Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 525
гр.Бургас, 02.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен
състав, в публично заседание на пети април две хиляди и деветнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР
МИТЕВ
при участието на секретаря Диляна Бодурова, като разгледа
НАХД № 739 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод жалба на Т.Г.С. с ЕГН: **********, адрес: ***, с адрес за
призовки и съобщения гр. Бургас, ул. „Шейново“ № 19, ет. 1, чрез адв. Г.С.,
против Наказателно постановление № 18-0769-005568/ 29.01.2019г., издадено от
Началник група към ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция”, с което на
жалбоподателя за нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, на основание чл.183, ал.4,
т. 7, предл. 1 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 50 лева и за нарушение
на чл. 103 ЗДвП, на основание чл.175, ал. 1, т. 4 ЗДвП е наложено наказание
„глоба” в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
два месеца.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като
се твърди, че липсвало виновно поведение.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично
и с адв. С., който поддържа жалбата по изложените в нея доводи.
Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас, надлежно призован не изпраща
представител.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на
преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, тъй като, видно от
разписката на НП същото е било връчено на 05.02.2019 г., а жалбата е депозирана
на 12.02.2019 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е частично основателна,
като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 16.10.2018 г., около 11.05
часа, жалбоподателят Т.Г.С. управлявал л.а. „Фолксваген Голф 1.9 ТДИ” с рег. № в
гр. Бургас, по ул. „Чаталджа” в посока ул. „Индустриална“. По това време на същата
улица, до № 59, били позиционирани актосъставителя К.Т.М. и св. Г.Н. Дачев- и
двамата заемащи длъжност младши автоконтрольор към Сектор „Пътна полиция” към
ОДМВР-гр. Бургас към същата дата. К.М. забелязал, че С. не е поставил
обезопасителен колан, с който неговият автомобил бил оборудван, поради което
подал сигнал за спиране със стоп палка. Жалбоподателят не възприел сигнала на М.,
подминал го, като намалил скоростта и завил надясно в непосредствено следващата
пресечка. Св. М. и Дачев опитали да последват жалбоподателя, но не успели. След
извършена справка по номера на автомобила била осъществена връзка с
жалбоподателят, който се явил същия ден в Сектор „Пътна полиция“.
За констатираното св. М. съставил
АУАН с бл. № 0652311 за извършени две нарушения по ЗДвП- по чл. 137а, ал. 1 и
чл. 103 от ЗДвП. Актът бил връчен на нарушителя, които отказал да го подпише.
Въз основа на АУАН на 29.01.2019г.
било издадено и процесното НП, като АНО възприел фактическата обстановка,
описана в акта, поради което и за нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, на основание
чл.183, ал.4, т. 7, предл. 1 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 50
лева и за нарушение на чл. 103 ЗДвП, на основание чл.175, ал. 1, т. 4 ЗДвП е
наложено наказание „глоба” в размер на 100 лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от два месеца.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и
писмените и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното производство.
Съдът не кредитира показанията на актосъставителя М. единствено в частта, в
която се посочва, че жалбоподателят първо е намалил скоростта на движение и
след като е подминал полицейският служител я е увеличил, за което ще бъдат
изложени съображения по-надолу.
От тази фактическа обстановка и
разглеждайки направените възражения съдът прие следното.
Наказателното
постановление е издадено от оправомощено за това лице –Началника на 05 РУ към
ОДМВР-гр.Бургас, а АУАН е съставен от компетентен орган, видно от приобщеното
към материалите по делото копие на Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на
Министъра на вътрешните работи Административнонаказателното производство е
образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния срок.
По отношение на
нарушението по чл. 103 ЗДвП, съдът намира, че същото е останало недоказано. В
случаи на ангажирана административно наказателна отговорност за нарушение по
чл. 103 ЗДвП /неспиране на подаден сигнал със стоп палка/ при изложено в
жалбата изрично възражение, че сигналът не е бил достатъчно ясен са налице
съмнения за правилното възприемане на сигнала от нарушителя, какъвто е
настоящия случай, то в тежест на административно наказващия орган е при
условията на пълно и главно доказване да установи: точното място на извършване
на нарушението, точното място на позициониране на контролните органи и дали те
са били видими, пътната обстановка при подаване на сигнала за спиране и че от
горепосочените обстоятелства може да се направи несъмнен извод, че водачът е
възприел сигнала, възприел е че той се отнася до него, както и посоченото място
за спиране. Доказването може да стане или като в АУАН се опишат подробно тези
обстоятелства, или като актосъставителят или други свидетели ги установят по
несъмнен начин при разпита им в съдебно заседание.
В процесния случай
нито в АУАН, нито в НП са изложени факти за посочените обстоятелства, а
единствено е записано, че при подаден сигнал за спиране водачът не е спрял. При
това положение съществени се явяват показанията на разпитаните в съдебно
заседание свидетели. Актосъставителят М. заявява, че автомобилът е намалил
скоростта си, а в последствие я е увеличил и е завил надясно. Същевременно, св. Дачев посочва, че е видял
автомобила едва когато последният е завивал. Ако в действителност е било налице
такова рязко увеличаване на скоростта от страна на жалбоподателя, остава неясно
как същото не е било възприето от страна на св. Дачев, който изрично заявява,
че е бил извън полицейския автомобил по времето, когато св. М. е подал сигнала.
Освен това, Дачев заявява, че М. му е казал, че водачът не е спрял и тогава са
тръгнали след него, т.е. Д не е забелязал някакво особено действие на водача.
При тези факти, съставът намира, че твърдението на актосъставителя, че водачът
е увеличил скоростта си, е единствено субективна преценка, която остава изолирана
и която не може да доведе до несъмнен извод, че водачът е възприел подадения
сигнал и умишлено не е изпълнил задължението си по чл. 103 ЗДвП.
Съгласно чл. 6 и чл.
7 ЗАНН административно-наказателната отговорност на дееца може да бъде
ангажирана, само ако деянието е извършено виновно - умишлено или непредпазливо.
Съгласно препращащата норма на чл. 11 ЗАНН в административнонаказателния процес
се прилагат общите правила на наказателния процес за презумпция за невиновност,
разпределение на доказателствената тежест, която лежи върху наказващия субект и
забрана за осъждане, почиващо на предположения. С оглед гореизложените
принципни съображения и предвид изрично направеното възражение на жалбоподателя,
че не е възприел подадения сигнал и доколкото административнонаказващия орган,
както се отбеляза, не е ангажирал доказателства, които несъмнено да установяват
обстановката на извършване на нарушението, то следва да се приеме, че
нарушението по чл. 103 ЗДвП не е доказано от субективна страна и НП следва да
бъде отменено в съответната част. В този смисъл е и Решение № 206 от 16.02.2017 г. по н. д. № 63 / 2017 г. на
Административен съд – Бургас
По отношение на второто вменено
във вина на жалбоподателят нарушение по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП- че не е носил
обезопасителен колан, съдът намира същото за доказано. Съдът кредитира
изложеното от св. М. по отношение на това нарушение, тъй като показанията му са
последователни и непротиворечиви. Било е достатъчно светло, за да възприеме, че
жалбоподателят се е движил без обезопасителен колан, което се потвърждава от
посочения в АУАН час на извършване- около 11.05 часа. Именно констатацията на
това нарушение е мотивирала М. да подаде сигнал за спиране, като впоследствие е
казал това и на свидетеля Д, чиито показания в този случай служат за проверка
на показанията на актосъставителя. Действително, и по отношение на това
нарушение св. Д не излага конкретни факти, но следва да се отбележи, че
наличието на поставен обезопасителен колан чисто житейски е по-лесно да бъде
възприето, отколкото да бъде направена преценка за скоростта на движение, както
е при вмененото нарушение по чл. 103 ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 137а, ал.
1 ЗДвП
предвижда задължение за водачите и пътниците в моторни превозни средства от
категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, да използват
обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. В
ал. 2 на същата разпоредбата за определени категории лица законодателят е
предвидил изключение от задължението по ал. 1. От данните по делото се
установява, че жалбоподателят не спада към нито една от посочените в чл. 137а, ал.
2 ЗДвП
категории лица и следователно за него съществува задължение да използва
обезопасителен колан при управление на МПС.
За извършеното от жалбоподателя
нарушение по чл.137а, ал.
1 от ЗДвП
законодателят е предвидил в разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т.7, пр. 1 ЗДвП твърд размер за
предвиденото наказание "глоба" от 50 лева, което изключва
възможността както на наказващия орган, така и на настоящия съдебен състав да извърши преценка и да индивидуализира размера на
наказанието. АНО правилно е приложил посочената санкционна норма като относима
и на жалбоподателя е била наложена глоба именно в размер на 50 лева.
Поради изложеното, НП следва да бъде потвърдено в тази
част като законосъобразно.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 1 и предл. 3 ЗАНН,
Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление
№ 18-0769-005568/ 29.01.2019г., издадено от Началник група към ОДМВР-Бургас,
Сектор „Пътна полиция”, В ЧАСТТА, в
която на Т.Г.С. с ЕГН: **********, на основание чл.175, ал. 1, т. 4 ЗДвП е
наложено наказание „глоба” в размер на 100 лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от два месеца за нарушение на чл. 103 ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
18-0769-005568/ 29.01.2019г., издадено от Началник група към ОДМВР-Бургас,
Сектор „Пътна полиция”, В ЧАСТТА, в
която на Т.Г.С. с ЕГН: **********, за нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, на
основание чл.183, ал.4, т. 7, предл. 1 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в
размер на 50 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВО:К.А.