РЕШЕНИЕ
№ 418 /
26.08. 2019 година гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД – ГР. СТАРА ЗАГОРА
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На
02.07. 2019 година
В
публично заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО
СИМИТЧИЕВ
И
секретаря Д. Калчева, като разгледа докладваното от съдията Симитчиев т.д. №
327 по описа за 2017 година, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.365 и сл ГПК.
Образувано
е по искова молба на служебния синдик на „П.Х.“ АД С.Г. против „П.Х.“ АД, с
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. В., ***, район О., ул. „*** и
„К.“ АД (в н.) с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр.С., район С.,
ул. „***. След оставяне ИМ без движение и съгласно указания, дадени с Определение
от 22.06.2018г., ищецът е посочил, че за ответник по предявените искове следва
да се счита и „Н.П.“ЕООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление гр.Л.,
хотел „Л.“, ул.“***, представлявано от синдика М. Н..
С определение от 08.02.2018г., служебния синдик на „П.Х.“
АД С.Г. е заличен като ищеца и на негово място е конституиран новоназначения
служебен синдик на „П.Х.“ АД И.В.В..
В ИМ се твърди, че на 20.09.2013г. между
„Н.П.” ЕООД /н./ и „К.“ АД /н./ бил сключен Рамков договор лимит за издаване на
банкови гаранции и акредитиви от 20.09.2013г. Съгласно договора, „К.“ АД /н./
се е задължила да предостави на „Н.П.” ЕООД /н./ лимит за издаване на банкови
гаранции и акредитиви в размер до 22 000 000 лева. С анекс № 1 от 30.10.2013г.,
лимитът бил увеличен до 60 000 000 лева.
На 30.10.2013г., с договор за особен
залог на безналични акции, „П.Х.“ АД е обезпечило изпълнението на горепосочения
договор, като е учредило залог по реда на ЗОЗ в полза на „К.“АД. Предмет на
залога били собствените на „П.Х.“АД 51 680 352 бр. обикновени поименни
безналични акции с право на глас, представляващи 47,3% от капитала на „П.“ АД,
ЕИК: ***, с код на емисията (ISIN код) BG***.
Сочи се, че съгласно чл.2 от договора,
учреденият особен залог обезпечава всички евентуални и бъдещи вземания на „К.“
АД- /н./ към „Н.П.” ЕООД /н./, възникнали на основание сключения между тях
Рамков договор за лимит за издаване на банкови гаранции и акредитиви от
20.09.2013г. и Анекс №1 към него. Размерът на обезпеченото вземане бил 60000000
лева, ведно с годишна лихва и лихва за забава.
Поддържа се, че по този начин, „П.Х.“ АД
е обезпечило изпълнението на чуждо задължение и е придобило качеството на
заложен длъжник. Особеният залог бил вписан в Централния депозитар под
№5847/14.11.2013г. Учреденият особен залог бил недействителен по отношение на
кредиторите на „П.Х.“ АД, на основание чл. 647, ал.1, т.4 от ТЗ, тъй като бил
извършен в едногодишен срок от подаване на молбата за откриване на
производството по несъстоятелност, но не по-рано от датата на
неплатежоспособността. Молбата за откриване на производството по
несъстоятелност на „П.Х.“ АД била подадена на 19.03.2014г. пред ОС Стара
Загора, като въз основа на същата е образувано търг. дело № 83/2014г. С Решение
№ 2314 от 25.10.2016г. по търг. дело № 83/2014г. по описа на ОС Стара Загора е
открито производството по несъстоятелност на „П.Х.“ АД, като съдът определил
като начална дата на неплатежоспособността 31.12.2011г. С оглед на това, ищецът
твърди, че така описаното учредяване на особен залог за обезпечаване на чуждо
задължение е осъществено в предвидените срокове по чл. 647, ал.1, т.4 от ТЗ, а
именно - в едногодишен срок преди подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ, но не
по-рано от неплатежоспособността на дружеството.
Освен това, се посочва, че тъй като
вземането на „К.“ АД /н./ към „Н.П.” ЕООД /н./ не било възникнало, не са
възникнали и заложните права на банката. Поддържа се, че вземането, което било
обезпечено с процесния договор за особен залог, не съществува, тъй като Банката
не предоставила на „Н.П.” ЕООД /н./ уговорените банкови гаранции. Така,
учреденият от „П.Х.“ АД особен залог се явявал сключен за обезпечаване на едно
несъществуващо вземане и поради това бил нищожен поради липсата на основание.
Липсата на главно правоотношение безспорно правело невъзможно наличието на
акцесорно такова. Посочва се, че договорът за особен залог не е породил правни
последици, като в полза на „К.“ АД /н./ не са възникнали заложни права.
Недействителността на договора за особен залог, респ. липсата на заложно право
в полза на „К.“ АД /н./, влечало след себе си пълната липса на правни последици
на проведеното изпълнение по реда на ЗОЗ.
Предвид изложеното, ищецът е поискал, на
основание чл. 647, ал.1,т.4 от ТЗ, съдът да обяви за недействителен по
отношение на кредиторите на несъстоятелността на „П.Х.“АД, договора за
учредяване на особен залог безналични акции от 30.10.2013г., сключен между
ответниците „П.Х.“АД и К.“ АД /н./, вписан в Централния депозитар под
№5847/14.11.2013г., извършено в 1-годишния срок преди подаване на молбата за
откриване на производство по несъстоятелност на „П.Х.“АД, но не по-рано от
датата на неплатежоспособността.
При условията на евентуалност, ако
предявеният иск бъде отхвърлен, ищецът е поискал, на основание чл. 646, ал.2,
т. 1 от ТЗ, извършеното от „П.Х.“ АД изпълнение на неизискуемо парично
задължение да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите в
несъстоятелността.
В тази връзка, се сочи, че по силата на
чл. 646, ал. 2, т. 1 от ТЗ, недействително по отношение на кредиторите на
несъстоятелността е изпълнението на неизискуемо парично задължение, независимо
от начина на изпълнение, извършено в 1-годишен срок преди подаване на молбата
по чл. 625 от ТЗ. Твърди се, че притежаваните от „П.Х.” АД безналични акции от
капитала на „П.“ АД са станали обект на изпълнение. „К.“ АД /н./ упражнила
заложните си права, като пристъпването към изпълнение било вписано в Централен
депозитар с № 02-2013-8154/10.12.2013г. В резултат от осъществената продажба, в
полза на банката били предадени 103 813 928,52 лева. По този начин, с
извършените продажби било погасено неизискуемо парично задължение на „П.Х.“ АД.
При условията на евентуалност, ако бъде
отхвърлен първия евентуален иск, се иска на основание чл. 646, ал.2, т. 3 от ТЗ, извършеното от „П.Х.“ АД погасяване на изискуемо парично задължение да бъде
обявено за недействително по отношение на кредиторите в несъстоятелността, тъй
като чрез проведеното принудително изпълнение по отношение на заложените от „П.Х.“
АД акции било погасено изискуемо задължение, с което интересите на кредиторите
на несъстоятелния длъжник се увреждали. С извършеното плащане бил удовлетворен
предпочитателно само един кредитор и това имуществено право било извадено от
масата на несъстоятелността.
В законния срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника „К.“
АД (в н.), в който взема становище, че предявените искове са недопустими и
неоснователни.
Счита депозираната от служебния синдик на
„П.Х.“ АД искова молба за противоречива, съдържаща взаимно изключващи се и
противоречиви факти и твърдения и нелогична, което затруднявало адекватната
защита по настоящото съдебно производство.
Счита предявените главен и евентуални
искове за недопустими. Твърди, че по отношение на ищеца не е налице правен
интерес от завеждането на горепосочените искове. Сочи, че вземане на „К.“ АД
(н) към „Н.П.“ ЕООД (н) по Рамков договор лимит за издаване на банкови гаранции
и акредитиви от 20.09.2013г. и Анекс № 1 към него не е възникнало, „К.“ АД (н)
не е предоставила уговорените банкови гаранции, следователно не са възникнали и
заложните права на банката по договор за особен залог на безналични акции от
30.10.2013г. В тази връзка счита, че не е налице положителна абсолютна
процесуална предпоставка, а именно - правен интерес по отношение на ищеца от
завеждане на горепосочените искове, поради което моли да се прекрати
производството по така предявените искове.
Счита предявените главен и евентуални
искове за неоснователни, като развива подробни съображения.
Посочва, че вземане на „К.“ АД (н) към „Н.П.“
ЕООД (н) по Рамков договор лимит за издаване на банкови гаранции и акредитиви
от 20.09.2013г. и Анекс № 1 към него, не е възникнало. „К.“ АД (н) не е
предоставила уговорените банкови гаранции, следователно не са възникнали и
заложните права на банката по договор за особен залог на безналични акции от
30.10.2013г. В тази връзка, главният иск се явявал неоснователен, тъй като
сочената сделка не се явявала увреждаща масата на несъстоятелността на „П.Х.“
АД, нито пък по някакъв начин увреждала кредиторите на „П.Х.“ АД.
Счита, че предявеният евентуален иск по
чл. 646, ал.2, т.1 от ТЗ е неоснователен. В исковата молба се излагали
твърдения, че притежаваните от „П.Х.“ АД безналични акции от капитала на „П.“
АД са станали обект изпълнение от страна на „К.“ АД и в тази връзка са налице
предпоставките на чл. 646, ал.2, т.1 от ТЗ. От така заявеното от ищеца, не
ставало ясно на какво основание и за обезпечаването на кое конкретно главно
вземане, банката е упражнила заложните си права и е пристъпила към изпълнение
по реда на ЗОЗ, в резултата на което е осъществена продажба. В този смисъл, за
ответника оставало загадка изпълнение на кое конкретно и чие парично задължение
се твърдяло, че е налице, с оглед наличието на предпоставките по чл. 646, ал.2,
т.1 от ТЗ.
Предявеният евентуален иск по чл. 646,
ал.2, т.2 от ТЗ също бил неоснователен по посочените по- горе съображения.
Липсата на конкретно заявени предпоставки по чл. 646, ал.2, т.2 от ТЗ
затруднявали защитата на ответника по настоящото дело.
Моли да се прекрати производството по
настоящото дело, поради предявени недопустими искове, евентуално да се
отхвърлят, като неоснователни предявеният главен, съответно евентуални искове.
Отговор
на Им от ответника „П.Х.“АД не е
подаден в законния срок.
От
ищеца И.В. – служебен синдик на „П.Х.“АД е депозирана в срок допълнителна
искова молба. В същата, се прави
следните пояснения и допълнение на първоначалната ИМ:
На 20.09.2013 г. между “К.” АД и “Н.П.”
ЕООД е сключен Рамков договор - лимит за издаване на банкови гаранции и
акредитиви /”Рамков договор7,/ при условията, на който “К.” АД се задължава,
при писмено искане за срока на договора, да предостави на “Н.П.” ЕООД гаранции
и акредитиви в общ размер на 22 000 000 лв. С Анекс № 1 от 30.10.2013 г.,
размерът на банковата гаранция е увеличен до размера на 60 000 000 лв.
На 30.10.2013 г., между “К.” АД и “П.Х.”
АД е сключен Договор за особен залог на безналични ценни книжа /Договор за
залог”/, по силата на който всички евентуални и бъдещи вземания на “К.” АД към
“Н.П.” ЕООД по рамковия договор и анекса към него до лимита от 60 000 000 лв.
се обезпечава с учреден по реда на ЗОЗ особен залог върху собствените на “П.Х."
АД, съгласно депозитарна разписка № 31408511С/ 21.08.2013 г., 51 680 352
обикновени поименни безналични акции с право на глас, представляващи 47 % от
капитала на “П.” АД с ЕИК: ***, всяка с номинална стойност 1 лв., код на емисия
***.
Със заявление, с нотариално заверен
подпис и съгласие за вписване, с вх № 02-2013-7610/ 14.11.2013, е заявен за
вписване в Централен депозитар договора за особен залог. С № 5847-x-14.ll.2013
г. в Централния депозитар е вписан първи по ред особен залог върху 51 680 352
обикновени поименни безналични акции с право на глас, представляващи 47 % от
капитала на “П.” АД с ЕИК: ***, всяка с номинална стойност 1 лв., код на емисия
***, до пълното погасяване на всички задължения по рамковия договор. Вписването
е отразено в Удостоверение за наличие на вписан залог с изх. №
01-2013-3449/15.11.2013 г.
С молба с изх. № 7184/ 28.11.2013 г. и с
вх. № 50884/ 28.11.2013 г. по изп. дело № 3045/ 2013 г. по описа на ЧСИ М. П.,
с per. № 851 на КЧСИ, “К.” АД уведомява
частния съдебен изпълнител за вписания залог върху акциите, представляващи 47 %
от капитала на “П.” АД, собственост на “П.Х.” АД за обезпечаване на вземане
срещу “Н.П.” ЕООД и моли на основание чл. 459, ал. 2 от ГПК да бъде присъединен
като взискател.
С молба с изх. № 7X85/ 28.11.2013 г. и
вх. № 50883/ 28.11.2013 г. по изп. д. № 3045/ 2013 г. по описа на ЧСИ М. П. с
per, № 851 на КЧСИ, “К.” АД моли частния съдебен изпълнител, на основание чл.
516, ал. 6, т. 2 от ГПК, да пристъпи към изпълнение върху пакет от 51 680 352
обикновени поименни безналични акции с право на глас, представляващи 47 % от
капитала на “П.” АД с ЕИК: ***, всяка с номинална стойност 1 лв., код на емисия
***. Моли да бъде извършена продажба на посочения пакет от акции, с цел
удовлетворяване вземанията на взискателя. /приложение № 2/
С молба с вх. № 12588/ 28.11,2013 г. ЧСИ М.
П. моли “К.” АД, в качеството му на инвестиционен посредник, да открие
клиентска подсметка от емисия - BG***, емитент “П.” АД.
С писмо от 28.11.2013 г. ЧСИ М. П. е
уведомен от “К.” АД, че е открита смека № 200033755454 за акции от емисия BG***.
С разпореждане с изх. № 161592/29.11.2013
г. ЧСИ М. П. е уводимил „Централен Депозитар“ АД, че на основание по реда на
чл. 516, ал. 7 от ГПК пристъпва към изпълнение върху поименни ценни книжа
/акции/ от емисия ***, регистрирани на името на длъжника “П.Х.” АД и емитирани
от “П.” АД, а именно: 51 900 352 броя акции. Разпоредено е незабавно
деблокиране и дебитиране на сметките, по които се водят акциите.
С разпореждане с изх. № 161721/29.11.2013
г. ЧСИ М. П. повторно нарежда на Централен Депозитар АД вдигането на запора
върху 51 900 352 броя акции от капитала на “П.” АД, с оглед пристъпване към
изпълнение.
C уведомление 162303/ 02.12.2013 г. на
ЧСИ М. *** действие СГС, Централен депозитар е уведомен, че “К.” АД е
конституиран като взискател по изп. д. № 3045/ 2013 и присъединените № 3044/
2013, № 3043/ 2013, № 3045/ 2013 г., в качеството му на взискател и заложен
кредитор по Договор за залог върху 51 680 352 бр. поименни безналнчни акции от
емисия BG***, емитирани от “П.” АД с ЕИК: *** и собствени на длъжника “П.Х.” АД
с ЕИК: ***, въз основа на вписания в Централния депозитар на 14.11.2013 г. по №
5847 договор за залог
Съгласно Удостоверение за наличие на
вписан залог върху финансови инструменти, притежавани от ********* “П.Х.” АД
към 02.12.2013 г., администрирано с вх. № 51626/ 02.12.2013 г., пристъпването
към изпълнение е вписано с № 5867/ 02.12.2013 г.
С отчет за изпълнена поръчка от
инвестиционния посредник “К.” АД, ЧСИ М. П. е уведомен, че поръчка с
№291/02.12.2013 г. за продажба на ценни книжа, с емитент “П.” АД, ISIN код BG***,
е извършена при следните параметри: 51 900 352 бр. акции са продадени при
единична цена в размер на 2 лв., при обща стойност в размер на 103 813 928.52
лв., на 02.12.2013 г. и вальор на прехвърляне и плащане 04.12.2013 г., за което
се дължи комисион на посредника в размер на 311 441.75 лв.
С протокол за погасяване с изх. № 163824/
05.12.2013 г., с постъпилата сума от продажбата на безналичините акции от
капитала на “П.” АД, собственост на “П.Х.” АД, общо в размер на 103 813 928.52
лв., ЧСИ М. П. е извършил погасяване на задълженията по изпълнителните дела, в
това число и 61 336 700 лв в полза на присъединения заложен кредитор “К.” АД,
от които главница в размер на 60 000 000 лв, 16 700 лв. законна лихва за един
ден и 1 320 000 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение.
С уведомление с изх. № 164148/ 05.12.2013
г., с правно основание чл. 145 от ЗППЦК, ЧСИ М. П. уведомява КФН, че на борсов
пазар на дата 02.12.2013 г. и вальор и плащане 04.12.2013 г. е извършил
продажба по реда на чл. 516, ал. 7 от ГПК на 51 680 352 обикновени поименни
безналнчни акции с право на глас, представляващи 47 % от капитала на “П.” АД с
ЕИК: *** всяка с номинална стойност 1 лв., код на емисия ***.
Със заявление № 02-2013-8154/10.12.2013
г., c нотариално удостоверен подпис с peг. № 9182/ 10.12,2013 г., е вписано
пристъпване към изпълнение от заявителя “К.” АД за вземане в размер на 60 000
000 лв. върху цялото заложно имущество, включващо 51 680 352 обикновени
поименни безналични акции с право на глас, представляващи 47 % от капитала на “П.”
АД с ЕИК: *** всяка с номинална стойност 1 лв., код на емисия ***.
С изх. № 01-2013-3659/ 10.12.2013 г.
“Централен депозитар” АД уведомява “К.” АД, че във връзка с постъпилото
заявление за пристъпване към изпълнение, ЧСИ М. П. е започнал процедура по
изпълнение на заложените с договора за залог от 14.11.2013 г. с разпореждане №
02-2013-7956/ 02.12.2013 г. и “К.” АД е присъединен като взискател, в
качествотото си на заложен кредитор.
С молба с вх. № 54075/ 10.12.2013 г., “К.”
АД приложено представя на ЧСИ М. П. заявление за вписване на пристъпване към
изпълнение с № 02-2013- 8154/ 10.12.2013 г. и моли да предаде получената сума
от извършената публична продан на заложените акции на 02.12.2013 г. по указана
банкова сметка.
***.12.2013 г., с уникален peг. № BORD009107024,
ЧСИ М. П. е извършил преводно нареждане по сметка на “К.” АД, съгласно
протокола за погасяване на сума в размр на 61 571 375.50 лв.
С протокол за погасяване с изх. № 166162/
10.12.2013 г. по изп. д. № 3045, 3044, 3043, 3042 ЧСИ М. П. удостоверява
извършеното погасяване в размер на 61 571 375.50 лв.
Със съобщение с изх. № 165488/10.12.2013
г., ЧСИ М. П. уведомява “П.Х.” АД, че във връзка със Заявление за вписване на
пристъпване към изпълнение с вх. № 02-2013-8154/ 10.12.2013 г., е пристъпил към
изпълнение във връзка със задълженията на заложния длъжник по Договор за залог.
Ha 10.12.2013 г., c изх. № 74332, “К.” АД
е издал удостоверение, съгласно което към 10.12.2013г., дългът на “Н.П.” АД по
рамковия договор, след извършеното изпълнение, вписано в “Централния Депозитар”
със заявление № 02- 2013*8154/ 10.12.2013 г., е в размер на лихви и просрочни
главници 74 255.89 лв. и комисон: 95 955 лв. и 56 944.44 щатски долара.
По повод твърденията и възраженията в
подадения отговор на ИМ от „К.“ АД, ищецът посочва следното:
Счита за безспорно установено, че на
30.10.2013 г. между “К.” АД и “П.Х.” АД е сключен Договор за особен залог на
безналични ценни книжа, по силата на който всички евентуални и бъдещи вземания
на “К.” АД към “Н.П.” ЕООД по рамковия договор и анекса към него до лимита от
60 000 000 лв. се обезпечава с учреден по реда на ЗОЗ особен залог върху
собствените на “П.Х.” АД, съгласно депозитарна разписка № 31408511C/ 21.08.2013
г., 51 680 352 обикновени поименни безналични акции с право на глас,
представляващи 47 % от капитала на “П.” АД с ЕИК: *** всяка с номинална
стойност 1 лв., код на емисия ***.;
Счита за безспорно установено също, че на
02.12.2013 г., по възложение на ЧСИ М. П., “К.” АД, в качеството си на
инвестиционен посредник, е продала 51 680 352 обикновени поименни безналични
акции с право на глас, представляващи 47 % от капитала на “П.” АД с ЕИК: ***
код на емисия ***, при единична цена от 2 лв. На 10.12.2013 г. ЧСИ М. П. е
погасил вземанията на “К.” АД срещу “Н.П.” АД по рамковия договор с получените
суми от реализирането на заложените акции от капитала на “П.” АД, собственост
на “П.Х.” АД, съгласно договора за залог общо в размер на 61 571 375.50 лв.
В този смисъл, ищецът поддържа, че
твърденията на “К.” АД /н./, че “сочената сделка не се явява увреждаща масата
на несъстоятелността на "П.Х.” АД, нито пък по някакъв начин уврежда
кредиторите на “П.Х.” АД“ са абсолютно неправилни, неоснователни и
противоречащи на фактите от обективната действителност.
На следващо място, счита, че твърдението
на синдика С.Г. в ИМ, потвърдено и от процесуалния представител на “КГБ” АД
/н./ на стр. 2 § 4, че заложните права на банката не са възникнали, доколкото
последната не е предоставяла договорените банкова гаранции, респ. вземане срещу
“Н.П.” ЕООД /и./ по рамковия договор не е възниквало, очевидно не означава, че
по него не е налице изпълнение.
Ищецът заявява, че поддържа предявените с
ИМ главен и евентуални искове, като прави следните пояснения, допълнения и
изменения към първоначалната искова молба:
1. На
основание чл. 647, ал. 1, т. 4 от ТЗ, предвид това, че атакуваната сделка
представлява залог, учреден върху имуществено право от масата на
несъстоятелността за обезпечаване на чуждо задължение, сключена в едногодишен
срок от депозиране на молбата по чл. 625 от ТЗ, заявява, че поддържа
депозирания главен иск, като счита същия за допустим и основателен. Исковата
молба за откриване на производство по несъстоятелност на “П.Х.” АД е депозирана
от “Ню Ко Загора” ЕООД с вх. 3465/ 20.03.2014 г. Към настоящия момент
образуваното т.д. № 83/ 2014 г., ТО по описа на ОС - Ст. Загора все още е
висящо. Процесната сделка е сключена в предвидения едногодишен срок от
депозирането на молбата по чл. 625 от ТЗ, а именно на 30.10.2013 г. Счита за
безспорно установено, че атакуваната сделка, обезпечава чужд дълг и че същата е
сключена в изискуемата от закона форма и като такава подлежи на отмяна по реда
на чл. 647, ал. 1, т. 4 ТЗ. В допълнение, по процесната сделка е предприето и
принудително изпълнение, водещо до увреждане на кредиторите на неплатежоспобния
длъжник, чрез намаляване масата на несъстоятелността.
2. на
основание чл. 646, ал. 2, т. 1 от ТЗ, предвид това, че чрез реализиране на
заложното право по сделката е погасено неизискуемо парично задължение,
извършено в едногодишен срок от депозиране на молбата по чл. 625 от ТЗ, ищецът
заявява, че поддържа предявения евентуален иск. Посочва, че при реализиране на
заложения актив, не са представяни доказателства за възникване на вземането на
“К.” АД към “Н.П.” ЕООД по рамковия договор. Договорът за залог е учреден на
30.10.2013 г., а принудителното изпълнение по него е предприето след по-малко
от един календарен месец, а именно - на 28.11.2013 г. Последното според ищеца
поставя под въпрос възникването, съществуването, ликвидността и изискуемостта
на вземането на “К.” АД към “Н.П.” АД. Нещо повече, в депозирания отговор от
ответника “К." АД не се съдържали противни твърдения и не се сочели
доказателства в този смисъл, а напротив - твърденията за неоснователност и
недопустимост на исковата молба се основавали именно на липсата на вземане към
“Н.П.” ЕООД, респ. невъзникване право на принудително изпълнение за реализиране
на заложените ценни книжа.
Във връзка с горното, ищецът счита, че
принудителното изпълнение по процесната сделка води до погасяването на
неизискуемото вземане на “К.” АД към “Н.П.” ЕООД, поради което попада в
хипотезата на чл. 646, ал. 2, т. 1 от ТЗ.
В
срок е постъпил е отговор на допълнителната искова молба от ответника „П.Х.“ АД, чрез Ц.Д., член на СД на дружеството, лично и като
пълномощника на А.М. - член на СД на дружеството, с който се взема следното
становище:
1. По
иска с правно основание чл. 647, ал.1, т.4 ТЗ, се посочва, че е осъществен
фактическият състав на законовата хипотеза, към която не може да се отнесе
изключението на чл.647, ал.3 ТЗ. Счита, че на основание оспорената сделка са
извършени действия, които са довели до съществено намаляване на масата на
несъстоятелността, което от своя страна обуславя интереса от предявяването на
отменителния иск, както и неговата основателност.
2. По
иска с правно основание чл.646, ал.2, т.1 ТЗ, се посочва, че заложното право в
полза на К. АД (в несъстоятелност) не е обвързано с изискуеми парични
задължения на „П.Х.“АД (в неплатежоспособност), няма и релевирани твърдения за
съществуването на такива вземания или представени доказателства в тази насока.
В тази връзка, счита, че последващото осребряване на заложеното имущество,
представляващо изпълнение на основание на това заложно право, е в хипотезата на
относителната недействителност по чл.646, ал.2, т.1 ТЗ, което обуславя правния
интерес от водене на този иск.
Ответникът „К.“ АД (в несъстоятелност) е
депозирал отговор на допълнителната искова молба, с който счита, че предявените искове са недопустими
поради липса на правен интерес.
В тази връзка, посочва, че такъв за
обявяване на недействителността на договора за особен залог на безналични акции
липсва, поради погасен изцяло главен дълг и последващо заличаване на вписването
на особения залог (Определение № 948 от 15.12.2016 г. на ВКС по т. д. №
3634/2015 г., I т. о., ТК). От една страна, залогът поражда действие само при
наличие на главно вземане, което се обезпечава със заложното право, а от друга,
интересът от воденето на отменителния иск по чл. 647 ТЗ съществува до
заличаването на вписването на особения залог, поради което, само фактът на
погасяване на обезпеченото с него чуждо задължение не би произвел твърдяната
последица за правото на иск. Посова, че видно от заявеното в допълнителната
искова молба, на основание чл. 517, ал. 6, т.2 от ГПК, ЧСИ М. П. извършва
публична продан на безналични ценни книжа, като за целта, по възлагане на ЧСИ М.
П., на 02.12.2013г., „К.“ АД, в качеството си на инвестиционен посредник,
продава 51 680 352 обикновени поименни безналични акции с право на глас,
представляващи 47% от капитала на „П.“ АД, в резултат на което ЧСИ М. П.
погасява вземанията на „К.“ АД към „Н.П.“ ЕООД по рамков договор с получените
суми от реализирането на заложените акции от капитала на „П.“ АД, собствени на
„П.Х.“ АД, съгласно договора за особен залог на безналични акции в общ размер
на 61 571 375.50 лева. Счита, че извършената от ЧСИ М. П. публична продан на
процесните безналични ценни книжа е действителна и е породила
законоустановените правни последици.
Твърди недопустимост на предявените искове и
поради неучастието в исковия процес на задължителен необходим другар, а именно
- третото лице „Н.П.“ЕООД, чийто дълг е обезпечен с даденото обезпечение. Сочи,
че процесуалната легитимация на лицето, в чиято полза е извършена сделката
(обезпечението) като ответник по исковете но 647 от ТЗ, произтича от
необходимостта решението да бъде еднакво за него и от разпростирането на
субективните и обективни предели на силата на пресъдено нещо, поради което
същото се явявало задължителен другар. В този смисъл посочва постановено
Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тьлк. дело №1/2013 г. на ВКС, ОСГТК,
съгласно което ако в първоинстанционното производство не е бил конституиран
необходим другар, чието участие в производството е задължително, въззивният съд
следвало да обезсили като недопустимо първоинстанционното решение и да върне
делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участие на необходимия
другар.
Счита, че предявените искове са
неоснователни, като излага следните съображения за това:
1. Не са налице законоустановените
предпоставки на хипотезата по чл. 647, ал. 1, т. 4 от ТЗ, а именно: да учреден
залог върху имуществено право от масата на несъстоятелността за обезпечаване на
чуждо задължение; залогът да е учреден в едногодишен срок от депозиране на
молбата по чл. 625 от ТЗ, но не по-рано от датата на неплатежоспособността;
искът не е предявен в предвидения в чл. 649 от ТЗ срок.
2. Не са налице законоустановените
предпоставки на хипотезата по чл. 646, ал.2, т.1 от ТЗ, а именно: да учреден залог върху имуществено право от
масата на несъстоятелността; чрез реализиране на заложното право по сделката да
е погасено неизискуемо парично задължение на длъжника; изпълнението на
неизискуемо парично задължение на длъжника да е извършено в едногодишен срок от
депозиране на молбата по чл. 625 от ТЗ; искът не е предявен в предвидения в чл.
649 от ТЗ срок.
3. Не са налице законоустановените
предпоставки на хипотезата по чл. 647, ал.1, т.2 от ТЗ, а именно: да е налице безвъзмездна сделка, извършена
в двугодишен срок от депозиране на молбата по чл. 625 от ТЗ; искът не е
предявен в предвидения в чл. 649 от ТЗ срок.
Във връзка с релевираните от ответника „К.“АД
възражения за неучастие по делото на задължителен необходим другар, а именно -
третото лице, чийто дълг е обезпечен с атакувания особен залог, „Н.П.“ ЕООД,
след оставяне ИМ без движение и съгласно указания, дадени с Определение от
22.06.2018г. по настоящото дело от предходния докладчик, в молба от
02.08.2018г., ищецът е посочил, че за ответник по предявените искове следва да
се счита и „Н.П.“ЕООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление гр.Л., хотел
„Л.“, ул.“***, представлявано от синдика М. Н..
По повод дадените му указания указания да
изложи твърдения относно вътрешните му отношения между „П.Х.“АД и „Н.П.“ЕООД,
които обосновават учрадяване на процесния особен залог, ищецът посочва, че
липсва индиция между „П.Х.“АД и „Н.П.“ЕООД да е съществувало друго валутно
правоотношение, което да обуслови задължаването на „П.Х.“Ад със собствени
активи за чужд дълг. Не били известни данни също така нито дали банковите
гаранции и акредитиви са реално предоставени, нито дали „П.Х.“Ад е получило под
някаква форма овъзмездяване вследствие „предоставените“ банкови гаранции и
акредитиви, което е дало повод и за завеждане на настоящото дело.
В законния срок е постъпил отговор на ИМ
от ответника „Н.П.“АД, в който се посочва следното:
Изразява се становище и че предявените
искове са недопустими. В тази връзка, се посочва, че съгласно разпоредбата на
чл.637, ал.6 ТЗ, след откриването на производство по несъстоятелност е
недопустимо образуването на нови съдебни производства по имуществени граждански
или търговски дела срещу длъжника, освен за защита на правата на третите лица,
които са собственици на вещи, находящи се в масата на несъстоятелността,
трудови спорове и парични вземания, обезпечени с имущество на трети лица.
Производството по несъстоятелност по отношение „П.Х.“ АД е открито с решение №
314 от 25.10.2016 год, по търг.дело № 83/2014 год. на ОС - Стара Загора.
Производството по несъстоятелност по отношение „К.“ АД е открито с решение №
664 от 22.04.2015 год. по търг.дело № 7549/2014 год. на Софийски градски съд.
Производството по несъстоятелност по отношение „Н.П.“ ЕООД/н/ е открито с
решение Ns 50 от 06.07.2016 год. по търг.дело № 17/2015 год. на ОС - Л..
Исковата молба по настоящото дело била подадена на 26.10.2016 год.
Във връзка с горното, се изразява се
становище, че предявените по настоящото дело искове не попадат в нито една от
посочените в цитираната законова норма хипотези.
Освен това, недопустимостта на исковете
следвала и от неспазване на преклузивния срок по чл. 649, ал.1 ТЗ. Съгласно
тази разпоредба, исковете по чл.646 и чл.647 ТЗ се предявяват в едногодишен
срок от датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност.
В случая, срокът бил изтекъл на 25.10.2017 год., а исковата молба е постъпила в
съда на 26.10.2017 год., поради което същата се явявала просрочена. Поради
това, моли съдът да я върнена ищеца и да прекрати производството по делото.
Посочва, че е налице е самостоятелно
основание за недопустимост на третия иск по делото, предявен като евентуален.
Предявяването му е направено с подаване на допълнителна искова молба на
05.04.2018 год. - след срока по чл.649, ал.1 ТЗ. Неосноватени били твърденията
на ищеца в насока, че прави изменение на иска по смисъла на чл.372, ал.2, изр.
второ ГПК. Ответникът счита, че се касае се за промяна едновременно на
основание и на петитум - иска се обявяване на относителна недействителност не
на извършено изпълнение на изискуемо парично задължение, а на договор за особен
залог и не поради това, че изпълнението е извършено в 6-месечен срок преди
подаване на молбата по чл.625 от ТЗ, а поради това, че договорът за особен
залог е безвъзмезден и сключен в двугодишен срок преди подаване на тази молба.
Това означава предявяване на нов иск, извън преклузивния срок за това.
Посочва се, че исковете са недопустими и
поради липса на правен интерес от предявяването им. В тази връзка, се излагат
съображения, че правният интерес от предявяването на всички искове по чл.649 ТЗ
е обусловен от един и същ резултат - попълване масата на несъстоятелността.
Счита, че в случая, дори процесните искове да бъдат уважени, това няма да
допринесе за попълване масата на несъстоятелността на „П.Х.“ АД по никакъв
начин. Съгласно разпоредбите на чл.646, ал.7 ТЗ и чл.647, ал.3 ТЗ не се засягат
правата на трети добросъвестни лица, придобити възмездно преди вписване на
исковата молба по чл.647 ТЗ и чл.646, ал.2 ТЗ. Главният и вторият евентуален
иск (след „изменението“ му) са с предмет по чл.647 ТЗ. Счита, че „К.Ф.“ ЕООД и
„А.К.“ АД са именно такива приобретатели и дори при успешно провеждане на
исковете, придобитите от тях права няма да се „върнат“ в масата на
несъстоятелността. Това е вярно и за вторият евентуално съединен иск, който е
такъв по чл.646, ал.2, т.3 от ТЗ (преди неговото „изменение).
В заключени, посочва, че недопустимостта
на исковете на всяко едно от горепосочените основания води до недопустимост на
съдебното производство по тях. Моли да се прекрати производството по делото и
да се върне исковата молба.
Посочва се, че предявените искове са
неоснователни и недоказани, като се излагат следните съображения:
Искът по чл.647, ал. 1, т.4 от ТЗ е
неоснователен, тъй като липсва основният елемент от фактическия състав, уреден
в тази разпоредба - учреденото обезпечение да е такова за чужд дълг. В
конкретния казус, става въпрос за договор, създаващ експозиция към банка - „К.“
АД за „Н.П.“ ЕООД. В същото време обаче „Н.П.“ ЕООД и „П.Х.“ АД са били
икономически свързани лица по смисъла на Закона за кредитните институции (в
действалата към 20.09.2013г. и 30.10.2013г. редакция), поради което
експозицията към банката се смята за обща за тях, доколкото те са носители и на
общ риск. Следователно, учреденият залог не е за чуждо задължение, респ. предявеният
иск по чл.647, ал.1, т.4 от ТЗ се явява неоснователен.
Евентуалните искове по чл.646, ал.2, т. 1
и 3 от ТЗ са неоснователни на първо място, защото отсъстват парични задължения
на „П.Х.“ АД към „К.“ АД, а горните искове могат да бъдат уважени само по
отношение на изпълнение на парични, а не и на някакви други задължения. На
второ място, отсъства изпълнение на задълженията с действия на несъстоятелния
длъжник, а съгласно чл.646, ал.2 от ТЗ, предмет на отменителните искове,
уредени в тази разпоредба, са действия и сделки, извършени от длъжника, а не и
от трети лица.
По
подадения от ответника „Н.П.“ЕООД отговор на Им е подадена доп. Им от ищеца И.В., в който се изразява следното становище за неоснователност
на направените с отговора възражения за нередовност на Им, за недопустимост и
неоснователност на исковете.
Посочва се, че въпросът как банковите
институции са третирали към определен период икономически свързани лица е
ирелевантен и непротивопоставим на търговската несъстоятелност. Счита, че
Законът за кредитните институции няма законова делегация да пояснява, допълва и
изменя нормативен акт от същата степен. Търговският закон е категоричен, че под
“чужд”, законодателят смята всяко трето лице, различно от длъжника.
Учредяването на обезпечение за задължение на свързано лице не нанася по - малки
щети на дружеството и кредиторите от учредяването на залог на несвързано лице,
а единствено разкрива икономическите мотиви за сключването на сделката. Що се
отнася до твърденията, че липсват парични задължения на “П.Х.” АД към “К.” АД,
ищецът твърди, че с реализирането на обезпечението се погасяват задължения на
“икономическо свързано лице” по “обща експозиция, за която носят общ риск”,
доколкото е реализирането на обезпечението, собственост на „К.“ АД.
По подадената от ищеца доп. ИМ, е подаден
доп. отговор от ответника „Н.П.“ЕООД, с който дружеството заявява, че поддържа
всички възражения, становища, доводи и искания, формулирани в отговора на
първоначалната искова молба. Моли да се оставят предявените искове „без
разглеждане”, като недопустими, а при евентуалност, да се отхвърлят, като
неоснователни.
Старозагорският
окръжен съд, като взе предвид твърденията и възраженията на страните, в
съвкупност с доказателствата по делото, прие следното:
С доклада по чл.146 ГПК, следните факти са приети за
безспорни безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване по делото
следните факти:
На
20.09.2013г., между „Н.П.” ЕООД /н./ и „К.“ АД /н./ бил сключен Рамков договор
лимит за издаване на банкови гаранции и акредитиви от 20.09.2013г. Съгласно
договора, „К.“ АД /н./ се е задължила да предостави на „Н.П.” ЕООД /н./ лимит за
издаване на банкови гаранции и акредитиви в размер до 22 000 000 лева. С анекс
№ 1 от 30.10.2013г., лимитът бил увеличен до 60 000 000 лева. По този договор,
„К.“ АД /н./ не е предоставяла на „Н.П.” ЕООД /н./ банкови гаранции и
акредитиви.
На
30.10.2013г., с договор за особен залог на безналични акции, „П.Х.“ АД е
обезпечило изпълнението на горепосочения договор от страна на „Н.П.” ЕООД /н./,
като е учредило залог по реда на ЗОЗ в полза на „К.“АД. Предмет на залога били
собствените на „П.Х.“АД 51 680 352 бр. обикновени поименни безналични акции с
право на глас, представляващи 47,3% от капитала на „П.“ АД, ЕИК: ***, с код на
емисията (ISIN код) BG***.
На 02.12.2013
г., по молба на “К.” АД, в качеството й на взискател по изп. д. № 3045/ 2013 и
присъединените № 3044/ 2013, № 3043/ 2013, № 3045/ 2013 г. и заложен кредитор
по Договор за залог върху 51 680 352 бр. поименни безналични акции от емисия BG***,
емитирани от “П.” АД с ЕИК: *** и собствени на длъжника “П.Х.” АД с ЕИК: ***,
вписан в Централния депозитар на 14.11.2013 г. по № 5847, е извършена продажба
на борсов пазар, по реда на чл.516, ал.7 ГПК, от ЧСИ М. П., на 51 680 352
обикновени поименни безналични акции с право на глас, представляващи 47 % от
капитала на “П.” АД с ЕИК: ***, всяка с номинална стойност 1 лв., код на емисия
***, регистрирани на името на длъжника “П.Х.” АД и емитирани от “П.” АД, чрез “К.”
АД, като инвестиционния посредник, съгласно поръчка с №291/02.12.2013 г. за
продажба на ценни книжа, с емитент “П.” АД, ISIN код BG***, при следните параметри: 51 900 352 бр. акции
са продадени при единична цена в размер на 2 лв., при обща стойност в размер на
103 813 928.52 лв., на 02.12.2013 г. и вальор на прехвърляне и плащане
04.12.2013 г., за което се дължи комисион на посредника в размер на 311 441.75
лв. С протокол за погасяване с изх. № 163824/ 05.12.2013 г., с постъпилата сума
от продажбата на безналичините акции от капитала на “П.” АД, собственост на “П.Х.”
АД, общо в размер на 103 813 928.52 лв., ЧСИ М. П. е извършил погасяване на
задълженията по изпълнителните дела, в това число и 61 336 700 лв в полза на
присъединения заложен кредитор “К.” АД, от които главница в размер на 60 000
000 лв, 16 700 лв. законна лихва за един ден и 1 320 000 лв. разноски за юрисконсултско
възнаграждение
На
19.03.2014г. била подадена молба за откриване на производството по
несъстоятелност на „П.Х.“ АД пред ОС Стара Загора, като въз основа на същата е
образувано търг. дело № 83/2014г. С Решение № 2314 от 25.10.2016г. по търг.
дело № 83/2014г. по описа на ОС Стара Загора е открито производството по
несъстоятелност на „П.Х.“ АД, като съдът определил като начална дата на
неплатежоспособността 31.12.2011г.
Предмет на главния иск по чл. 647,
ал.1,т.4 от ТЗ е обявяването за недействително по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на „П.Х.“АД, учредяване
на особен залог върху безналични акции, извършено от длъжника „П.Х.“АД с
договор от 30.10.2013г., сключен между „П.Х.“АД и К.“ АД /н./, вписан в
Централния депозитар под №5847/14.11.2013г., като увреждащо кредиторите на
несъстоятелността в хипотезата на фактическия състав на чл.647, ал.1, т.4 ТЗ
Този иск е допустим, тъй като е
предявен в срока по чл.649 ТЗ – Им е подадена чрез куриер на 25.10.2017г.,
видно от приложената по делото товарителница №*********, а решението за
откриване на производство по несъстоятелност е от 25.10.2016г.
Правният интерес от предявяването му е
обусловен, на първо място, от възможността да се обяви за недействително по
отношение на кредиторите на несъстоятелността на „П.Х.“АД едно увреждащо ги
действие на длъжника – учредяването на особен залог върху негово имущество,
съставляващо 51680352 обикновени поименни безналични акции с право на глас от
капитала на „П.“АД, извършено в подозрителния период от 1г. преди подаване на
молбата по чл.625 ТЗ, но не по-рано от датата на неплатежоспособността. При
уважаването на този иск, синдикът би могъл в отделно производство да оспори
правата на последващите приобретатели на горепосоченото имущество, които
обявената недействителност на учредяването на особения залог не би засегнала
само ако се докаже от тяхна страна, че са били добросъвестни, тъй като законът
не предвижда презумпция за добросъвестност на последващите приобретатели и това
обстоятелство на общо основание подлежи на доказване от заинтересованите лица. Още
повече, налице е и оборима презумпция за недобросъвестност, ако тези трети лица
са свързани лица с длъжника или с лицето, с което длъжникът е договарял.
Предявяването на обусловените искове за попълване на масата на
несъстоятелността не е ограничено в срока по чл.649, ал.1 ТЗ и синдикът може да
ги предяви и в отделно производство, след успешно приключване на производството
по отменителния иск. При успешен резултат от последващото оспорване на правата
на последващите приобретатели, имуществото, върху което е бил учреден особения
залог, което последните са придобили въз основа на продажба при осъщественото
от заложния кредитор „К.“АД изпълнение по реда на чл.516, ал.6, т.2 ГПК, би
станало отново част от масата на несъстоятелността на „П.Х.“АД и би послужило
за удовлетворяването на кредиторите му.
Освен това, дори да не бъдат успешно
оспорени правата на последващите приобретатели, т.е. ако са били добросъвестни,
интересът от иска по чл.647, ал.1, т.4 ТЗ е обусловен и от възможността, при
уважаването му и обявяване за недействително по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на „П.Х.“АД на учредяването на особения залог за чужди
задължения – на „Н.П.“ЕООД към „К.“АД, върху имущество на длъжника „П.Х.“АД,
съставляващо 51680352 обикновени поименни безналични акции с право на глас от
капитала на „П.“АД, синдикът на длъжника „П.Х.“АД да предяви срещу „К.“АД (н.),
в производството по несъстоятелност на последното, вземане за връщане в масата
на несъстоятелността на частта от получената
от продажбата на горепосоченото имущество сума
от общо *********,52 лв, в размер на 61571375,50 лв, преведена на квазизаложния
кредитор „К.“АД за удовлетворяване на вземанията му към „Н.П.“ЕООД по Рамков
договор за издаване на банкови гаранции и акредитиви от 20.09.2013г., като
получена без основание или на отпаднало основание. Предявяването на такова
вземане срещу „К.“АД, доколкото то ще има характер на нововъзникнало (след
датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност на „К.“АД),
въз основа на влязло в сила решение по иска по чл.647, ал.1, т.4 ТЗ, заведен от
синдика на „П. хординг“АД, би било допустимо, на основание чл.688, ал.3 ТЗ,
предвид липсата на специални норми в ЗБН относно вземания, възникнали след
сроковете по чл.64 и чл.65 ЗБН. При обявена недействителност на учредяването на
залога върху акциите от капитала на „П.“АД по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на „П.Х.“АД, липсва или евентуално отпада основанието за
получаването на горепосочената сума в размер на 61571375,50 лв от „К.“АД, тъй
като, по отношение кредиторите на „П.Х.“АД, вземанията на „К.“АД към „Н.П.“ЕООД
не ще се считат за обезпечени с учредения от „П.Х.“АД особен залог върху
акциите от капитала на „П.“АД, респ. „К.“АД няма качеството на заложен
кредитор, съответно липсва или отпада основанието за получаването на сумите от
продажбата на имуществото на „П. холдниг“АД в това качество, поради което и
получените такива подлежат на връщане в масата на несъстоятелността.
Съдът намира, въз основа на горепосочените
факти, приети за безспорни по делото между страните, които се установяват и от
представените доказателства, че следва да се приеме, че извършеното от страна на „П.Х.“ АД, с договор за особен залог
от 30.10.2013г., учредяване на залог върху 51 680 352 бр. обикновени поименни безналични
акции с право на глас, представляващи 47,3% от капитала на „П.“ АД, ЕИК: ***, с
което длъжникът е обезпечил изпълнението на чужди задължения - на „Н.П.” ЕООД
/н./ към „К.“АД по сключен на 20.09.2013г.,
между „Н.П.” ЕООД /н./ и „К.“ АД /н./ Рамков договор лимит за издаване на
банкови гаранции и акредитиви, осъществява фактическия състав на чл.647, ал.1,
т.4 ТЗ, тъй като са касае за залог, извършен от длъжника за обезпечаване на
чужди задължения (на „Н.П.“ЕООД към „К.“АД, в 1-годишен срок преди подаване на
молбата по чл.625 ТЗ (на 19.03.2014г.), но не по-рано от датата на
неплатежоспособността - 31.12.2011г.
Неоснователни са възраженията на „Н.П.“ЕООД,
че липсва основният елемент от фактическия състав, уреден в тази разпоредба -
учреденото обезпечение да е такова за чужд дълг. В конкретния казус, въпросът
дали според действащия към 2013г. Закон за кредитните институции, експозиция
към банка „К.“ АД на „Н.П.“ ЕООД се води обща за всички „икономически свързани
лица“ по см. на ЗКИ с последното, е ирелевантен в рамките на производството по
несъстоятелност. На първо място, дори да се приеме, че „Н.П.“ ЕООД и „П.Х.“ АД
са били „икономически свързани лица“ по смисъла на Закона за кредитните
институции, това изобщо не означава, че задължението към банката на едното се
смята за общо за тях. Видно от легалното определение за „икономически свързани
лица“ по смисъла на Закона за кредитните институции, такива са „две или повече
лица, които са носители на общ риск, тъй като са финансово (делово) обвързани
по такъв начин, че ако едно от тях има финансови проблеми, включително при
финансиране или погасяване на задълженията си, има вероятност другото или
всички останали също да изпитат затруднения при финансиране на дейността или
при изпълнение на задълженията си.“ Тоест, т.нар под т.нар „общ риск“ се визира
възможността, поради финансовата и деловата им обвързаност, при евентулни
финансови проблеми на едното, останалите също да изпитат затруднения при
финансиране на дейността си или при изпълнение на задълженията си. Повече от
очевидно е, че контекстът на легалното въвеждане на тези понятия е свързан с
преценката за риска при отпускане на кредити от кредитните институции на
икономически свързани субекти и не означава, че поетото от един от тези субекти
задължение е общо между него и останалите „свързани лица“. С други думи,
тълкуването на „Н.П.“ЕООД, че в случая не се касае за залог за обезпечаване на
чужди задължения, е изцяло неоснователно и извън контекста и смисъла на
понятието „чужди задължения“ в чл.647, ал.1, т.4 ТЗ. Следва да се отбележи, че
ако законодателят е желаел да изключи свързаните лица от понятието „трети лица“
в чл.647, ал.1, т.4 ТЗ, то няма причина да не е сторил това, както е например в
чл.647, ал.1, т.5 ГПК е уредил хипотезата на учреден залог в полза на кредитор,
който е свързано лице с длъжника. Явно ръководен от идеята, че всеки залог за
чуждо задължение, извършен в едногодишен срок преди датата на подаване на
молбата по чл.625 ТЗ, се явява увреждащ за кредиторите не несъстоятелността,
законодателят не е предвид подобно изключение. В потвърждение на тази теза, в
чл.647, ал.1, т.5 ГПК, при учреден залог залог за чужди задължения, но в полза
на кредитор, който е свързано лице с длъжника, дори е предвиден двойно по-дълъг
срок (2-годишен), в който може да се атакува увреждащото действие на длъжника.
От заключението на допуснатата по
делото съдебно-счетоводна експертиза, се
установява, че за периода 20.09.2013 г. -
10.12.2013 г., от „К.“ АД /н./ са предоставени банкови гаранции и акредитиви на
„Н.П.“ ЕООД /н./ по Рамков договор лимит за издаване на банкови гаранции и
акредитиви от 20.09.2013г. за период 20.09.2013 г. - 10.12.2013 г., в общ
размер на 60 000 000.00 лв.
Също така, според ССЕ, със сумата
получена от продажбата на 51 680 352 обикновени поименни безналични акции с
право на глас от капитала на „П.“ АД, в размер на 103 813 928.52 лв., по изп.д.
№ 3045, 3044, 3043, 3042 по описа на ЧСИ М. П., са погасени вземания на К.
АД/н/, в общ размер на *********.38 лв. С преведените към К. АД /н/ средства в
посочения размер са погасени и задължения на „Н.П.“ЕООД по Рамков договор за
издаване на банкови гаранции и акредитиви от 20.09.2013 г. в общ размер на
61571375.50 лв., както следва:
177 119,94 лв -Комисиони по издадени банкови гаранции
58 055,56 лв - Погасяване на лихва за просрочена
главница
16 200 лв - Погасяване
на лихва за редовна главница
60 000 000 лв - Погасяване на просрочена главница
1 320 000 лв - Разноски юрисконсултско възнаграждение
С оглед гореизложеното, се налага
извод, че по процесния Рамков договор лимит за издаване на банкови гаранции и
акредитиви от 20.09.2013г. „К.“ АД е предоставило банкови гаранции до
уговорения лимит, като съотвено са възникнали и парични
задължения за „Н.П.“ЕООД по същия. Тези задължения са били обезпечени именно
със сключения на 30.10.2013г. между „К.“АД и „П.Х.“ договор за особен залог на
безналични акции върху 51 680 352 бр. обикновени поименни безналични акции с
право на глас, представляващи 47,3% от капитала на „П.“ АД, ЕИК: ***, с код на
емисията (ISIN код) BG***. Ето защо, неоснователни са възраженията на „К.“АД,
че договорът за особен залог не е породил действие, респ. че не са възникнали и
заложните права на банката по същия, както и че сочената сделка не се явявала
увреждаща масата на несъстоятелността на „П.Х.“ АД, нито пък по някакъв начин
увреждала кредиторите на „П.Х.“ АД.
Ето защо, съдът намира, че предявеният
иск по чл.647, ал.1, т.4 ТЗ се явява основателен и доказан, поради което, на
основание чл.647, ал.1, т.4 ТЗ, по иска на И.В. – синдик на „П.Х.“АД срещу „К.“АД
– в несъстоятелност, „“П.Х.“АД и „Н.П.“ЕООД, ще се признае за недействително по
отношение на кредиторите на „П.Х.“ АД, извършеното от страна на „П.Х.“ АД, с
договор за особен залог от 30.10.2013г., учредяване на залог в полза на „К.“АД
(в н.) върху 51 680 352 бр. обикновени поименни безналични акции с право на
глас, представляващи 47,3% от капитала на „П.“ АД, ЕИК: ***, собственост на „П.Х.“
АД, за обезпечаване изпълнението на чужди задължения - на „Н.П.” ЕООД /н./ към
„К.“АД по сключен на 20.09.2013г., между „Н.П.” ЕООД /н./ и „К.“ АД /н./ Рамков
договор лимит за издаване на банкови гаранции и акредитиви, извършено в 1-годишен срок преди подаване на молбата по чл.625 ТЗ (на 19.03.2014г.), но не по-рано от датата на неплатежоспособността -
31.12.2011г.
На основание чл.78, ал.1 ТЗ, вр. чл.649, ал.6 ТЗ, с оглед цената на главния иск от 60000000 лв, следва да бъдат осъдени “П.Х.“АД,
„К.“АД – в несъстоятелност и „Н.П.“ЕООД да заплатята в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Старозагорския окръжен съд, държавна такса от 4%
върху цената на уважения иск по чл.647, ал.1, т.4 ТЗ, както следва - по 800000
лв (осемстотин хиляди лева) всеки от тях.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА, на основание чл.647, ал.1, т.4 ТЗ, по иска
на И.В.В. – синдик на „П.Х.“АД, ЕИК: ***
срещу „К.“АД – в несъстоятелност, ЕИК ***,
“П.Х.“АД, ЕИК: *** и „Н.П.“ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК:***, за недействително по отношение на кредиторите
на „П.Х.“ АД, ЕИК: ***, извършеното от
страна на „П.Х.“ АД, ЕИК: ***, с договор
за особен залог от 30.10.2013г., учредяване на залог в полза на „К.“АД (в н.),
ЕИК *** върху 51 680 352 бр. обикновени поименни
безналични акции с право на глас, представляващи 47,3% от капитала на „П.“ АД,
ЕИК: ***, собственост на „П.Х.“ АД, за обезпечаване изпълнението на чужди
задължения - на „Н.П.” ЕООД /н./ към „К.“АД по сключен на 20.09.2013г., между „Н.П.”
ЕООД /н./ и „К.“ АД /н./ Рамков договор лимит за издаване на банкови гаранции и
акредитиви, извършено в 1-годишен срок преди подаване на молбата по чл.625 ТЗ
(на 19.03.2014г.), но не по-рано от датата на неплатежоспособността -
31.12.2011г.
ОСЪЖДА
„П.Х.“АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. В., ***, район О.,
ул. „*** „К.“ АД (в несъстоятелност), с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.С., район С., ул. „*** и „Н.П.“ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК:***, със седалище и адрес на управление гр.Л.,
хотел „Л.“, ул.“***, да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Старозагорския окръжен съд, по 800000 лв (осемстотин хиляди лева)
държавна такса по уважения иск.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския
апелативен съд в 2-седмичен срок от връчването му.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: