Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 805
Стара Загора, 07.03.2024 г.
В
И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
Старозагорският
административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка Маринова и с
участието
на прокурор като разгледа
докладваното
от съдия РАЙНА ТОДОРОВА административно дело № 773 по описа за 2023г., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е по реда
на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172,
ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на Д.Т.Т.
ЕГН **********,***, против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 23-4332-006428 от 28.11.2023г., издадена от полицейски инспектор в
отдел „Пътна полиция“ в СДВР – И.В.Й.. С оспорената заповед, на основание
чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, на Д.Т. е наложена принудителна административна
мярка „прекратяване на регистрацията на ППС” за срок от шест месеца.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед и
на наложената със заповедта принудителна административна мярка (ПАМ), по
съображения за издаването на административния акт при неспазване на
императивните изисквания по чл.59, ал.2, т.4 от АПК; при допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила; в противоречие и при
неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона.
Жалбоподателката поддържа, че упражненото административно правомощие за
прилагане на ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП не е обосновано в необходимата
и достатъчна степен от фактическа страна, тъй като не са конкретизирани
фактическите обстоятелства, послужили като основание за издаването на
заповедта, вкл. не са посочени съществени факти относно от коя държава е
издадено чуждестранното свидетелство за управление на МПС и до коя дата е срокът
на неговата валидност. Твърди, че нито е обосновано, нито е доказано наличието
на възприетата от правоприлагащия орган материалноправна предпоставка по
чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП за налагане на ПАМ „прекратяване регистрация на МПС“. По подробно изложени в жалбата и
в съдебно заседание от пълномощника на жалбоподателката съображения, е
направено искане за отмяна на оспорената заповед, като незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата – полицейски инспектор в
отдел „Пътна полиция“ в СДВР – И.В.Й., редовно призован за съдебно заседание,
не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на
оспорването.
Въз основа на съвкупната
преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното
от фактическа страна по административно-правния спор:
На Р.Е.Д. е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
серия GA № 972396/ 18.11.2023г. Административнонаказателното обвинение от
фактическа страна се основава на това, че на 18.11.2023г., в 16.18ч в гр. София,
по бул. „България“ с посока на движение от бул. „Тодор Каблешков“ към БФС База,
Р.Д. управлява лек автомобил с рег. № *******, собственост на Д.Т.Т., като при
проверката е установено, водачът – български гражданин, управлява МПС с
чуждестранно национално свидетелство повече от три месеца след пребиваването си
в страната, без да подменено, с което виновно е нарушил чл.162, ал.1 от ЗДвП.
Въз основа на съставения
АУАН серия GA № 972396/ 18.11.2023г., от Началник група в отдел „Пътна полиция“
в СДВР, е издадено Наказателно постановление № 23-4332-030327 от 12.12.2023г.,
с което на Р.Е.Д. е наложено административно наказание – глоба в размер на 100
лева, на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.162, ал.1 от ЗДвП.
С оспорената в настоящото
съдебно производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№ 23-4332-006428 от 28.11.2023г., издадена от полицейски инспектор в отдел
„Пътна полиция“ в СДВР – И.В.Й., на жалбоподателката Д.Т.Т. е наложена
принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС” за
срок от шест месеца. Обжалваният административен акт е постановен на основание
чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП, като от фактическа страна е обоснован с
обстоятелството, че Д.Т. е собственик на лек автомобил с рег. № *******, чието
МПС е управлявано от Р.Е.Д. на 18.11.2023г. около 16.18ч в гр. София по бул.
„България“ с посока от бул. „Тодор Каблешков“ към БФС База, като водачът
управлява МПС без да притежава СУМПС, валидно за територията на РБългария –
водачът е български гражданин, който управлява МПС с чуждестранно национално
свидетелство без да е подменено след пребиваване повече от 3 месеца в РБългария,
като на основание чл.162, ал.1 от ЗДвП на водача е съставен АУАН серия GA №
972396/ 18.11.2023г.
Като
доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната
преписка по издаване на обжалваната ЗППАМ № 23-4332-006428 от 28.11.2023г., в
т.ч АУАН серия GA № 972396/ 18.11.2023г.; Справка за пътуване на лице –
български гражданин – Р.Е.Д.; Наказателно постановление № 23-4332-030327 от
12.12.2023г., както и копие на свидетелство за управление на МПС, издадено от Обединено
кралство Великобритания на 11.07.2017г., със срок на валидност до 10.07.2027г. и
др.
По делото е допуснато
събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на
свидетел на Р.Е.Д. – син на жалбоподателката Д.Т.Т.. Свидетелят е водачът на
МПС с рег. № *******, срещу който е бил съставен АУАН серия GA № 972396 от
18.11.2023г. по обвинение за виновно допуснато нарушение на чл.162, ал.1 от ЗДвП. Свидетелят подробно описва фактическата обстановка във връзка с
извършената проверка от контролните органи на СДВР и съставянето на АУАН.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168,
ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като
направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с
обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законово установения
срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата
на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т.
1, 2, 2а, 4, т.5, б. „а”, т.6 и 7 от ЗДвП, се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е
представена и приета като доказателство Заповед № 6400 от 07.07.2023г. на
Директора на СДВР, с която на основание чл.43, ал.4 от ЗМВР във вр. с чл.172,
ал.2 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните
работи, са оправомощени длъжностни лица от СДВР, които да издават заповеди за
прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП /вкл. по чл.171, т.2а
от ЗДвП/, сред които са и полицейските органи по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР в
отдел „Пътна полиция“ при СДВР. Следователно обжалваната ЗППАМ по чл.171, т.2а,
б. „а” от ЗДвП № 23-4332-006428 от 28.11.2023г. е издадена от материално и
териториално компетентен орган -
полицейски орган по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР в отдел „Пътна полиция“
при СДВР, в рамките на предоставените му правомощия.
Оспорената заповед е постановена в писмена форма и
съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочено е както правното
основание за упражненото правомощие (чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП), така и възприетото
като релевантно противоправно поведение на водача на МПС, за обосноваване
наличието на законово регламентираната материалноправна предпоставка за
прилагане на ПАМ на собственика на МПС в хипотезата на управление на моторно
превозно средство от водач, който не притежава валидно СУМПС за територията на
РБългария.
Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката налице
ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени
като мотиви в акта) и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно
основание за неговото издаване, съответно - следват ли се разпоредените с акта
правни последици. По дефиницията на чл.22 от ЗАНН принудителните административни
мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните
нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от
тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите,
които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл.23 от ЗАНН). В случая
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-4332-006428 от
28.11.2023г. е издадена на основание чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, съгласно
която норма за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения, се прилага принудителна
административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство” на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е
правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 от ЗДвП или по реда на чл.69а от НПК, както
и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за
което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. Приложената
на Д.Т. с обжалвания административен акт ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП от
фактическа страна се основава на това, че Д.Т. е собственик на лек автомобил с
рег. № *******, чието МПС е управлявано от Р.Е.Д. на 18.11.2023г. около 16.18ч
в гр. София, като водачът управлява МПС без да притежава СУМПС, валидно за
територията на РБългария – водачът е български гражданин който управлява МПС с
чуждестранно национално свидетелство без да е подменено след пребиваване повече
от 3 месеца в РБългария. Следователно наложената на жалбоподателката ПАМ е в хипотезата
на чл.171, т.2а, б. „а”, предл. последно от ЗДвП - на собственик, чието МПС е
управлявано от водач, който не притежава валидно СУМПС.
С оглед на така направената
фактическа и правна обосновка на наложената на Д.Т. принудителна
административна мярка, издаването на обжалваната заповед в съответствие и при
правилно приложение на материалния закон се свързва с установяването и
доказването, че МПС – лек автомобил с рег. № ******* - собственост на Д.Т., на
посочените в заповедта време, място и обстоятелства, е било управлявано от
лице, което не притежава валидно СУМПС.
Както вече беше
отбелязано, приложената на Д.Т. ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП от
фактическа страна се основава на констатациите, съдържащи се в съставения на Р.Е.Д.
Акт за установяване на административно нарушение серия GA
№ 972396 от 18.11.2023г., за нарушение на чл.162, ал.1 от ЗДвП, а именно че
на 18.11.2023г. в гр. София, Р.Д.
управлява л.а с рег. № *******, собственост на Д.Т.Т., като при проверката е
установено, че водачът - български гражданин, управлява МПС с чуждестранно
национално свидетелство без да е подменено след пребиваване в страната повече
от три месеца. От фактическа страна жалбоподателката не оспорва обстоятелството,
че на посочените в АУАН време, място и обстоятелства, собственият й л.а с рег. №
******* е бил управляван от сина й Р.Д., като за удостоверяване на
правоспособността за управление на МПС водачът е представил свидетелство за
управление на МПС № FC50187104, издадено му от Обединено кралство Великобритания
на 11.07.2017г., със срок на валидност до 10.07.2027г., вкл. и за категорията,
към която спада управляваното от Р.Д. МПС. Спорният по делото въпрос се свързва
с това, дали с оглед приложението на нормата на чл. 162, ал.
1 от ЗДвП, към момента на управлението на МПС със СУМПС, издадено от
Обединено кралство Великобритания, Р.Д. следва да се счита за водач, който не
притежава валидно СУМПС.
Съгласно разпоредбата на чл.162, ал.1 от ЗДвП, българските граждани могат да управляват МПС
на територията на РБългария с чуждестранно национално свидетелство, когато то
не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава -
страна по Споразумението
за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация
Швейцария, в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната. От друга
страна в разпоредбата на чл.161 от ЗДвП е регламентирано, че СУМПС, издадено в друга
държава, е валидно на територията на Република България за категорията, за
която е издадено, в следните случаи: 1. Държавата, в която
е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за
движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение
№ 6 към конвенцията; 2. Държавата, в която е издадено, е договаряща страна по
Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно статута
на техните въоръжени сили при условията на чл. IV, буква "а" от него; 3. Свидетелството е придружено от легализиран превод на български език;
4. Свидетелството е международно и отговаря на изискванията на приложение № 7
към Конвенцията за движението по пътищата; 5. Свидетелството е издадено от
държава-членка на Европейския съюз, или от друга държава – страна по Споразумението
за Европейското икономическо пространство или от Конфедерация
Швейцария. В случая, както беше посочено, СУМПС на Р.Е.Д. е издадено от
Обединено кралство Великобритания на 11.07.2017г., със срок на валидност до
10.07.2027г., за категории АМ, А, В1 и В. Следователно към момента на
издаването на СУМПС, не е влязло в сила Споразумението за оттегляне /в сила от
31.01.2020г./, поради което държавата – издател, е била държава-членка на
Европейския съюз. СУМПС съответства напълно на приложение № 1 към Директива
2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20.12.2006г. относно
свидетелствата за управление на превозни средства. По силата на Споразумението
за оттегляне, Директива 2006/126/ЕО е била приложима и в Обединено кралство Великобритания до края на преходния период -
31.12.2020г. т.е до 31.12.2020г. страните-членки на ЕС и Обединено кралство Великобритания взаимно признават издадените от
тях СУМПС. Преценката за валидността на СУМПС, издадени от Обединено кралство Великобритания преди 31.12.2020г. със срок на
валидност, изтичащ след тази дата, е предоставена на всяка отделна държава –
членка на ЕС. След този период е приложима Конвенцията за движението по
пътищата, договарящи страни по която са както РБългария, така и Обединено
кралство Великобритания. Затова, за да
бъдат признати у нас издадените от Обединено кралство Великобритания СУМПС, трябва да съответстват на Приложение 6 към
Конвенцията за движението по пътищата. Приложение 6 към Конвенцията и
Приложение № 1 към Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
от 20.12.2006г., включват като задължителни реквизити напълно идентични данни и
информация. На официалната електронна
страница на Министерство на вътрешните работи на РБългария, е общодостъпна
информация, според която след изтичане на преходния период, в РБългария СУМПС,
издадено от Обединено кралство Великобритания, ще бъде признавано като СУМПС,
издадено от държава, която е договаряща страна по Конвенцията за движението по
пътищата от 1968г. и отговарящо на изискванията на Приложение 6 към нея.
Република България в действащото си законодателство няма разпоредба, която да
изключва валидността на издадените преди 31.12.2020г. от Обединено кралство Великобритания СУМПС, чийто срок все още не е
изтекъл. След като издадено от
Обединено кралство Великобритания СУМПС, ще бъде признавано като СУМПС,
издадено от държава, която е договаряща страна по Конвенцията за движението по
пътищата и отговарящо на изискванията на Приложение 6 към нея, при прилагането
на чл.161, т.1 от ЗДвП следва извода, че притежаваното от Р.Е.Д. свидетелство
за управление на МПС № FC50187104, издадено му от
Обединено кралство Великобритания на 11.07.2017г., със срок на валидност до
10.07.2027г., представлява валидно СУМПС
на територията
на РБългария, за категорията, за която е издадено. С оглед на което и в
контекста на поетия от РБългария ангажимент като договаряща се страна по Конвенцията за движението по пътищата да признае всяко национално
свидетелство за управление, отговарящо на положенията от приложение 6 на Конвенцията (чл. 41, § 2, б. „b“ от Конвенцията), притежаваното от Р.Д. свидетелство за
управление, издадено от Обединено кралство Великобритания на 11.07.2017г., със
срок на валидност до 10.07.2027г., следва
да се приеме като валиден документ, удостоверяващ правоспособността на водача
за управление на МПС от съответната категория.
Действително, националната правна регламентация в
разпоредбата на чл.162, ал.1 от ЗДвП, въвежда срок, до който българските
граждани могат да управляват МПС на територията на РБългария с чуждестранно
национално свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на ЕС, или
от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо
пространство, или от Конфедерация Швейцария - до 3 месеца от датата на
влизането им в страната. Но ако и посочената норма да ограничава времевия
период, през който български гражданин може да управлява МПС на територията на
РБългария с чуждестранно национално свидетелство в хипотезата, когато то не е
издадено от държава - членка на ЕС, или от друга държава - страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация
Швейцария, това не означава нито че валидността на такова СУМПС на територията
на РБългария е ограничена с някакъв срок, нито че с изтичането на тримесечния
срок по чл.162, ал.1 от ЗДвП се дерогира валидността на чуждестранното СУМПС за
територията на РБългария – това тълкуване би противоречало на законово
признатата валидност на свидетелството за управление в хипотезата на чл.161,
т.1 от ЗДвП и би било в колизия с поетите от държавата ангажимента като
договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата, за признаване на
всяко национално свидетелство за управление, отговарящо на положенията от Приложение
6 на Конвенцията. Управлението, след изтичането на предвидения в закона
тримесечен срок, от български гражданин на МПС на територията РБългария със свидетелство
за управление, което не е издадено от държава - членка на ЕС, или от друга
държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство,
или от Конфедерация Швейцария, ако и да съставлява нарушение на чл.162, ал.1 от ЗДвП, нито дисквалифицира издаденото от договаряща страна по Конвенцията за
движението по пътищата и отговарящо на изискванията на приложение 6 към
Конвенцията свидетелство за управление като валиден удостоверителен документ
(валидно СУМПС), нито изключва правоспособността на водача, притежаващ такова
свидетелство за правоуправление. Че законът не приравнява откъм правни
последици управлението на МПС със СУМПС, което не е издадено от държава -
членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, след
изтичането на срока по чл.162, ал.1 от ЗДвП, с управление на МПС от
неправоспособен водач или от водач, който не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС,
еднозначно се извлича от разпоредбите на чл. 161, ал.4 и ал.8 от ЗДвП. Изрично
в чл. 161, ал.4 от ЗДвП е предвидено, че чуждестранно национално свидетелство
за управление на моторно превозно средство на български гражданин, издадено от
държава, която не е членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна
по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от
Конфедерация Швейцария, се заменя с
българско свидетелство за управление без полагане на изпит, ако държавата,
в която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията
за движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията
на приложение № 6 към конвенцията, като в този случай замяната
с българско свидетелство за управление се извършва след представяне на
чуждестранно национално свидетелство, като замененото свидетелство се връща на
държавата, в която е издадено (чл.162, ал.8 от ЗДвП). Нормативно
регламентираната в хипотезата на чл.162, ал.4 от ЗДвП замяна на чуждестранно
национално свидетелство с българско свидетелство за управление и
разграничаването от случаите, когато чуждестранно национално свидетелство не
отговаря на изискванията по ал. чл.162 ал.4 (тогава се издава българско свидетелство за управление на МПС след успешно полагане на изпит – чл.162,
ал.5 от ЗДвП), ясно сочи, че когато чуждестранно национално свидетелство за
управление на МПС на български гражданин, издадено от държава, която не е
членка на ЕС, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, но тази държава е
договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата
и свидетелството отговаря на изискванията на приложение 6 към Конвенцията
(както е в случая), националното законодателство с нормата на чл. 162, ал.4 от ЗДвП признава придобитата правоспособност на водача зачитайки валидността на
удостоверяващия правоспособността документ – чуждестранното национално свидетелство,
при заменянето му с българско СУМПС без полагането на изпит.
Принудителните
административни мерки (каквато по дефиниция и по съдържание е наложената с
обжалваната заповед мярка по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП), са инструмент на
държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени
правоотношения. Като форма на държавна принуда те представляват репресивни
мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения по повод
неправомерно поведение. Предвид нормативно регламентирания
принцип по чл.23 от ЗАНН за законоустановеност на принудителните
административни мерки, вкл. от гл. т на основанията за тяхното прилагане и
субектите, спрямо които могат да бъдат приложени, материалноправните норми,
предвиждащи такива мерки, подлежат на стриктно и ограничително тълкуване и
прилагане. Ето защо недопустимо е прилагането на ПАМ по чл. 171, т.2а, б.
„а” от ЗДвП при разширително тълкуване на хипотезите, обхванати от предвидените
материалноправни основания за налагане на ограничението вкл. от гл. т на
обуславящото прилагането на ПАМ и целите на
осъществяваната държавна принуда административно нарушение. В случая дори и да
се приеме за доказано, че Р.Е.Д. е допуснал нарушение на чл.162, ал.1 от ЗДвП
при управление на 18.11.2023г. на територията на РБългария на МПС – собственост
на жалбоподателката Д.Т.Т., с издадено от Обединено кралство Великобритания свидетелство за управление, след изтичане на
законово регламентирания 3 месечен срок, по изложените по-горе съображения и в
контекста на приложимата нормативна регламентация, следва извода, че това
нарушение не се субсумира в хипотезата на управление на МПС от водач, който не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното
от него моторно превозно средство, по възприетото основание
за упражненото публично право за прилагане на ПАМ по чл. 171, т.2а, б. „а”, предл.
последно от ЗДвП на собственика на МПС. Ето защо съдът
намира, че необосновано, от гл. т на доказателствата и неправилно, от гл.т на
закона административният орган е приел, че са налице елементите на правопораждащия
фактически състав, с който законът свързва издаването на заповед за прилагане
на ПАМ „прекратяване на регистрацията на ППС“, на собственик, чието МПС е управлявано от водач, който не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него МПС и съотв. че се е следвало налагането на ПАМ по чл. 171, т.2а, б. „а”,
предл. последно от ЗДвП по отношение на Д.Т..
С
оглед на изложеното съдът приема, че жалбата е основателна. Оспорената ЗППАМ №
23-4332-006428 от 28.11.2023г., като издадена в нарушение и при неправилно
приложение на материалния закон, следва да бъде отменена, като
незаконосъобразна.
Предвид
изхода на делото искането на жалбоподателката за присъждане на разноски следва
да бъде уважено, като на основание чл.143, ал. 1 от АПК, СДВР следва да бъде
осъдена да заплати на Д.Т. сумата от 1010 лева, представляваща внесена държавна
такса в размер на 10 лева и 1000лв. - договорено и заплатено адвокатско възнаграждение
за един адвокат.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба на Д.Т.Т. ЕГН **********,***, Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 23-4332-006428 от 28.11.2023г., издадена от полицейски
инспектор в отдел „Пътна полиция“ в СДВР, с която на основание чл.171, т.2а, б.
„а“ от ЗДвП, на Д.Т.Т. е наложена принудителна административна мярка
„прекратяване на регистрацията на ППС” за срок от шест месеца, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Столична дирекция
на вътрешните работи, да заплати на Д.Т.Т. ЕГН **********,***,
сумата
от 1010 (хиляда и десет) лева – разноски по делото.
Решението не подлежи
на обжалване, съгласно чл.172, ал.5, изр. второ от ЗДвП.