№ 552
гр. Плевен, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Борислава Ил. Якимова
при участието на секретаря ВАЛЯ Х. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от Борислава Ил. Якимова Административно
наказателно дело № 20214430201330 по описа за 2021 година
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №21-0256-000249 на
*** към ОДМВР Плевен,РУ ***, с което на В. В. ИВ. ЕГН ********** от
***за нарушение на чл. 103 от ЗДвП е наложеноадминистративно наказание
ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 6 месеца, на осн. чл. 175 ал.1 т.3 от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че издаденото НП е неправилно. Иска се отмяна
на НП поради незоконосъобразност . Твърди се,че водачът изпълнил
разпорежданията на контролните органи , но разпореждането им да измерят
товара му не е от тяхна компетентност
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично. Явява се и адв.ВЛ.
К.. Иска се отмяна на наказателното постановление.
ОД МВР-Плевен, редовно призовани не изпращат представител в
съдебно заседание. Не вземат становище по жалбата и доказателствата.
Съдът, като взе предвид становището на жалбоподателя, прецени
доказателствата по делото и съобрази закона, в контекста на правомощията си
по съдебния контрол, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
1
Административно-наказателното производство е започнало със
съставяне на АУАН №407310 от 11.05.2021г. срещу жалбоподателя за това,
че на същата дата в 16:09 часа, в **** и извършва следното нарушение- Не
изпълнява устните разпореждания и по този начин пречи на орган на МВР да
изпълни функциите си. Като не изпълнява дадено разпореждане за проверка
масата на товарния автомобил.
АУАН е предявен и връчен на водача и в раздел „обяснения и
възражения“ в акта е посочено, че няма възражения. В срока по чл.44 от
ЗАНН не било направено възражение .
Въз основа на АУАН било издадено НП,в което по идентичен начин
били описани нарушенията и били определени санкции за всяко от тях.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна /лице, което е било санкционирано/, поради
което е допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
От показанията на свидетелите Н. и Г. се установи, че на 11.05. 2021г. са
спрели за проверка жалбоподателя, който им представил всички необходими
документи - СУМПС,документи относно собствеността и техническата
изправност на МПС, документи относно превозвания товар и е съдействал
безусловно на контролните органи, като проверката е завършила без
констатации за извършени нарушения. Що се касае до твърдения за
неизпълнение на дадено устно разпореждане на проверка масата на товарния
автомобил, то правилно изтъква адв.К., че полицейският инспектор Н. не е
разполагал с тези правомощия. В ЗДвП е посочено, че полицейските органи
контролират спазване на ЗДвП, а относно товара на управляваният от
жалбоподателя товарен автомобил проверки са можели да извършват само
служителите на АА. Съгласно чл.165 ал. 2 от ЗДвП“ При изпълнение на
функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните
работи служби: 1. имат право да спират пътните превозни средства, да
проверяват документите за самоличност и свидетелството за управление на
2
водача, както и всички документи, свързани с управляваното превозно
средство и с извършвания превоз;
Чл.166 гласи,че Министърът на транспорта, информационните
технологии и съобщенията чрез Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация" контролира 1. спазването на правилата за извършване на
обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и
всички документи, свързани с извършването на превоза;
Към преписката е приложената Заповед №8121з-952/ 20.07.2017г. на
МВР, която определя органите, осъществяващи контрола по ЗДвП.
Т.е твърдението на адв.К., че полицейскте служители не са били
компетентни да извършат сочената проверка по измерване на товара е
състоятелно.
Законодателят подробно е описал в Глава V от ЗДвП правата и
задълженията на служителите за контрол като чл.166 от ЗДвП и чл.91 ЗАвПр
точно и ясно е регламентирано кои контролни органи имат правомощия да
осъществяват контрол по прилагане на Закона, по извършване на превоз на
пътници и товари и този орган е ИА “Автомобилна администрация“ чрез
упълномощени длъжностни лица, но не и от МВР, като служителите „АА“
могат да ползват съгласно чл. 166 ал.2 т.8 от ЗДвП и чл. 91 ал.3 т.10 от ЗАвПр
технически средства за измерване размерите, масата и товароносимостта на
осите.
Слдоателно жалбоподателят не е осуетил проверка масата, т.к.
полицейските инспектори не са имали законни правомощия да я извършат.
По делото е направено искане от адв. ВЛ. К. от адвокатска колегия
Плевен за присъждане на разноски в размер на 300лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова - ДВ, бр. 94 от
2019 г.): „В съдебните производства по ал. 1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс“, а
според правната норма, отразена в чл. 143, ал.1 от ЗАП: „Когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ“. Видно
3
от приложения по делото договор за правна помощ е че ВЛ. К. от адвокатска
колегия Плевен е осъществила правна помощ в настоящото производство на
жалбоподателя В. В. ИВ. ЕГН ********** от ***
Съгласно чл. 8, ал.1, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, издадена от ВАС: „За процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела с определен
материален интерес възнаграждението при интерес до 1000 лв. /какъвто е
настоящият случай/ е в размер на 300 лева.
Поради изложеното и на осн. чл. 63, ал3 от ЗАНН (Нова - ДВ, бр. 94 от
2019 г.), съдът намира, че ОДМВР – Плевен, представлявана от **** следва
да бъде осъдена да заплати на В. В. ИВ. ЕГН ********** от ****умата от
300,00 лева за направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение
на адвокат ВЛ. К. от Плевенска адвокатска колегия
Предвид изложеното и на основание чл.63 от ЗАНН,Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 21-0256-000249 на ***
РУ към ОДМВР Плевен, РУ ***, с което на В. В. ИВ. ЕГН ********** от
***, за нарушение на чл. 103 от ЗДвП е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца, на осн. чл. 175 ал.1 т.3 от ЗДвП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
НА ОСНОВАНИЕ чл. 63, ал.3 вр. с чл. 38 ал. 2 вр. с ал.1 от ЗА вр. с 8,
ал.1, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, издадена от ВАС ОСЪЖДА ОДМВР – Плевен,
представлявана от **** да ЗАПЛАТИ на В. В. ИВ. ЕГН ********** от с.***
сумата от 300,00 лева за направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение на адвокат ВЛ. К. от адвокатска колегия Плевен по НАХД №
1300/2021 година по описа Районен съд Плевен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК, пред
Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че решението е изготвено.
4
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5