РЕШЕНИЕ
№ 27/06.07.2018год. Град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд,
гражданска колегия, в публично заседание на 06.06.2018год./ шести юни през две хиляди и осемнадесета година / в следния състав:
Председател: Рени Ковачка
Секретар: Емилия Павлова
Прокурор
Като разгледа
докладваното от съдия Ковачка търг.дело № 84 по описа за 2017 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 625
във вр. с чл.608 и чл.607а от ТЗ.
Пернишкият окръжен съд е сезиран с
молба от Национална агенция за приходите- гр.С. за откриване на производство по
несъстоятелност на „ Пирин Ораново“ ЕООД гр.П.. Твърди се, че ответното дружество е в
състояние на неплатежоспособност ,поради невъзможност да изпълни изискуеми
публично-правни задължения към държавата, установени с влязъл в сила ревизионен
акт № **********/***год., издаден от ТД на НАП-С..
Ответното дружество е подало
писмен отговор в срока по чл.131, ал.1
от ГПК, в който е оспорило наличието на законови предпоставки за откриване на
производство по несъстоятелност. Твърди, че се намира в трайна и устойчива
финансова стабилност,че има изискуеми ликвидни парични вземания и материални
активи, които надвишават значително размера на
процесното вземане. Цитират се вземания по търговски дела в общ размер от
1 757 001.19лева и наличие на
парични средства в левове сметки в КТБ в общ размер на 286 082.60лева.
Твърди é претендираното
задължение по ревизионния акт не е в сочения от молителя размер, тъй като
същият е намален с извършено с акт №
П-222225515110489-004-001 от ***год. прихващане, както
и че дружеството осъществява стопанска дейност- добив на въглища, които запаси за подготвени за изземване и
същите са на стойност приблизително 60 милиона лева.По така наведените доводи,
ответното дружество счита подадената молба за неоснователна и моли съда да я
отхвърли като такава с присъждане на направените по делото разноски.
Пернишкият окръжен съд,
преценявайки събраните по делото доказателства и изложените доводи, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
За да бъде
открито производство по несъстоятелност следва да са налице всички предпоставки,
визирани в чл.608, ал.1 от ТЗ, а именно:
длъжникът да има качеството на търговец, да не е в състояние да изпълни изискуемо
парично задължение, породено от или отнасящо се до търговската му дейност или публично задължение към държавата и общините,
свързано с търговската му дейност или
задължение по частно държавно вземане.
В конкретния
случай, първата предпоставка е налице, тъй като ответното дружество е търговско
дружество и има изискуемо публичноправно
задължение към държавата, свързано с търговската му дейност. С РА № **********/***год., издаден от ТД на
НАП С са установени задължения за данъци и за задължителни осигурителни вноски
както следва: задължения за данък добавена стойност за периода от
01.12.2007год. до 30.06.2013год., корпоративен данък за периода от
01.01.2007год. до 31.12.2012год. и за данък по чл.42 и чл.49 от ЗДДФЛ за
периода от 01.12.2007год. до 31.07.2013год. в общ размер на 578 717.34
лева и лихви изчислени върху тази сума до 20.06.2014год. в размер на
184 946.69 , както и задължения за осигурителни вноски за периода от
01.02.2007год. до 31.07.2013год., вноски за ЗО за периода от 01.12.2007год. до
31.07.2013год.,за вноски за ДЗПО-ППФ за периода от 01.12.2007год. до
31.07.2013год.,за вноски за ДЗПО за периода от 01.12.2007год. до 31.07.2013год.
и за вноски за фонд ГВРС за периода от 01.12.2007год. до 31.12.2010год. в общ
размер на 988 723.52 лева и лихви в размер на 414 895.75лева. Ревизионният
акт е връчен на Управителя на ответното дружество на 08.07.2014год. , видно от
представената по делото разписка. Четиринадесетдневният срок за обжалване по
чл. 152, ал.1 от ДОПК е започнал да тече от 09.07.2014год. и е изтекъл на
22.07.2014год. Доколкото по делото не се събраха доказателства ответното
дружество да е обжалвало ревизионния акт, то последният е влязъл в сила на
22.07.2014год.
Неоснователно
се твърди от ответника, че от общата дължима сума по ревизионния акт следва да
бъде приспадната сумата от
13 253.98 лева, подлежаща на възстановяване съгласно Акт за прихващане и възстановяване №
П-22222515110489-004-001/***год. Действително по делото е представен Акт за
прихващане и възстановяване № П-22222515110489-004-001/***год., с който е уважено направено от ответното дружество
искане за възстановяване на недължимо платен ДДС в размер на 13 253.98
лева. В чл.128 от ДОПК са посочени подлежащите на прихващане суми, а в чл.129
от ДОПК е регламентирана процедурата за това. С акта за възстановяване и
прихващане и то влязъл в сила такъв се признава правото за възстановяване, респ.
прихващане на сумите, изброени в чл.128 от ДОПК. За да бъде извършено реално
прихващането , респ. възстановяването
актът следва да бъде предявен в 30 дневен срок през органа по приходите-чл.129,
ал.5 от ДОПК. В случая данни за това няма, поради което не може да се приеме че
е извършено прихващане по реда на чл.129 от ДОПК. Дори и да бъде извършено такова прихващане и да се приеме, че
от общия размер на задължението по ревизионния акт следва да се приспадне
сумата от 13 253.98 лева, то това не рефлектира върху крайния извод на
съда, че молителят има изискуемо публичноправно вземане към ответното
дружество. Точният му размер подлежи на установяване във фазата на
приемане на вземанията в производството
по несъстоятелност.
С оглед
икономическото състояние на ответника,
следва да се направи извод, че е налице и другата материално-правна
предпоставка за откриване на производството по несъстоятелност, а именно, че
той не е в състояние да изпълни паричните си задължения.
За
установяване икономическото състояние на дружеството-ответник по делото са
изготвени основна и допълнителнна съдебно-икономическа експертиза. Основното
заключение, депозирано на 15.03.2018год. е изготвено само въз основа на
представените по делото доказателства и ГФО на „ Пирин Ораново“ ЕООД за 2013г,
2014г., 2015г. и 2016г, публикувани в търговския регистър, а депозираното на
23.05.2018год. допълнително заключение-
и въз основа на предоставена от
ответника частична счетоводна документация и баланси към 2013г, 2014г, 2015г., 2016г,
2017год. и 31.03.2018год. От
допълнителното заключение, на което съдът се позовава като компетентно дадено и
изготвено въз основа на относими към
икономическото състояние на предприятието на ответника документи се установява
, че ответното дружество разполага с дълготрайни материални активи в размер на
22 000 лева и краткотрайни активи в
общ размер на 707 000 лева, от които материални запаси в размер на
126 000 лева, вземания в размер на 279 000 лева, 11 000 лева
парични суми в брой и 291 000 лева парични средства в безсрочен депозит.
Установява се също така, че размерът на
задълженията на дружеството към 31.03.2018год. са в общ размер на 10 122 000
лева, от които данъчни задължения в размер на 2 480 000лева и
осигурителни задължения в размер на 4 093 000лева.
Въз основа
на наличната счетоводна документация , вещото лице е изчислило коефициенти за обща ликвидност
за шест години и половина назад , които са както следва: за 2013год.- 0.079, за
2014год.- 0.175, -а 2015год.--.127, за 2016год.-0.134, за 2017год.-0.69 и към 31.03.2018год.-0.69,
като за всички години показателите са под единица. Коефициентите за бърза
ликвидност са както следва : за 2013год.
- 0.245, за 2014год. -0.149, за
2015год.- 0.159, за 2016год.-0.105, за 2017год.-0.58 и към 31.03.2018год.-0.56
при норматив 0.6-0.7., коефициентите за
абсолютна ликвидност са следните: за 2013 год.- 0.02, за 2014год-0.083,за
2015год- 0.030, за 2016год.- 0.027, за 2017год.-0.029 и към 31. и за 2017год.-
0.029, а тези за незабавна ликвидност за 2013год са 0.25, за 2014год- 0.179, за
2015год-0.125, за 2016год-0.113,за 2017год-0.057 и към 31.03.2018год.- 0.057. В
заключението си вещото лице е изчислило и показателите за финансова автономност,
които са както следва: за 2013год.-2.57, за 2014год.-3.98, за 2015год.-6.10, за
2016год.-5.90,за 2017год.-12.17 и към 31.03.2018год.-12.90, а тези за финансова
задлъжнялост: за 2013год.0.41, за 2014год.- 0.25, за 2016год.-0.16, за
2016год-1.17, за 2017год.-0.082 и към 31.03.2018год.-0.067. Видно от цитираната
експертиза финансовите резултати на
ответното дружество са отрицателни,като това е трайна тенденция от 2013год. към
днешна дата. Според вещото лице, дружеството не е в състояние да покрива
краткосрочните си задължения и финансовите му затруднения придобиват необратим
характер. Видно от изявленията на вещото лице , дадени в с.з. на 06.06.2018год.
сумата от 291 000 лева се намира в сметка в КТБ и към настоящия момент
ответното дружество не може да разполага с нея.Вещото лице установява , че към
настоящия момент се плащат единствено трудови възнаграждения и консумативи, като
плащания по процесния ревизионен акт не са извършвани. Според вещото лице затрудненията на ответното дружество са с
постоянен характер и датират от 2013год.
От тези
данни следва извод, че ответното дружество е във влошено финансово и
икономическо състояние. Показателите за ликвидност , които определят способността на
предприятието да изплаща текущите си задължения с наличните краткотрайни активи
са със стойност под единица , което означава че дружеството няма възможност да изплаща текущите си /краткосрочни /
задължения с наличните краткотрайни активи. Нарушаването на соченото
съотношение между краткотрайните активи и краткосрочните задължения индикира
неплатежоспособност по смисъла на чл.608, ал.1 от ТЗ, а на този извод сочат и
влошените показатели на коефициентите за бърза ликвидност, незабавна и
абсолютна ликвидност.
Показателите за финансова автономност дават
информация за съотношението между собствения и привлечения капитал,като
по-високата степен показва че дружеството се финансира основно със собствени
средства.Чрез финансовата автономност се установява независимостта от
кредиторите и способността на дружеството да посреща дългосрочните си
задължения. Увеличаването на коефициента за финансова автономност показва, че предприятието повишава степента
на своята финансова независимост, а намаляването на коефициента за
задлъжнялост- че нарастването на собствения капитал е с по-големи темпове от
нарастването на пасивите. В настоящия случай е налице увеличение на коефициента
за финансова автономност и респ. намаляване коефициента за задлъжнялост, което
налага извод,че ответното дружество е
във възможност да погасява дългосрочните си задължения. Тези данни не
опровергават извода на съда, че ответното дружество е в състояние на
неплатежоспособност,тъй като коефициентите за финансова автономност имат само спомагателен характер. Основен показател за неплатежоспособността е
коефициентът за обща ликвидност, който категорично показва, че ответното
дружество няма достатъчно налични краткотрайни активи, с които да посрещне
краткосрочните си задължения.
От така
установеното финансово – икономическа състояние на ответното дружество следва, че
неплащането на задълженията му не се дължи на временни затруднения и че не разполага с имущество, достатъчно да
покрие задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите по смисъла на
чл.631 от ТЗ. Под „ временни затруднения“ по смисъла на чл.631 от ТЗ
законодателят визира обективното състояние на длъжника, свързано с очаквани
приходи от стопанска дейност, събиране на вземания или привличане на инвестиции.
Затрудненията за временни, когато могат да бъдат преодоляни в разумен срок като
причините за това са правно ирелевантни.
В настоящото
производство не се установи възможността за преодоляване на затрудненията на длъжника чрез събиране на вземания. Този извод следва
от съотношението между паричните задължения и очакваните парични вземания на
ответното дружество. Видно от изготвената по делото съдебно-икономическата
експертиза, ответното дружество има вземания в размер на 279 000 лева
при задължения в размер на
10 122 000 лева. Това че задълженията не са временни е видно и от
останалите данни в експертизата.Длъжникът отчита счетоводна загуба към
23.05.2018год. в размер на – 9 333 000 лева, като тенденцията от
2013год. към настоящия момент е към нарастване на тази загуба. Допълнителен
аргумент в тази посока е и обстоятелството, че
задълженията към кредиторите,в това число и към молителят в настоящото
производство не са обслужвани през продължителен период от време. От момента на
установяване на данъчното задължение по РА до настоящия момент, ответното
дружество не е извършвало плащания по него. Вещото лице е установило, че
единствено се плащат трудовите възнаграждения на работниците, както и някои
консумативи.
Не се
установи по делото,че ответното дружество очаква приходи от основната, извършвана от
него дейност – въгледобив в размер на приблизително 60 000 000 лева. Вещото
лице цитира предоставен от ответното дружество доклад, отразяващ извършените
инвестиции за периода 2015-2017год., в който е заложено изземване на въглищни запаси в размер на 343 000
тона на обща стойност 40 000 000 лева. Дори и да се приеме
достоверност на така цитирания доклад, то същият касае предвидени инвестиции за
вече отминал период от време, тоест би следвало да е налице реално иззето
количество въглища, което да е в наличност и респ. да е заприходено като
краткотраен материален актив или продадено такова и респ. реализиран приход от
продажбата му. Данни за това липсват по делото, респ. липсват доказателства за
изземване на прогнозните количества за горепосочения период и респ. за
реализирани приходи от продажбата им, с които да бъдат погасени задълженията на
ответника в разумни срокове.
Ответното
дружество не притежава и имущество, достатъчно да покрие задълженията му, без
опасност за интересите на кредиторите му. Извод за това налага съпоставката
между стойността на краткотрайните активи
на ответника със стойността на краткосрочните му задължения. В случая,
видно от цитираната експертиза, краткосрочните активи на ответника / дори и в
тях да бъде включена сумата от 291 000 лева в безсрочни депозити в КТБ / са в общ размер на
707 000 лева, а стойността на краткосрочните задължения- в размер на
10 122 000 лева. Стойността на краткосрочните задължения значително
надвишава стойността на ликвидните краткосрочни активи, което обосновава
извод че притежаваните от него
краткотрайни активи са крайно недостатъчни за посрещане на изискуемите му
задължения.
Съобразявайки
горното, съдът приема ,че е налице хипотезата на чл. 607а, ал.1 от ТЗ и следва
да се обяви неплатежоспособността на „ Пирин Ораново“ ЕООД гр.П..
Като начална
дата на неплатежоспособността следва да се приеме 31.12.2014 год., към която
датата е съществувало изискуемо публичноправно задължение на длъжника, свързано
с търговската му дейност, установено с влязъл в сила ревизионен акт.Освен
наличието на изискуемо задължение, към този момент са налице и всички признаци,
които характеризират неплатежоспособността по чл.608 от ТЗ. Показателите на
ответното дружество за обща ликвидност през 2014год. показват неспособност да
се покрива краткосрочните си задължения с притежаваните краткотрайни активи, като
през 2014год. непокритата загуба е нараснала почти двойно спрямо 2013год. Съпоставимо
с 2013год., през 2014год. е налице намаляване на краткотрайните активи и респективно е налице увеличаване на
краткосрочните задължения, която
тенденция продължава и към настоящия момент.
Следва да
бъде допуснато обезпечение чрез налагане на общ запор и възбрана върху
имуществото на дружеството – ответник.
За синдик на
дружеството следва да бъде назначена М.П.С., която е включена в списъка на
синдиците и която следва да бъде задължена в 3-дневен срок да представи по
делото съгласие, с нотариална заверка на подписа и декларации по чл.656, ал.2 от ТЗ и чл.657, ал.2,т.7 от ТЗ. На същата следва да се определи, месечно възнаграждение
в размер на 850 лева.
Следва да
бъде определена дата за провеждане на първото събрание на кредиторите, като
препис от решението се изпрати на Агенцията по вписванията за вписването му в
търговския регистър, заедно с поканата за първото събрание на кредиторите.
При този
изход от делото ответникът следва да
бъде осъден да заплати на молителя направените по делото разноски, които са в
размер на 200 лева възнаграждение за вещо лице, както и да бъде осъден да
заплати по сметка на Пернишкия окръжен съд държавна такса в размер на 250 лева.
Водим от
горното и на основание чл.630, ал.1 от ТЗ, Пернишкият окръжен съд
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „Пирин Ораново“ ЕООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Управителя Д. А. Б..
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността на „Пирин Ораново„ ЕООД гр. П.- 31.12.2014год..
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на „Пирин Ораново“ ЕООД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Управителя Д А Б.
НАЗНАЧАВА за временен синдик М.П.С.
от *** и тел. ***, на която определя
текущо месечно възнаграждение в размер на 850 лева.
ЗАДЪЛЖАВА синдика в 3-дневен срок да представи
нотариално заверено съгласие и декларации по чл. .656, ал.2 от ТЗ и
чл.657, ал.2,т.7 от ТЗ
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху имуществото на „Пирин Ораново“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от Д. А.
Б.. .
ОПРЕДЕЛЯ дата на първото събрание на кредиторите
на „Пирин Ораново“ ЕООД “ гр. П. на 01.08.2018год.-13.30
часа в зала № 7 на Пернишкия окръжен съд.
Решението
подлежи на незабавно изпълнение.
Препис от решението
да се изпрати на ТР при Агенцията по вписванията за вписването му в търговския
регистър.
Да се
изготви покана за първото събрание на кредиторите съгласно изискванията на
чл.675 от ТЗ и да се обяви незабавно в търговския регистър при Агенцията по вписванията.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в седмодневен срок от
вписването му в търговския регистър.
Съдия: