№ 27
гр. Дупница, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, III-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светла В. Пейчева
при участието на секретаря Румяна М. Агонцева
като разгледа докладваното от Светла В. Пейчева Административно
наказателно дело № 20211510201210 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от БР. ВЛ. СП., с ЕГН **********, от гр. София, бул.
„Ген.М.Д.Скобелев“, бл. 36, ет. 1, ап. 1 (гр. София, ул. „Бачо Киро“ , бл. № 18, вх. А, ет. 1),
против Електронен фиш Серия К № 4502970 за налагане на глоба за нарушение, установено
с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР – Кюстендил, с
който на жалбоподателя на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“ в размер
100 (сто) лева за нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДвП. В хода на процеса е
представляван от адв. С.Г.. Претендира деловодни разноски.
В жалбата се навежда довод за незаконосъобразност на атакувания електронен фиш
(ЕФ). Жалбоподателят твърди електронният фиш да е бил издаден в нарушение на
правилата по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН и моли същият да бъде отменен. Счита, че не са спазени
и императивните изисквания на ЗАНН, като поддържа да е допуснато съществено
процесуално нарушение при издаването на ЕФ. Сочи, че не е доказано авторството на
деянието. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява в съдебното заседание, в
което е даден ход на съдебните прения, не взема становище по допустимостта и
основателността на жалбата.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени
материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
1
Жалбата е подадена от БР. ВЛ. СП. спрямо когото е наложено административното
наказание, т.е. от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от електронния
фиш е връчен на жалбоподателя на 23.03.2021 г., а жалбата е подадена чрез Районен съд гр.
София на 05.04.2021 г, окомплектована впоследствие от административнонаказващия орган
(АНО), видно от щемпела на съда, поради което срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а
жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което
атакуваният електронен фиш следа да бъде потвърден по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 20.11.2020 г. в 16:59 часа на автомагистрала (АМ) „Струма“, км 53+950, в посока
Кулата жалбоподателят БР. ВЛ. СП. управлявал лек автомобил „Рено Каджар“, с рег. № СВ
6404 КА със скорост на движение от 139 км/ч при разрешена скорост за извън населено
място от 100 км/ч, въведено с ПЗ В 26. Движението на жалбоподателя с посочената скорост
било заснето и установено с АТСС СПУСК ARН САМ S 1 с № 11743с6. Не е видно от
приложения снимков материал стойността на измерената скорост от техническото средство.
В ЕФ е посочено, че след приспаднат толеранс в полза на водача била установена стойност
на скоростта на движение от 139 км/ч, като е изчислено, че е налице превишаване на
разрешената скорост с 29 км/ч.
За така констатираното нарушение на ч. чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на
основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП против жалбоподателя бил издаден
Електронен фиш Серия № 4502970, с който му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 100 (сто) лева.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа на
събраните по делото и непротиворечиви писмени доказателства:
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 се установява,
че процесното техническо средство, с което е била измерена скоростта на движение на лек
автомобил с рег. № СВ 6404 КА е от одобрен тип и със срок на валидност до 07.09.2027 г.
От Протокол от проверка № 58-С- ИСИС/28.09.2020 г. на средство за измерване –
видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътните нарушения ARН САМ S 1
се установява, че процесното техническо средство с № 11743с6 е преминало последваща
проверка на 17.09.2019 г. -24.09.2020 г.със заключение, че същото отговаря на
метрологичните изисквания. Изяснява се и че грешката при измерване на скоростта е +/- 3 %
при движение над 100 км/ч.
От справка за собственост за ППС се установява, че собственик на превозното средство
-лек автомобил Рено Каджар“, с рег. № СВ 6404 КА, е БР. ВЛ. СП., с ЕГН **********, от
гр. София, бул. „Ген.М.Д.Скобелев“, бл. 36, ет. 1, ап. 1, гр. София, ул. „Бачо Киро“, бл. 18,
вх. А, ет. 1. От приложения към преписката снимков материал не се установява измерената
скорост на движение на процесния лек автомобил с рег. № СВ 6404 КА, като заснемането е
било извършено на 20.11.2020 г. в 16:59 часа.
2
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в съответствие с
изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП относно задължителните реквизити на съдържанието
си. В същия са посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението – ОДМВР Кюстендил; мястото –
автомагистрала „Струма“, км 53+950, в посока гр. Кулата; датата – 20.11.2020 г.; точният
час на извършване на нарушението – 16:59 ч.; регистрационният номер на МПС –СВ 6404
КА; собственикът, на когото е регистрирано превозното средство – БР. ВЛ. СП., установен е
и ползвателя към момента на нарушението - БР. ВЛ. СП.; описание на нарушението –
управление на лек автомобил с превишена скорост, за извън населено място, 139 км/ч при
ограничение от 110 км/ч, въведено с пътен знак В 26; нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 2
от ЗДвП; размерът на глобата – 100 лева; срокът, сметката и мястото на доброволното й
заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ по указаната банкова сметка.
Възможността да се извърши преценка за спазването на сроковете по чл. 34 от ЗАНН
следва да се посочи, че в производството по издаване на електронен фиш не е приложим
режимът на чл. 34 от ЗАНН в смисъла вложен от жалбоподателя, тъй като в случая АУАН
не се съставя. Сроковете, които се преценяват в настоящото производство, са давностните
срокове за налагане на наказанието. Дори и да се предположи, че волята на жалбоподателя е
била да направи възражения за изтекла давност, то това възражение отново би бил
неоснователно. Продължителността на давността съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 НК / ред. - до
изм. ДВ бр. 26 от 2010 г./ вр. чл. 11 ЗАНН е 2 години до 10.04.2010 г., а съгласно чл. 80, ал.
1, т. 5 НК /ред. - изм. ДВ бр. 26 от 2010 г./ вр. чл. 11 ЗАНН е 3 години след 10.04.2010 г.
Съгласно чл. 80, ал. 3 от НК вр. чл.11 от ЗАНН срокът й тече от довършването на
нарушението, а за тези, които траят непрекъснато или са продължавани - от прекратяването
им. Спира на основание чл. 81, ал. 1 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН, ако преследването
зависи от разрешаване на предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт. Прекъсва се по
чл. 81, ал. 2 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН с всяко действие на надлежните органи,
предприето спрямо преследваното лице, след което започва да тече изцяло нова давност.
Независимо колко пъти и за какъв период от време давността е била спирана и прекъсвана
съгласно чл. 81, ал. 3 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН преследването на всяко
административно нарушение се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора
този по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН. Тъй като процесното деяние е извършено
на 20.11.2020 г., т.е. след 10.04.2010 г., то срокът на обикновената давност е с
продължителност от 3 години, а на абсолютната – 4 година и 6 месеца, с изтичането на
който административнонаказателното преследване за извършеното административно
нарушение се изключва. Видно е, че срокът на обикновената давност не е изтекъл към
момента на постановяването на съдебния акт, като с връчването на ЕФ давността е била
прекъсната и е започнал да тече нов 3-годишен срок. Не е изтекла и абсолютната давност.
Не се споделя и наведеното възражение за допуснато съществено процесуално
нарушение, тъй като ЕФ съдържа всички изискуеми от закона реквизити.
3
На следващо място съгласно разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП в
приложимата й към датата на деянието редакция (ДВ, бр. 19 от 13.03.2015 г.) при
изпълнение на функциите си по ЗДвП определените от министъра на вътрешните работи
служби обозначават чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в средствата за масово
осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи
участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение
чрез автоматизирани технически средства или системи. Съгласно легалното дефиниция по
§6, т. 65 от ДР на ЗДвП „автоматизирани технически средства и системи“ (АТСС) са уреди
за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно
Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие
или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята
и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
В настоящия случай скоростта на движение на автомобила на жалбоподателя с рег.
№ СВ 6404 КА, е установена и заснета с АТСС по смисъла на ЗДвП, представляващо
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение СПУСК ARН
САМ S 1 с № 11743с6, за която по делото се доказа да е одобрен тип средство за измерване,
както и да отговаря на метрологичните изисквания.
Съгласно чл.16, ал.5 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за
използване на АТСС „при съставяне на акт за установяване на административно нарушение
за превишена скорост, издаване на наказателно постановление или издаване на електронен
фиш за установено нарушение за превишена скорост от измерената от АТСС скорост се
приспада максимално допустимата грешка за съответния тип АТСС, посочена в чл.755 от
Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол“. В случая
от приложения и приет като доказателство по делото клип № 48524, заснет на 20.11.2020 г.,
в 16:59:44 часа, не е видно какво скорост на движение на заснетото МПС с рег. № СВ 6404
КА, е измерената, като не е ясно на база какво е приел АНО да приспадне толеранс в полза
на водача, респ. да приеме, че „наказуемата скорост е 139 км/час“, така както е описано в
обжалвания електронен фиш. Това е така, тъй като пир приспадане на предвидения в закона
толеранс се извършва при съобразяване с нормата на чл.755, ал.1, т. 3 от Наредбата за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, която регламентира, че
максимално допустимите грешки на скоростомерите трябва да бъдат 3 км/час при скорост
до 100 км/час или 3% от измерената стойност за скорости над 100 км/час. В случая не ясно
коя хипотеза е налице, което е съществено процесуално нарушение водещо до ограничаване
правото на защита на жалбоподателя в пълен обем, респ. и относно произнасянето на съда
по същество, поради липса на пълнота на доказателствата.
Протоколът по чл. 10 от Наредбата не съдържа всички реквизити, предвидени в
нормативния акт, поради което настоящия съдебен състав счита, че деянието не е доказано
по безспорен начин. В конкретния случай липсва попълване на графата за регистров номер
4
и дата, както и не е попълнена графата касаеща номера на служебния автомобил. Чл.10, ал.3
от Наредба № 8121з-532 касае само временно разположени на участък от пътя АТСС, а в
случая процесният уред за контрол е бил поставен в патрулен автомобил (арг. от чл. 9, ал. 1
от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. и §6, т.65 от ДР на ЗДвП). В приложения по
преписката протокол са посочени вида АТСС и неговия номер, което съответства на
снимковия материал и отбелязването във фиша на мястото, специално пригодено за
посочване на вида и номера на АТСС, датата на ползването му, точното местоположение,
посоката на движение, ограничението на скоростта на заснеманата отсечка и
принадлежността й към общата пътна мрежа, посоката на задействане на АТСС,
неподвижността на режима на измерване, началото на работата по час и минута с номер на
първо статично изображение и часа и края на работата с номер на последното статично
изображение, както и използването на АТСС съгласно изискванията за обслужване на
производителя и нормативните предписания, но не и номера на служебния автомобил, в
който се е намирало АТСС. Само при кумулативното спазване на всички тези изисквания,
биха съществували достатъчно гаранции, че измерванията на техническото средство са
точни и не са налице изкривявания, дължащи се на неправилен монтаж или експлоатация.
При наличие на надлежно попълване се смята до доказване на противното, че всички
нормативни и технически изисквания са спазени и са налице достатъчно гаранции за
точност на измерването. При липса на подобно попълване обаче, спазването на
техническите изисквания, явяващи се гаранция за изправност на техническото средство и
прецизност на измерванията, не може да се предполага, какъвто е настоящия случай. ( вж.
Решение № 4424 от 27.6.2019 г. по адм. д. № 4318/2019 г. на Административен съд – София).
По изложените съображения съдът намира, че обжалваният електронен фиш е
незаконосъобразен и правилен, и като такъв следва да бъде отменен.
Жалбоподателят е претендирал деловодни разноски и такива следва да бъдат
присъдени в размер на 350 лв., представляващи възнаграждение за един адвокат.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. трето от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 4502970 за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР
Кюстендил, с който на БР. ВЛ. СП., с ЕГН **********, от гр. София, бул.
„Ген.М.Д.Скобелев“, бл. 36, ет. 1, ап. 1 (гр. София, ул. „Бачо Киро“ , бл. № 18, вх. А, ет. 1),
на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание „глоба“ в размер 100 (сто) лева за нарушение по чл.
21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА ОДМВР гр. Кюстендил да заплати на БР. ВЛ. СП., с ЕГН **********, от гр.
София, бул. „Ген.М.Д.Скобелев“, бл. 36, ет. 1, ап. 1 (гр. София, ул. „Бачо Киро“ , бл. № 18,
вх. А, ет. 1) сума в размер на 350 (триста и петдесет)лв., представляващи възнаграждение за
5
един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред Кюстендилския административен
съд, в 14-ет дневен срок, считано от получаване на съобщението от страните на основанията,
предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
6