№ 28
гр. Силистра, 18.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на осемнадесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Кремена Ив. Краева
Десислава Г. П.
като разгледа докладваното от Пламен Н. Димитров Въззивно частно
гражданско дело № 20223400500386 по описа за 2022 година
Производство по чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, Столична община, район Люлин,
бул."Д-р Петър Дертлиев" № 25, Офис сграда Лабиринт, ет. 2, оф. 4 (цесионер) против
Разпореждане № 908 от 22.11.2022г. постановено по ч.гр.д. № 550/2022г. на РС – Тутракан,
с което е отхвърлено частично подаденото от дружеството заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК, против срещу Н. М. Н. с ЕГН **********, за главница
266,88 лева, явяваща се разликата над уважените 1390 лева до претендираните 1656,88 лева;
договорна лихва 318,08 лева за периода 01.01.2021-08.06.2022, обезщетение за забава 239,13
лева за периода от 02.01.2021 до датата на подаване на заявлението в съда и законна лихва
от 06.07.2022 върху отхвърлената главница до изплащане на задължението, дължими по
договор за кредит CREX-18258989/30.11.2020, сключен с „Бнп париба пърсънъл файненс
С.А., клон България“ КЧТ с ЕИК *********- цедент.
За да постанови обжалвания акт районният съд е приел, че е налице обоснована
вероятност искането за издаване на заповед за изпълнение в отхвърлената част да се
основава на неравноправна клауза в потребителския договор и да е в противоречие с
безспорния характер на производството, т.е. със закона. По конкретно заповедният съдебен
състав приел, че неравноправността е на основание чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП, тъй, като е
препятствана възможността на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора, което следва от неспазването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК - вменяващ
задължение на кредитодателя да посочи точен годишен процент на разходите. След, като
пресметнал ГПР районният съдия стигнал до извода, че договорената застрахователна
премия неправилно е включена към главницата по заема тъй, като по своята правна същност
тя представлява разход, който е във връзка със заема и е бил задължителен за отпускането
му при посочените условия. Приема се още, че този разход е бил известен на кредитодателя,
след като същият е действал и като кредитен посредник, и като ползващо се лице от
застраховката, и затова е трябвало да го включи към общите разходи по кредита, за да се
отчете в ГПР. Пресмятайки реалният ГПР, в който включил и застрахователните вноски
съдът установи сумата от 42,90%, и макар тази стойност да не е над ограничението по чл. 19,
ал. 4 от ЗПК, съобразявайки двойната разлика спрямо посочения размер на ГПР в договора
приел, че е налице липсващ ГПР.
Позовавайки се на разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, първостепенния съд приел, че
кредитът е недействителен и на основание чл. 23 от ЗПК, следва потребителя да върне само
1
чистата стойност на заема, но не дължи лихви или други разходи по кредита. Приел, също,
че след като се претендират всички суми по липсват каквито и да е погасителни плащания.
Ето защо заповедният съд издал заповед за изпълнение само за сумата от 1390 лева
представляваща цената на закупената стока, като отхвърлил заявлението в останалата част.
За да обоснове жалбата си представителят на "Агенция за събиране на вземания"
ЕАД,оспорва изводите на заповедния съд позовавайки се на легалната дефиниция на
понятието Годишен процент на разходите регламентирана в § 1 на Допълнителните
разпоредби на Закона за потребителския кредит, като приема, че тъй като сключването на
застрахователния договор не било предпоставка за отпускане на кредита, размерът на
застрахователната премия не следва да бъде включван в размера на годишния процент на
разходите и така не оскъпява кредита. Позовава се на чл. 382 от КЗ, уреждащ обществените
отношения свързани със застраховка за обезпечение на заем или банков кредит. Твърди, че
този вид застрахователен договор има своя собствена правна природа - нормативна
регламентация, предмет, страни, условия за действителност, и че кредиторът не може да
влияе на условията по договора за застраховка.
В жалбата се съдържа анализ на възможностите на заповедния съд при преценка и
произнасяне по искане за издаване на заповед за изпълнение, като се коментира, че
проверката е ограничена от достъпната според съответното заповедно основание
информация за правно значимите факти по ЗЗП. В този смисъл жалбоподателя изтъква, че
липсва нарушаване правата на потребителя по смисъла на ЗЗП, тъй като в договора за
допълнителни услуги е предвидена опционална възможност потребителят да сключи
договор за застраховка без това да е задължително условие за отпускане на кредита. Изтъква
се, че заповедният съд на разполага със специални знания за да прецени дали при включване
на застрахователните вноски в ГПР би се надхвърлил законово установеният за това лимит.
ОС след, като се запозна и обсъди аргументите изложени в частната жалба намира
същата допустима но неоснователна. Въззивният съдебен състав споделя напълно мотивите
на заповедния съд обективирани в атакуваното разпореждане, като препраща към тях по
реда на чл. 272 от ГПК, и прави следния допълнителен коментар.
С новата ал. 3 на чл. 410 от ГПК (ДВ, бр. 100 от 2019 г.) е въведено изискване, че когато
вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилага
договорът, ако е в писмена форма. Целта на разпоредбата е да се направи проверка от
заповедния съд дали заявените вземания съответстват, макар и формално, на клаузите по
договора; а последните, от своя страна – дали противоречат на закона или добрите нрави,
или са неравноправни, или има обоснована вероятност да са такива – чл. 411, ал. 2, т. 3 и т. 4
ГПК. Тази проверка е дължима от съда служебно, на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, тъй като със
заповедта за изпълнение биха се засегнали потребителските интереси. Сключването на
договор за потребителски заем, чиито клаузи са в противоречие с императивните разпоредби
на Закона за потребителския кредит, е нарушение, което в определени хипотези (чл. 22 ЗПК)
води до невалидност на сделката; а този порок най-силно засяга потребителския интерес.
Ето защо в заповедното производство съдът разполага с правомощие да провери
валидността на сделката, от която заявителят черпи права срещу длъжника потребител. Тази
проверка обаче е само за целите на заповедното производство – за да разпореди или да
откаже да издаде заповед за изпълнение. Всички доводи, които жалбоподателят излага в
частната си жалба, няма пречка да ги изложи в състезателното исково производство, ако се
възползва от правото си да заведе осъдителен иск по чл. 415, ал. 3 вр. ал. 1, т. 3 ГПК.
ОС също приема, че е налице обоснована вероятност по смисъла на чл. 411, ал. 2, т. 3
от ГПК, договорът за застраховка сключен със застрахователното посредничество на
кредитодателя макар и с друго търговско дружество да е в увреда на потребителя, който
макар изрично да се е съгласил с договорните клаузи по това акцесорно правоотношение не
бил в състояние да прецени реалният икономически ефект от него и произтичащите правни
последици досежно размера на кредитната тежест.
Съобразявайки изложеното въззивният съдебен състав приема, че атакуваното
2
първоинстанционно разпореждане е правилно и следва да се потвърди.
Водим от гореизложеното, Силистренският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 908 от 22.11.2022г. постановено по ч.гр.д. №
550/2022г. на РС – Тутракан.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3