Р Е
Ш Е Н И Е № 260045
гр.Пловдив, 12.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският апелативен съд, наказателно отделение,
в публично заседание на деветнадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛИНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА
ВЕЛИНА АНТОНОВА
при секретаря Нели Кирилова и прокурора Албена Кузманова, като разгледа докладваното от съдия Буюклиева ВНОХД № 450 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда № 33/03.06.2020г., постановена по НОХД №
665/2020г. по описа на Окръжен съд гр.Пловдив, подсъдимият Б.С.Б. е признат за
виновен в това, че на 16.09.2019г. в с.Р., област П., е направил опит умишлено
да умъртви повече от едно лице - Р.Г.Г. и Л.Й.Л. ***, като деянието е останало
недовършено поради независещи от волята на дееца причини и същото е извършено
предумишлено, поради което и на основание чл.116, ал.1, т.4, пр.3 и т.9 вр.
чл.115 вр. чл.18, ал.1 от НК вр. чл.57, ал.1 вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК е
осъден на дванадесет години лишаване от свобода, които съгласно чл.57, ал.1, т.2,
б.„а“ от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „строг“ режим.
На основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК при изпълнението им
е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан по ЗМВР, НПК и с
мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от 16.09.2019г. до
влизане на присъдата в сила, като един ден задържане се зачита за един ден
лишаване от свобода.
Първоинстанционният съд се е произнесъл относно веществените
доказателства.
Подсъдимият Б. е осъден да заплати направените
разноски по делото в размер на 1 038,88 лв.
Срещу съдебния акт е подадена жалба от адв.Н.М., служебен
защитник на подсъдимия, с оплакване за неправилност и несправедливост. Излагат
се доводи, че наложеното наказание на неговия подзащитен е завишено. Прави се
искане за изменение на присъдата, като се намали размерът на санкцията лишаване
от свобода.
Съдебният акт на Окръжен съд гр.Пловдив се обжалва и от
адв.В.И., повереник на частните обвинители Р.Г.Г. и Л.Й.Л., като несправедлив.
Намират, че определеното наказание на подсъдимия е занижено, като
законосъобразно би било такова в размер на двадесет години.
В съдебно заседание представителят на Апелативна
прокуратура гр.Пловдив изразява становище, че жалбите са неоснователни и като
такива следва да се оставят без уважение, а присъдата на първоинстанционния съд
да се потвърди.
Частният обвинител Р.Г. не се яви и не упражни лично
правото си на защита. Чрез повереника си излага съображения за несправедливост
на наложеното наказание и, че не са налице предпоставките за приложението на
чл.55 от НК при неговата индивидуализация. Моли да се завиши неговият размер.
Алтернативно предлага обжалваният съдебен акт да се потвърди.
Частният обвинител Л.Л. пледира да се увеличи определената
санкция лишаване от свобода.
Защитникът на подсъдимия Б.
поддържа жалбата с изложените в нея съображения и моли за снизхождение.
Подсъдимият Б. се присъединява
към казаното от адвоката си, изразява съжаление за стореното и иска да се
намали наказанието му.
Пловдивският
апелативен съд, като обсъди доказателствата по делото, поотделно и в
тяхната съвкупност, изразеното от страните в жалбите и пред настоящата
инстанция и провери атакуваната присъда изцяло, съобразно правомощията си по чл.314
от НПК, намира и приема за установено следното:
ЖАЛБИТЕ са процесуално допустими, тъй като са подадени в
срок от надлежни страни в процеса. Разгледани по същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е
приел за установена по несъмнен и категоричен начин следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Б. ***. Той е българин, български гражданин, със средно образование.
Не е женен. Работи като охрана в ЗК „Р.“ с.Р..
От години живеел сам в наследена къща
в горното село. Родителите му починали. Роднините му не контактували с него.
Първоначално работел като козар в селото, но животните намалели. Свидетелят К.К.,
трогнат от нерадостната му съдба и воден от желанието да му помогне, го поканил
да започне работа в земеделската кооперация. През 2015г. подсъдимият постъпил
като пазач в ЗК „Р.“ с.Р.. Според свидетеля К., председател на кооперацията към
онзи момент и негов съселянин, подсъдимият Б. бил кротък и услужлив, но
злоупотребявал с алкохол.
Жител *** и свидетелят Л.Л., който
се занимавал със строително-ремонтни дейности. И той бил ерген. Двамата с подсъдимия
били в добри взаимоотношения. При нужда последният помагал на частния обвинител в строителни
дейности.
През 2016г. свидетелката Р.Г. се
преместила да живее от гр.Г. в с.Р.. Закупената от нея къща била в съседство с тази
на подсъдимия Б., който бил с 13 години по-млад от нея. Тя живеела сама, била трудно подвижна, пенсионер.
Дъщеря й К. помолила подсъдимия да помага на майка й в къщната работа. Той с
готовност се отзовавал на молбата. Цепел дърва и вършел друга мъжка работа,
хранел кучетата на съседката си при отсъствието й от селото. Получил от нея и ключ
от катинара на входната врата на двора, за да храни животните, когато тя била
на гости при дъщерите си. Частната обвинителка му се отблагодарявала, като
готвела и понякога канела подсъдимия Б. да се хранят заедно. Двамата се
разбирали добре. Подсъдимият често й помагал и материално - давал пари на заем,
когато му поискат, носел й брашно и олио от кооперацията. За нея това били
нормални междусъседски отношения. Първоначално за него също. Подсъдимият Б. започнал да се чувства
емоционално обвързан и да очаква същото от свидетелката Г., макар тя да не му
давала повод за подобни мисли.
Последната се познавала и общувала и
със свидетеля Л.,*** селото. В последните седмици преди инкриминираното деяние
двамата често били заедно. Частният обвинител притежавал автомобил и
помагал на придвижващата се с бастун съседка да си купува продукти.
Подсъдимият не одобрявал това, че свидетелката
Г. все по-често търси услугите и компанията на свидетеля Л. и се дразнел от
него. Чувствал се унизен и пренебрегнат. Започнал да я ревнува, а натрупващото
се разочарование и озлобление удавял в алкохол. Постепенно изпитваните
негативни емоции се увеличавали.
На 15.09.2019г. вечерта частната
обвинителка се чула по телефона със свидетеля Л.. Двамата се разбрали на следващия ден той да я вземе
от дома й, за да отидат с лекия му автомобил да пазаруват. Същата вечер
подсъдимият Б. употребил голямо
количество алкохол.
На 16.09.2019г. свидетелката Г. се
събудила към 09,00 часа. Отишла до тоалетната. Забелязала, че там е паднала
една патица. Извикала подсъдимия, за да я извади. Последният се отзовал. Докато
той се занимавал с това, около 10,00 часа пред дома й пристигнал с колата си частният
обвинител. Частната обвинителка казала на подсъдимия Б., че отива със свидетеля
Л. да пазарува и го попитала дали ще си тръгва. Подсъдимият отговорил, че ще
поостане малко. Двамата частни обвинители потеглили с автомобила. Натрупаният у подсъдимия Б. гняв ескалирал в
желание да ги убие. Той се прибрал в
дома си, където употребил още алкохол. След това взел предварително приготвен
от него нов катинар и заключил входната врата на имота на свидетелката Г., за
да не може тя да влезне. После отишъл в дома си, приготвил кухненския нож и
зачакал частните обвинители да се
върнат.
Междувременно те отишли до с.К., област
П.. Там купили строителни материали и ги закарали на клиент в с.Р. К.. После
минали през хранителен магазин, от който свидетелката Г. напазарувала за седмицата. Към обяд двамата
се върнали в с.Р.. Свидетелят Л. спрял автомобила до дома на съседката си, свалил
две торби с покупки и ги оставил пред входната врата на двора. В този момент частната
обвинителка установила, че не може да влезе в имота си, тъй като катинарът на
вратата е сменен. Решила, че това е дело на подсъдимия, който напоследък се
държал необяснимо грубо с нея. Споделила подозренията си с частния обвинител. Започнала
да набира телефона на подсъдимия Б.. Последният не отговорил на обажданията.
Двамата частни обвинители предположили, че е пиян. Свидетелката Г. помолила свидетеля
Л. да прескочи оградата и да намери в двора й
резервния ключ за другата пътна врата, което той и сторил. Докато търсел
ключа и се опитвал да отвори голямата порта, частната обвинителка видяла, че
отвън, от ъгъла на къщата се задава подсъдимият. Попитала го „Къде ми е катинарът, на какво прилича това
да не мога да вляза в собствената си къща“. Без да каже и дума, подсъдимият Б.
хванал дясната й ръка, извадил носения от него метален кухненски нож с
13-сантиметрово острие и замахнал към главата й. Ударът попаднал в лявата част
на лицето й, като ножът пробил бузата й. Свидетелката Г. изпитала силна болка и
се разпищяла. Това накарало частният обвинител да предположи какво се случва
навън. Окървавена и изплашена, свидетелката Г. се опитала да се отскубне, но подсъдимият
я държал здраво и замахвал към нея. Един от ударите попаднал в гърба й, като
острието на ножа навлязло в гръдната кухина и разрязало белия й дроб. Тя почувствала,
че губи сили, изпуснала на земята ключовете и червения си мобилен телефон.
С треперещи ръце свидетелят Л. успял
да отвори портата. Видял, че подсъдимият Б. държи нож, а частната обвинителка е
цялата в кръв. В този момент подсъдимият изкрещял „Тебе те убих, сега ще
довърша и тоя“ и се насочил с окървавения нож към свидетеля Л.. Последният
побягнал по улицата, но тъй като бил с чехли, се спънал и паднал. Едната чехла
и раираната му шапка паднали на земята. Частният обвинител станал. Побягвайки отново,
се обърнал назад. Видял, че свидетелката
Г. е успяла да се добере до голямата порта и да се скрие зад нея. Подсъдимият Б.
бил спрял на мястото, където паднали чехлата и шапката, взел ги и ги захвърлил
към един изоставен двор. Свидетелят Л. се опитвал да се освободи от другата
чехла, за да бяга бос. Точно до къщата на кмета на селото отново се спънал и
паднал. Подсъдимият го настигнал. Частният обвинител се обърнал по гръб и
видял, че подсъдимият Б. замахва с ножа към корема му. За да се защити, свидетелят
Л. вдигнал десния си крак и ударът попаднал в него. Опитал се да вземе ножа, но
не успял. Подсъдимият отново вдигнал ножа. Стискайки го здраво, замахнал към
гръдния кош и корема на частния обвинител. Последният отново свил краката си,
при което ударът попаднал в левия му крак. Подсъдимият Б. продължил да замахва
с ножа. Следващите удари попаднали в десния крак на свидетеля Л.. С последни
сили той успял да се извърти настрани и да хване ръката на подсъдимия така, че
той също да падне на земята. При падането синята му шапка отхвръкнала от
главата. И в това положение частният обвинител не могъл да му отнеме ножа.
Случайно в този момент в близост се появила
свидетелката К.Б., която си тръгвала от гостуване в близка къща. За да привлече
вниманието й, свидетелят Л., извикал „Помощ“, а след това й казал да звъни на
полицията и за линейка, защото свидетелката Г. е много ранена и й изтича
кръвта. Свидетелката Б. не смеела да приближи двамата мъже. Тя веднага звъннала
на свидетеля А.С., с когото живеела на съпружески начала, на кмета на селото
свидетеля Н. Ш., който тъкмо се прибирал, на телефон 112. След това отишла на
близкото кръстовище, за да чака пристигането на линейка и полиция. В този
момент видяла свидетеля Н.Н.. Говорейки на пресекулки, успяла да му съобщи, че
„Б.“ /подсъдимия Б./ и „Л.“ /свидетеля Л./ се „изпоклали“. Свидетелят Н. се
втурнал да ги разтървава. Забелязал, че краката на частния обвинител са целите в кръв, подсъдимият държи нож, насочен към
корема му, а свидетелят Л. бил хванал китката на подсъдимия Б., опитвайки се да
му попречи да го намушка. Като видял свидетеля Н., частният обвинител му
извикал да вземе ножа, тъй като подсъдимият ще ги заколи. Свидетелят Н. се
опитал да вземе ножа от подсъдимия Б., но не успял. В този момент се появил и свидетелят
С.. И той се включил в борбата за отнемането на ножа от ръцете на подсъдимия.
Хванал същия и го повдигнал през раменете и така освободил от хватката му свидетеля
Л.. След няколко опита свидетелят Н. успял да вземе ножа от подсъдимия Б..
Подал го на частния обвинител, който го пъхнал в пролука под вратата на дома на
кмета, за да не може подсъдимият да го достигне. През това време свидетелката Г.
успяла да се добере до стълб на улицата и да се облегне на него. Присъстващите
я чули да казва „Закла ме, викайте линейка, кръвта ми изтича, умирам“.
Подсъдимият Б. се съпротивлявал и
искал да се освободи. Скоро пристигнал и свидетелят Ш., кмет на селото. Той
помогнал на свидетелите Н. и С. да задържат подсъдимия до идването на
полицията. На въпроса на свидетелите защо го е направил, последният отговорил
„от ревност“.
На място пристигнал екип на ЦСМП, филиал
К.. Лекарят А.М.установил, че и двамата частни обвинители са загубили много
кръв. Свидетелката Г. твърдяла, че ножът още е забит в гърба й и молела да го
извади. Свидетелят М. превързал раните й, за да спре кръвотечението. Свидетелят
Л. се оплакал, че му се повдига и започнал да повръща. Д-р М. бързо превързал и
неговите рани. Поискал да качи и двамата в линейката. Оказало се, че е
невъзможно, тъй като никой от частните обвинители не можел да е в седнало
положение. Свидетелят М. преценил, че състоянието на свидетелката Г. е по-тежко
и качил нея в линейката. На частния обвинител
включил система с натриев хлорид, която свидетелят Н. държал до идването на
втора линейка.
Пристигнали и полицейски служители.
Те тествали на място подсъдимия Б. за употреба на алкохол. Дрегерът отчел 2,63
промила. Двамата частни обвинители били транспортирани
от екипи на ЦСМП в УМБАЛ „С.Г.“ гр.П.. Състоянието на свидетеля Л. било по-леко.
Той бил прегледан в лечебното заведение, раните му били обработени и бил изписан
за домашно лечение. Състоянието на свидетелката Г. било тежко поради проникващо
нараняване в гръдния кош, със засягане на белия дроб. Това наложило да й бъде
направена операция, която била
животоспасяваща и успешна.
При извършения оглед на местопроизшествие с протокол са
иззети 4 бр. марлени тампони, напоени с тъмночервено
засъхнало вещество, камък с петна от тъмночервена засъхнала течност, синя на
цвят шапка с козирка, метален нож, мобилен апарат, ключове, пластмасова дръжка
черна на цвят, бяла шапка с козирка на тъмносиньо райе, сгънат вестник с петна
от тъмночервена засъхнала течност, метална тръба, изкривена в единият си край,
отворени гумени обувки /чехли/.
С протокол за доброволно предаване
от 16.09.2019г. подсъдимият Б. е предал 1 бр. долнище на анцуг, синьо на цвят с
две сиви ивици по двата крачола, и 1 бр. риза с дълъг ръкав и зеленикав цвят, с
които е бил облечен на тази дата. При извършения оглед на така приобщените веществени
доказателства по тях са открити зацапвания с червенокафяви петна.
От заключението на съдебномедицинска експертиза №
416/2019г. по писмени данни се установява, че на Р.Г.Г. е било причинено: една прободно-порезна рана на
бузата вляво; една проникваща прободно-порезна рана в областта на задната стена
на гръдния кош вляво с наличие на кръв и въздух в гръдната кухина. Констатираните
травматични увреждания са причинени от действието на остър предмет, какъвто по
своята характеристика може да бъде нож. Възможно е да бъдат получени по време и
начин така, както се съобщава в гласните документи по досъдебното производство,
а именно при станалия на 16.09.2019г. инцидент. Прободно-порезната рана на
гръдния кош, проникваща в гръдния кош с излив на кръв в гръдната кухина и
наличие на въздух в нея, представлява нараняване, проникващо в гръдната кухина.
Това увреждане в областта на гръдния кош реализира и още един медико-биологичен
признак: разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Прободно-порезната рана на бузата е довело до разстройство на здравето, извън
случаите на чл.128 и чл. 129 от НК.
Съгласно заключението на съдебномедицинска експертиза № 414/2019г. по писмени данни на Л. Й. Л. са били причинени прободно-порезни рани в
областта на двата долни крайника - една на левия и четири на десния.
Установените травматични увреждания са причинени от действието на остър
предмет, какъвто по своята характеристика може да бъде нож. Възможно е те да са
получени при станалия инцидент на 16.09.2019г., така както се съобщава в
гласните доказателства по досъдебното производство.Установените
прободно-порезни рани не са били съпроводени с данни в медицинската
документация за животозастрашаваща симптоматика и се преценяват като довели
поотделно и по съвкупност до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128
и чл.129 от НК.
Видно от заключението на съдебномедицинска
експертиза № 1099/2019г. на живо лице при прегледа на Б.С.Б. са установени разкъсно-контузни
рани на лигавицата на горна устна, на първи пръст на дясната ръка и дясното
бедро, причинили му разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129
от НК. Останалите травматични увреждания, кръвонасядания и охлузвания по тялото,
са довели до болка и страдание, без разстройство
на здравето. Описаните травматични увреждания са причинени по най-общия
механизъм на удар или притискане с или върху твърд предмет или неговото
тангенциално действие.
Съдебномедицинска експертиза №
281/2020г. е изследвала веществените доказателства за наличие на кръв, видовата
и кръвногруповата й принадлежност, дали може да произхожда от Р.Г.Г. и Л. Й. Л..
Според заключението на
съдебнопсихиатричната експертиза Б.С.Б. не страда от психическо заболяване, представляващо
краткотрайно или продължително разстройство на
съзнанието, и не се води на отчет към „Ц.“ ЕООД гр.П.. При него е налице Синдром на алкохолна
зависимост, промяна на личността в алкохолен стил. Към инкриминирания момент е бил в състояние
на обикновено алкохолно опиване. Могъл е да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си преди, по време и след извършване на
деянието. Могъл е да възприема обстоятелствата и фактите, които имат значение
за досъдебното производство и може да дава достоверни обяснения за тях. Няма
пречки да участва пълноценно във всички фази на наказателния процес, както и да
организира защитата си.
Посочената фактическа обстановка първоинстанционният съд е възприел въз
основа на подробен и задълбочен анализ на доказателствата по делото. Мотивите
на съда относно това кои доказателства следва да се кредитират и поради какви
съображения се споделят и от настоящата съдебна инстанция. Трябва да се приеме
и изградената въз основа на тези
доказателства фактическа обстановка.
Правилно Окръжен
съд гр.Пловдив е кредитирал гласните доказателствени средства - частично обясненията на подсъдимия Б., приобщени
по реда на чл.279, ал.2 вр. ал.1, т.4 от НПК, прочетените на основание чл.373, ал.1
вр. чл.372, ал.3 вр. чл.371, т.1 от НПК показания на свидетелите Р.Г., Л.Л., частично
за първите двама, Н.Н., Н. Ш., К.Б., А.С.,
А. М., К.К. и заключения на съдебномедицинските и съдебнопсихиатричната експертизи, приложените по делото писмени доказателствени средства и доказателства - протоколи
за оглед на местопроизшествие, за оглед на веществени доказателства, за
доброволно предаване, фотоалбуми, справка за съдимост, характеристична справка,
медицински документи, както и веществените доказателства.
Законосъобразно
е дал вяра на показанията на свидетелите, Н.Н., Н. Ш., К.Б., А.С., А. М., К.К.,
тъй като са обективни, последователни, логични и незаинтересовани.
Обосновано първоинстанционният съд е подходил критично към показанията
на свидетелите Р.Г. и Л.Л., отчитайки, че те като частни обвинители се явяват
заинтересовани от изхода на делото, възприемайки твърденията им, които намират опора
в другите гласни доказателства и заключенията на съдебномедицинските
експертизи. Правилно не е кредитирал показанията на свидетеля Л., че седмица
преди инцидента свидетелката Г. е споделяла, че подсъдимият е груб с нея, че
дъщеря й му е подарила мобилен апарат, тъй като не се подкрепят от тези на
свидетелката Г.. Обосновано първостепенният съд не е оценил с доверие твърденията
на последната, че тя се е грижела за подсъдимия Б. повече, отколкото той за
нея, че същият се е хранел при нея всеки ден, тъй като не съответстват на
финансовото й положение с 150 лв. месечна пенсия и се оборват от показанията на
свидетеля К..
Законосъобразно решаващият съд е дал
вяра на заключенията
на съдебномедицинските и съдебнопсихиатричната експертизи, тъй като са изготвени компетентно, професионално, с необходимите познания и
опит в съответната област.
Окръжен съд
гр.Пловдив е подложил на внимателен анализ обясненията на подсъдимия. Съгласно
правната доктрина и съдебната практика те /обясненията/ са не само
доказателствено средство, но и средство за защита. Преценейки ги, отделно и в
съвкупност с останалите доказателства по делото, правилно е кредитирал само
тази част от тях, която се подкрепя от другите доказателства. В останалата им
част, която е в противоречие с възприетата
доказателствена съвкупност, законосъобразно разглежда като израз на правото на
защита.
Правилно е оценил с доверие обясненията на
подсъдимия Б. относно взаимоотношенията му с частните обвинители и
употребения алкохол на инкриминираната дата, че ножът, приложен като веществено
доказателство по делото, е негов, че е
нанасял удари на свидетеля Л., че дошлите съселяни са го съборили на земята и някой
от тях му е взел ножа.
Обосновано първоинстанционният съд е възприел като защитна
позиция твърдението на подсъдимия, че няма спомен за случилото се, тъй като се
оборва от заключението на съдебнопсихиатричната експертиза, както и това, че по
собствено желание се е отказал да нанася удари на свидетеля Л. още преди намесата
на съселяните му, защото се опровергава от показанията на свидетелите очевидци,
намиращи се на местопроизшествието.
Пловдивският
апелативен съд намира, че при така описаната фактическа обстановка е установено
по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият Б. е извършил престъпление по чл.116, ал.1, т.4, пр.3 и т.9
вр. чл.115 вр. чл.18, ал.1 от НК, тъй като е осъществил елементите на този престъпен състав.
Той е годен
субект, тъй като е наказателноотговорно лице. Пълнолетен е. Могъл е да разбира
свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си съобразно
заключението на съдебнопсихиатричната експертиза.
Законосъобразно първостепенният съд е
стигнал до извода, че подсъдимият е направил опит да лиши от живот
свидетелите Г. и Л.. Причинявайки им прободно-порезни
наранявания е въздействал върху организма им по начин да предизвика биологичната
им смърт, която обаче не е настъпила по независещи от волята му причини. Въпреки,
че изпълнителното деяние е довършено, не са настъпили предвидените в закона и
искани от дееца общественоопасни последици благодарение на съпротивата на
свидетеля Л., оказаната помощ на частните обвинители и успешните медицински
интервенции.
Подсъдимият
Б. е използвал нож, годно средство
да причини летален изход. На свидетелката Г. е нанесъл
два удара с него със значителна сила, в жизненоважни области на тялото -
главата и гръдния кош. Замахвал е многократно към гръдния кош и корема на свидетеля
Л., причинявайки му пет наранявания на долните крайници.
Обосновано Окръжен съд гр.Пловдив е постановил,
че деянието е осъществено при по-тежко квалифициращо обстоятелство, свързано с
особености на непосредствения обект на посегателство. Пострадали са повече от
едно лице - две лица.
Другото по-тежко
наказуемо обстоятелство е с оглед особеностите на умисъла - предумишлено. Подсъдимият
е взел предварително решение за извършване на престъплението. Това решение е
обмислено в спокойно и хладнокръвно състояние, обсъждайки мотивите „за” и
„против” осъществяването му.
За
наличието на предумисъла се съди от предприетите от подсъдимия Б. действия по предварителна подготовка за
извършване на деянието. Знаейки, че
частните обвинители ще отсъстват от селото, той е сменил
катинара на дворната врата на имота на свидетелката Г., за да затрудни
прибирането им. Избрал е мястото, където да ги причака - пред дома на свидетелката Г.,
момента - при завръщането им от покупки, спрял се е на нож. Следователно
начертал е план на убийството на двамата си съседи и приблизителния такъв, по
който ще го извърши.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че от субективна страна престъплението по чл.116
от НК е осъществено при пряк умисъл, с целени и ненастъпили общественоопасни
последици. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното
/знаейки, че е от естество да увреди човешкия живот/, предвиждал е неговите
общественоопасни последици /настъпването на смъртта/ и е искал
този резултат. Съдържанието на прекия му умисъл се извлича от средството, с което
е осъществено деянието, насоката и силата на ударите, разстоянието и
положението, от което са нанесени, вида и броя на уврежданията на частните
обвинители, мястото на нараняванията, уязвимостта на тези части от човешкото
тяло.
Подсъдимият Б. е имал съзнанието за намерението си да умъртви повече лица, по
едно и също време и на едно и също място. Умисълът за това е възникнал предварително.
Той е обхващал и допълнителните особености
на предумисъла - предварително
решение за извършване на престъплението, взето в спокойно и хладнокръвно
състояние, след обсъждане на въпроса „за” и „против” осъществяването му.
Настоящата
инстанция споделя изцяло доводите на контролирания съд относно техниката,
използвана от наблюдаващия прокурор при формулиране на диспозитива на
обвинителния акт, поради което няма да ги преповтаря. Няма спор в правната
доктрина и съдебната практика, че съставът на убийството поглъща съставите
на престъпленията за умишлените телесни повреди. Описанието на характера и вида на всяка от тях не е довело
до ограничаване процесуалните права на страните.
При така посочената правна
квалификация и съобразно изискванията на специалната и на генералната
превенция, Окръжен съд гр.Пловдив е приел, че за престъплението по чл.116, ал.1, т.4, пр.3 и т.9 вр. чл.115 вр. чл.18, ал.1 от НК на
подсъдимия Б. следва да се наложи наказание, индивидуализирано при условията на чл.55 от НК при наличието на многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства. Като такива е отчел чистото съдебно минало, добрите характеристични
данни, оказваната помощ на свидетелката Г., финансова и с личен труд, липсата
на противообществени прояви до този момент, тежкото му семейно положение /загубил
рано родителите си, нежелан от роднините, самотно живеещ/, частичните самопризнания, изказаното съжаление за
случилото се, че се касае за опит. Като отегчаващи отговорността обстоятелства е
взел предвид наличието на повече от едно квалифициращи обстоятелства,
извършването на престъплението след употреба на алкохол, проявената престъпна
упоритост при нанасяне на телесните увреждания на всеки един от двамата частни
обвинители.
След
този мисловен и оценъчен процес, ръководейки се от степента на обществена
опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на престъплението и
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, степента на
осъществяване на намеренията и причините, поради които деянието е останало
недовършено, първоинстанционният съд е определил вида и размера на наказанието
съобразно чл.57, ал.1 от НК. Преценил е, че за подсъдимия от трите алтернативи,
предвидени в санкционната част на чл.116, ал.1 от НК, най-подходяща е
лишаването от свобода. Счел е, че и най-лекото предвидено в особената част на
НК наказание се явява несъразмерно тежко по отношение на конкретния деец и е определил
санкцията при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК под предвидения минимум в
размер на дванадесет години лишаване от свобода.
Пловдивският апелативен съд намира, че така
индивидуализирано по вид и размер наказанието на подсъдимия Б. е справедливо
и не се налага неговото коригиране - нито да се завиши, както се иска от
частното обвинение, нито да се намали, както се предлага от защитата. При
неговото определяне са отчетени всички относими към отговорността на дееца обстоятелства.
При избора на една от алтернативно предвидените
санкции в чл.116 от НК, избраната от решаващия съд лишаване от свобода
най-пълно отговаря на характера и обществената опасност на извършеното, на
личността на този деец, на особеностите на случая, на целите на чл.36 от НК, на
степента на осъществяване на намеренията и причините, поради които деянието по
чл.116 от НК е останало недовършено.
Законосъобразна и правилна е логическата преценка
на първостепенния съд, че в случая са налице задължителните предпоставки за
прилагане на чл.55 от НК. Налице са многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства. Най-лекото, предвидено в особената част на НК наказание се явява
несъразмерно тежко по отношение на дееца. В конкретния случай деянието на подсъдимия се характеризира със значително по-ниска
степен на обществена опасност от характерните за този вид престъпления.
Въззивният съд не споделя виждането в жалбата на
повереника на частните обвинители, че наложеното наказание на подсъдимия Б. не
съответства на обществената опасност на деянието и неговата личност и следва да
се замени с доживотен затвор или лишаване от свобода в размер на двадесет
години.
Съгласно разпоредбата на чл.38а, ал.2 от НК
наказанието доживотен затвор се налага, когато извършеното престъпление е
изключително тежко. Според правната доктрина и съдебната практика преценката за
това се прави с оглед наличните данни за деянието и неговия автор, разкриващи
особено висока степен на обществена опасност и морална укоримост, надхвърлящи
значително тези на обикновените случаи на същото престъпление. Освен белезите
на „тежко престъпление” по чл.93, т.7 от НК, трябва да са налице и други
допълнителни факти, които придават „изключителност” на извършеното престъпление
/Решение № 315/28.06.2012г. по н. д. № 961/2012г., I н. о., Решение №
277/01.07.2013г. по н. д. № 774/2013г., III н. о., Решение № 234/16.01.2017г.
на ВКС по н. д. № 808/2016г., II н. о./.
Настоящият случай не е такъв. Не се характеризира
с наличието на допълнителни обстоятелства, които повишават обществената
опасност и й придават особено висока степен. При определяне на лишаването от
свобода, като най-подходящата по вид от алтернативно предвидените санкции, Окръжен съд гр.Пловдив е отчел степента на
обществена опасност на престъплението по чл.116 от НК, изведена от
квалифициращите обстоятелства, от стадия на престъпна дейност, от причинения
вредоносен резултат. Съобразил е данните за личността на дееца. Подсъдимият е с
чисто съдебно минало, добри характеристични данни, частично признава стореното,
съжалява за него. Съчетанието на няколко квалифициращи елементи, както и
техните степени не характеризират деянието като изключително тежко, като
несравнимо по-тежко от обикновения случай на квалифицирано убийство по чл.116
от НК. Не го отличават драстично по тежест от други престъпления от същия вид.
Не могат да обосноват налагане на санкцията лишаване от свобода в максимално
предвидения размер от двадесет години.
Пловдивският
апелативен съд не приема за основателно оплакваното
на защитата, че определеното наказание на подсъдимия Б. не съответства на обществената
опасност на деянието и неговата личност и следва да се намали. При неговата индивидуализация
са взети предвид всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Не
се установяват неотчетени такива, подценяване или надценяване на едни за сметка
на други. Така
отмерено наказанието лишаване от
свобода покрива утвърдените критерии за справедливост, удовлетворява постигане
на визираните в чл.36 от НК цели, предписващи обезпечаване на предупредително и
поправително-възпитателно въздействие спрямо извършителя на престъпното
посегателство и гарантиране на адекватен отзвук по отношение на останалите
членове на обществото. Поради това не се налага да се намали, каквото е искането на защитата. Определеният
период
на изолация на подсъдимия в пенитенциарно заведение от една страна ще въздейства предупредително
и възпиращо на членовете на обществото, а от друга ще даде възможност за
поправянето и превъзпитанието му.
В
съответствие с разпоредбата на чл.57,
ал.1, т.2, б.„а“ от ЗИНЗС е постановено подсъдимият Б. да изтърпи санкцията
лишаване от свобода при първоначален
„строг“ режим.
На основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК при изпълнението й е приспаднато
времето, през което е бил задържан по ЗМВР, НПК и с мярка за неотклонение
„задържане под стража“, считано от 16.09.2019г. до влизане на присъдата в сила,
като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
Първоинстанционният съд се е произнесъл относно веществените доказателства по делото.
Постановил е веществените доказателства - синя на
цвят шапка с козирка; метален нож; сгънат вестник с петна от тъмночервена
засъхнала течност, наподобяващи кръв; метална тръба, изкривена в единият си
край /част от бастун/, собственост на Р.Г.; 4 броя марлени тампони, напоени с
тъмночервено засъхнало вещество, наподобяващо кръв; камък със засъхнала
тъмночервена течност, наподобяваща кръв; пластмасова дръжка, черна на цвят /част
от бастун/, собственост на Р.Г.; бяла на цвят шапка на тъмносиньо райе с
козирка, собственост на Л.Л.; чифт отворени гумени обувки, собственост на Л.Л. -
да се унищожат като вещи без стойност след влизане на присъдата в сила.
Веществените доказателства - мобилен апарат и ключове,
собственост на подсъдимия, да му се върнат
след влизане на присъдата в сила.
Съобразно нормата на чл.189 от НПК подсъдимият Б. е осъден да заплати направените разноски по
делото в размер на 1 038,88 лв.
С оглед на изложеното Пловдивският апелативен съд намира атакуваната
присъда за обоснована и съответна на събраните по делото доказателства. Не са
налице основания за нейната отмяна и изменение,
поради което трябва да се потвърди. Жалбите срещу нея, като неоснователни,
следва да се оставят без уважение.
С оглед на изложеното и на основание чл.338 от НПК съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда №
33/03.06.2020г., постановена по НОХД № 665/2020г. по описа на Окръжен съд
гр.Пловдив
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване или протест пред Върховния касационен съд на Република
България в петнадесетдневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.