежко общо състояние,
имала е охлузвания на дясно коляно и предната коремна стена вдясно и
множество охлузвания на крайниците, напрегната паравертеблавна
мускулатура в шиен отдел, спонтанна болка при пипане по шиповидните
израстъци на 6-ти и 7-ми прешлени, болка с ограничени движения на шийния
отдел на гръбначния стълб, долна вяла спастична параплегия, липса на
повърхностна и дълбока сетивност на ниво 7-ми шиен 1-ви гръден прешлен от
проводников тип. След направени изследвания, на 25.09.2023 г. е предприето
оперативно лечение, но въпреки това на *** е починала.
Заключението на съдебния лекар е, че е налице пряка причинно-
следствена връзка между настъпилото ПТП и смъртта на М. Д..
В КСАТЕМЕ е посочено, че при извършения оглед на ПТП няма данни
водачът и пътникът да са били с каски или други аксесоари, използвани като
задължителни предпазни средства при управление или возене на мотоциклет
като пътник. Според експертите, неизползването на предпазна яка и
съответните протектори е допринесло за получените наранявания на
пострадалата М. Д., като ако тя бе използвала такива предпазни средства, те
10
биха довели до намаляване на получените увреждания, но не може да се каже
със сигурност дали биха предотвратили смъртен изход. В открито съдебно
заседание, проведено на 23.01.2025 г., съдебният лекар от състава на
експертизата пояснява, че дори лицето да е било с поставена предпазна каска,
пак би се получило същото травматично увреждане, както и че
неизползването на предпазно яке със съответните протектори не е допринесло
за получаване на нараняванията и не би ги предотвратило.
По делото не се спори, а и от приложеното удостоверение за
съпруг/родствени връзки изх.№ 22/22.04.2024 г., изд. от Кметство с.Хайредин,
е видно, че ищецът Х. Д. Д. е баща на М. Х. Д..
За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди по
делото са събрани гласни доказателства.
На основание чл.176 ГПК по делото е изслушан ищецът Х. Д. Д., който
посочва, че е живял с дъщеря си М. в едно домакинство от нейното раждане
през 1998 г. до 2011 г. Твърди, че през 2011 г. бившата му жена А. го е
напуснала, заедно с М., и е отишла да живее при своята майка. През 2013 г.
ищецът е установил връзка с друга жена, с която живее на семейни начала и
двамата имат син, роден през 2014 г. Твърди, че след 2011 г. е поддържал
контакти с дъщеря си М., ходил е в училището й и се е интересувал от нея.
Посочва, че се е виждал скришом с дъщеря си М., тъй като майка й е била
забранила тя да се вижда с него. Разказва, че е живеел в гр. София, но всеки
месец си е ходил на село. Твърди също, че когато не е имал възможност да се
види с М., е оставял пари на брат си да й ги предаде. Посочва, че има и друга
дъщеря, родена през 1980 г., но при създаване на връзката си с А. е искал тя да
има дете. Заявява, че е купил къща в с. Хайредин, за да може да бъде по-близо
до М. и да й помага. Посочва, че е ходил в дома на М. и нейния съжител, като
е ходил там и след раждането на внучката си по покана на М., но всичко това е
било скришом от нейната майка. Сочи още, че не е живял постоянно в къщата
в с. Хайредин, но през 2021 г. е напуснал работа и оттогава е започнал
постоянно да живее в с.Хайредин. Посочва, че на родителски срещи на М. не е
присъствал, тъй като е работел, както и че след раздялата с А. не са
празнували заедно семейни празници. Счита, че М. не е посмяла да го покани
на абитуриентския си бал, поради забраната на майка й.
По искане на ищеца като свидетел по делото е разпитан неговия брат И.
Д.. Същият твърди, че докато брат му и А. са били заедно, са били перфектно
семейство. Разказва, че ищецът е закупил къща в с. Манастирище и
семейството им е живеело в този дом, като брат му първоначално е ходел на
работа, впоследствие се е пенсионирал и отново е започнал работа, а А. се е
занимавала с домакинството. За финансите на семейството основно се е
грижел Х., а А. е получавала само майчински и не е имала странични доходи.
Според свидетеля, отношенията между Х. и М. са били идеални и брат му е
бил грижовен баща. Посочва, че когато родителите й са се разделили, М. още
е била ученичка в селото. След раздялата, М. е останала да живее с майка си,
но не е искала родителите й да се разделят и е плакала за баща си. Свидетелят
твърди, че Х. също е плакал, не е искал да се разделят и дори е искал да си
слага край на живота. И. Д. счита, че раздялата е настъпила, тъй като А. е
започнала да си търси други мъже. Посочва, че около година или две след
раздялата му с А., брат му е заживял с друга жена, като с нея имат дете. Сочи
също, че брат му има и по-голяма дъщеря от първата си жена, която в момента
11
е в Германия, че има внучка от нея и когато тя си идва се виждат.
Свидетелят твърди, че след раздялата А. не е давала на М. да се среща с
баща си и затова детето се е криело, за да се видят. Посочва, че пред него М. е
казвала, че майка й не позволява да се вижда с баща си. Разказва, че Х. е ходел
в с.Хайредин, когато М. е била ученичка и се е интересувал от успеха й в
училище. Сочи, че е имало и случай, в който двамата с брат му са ходили в
училището на М., когато тя е била в 9-ти клас, за да поинтересуват как се
развива детето, какъв й е успеха. Счита, че брат му е давал издръжка за М.,
както и допълнителни пари, като посочва, че понякога това е ставало и чрез
него. Същевременно не отрича, че е имало заведено дело за издръжка, което
според него е било инициирано от А.. Свидетелят предполага, че тя не е била
доволна от парите, които Х. й е давал, поради което е завела това дело.
Твърди, че присъдената издръжка е била изплащана, докато М. е навършила
пълнолетие, но дори и след това, когато са се срещали баща й й е давал пари.
Свидетелят посочва, че лично е виждал как брат му е дал 50.00 лв. на М. при
една от срещите им. Заявява, че впоследствие М. е учела за детска учителка в
гр.Враца, но не знае кой е заплащал за образованието й.
Сочи също, че М. е живяла с майка си до 18-та си година, след което се
е сгодила. По това време брат му вече е бил с другата си жена в гр.София, но
си е идвал всеки месец по един или два пъти в къщата си в с.Манастирище.
Посочва, че впоследствие брат му е купил къща в с.Хайредин, за да може да
вижда М. и да не може А. да се намесва в отношенията им. Свидетелят
заявява, че брат му е ходел на гости при М. и мъжа й.
Разказва, че е научил за инцидента с М. от хората в селото, след което
лично е съобщил на брат си по телефона. Според свидетеля Д., брат му е бил
потресен. Посещавал е М. в болницата в гр.Плевен всеки ден и се е надявал,
че тя ще се възстанови. Свидетелят посочва, че не знае след инцидента кой е
заплащал разходите за лечението на М. и за погребението й. Разказва, че брат
му е приел трагично вестта за смъртта на М., започнал е да пие лекарства за
кръвно и за нерви. Заявява, че ищецът е много разстроен и до ден-днешен.
Счита, че брат му не е превъзмогнал смъртта на М. и не може да се върне към
обичайното си ежедневие. Опитва се да търси контакт с внучето си, но А. не
разрешава, поради което се налага съпругата на свидетеля да довежда детето в
дома им, за да може брат му да го види. Заявява още, че брат му се опитва да
купува подаръци на детето и да се грижи за него, но А. не позволява.
По молба на ответника по делото са разпитани свидетелките А. С. и В.
К..
От показанията на свидетелката С., която е живяла на съпружески
начала с ищеца в периода от 1997 г. до 2011 г., се установява, че от връзката им
е родена М.. Свидетелката заявява, че докато дъщеря им е била малка, ищецът
много й се е радвал и е изглеждало, че я обича. Разказва, че след като М. е
навършила 10 години, е започнала да се отчуждава от баща си, заради
поведението му, тъй като той не е й давал да говори и да гледа телевизия, да
излиза навън и да се събира с деца. Свидетелката посочва, че повечето време
през седмицата М. е била при баба си, поради което не може да се каже, че
между нея и баща й е имало близка връзка и типичния контакт "родител –
дете". Според свидетелката, ищецът никога не е ходил на родителска среща,
не се е срещал с учителите, не се е интересувал от образованието на детето и
не се занимавал с него. Счита, че М. не е възприемала баща си като свой
12
близък приятел.
Свидетелката посочва, че се е разделила с ищеца през 2011 г. и оттогава
не поддържа никакви отношения с него. Според нея, причината за раздялата
им е психическият тормоз от негова страна, изразяващ се в неоснователни
обвинения в изневяра. Мисли, че М. се е зарадвала, когато й е казала, че си
тръгват.
Свидетелката посочва, че в началото след раздялата е карала детето да
ходи при баща си, да му помага, да му чисти, да го изпере с пералнята.
Твърди, че не е възпрепятствала контактите между М. и баща й, а дори
напротив - карала я е да ходи при него, но тя не е искала. Твърди също, че
ищецът не е искал да контактува с М. и е забранявал на роднините си да й
дават телефонния му номер и е блокирал нейния номер. Според свидетелката,
М. много е страдала от това отношение на баща си и е била объркана, тъй
като хем го е обичала, хем не е можела да търпи неговото поведение.
Свидетелката посочва, че когато М. вече е живеела с Р., баща й си е купил
къща в с.Хайредин, но между двамата е продължавало да няма контакти.
Разказва, че тъй като М. много е страдала, е решила да си направи фалшив
профил, за да привлече вниманието на баща си, и той е започнал дори да
флиртува с нея на този фалшив профил, но тя му е написала да не продължава,
защото е неговата дъщеря. Според свидетелката, тогава ищецът е решил, че
трябва да види М. и да й обърне внимание, поради което е отишъл в дома, в
който тя е живеела с Р., и е бил купил някакъв подарък на детето, след което е
продължил да не я търси.
Според свидетелката С., М. е споделяла с нея за случаи, в които баща й
се е правил, че не я вижда и не я познава. Счита, че Х. не е искал М. да ходи
при новата му жена и детето им. Разказва, че е казвал на М., че е изстинал и
няма чувства към нея. Посочва, че след раздялата през 2011 г. Х. не е бил с М.
на нито един семеен празник и дори не й се е обаждал, че не е бил поканен и
не е присъствал и на абитуриентския й бал, тъй като не е присъствал в живота
й.
Свидетелката С. посочва, че след раздялата Х. Д. е плащал
принудителна издръжка на М. до навършването на 18 години. Сочи също, че
през 2012 г. или 2013 г., когато М. вече е била навършила 14 години, е завела
дело срещу баща си за издръжка. Според свидетелката, М. е търсела неговото
внимание, тъй като му е била ядосана от това, че той не я търси. А. С. смята, че
тогава ищецът е намразил дъщеря си. Посочва, че след като М. е навършила
18 години, ищецът е спрял да дава издръжка, макар че тя е продължила
образованието си. Сочи също, че от 2011 г. до погребението на М., Х. не е
давал друга финансова помощ и дори не е знаел какво образование има
дъщеря му, къде е завършила, кога е раждала и къде. Разказва, че след
инцидента, тя и човекът, с когото живее, са продали земя и са поели разходите
за операцията на М. в размер на 4200.00 лв. Отново те са поели и разходите за
погребението й.
Свидетелката С. разказва, че когато е заживяла с новия си мъж, той е
поел грижите за М., осигурявал е средства за образованието й, правел е всичко
за нея и тя му е казвала „тате Б.“. Когато свидетелката е заживяла с Б. през
2016 г., М. е била на 18 години и живеела по около седмица с Р. и също
толкова в дома на свидетелката в с. Манастирище. Впоследствие свидетелката
е заживяла с Б. в същото село, но в друга къща, където М. също е идвала.
13
Посочва, че Б. е карал М. всеки ден с колата до гр. Враца, чакал я е да свърши
лекциите и я връщал на село, а когато не можел да я кара, тъй като е на работа,
са й плащали разходите за пътя. След като М. е заживяла с Р., свидетелката и
Б., всяка събота и неделя са ходили в дома на Р., за да им помагат.
Свидетелката С. разказва, че след инцидента ищецът е ходил да
посещава М. в болницата в гр.Плевен, но не всеки ден. Посочва, че тя самата
е ходела през ден в болницата, а той е ходил само няколко пъти. Разказва за
случай, в който се е обадила в болницата и оттам са й казали, че няма да й
дадат сведение за състоянието на М., тъй като вече са дали такова на баща й.
Свидетелката посочва, че също води дело срещу застрахователното
дружество за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дъщеря й.
Заявява, че след смъртта на М., Х. й е поискал смъртния акт, като на нея й е
станало ясно, че го иска, за да заведе дело за обезщетение. Казала му е, че е
грешно, това което прави, и че тези пари на него не са му необходими, а на нея
са необходими, защото гледа внучето. Не отрича, че понякога Х. показва
интерес към внучето, но счита, че прави това с цел да получи пари.
В тази насока са и показанията на свидетелката В. К., която е сестра на
свидетелката А. С.. Тя посочва, че преди раздялата на сестра й и ищеца
отношенията им не са били добри, тъй като той й е забранявал много неща,
много я е ревнувал и са имали финансови проблеми, което е пораждало
напрежение. Твърди, че преди раздялата Х. е бил строг баща, М. е имала страх
от него и отношенията им не са били много добри. Свидетелката посочва, че
лично е присъствала на случаи, когато М. е искала да излиза с приятелки, но
той й се е карал и е забранявал. Заявява, че след раздялата сестра й, заедно с
М., е отишла в родния им дом в с. Манастирище, а ищецът е останал в дома
си. Според свидетелката К., след раздялата Х. изобщо не е търсил М..
Разказва, че сестра й е карала М. да ходи при него, но той не я е приемал.
Според свидетелката, М. е казвала пред нея, че баща й й е казвал, че е
изстинал към нея и не я иска. Свидетелката твърди, че А. не е забранявала на
М. да контактува с баща си и дори я е насърчавала. Свидетелката не знае М.
да е контактувала с баща си без знанието на сестра й. Твърди, че пред нея и
пред дъщеря й М. е споделяла, че баща й си е обръщал главата, когато я е
срещал. Смята, че М. много е обичала баща си и това й е тежало. Споделяла е
пред нея, че без значение какво е станало с родители й, тя обича баща си.
Според свидетелката, това е било в по-началния етап на раздялата, но
впоследствие М. се е отчуждила от него.
Свиделката установява, че Х. не е присъствал на нито един семеен
празник след раздялата. Посочва, че той е давал издръжка, но не знае да е
давал друга финансова помощ. Твърди, че пред нея М. е казвала, че иска да го
осъди за издръжка, защото не й дава пари. Според свидетелката, когато М. е
започнала да учи висше образование, Х. не е имал финансов ангажимент, а
разходите ги е поемал мъжът на сестра й - Б. Н..
Свидетелката К. разказва, че след като М. е заживяла с Р. и им се е
родило дете, Х. не е проявявал интерес към внучето си. През 2016 г. сестра й
се е събрала с Б. и тогава непрекъснато са контактували с М.. Грижите им са
били взаимни - или те са ходели при М. или тя е идвала при тях. Когато М. е
имала нужда от нещо, без значение дали от пари или нещо друго, се е
обаждала на Б.. Твърди, че М. се е обръщала за всичко към него и му е казвала
"тати". Посочва, че М. е завършила средното си образование в с. Хайредин, а
14
след това се е записала да учи в гр.Враца, редовно обучение. Пътувала е, като
разноските й са били поемани от Б.. Свидетелката не знае къде е бил баща й
по това време.
Свидетелката К. установява, че ищецът е присъствал на погребението,
но сестра й е поела всички разходи лечението на М. и за погребението.
Съвкупният анализ на така събраните гласни доказателства, при
прилагане разпоредбата на чл.172 ГПК и отчитане родствената връзка между
ищеца и свидетеля И. Д., респ. произтичащата от същата заинтересованост на
свидетеля от изхода на делото, както и влошените отношения на ищеца със
свидетелката А. С. и нейната сестра свидетелката В. К., дават основание на
съда да приеме, че безспорно са установени следните обстоятелства: ищецът
Х. Д. и свидетелката А. С. са живели на съпружески начала в периода от 1997
г. до 2011 г.; от съвместното им съжителство на 08.10.1998 г. е родена дъщеря
им М. Д.; през 2011 г. е настъпила фактическа раздяла между родителите, при
която М. е останала да живее при своята майка; първоначално след раздялата
между ищеца и неговата дъщеря са поддържани спорадични контакти, които
са били преустановени през 2013 г., когато ищецът е създал друго семейство и
е заживял с него в гр.София; до навършване на 18-та си година М. Д. е живяла
със своята майка в с.Манастирище; завършила е средното си образование в
с.Хайредин, след което е продължила обучението си в гр.Враца; ищецът е
давал средства за издръжка в определен от съда размер до навършване на 18-
годишна възраст на дъщеря си, но няма данни да е участвал със средства за
покриване на други финансови нужди или да е давал издръжка след като
дъщеря му е продължила образованието си в гр.Враца; през 2016 г. майката А.
С. е заживяла с друг мъж, с когото М. е поддържала много добри отношения и
който й е помагал да завърши образованието си; през същата година М. е
установила връзка и е заживяла на съпружески начала с Р. Х., като през 2020 г.
от връзката им е родено детето А. Х.а; средствата за лечението и за
погребението на М. са били изцяло поети от майка й и нейният партньор Б. Н..
Свидетелските показания са противоречиви в частта, в която се излагат
причините за фактическата раздяла на ищеца и св.С., но съдът намира, че в
тази част същите са ирелеватни за настоящия правен спор.
Налице е противоречие и в частта, в която се излагат причините за
ограничаване на контактите между М. и баща й Х. Д. – дали това е станало
поради поведението на майката А. С., която е възпрепятствала тези контакти
(св.И. Д.), или поради поведението на бащата Х. Д., който не е искал да вижда
дъщеря си (св.А. С. и св.В. К.). Настоящият съдебен състав намира, че от
съществено значение за спора е обстоятелството, че контактите между ищеца
и дъщеря му са били преустановени за значителен период от време, а не
причината поради която това се е случило. Дори и да се приеме, че причината
се корени в поведението на майката, за Х. Д. е съществувала възможност по
съдебен ред да поиска постановяване на режим на лични отношения с детето
му, но по делото няма данни същият да е предприел такива действия.
Най-сетне следва да се отбележи, че противоречие в свидетелските
показания е налице и в частта относно наличието на контакти между ищеца и
дъщеря му в периода след като той е закупил къща в с.Хайредин. Свидетелят
Д. говори за посещения на брат му в дома на дъщеря му и нейния съжител, но
без да посочва конкретни факти, свързани с брой или периодичност на тези
посещения.
15
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.432, ал.1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по
правило тъждествена по обем с отговорността на делинквента. За да се
ангажира отговорността по чл.432, ал.1 КЗ е необходимо към момента на
увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между прекия
причинител на вредата и застрахователя. Наред с това трябва да са налице и
всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди, а именно:
извършено виновно противоправно деяние от делинквента, от което в
причинно-следствена връзка да са настъпили вреди за пострадалия от сочения
вид и в търсения размер. Тежестта за установяване на тези обстоятелства се
носи от ищеца, като единствено за наличието на вина законът въвежда
оборима презумпция с разпоредбата на чл.45, ал.2 ЗЗД.
Нормата на чл.429, ал.1 КЗ установява, че с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за
причинените на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са
пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а разпоредбата
на чл.432, ал.1 КЗ предоставя право на увредения, спрямо който
застрахованият е отговорен, да иска обезщетението пряко от застрахователя.
За да се породи това право следва да бъдат изпълнени изискванията на
нормата на чл.380 КЗ, а именно - отправена писмена претенция до
застрахователя по риска "ГО" и изтичане на срока за окончателно произнасяне
от страна на застрахователя, визиран в разпоредбата на чл.496, ал.1 КЗ – 3
месечен срок, считано от предявяване на претенцията пред застрахователя.
Както бе посочено, по делото е безспорно обстоятелството, че към
датата 22.09.2023 г. реализиралият ПТП мотоциклет марка „Сузуки”, модел
„ГСФ 1250 СА”, с рег.№ ВР *** В, е бил застрахован в ЗАД "ДаллБогг: Живот
и Здраве" АД по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
като ПТП е настъпило в срока на застрахователно покритие на договора.
Ангажирани са и доказателства за заявена писмена претенция от ищеца Х. Д.
Д. пред застрахователя – ответник на основание чл.380 КЗ. При тези данни
настоящият съдебен състав приема предявеният иск за допустим.
От събраните по делото доказателства се установи по категоричен
начин настъпването на ПТП на 22.09.2023 г., вследствие виновното и
противоправно поведение на Р. И. Х., който като водач на застрахования при
ответника мотоциклет, при управление без правоспособност и движение с
превишена скорост от около 105 км/ч, довело до загуба на напречна
устойчивост на автомобила, е напуснал платното за движение в дясно по
посоката си на движение и се е преобърнал извън пътя в затревената площ.
От събраните писмени доказателства и заключението на изслушаната
КСАТМЕ се установи и причинно-следствената връзка между деянието и
настъпилата смърт на пострадалото при ПТП лице М. Х. Д..
С оглед на изложеното, съдът приема, че са налице всички посочени
предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за причинените
16
вреди вследствие виновното и неправомерно поведение на водача на
застрахованото ППС.
За да бъде разрешен спора между страните относно настъпването на
описаните в исковата молба вреди и техния обем, настоящият съдебен състав
взема предвид следното:
Кръгът от лица, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени
вреди от причинена при непозволено увреждане смърт на близък, не е уреден
в законодателството на Република България. Липсата на законодателна уредба
е наложила за целите на правоприлагането лицата с право на обезщетение да
бъдат определени от Пленума на Върховния съд и Общото събрание на
наказателна, гражданска и търговска колегия на ВКС. За отправна точка при
очертаване кръга на правоимащите в съдебната практика се използва
принципът за справедливост по чл.52 ЗЗД и разясненията, дадени с
Постановление № 4/25.05.1961 г. на Пленума на ВС, Постановление №
5/24.11.1969 г. на Пленума на ВС, Тълкувателно решение № 1/2016 от
21.06.2018 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. В този кръг се
включван най-близките на починалия, а именно: 1/неговите низходящи (деца),
2/съпруг и възходящи (родители); 3/отглежданото, но неосиновено дете,
съответно отглеждащия го, обвързано с изискване отглеждането да е било
трайно и да е създало връзка и чувства като между биологичен родител и дете,
без да се поставя условие за предприети формални процедури по осиновяване
или установяване на произход; 4/лицето, което е съжителствало на съпружески
начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак,
ако това съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на
правилата на морала и 5/по изключение всяко друго лице, което е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
значителни морални болки и страдания с продължително проявление във
времето, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи
изключение от разрешението, залегнало в ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г. и
е справедливо да бъдат обезщетени.
На второ място следва да се установи, че всички от посочената група
лица действително са претърпели неимуществени вреди, резултат от смъртта
на третото лице. Както изрично е подчертано във всички цитирани
тълкувателни актове, правото на обезщетение не е абсолютно и не може да
бъде реализирано, ако претендиращият обезщетение не докаже, че
действително е претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да
бъдат обезщетени съгласно чл.52 ЗЗД. Справедливостта трябва да почива на
анализа на фактите по делото, защото макар и субективна, тя не е абстрактно
понятие и има за цел да убеди страните и обществото в наличието на
съответствие между установената неимуществена вреда и нейният
имуществен еквивалент. Според указанията, дадени в ППВС № 4/1986 г.,
съдът трябва да извърши преценка на всички обективно съществуващи и
установени по делото обстоятелства, от които се гради заключение за това
какви морални вреди реално са причинени на увреденото лице, в каква степен
и колко продължително са засегнати чувствата на конкретния индивид, като в
т.11 от същото постановление са изброени примерно някои от тях.
Установено е трайно и непротиворечиво тълкуване в многобройни
решения на състави на ВКС, според които при определяне размера на
обезщетението по реда на чл.52 ЗЗД за неимуществени вреди от причинена в
17
резултат на деликт смърт от значение са при всички случаи родствените и
емоционални отношения между ищеца и пострадалия, реално установената
близост и привързаност между тях; конкретните чувствата на ищеца към
момента на деликта и след това; отражението върху психиката и начина му на
живот.
В конкретния случай е безспорно обстоятелството, че ищецът Х. Д. Д. е
баща на починалата вследствие ПТП М. Х. Д., т.е. същият попада в очертания
с ППВС № 4/25.05.1961 г. кръг на лицата, които са активно материалноправно
легитимирани да търсят обезщетение за неимуществени вреди от причинена
при непозволено увреждане смърт на дъщеря му.
От събраните гласни доказателства се установи, че до 2011 г. ищецът и М.
Д. са живеели в едно домакинство, а след това са продължили да имат
спорадични контакти. От събраните гласни доказателства се установи още, че
ищецът Х. Д. е понесъл трудно загубата на дъщеря си, тъй като събитието е
възникнало внезапно и стресът е бил силен. Следва да се съобрази, че
търпените от ищеца болки и страдания, както в психологичен, така и в
емоционален план, не се ограничават само до изживените към момента на
загубата от смъртта на близък, скъп и незаменим човек – неговата дъщеря М.
Д., а тези болки и страдания продължават и след това, като нанесените травми
не са отшумели, за което говорят събраните свидетелски показания.
Тези обстоятелства обуславят правото му на застрахователно
обезщетение и предявеният иск по чл.432, ал.1 КЗ за ангажиране
неимуществената отговорност на застрахователя се явява доказан по
основание.
По отношение размера на обезщетението следва да се отбележи, че
изключително трудно е да се намери паричен еквивалент на мъката на родител
от загубата на дете, независимо от неговата възраст, и е ясно, че парите няма
как да компенсират тази загуба. Това е вреда, която няма стойностно
изражение, което да се определи точно, поради което законът постановява тя
да се обезщети по справедливост – чл.52 ЗЗД. В разглежданата хипотеза, след
като съобрази следните обстоятелства: съществувалите близки отношения
между ищеца и починалата му дъщеря до момента на фактическата раздяла на
родителите през 2011 г.; интензитета на търпените болки и страдания, които
по принцип при такава близка връзка се презумират, но в случая се установи,
че внезапната смърт на М. Д., когато е била само на 25 години, е причинила
силна болка и страдание на ищеца, в каквато насока са и свидетелските
показания за неговото състояние; болезненото осъзнаване невъзвратимостта
на предишното положение и непрекъснато връщане към загубата; нелепата и
непрежалима загуба, която ищецът е претърпял и която ще го съпътства до
края на живота му; икономическите условия към момента на ПТП,
инфлационните процеси и нивата на застрахователно покритие, настоящият
съдебен състав приема за дължим размер на обезщетение за неимуществени
вреди от 100 000 лв.
За да не приеме за основателен пълния претендиран размер на
обезщетението, съдът отчита, че от 2011 г. до момента на ПТП ищецът и
неговата дъщеря са живеели в отделни домакинства и не са имала пълноценни
отношения, характеризиращи се с дълбока и силна емоционална връзка,
поддържана с постоянни контакти помежду им и с бащина грижа, помощ и
обич. Както бе посочено, дори и да се приеме, че причината за
18
преустановените след фактическата раздяла на родителите контакти между
бащата и дъщерята се корени в поведението на майката, за ищеца е
съществувала възможност по съдебен ред да поиска постановяване режим на
лични отношения с дъщеря си, за да може връзката помежду им да не бъде
прекъсвана, но такива данни по делото липсват. Тъкмо напротив, от събраните
гласни доказателства се установи, че след 2011 г. ищецът не е участвал по
никакъв начин в грижите по отглеждането и възпитанието на дъщеря си, не е
празнувал с нея никакви лични празници, не я е подпомагал финансово с
други средства, освен съдебно определената издръжка. Налице са данни
единствено за спорадични контакти между двамата, от които обаче не може да
се направи извод за съхранени силни чувства на обич и привързаност помежду
им. Съдът взема предвид и обстоятелството, че през 2013 г. Х. Д. е изградил
ново семейство, от което има родено дете, както и че има дете и от предходен
брак. Освен това към момента на ПТП, М. Д. също е имала създадено свое
семейство и отделен бит от този на своя баща, като това фактическо
положение се явява обичайно развитие, съпътстващо израстването и
придобиването на самостоятелност на едно дете и предполага разместване на
емоционалните центрове в семейните отношения. Най-сетне следва да се
отбележи и това, че от събраните по делото доказателства не се установи
ищецът да е претърпял неимуществени вреди, които да се отличават с по-
висок интензитет от обичайните такива при подобни загуби.
По възражението за съпричиняване:
С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за
съпричиняване на вредите от страна на пострадалата М. Д., като твърди, че тя
е знаела, че Р. Х. е под алкохолно опиянение и не е правоспособен да
управлява конкретния вид МПС, но въпреки това е приела да пътува с него и
по този начин е спомогнала собственото си увреждане.
За да е налице съпричиняване пострадалият трябва обективно да е
допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или
бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на
посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на
пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение
на деликвента, до увреждането като неблагоприятен резултат. Само това
поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за
произлезли вреди би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за
съпричиняването. Принос ще е налице винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите.
Съпричиняването подлежи на пълно и главно доказване от страна на
ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД, цели
намаляване на отговорността си към увреденото лице. Изводът за наличие на
съпричиняване по смисъла на посочената законова разпоредба не може да
почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен
начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той
обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е
улеснил неговото настъпване.
По отношение на направеното в конкретния случай възражение за
съпричиняване от страна на пострадалата М. Д., са налице и задължителни
указания, дадени в т. 7 на Тълкувателно решение № 1/2014 от 23.12.2015 год.,
19
постановено по тълк.д.№ 1/2014 г., ОГТК на ВКС, съгласно които е налице
съпричиняване на вредата, когато пострадалото лице е пътувало в автомобил,
управляван от водач, употребил алкохол над законоустановения минимум, ако
този факт му е бил известен. В мотивите е пояснено, че в този случай трябва
да бъде направено разграничение между допринасянето на пострадалия за
възникване на самото ПТП, като правно значим факт, който обуславя
прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД и приноса му за настъпване на вредата спрямо
самия него, който факт също води до приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД. Дали
поведението на пострадалия е рисково и дали то е допринесло за увреждането,
подлежи на установяване във всеки конкретен случай. Такова рисково
поведение е пътуването в моторно превозно средство с водач, употребил
алкохол, когато то е проява на съзнателен и свободно формиран избор на
увредения, по отношение на когото е налице знание за този факт, или
възможност за узнаването му при проявена нормална дължима грижа.
Изразяващо се в поемането на предвидим и реално очакван риск, или в
неговото неоправдано игнориране, това поведение съставлява обективен
принос, който е противоправен и е в пряка причинна връзка с вредоносния
резултат, последица от реализираното пътно - транспортно произшествие. За
да намери приложение чл.51, ал.2 ЗЗД в разглежданата хипотеза, поетият риск
и реализираният риск трябва и да са идентични, като степента на
съпричиняване се преценява във всеки конкретен случай, но не може да
доведе до пълен отказ от обезвреда. Тежестта за доказване е върху
позоваващата се на съпричиняването страна в процеса - делинквент или
застраховател, която следва да установи с допустимите от ГПК
доказателствени средства обективният факт на знание на увредения, респ.
възможността за узнаване при проявена дължима грижа, че водачът на
моторното превозно средство, в което е пътувал, е употребил алкохол.
Единствено констатацията, че водачът на моторното превозно средство, в
което пострадалият е пътник, е употребил алкохол, не обуславя автоматично
намаляване на обезщетението за причинените вреди, на основание чл.51, ал.2
ЗЗД.
От изложеното следва, че за да е налице съпричиняване от страна на
пострадалия пътник е необходимо същият да е знаел или да е имал
възможност за узнае, че в резултат на употребата на алкохол водачът не е бил в
състояние безопасно да управлява МПС.
В конкретния случай се установи, че Р. И. Х. е управлявал мотоциклета под
влиянието на алкохол, както и че това обстоятелство е допринесло за
настъпването на ПТП. Спорен е въпросът дали този факт е бил известен на
пострадалата при произшествието М. Д..
Свидетелят Б. Х., който е собственик на мотоциклета, посочва, че е
отишъл в дома на Р. Х. и М. Д. в деня на инцидента около 18:00-19:00 часа.
Твърди, че е чул шум от потегляне на мотора, докато е бил в тоалетната, и след
това е видял, че Р. и М. ги няма, а след като двамата са се забавили е извикал
баща си и са тръгнали да ги търсят, Свидетелят твърди, че когато е бил при
тях в къщата, не са употребявали алкохол, както и че Р. не е имал признаци да
е употребил алкохол, нито е мирисал на алкохол.
Настоящият съдебен състав не дава вяра на показанията на свидетеля в
частта, в която твърди, че Р. не е употребявал алкохол в негово присъствие и
не е имало признаци вече да е бил употребил алкохол. В тази част показанията
20
му са в противоречие с обективно и безспорно установения факт, че в 02:25
часа на 23.09.2023 г. е взета кръвна проба на Р. И. Х., при която е отчетена
концентрация на алкохол в кръвта от 1.08‰. От заключението на КСМХТЕ се
установи, че към момента на настъпване на произшествието в 22:40 часа
концентрацията на алкохол е била още по-голяма – между 1.3‰ и 1.6‰. След
като свидетелят е бил в присъствието на Р. Х. и М. Д. в периода от 18:00 или
19:00 часа до момента на потеглянето с мотоциклета, което е станало между
22:00 часа и 22:30 часа, това означава, че или в този период от повече от три
часа Р. Х. е употребявал алкохол в присъствието на свидетеля и партньорката
си М. Д., или е употребил алкохол преди това. Във втория случай обаче,
предвид фазата на абсорбация и за да продължава да има посочената
концентрация на алкохола в кръвта повече от 6-7 часа по-късно, това означава,
че употребеното количество трябва да е било в толкова голямо количество, че
неизменно да е било видимо както за свидетеля, така и за М. Д.. При
приложение на тази нормална житейската логика, съдът намира, че доколкото
от свидетелските показания се установява по несъмнен начин, че М. Д. е била
с Р. Х. в периода до момента на настъпване на инцидента, то тя е знаела или
най-малкото е имала възможност да узнае, че в резултат на употребата на
алкохол парньорът й Р. Х. не е бил в състояние безопасно да управлява МПС.
Предвид фактическото съжителство на двамата, тя е била наясно и с
обстоятелството, че партньорът й не е бил и правоспособен водач.
При тези съображения настоящият съдебен състав намира, че
направеното от ответника възражение по чл.51, ал.2 ЗЗД е основателно. Не е
необходимо да се доказва знание за вида и количеството на употребения
алкохол, нито знание за точната концентрация на алкохол в кръвта на водача.
При проявена от пострадалата М. Д. нормална дължима грижа, тя не е
следвало да пътува с мотоциклета, управляван от водач, употребил алкохол и
без правоспособност. Ето защо е налице основание за намаляване на
определения размер на обезщетението за неимуществени вреди с 50 %,
съответно за присъждане на такова в размер на 50 000 лв.
В останалата част до пълния предявен размер от 150 000 лв. исковата
претенция за неимуществени вреди следва да бъде отхвърлена като
неоснователна и недоказана.
Обезщетението следва да бъде присъдено ведно със законната лихва,
считано от датата на уведомяване на застрахователя с извънсъдебната
претенция – 09.05.2024 г.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски съгласно чл.78, ал.1 ГПК
има ищеца, съразмерно с уважената част от исковата му претенция. Същият е
направил разноски за внесени и изплатени възнаграждения на вещи лица в
общ размер от 800,00 лв., от които по съразмерност следва да му бъде
присъдена част в размер на 266,67 лв.
Ищецът не е направил разноски за адвокатско възнаграждение, тъй
като видно от приложения договор за правна защита и съдействие се е
договорил с адв.Н. Д. да го представлява безплатно на основание чл.38, ал.2,
вр. ал.1, т.2 от ЗАдв. При това положение на адв.Д. следва да бъде присъдено
възнаграждение в определен от съда размер. Настоящият съдебен състав
намира, че с оглед Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г.
по дело С438/22, което е задължително за всички съдилища в Република
21
България на основание чл.633 ГПК, и възприетата след постановяването му
практика на ВКС на РБ – напр. Определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д.
№ 1908/2022 г. на ВКС, I т. о., Определение № 206 от 22.01.2025 г. по к. ч. т. д.
№ 2650/2024 г. на ВКС, І т.о. и др., регламентираните размери на адвокатските
възнаграждения от Наредба № 1/2004 г. не представляват обвързващи съда
правила, но същите могат да служат като ориентир при служебно определяне
на възнаграждения. Тези размери, както и приетите възнаграждения в НЗПП,
подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като
от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на
извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на
делото. В конкретния случай възнаграждението, съобразно уважената част от
исковата претенция и разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, възлиза на 4 650,00 лв.
Настоящият съдебен състав, вземайки предвид обема на осъществената
процесуална защита от упълномощения адвокат на ищеца, свеждаща се до
изготвяне и подаване на искова молба и допълнителна искова молба, явяване
на преупълномощен представител в първото открито съдебно заседание, в
което са събирани гласни доказателства и е изслушано експертно заключение
и при съобразяване защитаваният материален интерес, намира, че следва да
бъде определен размер на адвокатското възнаграждение от 3000,00 лв., като
при включване на ДДС (с оглед представеното доказателство, че адв.Д. е
регистриран по ЗДДС) следва да бъде присъдена сумата 3 600,00 лв. За да не
определи пълния размер по Наредбата, съдът взема предвид, че делото не се
отличава със значителна фактическа и правна сложност, както и че във
второто съдебно заседание не се е явил адв.Д. или преупълномощен от него
друг адвокат, а част от поставените въпроси в депозираната преди това
заседание писмена молба от 12.03.2025 г. не са относими към конкретния
спор.
Право на разноски съгласно чл.78, ал.3 ГПК има и ответника,
съразмерно с отхвърлената част от исковата претенция. Същият е направил
разноски за внесени и изплатени депозити за свидетели и вещи лица в общ
размер от 2 950,00 лв. От така направените разноски следва да му бъде
присъдена част в размер от 1 966,67 лв., съразмерно с отхвърлената част от
иска.
Ищецът е освободен и от заплащане на държавна такса на основание
чл.83, ал.2 ГПК, поради което и на основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ОС-Враца държавна такса върху уважената част от иска в размер на
2 000,00 лв.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД "ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.432, ал.1
КЗ вр. чл.45 ЗЗД на Х. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 50 000 лв.
/петдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени вследствие смъртта на дъщеря му М. Х. Д., починала в резултат на
22
пътнотранспортно произшествие от 22.09.2023 г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 09.05.2024 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Х. Д. Д. иск за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди в останалата част до пълния му
предявен размер от 150 000 лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЗАД "ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, на основание чл.78, ал.1 ГПК ДА
ЗАПЛАТИ на Х. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 266,67 лв.,
представляваща направени пред първата инстанция разноски, съразмерно с
уважената част от исковата му претенция.
ОСЪЖДА ЗАД "ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, на основание чл.38, ал.2 ЗАдв ДА
ЗАПЛАТИ на адв.Н. Н. Д., с адрес: ***, адвокатско възнаграждение за първата
инстанция в размер на 3 600,00 лв. с вкл.ДДС.
ОСЪЖДА Х. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.78,
ал.3 ГПК ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД "ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***, сумата 1 966,67 лв.,
представляваща направени пред първата инстанция разноски, съразмерно с
отхвърлената част от исковата му претенция.
ОСЪЖДА ЗАД "ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.78, ал.6
ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд-Враца
държавна такса в размер на 2 000,00 лв. върху уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на преписи от същото на
страните.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
23