РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

РЕШЕНИЕ

 

 

№ 479

 

гр. Пловдив, 17.03.2022 год.

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ

ЧЛЕНОВЕ:          ТАТЯНА ПЕТРОВА

                             ПЕКТЪР КАСАБОВ

                                                 

при секретаря Б.К. и участието на прокурора ЗДРАВЕНА ЯНЕВА, като разгледа докладваното от чл. съдията ТАТЯНА ПЕТРОВА к. а. дело № 3116 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните:

1. Производството е по реда на глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

2. Образувано е по касационна жалба, предявена от Й.К.В., с ЕГН **********, чрез процесуалния си представител адв. С., с адрес ***, против Решение № 2036 от 29.10.2021 г. на Административен съд – Пловдив, Х с., постановено по адм. дело № 832 по описа на съда за 2021 г., в отхвърлителната му част.

Иска се решението на Административен съд – Пловдив в посочената част да бъде отменено като се присъди цялото претендирано обезщетение.

3. Ответникът по касационната жалба – Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“ гр. София, счита същата за неоснователна и моли да бъде отхвърлена като такава. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение за неоснователност на жалбата.

ІІ. За допустимостта:

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите:

5. Административен съд - Пловдив е разгледал по реда на глава единадесета от АПК, във връзка с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, искова молба предявена от Й.К.В., изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в затвора в гр. Пловдив, срещу ГД "Изпълнение на наказанията", с която на основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС се претендират обезщетение в размер на 50000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба (31.03.2021 г.) до окончателното й изплащане, за нанесени му неимуществени вреди - в обида, възмущение, стрес, болки и страдания, за периода от 31.12.2016 г. до 31.03.2021 г., в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвор – Пловдив, изразяващи се в: липса на достатъчно жилищна площ (пренаселеност на килиите – „падат се под 3 кв. м. нетна площ на човек“); липса на достъп до постоянно течаща студена и топла вода, и санитарен възел; през зимата било много студено, а през лятото топло и задушно; в килиите имало дървеници, гризачи, както и мухъл и влага; ищецът страдал от панкреатит от 23.09.2019 г., полипи на жлъчния мехур, варици на хранопровода 1-ва степен, кървящи хемороиди 1-ва и 2-ра степен и астма, за които заболявания не му е осигурявана подходяща диета и лекарства, поради което му се налагало да си ги купува сам, с което на ищецът са нарушени правата по чл. 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека (ЕКЗПЧ) и чл. 3 от ЗИНЗС).

6. С процесното съдебно решение, постановено в производството по реда на чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 284 и сл. от ЗИНЗС, първоинстанционният съд е осъдил Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията“ - София, да заплати на Й.К.В., сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периодите от 21.01.2019 г. до 20.03.2019 г., от 26.03.2019 г. до 04.04.2019 г., от 10.10.2019 г. до 14.10.2019 г., от 23.10.2019 г. до 24.10.2019 г., от 24.01.2020 г. до 30.01.2020 г., от 04.02.2020 г. до 16.02.2020 г., от 15.05.2020 г. до 15.05.2020 г., от 18.05.2020 г. до 19.05.2020 г. и  от 22.05.2020 г. до 22.05.2020 г. вкл., както и законната лихва върху тази сума, считано от 31.03.2021 г. – датата на завеждане на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата, в резултат на извършено нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС по отношение на ищеца, изразяващо се в липса на достатъчно жилищна площ в условията на Затвора - Пловдив. В останалата част за периодите, за които се претендира обезщетение, както следва: от 27.09.2018 г. до 20.01.2019 г., от 21.03.2019 г. до 25.03.2019 г., от 05.04.2019 г. до 09.10.2019 г., от 15.10.2019 г. до 22.10.2019 г., от 25.10.2019 г. до 23.01.2020 г., от 31.01.2020 г. до 03.02.2020 г., от 17.02.2020 г. до 14.05.2020 г., от 16.05.2020 г. до 17.05.2020 г., от 20.05.2020 г. до 21.05.2020 г. и от 23.05.2020 г. до 31.03.2021 г., която именно е предмет на разглеждане в настоящото производството, искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

7. За да постанови този резултат, съдът е приел, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника ГД „Изпълнение на наказанията“ само по отношение на конкретно установените факти по делото, а именно: относно пренаселеността на помещенията в Затвора гр. Пловдив за периода от 21.01.2019 г. до 20.03.2019 г., от 26.03.2019 г. до 04.04.2019 г., от 10.10.2019 г. до 14.10.2019 г., от 23.10.2019 г. до 24.10.2019 г., от 24.01.2020 г. до 30.01.2020 г., от 04.02.2020 г. до 16.02.2020 г., от 15.05.2020 г. до 15.05.2020 г., от 18.05.2020 г. до 19.05.2020 г. и  от 22.05.2020 г. до 22.05.2020 г. вкл.

При това положение съдът е формирал извод, че за посочените периоди ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбата на чл. 3 ЕКЗПЧОС. Другите оплаквания на ищеца (за наличие на дървеници и хлебарки, за липса на достъп до постоянно течаща студена и топла вода, и санитарен възел, относно липсата на подходяща хранителна диета за заболяванията му, относно липсата преживените от него неблагоприятни усещания на студ през зимата и на топлина и задух през лятото, и наличието на мухъл и влага в килиите) са приети за неоснователни, което е довело и до отхвърляне на иска в останалата му част.

ІV. За правото:

8. Така постановеното решение е незаконосъобразно поради допуснати от съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съображенията на касационната инстанция за това са следните:

9. Първоинстанционният съд напълно е игнорирал обективираните в исковата молба доказателствени искания за събиране на данни свързани със здравословното състояние на ищеца. Действително следва да се констатира, че по тези искания, административният съд се е произнесъл, макар и с разпореждането, с което производството по делото е оставено без движение (л. 6 по АД № 832/2021 г.). По-конкретно, съдът е задължил ответника да представи по делото в 14-дневен срок от съобщаването заверено копие от медицинската документация на лишения от свобода Й.В., справка за здравословното състояние на ищеца и взетите мерки по отношение на негово лечение, в това число и за обстоятелствата дали му е издавана рецептурна книжка, давани ли са му лекарства и налагало ли се е той да си купува сам. Посоченото разпореждане обаче, не е изпълнено от ответника.

Доколкото събирането на тази доказателства е необходимо за изясняване на спора от фактическа страна, съдът е следвало да предприеме всички необходими процесуални действия за тяхното събиране.

Наложителността от предприемане на такива действия е обусловена от задължението на съда в случаите по чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС да вземе предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода, продължителността, както и всички други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора (чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС).

Допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила е съществено, тъй като насъбирането на посочените в исковата молба писмени доказателства е довело до постановяване на решение при неизяснена по делото фактическа обстановка.

Именно поради тази причина в хода на настоящото производството по искане на В., ответникът отново бе задължена да представи по делото медицинското му досие, в резултат на което същото бе депозирано ведно с докладна записка от д-р Д.. Наред с медицинското досие, от страна на ищеца се представиха и множество амбулаторни листове, епикризи и др. медицински документи, касаещи здравословното му състояние. Представянето на тези писмени доказателства обаче, не означава, че доказателствените искания на ищеца са осъществено така както са заявени. Липсват данни по делото за взетите мерки по отношение на негово лечение, в това число и за обстоятелствата дали му е издавана рецептурна книжка, давани ли са му лекарства и налагало ли се е той да си купува сам, прилагана ли е и каква конкретно диета е прилагана по отношение на В. с оглед установеното му заболяване - панкреатит. Изясняването на всички тези обстоятелства е от съществено значение за преценката дали е налице нарушение на чл. 128 и чл. 129, ал. 3 от ЗИНЗС.

Казано с други думи, в случая не може да се приеме, че представените в хода на настоящото производство доказателства за здравословното състояние на ищеца са достатъчни за изясняване на делото от фактическа страна, с оглед направените в тази насока твърдения в исковата молба. Но, дори и да бяха представени в пълнота, съобразно въведената в чл. 220 АПК забрана за нови фактически установявания в касационната инстанция, отново нямаше да е налице законова възможност за произнасяне по съществото на спора от същата.

10. На следващо място следва да се констатира, че от отхвърлителния диспозитив на оспореното решение не става ясно каква е формираната от съда воля нито относно претендираната от ищеца сума за разликата от уважения размер (500 лв.) до пълния заявен размер от 50000 лв., нито относно периода от 31.12.2016 до 27.09.2018 г.

11. При това положение, неизяснената по делото фактическа обстановка и неясния и неточен отхвърлителен диспозитив налагат Решение № 2036 от 29.10.2021 г. на Административен съд – Пловдив, Х с., постановено по адм. дело № 832 по описа на съда за 2021 г., в частта, с която искът на Й.К.В., ЕГН ********** срещу Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” – София, е отхвърлен, да бъде отменено, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на съда.

При новото разглеждане на делото, съдът следва да събере възможната пълнота от доказателства съобразно направените от страните доказателствени искания и след като обсъди по отделно и в съвкупност, съдържащите се в тях данни при съобразяване на изложеното по-горе, да формира ясен диспозитив, в който да даде конкретен отговор на исковата претенция, с която е сезира за разликата от уважения размер и периоди (част от общия исков период) до пълния заявен размер и исков период.

 

Така мотивиран, на основание чл. 222, ал. 2, предл. първо АПК, Пловдивският административен съд, ХIХ касационен състав,

 

            Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 2036 от 29.10.2021 г. на Административен съд – Пловдив, Х с., постановено по адм. дело № 832 по описа на съда за 2021 г., в частта, с която искът на Й.К.В., ЕГН ********** срещу Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” – София, е отхвърлен.

ВРЪША делото за ново разглеждане от друг състав на съда съобразно изложеното в мотивите на настоящото решение.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                       ЧЛЕНОВЕ : 1.

                                                                       

                                                                                   2.